Решение по дело №125/2020 на Административен съд - Кюстендил

              Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 125

                                             гр.Кюстендил, 31.07.2020год.

                                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в публичното заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА                                                                                           АСЯ  СТОИМЕНОВА

при  секретаря  Ирена Симеонова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД № 125 по описа за 2020год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството  е  по реда на чл.63, ал.1 от  ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Благоевград, чрез процесуалния си представител юк П., оспорва  с  касационна  жалба решението на Районен съд – Перник от 03.02.2020год. по НАХД № 1713/2019год., с което е отменено Наказателно постановление № 01/000864 от 31.07.2018г.  Релевирани са касационните осноавния по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението  на материалния закон се обосновава с доводи за доказано съставомерно деяние на работодателя, отговорността на който не е отпаднала след откриване на производството по несъстоятелност на осн. чл. 625 от ТЗ и поради наличието на специален ред за изплащане на начислените трудови възнаграждения.  Прави се искане за отмяна на обжалваното решение  и постановяване  на решение за потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответникът  “П.О.” ЕООД в несъстоятелност,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от синдика Т.Д.И., изразява писмено становище  за неоснователност на касационната жалба,  като счита за законосъобразно и правилно оспореното решение на районния съд. Прави искане за оставяне в сила на оспорения съдебен акт или евентуално за преквалифициране на административното нарушение като маловажен случай по чл.415в, ал.1 от КТ.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт  на  осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено  Наказателно постановление № 01/000864 от 31.07.2018г. на директора на Дирекция  “Инспекция по труда” - гр.Благоевград,  с което на  “П.О.” ЕООД  е наложена  имуществена санкция  в размер на 2000,00лв. на осн. чл.415, ал.1 от КТ.

Отговорността на дружеството  е ангажирана  за това, че при извършена на 27.06.2018год.  проверка  по документи, за която е съставен Протокол изх. № ПР1822291/27.06.2018г.,  е  установено,  че същото в качеството му на работодател  по см. на §1, т.1 от ДР на КТ,  не е изпълнило задължително предписание на контролен орган по спазване на трудовото законодателство, дадено  с Протокол за извършена проверка  изх. № ПР1819105 от 05.06.2018г., по т.1 от същия, като в предоставения срок до 25.06.2018год.,  не  е  изплатило  договорените и  начислени трудови възнаграждения за извършената  работа  за м. март 2018г.  на  лицата:  Б.Й.Р.в размер на 415,00лв.,  в размер на 114,00лв. и Г.М.А.в размер на 287,00лв.  

За деянието е съставен АУАН № 01-000864/27.06.2018г., а към  административнонаказателната преписка са приложени Протокол за извършена проверка  № ПР1819105 от 05.06.2018г., в т.1 от който е дадено предписание на работодателя “П.О.” ЕООД ***, да изплати договорените и начислени  трудови възнаграждения на посочените работници за м. март 2018г., съгласно чл.128, т.2 от КТ, както и Протокол за извършена проверка изх. № ПР1822291/27.06.2018г., с  който е констатирано релевираното деяние.

В производството пред районния съд  са разпитани длъжностните лица при АНО, които  са извърши проверката и които с показанията си  потвърждават констатациите в АУАН, като описват подробно релевантните за спора факти.  

По делото е представено решение на Окръжен съд – Перник от 09.07.2018г. по търг. дело № 84/2017г., с което е обявена неплатежоспособността на „П.О.“ ЕООД, определена е начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2014г. и е открито производството по несъстоятелност.  От приложени разпореждания от 14.09.2018г. и от 20.09.2018г.  на директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ е видно, че на посочените по-горе работници на дружеството, на осн. чл.26, ал.1 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/ и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, са отпуснати гарантираните вземания за начислените, но неизплатени трудови възнаграждения вкл. за м. март 2018г.  

При  изложените фактически обстоятелства, районният съд отменя  наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че административното  нарушение е доказано,  но промяната  на правното положение на търговското дружество – работодател  вследствие на откритото производство по несъстоятелност, е основание за отпадане на административнонаказателната му отговорност, тъй като за изплащане на начислените трудови възнаграждения съществуват специалните правила на ЗГВРСНР. Съдът счита, че този ред изключва приложението на разпоредбите на КТ досежно задължението на работодателя - страна в трудовото правоотношение,  за плащане на начислени трудови възнаграждения, а оттук и контрола, осъществяван от органите на Дирекция Инспекция по труда за изпълнение на разпоредбите на Кодекса на труда, регламентиращи съблюдаването на това задължение на работодателя.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Същото обаче е неправилно. Съображенията за това са следните: 

Въззивният съд е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, но  неправилно е анализарал  фактите  от значение за спорното право и е извел необосновани изводи, които не съответстват на приложимите правни норми. Поддържаните в касационната жалба твърдения за нарушение на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, са основателни.

Обратно на приетото в оспореното решение, настоящият състав на касационната инстанция счита издаденото наказателно постановление за законосъобразно.  Същото е постановено  при спазване на процесуалните правила на ЗАНН  и  наложеното наказание  е  за  съставомерно деяние, която се явява  безспорно доказано от писмените и гласни доказателства по делото. Оспорващото дружество като работодател е осъществило административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.  Видно от приложения ПИП от 05.06.2018год.  на  контролен  орган  по спазване на трудовото законодателство, с оглед констатациите за неизплащане на трудово възнаграждение на трима работници за м. март 2018г,.  на осн. чл.404, ал.1, т.1 от КТ е предписано на работодателя да изплати същите в срок до 25.06.2018год. /вж. т.1 от ПИП/. След изтичане на предписания срок - на 27.06.2018год.,  е извършена проверка от  оспорващата дирекция, като контролният орган установява, че задължителното предписание не е изпълнено. Посочените, релевантни са спора факти се потвърждават от  приложеното писмени доказателствени средства и не са спорни между страните. Административното нарушение  е безспорно доказано и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-работодател. Последното като адресат на задължителното предписание на контролния орган се явява и субект на административното нарушение, доколкото в предписания срок не е изпълнило предписаното задължение. Налице са елементите от фактическия състав на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, т.е правната квалификация на деянието е законосъобразна, както и издаденото наказателно постановление. От процесуална страна, в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Изцяло неоснователни са правните изводи на въззивния съд, че  административнонаказателната отговорност  на дружеството –работодател е отпаднала поради настъпилата промяната  на правното му положение вследствие на откритото производство по несъстоятелност. Видно е, че дружеството е обявено в неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност с решение на Окръжен съд – Перник от 06.07.2018г., т.е. след изтичане на срока на предписанието. Релевираното нарушение се изразява в бездействието на дружеството – работодател да изпълни задължителните предписания на контролния орган. Това бездействие е било налице през целия период от даване на предписанието до изтичане на срока за изпълнението му, както и впоследствие до датата на проверката на 27.06.2018г., т.е. бездействието е продължило да се осъществява включително и на датата на констатирането му, която се явява дата на извършване на нарушението чрез бездействие. Следва, че  преди  постановяването  на съдебния акт по чл.630  от ТЗ, са били осъществени всички признаци от обективната страна на административното  нарушение по чл.415, ал.1 от КТ и правилно е ангажирана имуществената отговорност на работодателя с издаденото НП.   Изложените в оспореното решение доводи за наличие на специален ред за  изплащане на начислените трудови възнаграждения , а именно по реда на  ЗГВРСНР, макар и правилни по същество, са неотносими  за спора по делото.  Същите биха били от значение  в производство по оспорване на предписанието, чието неизпълнение е елемент от фактическия състав на релевираното деяние. Горното касае и  останалите доводи на работодателя за липса на финансови средства като причина за неизплащане на дължимите трудови възнаграждения.

Неправилни са и изводите на въззивния съд и в частта, с която приема, че специалният ред  по ЗГВРСНР за изплащане на възнагражденията от работодатели, които са в производство по несъстоятелност,  изключва приложението на разпоредбите на КТ.  Както се посочи,  дружеството е наказано за неизпълнение на предписание, а не за неизпълнение на задължение по чл.128 от КТ, в който случай  би бил налице състава на административното нарушение по чл.414, ал.1 от КТ.  А  контролът, осъществяван от органите на ДИТ за изпълнение на разпоредбите на Кодекса на труда,  е  дължим докато  съществуват трудови правоотношения – обект на контрол,  респ. до заличаването на търговеца.

Обратно на приетото в оспореното решение, касационният съд счита, че доказателствата за изплащане на дължимото трудово възнаграждение на тримата работници, настъпило след издаване на НП, е без правно значение за наказателната отговорност на работодателя. Горното обстоятелство не е основание и за приложение на привилегирования състав по чл.415в, ал.1 от КТ, каквото искане прави синдика на дружеството. Видно от приложените писмени доказателствени средства, а именно  разпорежданията  на директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, на посочените работници , на осн. чл.26, ал.1 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/ и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, са отпуснати гарантираните вземания за начислените, но неизплатени трудови възнаграждения вкл. за м. март 2018г. Следва, че задължението по предписанието е изпълнено не от работодателя, а от специално създаден орган  по  ЗГВРСНР, което дисквалифицира административното нарушение като маловажен случай по см. на чл.415в, ал.1 от КТ.

Предвид изложеното съдът счита, че са осъществени предпоставките за административно наказване  на дружеството – работодател на осн. чл.415, ал.1 от КТ.  При определяне размера на имуществената санкция обаче,  АНО не е съобразил критериите  по чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Надлежното  приложение на същите  обоснова изводи за налагане на имуществена санкция в минималния определен от законодателя  размер от 1500,00лв.  Дължимо е решение за отмяна на оспорения въззивен  съдебен акт  и  постановяване  на  решение при усл. на чл.222, ал.1 от АПК  за изменение на процесното НП.

 Водим от горното и на осн. чл.222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ   решението  на  Районен съд – Перник от 03.02.2020г. по НАХД № 1713/2019г. и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ   Наказателно  постановление № 01/000864 от 31.07.2018г. , издадено от директора на Дирекция  “Инспекция по труда” - гр.Благоевград,  с което на  “П.О.” ЕООД, с  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление ***,  на осн. чл.415, ал.1 от КТ  е наложена  имуществена санкция  в размер на 2000,00лв.,  като  намалява  същата на 1500,00лв.

Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

           Председател:                                 Членове: 1.                   2.