Решение по дело №1033/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 117
Дата: 16 март 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20211200501033
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Благоевград, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Атанас Иванов
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20211200501033 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Срещу Решение № 901723/21.10.2021г., постановено по гр.д. № 605/2020г. по описа на РС .,
с което предявения отрицателен осъдителен иск е отхвърлен, е депозирана пред Окръжен
съд Благоевград, въззивна жалба с вх. № 905942/02.11.2021г., депозирана от ИВ. Н. С., ЕГН
**********, от с. ..., ул. „...“ № 1 - ищец пред първоистанционния съд, чрез пълномощника
му адв. В.У..
С въззивната жалба срещу обжалваното решение е наведено оплакване за неправилност,
като се поддържа че същото е постановено в нарушение на материалния закон, като се иска
отмяната му изцяло. Поддържа се че в решението си първоинстанционния съд се е позовал
на нищожни законови клаузи и разпоредби, макар да е налице обоснованост на изводите
досежно спазването на поцедурите по извършване на проверка.
Излагат се с жалбата съображения, че след приемането на разпоредбите на чл. 83 ал. 1 т. 6 и
чл. 98а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ със ЗИДЗЕ ДВ бр. 54/2012г. в сила от 17.07.2012г. и след влизане в
сила на ПИКЕЕ от 16.11.2013г., е уредена законово възможността за едностранна корекция
на сметката на потребителя за минал период, при случаите уредени в чл. 47 ал.5 от ПИКЕЕ,
установени при надлежно извършена проверка по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ.
Поддържа се с въззивната жалба относно правото на доставчика на ел. енергия да извършва
корекция на сметка на клиентите при наличие на манипулации водещи до неизмерване или
неточно измерване на ел. енергия, че с Решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.д. №
1
2385/2016г. на 5 членен състав, публикувано в ДВ бр. 14.02.2017г., отпада изискването за
документална обоснованост, като предпоставка за започване на корекционно производство
по нормативно установения ред и правила, респ. възможността за промяна на сметката на
абоната за минал период, при условията на чл. 48 ал.1 и ал. 2 от ПИКЕЕ. Подзаконовия
нормативен акт се счита за изменен занапред въз основа на цитираното решение на ВАС.
Периода по настоящия казус е след влизане в сила на Решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС
по адм.д. № 2385/2016г., като с въззивната жалба се застъпва становището, като проверката
по чл. 47 от ПИКЕЕ е извършена от ответника след отмяната на цитирания законов текст, а
разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ е приложим, само при извършена проверка по правилата,
визирани в чл. 47 от ПИКЕЕ. Поддържа се с въззивната жалба, че поради изложените
съображения, следва да се приеме че ответника по иска „****” АД, не е доказал в процеса
пред първоинстанционния съд правото си на вземане, произтичащо от корекционно
производство по чл. 48 ПИКЕЕ, а при липсващи правила на ПИКЕЕ, регламентиращи
принципите за измерване, начина и местата за измерване и условията и реда за тяхното
обслужване, за „****” АД не са били налице основанията на закона да коригира сметката на
потребителя, като операторът не би могъл да се ползва в този смисъл от процедура която е
отменена и преди да са приети нови правила за извършване на проверка. Поддържа се, че не
е била изпълнена и законовата делегация по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ за предвиждане на такъв
ред, като основание за извършване на корекция на сметката.
С жалбата на самостоятелно основание са наведени доводи и за това, че съгласно
изменението на чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ, в сила от 17.07.2012г., въведени са изисквания за
необходимо съдържание на ОУ, в които задължително следва да бъде предвиден изрично
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметки, съгласно чл. 83 ал.1
т. 6 от ЗЕ. Поддържа се с въззивната жалба че дружеството ответник- „****” АД, не е
изпълнило задълженията си по чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ, във вр. с чл. 83 ал.1 т. 6 от ЗЕ, като не
е издало и публикувало нови ОУ на договорите, ред за уведомяване на клиента за наличие
на основания за корекция на сметка, въз основа на наличните правила /ПИКЕЕ/, поради
което извършената корекция на сметки е незаконосъобразна, поради липса на довършен
фактически състав. /Р № 173/16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о. и Р №
203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г. на ВКС, І т.о./
Сочи се във въззивната жалба, че ОУ не съдържат специален ред за уведомяване в сочената
хипотеза, видно от съдържанието на цитираните норми- чл. 17 ал. 2 и чл. 18 ОУ, които
предвиждат, че клиентът следва да бъде уведомен, но не и начина и реда за това. Освен това
уведомяването следва да се извърши преди корекцията, а не след това. В този смисъл
Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о. Предвид отмяната на
чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ и лисата на предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ, респ. за
изпращане на констативния протокол, не са налице основания за корекция.
Подъдржа се с въззивната жалба, че поради липсата на надлежна регламентация в т.ч. в ОУ,
правата на потребителя се явяват нарушени, т.к. е извършена корекция, за която той не
научава преди осъществяването й и не получава съставените документи. Така операторът
2
начислява суми по свои данни, като изцяло лишава абоната от участие в облигационната
връзка и свързаните с нея дейности, което не е допустимо. Законовата възможност за
едностранна корекция на сметка за минал период не означава автоматично начисляване на
суми за неточно измерена ел.енергия, т.к. същото е допустимо само и единствено при
наличие на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента, регламентирани в
ЗЕ и ПИКЕЕ, които в случая не са били установени пред първоинстанционния съд.
Относно това, че проверката е извършената по правилата на Общите условия, излагат се
съображения в жалбата, че същите не са разписани и от двете страни, а са въведени само от
ответника и няма изричното съгласие на ищеца.
С жалбата се поддържа че ОС Благоевград има постоянна практика при произнасянето му по
дела с идентично съдържание на настоящия казус, а в настоящия случай обжалваното
решение не е в противоречие с установената практика на въззивния съд.
Така сочи се че между същите страни е имало образувано напълно идентично гражданско
дело /гр.д. 212/2019г. по описа на РС-./, като дори съдебния състав, който разглеждаше
делото е същият като по настоящето производство. И тогава PC - . е отхвърлил исковата
претенция с идентични мотиви, както и в настоящият случай. Впоследствие бе образувано
в.гр.д. № 365/2020г. на ОС Благоевград, като съставът на въззивния съд е отменил изцяло
обжалваното решение на PC . като неправилно и е постановил ново, с което е уважил иска.
Сочи се с въззивната жалба и за друго образувано дело между същите страни с напълно
идентичен от фактическа страна предмет/гр. д. 211/2019г. PC ./, но разглеждано от друг
съдебен състав. В този случай PC . е уважил иска на ищеца, като впоследствие
първоинстанционното решение е било обжалвано пред ОС Благоевград от „****“ АД и е
било образувано в.гр.д. 926/2020г. на ОС Благоевград. С решението си ОС Благоевград е
потвърдил като законосъобразно и правилно обжалваното решение на PC ., с което
предявения иск е бил уважен.
Поради изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени изцяло
обжалваното решение на РС ., като неправилно и постановено в нарушение на материалния
закон и да постанови ново решение с което да уважи изцяло предявения иск за
неоснователно обогатяване.
Претендират се и направените разноски по делото.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен
отговор от насрещната страна- „****” АД, чрез процесуалния пълномощник- юрк. Л.М., с
който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска от въззивния съд да остави
същата без уважение.
Поддържа се с писмения отговор на жалбата, че правилно и законосъобразно с атакуваното
решение, е отхвърлен иска с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД предявен от ИВ. Н. С. срещу
„****" АД, с искане ответника да му заплати сумата 622,28лв. представляваща платена от
друго лице сума по споразумителен протокол от 04.01.2019г. и представляваща стойността
на доначислено количество електрическа енергия, за която сума е издадена фактура №
3
**********/08.10.2018г. за период от 12.05.2018г, 09.08.2018г. по клиентски №
300150338118.
Предвид задължението на въззивния съд да извърши служебна проверка относно
допустимостта на иска, поддържа се от пълномощника на въззивемото дружество и пред
настоящата инстанция възражение за недопустимост на иска, доколкото са предявени чужди
права пред съда. Не ищеца, а лицето Н.И.Н. по силата на сключен от него и ответното
дружество приет по делото споразумителен протокол от 04.01.2019г. е платило
задължението. След като това лице е платило доброволно и на определени парични вноски
процесното вземане, то същото лице би могло да има претенции за връщането им. По този
начин би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца И.С. за сметка на ответника,
като му се върне сума, която реално не е платил той.
За да отхвърли така предявения иск първоинстанционния съд е приел, че по делото е
доказано по категоричен начин, че ищеца като потребител на електрическа енергия е
използвал количества, които не са били надлежно отчетени, поради неточност в
измерването, предизвикана от осъществена манипулация върху средството за търговско
измерване/СТИ/.
От анализа на събраните пред първата съдебна инстанция доказателства се установява, че
извода на съда е правилен, т.к. се основава на оценка на всички релевантни факти и
обстоятелства, които съда е обсъдил и е преценил в тяхната съвкупност.
Първоинстанционния съд е отхвърлил исковата претенция, като законосъобразно и
обосновано е кредитирал събраните по делото доказателства, с които са установени всички
обстоятелства, които са били възложени с доклада по чл.146 ГПК в доказателствена тежест
на ответното дружество.
Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че вземането обективирано във
фактура № **********/08.10.2018г е резултат от изпълнение и спазване от страна на
ответното дружество на задължителен за страните по делото нормативен акт, издаден от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/ сега Комисия за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ и по-конкретно Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 във връзка
с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Обн. ДВ. бр.98 от 12 Ноември 2013г. и Общите условия на „****"
АД и „..." АД.
Поддържа се от пълномощникът на „****“ АД, че макар с Решение №1500 от 0б.02.2017г.
по адм.д. №2385/2016г. на 5 чл. състав на ВАС да са отменени ПИКЕЕ, то за процесния
период остават в сила разпоредбите на ПИКЕЕ.
С решение № 13691/08.11.2018г. на петчленен състав на ВАС по адм.д. № 4785/2018г. е
потвърдено Решение № 2315 от 21.02.2018 год., по адм. д. № 3879 по описа за 2017 год. на
ВАС, четвърто отделение, с което са отменени чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ. Това решение е
неотносимо за корекциите, извършени за периода до 23.11.2018г./датата, на която решението
е обнародвано в ДВ/, тъй като решението има действие ех nunc- от момента на влизането му
4
в сила и за в бъдеще /чл.195, ал.1 от АПК/, както е прието в Решение № 119 от 26.01.2021г.
на ВКС 3 г.о. по гр.д. № 4124/2019г. на ГК.
Според изложеното в писмения отговор от юрисконсулт М., зачетена е от съда
възможността, дадено по чл.48 ал. 1 от действащите за процесния период Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ приети от КЕВР на основание чл.
21, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката - Обн. ДВ. бр.98 от
12.11.2013г. Като приложими към спора тези правила са задължителни за страните. По
отношение съществуване на право на енергийните дружества да извършват корекции на
сметки на основание на ПИКЕЕ има съдебна практика постановена по реда на чл.290 ГПК
/Решение №111 от 17.07.2015г. на I т.о. на ВКС по т.д, № 1б50/2014г./, според която с
изменението в ЗЕ с ДВ бр.54/12г. съществува законово основание крайния снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83 ал.1 т. 6 ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка. Такъв ред е предвиден в чл. 17 ал.2 от приетите по
делото Общи условия за продажба на ел. енергия на „****" АД, а освен това е спазен от
ответното дружество видно от приетите по делото доказателства.
За да уважи така предявения иск първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество
е спазило предвидения ред в чл. 48 ал.1 от ПИКЕЕ.
С писмения отговор на въззивната жалба се изразява становище, че решаващите изводи на
съда за отхвърляне на иска са правилни и законосъобразни.
Както се установява от събраните по делото доказателства се касае за случай, при който е
въздействано върху вътрешността на електромера, както е посочено от Български институт
по метрология издал приетия по делото КП№ 1542/26.09.2018г, в резултат на което има
изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип. При тези
констатации е коригирана сметката на ищеца по методика, чиято правилност е потвърдена
от проведената съдебно -техническа експертиза.
С атакуваното решение съда в съответствие със съдебната практика по подобни казуси е
приел, че крайният снабдител на ел. енергия не дължи да доказва виновно поведение на
абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено
преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83
ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от Закона за енергетиката, направени със Закона за изменение и
допълнение на ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и след влизане в сила на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обн. ДВ, бр.98/2013г,, в сила
от 16.11.2013г./ С Решение №118 от 18.09.2017г. на II т.о. на ВКС по т.д. № 961/2016г. е
прието, че по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила
от 17.07.2012г./ за периода след влизане в сила на новите ПИКЕЕ е предвидено законово
основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия. Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се
5
отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата /чл.48, ал.1/; при които при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване /чл.48, ал.2/; при които
е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл.49/. Следователно
с изменението на ЗЕ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ е предвидена
възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното
измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда
обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на
неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на
потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства
за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта
електроуреди и режима на използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно
измерена доставена електроенергия обаче правото на Доставчика на електрическа енергия
да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на
доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на
настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за негово виновно поведение.
Поддържа се от пълномощникът на въззиваемото дружество в писмения отговор на
въззивната жалба, че правните и фактически изводи на първоинстанционния съд са
правилни и законосъобразни, а освен това са и в съответствие и с най-новата съдебна
практика на ВКС, по подобни казуси. Например Решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991
по описа за 2018 г. на ВКС, III г.о. на ГК, според което ,,..в случая след влизане в сила на чл.
83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката са приети Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г. В тях се съдържа подробна
регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на
количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на
потребителя/решение № 115 от 20.09.2017г. по т. д. № 1156/2016г. на II т.о. на ВКС/. Ето
защо отговорът на първия въпрос е, че трябва да се приложат разпоредбите на чл. 48 до 51 от
ПИКЕЕ, които са действали през исковия период от 12.05.2018г. до 09.08.2018г. и са били
отменени едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр. 97 от 2018г. Сочи се в писмения
отговор на въззивната жалба, че дори и да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва
да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира
6
равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия
и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо
гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за
защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената
електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на
събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на
спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия,
следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на
чл.98а, ал.1, т. 6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а,
ал.1, т. 6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен
в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да
послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред."
Разрешенията дадено от ВКС по цитираната практика касаят процесния случай, т.к.
разпоредбите на ПИКЕЕ са действали през исковия период.
По изложените съображения, поддържа се от пълномощникът на въззиваемото дружество,
че въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е осъществил обективно
търсене на истината и при вземането на решение по същество е оценил всички релевантни
факти и обстоятелства, обсъдил е и е преценил всички събрани по делото доказателства в
тяхната съвкупност, в резултат на което е постановил едно правилно, законосъобразно и
обосновано решение.
Предвид изложеното иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба като
потвърдите решението на РС . по гр.д. № 605/2020г., както и да присъдите на „****“ АД
разноски за производството пред въззивната съдебна инстанция.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от
легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за който
е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната
съдебна инстанция.
Депозирания писмен отговор е редовен с оглед на писмената форма и неговото съдържание,
депозиран от насрещната страна по въззивната жалба и в установения от закона процесуален
срок, поради което същият следва да бъде съобразен от въззивния съд при постановяването
на решението по съществото на делото.
При пледориите по съществото на делото, пълномощникът на жалбоподателя- адв. У.
поддържа изцяло наведените оплаквания и доводи с въззивната жалба, като моли съда да
отмени обжалваното решение на РС . като неправилно и необосновано и да уважи
предявения иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД като основателен.
7
За насроченото съдебно заседание пред въззивната инстанция, не се явява представител или
процесуален представител на „****” АД, за да вземе становище по съществото на делото. С
писмената молба преди даване ход на устните състезания, поддържа се искането въззивната
жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, като се претендира юрисконсулстко
възнаграждение в определен от съда размер.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателя, по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК.
Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.
Благоевградският окръжен съд в решаващият си състав, след като анализира и обсъди
събраните пред първоинстанционния съд доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред РС . е образувано по иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр.
1 от ЗЗД, предявен от ИВ. Н. С., ЕГН **********, с. ..., общ. С., ул. “...“ № 1, чрез Н.И.Н.,
ЕГН **********, на адрес: с. ..., общ. С., обл. Благоевград, чрез адв.В.У., срещу „****“ АД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.София 1784, район Младост, бул. “...“ № 159,
бл. ..., представлявано от Л.В., Д.С.С. и К.К..
Исковата претенция е основана на твърдения че със ЗЕ в редакцията му от 17.07.2012г., с
разпоредбите на чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал.1 т. 6, е предвидена възможността за крайния
снабдител на ел. енергия, едностранно да коригира сметката на клиента си, при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, като са предвидени редица условия- специален
ред за уведомяване на клиента, уреден изрично с ОУ, както и правила, регламентиращи
принципите за измерване, начините и местата за измърване, условията и реда за тяхното
обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия, както и начините за корекция на сметките за предоставената ел.
енергия на абоната. В изпълнение на законовата делегация, били са приети от ДКЕВР,
ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013г., уреждащи специалните условия на закона.
Сочи се с исковата молба, че с Решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на
петчленен състав на ВАС, са отменени чл. 47-51 от ПИКЕЕ, като се поддържа че тези
правила не са били приложими към извършената проверка на 09.08.2018г. касаеща ищеца
ИВ. Н. С., като абонат на „****” АД, извършена в къща на адрес: къща в с. ..., общ.”С.”, ул.
„...” № 1. Поддържа се с исковата молба от ищеца пред първоинстационния съд, че след
отмяната на правилата на чл. 47-51 от ПИКЕЕ, не са били приети от КЕВР нови правила,
регламентиращи специалните изисквания за извършване на проверка, като не е запълнена
възникналата законова празнота, която не може да бъде заместена по аналогия с други
правни норми, съществуващи в други източници на правото. Поддържа се, че при липса на
изрично приети специални правила, доказването наличието на предпоставките за
едностранна корекция на сметката на потребителите не може да бъде осъществено, тъй като
се касае за специален закон. Поради изложеното поддържа се, че тези отношения не може да
бъдат оредени с общита правила на ГПК или друг закон, поради липса на специални правила
8
регламентиращи специфични правоотношения- принципите за измерване, начините и
местата за измърване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, както и начините
за корекция на сметките за предоставената ел. енергия на абоната.
Сочи се в исковата молба, че на абоната ИВ. Н. С. е била връчена фактура №
**********/08.10.2018г. за възникнало задължение към ответното дружество „****“ АД в
размер на 622.80лв., въз основа на Констативен протокол № 3022548 от 09.08.2018г. за
извършена проверка на средство за търговско измерване /СТИ/ с фабричен номер №
02276707 и Констативен протокол № 1542/26.09.2018г. от БИМ-ГД „МИУ“, в които било
констатирано състояние на електроизмервателното устройство, представляващо изменение
на електрическата схема на свързване на електромера за измерване на консумираната
електрическа енергия, дължащо се на външна намеса, с която е осъществен нерегламентиран
достъп, респ. неправомерно въздействие върху защитените държавни знаци на електромера.
Поддържа се, че ищецът е заплатил задължението по фактура № **********/08.10.2018г., за
да не бъде спряно електрозахранването в дома му. Ищецът чрез пълномощника си навежда
доводи, че не дължи заплащането на сумата от 622.28лв., тъй като към момента на
проверката, а и към настоящия момент липсва приложима нормативна уредба, по силата на
която да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Поради това ищецът счита, че плащането на корекционната сметка е
извършено без основание.
Сочи се от ищеца в ИМ че е сключен споразумителен протокол, с цел разсрочване на дълга,
поради невъзможност същият да бъде изплатен наведнъж. Навадени са твърдения, че към
момента на предявяването на ИМ пред съда, задължението е било изцяло изплатено от
ищеца на „****” АД. Поддържа се, че макар споразумението да е било подписано от трето
лице, същото не е встъпвало в дълга на ищеца като солидарен длъжник и не е поело
задълженията на ИВ. Н. С.. Същото само е подписало споразумителния протокол от името
на ищеца.
По изложените съображения, иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника- „****” АД, да му заплати сумата от 622.80лв., представляваща платена без
основание сума, изчислена по Констативен протокол № 3022548 от 09.08.2018г. за
потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за изминал период от време-
от 12.05.2018г. до 09.08.2018г., за къща, находяща се в с. ..., общ. С., ул. “...“ № 1, с
клиентски номер №300150338118, аб. № **********, за което е издадена фактура №
**********/08.10.2018г., като е платена изцяло, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК, писмен отговор на исковата молба от
ответника по предявения иск по чл. 55 от ЗЗД, е депозиран от процесуален представител на
„****” АД- юрк Л.М., като се него се оспорва иска като недопустим, доколкото се твърди че
сумата по фактура № **********/08.10.2018г. е платена от трето лице- Н.И.Н., а не от ИВ.
9
Н. С., поради което ищецът по делото не може да претендира връщането на сумата, като
недължимо платена.
С писмения отговор на исковата молба пред РС ., поддържа се и възражение за
неоснователност на предявения иск, тъй като вземането, обективирано във фактура №
**********/08.10.2018г. за сумата 622.80лв., е резултат от изпълнение от страна на
ответното дружество на задължителен за страните нормативен административен акт, а
именно чл. 48 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от
ДКЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013г. на основание чл. 21 ал.1, т. 9 във връзка с чл.
83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и Общите условия на ответното дружество и на „...”
АД.
Поддържа се от ответната страна с писмения отговор, че с Решение № 13691 от 08.11.2018г.
на петчленен състав на ВАС по адм.д. № 4785/2018г. е потвърдено с Решение №
2315/21.02.2018г., по адв.д. № 3879/2017г. по описа на ВАС, като са отменени нормите на
чл. 48-51 от ПИКЕЕ но занапред, като в този смисъл цитираното решение е неотносимо към
настоящия казус, касаещ период до 23.11.2018г.
Поддържа се с писмения отговор, че в случая е налице промяна в схемата на измерване,
нарушението е вътре в СТИ- променена е вътрешната схема, но не на свързване, а на
измерване и при външен оглед не се визуализира, респ. не може да се демонстрира пред
орган на полицията, поради което в конкретния случай е приложима хипотезата на чл. 48
ал.1 от ПИКЕЕ, а не разпоредбата на чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ. Нвадени са доводи от юрк Л.М.,
че доставчикът на електрическа енергия има правото да ангажира отговорност на абоната на
основание установено неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия, при
установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, без да се
изследва въпроса за вината. Сочи се в писмения отговор на ИМ, че корекционната
процедура по реда на ПИКЕЕ нормативно определяла начина, по който да се извърши
преизчисление на сметката за минал период, а не за измерване на реалното потребление,
което реално потребление е възпрепятствано чрез неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване/СТИ/. При изложените съображения, иска се от съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и да присъди в полза на „****” АД, разноските
по делото пред първата съдебна инстанция.
С обжалваното Решение № 901723/21.10.2021г., постановено по гр.д. № 605/2020г. по описа
на РС ., първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск срещу „****“ АД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр.София 1784, район Младост, бул. “...“ № 159, бл. ...,
предявен от ИВ. Н. С., ЕГН **********, с. ..., общ. С., ул. “...“ № 1, за сумата от 622.80лв.,
представляваща платена без основание сума по извършена корекция на сметка за периода
12.05.2018г. до 09.08.2018г. въз основа на Констативен протокол № 3022548 от 09.08.2018г.
за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, за къща,
находяща се в с. ..., общ. С., ул. “...“ № 1, с клиентски номер № 300150338118, аб. №
**********, за което е издадена фактура № **********/08.10.2018г. която е платена, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
10
като неоснователен.
Видно от мотивите на първоинстанционния съд, за да отхвърли предявения иск като
неоснователен, съдът е приел че правилата на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, са относими към
настоящия казус, тъй като към релевантния за делото период и към момента на сътавения
Констативен протокол № 3022548 от 09.08.2018г., те не са били отменени въз основа на
решение на 5 членния състав на ВАС. Съдът е приел за доказано констатирано неточно
измерване или неизмерване на СТИ, в резултат на външна намеса, при която е настъпило
изменение на утвърдената вътрешна схема на електромера, в резубтат на която електромера
не е измервал точно консумираната от абоната ел. енергия. Първоинстанционнят съд е
приел за доказано и точното измерване на количеството ел. енергия за процесния период, за
който е извършена едностранна корекция на сметката на потребителя, поради неточно
измерване на доставената ел. енергия от „****” АД. Същевременно съставът на РС . е приел
за доказано по делото, че между абоната ИВ. Н. С. и доставчикът на ел. енергия „****” АД, е
възникнало и съществувало валидно облигационно правоотношение, въз основа на валиден
договор за пордажба на ел. енергия. Съдът въз основа на изложените съображения с
Решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991 по описа за 2018 г. на ВКС, III г.о. на ГК, съдът
е приел че следва да бъде приложена общата разпоредба на чл. 183 от ЗЗД, с оглед
недопускане на прицпи на неоснователно обогатяване, като е приел че при липса на
специална регламентация за процедурата и начина на преизчисляване на ел. енергия, поради
грешка в измерването и отчитането и от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за
да гарантира от правна страна защитата на добросъвестните крайни потребители на
доставената, но неточно измерена ел. енергия.
Въззивният съд, въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
счита за установено от фактическа страна следното:
Въззивникът ИВ. Н. С. е потребител на електрическа енергия с доставчик „****“ АД, с
клиентски номер № 300150338118, абонатен № ********** за обект къща, находяща се в с.
..., общ. С., ул. “...“ № 1. Между дружеството жалбоподател и електроснабдител- „...” АД и
крайния потребител на ел. енергия- въззиваемия ИВ. Н. С., е възникнало облигационно
правоотношение с предмет продажба на електрическа енергия, което се регулира от Закона
за енергетиката и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„****” АД, издадени на основание чл.98а от Закона за енергетиката, одобрени от ДКЕВР, и
публично известни чрез публикацията им в централния и местния печат и на интернет
страницата на продавача.
Установява се от доказатлествата събрани по делото пред първоинстанционния съд, че на
09.08.2018г., на осн. чл. 13 ал. 3, чл. 22 ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 58 ал.1 от ОУ към
склчючения договор, служители на оператора- „...” АД, са извършили контролна проверка на
средство за търговско измерване /СТИ/ с фабричен номер № *********, монтиран за обект
къща, находяща се в с. ..., общ. С., ул. “...“ № 1, за който е регистрирана партида с клиентски
№ 300150338118, на името на въззивника ИВ. Н. С.. В момента на контролната проверка е
съставен Констативен протокол № 3022548 от 09.08.2018г., в присъствието на независимите
11
свидетели- Н.С.Р. и В.М.Г.- членове на Федерация на потребителите.
Въззиваемият като титуляр на абонатния номер е потърсен, но не е намерен, поради което
съставения протокол не му е връчен, а същият не е присъствал на извършената проверка.
На СТИ, което измерва електрическата енергия, потребявана от обекта на въззиваемия, не е
извършвана контролна проверка за 90 дневен период преди 09.08.2018г., тъй като
отчитането на показанията на средството за търговско измерване, не се счита за проверка
съгласно чл. 22 ал. 2 от ОУ на договорите за използване на електроразпределитените мрежи.
Проверяващите установили и отразили в Констативен протокол № 3022548 от 09.08.2018г.,
в графа „Описание на констатациите и влиянието им върху точността на измерването на
електрическата енергия от СТИ“, че „Липсва пломба на щита на ел. табло; Липсва пломба
на капака на клемния блок на СТИ. Метрологичната пломба е със скъсан пл. тел; Фирмената
пломба на СТИ е манипулирана; При съществуваващ ел. товар от I - 2.56А, индикаторът на
СТИ не мига. Статусът на СТИ е прекъснат;“
СТИ било демонтирано и поставено в безшевен чувал за БИМ. На негово място е монтиран
нов, изправен електромер и работещ в класа си на точност по Б.Д.С. Демонтираният
електромер е изпратен за метрологична проверка от независима лаборатория в Българския
институт по метрология Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ – Регионален
отдел-София.
По искане на ищцовата страна, разпитен е пред РС .- свидетелят Бисер Александров
Портокалски, който сочи в показанията си пред първоинстанционния съд, че е била
извършена проверка в с. С. на 09.08.2018г., на електромер който се намирал на ел. табло-
извън границите на имота. Установило се липса на пломта на щита на ел. табло, както и
пломба на капака на клемния блок на електромера. Метрологичната пломба била със
скъсана пломбажна тел. Свидетелят Портокалски сочи в показанията си, че при
съществуващ товар на електромера, индикатокър не мигал. С уред било измерено, че има
консумация на ток от жилището на въззивника, но електромера не отчита преминаваща през
него ел. енергия, т.е. електромера е бил манипулиран и с нарушена цялост.
Пред първата съдебна инстанция е разпитана свидетелката В.М.Г., подписала констативния
протокол в качеството и на представители на Федерацията на потребителите. Същата
разпознава посписа си върху констативния протокол и потвърждава че е нейния подпис, но
не помни за конкретната проверка. завява, че е подписала протокола, като гарантирана за
посочените в него констатации.
За извършената метрологична проверка на смененото СТИ е съставен Констативен протокол
№ 1542/26.09.2018г. от БИМ-ГД „МИУ“, съгласно който: „Осъщестяван е достъп до
вътрешността на електромера. Във вътрешността му към електрическата схема
допълнително е присъединено електронно устройство, непринадлежащо към схемата на
електромера. Има изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения
тип.“
На осн. чл. 48 ал.1 т. 1 б.“б“ от ПИКЕЕ и въз основа на извършената проверка и
12
констатациите на извършената метрологична експертиза, е изготвена от „****” АД-
предложение за корекция на сметка на абоната ИВ. Н. С., с абонатен № **********, за
доначисляване на използваната от потребителя ел. енергия на база: максималния базов ток
на средството за търговско измерване, за периода 12.05.2018г. до 09.08.2018г., като е приета
едностранна корекция за 3 312 киловата.
На въззивника ИВ. Н. С. е изпратено Уведомление с изх. № NTZ 103326/10.08.2018г., с
което е уведомен за извършената проверка, с приложено към писмото копие на Констативен
протокол № 3022548 от 09.08.2018г., които са връчени на ищеца на 20.08.2018г., видно от
известие за доставяне № 8100014552233 на „****“ ООД. На въззивника е изпратено и друго
Уведомление с изх. № NTZ 106882/05.10.2018г., с което е уведомен за извършената
проверка, с приложено към писмото копие на Констативен протокол № 1542/26.09.2018г. от
БИМ-ГД „МИУ“, и е указано, че въз основа на него и на основание ПИКЕЕ, ще се извърши
корекция за сметката, за количеството на ел. енергия, което е връчено на въззиваемия С. на
19.10.2018г., видно от известие за доставяне на „****“ ООД.
Въз основа на Констативен протокол № 3022548 от 09.08.2018г. и Констативен протокол №
1542/26.09.2018г. от БИМ-ГД „МИУ“ и на осн. на разпоредбите на 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ и чл.
17 ал. 2 от ОУ към договора за продажба на ел. енергия на „****” АД, е преизчислена
сметката за доставена, неизмерена и незаплатена електрическа енергия, за периода
12.05.2018г. до 09.08.2018г. Определен е периодът на грешното измерване- 90 дни съгласно
предложение за корекция на сметка от 08.10.2018г. Преизчислената сметка е получена като
количеството изразходвана, но незаплатена електрическа енергия за ден е умножена по броя
на дните за периода. В резултат е издадено предложение за корекция на сметка, съгласно
което е изчислено потреблението в размер на 3312kWh, за 90-дневния период- 12.05.2018г.
до 09.08.2018г.
На въззивника е изпратено уведомително писмо с приложено към нея издадена фактура №
**********/08.10.2018г. Във фактурата е начислена сумата от 622.28лв. за електроенергия за
изминал период от време- от 12.05.2018г. до 09.08.2018г., изчислена на основание
Констативен протокол № 3022548 от 09.08.2018г., дължима до 02.10.2018г.
Не е спорно по делото, че сумата по фактура № **********/08.10.2018г. е била платена от
Н.И.Н.. Последният със заявление № **********/03.01.2019г. е поискал разсрочване на
задължението по клиентски номер № 300150338118, по финансови причини.
Разпитан пред първоинстационния съд, свидетелят Н.И.Н. сочи, че е сключил споразумение
с представител на „****” АД, за разсрочване на плащането на задължението, като е действал
като пълномощник на баща си, но иначе платените суми са от неговия баща- ищецът ИВ. Н.
С.. Свидетелят сочи че е плащал сумите от името на баща му, като не е поемал солидарно
задължение към „****” АД, за дълга на баща си.
По делото пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещо лице електроинженер- Петър Кирилов Захов, като съдът
изцяло възприена заключението му като пълно, безспристрастно и компетентно изготвено.
13
Установява се от заключението на експерта по приетата СТЕ, че проверката е извършена на
абонат на „****” АД с аб. № **********, титуляр на който е ищецът ИВ. Н. С., с клиентски
номер № 300150338118. Извършена е проверка на ТСИ, монтирано на ел. стълб, извън
собствеността на абоната. При извършената проверка от служителите на „****” АД на
08.09.2018г., техническото средство е под напрежение, като на потребителя се доставя ток-
2.56 А. Експертът сочи в писменото си заключение, че констатациите на БИМ не могат да се
установят при външен оглед на електромера. Същият следва да се отвори и изследва от
оторизирания за това орган и по установения ред, за да се открие причината за неотчитане на
консумираната ел. енергия. Експерта дава заключение, че в случая няма изменение на
схемата за свързване на електромера към електроразпределителната мрежа. Има външна
намеса, довела до изменение на утвърдената вътрешна схема на електромера в резултат на
която, електромера измерва консумираната от абоната електроенергия. Измененията на СТИ
могат да се установяв при визуален оглед. Измененията на вътрешната схема на
електромера, могат да се установят при отваряне на електромера от оторизиран орган.
Иначе експерта е категоричен в заключението си , че изменението на утвърдената схема на
елктромера води до това, че електромера не измерва консумираната от абоната ел. енергия.
Експерта е посочил в писменото си заключение, че 90 дни преди датата на устанвяване на
неправомерна и нерегламентирана намеса, няма извършени други проверки. Периода и
определяне на размера на преизчисляване на изразходваната ел. енергия са правилно
определени, като периода е от 12.05.2018г. до 09.08.2018г., а коригираното количество на ел-
. енергия е 3 312 киловат часа. Дължимата сума правилно е определена в размер на 622.28лв.
Решаващият въззивен състав на Окръжен съд Благоевград, като съобрази становищата
на страните и техните възражения, прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с правомощията си, регламентирани
в чл. 269 ГПК, намира следното:
Обжалваното решение на РС . е валидно постановено, от надлежен съдебен състав, в
пределите на правораздавателната му власт и изготвено в изискуемата се от закона писмена
форма, като е подписано от състава на съда, дал ход на устните състезания по делото пред
първата съдебна инстанция.
Решението на РС . е допустимо- производството е образувано по редовна искова молба, въз
основа на надлежно упражнено право на иск от легитимна страна и с правен интерес от
исканата съдебна защита и въз основа на наведените фактически твърдения и заявенвото
правно основание с исковата молба, насочен срещу надлежно пасивно легитимирана страна-
ответното дружество- „****” АД. Не се констатират нередовности във връзка с активната и
пасивна легитимация по предявения иск, доколкото страните са тези, обвързани от
съществуващата облигационна връзка по повод сключен договор за доставката на ел.
енергия.
Установява се от събраните доказателства че третото лице Н.И.Н. е бил упълномощен от
ищеца ИВ. Н. С. и въз основа на изрично пълномщно е извършвал пред дружеството
14
ответник- „****” АД, действия от негово име и за негова сметка, но не е бил страна по
възникналото правоотношение. Същият няма данни да е поемал солидарни задължения да
отговяра на дълга на баща си, нито като солидарен длъжник, нито като поръчител.
Първоинстанционният съд въз основа на фактическите доводи и правни съображения,
изведени от процесуалният пълномощник на ищеца ИВ. Н. С., чрез редовна искова молба,
депозирана пред РС ., правилно е определил заявеното за защита материално право, като е
приел за разглеждане предявения иск за неоснователно обогатяване по чл. 55 ал., пр. 1 от
ЗЗД, въз основа на искова претенция за връщане на недължимо платена сума в размер на
622.28лв., за която се твърди че е платена от ищеца на дружеството ответник, при начална
липса на основание, с която ответното дружество- „****” АД неоснователно се е обогатило
за сметка на потребителя на ел. енергия- ИВ. Н. С., като негов абонат.
Съдът, след извършена служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, намира, че
първоинстанционното решение е изцяло валидно и допустимо, което обуславя възможността
за произнасяне по неговата правилност. Съгласно чл. 269 изр. 2 ГПК и задължителните
указания по приложение на нормата, дадени с т.1 на Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по
правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните
в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалноправните норми, както и на проверка за правилно прилагане на императивни
материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване с жалбата по делото. При установената фктическата обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, въззивният съд следва да изгради собствени правни
изводи, като провери дали е приложен правилно материавния закон и дали изводите на
първоинстанционния съд, изложени в обжалваното решение са обосновани от събрания по
делото доказателствен материал.
Не е спорно по делото, а установява се и от събраните доказателства в тяхната съвкупност,
че страните са обвързани от валидно облигационно отношение, основано на договор за
доставка на ел. енергия от електроразпределителното дружество- „****” АД до потребителя
на същата- ИВ. Н. С., като абонат на ответното дружество.
През периода 12.05.2018г. до 09.08.2018г., към който се съотнася времево исковата
претенция с искане за връщане на неоснователно платена сума като главница, страните
освен от договорни отношения са били обвързани и от ОУ към договора за продажба на ел.
енергия на „****” АД, издадени въз основа на чл. 98а от ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение
№ ОУ-059 от 17.11.2007г./в сила от 26.11.2007г./ и изменени и допълнени с Решение № ОУ-
03 от 26.04.2010г., приложени и приети по делото и публично известни на абонатите след
публикуването им в централен и местен ежедневник и на интернет страницата на
дружеството ответник. Ищецът ИВ. Н. С. не е оспорил същите в 30 дневния срок по чл. 98а
ал. 5 от ЗЕ, поради което е обвързано от тези ОУ, които са приложими на общо основание
към сключения между страните по делото договор за доставка на ел. енергия.
Обвързан от оплакванията в жалбата за неправилност и необоснованост на обжалваното
15
съдебно решение от доказателствата по делото, въззивният съд следва да даде отговор на
спорния между страните въпрос- предвидените ли са били в ОУ към сключения договор
надлежно и според изискванията на закона, реда, начина и процедурата за уведомяване на
клиента за извършване на корекция на сметката по реда на чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ;
извършената проверка на СТИ на дружеството ответник осъществена ли е при делегирана от
закона възможност за приложението на чл. 47-51 от ПИКЕЕ и допуснати ли са съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон при извършената корекция на сметка на
потребителя ИВ. Н. С., поради установено нерегламентирано манипулиране на СТИ на
абоната и установяване на случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, даваща основание за извършване на корекция на сметките за
предоставената електрическа енергия, както и законно ли е извършена корекцията на
сметката на абоната на осн. чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ, която е от преди постановяването на
Решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на петчленен състав на ВАС и
влизането му в законна сила.
Законът за енергетиката в редакцията му в сила от 17.07.2012г., действаща и към момента на
процесната проверка, регламентира с чл. 98а, ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, възможността
на крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената ел. енергия, при условие, че е изпълнил задължението си по
цитираните норми, а именно: да предвиди в общите условия на договорите ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване
на количеството ел. енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата
за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и извършване на корекция на
сметките за предоставената ел. енергия. За наличието на законово основание с измененията
и допълненията на ЗЕ, публ.в ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.7.2012г. за корекция на сметка
на потребител се е произнесъл ВКС в решение № 111 по чл. 290 ГПК от 17.7.2012 г. по т.д.
1650/2014г.
С оглед на периода за който се отнася извършената корекция от „****” АД по настоящото
дело, при установяване на неизмерена или неточно измерена доставена ел. енергия, правото
на доставчика на ел. енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от
доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното
измерване на доставената ел.енергия, тъй като корекционната процедура цели
възстановяването на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за негово виновно поведение. С Решение № 118 от
18.09.2017г. на ВКС по т.д. № 961/2016г. на ІІ т.о. на ТК, постановено по реда на чл. 290 от
ГПК, е прието че след изменението на ЗЕ/обн. в ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и
приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ/ /обн. в ДВ бр. 98/2013г., в сила от
16.11.2013г./, е предвидена възможността за доставчика на ел. енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно
измерена доставена електроенергия, което освобождава доставчика както от
16
отговорността да докаже периода на неточното измерване на реално потребената ел.
енергия, така и да доказва вината и отговорността на потребителя, довело до
неизмерването или неточното измерване на доставената енергия, като в този случай не
намира приложение създадената при старата редакция на ЗЕ и ПИКЕЕ съдебна практика,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК. В цитираното съдебно решение изрично е посочено,
че по аргумент на чл. 98а от ЗЕ, в случаите на доказано неправомерно въздействие възру
измервателните уреди на абоната, а то е такова винаги, когато не е извършено по
предписанията на енерго- преносното предприятие, вината на ползувателя се презумира
като основание за предвидената в полза на крайния снабдител възможност за коригиране на
сметката, като доказването на противното е в тежест на абоната, а не на дружеството
доставчик.
В Решение № 118 от 18.09.2017г. на ВКС по т.д. № 961/2016г. на ІІ т.о. на ТК е възприето
становището, че след като абоната е потребител на електроенергия в количество, различно
от отчетеното, поради установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, той дължи заплащането и, като размера на задължението в този
случай се установява служебно, при установените в съответствие с одобрените от ДКЕВР
правила за измерване и в зависимост от момента, от който датира неточното отчитане на
СТИ на база реално доставено и използвано през този период количество ел. енергия. При
приетата от ДКЕВР методика за това, в настоящия случай поради манипулиране на СТИ и
неточното измерване на доставената ел. енергия, поради неправомерно вмешателство в
СТИ, сметката е коригирана при математическа точност на изчисленията, като в настоящия
случай тя не е обвързана от реално използваното от абоната електричество. Така въведената
със закона процедура въвежда обективни правила за измерване на доставенвата
електроенергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на
неточното измерване и реалното потребено количество енергия, а в тежест на потребителя е
при оспорване на установените по този ред данни, да ангажира доказателства за
установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обект
електроуреди и режима на използването им.
В този смисъл настоящият състав на ОС Благоевград приема, че в настоящия случай
приетата със закона методика за изчисляване на корекцията на сметката на въззиваемия
поради установено неизмерено, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и
за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия, е
извършено в съответствие с разпоредбите на закона, като е изчислено математически и за
период от 90 дни назад от датата на проверката, като изчисленията по корекционната
процедура са съгласно разпоредбата на чл. 48 ал.1 т. 2, б. „б” от ПИКЕЕ. При всичките
хипотези като основание за корекция на сметките на потребителя съгласно чл. 98а ал. 2 т. 6
от ЗЕ, не е необходимо доказването на виновно поведение на абоната при установено
неточно отчитане на измерващото устройство след влизане в сила на измененията и
допълненията на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ/ДВ бр.54/2012 г./ и на ПИКЕЕ- в сила от 16.11.2013г.
Прието е от константно установената съдебна практика, че доставчикът на ел.енергия не е
17
длъжен да доказва виновно поведение на абоната –потребител на ел.енергия / решение №
115/20.09.2017 г.на ВКС-ТК-Второ т.о. по т.д.№ 1156/2016 г.;решение № 118/18.09.2017 г. на
ВКС-ТК-Второ т.о. по т.д.№ 961/2016 г.решение № 111/17.07.2015 г. по т.д.№ 1650/2014 г.
на ВКС-ТК-Първо т.о.; решение № 166/11.05.2016 г. по т.д.№ 1797/2014 г. на ВКС-ТК-Второ
т.о., всички постановени в производства по чл. 290 ГПК/.
С решение № 111/17.07.2015г. по т. д. № 1650/2014г.; решение № 173 от 16.12.2015г. по т. д.
№ 3262/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 203/15.01.2016г., постановено по т. д. №
2605/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, е възприето
становището, че със ЗИДЗЕ ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г., е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98
ал. 2 т. 6 и по чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Предвидените в чл. 83 ал.1 т. 6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013г./ДВ
бр. 98/12.11.2013г./В раздел ІХ от ПИКЕЕ са регламентирани случаите и начините за
извършване на преизчисляване на количеството електрическа енергия от операторите на
съответните мрежи, регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ
влизат в сила на 16.11.2013г. На същите не е придадено обратно действие нито със
ЗИДЗЕ/ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./, нито в ПИКЕЕ (ДВ бр.98/2013г.). С оглед на
това следва да се приеме, че за периода до приемането на предвидените в разпоредбите на
чл. 98а ал. 2 т. 6 ЗЕ и чл. 83 ал.1 т.6 ЗЕ правилата за установяване на случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за извършването на
корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите подзаконови
нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна практика на ВКС.
Исковият период по настоящото дело е от 12.05.2018г. до 09.08.2018г., през който е действал
ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ, обнародвани в ДВ бр.54/2012г., в
сила от 17.07.2012г., както и Правила за измерване на количеството електрическа
енергия/ПИКЕЕ/ /обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г./. Ето защо в случая спорното право се
регулира от тези разпоредби.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка и при съобразяване на
съществуващите норми на закона и подзаконовите нормативни актове, настоящият състав на
ОС Благоевград приема, че към датата на извършената проверка/09.08.2018г./, са били
действащи както правилата на чл. 86 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, така и тези по чл. 48-51 от ПИКЕЕ.
Действително Правилата за измерване на количеството електрическа енергия са издадени от
председателя на Държавната комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от
18
12.11.2013 г. В последствие са изм. с Решение № 1500 на ВАС на РБ от 6.02.2017г. – ДВ бр.
15 от 14.02.2017г., в сила от 14.02.2017г., но са останали да действат нормите на чл. 48-51 от
ПИКЕЕ, които окончателно са отменени с Решение № 2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018г.,
публикувано в ДВ бр. 97 от 23.11.2018г., в сила от 23.11.2018г. Както правилно посочва в
становището си в отговора на въззивната жалба представителя на въззиваемото дружество,
отмяната на подзаконов акт със съдебно решение има действие занапред, но не и обратно
такова/чл. 195 ал.1 от АПК/. След като към датата на съставяне на Констативен протокол №
3022548 от 09.08.2018г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на
електрическата енергия, нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са действали като част от
относимото българско обективно право, то същите са приложими за настъпилите по време
на тяхното действие юридически факти. Като допълнително основание към настоящата
теза следва да се посочи, че оспорването, което се съобщава по ред, по който се съобщава и
оспорването на общите административни актове, не спира действието на акта/чл. 188 във вр.
с чл. 181 от АПК/, поради което при извършваното обжалване пред съставите на ВАС, не е
спряно действието на подзаконовите норми на чл. 48-51 от ПШКЕЕ, поради което същите са
били приложими към правоотношенията между страните по настоящото дело за процесния
период- от 12.05.2018г. до 09.08.2018г., като не са били неотменени и към датата на
установяването на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
със съставения Констативен протокол № 3022548 от 09.08.2018г.
След като тези норми на подзаконов акт са действащи към момента на проверката и на
издаване на корекционните сметки, няма основание съдът да ги игнорира, независимо от
последващата им отмяна. Окръжният съд не може да каже, че същите са незаконни. Този
въпрос се решава единствено от овластения за това съдебен орган – ВАС и той го е решил,
като не е отменил с първото си Решение № 1500 на ВАС на РБ от 6.02.2017г.- ДВ бр. 15 от
14.02.2017г., по отношесние на тези норми. Същите не са нито нищожни, нито унищожаеми
/според съда не може да има такъв порок на подзаконов акт/, не са обявени за
противоречащи на закона и са изцяло приложими и към настоящия казус. Същите следва да
се считат за окончателно отменени след 23.11.2018г., когато е било публикувано в ДВ бр. 97-
Решение № 2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018г.
В законовите текстове на чл. 83 ал.1 т. 6 и чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ в приложимата редакция на
визираните норми след ЗИД на ЗЕ, Обн. ДВ бр. 54/2012г. и чл. 48 от ПИКЕЕ –Обн. ДВ бр.
98/2013г., в сила от 16.11.2013г., е налице законово основание крайният снабдител с
ел.енергия /доставчикът/ да коригира едностранно сметката на клиента-потребител за минал
период в три хипотези: 1/при липса на средство за търговско измерване/СТИ/ или когато при
метрологична проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата /чл. 48 ал.1 от ПИКЕЕ/; 2/когато при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване поради осъществен
нерагламентиран достъп чрез външна намеса /чл. 48 ал.2 от ПИКЕЕ и 3/ при повреда или
неточна работа на тарифния превкючвател, поради което използваната ел. енергия се
измерва, но не отчита точно ел. енергията съобразно режима по съответните тарифи./чл. 49
19
от ПИКЕЕ/. Редът за установяване на неточното измерване или неизмерване на използваната
ел.енергия и начините на преизчисление на количеството ел.енергия с корекционна сметка
са уредени в зависимост от конкретните причини за неточното измерване или неизмерването
на доставената ел.енергия.
Основанието на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия е въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано
в ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г., по силата на законовата делегация на чл. 83 ал. 1 т.
6 и ал. 2 ЗЕ, от компетентен орган- ДКЕВР. С оглед на това основанието за въвеждане на
обективна отговорност на потребителя е въведено със закон, а не посредством подзаконов
нормативен акт. След приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите условия на ред за
уведомяване, при установено неправомерно въздействие върху средството за търговско
измерване е налице въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката
на клиент.
Благоевградският окръжен съд в решаващия си състав по делото намира, че с огледа на
наведените с въззивната жалба оплаквания, следва да бъдат изложени съображения, че
уреждането в ОУ към договора на специален ред за уведомяване на клиена в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електрическа енергия, е задължителен елемент от
фактически състав за възникване на правото за едностранно коригиране на сметката и не
съставлява предпоставка за възникването на това право, а е само условие да бъде уведомен
клиента, след като вече коригирането на сметката е извършено. В Решение № 173 от
16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г. на ІІ-ро т.о. на ТК, са развити съображения, че ОУ към
сключения между абоната и доставчика договори за продажба на ел. енергия, не са нито
законов, нито подзаконов нормативен акт, а по правната си същност са договори, които
обвързват страните със задължителна сила. Приема се, че в този случай ако дружеството
разпространител не е изпълнило задълженията си по чл. 98 ал. 2 т. 6 и по чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ,
да е въвело в действащите ОУ изрично предвиждане на ред за уведомяване на клиента за
наличие на основание за корекция въз основа наличните правила за измерване на
количеството ел. енергия/ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената енергия, то не е изпълнен
фактическия състав, пораждащ правото на крайния потребител да коригира сметката на
клиент, при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не
е изпълнил задълженията си по чл. 98 ал. 2 т. 6 и по чл. 83 ал. 1, т. 6 ЗЕ- да издаде и
публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната законова
разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на
клиента при наличие на тези специални основания за корекция на сметката.
Въззивният съд в настоящия си състав намира, че в представените по настоящото дело ОУ
към договора за доставка на ел. енелгия, сключен между страните по делото, крайният
20
доставчик на ел. енергия- „****” АД, не е въвел изрично правила и ред за уведомяване на
клиента в случай на възникване на основания при доказано неточно отчитане на измерената
ел. енергия, да бъде коригирана сметката на клиента, след измененията на разпоредба на чл.
83 ал. 1 т. 6 ЗЕ и приетите въз основа на нея Правила за измерване на колечиството енергия
/ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР/понаостоящем КЕВР/, по т. 3 от Протокол 147 от
14.10.2013г./обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013г./. Несъстоятелно е в този смисъл твърдението, че
в чл. 17 ал. 2 от действащите към релевантния момент ОУ за продажба на ел.енергия на
въззивното дружество, е предвиден ред за уведомяване на потребителя за сумите, които
същият дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. В приложените към
отговора по исковата молба ОУ, текстът на чл. 17 ал. 2 от ОУ, за които се поддържа, че са
действащите към относимия за спора момент, няма отношение към посочената материя, а
касае правото на потребителя да избира свободно начина на плащане в рамките на
действащото законодателство. Видно е и от чл. 18 ал. 2 на представените по делото ОУ, че
ново правило за уведомяването на клиентите при корекция на сметките при неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, няма приети.
В този смисъл налага се правния извод, че в случая въззивното дружество не е установило
изпълнение на задълженията си по чл.98а ал. 2 т. 6 и по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ- предвиждане
в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция
въз основа на налични правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване,условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване
на корекция на сметките за предоставената електроенергия.
Горният извод следва поради обстоятелството, че приложените и приобщени по дело ОУ не
съдържат описание на реда за уведомяване по чл.98а ал. 2 т. 6 ЗЕ. Нещо повече – според
приложените към ОУ писмени доказателства относно тяхното публично оповестяване,
същите явно не касаят процесния период– 12.05.2018г. до 09.08.2018г., т.к. се отнасят към
периода 2007г.- 2010 г. – т.е преди измененията на ЗЕ с ДВ бр.54/2012г., в сила от
17.07.2012г. Следователно- въззивното дружество като краен снабдител е извършило
корекция на сметката на въззиваемия- потребител на доставената ел. енергия, макар и при
доказано неточно измерване на ел. енергия, поради неправомерно манипулиране на СТИ, в
нарушение на правилата на чл. 98а ал. 1 ЗЕ- т.е. при липса на предвидени условия за
уведомяване на клиента за такава корекция, които не са въведени с ОУ към сключения
договор и не са публично известени. При липса на предвиждане в ОУ на договора между
страните по делото, на ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция
въз основа на налични правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електроенергия, въззивното дружеств- „****” АД,
21
като краен снабдител е продавало на въззиваемия ИВ. Н. С. като потребител електрическа
енергия в нарушение на правилата на чл.98а, ал.1 ЗЕ - т.е. при условия, които не са
публично известни, който факт е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск
като неоснователен, т.к. сочи на неустановеност по основание и размер на начислената и
претендирана от въззивното дружество процесна сума. В тази връзка решаващият въззивен
състав счита, че след като въззивното дружество не е установило при условията на пълно и
главно доказване факта на изпълнение на вменените му от специалния закон задължения в
посочената по-горе насока, то следва да понесе неблагопряитните последици от това, поради
което съдът намира предявения иск по чл. 55 ал.1 т. 1 от ЗЗД като основателен.
На самостоятелно основание настоящият въззивен състав приема въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, че дружеството въззивник не е
установило чрез процесуалния си представител при наличието на пълно и главно доказване,
факта на законосъобразно извършване на проверката на електроизмервателното
устройство/СТИ/, обслужващо въззиваемия абонат, като въззивният съд намира че са
допуснати съществени нарушения на правилата, действали към момента на проверката и
разписани в чл. 47 от ПИКЕЕ/ДВ бр. 98 от 12.11.2013г./, отменени по- късно с Решение №
2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018г., публикувано в ДВ бр. 97 от 23.11.2018г., в сила от
23.11.2018г.
С Решение № 1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. по описа на ВАС/обн. ДВ
бр.15/14.02.2017г./ приетите по силата на горепосочената законова делегация ПИКЕЕ
/обн.ДВ бр. 98/2013г., в сила от 16.11.2013г./, са отменени с изключение на разпоредбите от
чл. 48 до чл. 51. Отмяната на подзаконов нормативен акт, какъвто са ПИКЕЕ, преустановява
действието му занапред– след деня на обнародване на решението (арг. от чл. 195 ал.1, вр. чл.
194 пр. 2 АПК). В неотменените с решението норми (чл. 48– чл. 51 от ПИКЕЕ) са
регламентирани две хипотези, при които е допустимо извършването на корекции на сметки
на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчисляването на количеството
потребена такава. Първата хипотеза е при констатирано обективно неизмерване, неправилно
или неточно измерване и втората хипотеза е при умишлено въздействие върху
измервателната система. И в двете хипотези се съставя констативен протокол, подписан от
представител на оператора и потребителя, респ. от заместващи го две независими лица,
присъстващи като свидетели.
Втората посочена група обхваща случаите, при които при извършената проверка е
установено нарушение целостта и/или функционалността на измервателната система,
добавяне на чужд елемент. Тези обстоятелства предполагат наличието на външна намеса,
при която се променя схемата на свързване, както е и в разглеждания случай. Тази промяна
води до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електрическа енергия.
Въззивният съд в настоящия си състав намира за неоснователен довода, изведен с отговора
на въззивната жалба по делото от пълномощника на „****” АД- че към настоящия казус е
приложима нормата на чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ, а не нормата на чл. 48 ал.2 от същия
22
подзаконов текст.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение № 104/16.08.2016г., по т. д. №
1671/2015г.на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за защита на
обществения и на личния интерес на всяка от страните по договора за продажба на
електроенергия с ПИКЕЕ е предвиден съответен, гарантиращ обективното установяване
наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази
гаранция е постигната с участието на независим орган. При наличието на нерегламентирано
неправомерно вмешателство в измервателнта система, то е свързано с посегателство върху
измервателната система, собственост на оператора на електроразпределителната мрежа,
която се владее и стопанисва от него. За да се гарантира обективност на извършените
действия, наличието на неправомерното действие следва да бъде удостоверено с подписа на
представител на полицията, който на основание чл. 48 ал. 2 ПИКЕЕ задължително
присъства на проверката.
В настоящия случай при извършената на 09.08.2018г. проверка на СТИ на абоната ИВ. Н.
С., в къща находяща се в с. ..., общ. С., ул. “...“ № 1, е установено съобразно отразеното в
Констативен протокол № 3022548 от 09.08.2018г.., в графа „Описание на констатациите и
влиянието им върху точността на измерването на електрическата енергия от СТИ“, че
„Липсва пломба на щита на ел. табло; Липсва пломба на капака на клемния блок на СТИ.
Метрологичната пломба е със скъсан пл. тел; Фирмената пломба на СТИ е манипулирана;
При съществуваващ ел. товар от I - 2.56А, индикаторът на СТИ не мига. Статусът на СТИ е
прекъснат;“ На място видими са били признаците че е налице нераглемнтирано от закона
посегателство върху СТИ, като всичките пломби са били нарушени, а предпазните стикери
унищожени. За установеното посегателство е бил съставен надлежно съгласно чл. 47 от
ПИКЕЕ, констативен протокол, носещ подписа на служителите на „****” АД, извършили
проверката и на двамата свидетели- от Федерацията на потребителите, но липсват данни да
е било уведомявано РУ на МВР Благоевград, служител на полицията да е канен и да е
присъствал на извършената проверка, а приетия като писмено доказателство Констативен
протокол № 3022548 от 09.08.2018г., за извършена проверка на средство за търговско
измерване /СТИ/, не е подписан от служител на полицията, каквито са изискванията на
закона. Липсват доказателства да е било извършено и обаждане в тази насока на тел. 112.
Въззивният съд в настоящия си състав намира, че констатираното при проверката от
служители на дружеството въззивник състояние на средството за търговско измерване,
обуславя извода за наличието на промяна на схемата за свързване, а не само за неточно
измерване на ползваната ел.енергия с грешка извън допустимата. Настоящият състав на ОС
Благоевград приема въз основа на установеното със събраните доказателства по делото, за
категорично установено от извършващите пороверката лица- външно въздействие върху
електромера и нерегламентирано неправомерно вмешателство в измервателнта система,
което е било видимо и е насочвало към признаците на извършена промяна на схемата за
свързване. Този извод се налага както от съставения протокол при извършената проверка,
така и от констатациите в протокола за метрологична експертиза. При нарушени фирмени
23
пломби на електромера, на капачката на клемния блок и нарушени холограмни стикери е
ясно, че са налице видими признаци за възможност да е осъществена промяна на схемата на
свързване. При промяна на схемата на свързване, каквато в случая се доказва да е
извършена, основание за корекционна сметка може да бъде само официален документ-
констативен протокол съставен в присъствието на органите на полицията и подписан от тях.
В разглеждания случай при извършената проверка е установено нерегламентирано
въздействие върху електромера и достъп до вътрешността на СТИ, което може да води до
промяна в схемата на свързване на електромера. Съдът счита че анализа на събраните по
делото писмени доказателства, заключението на експертите от БИМ, ГД „МУИ“ и
свидетелските показания пред районния съд на свидетелите присъствали на проверката,
категорично налагат извода за налични белези за целенасоченото външно въздействие върху
схемата на измерване на СТЕ, постигнато след нарушаване на всички 5 бр. защитни
метрологични пломби/стикери по електромера и проникването в защитената му
вътрешност…” Според въззивния състав на ОС Благоеврад, приложима е разпоредбата на
чл. 48 ал.2 от ПИКЕЕ, която не е отменена с решението на ВАС по адм.д.№ 2385/2016г. към
момента на извършване на проверката/08.09.2018г./, а не чл. 48 ал.1 от същите Правила. И в
двете хипотези се съставя констативен протокол, но в хипотезата на чл. 48 ал. 2 ПИКЕЕ,
извършеното неправомерно вмешателство в схемата на свързване /респ.въздействие върху
електромера чрез премахване или повреждане на пломби и холограмни стикети/,
нормативната уредба изисква констатациите да се извършат в присъствието на представител
на полицейските органи, който следва да подпише протокола. Участието на полицейски
служител при констатиране на неправомерната външна намеса, съставляваща
нерегламентирано неправомерно вмешателство в измервателнта система, чрез която е
изменена схемата на свързване и е нарушена функцията на електромера, определя
констативния протокол като официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща
материална доказателствена сила.
В случая в проверката не е участвал полицейски служител, констатациите в протокола не са
извършени в присъствието на представител на полицейските органи, поради което
протоколът не е съставен по реда, указан в чл. 48 ал. 2 от ПИКЕЕ. Той има характеристиката
на частен свидетелстващ документ, който не носи подписа на представител на дружеството
абонат като потребител на ел.енергия, поради което няма посочената по-горе обвързваща
доказателствена сила за страните и за съда. Разпоредбата на чл. 48 ал. 2 ПИКЕЕ е
императивна относно изискванията за съставяне на констативен протокол и същият има
доказателствена сила за извършените с него констатации, само при спазването на правилата
за съставянето на протокола, като само тогава възниква потестативното право на доставчика
на ел.енергия да съставя корекционна сметка и да претендира начислените в нея суми от
потребителя./ в този смисъл Решение № 104//16.08.2016г. на ВКС-ТК-І т.о. по т.д.№
1671/2015г. постановено по реда на чл. 290 ГПК; Определение № 683/18.12.2017г. по т.д. №
1468/2017г. на ІІ т.о. на ТК/Поради това съставения протокол в частта, с която е
констатирано външното въздействие върху СТИ, няма характер на официален документ,
24
ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, по смисъла на чл. 179 от
ГПК.
В настоящия случай операторът, който е ответник по предявения осъдителен иск, носи
тежестта да установи редовността на съставяне на констативния протокол за установяване
намеса в измервателната система, а именно- че той отговаря на изискванията по чл. 47 и е
съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях, кото извършването
на този обективен факт по делото е неуспешно.
Неустановеността на този факт от своя страна сочи и на неустановеност на фактическия
състав на нормата на чл. 48 ал. 2 ПИКЕЕ, която касае хипотезите, в които при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване и дава възможност да
се извърши корекцията по ал. 1 само въз основа на констативен протокол за установяване
намесата в измервателната система, но само и едиствено ако който отговаря на
изискванията на чл. 47 ПИКЕЕ и е съставен в присъствието на органите на полицията и е
подписан от тях. След като в казуса се установи, че констативният протокол не отговаря на
изискванията на чл.47 ал.2– ал.4 ПИКЕЕ и не е съставен в присъствието на органите на
полицията, то въззивното дружество, като оператор на съответната мрежа, не е имало право
да изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за
търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско
измерване, но не по-дълъг от 90 дни. Налага се извода, че дружеството доставчик на ел.
енергия, не е упражнило надлежно законоустановеното му право едностранно да извърши
корекция на сметката за електроенергия на ищеца за период от 12.05.2018г. до 09.08.2018г.,
който е след влизането в сила на изменението на чл. 83 ал.1 т.6 ЗЕ, както и след влизане в
сила на ПИКЕЕ (определение № 556/21.06.2016г. по т. д. № 2378/2015г. на ВКС, ТК, І ТО,
постановено в производство по чл. 288 ГПК).
Настоящият състав на ОС Благоевград е запознат с Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС
по гр. дело № 2991/2018 г., ІІІ г. о., ГК, е прието, че отмяната на правилата на ПИКЕЕ,
даващо основание за празнота в уредбата не може да се отрази върху законоустановената
възможност за извършване на корекция – предвид правилото на чл. 183 ЗЗД /в т. ч.
обвързващите страните общи условия/ и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Сочи се още в мотивите към същото решение че съдебната
процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните по спорове за грешно
отчитане на изразходвана електрическа енергия и тези гаранции са достатъчни, за да
защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се
позоват на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да
отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни
да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните доказателства по делото.
От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по
корекция на сметки, предвидена в Общите условия, следва да се изхожда и при преценката
какви са последиците от допуснато нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ако в Общите
25
условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметки, това нарушение е пречка потребителят да
бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче
не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред. Недопустимо е в този случай бездействието на
един, макар и държавен орган, да става пречка за реализиране на правата на дружеството
доставчики разпространител на ел. енергия, при установено неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, поади неправомерно въздействие върху СТИ. В цитираното
решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2991/2018 г., ІІІ г. о., ГК, е прието че
тражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедура и
правила, неприети от КЕВР, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената
ел. енергия, както и въз основа на извършшена корекция на сметките на потребителя, в
случай на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, като са длъжни да се
произнесат по съществото на делото въз основа на събраните доказателства.
Съобразно актуалната практика на ВКС по чл. 290 ГПК,/напр. решенията по гр. д. №
1096/2020 г. на ІІІ г. о., гр. д. № 989/2020 г. на ІV г. о., гр. д. № 3754/2019 г. на ІІІ г. о., гр. д.
№ 4124/2019 г. на ІІІ г. о., гр. д. № 1979/2020 г. на ІV г. о. /, се приема че отмяната на чл. 47
ПИКЕЕ (отм.); , към който препраща чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ (отм.); , не се отразява върху
правото на доставчика да преизчисли неправилно отчетената потребена електрическа
енергия, когато е установено неправомерно въздействие върху средството за търговско
измерване. Нормативната празнота следва да се запълни по аналогия, чрез прилагане на
правилото на чл. 183 ЗЗД и общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, а
съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равните права на страните при споровете за
неточно отчетена изразходвана ел. енергия и е достатъчна защита на добросъвестните
потребители. При неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той
дължи заплащането на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже
наличието на потребление и действителния му размер/ Определение № 110 от 5.03.2021г. на
ВКС по т. д. № 761/2020г., II т. о., ТК/
Съставът на ОС Благоевград разглеждащ настящото дело счита, че Решение № 124 от
18.06.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2991/2018 г., ІІІ г. о., ГК, би било приложимо към
едностранна корекция на количеството на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, в слечаите когато същото е констатироно, след отмяната на
разпоредбите на чл. 47-51 от ПИКЕЕ, т.е. след 23.11.2018г. В настоящия казус въззивниът
състав на ОС Благовеград намира че същото е неприложимо, доколкото към релевантния за
настоящото период от 12.05.2018г. до 09.08.2018г., нормите на чл. 47-51 от ПИКЕЕ, не са
били отнемени с Решение № 2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018г., същите са били действащи
и в този смисъл било е задължитлено тяхното спазване от страните по делото относно
процедурата по установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, спазване на правилата на съставяне на констативен протокол и
всички изисквания въведени с нормите на чл. 47-51 от ПИКЕЕ, които все още са били
26
действащи към този момент. При липса на ясно определени правила за начина на
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, при
неспазване на правилата установени в чл. 47-51 от ПИКЕЕ, действащи към ревелантния
период по настоящото дело, следва да се приеме за недоказано основанието за извършеното
плащане от въззивника ИВ. Н. С. към „****” АД, което при предявен иск с правно
основание чл. 55 от ЗЗД, е в процесуална тежест на въззиваемото дружество.
Същевременно налице са всички обективни предпоставки за уважаването на предявения иск
по чл. 55 ал.1 т. 1 от ЗЗД като основателен. Не е спорно между страните, а установява се и от
събраните доказателства по делото, че въззивникът ИВ. Н. С. е заплатил сумата от 622.28лв.,
начислена му като дължима след едностранна корекция на сметката му поради констатиране
на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството
за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско
измерване, но не по-дълъг от 90 дни. Поради изложените по- горе съображения от правна
страна в мотивите към настоящото решение, не са били налице законовите основания за
дружеството доставчик на ел. енергия „****” АД, да упражни правото си за едностранно
коригиране на сметката на клиента си- ИВ. Н. С., поради което сумата е платена без правно
основание и същата следва да бъде върната на абоната, тъй като в противен случай ще се
допусне неоснователно обогатяване на дружеството жалбоподател за сметка на абоната
потребител и въззиаем по делото- ИВ. Н. С..
Неосноватлени са доводите, че в случая сумата е платена от трето лице и въззиваемото
дружество не се е обогатило за сметка на въззивника ИВ. Н. С., тъй като сумата е платена от
неговия син- Н.И. С.. Установи се по делото, че синът е действал като пълномощник на
баща си- извършил действия от негово име и за негова сметка, като не се събраха
доказателства Николай С., да се е задължил солидарно или като поръчител за дълга на баща
си, поради което това възражение с отговора на въззивната жалба е неоснователно.
Въззивният съд в рамките на правомощията си съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК,
счита че обжалваното решение на РС . е неправилно и следва да се отмени като краен
резултат.
С оглед на изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, въззивният съд счита, че
на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъдено въззиваемото дружество- „****” АД, да
заплати на въззивника ИВ. Н. С., сумата 300.00лв. за адвокатски хонорар, както и сумата от
25.00лв. за дължимата държавна такса във връзка с въззивното обжалване, съобразно списък
по чл. 80 от ГПК- за разноските пред ОС Благоевград.
Възражението за прекомерност на адвокатското възраграждение на въззивника, направено
своевременно от процесуалният представител на „****” АД пред настоящата съдебна
инстанция е допустимо, а по съществото си и основателно. Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение, за
осъществяване на процесуално представителство и защита по дела с определен материален
интерес, в размер до 1000лв./какъвто е и настоящия иск/, размера на минималното
адвокатско възнаграждение е 300лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
27
поради което адвокатското възнаграждение, дължимо на въззивника по делото следва да
бъде намалено от 400лв. на 300лв. за пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
Тъй като първоинстанционното решение на РС Санднаски следва да се отмени и в частта му
за разноските, то следва на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, дружеството ответник- „****” АД, да
бъде осъдено да заплати на ищеца- ИВ. Н. С., сумата 300лв. за адвокатски хонорар и сумата
50.00лв. платена като държавна такса при завеждането на иска пред съда, сдъставляващи
разноските направени от ищеца пред първоинстанционния съд и съобразно списък за
разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 901723/21.10.2021г., постановено по гр.д. № 605/2020г. по описа на
РС ., като НЕПРАВИЛНО, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.София 1784, район
Младост, бул. “...“ № 159, бл. ..., представлявано от К.К., Я.Б. и Д.С.С., да заплати на ИВ. Н.
С., ЕГН **********, с. ..., общ. С., ул. “...“ № 1, сумата от 622.28лв. /шестстотин и двадесет
и два лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща платена без основание сума по
извършена корекция на сметка за периода 12.05.2018г. до 09.08.2018г., въз основа на
Констативен протокол № 3022548 от 09.08.2018г. за проверка на неточно измерване и/или
неизмерване на електрическата енергия, за къща, находяща се в с. ..., общ. С., ул. “...“ № 1, с
клиентски номер № 300150338118, аб. № **********, за което е издадена фактура №
**********/08.10.2018г., която е платена, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба- 03.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.София 1784, район
Младост, бул. “...“ № 159, бл. ..., представлявано от К.К., Я.Б. и Д.С.С., да заплати на ИВ. Н.
С., ЕГН **********, с. ..., общ. С., ул. “...“ № 1, сумата 300.00лв./триста лева/ за адвокатски
хонорар и сумата 25.00лв./двадесет и пет лева/ за дължимата държавна такса във връзка с
въззивното обжалване, съобразно списък по чл. 80 от ГПК- за разноските пред ОС
Благоевград.
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.София 1784, район
Младост, бул. “...“ № 159, бл. ..., представлявано от К.К., Я.Б. и Д.С.С., да заплати на ИВ. Н.
С., ЕГН **********, с. ..., общ. С., ул. “...“ № 1, сумата 300лв./триста лева/ за адвокатски
хонорар и сумата 50.00лв./петдесет лева/, платена като държавна такса при завеждането на
иска пред РС ., сдъставляващи разноските направени от ищеца пред първоинстанционния
съд, съобразно списък за разноските по чл. 80 от ГПК.
Решението на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
28
Членове:
1._______________________
2._______________________
29