Решение по дело №385/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 69/09.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1900/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, е отхвърлен предявения от „К.” Е. гр. К. против К. Й. Д. от гр. Кърджали иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца по отношение на ответника за сумата 5934.60 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2010 г. до окончателното й изплащане, за която сума била издадена заповед № 2901/17.09.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1296/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Присъдени са разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение останал жалбодателят „К.” Е. гр. К., който го обжалва като незаконосъобразно и необосновано, и моли да бъде отменено като се постанови друго, с което иска бъде уважен. Сочи в жалбата, че от събраните доказателства било видно, че ответникът действал изключително във вреда на представляваното от него към 13.10.2005 г. дружество и получил от трето лице- П. А. И. сума в размер на 9000 лв. по сключен между него, като пълномощник на „К.” Е. и И. договор за продажба на движими вещи- три тона шаран, ка‗о знаел, че дружеството не разполага с такова количество риба. Това обстоятелство ответникът признал в съдебно заседание по НОХД 550/2006 г. по описа на КРС, което не било обсъдено от съда. И въпреки изпратената му нотариална покана да внесе сумата в касата на дружеството, той не сторил това. По- късно срещу „К.” Е. бил предявен иск за връщане на сумата 9000 лв. и поради това, че К. Й. Д. не я внесъл, било невъзможно същата да бъде върната на П. А. И. В резултат на своето неправомерно поведение Д. причинил на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски и лихви по воденото срещу него гражданско дело, и разноски по образуваното изпълнително дело. По делото било представено заверено копие на разписка от 13.10.2005 г., от която било видно, че ответникът получил сумата 9000 лв. по сключения договор за продажба на движими вещи лично от П. А. И. Ответникът оспорвал разписката, която се намирала в трето неучастващо лице- П. А. И., който отказал да я представи. От доказателствата по делото, можело да се направи извод, че Д. и И. имали интерес от непредставянето на оригинала на разписката. Видно от приложеното наказателно дело, Д. и И., заявили, че положените на разписката подписи са техни, поради което и отразеното в нея било вярно, както и това, че ответникът получил от И. сумата 9000 лв. Посочва се също, че разписката била използвана многократно от И. по различни съдебни дела срещу „К.” Е., поради което налице били достатъчно убедителни косвени доказателства, че такава разписка съществува и, че ответникът се е подписал срещу получил сумата. Тези обстоятелства също не били обсъдени от първоинстанционния съд. Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и се постанови друго, с което иска бъде уважен. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да се потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Счита, че правилно първоинстанционният съд приел, че не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за причинена вреда по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на дружеството- ищец. Сочи, че разноските по изп. дело № 49/2009 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, които платил въззивника, не представлявали пряка и непосредствена вреда от действия на ответника по иска, тъй като не са настъпили пряко и непосредствено от неговите действия, а произтичали от други юридически факти и не представлявали имуществени вреди по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Моли да се постанови решение, с което да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалваното и е допустима, а разгледана по същество е основателна. Съображенията на съда са следните:

Пред първоинстанационният съд е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване наличието на вземане от страна на заявителя по чл. 410 от ГПК против длъжника, срещу когото е издадена заповедта за изпълнение.

Ищецът „К.” Е. гр. К. твърди, че с договор за продажба на дружествени дялове на 27.11.2009 г., Т. Г. К. продал собствените си дружествени дялове в „Б. К.” ООД на съдружника Н. Г. К., който станал едноличен собственик на капитала и дружеството било преобразувано в еднолично такова с наименование „К.” Е.. На 13.10.2005 г. в качеството му на пълномощник на „Б. К.” ООД, упълномощен с пълномощно с рег. № 3546/09.09.2004 г., ответникът К. Й. Д. сключил договор за продажба на движими вещи- три тона риба- шаран, със страни по договора „Б. К.” ООД, като продавач и П. А. И. като купувач. Определената по договора цена била 3 лв. за килограм или общо 9000 лв. На 13.10.2005 г. П. А. И. предал цялата сума на ответника, за което имало издадена разписка. С нотариална покана с рег. № 4321/17.10.2005 г., заверена от нотариус М. Д., ответникът К. Й. бил уведомен, че пълномощно с рег. № 3546/09.09.2004 г. било оттеглено и бил поканен да внесе по сметка на дружеството получената сума в размер на 9000 лв. в срок до 25.10.2005 г., която сума и до настоящия момент не била постъпила в банковата сметка на дружеството. Твърди, че договора бил сключен във вреда на дружеството, поради това, че същото не разполагало с такива родово определени вещи. Получената от ответника сума не била внесена по сметка на дружеството и било невъзможно същата да бъде върната на купувача по договора, поради липса на средства. В резултат на това срещу дружеството било заведено гражданско дело № 127/2008 г. по описа на КРС и то било осъдено да заплати 9000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.02.2008 г., която към момента на заплащането била в размер на 1279.20 лв., заедно с разноските по делото в размер на 860 лв. Било образувано и изпълнително дело № 49/2009 г. по описа на ЧСИ Р. С., като по него дружеството заплатило разноски в размер на 3795.40 лв. Дружеството било ощетено общо със сума в размер на 5934.60 лв. в резултат на неправомерните действия на ответника.

Ответникът К. Д. твърди, че след сключване на договора, нямало реално предаване на движимите вещи и оспорва, че лично е получил договорената цена от 9000 лв. от П. А. И. Твърди, че сумата била платена лично на управителя на дружеството Н. К.. Оспорва да е подписвал разписката от 13.10.2005 г. за получена сума от 9000 лв. Не внесъл по сметка на дружеството сумата от 9000 лв., тъй като реално не получил същата.

От фактическа страна се установява следното:

На 30.07.2010 г. на основание чл. 410 от ГПК било подадено заявление от „К.” Е. гр. К. до РС- Кърджали за издаване на заповед за изпълнение за сумите- главница в размер на 5934.60 лв. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. По заявлението било образувано ч. гр. д. № 1296/2010 г. по описа на КРС и на 17.09.2010 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 2901, като съдът разпоредил длъжникът да заплати на кредитора сумата 5934.60 лв. от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2010 г. до изплащане на вземането и разноските по производството в размер на 1068.69 лв. Заповедта била връчена на длъжника, който в срок подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Кредиторът бил уведомен за подаденото възражение и същият в срок предявил иск за установяване на вземането.

С пълномощно с рег. №3546/09.09.2004 г., ответникът по иска К. Й. Д. бил упълномощен от управителя на „Б. К.” ООД- К. Н. Г. К. да стопанисва водните площи на язовир „П. 2”- Кърджалийска област за стопански риболов, да лови, развъжда и продава риба, както и с други права, описани в пълномощното.Не се спори между страните за това, че на 13.10.2005 г. бил сключен договор за продажба на движими вещи между „Б. К.” ООД- К.- праводател на ищеца, представляван от пълномощник- ответника по иска К. Й. Д. от гр. К., в качеството на продавач и П. А. И. от гр. К., в качеството му на купувач. Съгласно договора, продавачът продал на купувача три тона риба- шаран, находяща се в яз. Пчеларово в землището на с. П., общ. Ч. за сумата 9000 лв. В чл. 2. 1. от договора страните се договорили, че цената се заплаща на датата на подписване на договора, а в чл. 3. 1. се договорили, че предаването на вещите трябвало да стане в срок до 14.08.2007 г. Сумата по договора в размер на 9000 лв. била платена при подписване на договора. С нотариална покана с рег. № 4321/17.10.2005 г., заверена от нотариус М. Д., ответникът К. Й. бил уведомен, че пълномощно с рег. № 3546/09.09.2004 г. било оттеглено и бил поканен да внесе по сметка на дружеството получената сума в размер на 9000 лв. в срок до 25.10.2005 г. Спорно е по делото, на кого е предадена сумата от 9000 лв. по процесния договор- на управителя на „Б. К.” ООД- Н. К. или на пълномощника на дружеството- К. Й. Д.- ответник по иска.

В тази връзка, ищецът по делото представил заверено от него копие на разписка от 13.10.2005 г. за предаването на сумата от 9000 лв. от купувача П. А. И. на ответника по иска К. Й. Д.. По направено от ответника искане за представяне от ищеца на оригинала на разписката с оглед откриване на производство по чл. 193 от ГПК, същият не е сторил това, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 183 от ГПК, разписката следва да се изключи от доказателствата по делото. По искане на ищеца, било задължено трето неучастващо по делото лице- П. А. И., който бил разпитан и като свидетел по делото, да представи оригинала на процесната разписка, което и той не сторил с об снението, че никога не е разполагал с оригинала на същата. Пред първоинстанционния съд била разпитана като свидетел и Божана Узунова, която твърди, че парите по договора предала на П. А., който пък ги предал на Н. К..

При така установеното, съдът приема следното:

Производството по чл. 422 от ГПК представлява иск за съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от длъжника и в това производство по същество се установява дали вземането съществува или дали е изискуемо. В това производство ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът- възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед конкретните твърдения на страните. Освен това, искът трябва да има за предмет същото вземане, за което е заявено издаването на заповед за изпълнение.

В случая, искът по чл. 422 от ГПК има за предмет същото вземане, за което е заявено издаването на заповед за изпълнение и е предявен след възражение на длъжника. Съдът счита, че в настоящото производство ищецът е доказал, че вземането му съществува, както и фактите, от които произтича, а длъжникът- не е доказал възраженията си срещу вземането. Съдът приема за установено, че сумата по договора за продажба на три тона риба шаран от 13.10.2005 г., е платена от третото лице П. А. И., разпитан като свидетел по делото, на ответника по иска К. Д.- пълномощник на дружеството- продавач „Б. К.” ООД- К. За да приеме това, съдът взе предвид съдържанието на самия договор, чийто разпоредби следва да се тълкуват съобразно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. С договора за покупко- продажба на движимите вещи, в който изрично е записано, че цената се заплаща на датата на подписване на договора, се прехвърля правото на собственост върху предмета на договора и този договор може да се преценява като разписка за получени суми. В случая, договорът бил подписан именно от К. Д. като пълномощник на продавача и третото лице П. И., като страните по договора не са предвидили изрично издаване на разписка за доказване на извършеното плащане по него. Поради това съдът приема, че подписаният договор доказва не само, че плащането на цената е станало именно на датата на подписването му, но и това, че плащането е направено от купувача на пълномощника на продавача, респ. договора доказва начина на плащането, поради което е и без значение наличието или липсата на процесната разписка от 13.10.2005 г. Или, съдът приема, че сумата по договора в размер на 9000 лв. е била предадена на ответника по иска, действащ като пълномощник на ищеца. По делото липсват доказателства, които да обосноват извода, че сумата от 9000 лв. е предадена от трето лице П. А. на управителя на ищеца- Н. К.. Изявлението в договора, че продавачът чрез ответникът по иска, който е действал като негов пълномощник, е получил цената на вещите, представлява частен свидетелстващ документ, който има материална доказателствена сила против издателя, който го е подписал и чийто подпис е нотариално удостоверен, и удостоверява неизгодни за същия факти. Оспорването верността на това изявление представлява опровергаване съдържанието на частен документ, което е недопустимо да става с гласни доказателства с оглед разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 6 от ГПК. Предвид разпоредбата на чл. 164 ал. 2 от ГПК, е възможно да се допуснат гласни доказателства, но при изричното съгласие на другата страна или при наличието на начало на писмени доказателства, каквито хипотези не са налице. Поради това тази инстанция приема, че първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбата на чл. 164 от ГПК, е допуснал свидетелски показания. Освен това, допуснатия до разпит свидетел П. А. И. е и явно заинтересован от изхода на делото, тъй като именно по негов сигнал, управителят на ищцовото дружество е бил подсъдим по наказателно дело № 550/2006 г. по описа на КРС, а по- късно дружеството, което е управлявал, е било осъдено по гр. д. № 127/2008 г. по описа на КРС да заплати на същия свидетел сумата 9000 лв. като получена на отпаднало основание въз основа на прекратения договор за продажба на движими вещи от 13.10.2005 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 860 лв., за което бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело. Този извод се подкрепя и от факта, че св. П. И. не представя оригинала на разписката от 13.10.2005 г., след като той единствен има интерес от запазване на оригинала й, тъй като същата удостоверява неговото изпълнение по процесния договор за продажба на движими вещи- плащането на сумата в размер на 9000 лв.

И след като ответникът по иска е действал при подписване на договора като пълномощник на продавача, то той е бил длъжен да изпълни задължението си да предаде на упълномощителя получената по договора цена, да отчете резултата от сключения договор. В тежест на ответника по иска е било да докаже изпълнение на задължението му като пълномощник да се отчете на дружеството като предаде получената по договора сума в размер на 9000 лв., което в случая ответникът не е сторил. В този смисъл е и заключението на вещото лице Д., която установява, че в периода от 13.10.2005 г. до 18.01.2011 г. няма постъпило плащане на сумата от 9000 лв. по процесния договор за продажба на движими вещи и такова плащане не е отразено в счетоводните книги на ищцовото дружество. Като не е отчел получената по договора сума в размер на 9000 лв. на упълномощителя, ответникът с поведението си е станал причина ищецът по делото да бъде осъден да заплати на св. П. А., освен сумата по договора в размер на 9000 лв., още и лихви, и разноски, както и такива по образуваното изпълнително дело, респ. е причинил вреди на ищеца, което ангажира неговата отговорност.

С оглед на изложеното, съдът приема, че вземането на ищеца съществува и претендираните от него суми са дължими като причинени на същия имуществени вреди, чийто размери са установени по делото от приложеното гр. д. № 127/2008 г. по описа на КРС и заверени копия от документи на ЧСИ Р. С.- квитанция към ПКС № 1016/22.01.2009 г., сметка № 2683/22.01.2009 г., фактура оригинал № 1569/22.01.2009 г., издадени по изп. д. № 49/2009 г. Поради това съдът намира предявения иск по чл. 422 от ГПК за основателен и доказан и същия следва да бъде уважен така, както е предявен. Като е направил различни изводи и е отхвърлил предявения иск, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се признае за установено по отношение на ответника К. Й. Д. от гр. К., че дължи на „К." Е.- гр. К., представлявано от управителя Н. Г. К. от гр. К., сумата в размер на 5934.60 лв., от която 1279.20 лв.- лихви и 860 лв.- разноски, дължими по гр. д. № 127/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд и 3795.40 лв.- разноски по изпълнително дело № 49/2009 г. по описа на ЧСИ Р. С., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2010 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 2901/17.09.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1296/17.09.2010 г. по описа на КРС.

Що се касае до твърдението на ищеца, че договора за продажба от 13.10.2005 г. още към момента на сключването му, бил сключен във вреда на дружеството, тъй като дружеството не разполагало с договорената риба, поради което не могло да предаде такава на купувача, вследствие на което възникнало и задължението да върне получената цена, съдът намира за недоказано.

Възражението за погасяване по давност на претенцията за присъждане на исковите суми е несъстоятелно, тъй като съгласно договора за продажба на движими вещи, задължението да се прехвърли собствеността и предаде владението на движимите вещи е било в срок до 14.08.2007 г., а договорът бил прекратен с предявяване на 20.02.2008 г. на иск от третото в настоящия процес лице П. А. И. против „Б. К.” ООД за връщане на платената по договора цена в размер на 9000 лв. и ищецът е бил осъден с влязло в сила на 31.05.2010 г. решение № 44/23.04.2008 г. по гр. д. № 127/2008 г. по описа на КРС да заплати на П. А. освен главница, още лихви и разноски, претендирани в настоящото производство. Настоящият иск е предявен на 08.11.2010 г., респ. преди изтичане на петгодишния срок по чл. 110 от ЗЗД.

При този изход на делото, следва ответникът по иска да заплати на жалбодателя- ищец в първоинстанционното производство, направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 1878 лв.

Водим от изложеното, въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 69/09.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1900/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на К. Й. Д. с ЕГН * от гр. К., бул. "Б." № *, бл. "Х. Д." вх. "*" . * *., че дължи на „К." Е. със седалище и адрес на управление гр. К., ул. "М." № * с ЕИК *, представлявано от управителя Н. Г. К. с ЕГН * от гр. К., сумата в размер на 5934.60 лв., от която лихви 1279.20 лв. и разноски 860 лв., дължими по гр. д. № 127/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд и 3795.40 лв.- разноски по изпълнително дело № 49/2009 г. по описа на ЧСИ Р. С., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2010 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед № 2901/17.09.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1296/2010 г. по описа на КРС.

ОСЪЖДА К. Й. Д. с ЕГН * от гр. К., бул. "Б." № *, бл. "Х. Д." вх. "*" . * *. да заплати на „К." Е. със седалище и адрес на управление гр. К., У. № *, с ЕИК *, представлявано от управителя Н. Г. К. с ЕГН * от гр. К. направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 1878 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/