№ 618
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
в присъствието на прокурора С. Анг. С.
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100601022 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 24.03.21г. СРС, н.о., 110 състав по нохд № 17041/2019г., подс. Д. П. е
признат за виновен за престъпление от 26.09.2018г. по чл. 194, ал.1 вр. с чл. 63, ал.1 т.3
НК и на осн. чл. 55, ал.1 т.2 б. „б“ НК е осъден на пробация чрез „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца и периодичност два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца. Осъдена е
да заплати разноските по делото.
Подсъдимият Д. Т. П., със съгласието на своя настойник М.Т.Й. /баба/ е осъден да
заплати на Б. Т. П. обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
пристъпното деяние в размер на 371,70 лв. , ведно със законната лихва върху сумата от
датата на увреждането - 26.09.2018г. до окончателното изплащане .
Подс. Д. Т. П. е осъден да заплати разноски в размер на235,20 лв в полза на СДВР и
841 лева в полза на СРС.
В постъпила на 08.12.2021г. жалба от защитника адв. Я. Г. се настоява, че присъдата
е незаконосъобразна и се иска се отмяната й, постановяване на нова присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за невиновен по обвинението и оправдан.
В съдебните прения пред СГС представителят на държавното обвинение сочи, че
фактите и правото са правилно установени от първия съд, поради което настоява жалбата да
1
се остави без уважение , а присъдата – потвърди.
Гражданският ищец настоява за възстановяване на причинените вреди.
Защитникът изтъква, че е налице необоснованост, тъй като от всички доказателства не
може да се заключи, че по несъмнен начин, че П. е извършител на деянието, още повече че
свидетелите П.а и М. направили изявление , че Г. Г. е казал пред тях, че той е отнел вещта.
На следващо място поддържа се, че показанията на св. Г. са заинтересовани, поради
факта, че преди да придобие посоченото процесуално качество, той е бил обвиняем по
делото. Твърди се, че съдът не е се е мотивирал извода си защо приема, че Г. сочи истината,
а подс. ПП. – не, и изявленията му със защитен характер .
Подсъдимият в право на защита поддържа изцяло доводите на защитника си, а в
право на последна дума моли за оневиняване .
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и тези, изложени в
съдебно заседание от страните, и след като на основание чл.314 от НПК провери и служебно
изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела съдебно
следствие по глава двадесета от НПК, като извършените процесуални действия са
съобразени с изискванията на закона.
Въз основа на годни събрани доказателствени източници се установява следната
фактическа обстановка :
Подсъдимият Д. Т. П., ЕГН **********, е роден на 04.05.2004 г., в гр.София, с
постоянен адрес в гр.София, ж.к.“****, и с актуален адрес, който сочи пред въззивния съд
гр. София, ж.к.“**** / под наем/. Българин по произход, с българско гражданство, съгласно
справка за съдимост, е осъждан по нохд № 5750/2020г. за престъпление по чл. 198, ал.1 чл.
63, ал.1, т.3 НК на лишаване от свобода от 1 година , в сила от 11.06.2020г. и по нохд №
16784/ 2020г. за същото по вид престъпление от 26.06.2020г. , като му е наложено наказание
7 месеца лишаване от свобода, от чието изтърпяване на основание чл. 64, ал.1 от НК е
освободен и е настанен във възпитателно училище – интернат.
Свидетелката И. П.а живеела в гр.София и а към 2018г. била ученичка в 144
СУ„Народни будители“, в гр.София, ж.к.“Младост“. Тя ползвала мобилен телефон марка
„Samsung Galaxy Xcover 4 Grey”, предоставен й от нейния баща - свидетелят Б. П., негов
собственик. Телефонът имал протектор на дисплея, като бил и с поставена карта с памет в
него.
На 26.09.2018 г., в следобедните часове, свидетелката П.а имала час по физическо
възпитание, който се провеждал в двора на училището. Преди да започне учебния час, тя
оставила мобилния си телефон върху тенис-масата в двора на училището. Междувременно,
свидетелката П.а забелязала, че подсъдимият П. и свидетелят Г. също се намират в двора на
училището, вкл. в близост около 50 метра до тенис-масата.
През това време, свидетелят Г. разговарял с учителя си по физическо възпитание и
други свои бивши съученици, доколкото ги познавал от преходната учебна година, когато
бил ученик в същото училище и в същия клас.
Скоро след започване на часа, подсъдимият П. се насочил към тенис-масата, където
видял оставения от свидетелката П.а мобилен телефон и решил да го отнеме. В изпълнение
на така взетото решение взел незабелязано телефона от тенис-масата, след което напуснал
двора на училището.
2
Свидетелят Г. също напуснал училището, като двамата отишли в парка на ж.к. „
Младост 2“. Там подсъдимият П. извадил от обувката си мобилен телефон марка
„Самсунг“ .
Междувременно, свидетелката П.а установила липсата на телефона си и съобщила на
приятеля си тогава - свидетелят И. М., за извършената кражба и за лицата, които видяла да
се навъртат в двора на училището по време на часа й по физическо възпитание.
Свидетелката неколкократно, но безрезултатно, позвънила на собствения си номер.
Свидетелят М. започнал да звъни на подсъдимия П., но последният не отговорил на
повикванията, поради което свидетелят М. започнал да звъни на свидетеля Г..
Тъй като свидетелят М. звънял и разпитвал за процесния телефон, подсъдимият П. и
свидетелят Г. отишли до рекичка, зад парка, като П. заявил, че се страхува да върне
телефона. Свидетелят Г. се ядосал на опитите на подсъдимия П. да го изкара виновен за
кражбата, поради което взел телефона и чук който подсъдимият носил, счупил телефона с
чука и го хвърлил в реката.
На следващият ден, свидетелят М. намерил свидетелят Г. и подсъдимият П. в парк в
ж.к.“Младост-2“ и започнал да им се кара за телефона на приятелката си. Свидетелят Г.
казал, че заедно с подсъдимия П. са намерили въпросния телефон, но не могат да го върнат,
тъй като лично го е счупил и хвърлил в реката. По предложение на свидетеля Г., тримата
заедно тръгнали към домът му, за да вземе пари от майка си, с които да възстановят на
свидетелката П.а неговата равностойност. Майката на свидетеля Г. не се съгласила с това и
по нейно настояване четиримата заедно отишли в 07 РУ-СДВР, където се явили
свидетелката П.а и нейния баща - свидетелят Б. П..
По повод случая, свидетелят Б. Т. П. подал заявление на 28.09.2018г. до органите
на 07 РУ на МВР.
С постановление на СРП от 17.04.2019 г. е образувано досъдебно производство.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза,
пазарната стойност на инкриминираните вещи, към датата на извършване на деянието е : на
мобилен телефон „Samsung Galaxy Xcover 4 Grey” е в размер на 343,70 лева; на карта с
памет - в размер на 16 лева и на протектор за дисплея 12 лева, или всички вещи възлизат на
обща стойност, или 371,70 лева. Минималната работна заплата за страната, към датата на
извършване на деянието е в размер на 510 лева.
По делото, с постановление на СРП от 16.08.2019 г., Г. Г.ев Г. е бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.63,
ал.1, т.3 от НК и са проведени разпити в това му качество.
С постановление на СРП от 04.10.2019 г., влязло в сила, наказателното
производство по образуваното досъдебно производство №2156/2018 г. по описа на 07 РУ-
СДВР, пр.пр. №47249/2018 г. по описа на СРП, е прекратено изцяло по отношение на
обвиняемия Г. Г.ев Г., и частично по отношение на обвиняемия Д. Т. П. – касателно
обвинението, че престъплението е извършено в съучастие, като съизвършител с обвиняемия
Г..
Установено е, че подсъдимият П. не страда от психично заболяване в конкретния
смисъл на думата - психоза, както към момента на неговото освидетелстване, на
26.02.2021г., така и към момента на извършване на инкриминираното деяние. Вещите лица
по експертиза – д-р М. и З. са очертали, че в случай, че се докаже участието на П. в
деянието, то той е: бил вменяем към него момент, а и понастоящем; могъл и може да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
3
Набелязаната при него семейна, социална и педагогическа занемареност, са причина за
изграждането на асоциално поведение от ранна детска възраст и последвали многократни
асоциални прояви. Не поучаването и не коригиране на поведението си от ранна детска
възраст, продължаващите асоциални прояви, категорично според вещите лица изключват
възможността, ако е участвал в извършване на инкриминираното деяние, то същият да го е
извършил, поради лекомислие и увлечение, независимо от непълнолетната му възраст.
Вещите лица заемат категорична позиция, че П. може да участва пълноценно в
наказателния процес и да дава достоверни обяснения, но ако самия той има желание за това.
Въззивният съд приема, че подходът на първата инстанция за анализ на
доказателствените източници при съотнасяне с предмета на доказване е законосъобразен.
Съдържащата се информация е оценявана както самостоятелно, така и в съвкупно и според
точното й съдържание, поради което извода на настоящия състав, съвпада с този на първия
съд за достатъчно по обем доказателства, които обезпечават и доказват по несъмнен начин
обвинителната теза.
Безспорни са изводите относно факта, че вещта, предмет на престъплението е
принадлежала на св. Б. П. и ползвана от дъщеря му – свидетелката И. П.а, изведено от
съвпадащите им показания на двамата и писмените доказателства. Оценката на процесната
вещ, се извежда от кредитираната като пълна и обоснована оценителна експертиза.
Източниците относно отнемането на вещта са обсъдени задълбочено от първия съд и
при тази оценка не е допуснато превратно тяхно тълкуване, а напротив аргументирано е
изтъкнато поради какви причини е определена позицията на подс. П. за отсъствие на негова
съпричастност към факта на престъплението, като защитна.
Проследени са процесуалните изявления на св. Г., респективно тяхната вътрешна
последователност, устойчивост, преценени през призмата и на съобщаваните от него
обстоятелства в двете фази на производството, както и чрез данните, събрани от други
източници - св. М., св. П.а.
На първо, място показанията на св. Г. от съдебно заседание са пряк и непосредствен
източник на данни по обстоятелството, че той и подс. П. са били в училищният двор на
144 СОУ, но за това „от къде и с кого“ и как телефонът се е оказал при двете лица,
твърдения не се правят.
Първият съд правилно е приобщил показанията на лицето, дадени пред орган на д.п.,
в които е описал конкретни и специфични елементи от поведението на подс. П.: че извадил
телефон от обувката си и се похвалил, че го намерил.
Това изявление правилно е прието за достоверно от първия съд както и че е налице
косвена подкрепа в съобщеното от св. П.а, че на раниците на Г. и П. е била правена
проверка от учителя по физическо, но нищо не е било открито.
В обясненията си в с.з. пред първия съд, подс. П. очертава картина на действия, в
която св. Г. взел непосредствено телефона, като самият той как е наблюдавал
извършеното.
Съпричастността на подс. П. към факта на престъплението потвърждава и косвено
от показанията на св. М. от с.з., че в разговор със св. Г., в присъствие на подс. П., първият
му съобщил, че двамата намерили телефона, а после счупили.
Тези изявления на М. са последователни и еднопосочни и не следва да се
дискредитират, още повече че съвпадат с аналогичните по това обстоятелство изявления
на св. П.а.
Доколкото обаче показанията и на св. М., и на св. П.а, възпроизвеждащи изявления
4
на св. Г. са с производен характер, те могат да се оценяват като такива с контролен
характер спрямо първичния източник - изявления на св. Г. по повод отнемането и не
могат да ги заместят, още повече, че показанията на св. Г., вкл. приобщените от д.п., се
възприемат и от настоящия състав като достоверни.
Изтъкваното от подс. П. пред въззивния съд как св. Г. е имал мотив личен мотив, за
да извърши отнемане на телефона на св. П.а, не се възприема като аргумент, който да
обвърже св. Г. с действието по отнемането. И това е така, т.к. според показанията на св. П.а
изявленията на св.Г. срещу нея са били правени около една година преди инкриминираното
събитие, когато тя и св. Г. са били в един клас, а към събитието последният свидетел вече не
е бил ученик в него; отделно по оставения на тенис масата телефон с протектор не е имало
някакви специфични белези, по които да бъде свързан с конкретно лице.
При тези данни, въззивният съд прие, че правните изводи на СРС за
осъществен състав на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК вр. с чл. 63, ал.1 т.3 от НК, е
правилен и доводите не следва да се преповтарят.
Обсъдени са визираните в законовия състав обективни и субективни елементи на
престъплението, което е предявено срещу лицето.
Правилна е оценката на СРС, че данните очертават степен на обществена опасност
на извършеното, която е типична за този род посегателства. Обстоятелството, че
стойността на предмета на престъплението е 371,70 лева и е под минималната работна
заплата в РБ за 2018г. / 510 лева / не води до извод за определяне на случая като
маловажен според критериите в чл. 93, т. 8 от НК за това : извършеното престъпление
с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други
смекчаващи обстоятелства да представлява по – ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Вредите от престъплението не са били възстановени, поради което и правилно е
ангажирана гражданската отговорност за извършеното от страна на подс. П..
При определянето на наказанието правилно първият съд е отчел, че предвиденото в
законовия състав по чл. 194, ал.1 вр. с чл. 63, ал.1 т.3 НК наказание е до 3 години
лишаване от свобода.
С извършената индивидуализация по чл. 55, ал.1 т.2, б. б“ от НК и замяна с
пробация чрез първите две пробационни мерки в минималния им времеви период, е
наложено справедливо наказание, което ще способства най – вече за поправяне на лицето
и въздействие върху останалите членове на обществото, съгл. чл. 36 от НК.
Предвид горното жалбата срещу присъдата се явява неоснователна, поради което
и на основание чл. 338 от НПК, същата следва да се потвърди .
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 28.06.2021г., н.о., 110 състав по нохд №
17041/2019г. на СРС.
Решението е окончателно – не подлежи на обжалване и протест .
Да се уведомят страните .
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6