О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………./………………..2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на единадесети
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши
съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 699 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 15419/21.02.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, действащ чрез адв. А.К., срещу
Решение № 439 от 31.01.2020 г., постановено по гр. д. № 18178/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 35-ти съдебен
състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че К.И.Г., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, действащ чрез адв. С.Д., не дължи
на въззивника, сумата в размер на 2478.82
лева,
представляваща начислена електроенергия по фактура № **********/23.10.2019 г.
за периода от 06.12.2017 г. до 05.12.2018 г. по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, с
адрес на потребление: гр. Варна, ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 42, ет. 9, ап.
35.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият е
подал писмен отговор на въззивната жалба.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е
редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.
261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния
съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз
въззивната жалба
се навеждат подробни доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в
нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по
делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски. Сочи се, че е налице правно основание за
съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ
вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Счита се, че е осъществен правопораждащия юридически
състав за начисляване на реално потребено от абоната количество ел. енергия,
защото е налице неправомерно вмешателство в системата на електромера, което я
пренасочва към скрит регистър и по този начин не се визуализира и отчита.
Излага се, че безспорно натрупаната в скрития регистър ел.енергия е потребена
именно от ищеца-въззиваем, поради което се дължи заплащането и́. Сочи се,
че елекетрическата енергия е родово определена движима вещ и собствеността върху
нея се прехвърля след индивидуализацията ѝ, т.е. чрез измерване от
средство за търговско измерване и преминаването ѝ към електропреносната
мрежа. Навежда се, че е засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.
В
отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно, поради което депозираната въззивна жалба се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Въззиваемият оспорва
доводите на въззивника за наличие на правно основание, от което да произтича
гражданското притезание, предмет на настоящото производство, доколкото към дата
на проверка са отменени правилата на ПИКЕЕ, уреждащи процедурата и условията за
установяване на предпоставките за извършване на едностранни корекции на
сметките на абонатите за минал период. Отделно, твърди, че разпоредбата на чл.
50 от ПИКЕЕ е неприложима, доколкото настоящият случай не може да бъде подведен
под хипотезата на правната норма обективирана в цитирания подзаконов текст. Поддържа,
че неспазването на изискванията на чл. 662, ал. 4 от Наредбата за средствата за
измерване, предвиждащи всички тарифи – активни и неактивни, да бъдат
визуализирани на дисплея на СТИ и да бъдат видими за потребителя, ограничава
правата на последния да се запознае с данните на електромера по всяко време и
да сигнализира за отклонения.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред
въззивния съд.
Делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 15419/21.02.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. А.К., срещу
Решение № 439 от 31.01.2020 г., постановено по гр. д. № 18178/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 35-ти съдебен
състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 699/2020 г. на ОС-Варна за 22.04.2020 г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи
и препис от постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.