№ 193
гр. Монтана, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221630200552 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 7672/ 28.04.2022г. на Началник отдел
„Контрол на РПМ“ към Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна
инфраструктура” /АПИ/ град София на Г. Х. Г. от град Д. е наложено
административно наказание глоба в размер на 4 500.00 лева на основание
чл.53 ал.1 т.2 пр.2 от Закона за пътищата.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Г.
Х. Г. от град Д., който чрез пълномощника си обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли
съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно
постановление. Представя и писмена защита.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя и писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени
доказателства, доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
1
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че
жалбоподателят на 29.03.2022г. около 15.50 часа на път II-13, км 1+200 в
посока град Монтана - град Криводол, е управлявал и извършвал превоз на
товари /пшеница/ със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка „Волво“,
модел „ФХ 16“, с peг. № ххх и полуремарке с 3 оси с peг. № ххх, като в
процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз
на пшеница без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване
на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2 във вр. с
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №
118807 и ролетка № 1313/18/5 м/, е констатирано, следното:
1.измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС,
е и.13.355т. при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата, като превишаването е с 1.855
т;
2.При измерено разстояние между осите 1.32 м, сумата от
натоварването на ос /на тройната ос/ на полуремаркето е 35.160 т при
максимално допустимо.натоварване на тройната ос 24.000 т, съгласно чл.7,
ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата, като превишаването е с 11.160 т.
Съгласно чл.3, т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.
Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е
тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“, пр. 2 от Закона за пътищата във
връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата,
движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение
(Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел
2
II от Наредбата) за дейности от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ).
Нарушението е за първи път.
При предявяването на акта жалбоподателят не е оспорил констатациите.
Не е представил писмени възражения в срокът по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН наказващият орган е издал атакуваното НП.
Наложената от наказващия орган санкция на жалбоподателя се основава
на нормата на чл.53 ал.1 т.2 пр.2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от
1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите
лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви „в“ и „г“, т.2,
ал.2 и ал.5 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени
дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща
пътя.
От тази нормативна регламентация следва извод, че субект на
нарушението и респ. субект на административнонаказателна отговорност по
чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши
законово установената забрана по чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение.
По смисъла на приложимото законодателство движението на
извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да се извършва с
разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано
със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните
работи /чл.8, ал.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г или след заплащане само на
дължимата такса /чл.14, ал.3 от наредбата/.
При ангажиране отговорността на жалбоподателя са допуснати
съществени нарушения на закона.
От правна страна повдигнатото му обвинение е обосновано с допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, а от фактическа
страна се основава на това, че е управлявал ППС с пет оси и има натоварване,
което надвишава посоченото максимално допустимо такова в чл. 7, ал. 1 т. 4,
б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата на МРББ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. Установеното натоварване обаче сочи и на
3
изключението по чл. 8, ал. 5 във връзка с чл.14, ал.3 от същата Наредба - не
превишава с повече от 30 % /в конкретният случай 27%/ допустимото
максимално натоварване. Следователно движението му не може да бъде
квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, защото тази
норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни и тежки ППС
без разрешение. След като нормативно е предвидено, че е допустимо
движение на извънгабаритни ППС до определени параметри на натоварване
на ос без издадено разрешение при заплащане на определена такса и
доколкото в случая управляваното от водача ППС отговаря на условията на
чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/ 2001 г. /относно натоварване на ос/,
административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си
установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл. 177,
ал. 3 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на
административно наказание глоба от 500 лв. до 3 000 лв. за управление на
ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос,
надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие,
без да е спазен установения за това ред. Нормите за маса, размери и
натоварване на ос, както и реда за движение на ППС - след заплащане на
такса, са определени от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ. Следователно
единствената разлика между двете деяния е размерът на превишената норма и
когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без
необходимото разрешително по чл. 8, ал. 2 от Наредбата на МРРБ, е налице
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП и се осъществява съставът на чл.
53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената
такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, се осъществява съставът на чл. 177, ал. 3
от ЗДвП, а не този на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП.
Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на
тежко ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал. 3 от ЗП, а в хипотезата
на чл. 14, ал. 3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален
административен акт. Заплащането на такса е фактическо действие,
обусловено само от волята на предприелото го лице, а не от преценката на
оторизиран за това административен орган в определен срок. Поради това
няма как да бъде приравнено по правни последици на издаването на
разрешение по чл. 26, ал. 3 от ЗП, респективно липсата на платена такса не е
съставомерен елемент от нарушението на чл. 26, ал. 2, т.1, б. ,,б“ от ЗП.
4
Очевидно е, че щом по смисъла на чл. 37, ал. 3 от Наредбата е допустимо
движението да продължи веднага след заплащане на таксата, обществената
опасност на деяние като процесното не може да се отъждестви с тази при
липса на разрешение по чл. 26, ал. 3 от ЗП, при което движението продължава
едва след издаване на разрешително и това е свързано с изтичане на срок,
произнасяне от комисия и възможно поставяне на допълнителни условия - чл.
14, ал. 1 от Наредбата. В тази връзка е важно да бъде уточнено дали за
движението на процесното ППС е необходимо издаването на разрешително,
изискващо се от чл.26 от ЗП, или само заплащането на такса. А в случая в
обстоятелствената част на НП на няколко места е посочено, че движението на
извънгабаритни и/или тежки ППС и конкретно на управляваното от водача се
осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за платени
пътни такси/, което
внася неяснота относно това релевантно към съставомерността на деянието
обстоятелство, респективно представлява нарушение на правото на защита на
привлеченото към отговорност лице.
Съгласно чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г, във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и съставят акт на водача на
извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото
лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че
движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без
разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
Граматичното тълкуване с оглед употребеното множествено число показва,
че се предвижда компетентност на двете служби. Разграничителен критерий
за компетентност е защитата на вида обществени отношения. ЗП охранява
обществени отношения свързани с правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване. В чл.1, ал.1 на ЗДвП е посочено, че той
урежда освен правилата за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, така също и изискванията към пътните превозни средства за
участие в движението по тези пътища. Една от посочените в чл.2 на закона
цели е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по
пътищата. Както вече се посочи, след като е допустимо движението на едно
извънгабаритно ППС да продължи веднага след заплащане на таксата, то
липсата й не е относима към експлоатацията на пътищата, а към
5
безопасността на движението по пътищата и свързаната с нея необходимост
от спазване на определено допустимо натоварване на ос на транспортните
средства, движещи се без специално разрешение. Съгласно разпоредбите на
чл. 189, ал. 1 във връзка с чл. 167, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП, служителите на АПИ
разполагат с правомощия да контролират габаритните размери на ППС,
респективно да съставят актове за нарушения по този закон.
Въпросът за практическата организация между всяка от оторизираните
служби за контрол върху движението на извънгабаритни ППС при
осъществяваната от тях дейност по издаване на НП зависи от констатираното
нарушение /по ЗП или ЗДвП/ и не може да дерогира вменената от закона
компетентност при реализиране на административно-наказателна
отговорност. Ако органите на АПИ считат, че са некомпетентни да издават
НП по ЗДвП при прилагане на чл.47, ал.1, б.”а” от ЗАНН, то в случаи като
настоящия, които не попадат в обхвата на ЗП /от който произтича
правомощието на председателя на УС или оправомощено от него лице да
налага санкции/, то не следва да издават и актове за установяване на
административни нарушения, а да потърсят съдействие за реализиране на
отговорността от съответната компетентна служба.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е
основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени
изцяло, като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН въззиваемата
страна следва да заплати на жалбоподателя направените по водене на делото
разноски в размер на 638.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд гр.Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 7672/ 28.04.2022г. на
Началник отдел „Контрол на РПМ“ към Дирекция „АРОК“ при Агенция
„Пътна инфраструктура” /АПИ/ град София, с което на Г. Х. Г. от град Д. е
наложено административно наказание глоба в размер на 4 500.00 лева на
основание чл.53 ал.1 т.2 пр.2 от Закона за пътищата, като
6
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА отдел „Контрол на РПМ“ към Дирекция „АРОК“ при
Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ град София да ЗАПЛАТИ на Г. Х.
Г. от град Д., ул.“Д.ка е.“ № 12, вх.А, ет.4, ап.18, с ЕГН ********** на
основание чл.63 от ЗАНН направените по водене на делото разноски в размер
на 638.00 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7