РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Плевен, 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен, първоинстанционен
тричленен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет
и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретар Бранимира Монова, като изслуша докладваното от съдията Арабаджиева
административно дело № 89 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на И.П.И.
ЕГН **********, и адрес ***, против Наредба за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги
на територията на Община Червен бряг, приета с решение № 247/27.11.2020 г.,
изменена с решение №275/22.12.2020 г. на Общински съвет - Червен бряг.
Сочи, че обжалва Наредбата изцяло като незаконосъобразна
- приета при явно неспазване на административно производствените правила и
грубо нарушение на материалния закон.
Излага следните съображения:
1. С предложение №07-01-231/27.10.2020 г. на кмета на
община Червен бряг, адресирано до председателя на ОбС Червен бряг, се прави
предложение за отмяна на действащата към онзи момент Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Червен бряг.
Вносителят на предложението се е позовал на разпоредбата
на чл.75, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет,
неговите комисии и взаимодействията му с общинска администрация, чл.21, ал.2
във връзка с чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА и чл.79 АПК. Освен отмяна на
действащата наредба, кметът на община Червен бряг прави предложение за приемане
на нова наредба, уреждаща вида и размера на таксите и услугите, събирани и
извършвани от общинска администрация на територията на община Червен бряг.
В предложението на кмета на община Червен бряг от
27.10.2020 г., с което се иска приемане на нова Наредба е отбелязано, че “размерът
на таксите е формиран при спазване на следните принципи - възстановяване на
пълните разходи на общината по предоставяне на услугата, създаване на условия
за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество,
постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните
такси”. Изрично е отбелязано, че „при определяне на предлаганите услуги са
взети под внимание следните фактори: - времето което е необходимо за проучване
на представените документи, подготовка и становище, доклад на прекият
ръководител и подготовка на документация във вид на писмо, удостоверение или
административен акт; - служителите, които вземат участие при обработката на
внесената документация; - ориентировъчна часова ставка, определена въз основа
на средната работна заплата за служителите; - използваните консумативи в
процеса на изпълнение на конкретната задача; част
от преписките се внасят за разглеждане на експертни съвети или комисии,
назначени със заповеди на кмета в съответствие с конкретен закон. Вносителят
дори излага аргумент включен в цената на определената от него такса изискването
за обявяване по реда на АПК „се изискват обявявания по реда на АПК, изготвяне
на допълнителна документация за получаване на съгласувателни становища от
съответните териториални и държавни администрации....“ и пр. Сочи, че от изложеното
в така представеното на обсъждане предложение на кмета на община Червен бряг
може да се направи обоснован извод, че с така предложените в него такси се цели
пълно възстановяване на разходи за заплати на служителите на общинска
администрация, както и всички други разходи, свързани с функционирането на
администрацията като такава. В
предложението на кмета на Община Червен бряг относно Наредбата, обаче никъде не
е упоменато, че е спазена Инструкцията за прилагане на Методика за определяне
на разходоориентиран размер на таксите, по чл.7а от Закона за ограничаване на
административното регулиране и административния контрол върху стопанската
дейност и разходването им, която Методика е приета с Постановление №l на
Министерския съвет от 2012 г. Инструкцията въвежда единни правила и стандарти при
определяне на таксите от административните органи по смисъла на §1, т.1от ДР на Закона за ограничаване на
административното регулиране и административния контрол върху стопанската
дейност. Целта на инструкцията е да се внесе допълнителна яснота за единното
прилагане на Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите за
административни услуги от всички административни органи. Инструкцията въвежда
допълнителни определения на използвани в Методиката понятия. Липсва каквато и да
било обосновка в тази насока. Неспазването на така изготвената, утвърдена и
задължителна методика при определяне на размера на таксите и цени на услуги,
извършвани от общинска администрация Червен бряг е достатъчно сериозно
нарушение на административно производствените правила, и представлява
самостоятелно основание за отмяна на приетата с Решение № 247/27.11.2020 г.
Наредба. Несъобразяването с Методиката е в явно нарушение на принципите,
регламентирани в разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗНА, като най-съществено и грубо
са нарушени с приемането на Наредбата принципите на обоснованост, откритост,
пропорционалност и стабилност. С предложението за приемане на нова Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Червен бряг, кметът на община Червен бряг е погазил
императивни норми, по силата на които е длъжен да ръководи действията си, от
една страна, а от друга общинският съвет без каквато и да било яснота и обосновка
приема текстове от наредбата, съществено различаващи се от предложеният проект.
В
окончателно приетият проект на Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на Община Червен бряг е видно,
че разпоредбата на чл. 18, ал.10 текстово е различна от тази в окончателно
обявеният на сайта на община Червен бряг, вариант на Наредбата.
Липсва чл.21 от раздел Трети на
наредбата.
В раздел
Четвърти от Наредбата и по конкретно по отношение на чл.23 липсва какъвто и да
било регламент относно това как се калкулира бърза и експресна услуга и как е
формирана цената в т.ч. и на обикновената услуга, въпреки че в приложението са
посочени: обикновена, бърза, експресна такава.
В чл.28 ал.1
от Наредбата е посочено че: „3а притежаване на куче, собственикът заплаща
годишна такса в общината на чиято територия е постоянният му адрес/седалище.” В
тази връзка прави извод, че собственици на куче/кучета, които имат постоянен
адрес ***, не следва да заплащат такава такса, дори и кучето да се намира в
техен имот на територията на община Червен бряг. Този текст не само, че не почива
на никаква правна логика, но и е в явен разрез с основни принципи и норми,
предвидени в ЗНА и ЗМДТ. Така разписана норма по никакъв начин не води до
благоприятна последици за приходите в бюджета на община Червен бряг.
Чл.28,
ал.5 от проекта на Наредба внесен до ОбС Червен бряг текстово коренно се различава
с приетият от ОбС текст. В проекта на чл.28 ал.5 е записан следният текст: „за
кучета, придобити през текущата година се заплаща такса в размер на 1/12 от
годишната такса за всеки месец до края на годината. Окончателно приетият текст
на ал.5 от чл.28 на Наредбата неясно защо е записан следният текст:
„Освобождават се от такса собствениците на кучета по чл.175, ал.2 от ЗВМД“,
който текст всъщност е идентичен с този на ал.7 от чл.28 на Проекта на наредба.
Текстът
на чл.28, ал.7 от проекта на Наредбата също се различава по съдържание от този,
който е разписан в окончателно приетият вариант, а ал.8 от чл.28 от проекта на
Наредбата, в окончателния вариант вече не съществува.
В десети
раздел от Проекта на Наредбата и по конкретно в чл.32 изрично се препраща към
приложение №7, без да се обвързва с други приложения, които обаче съществуват
към проекта.
В
проекта на Наредба изцяло липсва раздел Единадесети, неясно по какви причини.
Освен посочените по горе явни несъответствия между
предложения Проект на Наредба и окончателно приетия такъв, при определяне на
таксите и цени на услуги, кметът на Община Червен бряг е демонстрирал явно
незачитане на законови дефиниции, определящи понятието „такса“ , „цена на
услуга“, „стопанска/икономическа дейност“ и пр. Определени са такси, които са
крайно неясни, в противоречие на законови норми, за задължения, произтичащи по
силата на императивни норми, за несъществуващи административни услуги (услуги
които не са регламентирани в регистъра за административните услуги, като
вероятно това е и една от причините много от услугите да нямат номенклатурен
код, съобразно административният регистър), както следва:
В Приложение 1
„за ползване на места върху които са организирани панаири, събори и
празници за продажба на стоки е определена такса не по-малко от 2 лева на кв.
метър. Идентична такса е посочена и „за ползване на места, върху които са
организирани панорами, стрелбища, циркови или други развлекателни представления, моторни люлки и
други“. Така разписаната такса е неясна за ползвателите на този вид услуга, те
са наясно с минималния размер, но в случай, че кметът на община Червен бряг
разпореди със заповед такса например в размер на 10 или 100 лева, също би била
в унисон с изискванията на Наредбата, но ще е в пъти по-висока и логично неаргументирана,
каквито са изискванията на ЗНА, както е посочено по-горе.
В Приложение №3
към раздел 4 от Наредбата, под № 4 код по АУ 2517 за „заверяване на преписи от
документи и копия от планове и документация към тях, е регламентирана такса в
размер на 5 лева на страница формат А4. Счита, че тази такса е в пъти завишена.
Пазарната стойност на копие от документ, формат А4, възлиза в размер
между 9-10 стотинки за копие, а тук неясно защо и при какви обстоятелства е формиран
този толкова висок размер.
В този раздел са посочени такси за услуги, произтичащи по
силата на закона, такива които не представляват стопанска дейност, но върху
които изрично е упоменато, че се начислява ДДС. Начисляване на ДДС върху
изброените услуги е в явно противоречие с разпоредбата на чл 3, ал.5 ЗДДС и в разрез с европейското съюзно
законодателство. В решение от 29.09.2009
по дело №С-246 от 2008 г., CEO изрично подчертава, че ,Държавите,
регионалните и местни органи, както и другите публичноправни субекти не са
данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, които извършват
в качеството си на органи на публичната власт, дори когато събират мита, такси,
вноски или плащания във връзка с такива дейности или сделки.“ В
тази връзка счита, че в Наредбата са обложени с ДДС такси и цени на услуги,
които по силата на европейски и национални правни норми не следва да бъдат
облагани с този вид данък.
В приложение № 4 посочените такси, респ. тяхното
увеличение не е обосновано и аргументирано съгласно изискванията на закона, а
сроковете за изпълнение на дадения вид услуга е напълно произволен и
несъобразен с тези регламентирани в АПК или специализиран закон. В т.13 от
Приложение №4 „Предоставяне на данъчна осигурителна информация“ цена на
услугата „според вида на предоставената информация". Счита, че така
разписаната разпоредба е предпоставка за абсолютен и безконтролен произвол от страна
на общинска администрация.
Приложение №5: От т. 1 до т.3 вкл. в
приложението е посочена такса в размер на 5 лева, след решение на общински
съвет. Счита неясно защо и на основание коя правна норма от действащото законодателство
се изисква такса, за това че някой писмено сезира общинска администрация да
извърши дадено действие, вменено по силата на закона. Същите такси се отнасят
за писмено заявление, с което ЮЛ или ФЛ би желало да се извърши едно от действията,
посочени в цитираните точки.
В т.4 е регламентирана една от най-фрапиращите такси, определянето
на която демонстрира явно непознаване на законодателството и правата и
задълженията на местната власт и най-вече на кмета на общината. За издаване
заповед за изземване на имот по чл.34 от ЗСПЗЗ, гражданите следва да заплатят
такса в размер на 5 лева, има и посочен срок за изпълнение на този вид „Услуга“.
Таксите, посочени в т.5, 6 следващите са необосновано високи, като част от
т.нар. услуги са безпредметни и незаконосъобразни. Например т.20 от Приложение
№5 – Издаване на карта за безплатно паркиране на МПС, обслужващи хора с
увреждания и използване на улеснения при паркиране, този вид такса би била нормативно
и логично аргументирана в случай че на територията на общината има
регламентирано платено паркиране, а такова реално няма. В т.21, кмета на
общината, предлагайки такса за заявление по чл.37в от ЗСПЗЗ е превишил
правомощията си, а т.23 пък противоречи с Приложение 1 и по-конкретно,
упоменатите по-горе такси и при какви обстоятелства следва да се събират.
Счита за незаконосъобразно регламентирани таксите в Приложение №6. Същото не е
обвързано с текстовете от проекта на наредба, а и видно от предложеният проект,
същото е относимо към раздел Единадесети, какъвто раздел изобщо липсва. Дори да
се приеме, че е въпрос на техническа грешка, в приложение №6 са разписани не
само размери на такси, но и текстове, водещи до злоупотреба с власт, дискриминация
и не на последно място, делегират се функции на кмета, които са изцяло от
компетенцията на ОбС. В подкрепа на твърдяното моли да се обърне внимание на
Раздел 4, т.2 от Приложение № 6: „за трудно отдаваеми обекти, кметът на
общината може да определи по-ниски наемни цени до 50% от определените базисни
цени”, а т.3 от същият раздел е в обратният смисъл, като увеличението е в
размер до 20 % по-висока цена от базисно определените. Няма регламент по какъв
начин се установяват тези обстоятелства, водещи до намаляване и увеличаване на
наемната цена, няма методика, по която да се прецени как се определя размера на
увеличението или намалението. Т.8 от същият раздел е предпоставка за допускане
на дискриминация и косвено „принуждаване” за дарения в полза на общината.
Въпреки посочените по-горе явни противоречия с действащото
законодателство, ОбС Червен бряг приема Наредбата, предложена от кмета на
Община Червен бряг (с частично допуснати изменения, направени абсолютно
инкогнито), но по неясни причини и при неясни обстоятелства с различни по
съдържание текстове на някои норми, посочени по-горе.
Сочи, че на На 22.12.2020 г. с решение №275 ОбС приема
изменения на Наредбата в грубо и явно нарушение на чл.26 и чл.28 от ЗНА. Раздел
Трети от същата е съществено изменен - допълнени са нови текстове. За част от
тези текстове, макар и вече приети е цитираното по-горе решение на ОбС, кметът
на Общината внася до ОбС Червен бряг предложение с рег.№07-01-4/08.01.2021 г.,
с крайно нелогични аргументи, като част от внесените на 8.01.2021 г. предложения
за изменение, вече технически са били приети с решение №275/2020 г. на ОбС. В
тази връзка, внесеното впоследствие предложение не би могло да изправи порокът,
допуснат с решение №275/2020 г. на ОбС Червен бряг.
Моли да се постанови решение, с
което да се отмени изцяло Наредбата като незаконосъобразна. Моли да му бъдат
присъдени сторените съдебно деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят И.П.И. се явява лично и с адв. П. с пълномощно по делото. Моли да се постанови съдебно решение, по силата на
което да се уважи като основателна и доказана депозираната жалба. Сочи, че при
приемане на процесната наредба са допуснати съществени нарушения по смисъла на
Закона за нормативните актове. При приемането последващите изменения, също са
допуснати съществени нарушения на нормативните изисквания. При условието на
евентуалност, в случай, че се прецени, че наредбата не следва да бъде отменена
изцяло, моли да се отменят посочените в жалбата пунктове и части от
наредбата. Обемът на допуснатите нарушения от страна на Общински съвет е
толкова съществен, че обуславя изцяло отмяна на наредбата. В писмените бележки
допълнително сочи, че не са налице мотиви, че е спазена Инструкцията по
приложение на Методиката. На интернет страницата на общината не са публикувани
справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите
предложения. Не са представени доказателства относно спазването на чл.26 и
чл.28, ал.1 и ал.2 от ЗНА по отношение
на приетите с решение № 275/2020 изменения и допълнения на Наредбата.
Претендира разноски съобразно представен списък.
В съдебно заседание ответникът – Общински съвет Червен бряг се представлява от П.В.К. – председател на Общински съвет
– Червен бряг. Счита, че нормативният акт е приет съобразно правилата и че не
са налице визираните в жалбата пороци. Моли същият да бъде потвърден, а жалбата
да бъде отхвърлена. В писмени бележки допълнително твърди, че липсата на
изрично позоваване на Инструкцията за прилагане на Методиката не е равнозначно
на неспазване на същата. Липсват нарушения на административно производствените
правила. Право на ОбС е да внася изменения в проекта и да приеме окончателен
вариант на наредбата. Цените на услугите по чл.6, ал.2 от ЗМДТ са облагаеми
сделки в случаите на чл.3, ал.5, т.1 и т.2 от ЗДДС. Определените за тях цени в
наредбата са без ДДС.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен
прокурор Иван Шарков дава заключение, че подадената жалба е основателна и следва да се уважи.
Административен съд Плевен,
първоинстанционен тричленен състав, като се запозна със становищата на страните
и въз основа на приобщените по делото доказателства и закона, намира за
установено следното от фактическа страна:
От кмета на общината до ОбС
на 27.10.2020 г., видно от вх.№., е постъпило предложение за приемане на процесната
наредба, както и за отмяна на предходната наредба, уреждаща същата материя,
придружено с мотиви /л.70-73/. Проектът на наредбата е приобщен на л.74-96, и е
публикуван на интернет страницата на общината на 27.10.2020 г. /л.166/. От
кмета на общината в срока за предложения е постъпило предложение за промени от
26.11.2020 г. /л.97/.
От протокол на председателски
съвет на ОбС от 11.11.2020 г. /л.98,99/ е видно, че проектът за наредбата
следва да се обсъди от постоянните комисии на ОбС, като общинските съветници са
уведомени, че същият ще бъде разгледан на заседанието на 27.11.2020 г. на ОбС.
По делото са приобщени
протоколи на заседания на постоянни комисии на ОбС /л.108-109/, от които е
видно, че приемането на процесната наредба е част от въпросите, които
разглеждат на заседанията си. Приобщени са и становища на същите комисии
/л.130-132/, като комисиите приемат проекта на предложената наредба и предлагат
на ОбС да я гласува.
Проектът на наредбата е
обсъден и гласуван на заседание на ОбС, видно от Протокол №13/27.11.2020 г.
/л.л.111-118/, като това е станало с решение №247/27.11.2020 г. При проведеното
поименно гласуване 18 общински съветници са гласували „за”, един „против”, и 7
са се въздържали. Видно от протокола, жалбоподателят е гласувал „въздържал се”.
Тази редакция на Наредбата –
съгласно решение №247/27.11.2020 г. е приобщена на лист 23-45 вкл. по делото.
Със заповед
№РД-29-18/09.12.2020 г. на областния управител на област Плевен /л.119, 120/ решението,
с което е приета наредбата, е върнато за ново обсъждане, като се сочи
незаконосъобразност на част от разпоредбите на наредбата. Изпратено е и писмо
/л.121/ с отделни мотиви на областния управител за връщането, като и писмо за
поправка на техническа грешка /л.120, гръб/.
Във връзка със заповедта на
областния управител, от кмета на общината е внесено предложение /л.122-124/ да
се съобразят със заповедта, като се направят изменения в наредбата.
Също във връзка със заповедта
на областния управител, от председателя на ОбС е свикано заседание на ОбС на
22.12.2020 г. /л.122/. Във връзка със същото заседание, жалбоподателят е
отправил въпрос към кмета на общината относно определянето размера на някои от
таксите /л.125/. На същия е даден отговор от кмета на общината /л.126-127/.
Видно от Протокол
№14/22.12.2020 г. на ОбС /л.127-137/, с решение № 275/22.12.2020 г. са
направени изменения в Наредбата, като при проведеното поименно гласуване 15
общински съветници са гласували „за”, двама „против”, и 7 са се въздържали. Жалбоподателят
е гласувал „против“.
Наредбата в тази редакция
/която е и процесната такава/ е публикувана на 29.01.2021 г. във вестник „21”
/л.22/.
Налице е и предложение за
последваща промяна в наредбата от 8.01.2021 г. – писмо на л.137, гръб, и проект
на кмета на общината на л.140 -142. Това предложение е разпределено на
комисиите на ОбС /л.142-144/, и е прието от същите /л.142-157/.
Видно от протокол
№16/27.01.2021 г. на ОбС /л.158-165/, са приети последващи изменения в
наредбата - решение №289/27.01.2020 г., като в него са описани новите редакции
на съответните разпоредби. Същите изменения са публикувани на 29.01.2020 г. на
интернет страницата на общината /л.261/.
На л.л.46-69 е приобщена
Наредбата в актуалната редакция към образуване на делото – приета с решение №
247/27.11.2020 г., изм. с решение №275/22.12.2020 г., изм. и доп. с решение
№289/27.01.2020 г.
По делото е приобщен правилник за организацията и
дейността на общинския съвет, неговите комиисии и взаимодействието му с общинската
администрация мандат 2019 - 2023 г. /л.179-201/, както и Инструкция за прилагане
на Методиката /л.л.251-254/. Приобщен е клетвен лист на жалбоподателя като
общински съветник /л.202/, както и решението за избор на общинските съветници
/л.204/. като видно от последното, общинските съветници в ОбС са 29.
Жалбоподателят И.П.И. е с постоянен и настоящ адрес ***, видно от справката
на л.18. Приобщена е негова молба до съда /л.207/, в която сочи, че в
качеството си на гражданин, който живее и работи постоянно на територията на
община Червен бряг, и като такъв ползвател на услугите, предоставяни от
общинската администрация, има доказан личен и пряк интерес от оспорване на
наредбата.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Оспорването е съобщено по реда на чл. 181, ал.1 и ал.2 от АПК във
вр. с чл. 188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.13/2021 г. на
"Държавен вестник" /л.232 от делото/ и в сайта на Върховен
административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на
Административен съд-Плевен /л.227, 233/. По делото не са встъпили
заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал.2
от АПК.
Наредбата за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Червен бряг е подзаконов
нормативен акт, приемането на който е от компетентността на Общинския съвет като
орган на местната власт и местното самоуправление. Предмет на оспорване в
настоящето производство е цялата Наредба. Възможността такъв акт да бъде
оспорен пред съд е регламентирана в дял трети, глава Х, Раздел ІІІ, чл. 185-196 от АПК.
Наредбата съдържа вторични правни норми, които създават общи задължителни
правила за регулиране на обществени отношения в границите на съответната
община. Съгласно чл. 186, ал.1
от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите,
организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са
засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения. Ето защо лице, което живее и работи на територията на общината,
притежава процесуална легитимация за оспорване цялата Наредба, както и на
отделни норми от Наредбата.
Съобразно чл. 187, ал.1
от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без
ограничение във времето.
Следва
да се отбележи обаче, че могат да бъдат оспорвани само разпоредби, които са действащи.
Отменени разпоредби не могат да се оспорват, а ако в хода на делото или преди
него Наредбата бъде отменена изцяло или частично, жалбата е недопустима в
частта, която е насочена срещу отменената част.
Както
е отбелязано по-горе, Наредбата е препърпяла промяна с решение №289/27.01.2020
г. Доколкото изменените с това решение разпоредби вече не са част от обжалваната
наредба, жалбата срещу тях следва да се остави без разглеждане, доколкото няма
предмет, а делото да се прекрати в тази му част. Това са разпоредбите на чл.20,
ал.4, ал.5, ал.6, ал.7, ал.11 и чл.22, ал.1, като жалбата срещу тях е
недопустима. Следва да се отбележи, че създаданият с това решение чл.20а не е
оспорен, доколкото се оспорва наредбата в предходната и редакция. В останалата
си част производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Редът
за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл. 75-80 от АПК,
а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за
нормативните актове по аргумент от чл. 80 от АПК.
Общинският
съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Червен бряг,
решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил
в неговата компетентност. По силата на чл. 76, ал.3
от АПК вр. чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал.2 във
вр. с ал.1, т.7 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му
правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и
нормативни административни актове под формата на Наредби. ЗМДТ изрично сочи, че
Общинският съвет приема Наредба за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги, като видовете такси, които могат да бъдат събирани са
изрично и лимитативно изброени в закона съгласно чл. 6, ал.1
от ЗМДТ, а принципите относно определянето размерите им са уредени в
нормите на чл. 7 и чл. 8 от ЗМДТ.
Наредбата е издадена на основание чл. 9 от ЗМДТ и
е приета на заседание на 27.11.2020 г. с мнозинство повече от половината от
общия брой общински съветници, което е в съответствие с изискванията на чл. 27, ал.4 във
вр. с чл. 21, ал.1, т.7 от ЗМСМА в приложимата към момента на
приемането на наредбата редакция. Със същото мнозинство наредбата отново е
приета /с изменения/ след връщането от областния управител на решението на ОбС
за ново разглеждане. Спазена е и изискуемата от закона специална форма - в
решението, с което е приета е посочен видът на акта, органът, който го е приел
и е отразен главният му предмет. В самата Наредба е посочено правното основание
за приемането й - чл. 9 от ЗМДТ - §5 от ПЗР на Наредбата, като непосочването на чл. 21, ал.1,
т.7 от ЗМСМА в наредбата /посочен е само в предложението на кмета на
общината/ не е съществено нарушение.
Както
е посочено и по-горе, процедурата по издаване на действащите в страна
нормативни актове е уредена в Закона за
нормативните актове /ЗНА/. В чл. 8 от ЗНА се
дава право на всеки Общински съвет да издава наредби, с които да урежда
съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредените от тях обществени
отношения с местно значение. Независимо от обстоятелството, че действието на
тези актове се ограничава само върху територията на съответната община, при
съставянето и приемането им следва да се спазват изискванията, заложени в ЗНА.
Съдът не констатира съществени нарушения на процедурата, тъй като към датата на
приемане на наредбата е спазено изискването, предвидено в чл. 26 от ЗНА
за разгласяване на проекта на нормативния акт в интернет страницата на
съответната институция, като са изложени и мотивите, налагащи приемането на
нова наредба, спазен е и предвиденият срок за предложения и становища. След
приемането на наредбата, същата е била публикувана и на интернет страницата на
общината.
Следва
да се отбележи, че процедурата по първоначалното приемане завършва едва след проведеното
ново гласуване на върнатото от областния управител решение за приемането на
наредбата. Това връщане е част от процедурата по първоначалното приемане, като
до окончателното гласуване на 22.12.2020 г. тече срок за предложения и
становища по обявлението от 27.10.2020 г. Не е необходимо с оглед връщането да
се дава нов срок, като се прави ново обявление по реда на чл.26 от ЗНА. Посочването,
че Наредбата е изменена, е с оглед на факта, че ОбС се е съобразил с мотивите
на областния управител и е приел наредбата отново със съответни промени.
Следва
да се отбележи, че цитираните от жалбоподателя мотиви са дословно
възпроизведени от Методиката и Инструкцията, с оглед на което твърденията, че
последните не са спазени, са неоснователни. За да е спазен един нормативен акт,
не е необходимо да се посочва изрично, че е спазен. Спазването му е въпрос на
преценка по същество. Следва да се отбележи също, че Инструкцията е нормативен акт, с който
висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на
нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури – в
този смисъл е чл.7, ал.3 от ЗНА. Посочената инструкция за приложение на
Методиката обаче не е обнародвана в ДВ, с оглед на което не следва да бъде
съобразявана от ОбС и от съда. Не е необходимо следователно да се прави изрично
позоваване на Инструкцията, доколкото следва да се съобрази Методиката за определяне на
разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а на Закона за ограничаване на
административното регулиране и административния контрол върху стопанската
дейност и разходването им, която е обнародвана в ДВ - бр. 4 от
13.01.2012 г., в сила от 1.01.2013 г. Видно от същата, при определяне размера
на таксите следва да се съобразят всички преки и непреки разходи – чл.2 от
Методиката. С оглед на този факт твърденията за несъобразяване на наредбата с Инструкцията
и Методиката са неоснователни.
По
отношение приложението на материалния закон съдът съобрази следното:
Наредба
№6 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията
на Община Червен бряг е приета на основание чл. 9 от ЗМДТ,
с която норма се възлага на Общинските съвети да приемат Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Освен
изричната законова делегация на чл. 9 от ЗМДТ,
с чл. 6 от с.з. това правомощие е конкретизирано, като в ал.1 са изброени
изчерпателно местните такси, които се събират от общините, а съгласно ал.2 за
всички услуги и права, предоставени от общината, с изключение на тези по ал.1,
общинският съвет определя цена. От последното следва, че на Общинския съвет е
предоставено правото да определя цена за всички услуги, които не са отразени
в ал.1 на чл. 6 от ЗМДТ, като такси. По аргумент за обратното,
за услуги за които се определя такса, Общинският съвет не е оправомощен да
определя цена.
Твърдението, че е налице несъобразяване с Методиката,
което е в явно нарушение на принципите, регламентирани в разпоредбата на чл.26,
ал.1 ЗНА, както е посочено и по-горе, е неоснователно. Самата Методика изисква
да се съобразят разходите на общината, направени във връзка с дейностите, за
които са определени съответно такси и цени на услуги. Липсват каквито и да са
основания да се приеме, че с предложението за приемане на нова Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Червен бряг, кметът на община Червен бряг демонстративно
е погазил императивни норми, по силата на които е длъжен да ръководи действията
си. Следва да се отбележи, че общинският съвет има пълно право да приема
разпоредби, които да се различават от предложения проект. В случая тези разлики
не са съществени, както се твърди. Видно от обсъжданията в ОбС при
първоначалното приемане на Наредбата /л.115 гръб, 116/, са установени
неправилни номерирания и препращания в проекта, които са отчасти коригирани. От
същото обсъждане е видно, че е направено само едно предложение в срока за
обсъждане, и то е от страна на общинската администрация.
Твърдението,
че от окончателно приетият проект на Наредба за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги на територията на Община Червен бряг е
видно, че разпоредбата на чл. 18, ал.10 текстово е различна от тази в
окончателно обявеният на сайта на община Червен бряг, вариант на Наредбата, е
неоснователно. Текстът на чл. 18, ал.10 в окончателния вариант /л.49/ е
различен частично от съответния текст в предложения проект /л.76, гръб/, но
това не означава, че разпоредбата е различна от тази в окончателно обявения на
сайта на община Червен бряг.
Твърдението,
че липсва чл.21 от раздел Трети на наредбата също е неоснователно. Разпоредбата
на чл.21 е липсвала в първоначално приетия вариант на наредбата – този съгласно
решение № 247/27.11.2020 г., като е добавена с решение № 275/22.12.2020 г.
/л.134/. За пълнота следва да се отбележи, че пропускането на номера на членове
в наредбата е нормотворческа непрецизност, но същата не може да доведе до незаконосъобразност
на приетите с последващо решение разпоредби, които са получили номер, който в
предходната редакция е бил пропуснат в номерацията.
Твърдението,
че в раздел Четвърти от Наредбата и по- конкретно по отношение на чл.23 липсва
какъвто и да било регламент относно това как се калкулира бърза и експресна
услуга и как е формирана цената в т.ч. и на обикновената услуга, въпреки че в
приложението са посочени: обикновена, бърза, експресна такава, е неоснователно.
В Приложение № 3 към този раздел са посочени съответните такси, като размерът
им е различен – най-ниска е обикновената, по-висока е бързата, а най-висока е
експресната, като са посочени съответните срокове, в които същите се извършват.
В чл.28
ал.1 от Наредбата е посочено че: „3а притежаване на куче, собственикът заплаща
годишна такса в общината, на чиято територия е постоянният му адрес/седалище.” Следва
да се посочи, че тази разпоредба дословно възпроизвежда разпоредбата на чл.116,
ал.1 от ЗМДТ, и по тази причина същата разпоредба от Наредбата няма как да
противоречи на ЗМДТ.
По
отношение на факта, че чл.28, ал.5 от проекта на Наредба, внесен до ОбС Червен
бряг, текстово коренно се различава с приетия от ОбС текст: В проекта на чл.28,
ал.5 е записан следният текст: „за кучета, придобити през текущата година, се
заплаща такса в размер на 1/12 от годишната такса за всеки месец до края на
годината.“ В окончателно приетият текст на ал.5 от чл.28 на Наредбата е записан
следният текст: „Освобождават се от такса собствениците на кучета по чл.175, ал.2
от ЗВМД“, който текст всъщност е идентичен с този на ал.7 от чл.28 на Проекта
на наредба. Посоченият текст от проекта - чл.28, ал.5, не е останал като
отделна разпоредба, доколкото се съдържа в текста на чл.28, ал.4 от
окончателната Наредба, като следващите алинеи са преномерирани, и са с една
по-малко от тези в проекта. Както бе отбелязано по-горе, ОбС не е длъжен да
приеме дословно предложения проект, още по-малко да го приеме с повторения на
едни и същи разпоредби.
Фактът,
че в десети раздел от Проекта на Наредбата и по- конкретно в чл.32 изрично
препраща към приложение №7, без да се обвързва с други приложения, които обаче
съществуват към проекта, не се отразява на законосъобразността на наредбата,
доколкото този пропуск е поправен в окончателния текст от Наредбата. При
номерирането в проекта е бил пропуснат раздел Единадесети, като предложеният
като раздел дванадесети е раздел единадесети в приетия проект.
По отношение на посочените такси и цени за услуги, които
са конкретно посочени:
В Приложение 1 „за ползване на места, върху които
са организирани панаири, събори и празници за продажба на стоки е определена
такса не по-малко от 2 лева на кв. метър. Идентична такса е посочена и „за
ползване на места, върху които са организирани панорами, стрелбища, циркови или други развлекателни
представления, моторни люлки и други“. Така разписаната такса не е неясна за
ползвателите на този вид услуга. В случая става въпрос за нормотворческа
непрецизност, като общинската администрация не може да изисква от никого да са
се заплати по-висока такса. Не е ясно защо се счита, че кмета на община Червен
бряг може да разпореди със заповед такса в значително по-голям размер. Подобна
заповед би била нищожна, защото същият няма право да определя размера на
таксите и цените на услугите.
В Приложение №3
към раздел 4 от Наредбата, под № 4 код по АУ 2517 за „заверяване на преписи от
документи и копия от планове и документация към тях“, е регламентирана такса в
размер на 5 лева на страница формат А4. Съдът счита, че таксата не е прекомерно
завишена, доколкото става въпрос за част от процеса по издаването на виза за
проектиране, видно от подраздела на това приложение.
В този раздел са посочени такси за услуги, произтичащи по
силата на закона, такива които не представляват стопанска дейност, но върху
които изрично е упоменато, че се начислява ДДС. Същото е отбелязано с посочване
на символа * към номера им. Съдът счита, че посочването на този символ към т.10, 11,
12, 14, 18, 19, 20, 21, 22, 25, 26, 33, 34, 35, 36, 37, 39, и 40 от това
приложение е незаконосъобразно. Начисляване на ДДС върху изброените услуги е в
явно противоречие с разпоредбата на чл. 3, ал.5 ЗДДС и в разрез с правото на ЕС. Посочените разпоредби касаят
разрешаването изработване на ПУП, одобряване на ПУП, оценка на съответствието
на инвестиционни проекти, и други дейности, свързани с разрешаване на
строителството, които няма как да се извършат от други субекти, освен от
общината и нейните органи в качеството й на публично правен субект. В тази
връзка следва да бъде взето предвид тълкуването на чл. 4, § 5 от
Шеста директива /съответния текст на чл. 13 от
Директива 2006/112/ЕО/, дадено в решение на
СЕО от 14.12.2000 г. по дело С-446/98 г., според което, за да се приложи правилото за
необлагаемост на дейността на публично правните субекти, е необходимо да са
налице кумулативно две условия: първо: да е налице упражняване на дейност от
публично правен субект и второ: упражняването на дейността да е извършено от
този субект именно в качеството му на орган на публичната власт. При преценката
по отношение на втората предпоставка от значение е при какъв режим се извършва
дейността и по-конкретно дали режимът е еднакъв с този на частно правните
субекти, извършващи същата дейност, или е налице различен, специфичен режим,
установен в закона. Ако извършването на дейността включва прерогативи на
публичната власт, то тя е подложена на специален режим. Безспорно, дейността на
общинските органи по разрешаването изработване на ПУП, одобряване на ПУП,
оценка на съответствието на инвестиционни проекти, и други дейности, свързани с
разрешаване на строителството, няма как да се извършат от частно правни
субекти. С оглед на този факт начисляването на ДДС върху същите е
незаконосъобразно, и съответните символи, чрез които се препраща към
начисляване на ДДС, следва да се отменят. Съдът счита, че не следва да се
отменят символите към тези разпоредби, които уреждат рекламна дейност – т.31,32,
доколкото извършването на рекламна дейност не е присъщо само на публичната
власт.
За посочените в Приложение № 4 такси не следва да е налице отделно мотивиране относно
размера, а твърдението, че сроковете за изпълнение на даденият вид услуга е
напълно произволен и несъобразен с тези регламентирани в АПК или специален
закон, е неоснователно. Посоченото в т.13 от Приложение №4 „Предоставяне на
данъчна осигурителна информация“ цена на услугата „според вида на
предоставената информация" е с оглед посочените преди това различни видове
информация, за които са определени точни размери.
Посочените в Приложение
№5, т. 1 до т.3 такси в размер на 5 лева, след решение на общински
съвет, се заплащат, когато ОбС вземе решение за продажба на имоти общинска
собственост, имоти с право на строеж и продажба на придаваеми части по ПРЗ. Таксата
се изисква не защото някой е сезирал общинска администрация да извърши дадено
действие, вменено по силата на закона, а защото общината ще продава недвижими
имоти, върху които има право на собственост.
Посочените в т.4, т.5, т.6 и следващите са съобразени със
ЗСПЗЗ, и не са необосновано високи. Твърдението, че т.20 от Приложение №5 –
Издаване на карта за безплатно паркиране на МПС, е безпредметна, тъй като на
територията на общината няма регламентирано платено паркиране, не я прави
незаконосъобразна. Ако такова паркиране се въведе /ако действително го няма/,
тогава същата ще намери приложение. По отношение т.23, съгласно същата такса не
се дължи, с оглед на което липсата на срок за плащането й не е
незаконосъобразно.
Твърденията, че незаконосъобразно регламентирани са
таксите в Приложение №6, и същото по никакъв начин не е обвързано с текстовете
от проекта на наредба, е неоснователно. Същото е относимо към раздел десети от
приетата наредба. Твърдението, че в приложение №6 са разписани не само размери
на такси, но и текстове, водещи до злоупотреба с власт, дискриминация и се делегират
функции на кмета, които са изцяло от компетенцията на ОбС, е неоснователно. В
Раздел 4, т.2 от Приложение № 6 е предвидено, че : „за трудно отдаваеми обекти,
кметът на общината може да определи по-ниски наемни цени до 50% от определените
базисни цени”, а т.3 от същият раздел е в обратния смисъл, като увеличението е
в размер до 20 % по-висока цена от базисно определените, като тези разпоредби
касаят формиране на началните наемни цени при провеждане на търгове за отдаване
под наем. Следователно по така определените цени не се извършва плащане, а
същите са предмет на търг. В резултат от същия, ще се извърши реално плащане,
по цените, по които кандидатът е спечелил търга.
Правилно обаче е посочването, че т.8 от същия раздел е
предпоставка за допускане на дискриминация и косвено „принуждаване” за дарения
в полза на общината. Същият гласи “За общоградски и общоселски мероприятия,
празници и тържества такса за ползване на площ – общинска собственост се
определя със заповед на кмета на общината, но не по-ниска от определените базисни
наемни цени на пазара. Приоритет при предоставянето на площите се предоставя на
лица, извършили дарение в полза на общината или кметството, в предходните 6
месеца, според общата им стойност“. Извършилите дарения имат приоритет, което
противоречи на смисъла на цените на услугите. Освен това същата точка дава
възможност на кмета на общината да определя цената на услугата, макар и не
по-ниска от определените базисни наемни цени на пазара, с оглед на което е
налице недопустимо делегиране на компетентност от ОбС на кмета на общината. С
оглед посоченото т.8 от Приложение №6 към раздел десети от наредбата следва да
се отмени.
Според
съда, т.8 от Приложение №3 към раздел
четвърти от Наредбата е незаконосъобразна. С посочената точка е определена
такса за „Издаване на разрешение за разкопаване на улични и тротоарни настилки
и вътрешно квартални пространства“. Явно адресат на разпоредбата е строителят на улични мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура. В чл. 72, ал.1
от ЗУТ е предвидено разкопаването на уличните настилки да се
извършва въз основа на разрешение на строеж, за издаването на което и за други
административни и технически услуги по Закона за
устройство на територията, съгласно §3, ал.1 от ДР на закона в
приложимата редакция се събират такси по ЗМДТ и по Закона за
държавните такси. Разпоредбата на §3, ал.1 от ДР на ЗУТ гласи: „За съгласуване и одобряване на инвестиционен проект,
за издаване на разрешение за строеж, протокол за определяне на строителна линия
и ниво, акт за узаконяване, разрешение за ползване на строеж и за други
административни и технически услуги по този закон се събират такси по Закона за местните данъци и такси и
по Закона за държавните такси.”
Т.е. законодателят изрично е регламентирал, че за разкопаване на улични
настилки и вътрешно квартални пространства се изисква само разрешение за
строеж, издаването на което е техническа услуга, за която се събира такса по
силата на чл. 6, ал.1 б."д" от ЗМДТ-общините събират такси за
технически услуги. В този смисъл е таксата за издаване на разрешение за строеж,
като по същото приложение е посочена такава такса за строежи четвърта, пета и
шеста категория по ЗУТ. Общината няма право да събира отделна такса за издаване
на разрешение за разкопаване, каквато не е предвидена в закона.
Иначе
казано, тази разпоредба е издадена при неправилно тълкуване на ЗУТ, доколкото
разрешението за строеж включва в себе си и разрешението за разкопаване, поради
което определянето на отделна такса за същото е неправилно. Дори общината да
има материално-технически и административни разходи за извършване на
разкопаването, същите следва да се покриват от таксата, предвидена за издаване
на разрешението за строеж. Защото разрешението за строеж включва в себе си
както разрешение за разкопаване, така и разрешение за засипване, доколкото
строителството на техническа инфраструктура се извършва под земята, и след това
извършване мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура следва да бъде
засипани, за да се възстанови съответната улица.
Ето
защо обжалваните норми на т.8 от Приложение №3 към раздел четвърти от Наредбата, т.8 от Приложение №6
към раздел десети от Наредбата, както и посочването, че по .т. 10, 11, 12, 14,
18, 19, 20, 21, 22, 25, 26, 33, 34, 35, 36, 37, 39 и 40 от Приложение №3 към
раздел четвърти от Наредбата се дължи ДДС, изразено със символа * към номера им,
са незаконосъобразни. Същите разпоредби и препращания следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.
С оглед изхода на делото и искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски, и с оглед отмяната, макар и на част от оспорените
разпоредби, следва да му се присъдят поисканите, направени и доказани разноски съобразно
представения списък на л.256 - 20 лева за държавна такса за обнародване на
съобщението за делото в ДВ /л.9/, 10 лева държавна такса за образуване на
делото /л.8/, и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева – чл.236, или общо разноски в размер на 630 лева.
Воден
от изложените мотиви и на основание чл. 159, т.3 и чл.193, ал. 1 АПК,
Административен съд – Плевен, първоинстанционен тричленен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.П.И. ЕГН **********, и адрес ***,
против чл.20, ал.4, ал.5, ал.6, ал.7, ал.11 и чл.22, ал.1 от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Червен бряг, приета с решение № 247/27.11.2020 г.,
изменена с решение №275/22.12.2020 г. на Общински съвет - Червен бряг, и ПРЕКРАТЯВА
делото в тази му част.
ОТМЕНЯ
т.8 от Приложение №3
към раздел четвърти, т.8 от Приложение №6 към раздел десети, както и
посочването, че по т. 10, 11, 12, 14, 18, 19, 20, 21, 22, 25, 26, 33, 34, 35,
36, 37, 39 и 40 от Приложение №3 към раздел четвърти се дължи ДДС, изразено със
символа * към номера им, от Наредба за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Червен бряг, приета с решение №
247/27.11.2020 г., изменена с решение №275/22.12.2020 г. на Общински съвет -
Червен бряг.
ОТХВЪРЛЯ жалбата против Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Червен бряг, приета с решение № 247/27.11.2020 г., изменена с решение
№275/22.12.2020 г. на Общински съвет - Червен бряг, в останалата част.
ОСЪЖДА Община Червен бряг да
плати в полза на И.П.И.
ЕГН **********, и адрес *** направените
по делото разноски общо в размер на 630
/шестстотин и тридесет/ лева.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
срок от 14 дни от съобщаването му на страните, а в прекратителната му част,
която има характер на определение – в 7 –дневен срок от съобщаването му.
След влизане в сила на съдебното
решение същото да се изпрати на Общински съвет-Червен бряг за обнародване по
начина, по който са обнародвани наредбата и нейните изменения, като се
представят доказателствата пред Административен съд – Плевен за изпълнение на
това задължение.
Председател:/п/ Членове:1./п/ 2./п/