Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
Гр. София, 28.08.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: Татяна Костадинова
като разгледа т.д.
№ 1697/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ
вр. чл. 274 - 278 ГПК.
Образувано
е по жалба на „О.“ ООД срещу отказ № 20190529173152/14.08.2019 г. на длъжностно
лице при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър данните относно действителните
собственици на жалбоподателя по смисъла на ЗМИП. Отказът е мотивиран с обстоятелството,
че в декларацията не е посочен съдружникът-юридическо лице, чрез което се
упражнява пряк контрол върху дружеството, нито е представено удостоверение за
неговата правосубектност и представителство.
Жалбоподателят
твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като в конкретния случай не е
налице задължение за индивидуализиране на юридическото лице, а и преценката относно
правилността на декларираните данни е извън обхвата на проверката, която следва
да извърши длъжностното лице по вписванията.
Съдът
намира следното:
На 29.05.2019
г. със заявление с вх. № 20190529173152 е заявено вписване на действителните собственици
на „О.“ ООД по смисъла на чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП, като в декларацията по
Приложение 3 към ППЗМИП за действителни са посочени физическите лица Б.Д.Р.и М.А.М.Г..
Отбелязано е, че те са лица, които пряко или косвено притежават достатъчен
процент от дяловете (чрез маркиране на първото предложение в декларацията), а в
графа Описание на притежаваните права е уточнено, че всяко от лицата „косвено
притежава повече от 25 % от дружествените дялове на О. ООД“.
Основателно
жалбоподателят сочи, че действителният собственик може да е такъв на две
основания – поради притежание (пряко
или косвено) на права върху дяловете или чрез контрол (пряк или косвен) чрез други средства. Това съответства на
дефиницията, дадена в § 2, ал. 1 и 3 ЗМИП, и съобразно това разбиране образецът
на декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП съдържа две части – част І, в която
следва да се посочат действителните собственици с отбелязване на конкретната им
връзка с юридическото лице, и част ІІ, в която според образеца следва да се индивидуализират юридическите лица, чрез
които се упражнява контрол, т.е. тази част следва да се попълни, само ако е
налице една от предпоставките за действителна собственост, а именно –
упражняването на контрол.
В настоящия случай задължението за
оповестяване на действителните собственици възниква на основание чл. 63, ал. 5,
т. 2 ЗМИП – тъй като действителните собственици не са вписани като преки съдружници, а като
съдружник е вписано юридическо лице, което не е учредено на територията
на Република България. В този
случай основанието за действителната собственост е косвеното притежание на права, и поради това не
следва да се посочва юридическо лице, чрез което се осъществява контрол (като
втора форма на действителната собственост по смисъла на § 2 ДР ЗМИП).
Същевременно обаче съгласно чл. 61, ал. 1 ЗМИП целта на оповествяването е да се
даде „подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са
техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.“ Това е възпроизведено и в чл. 30,
т. 1 от Директива (ЕС) 2015/849 на ЕП и на Съвета за предотвратяване
използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и
финансирането на тероризма. В т. 5 на чл. 30 от Директивата е използван изразът
„естеството на притежавните права“,
което включва предоставяне на допълнителна информация относно тяхното
възникване и източник, извън посочването
на крайния резултат, който тези права дават (в случая е посочен крайният
резултат „косвено притежание на повече от 25 % от дружествените дялове на О.
ООД“). За да може да се направи връзка между конкретното физическо лице и
дружеството, на което то се сочи за действителен собственик, не е достатъчно да
се посочи, че то „косвено притежава повече от 25 % от дружествените дялове“,
тъй като това не описва правата му, произтичащи от пряко (или отново косвено)
притежание на дялове в друго юридическо лице, а само резултата от тяхното
притежание. Да се опише естеството на правата, означава да се посочи в какво се
изразяват те (напр. притежание на определен процент от капитала на
дружеството-съдружник или от капитала на друго дружество, което го притежава).
Следователно, въпреки че не следва
да се извършва идентификация на юридическото лице-съдружник в О. ООД чрез
попълване на част ІІ от декларацията (която идентификация впрочем е обявена в
Търговския регистър още при вписване на членствените права на този съдружник), следва да се изложи пълно и конкретно
описание на притежаваните права в съответната графа в част І от
декларацията в гореописания смисъл. В настоящия случай в графа Описание на
правата не е посочено основанието, от което възниква това притежание,
включително дали се касае за пряко притежание на дялове в юридическото
лице-съдружник А. Ф. Е Т. – А. или в друго юридическо лице, което притежава
капитала на дружеството-съдружник. Ето защо подадената декларация не е била
пълна, но това според настоящия състав съставлява недостатък, за който следва
да бъдат дадени указания по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Действително, законът сочи,
че указания се дават, когато не са представени изискуемите по закон документи,
но при тълкуване на целта на разпоредбата следва да се приеме, че представянето
на непълен документ, чиято непълнота е
отстранима (не зависи от действията на трети лица, различни от заявителя),
също следва да бъдат дадени указания.
Поради изложеното обжалваният отказ
следва да бъде отменен и на Агенция по вписванията следва да бъде указано да даде
точни указания на заявителя относно непълнотата на подадената декларация
съобразно изложените по-горе мотиви.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ № 20190529173152/14.08.2019
г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър
действителните собственици на жалбоподателя по смисъла на ЗМИП.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да даде
указания на заявителя по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ съобразно изложените
мотиви и да се произнесе след изтичане на три дни от тяхното съобщаване.
Решението може да се обжалва пред
САС в седемдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: