РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1695 , 17.12.2019г., Пловдив
Апелативен съд, Пловдив, ІІI-ти граждански състав, на 17.12.2019г., в
разпоредително заседание, като разгледа докладваното от съдия Симитчиев,
въззивно търговско дело № 782 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258, ал.1,
предл. второ от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П.А.Ч., ЕГН **********,***
против Решение №572/17.10.2019г. по търг. дело №697/2018г. по описа на Окръжен
съд-Пловдив, в частта му, с която се отхвърля като неоснователен иска му срещу
З.
„Б.И.“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.С.П.и
К.Д.К., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки и страдания от причинените му телесни повреди - счупване на
лявата лъчева кост на ръката, частичен пневмотораск в дясно, плеврален излив в
дясно, охлузване по главата и шията, претърпени вследствие на настъпило ПТП,
състояло се на 01.03.2016 г., в гр. П., по ЖП надлез- запад, на околовръстен
път част от път 667, причинено от М.Г.Й.при управление на МПС лек автомобил
марка и модел „Опел Корса“ с рег. № РВ * РА, застрахован за риск „Гражданска
отговорност“ при З. „Б.И.“ АД, по застрахователна полица № 02115000992226, с
покритие от 06.04.2015г. до 05.04.2016г., за разликата над сумата от 8000 лв,
до пълния предявен размер от 60 000 лв.
В жалбата се поддържа, че в посочената част,
първоинстанционно решение е неправилно и необосновано, за които оплаквания са
изложени конкретни съображения. Поддържа се, че при определяне на справедливия
размер на дължимото на ищеца обезщетение, първоинстанционният съд не е
съобразил принципа по чл.52 ЗЗД, като е присъдил на ищеца такова в размер на
само 8000 лв. Иска се да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи предявения
срещу ответника иск до пълния му размер от 60000 лв, ведно със законната лихва
от датата на увреждането, до окончателното изплащане, както и да се присъдят
разноските по делото.
В законния срок е подаден отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна З.“Б.И.“АД, с който се изразява
становище за неоснователност на жалбата и се моли въззивният съд да остави в
сила първоинстанционното решение в обжалваната част. Счита, че присъдения на
ищеца размер на обезщетение е адекватен и съответства на чл.52 ЗЗД и
доказателства по делото.
При проверка на допустимостта на подадената
въззивна жалба, съдът констатира, че същата изхожда легитимирана страна,
насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е в срок, поради което и се явява
допустима. В жалбата и отговора не са направени доказателствени искания. Налице
са предпоставките на чл.267 от ГПК, поради което производството ще следва да
бъде насрочено за разглеждане в ОЗ.
Ето защо и на осн. чл.267 от ГПК,
съдът
РАЗПОРЕДИ :
Насрочва делото в ОЗ на 29.01.2020г. от 13.30 ч.
Да се призоват страните.
Разпореждането е окончателно.
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ :