Р Е Ш Е Н И Е
№ 31.03.2016 г. гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд гражданско отделение
На девети март две
хиляди и шестнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар И.В.
Като разгледа докладваното от съдията
М. Стаматов
гражданско дело № 661 по описа за 2015 г.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та"
от ГПК.
Делото е образувано въз основа на
искова молба подадена от М.С.А., с която се претендира да бъде установено по
отношение на Община Дългопол, че е собственик на недвижим имот, представляващ
лозе с № 030397, площ 537 кв.м. по плана за землището на с. ******, общ. Дългопол, с идентификатор 00789.30.3097
по КК и КР на с. ******, общ. Дългопол, обл. Варненска, одобрени със Заповед №
300-5-73/22.12.2004г. на изп. директор на АГКК.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права: Ищеца е
собственик на недвижим имот, представляващ
лозе с № 030397, площ 537 кв.м.
по плана за землището на с. ******, общ.
Дългопол. Имота бил собствен на баща му В.
В./поч.1952г./. Имота не бил внасян в ТКЗС. От 1995
г. ищеца стопанисвал лозето, като го поддържал и събирал плодовете от него без
противопоставяне от другите наследници на баща му. През 2015г. от Община
Дългопол му отказали да издадат скица и данъчна оценка, поради което е
невъзможно да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник. Чрез процесуален представител в проведеното по
делото открито съдебно заседание на 09.03.2016г. изразява становище, че признава изцяло иска и моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да му бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В същото съдебно заседание, ищецът
е направил искане за постановяване на решение по чл. 237, ал. 1 ГПК.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 77 пр.2 ЗС.
Разпоредбата
на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника,
ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на
ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на
действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на
правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на
иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене
и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за
това /чл. 237, ал. 1 от ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с
решение, съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата,
като е достатъчно да посочи, че постановява решение си само въз основа на
направеното признание.
Съдът намира,
че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.
237, ал.1 от ГПК. В проведеното по делото открито съдебно заседание, ответникът е направил изрично изявление за
признание на иска относно процесното вземане с правно основание чл. чл. 124 ГПК вр. чл. 77 пр.2 ЗС. Спазени са и
изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда. Съдът е съобщил на страните за приетия от него ред за
разглеждане на делото, като те не са възразили. С оглед направеното признание
на иска, съдът намира, че предявения иск по чл.
124 ГПК вр. чл. 77 пр.2 ЗС е основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен. По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение
при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не излага мотиви
за това.
От ищеца
искане за присъждане на разноски не е направено, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока. Искането на ответника за присъждане на разноски
съдът намира за неоснователно. Нормата на чл. 78 ал. 2 ГПК изисква
кумулативното наличие на две предпоставки – признание на иска и липса на
поведение от страна на ответника, с което да е провокирал заведеното от ищеца
дело. В случая не е налице втората от посочените предпоставки. Предвид правната
квалификация на иска – чл. 124 ал. 1 ГПК, част от предмета на доказване е
установяването на правен интерес от завеждането му. Правния интерес е обусловен
от наличие на оспорване от страна на ответника на собственическите права на
ищеца. Такова твърдение е налице в исковата молба и е изрично указано в доклада
по делото, като подлежащо на установяване, но доказателства за него не са
събирани, предвид изразеното признание на иска. Както беше
отбелязано по-горе, признанието на иска
по чл. 237 ГПК е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на
ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. От
това следва, че при иск с правно основание чл. 124 ГПК, признанието включва и
наличието на правен интерес от завеждането му, т.е ответника признава твърдението
в исковата молба, че е налице оспорване от негова страна на собственическите
права на ищеца. Наличието на такова оспорване безспорно изключва възможността
да се приеме липсата на поведение от страна на ответника, представляващо повод
за завеждане на иска.
Мотивиран от изложеното, ПРС
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК вр. чл. 77 пр. 2 ЗС по отношение на Община Провадия, Област
Варненска, че М.С.А. ЕГН ********** е собственик на недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор 00789.30.3097 по КК и КР на с. ******, общ.
Дългопол, обл. Варненска, одобрени със Заповед № 300-5-73/22.12.2004г. на изп.
директор на АГКК, начин на трайно
ползване – лозе, на основание придобивна давност по чл. 79,
ал. 1 от ЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: