РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№
2557/10.12.2019г.
гр.Пловдив, 10 . 12 . 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI
състав, в открито заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 2659/2019г., за да се произнесе ,
взе предвид следното :
Производство по реда на чл.166 ДОПК
във връзка със Закона за водите /ЗВ/ - чл.195 б ал.1 и ал.2 вр.
чл.194 ал.1 т.1 б.”б” и б.”а”, вр. с чл.194 ал.6 ЗВ и
§9 ПЗР ЗВ; чл.1 т.1 б.“б“ и б.”а”, чл.3 ал.1, чл.6 ал.1, чл.8 ал.1, чл.10 ал.1
т.1 и ал.2 т.1 от Тарифа за таксите за правото на водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от 01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г.
– в сила от 01.01.2012г. /отм. с ПМС № 383/29.12.2016г. – действаща и относима към годишните периоди в обхвата на оспорения акт
от 2014г. до 2016г. вкл./ и чл.1 ал.1 т.1 б.”б” и б.”а”, чл.3 ал.1, чл.7 ал.1 и
ал.4, чл.11 ал.1 и чл.12 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г., обн.
ДВ бр.2 от 6 януари 2017г. – за годишен период 2017г. /тарифата/.
"Водоснабдяване и
канализация" ЕООД /ВиК ЕООД/ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 250, представлявано
от управителя С.Н.с пълномощник адв.В.Г. обжалва Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ № 163 от 29.07.2019г. издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към Министерство на околната среда и водите, с
който на оспорващото дружество са установени публични задължения – дължими
такси за водовземане, чрез: 1. КЕИ : „Коджа дере № 1, 2 и 3 и „Пръскалото”, разположени на
територията на с.Христо Даново, с цел на водовземането
– питейно-битово водоснабдяване на с.Христо Даново, с.Иганово – община Карлово
и гр.Сопот – община Сопот; 2. Водовземане от подземни
води чрез 10 броя шахтови кладенци /ШК/ - ШК 1, ШК 2, ШК 3, ШК 4 и ШК 5,
разположени по поречието на р.Стряма, в землището на с.Столетово, община
Карлово; ШК 6, ШК 7, ШК 8, ШК 8 и ШК 10, разположени в землищата на селата –
с.Певците, с.Богдан, с.московец, с.Каравелово – община Карлово, с цел –
питейно-битово водоснабдяване на гр.Сопот, община Сопот; 3. Водовземане
от повърхностен воден обект посредством водохващане
от р.”Дамлъ дере”, р. „Леевица”
и р.”Манастирска” – в землището на с.Христо Даново и гр.Сопот, с цел –
питейно-битово водоснабдяване на гр.Сопот, община Сопот, за периода от
01.01.2014г. до 31.12.2017г., вкл. : 01.01.2014г. – 31.12.2014г., в размер на
19 455,18лв. главница и лихва за периода от 01.04.2015г. до 29.07.2019г. – 8
548,13лв.; 01.01.2015г. – 31.12.2015г., в размер на 70 924,08лв. главница и
лихва за периода от 01.04.2016г. до 29.07.2019г. – 23 940,73лв.; 01.01.2016г. –
31.12.2016г., в размер на 101 586,64лв. главница и лихва за периода от 01.04.2017г.
до 29.07.2019г. – 23 987,65лв.; 01.01.2017г. – 31.12.2017г., в размер на 69
268,80лв. главница и лихва за периода от 01.04.2018г. до 29.07.2019г. – 9
332,79лв. В общ размер задължението е 261 234,70 лв. главница и 65 809,30лв.
лихви.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита АУПДВ за
незаконосъобразен – издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Поискана е отмяната му и алтернативно – частично изменение. Поддържа се
несъответствие относно времевия обхват на акта – в обстоятелствената и диспозитивната му част; липса на посочени правни основания
за всеки от годишните периоди от АУПДВ и неправилни правни основания, отразени
в акта; отсъствие на информация относно размер на начислените суми – въз основа
на данни от работещ водомер или по разрешено годишно количество; предвид
позоваване на чл.6 ал.1 и ал.5 от Тарифата - не е посочено дали основание за
заплащане на таксите е по данни от монтиран водомер или при немонтиран
/немонтирани такива/, като във втория случай таксите са в размер на разрешеното
количество годишно вземане. В АУПДВ не е отразено разрешително, което означава,
че количествата за всяка година са по отнет обем и съответно - правните
основания са неточни. Жалбата съдържа текст : „Заявявам, че на този обект
представляваното от мен дружество има поставен и действащ сертифициран водомер.;
Още веднъж заявявам, че на всички описани в АУПДВ водоеми има монтирани
водомери.”. Възразено
е по отношение размера на лихвите с твърдение, че е неправилно изчислен – без
конкретни аргументи. Поддържа се заплащане на суми от адресата на оспорения акт
– през последните години, поради което задълженията са частично погасени.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по §3 ал.2 от Тарифата в
редакцията й за всеки от периодите в АУПДВ. В оспорения АУПДВ е посочена
единствено целта на водоползване, без конкретизиране
мястото на водоползване и вида на водоизточника. Във вр. с основанието по §9 ПЗР ЗВ, е посочено, че в АУПДВ не е
конкретизирана приложената хипотеза, което е съществено нарушение.
- Ответникът Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" - гр.Пловдив, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Д.Б.
оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Поддържа законосъобразност на
оспорения АУПДВ.
В писмено становище по същество се
позовава на приетите по делото доказателства, потвърждаващи тезата за
неоснователност на жалбата – представените от ВиК
ЕООД платежни документи, удостоверяват плащания за периоди, които са извън
обхвата на оспорения АУПДВ. Установената от административния орган фактическа
обстановка не е променена в хода на съдебното производство – дължимите такси са
изчислени за водовземане от подземни води с правилно
приложени относимите разпоредби от ЗВ и тарифите.
Законосъобразно е изчислена и лихвата за забава /с подробни доводи в тази
насока/.
- Окръжна прокуратура-Пловдив с
представител прокурор Сл.Костова изрази становище за неоснователност на жалбата
и законосъобразност на оспорения АУПДВ.
1. Жалбата е подадена в 14 дневен
срок от адресат на неблагоприятен административен акт /АУПДВ № 163 от
29.07.2019г. е съобщен и предявен на Водоснабдяване и Канализация ЕООД на 05.08.2019г.
– печат с вх.номер при оспорващото дружество, л.42; жалбата е подадена чрез
органа-издател с вх. номер от 12.08.2019г./.
1.1. Оспореният АУПДВ № 163/29.07.2019г.
е издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив, в
съответствие с чл.195б ал.1 ЗВ. Не е налице хипотеза на заместване по см. на
Т.Р. № 4/2004 г. на ОС на ВАС , авторство не е оспорено.
1.2. По силата на чл.162 ал.2 т.3 ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за такси, установени по
основание със закон. Съгласно § 9 ПЗР ЗВ : „Когато използването на
водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо
водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от
влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на
който се намира процедурата за издаване или преоформяне
на разрешителното му.”. С изменението на чл. 194 ал. 6
на ЗВ
от ДВ бр. 61 от 2010г., изрично е конкретизирано, че освен размера на таксите,
тарифата определя начина и реда за тяхното изчисление и заплащане. Тарифата
урежда правилата за изчисляване на размера на дължимите според закона такси,
т.е. установява размера на дължимите такси. Параграф 9 се отнася единствено до
използване на води, но не и за ползване на водни обекти. В § 1 т. 7
ДР ЗВ
/преди изменението му с ДВ, бр. 65 от 2006г./ е дефинирано понятието "водоползване" /променено впоследствие на "водовземане"/, а в § 1 т. 25
ДР ЗВ
е дефинирано понятието "ползване" на водния обект. Тоест, това са две
различни дейности, като първата обхваща всички дейности, свързани с отнемане на
води от водните обекти, а втората представлява всяка дейност във водния обект,
която без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за
въздействие върху режима на водите му.
Съгласно чл. 194 ал. 1 т.
1 б „а“ и б.”б” вр. ал. 2
от ЗВ : За правото на използване на
водите се заплащат: 1. такса за водовземане от: а)
повърхностни води; б) подземни води, която се определя
на базата на отнетия обем вода и
съответните норми за водопотребление,
определени в наредбата по чл. 117а от ЗВ /редакция към ДВ, бр. 61 от 2010г.: Таксата по ал. 1, т. 1 се определя
на база отнетия обем вода, освен в случаите на водовземане
от минерални води.; редакция към ДВ, бр. 58 от 31.07.2015г.: Таксата по ал. 1, т. 1, букви „а" и „б" се определя на базата
на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление,
определени в наредбата по чл. 117а.; редакция към ДВ, бр.58 от 2017г. : Таксата по ал.
1, т. 1, букви "а" и "б" се определя на базата на отнетия
обем вода и съответните норми за водопотребление,
определени в наредбата по чл. 117а./ - съобразно периодите от обхвата на АУПДВ и Наредбата за ползването
на повърхностните води /отм., ДВ, бр. 100 от 16.12.2016г./. Според чл. 2 от
Наредбата, за правото на ползване на повърхностните води и водни обекти се
издава разрешително и се заплаща годишна такса съгласно тарифата по чл. 194 ал.
6 ЗВ. Съгл. чл. 39 от наредбата – „
(1) Водовземните
съоръжения за повърхностни води се оборудват с одобрени по реда на Закона за измерванията
измервателни устройства за измерване на ползваните водни обеми.; (2) Не се разрешава изграждане на
отклонения или други съоръжения между водовземното
съоръжение и измервателното устройство по ал. 1.; (3) Когато измервателно устройство не е
монтирано или монтираното измервателно устройство не е сертифицирано или е
повредено, такса водовземане се изчислява на база
разрешен годишен лимит.”. Нормата на чл. 73 ал. 1 от Наредбата във вр. чл. 52 ал. 1 т. 4 ЗВ,
предвижда контролът по спазване на нормативните
изисквания, условията и изискванията по издадените разрешителни да се извършва от
директора на басейновата дирекция.
Правилото на чл. 82 от Наредбата изисква титулярите на разрешителни за водовземане и/или ползване на повърхностни водни обекти да
разполагат с цялата документация, включително на мястото на извършване на
дейността, свързана с показателите за контрол, и да я предоставят на
контролиращия орган при извършване на проверка.
Механизмът на изчисляване на таксите в
оспорения АУПДВ е обвързан с посочените текстове на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, относима и действаща към отчетните периоди от акта.
1.3. Фактически и правни основания на
АУПДВ : Съобрази се, че проверката за законосъобразност на административния акт
обхваща фактическите и правни основания, с приоритет на първопосочените.
Неправилно посочено правно основание не е самостоятелно основание за
незаконосъобразност когато фактическите основания обосновават резултата от
административното производство. В конкретния случай фактическите основания за
издаване на решението са безспорно установени и ясно изложени в самия акт, вкл.
изрично са отразени правните основания по отношение водоползването,
респект. водовземането за годишните отчетни периоди
от обхвата на АУПДВ според вида води – повърхностни и подземни. Правните
основания се извеждат от фактическите основания, които жалбоподателят е имал
възможност да разбере и не е ограничено правото на защита, като са приложени
съответстващи на фактическата установеност правни основания. Изрично в АУПДВ е
отразена хипотезата от §9 ПЗР ЗВ – „без основание“, л.47.
А / В обстоятелствената част на
оспорения АУПДВ е отразено, че дължимите такси от ВиК
ЕООД – Пловдив, за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г., са на основание параграф
9 от ПЗР на ЗВ, за водовземане от подземни води чрез
: 1. КЕИ : „Коджа дере № 1, 2 и 3 и „Пръскалото”,
разположени на територията на с.Христо Даново, с цел на водовземането
– питейно-битово водоснабдяване на с.Христо Даново, с.Иганово – община Карлово
и гр.Сопот – община Сопот; 2. Водовземане от подземни
води чрез 10 броя шахтови кладенци /ШК/ - ШК 1, ШК 2, ШК 3, ШК 4 и ШК 5,
разположени по поречието на р.Стряма, в землището на с.Столетово, община
Карлово; ШК 6, ШК 7, ШК 8, ШК 8 и ШК 10, разположени в землищата на селата –
с.Певците, с.Богдан, с.московец, с.Каравелово – община Карлово, с цел –
питейно-битово водоснабдяване на гр.Сопот, община Сопот; 3. Водовземане
от повърхностен воден обект посредством водохващане
от р.”Дамлъ дере”, р. „Леевица”
и р.”Манастирска” – в землището на с.Христо Даново и гр.Сопот, с цел – питейно-битово
водоснабдяване на гр.Сопот, община Сопот. Според АУПДВ - абзац 2-ри, л.45 :
дължимите такси на основание §9 ПЗР ЗВ за водовземане
от подземни и повърхностни води за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г., са
изчислени на база декларирано от титуляра добито
годишно водно количество и съобразно посочените правни основания от двете тарифи,
като се съобрази, че за подземни и за повърхностни води – единичният размер на
таксата за водовземане и по двете тарифи е 0,02. Ясно
е отразено, че за два от обектите на питейно-битово водоснабдяване – водовземането се осъществява от КЕИ и от ШК, а за един от
обектите – от повърхностен воден обект. Следователно, правните основания
съответстват на фактическите данни.
Фактическата установеност е
документирана в Констативен протокол /КП/ № ПВ2-150/15.05.2018г. /л.105 и сл./
с отразени констатации във вр. с проверка на ВиК ЕООД, гр.Пловдив, по отношение район Карлово – водохващане в землището на с.Христо Даново, поречието на
р.Стряма в землището на с.Столетово, с.Певците, с.Богдан, с.Московец и
с.Каравелово, гр.Сопот. Проверката е извършена във вр.
с представена информация вх.№ КД-04-1505/31.01.2018г., за изчисляване на
дължимата такса на периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. на основание §9 ПЗР
ЗВ – за посочения период, в представена от ВиК ЕООД
справка и декларация по чл.194б ЗВ с декларирани добити количества вода общо –
3 463 440 куб.м. Същото количество е отразено в оспорения АУПДВ за годишен
период 01.01.2017г. – 31.12.2017г., л.45. С прилагане формулата по чл.11 ал.1 и
нормата на чл.12 ал.1 и ал.2 от тарифата, действаща за 2017г., е получен размер
на дължимата такса за 2017г. – 3 463 440 х 0,02лв. : T = E х W /Т е размер на
дължимата годишна такса в лева; Е – единичен размер на таксата по чл.12 от
Тарифата; W – размер на отнетия годишен воден обем за повърхностни и подземни
води в куб.м./. В КП са отразени декларираните отнети водни количества за всеки
обект поотделно и с отделни изчисления, сборът от които е посочения резултат :
69 268,80лв. / 2 792 420 х 0,02 = 55 848, 40лв.; 626 310 х 0,02 = 12 526,20лв.;
44 710 х 0,02 = 894,20лв./. КП от 2018г. е съобщен на ВиК
ЕООД, ведно с други КП от 2018г. за извършени проверки за годишен период 2017г.
/уведомление, л.108 и сл. – л.110 – към конкретния протокол не е отразано разрешително; обр.разписка
, л.113/. В обстоятелствената част от АУПДВ е посочен КП и идентично е
възприето съдържанието на същия, който е част от преписката.
Част от фактическите основания на
АУПДВ са и : - покана за доброволно
изпълнение, получена от ВиК ЕООД на 17.06.2019г.
/л.52 и сл. – печат с вх.номер във ВиК ЕООД
удостоверява дата на получаване на уведомлението за доброволно изпълнение /, в
което са отразени задълженията по всички годишни периоди от АУПДВ – 2014г.,
2015г., 2016г. и 2017г., ведно с основанието - § 9 ПЗР ЗВ, както и трите
източника и селищата, които са били водоснабдявани с цел – питейно-битово
водоснабдяване за периодите по АУПДВ, вкл. нормите за изчисления на таксите – в
двете тарифи, относими за годишните отчетни периоди. - уведомление за започване на
производство за издаване на АУПДВ /изх. номер от 12.07.2019г., л.50 – след
изтичане на 7 дн.срок за доброволно изпълнение, получено на 15.07.2019г./. В
уведомлението е посочен период на задълженията в обхвата на започналото
производство по издаване на АУПДВ, на основание чл.26 ал.1 и чл.34 ал.1 АПК,
както и предоставен 5 дн.срок за представяне на документи, удостоверяващи
плащанията, които биха могли да бъдат основания за намаляване на дължимата
сума, посочена в поканата за доброволно изпълнение.
Преписката съдържа декларираните от ВиК ЕООД водни количества, иззети за всеки от годишните
периоди по АУПДВ : декларацията за 2014г. е на л.68, а декларираното водно
количество от жалбоподателя за 2014г. – на л.71 / сборът от 894 909+46
320+31530=972 759, колкото е посоченото декларирано водно количество за 2014г.
– АУПДВ, л.45, л.47 /; декларацията за 2015г. е на л.74, а декларираното водно
количество от оспорващото дружество за 2015г. – на л.80 / сборът от 2 850 812
+60 890+634 502=3 546 204, колкото е посоченото декларирано водно количество за
2015г. – АУПДВ, л.45, л.47 /; декларацията за 2016г. е на л.83, а декларираното
водно количество за 2016г. – на л.89 /3 572 062+74 830+1 432 440=5 079 332 -
посочено като декларирано водно количество от ВиК
ЕООД за 2016г., л.45, л.47 /; декларацията за 2017г. е на л.92 с коригирани
данни – л.101, а декларираното водно количество за 2017г. – на л.103 / 2 792
420+44 710+626 310=3 463 440, колкото е посоченото декларирано от жалбоподателя
водно количество за 2017г. – АУПДВ, л.45, л.47/.
Приложени са лихвени листове за всеки
от периодите в обхвата на оспорения АУПДВ, л. 56 и сл.
Б / Правни основания в
АУПДВ : Производство по реда на чл.166 ДОПК във връзка
със Закона за водите /ЗВ/ - чл.195 б ал.1 и ал.2 вр.
чл.194 ал.1 т.1 б.”б” и б.”а” /За правото на използване на водите се заплащат:
1. такса за водовземане от: а) повърхностни води; б)
подземни води;/, вр. с чл.194 ал.6 ЗВ / Размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът
за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на
Министерския съвет./ и §9 ПЗР ЗВ /
Когато използването на
водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание,
лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон,
считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо
от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне
на разрешителното му./; чл.1 т.1 б.“б“ и б.”а” / 1.
За правото на ползване на водите се заплаща такса: 1. за водовземане
от: а) повърхностни води; б) подземни води;/, чл.3 ал.1 / Таксите за водовземане от
повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в
зависимост от целта на използване на водата./, чл.6 ал.1 / Отнетият при водовземането обем
вода или обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на
нормативните изисквания измервателни устройства./, чл.8 ал.1 /Таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, и от
повърхностни води, освен в случаите на водовземане от
повърхностни води с цел електропроизводство, се определя по следната формула: Т
= Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е -
единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана
черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10
- лв./куб. м; W - за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания
годишен воден обем - куб. м; за минерални води е размерът на разрешения годишен
воден обем - куб. м./, чл.10 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 / чл.10 ал.2 т.1 - Питейно-битово водоснабдяване, както и
чл.10 ал.1 т.1 - Единичният размер на таксата за водовземане
от повърхностни води се определя съгласно следната таблица: - за повърхностни и
за подземни води, единичният размер на таксата е 0,02, какъвто е приложеният в
оспорения АУПДВ/ от Тарифа за таксите за правото на водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от 01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г.
– в сила от 01.01.2012г. /отм. с ПМС № 383/29.12.2016г. – действаща и относима към годишните периоди в обхвата на оспорения акт
от 2014г. до 2016г. вкл./ и чл.1 ал.1 т.1 б.”б” и б.”а” / С
тарифата се определят начинът за определяне, размерът и редът за заплащане на
таксите за правото на използване на водите за: 1. водовземане
от: а) повърхностни води; б) подземни води;/, чл.3 ал.1 / Таксите за водовземане от
повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем
вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление
съгласно наредбата по чл. 117а ЗВ./,
чл.7 ал.1 и ал.4 / Отнетият при водовземането обем
вода или обемът на отпадъчните води се измерва чрез отговарящи на нормативните
изисквания измервателни устройства.; Когато не са монтирани водомерни
устройства за разделно измерване на използваните води за цели, за които се
дължат такси с различен размер, таксата за общото използвано количество се
изчислява на базата на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водовземане./, чл.11 ал.1 / Таксата за водовземане
от подземни, включително минерални води, и от повърхностни води, освен в
случаите на водовземане с цел електропроизводство от
водноелектрическа централа (ВЕЦ), се определя по следната формула:Т = Е х W,
където: Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е – единичният размер
на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода,
съгласно таблиците по чл. 12 –
в лв./куб. м; W – размерът на отнетия
годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м; размерът на
разрешения годишен воден обем – за минерални води, в куб. м./ и чл.12 ал.1 т.1
и ал.2 т.1 / Единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води и за подземни води се
определя съгласно следната таблица: обществено питейно-битово водоснабдяване –
0,02/ от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в
сила от 01.01.2017г., обн. ДВ бр.2 от 6 януари 2017г.
– за годишен период 2017г. /тарифата/.
2. Към страните са отправени указания
по доказателствената тежест и във вр.
с доказателствените искания /р. от 09.09.2019г.,
л.119/. В съдебното производство са приети представените с жалбата писмени
доказателства, част от които представляват документи за извършени плащания от ВиК ЕООД – за 2011г., 2012г., 2014г., 2018г. Допусната и
назначена е ССч.Е по доказателствено
искане на жалбоподателя, в коригиран обхват.
А / Документацията – съдържание на
административната преписка, не е оспорена. В допълнение бе представен и приет КП
№ ПВ3 – 191 / 30.08.2017г. /л.126 и сл./ по отношение частта от АУПДВ за
периодите от 01.01.2014г. до 31.12.2016г. вкл. – л.128. Протоколът не е отразен
в АУПДВ, което означава, че административният орган не се е позовал на този
документ, но същият съдържа декларираните от жалбоподателя отнети водни
количества – посочени в оспорения АУПДВ / 2014г. – общо добито водно количество
подземна вода – 972 759 м3; 2015г. – 3 546 204 м3; 2016г.
– 5 079 332 м3/. От значение за фактическата обоснованост на АУПДВ е
наличието на всички декларирани от жалбоподателя отнети водни количества за
всеки от годишните отчетни периоди от обхвата на АУПДВ, в който са отразени
приложените правни основания за изчисленията на таксата.
Отсъства уточнение или корекция в
изходящите от жалбоподателя данни за декларираните водни количества – размер на
отнет годишен воден.
Изрично в съдебно заседание с ход по
същество от 21.11.2019г. /л.192 и сл./, представителят на ответника заяви, че
по оспорения АУПДВ няма разрешителни за водоползване,
поради което такива не са отразени в акта и таксата е изчислена по реда на §9
ПРЗ ЗВ. Адв.Г. също потвърди информацията – „Фактите
са както са установени в акт.”.
Б
/ ССч.Е /л.137 и сл./ даде следното заключение, след
проверка на доказателствата по делото, в счетоводството на оспорващото
дружество и в БДИБР: Потвърдена е от експерта установената идентичност между
декларираните водни количества от ВиК ЕООД и водните
количества, отразени в АУПДВ № 163/29.07.2019г. – за питейно-битово
водоснабдяване на с.Христо Даново, с.Иганово и гр.Сопот. Описани са приложените
към жалбата платежни документи – 25 бр., които са за платени суми към БДИБР,
част от които са отнесени към 2012г. и 2013г. – с основание „§9 от ПЗР на
ЗВ”,л.140. „Експертизата заключва, …Няма погасяване на таксите за водоползване за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. по
параграф 9 от ПЗР на ЗВ.”, л.142. ССч.Е потвърди
правилен размер на лихвите за всеки годишен период от АУПДВ – считано от 01.04.
на годината, следваща годината на задължението и към дата на издаване на
оспорения АУПДВ.
От счетоводството на ВиК ЕООД, гр.Пловдив не е представена на експертизата
справка относно осчетоводяването на платените суми за такси с аналитичност по
разрешителни за водоползване, поради което експертът
е проверил контролни листове в БДИБР за разпределение на платени суми от ВиК ЕООД – по отношение твърденията в жалбата за погасени
частично суми от обхвата на задълженията, установени с оспорения акт. При
изслушване на заключението устно бе потвърдено, че и счетоводно обектите ги
водят по §9 ЗВ.
Експертизата не е оспорена и се цени
от съда – фактическите изводи са обективни, тъй като се основават на
доказателствата по делото и на проверена относима
документация при страните, вкл. са приложени специални знания. Проверените от
в.л. изходни данни /контролни листове на БДИБР/ са приети по делото като
неразделна част от заключението, макар при отсъствие на възражения от страна на
пълномощника на жалбоподателя.
3. Между страните няма спор, че за процесните периоди дружеството-жалбоподател е използвало
подземни води и повърхностни води с цел – питейно – битово водоснабдяване на
с.Христо Даново, с.Иганово и гр.Сопот, посредством : 1. КЕИ : „Коджа дере № 1, 2 и 3 и „Пръскалото”, разположени на
територията на с.Христо Даново, с цел на водовземането
– питейно-битово водоснабдяване на с.Христо Даново, с.Иганово – община Карлово
и гр.Сопот – община Сопот; 2. Водовземане от подземни
води чрез 10 броя шахтови кладенци /ШК/ - ШК 1, ШК 2, ШК 3, ШК 4 и ШК 5,
разположени по поречието на р.Стряма, в землището на с.Столетово, община
Карлово; ШК 6, ШК 7, ШК 8, ШК 8 и ШК 10, разположени в землищата на селата –
с.Певците, с.Богдан, с.московец, с.Каравелово – община Карлово, с цел – питейно-битово
водоснабдяване на гр.Сопот, община Сопот; 3. Водовземане
от повърхностен воден обект посредством водохващане
от р.”Дамлъ дере”, р. „Леевица”
и р.”Манастирска” – в землището на с.Христо Даново и гр.Сопот. Правилно са приложените
правни основания за подземни води и за повърхностни води вр.
данните за отнемане на подземни води и на повърхностни води. В случая няма
разрешителни за водоползване / водовземане
за нито един от обектите – източници на питейно-битовото водоснабдяване на
посочените населени места, поради което с основание е приложен § 9 ПЗР ЗВ.
Както бе посочено, единичният размер на таксата за водовземане
от повърхностни и от подземни води е идентичен – 0,02 и се съобрази дефиницията
в ДР на Наредба № 1 от 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на
подземните води - действаща /§1 т.2 – водовземно
съоръжение и т.9 – съоръжение, предназначено за водовземане/.
При съобразяване и с понятията в ЗВ за повърхностни и подземни води, както и
извори, следва, че иззетите водни количества от КЕИ и ШК, представляват
подземни води, а водовземането посредством водохващане е от повърхностен воден обект /ДР ЗВ §1
т.14 - "извори" са естественото възходящо или низходящо, безнапорно
или напорно изтичане на подземни води на земната повърхност; т. 23. /изм. – 2006г./ "повърхностни води" са
водите на сушата, с изключение на подземните води, както и преходните води и
крайбрежните морски води, освен по отношение на химичното състояние, в който
случай се включват и вътрешните морски води и водите на териториалното море; т. 24. /изм. - ДВ, бр. 65 от 2006г./
"подземни води" са всички води, намиращи се под повърхността на
земята във водонаситената зона, в пряк контакт със
земните пластове;/.
Спор отсъства и по отношение дължимост на такса за водоползване,
която е годишна и дължима от 01.04. на следващата година спрямо годината, за
която се дължи : чл. 15 ал.1 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване /отм. 01.01.2017г./ -
Таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата
година ; чл. 21 ал.1 от Тарифа
за таксите за водовземане, за ползване на воден обект
и за замърсяване /действаща/ - Таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване са годишни и се заплащат не
по-късно от 31 март на следващата година. Посредством ССч.Е
се изясни за кои годишни периоди е налице погасяване на задължения от страна на
ВиК ЕООД във вр. с § 9 ПЗР
ЗВ. По отношение процесните периоди от АУПДВ
задължения не са погасени изцяло или частично, вкл. не се установи внасянето им
текущо на вноски по см. на чл.15 ал.2, респект. чл.21 ал.2 от тарифите /отм. и
действаща/.
3.1. Възраженията в жалбата не са
основателни : Оспореният АУПДВ съдържа фактически и правни основания и не
противоречи на ЗВ, съответно – на двете приложими тарифи съобразно отчетните
периоди, за които дължимата такса не е заплатена. Съдържанието на
административната преписка потвърждава спазване на изискванията за
осъществяване на проверка/контрол, документиране на установените факти и
обстоятелства и запознаване на проверения субект с резултатите от
документалната проверка. Тоест, съществени нарушения на процесуални правила в
регламентираното производство по издаване на АУПДВ – не са допуснати, вкл. не е
ограничено или отречено правото на защита на адресата на административния акт.
Дружеството е уведомено за констатациите в двата КП, тъй като в поканата за
доброволно изпълнение са отразени периодите и размера на задълженията за всеки
период поотделно, вкл. с формиращите стойността данни – водно количество /в
случая изцяло по декларираната информация, изходяща от ВиК
ЕООД/ и прилагане на съответен единичен размер от приложимите тарифи за всеки
от годишните периоди. Осигурено е било гарантираното право на участие в
административното производство. Времевият обхват на акта е идентичен в
обстоятелствената и диспозитивната част – в обстоятелствената
е по години, а в диспозитивната е посочен от
01.01.2014г. до 31.12.2017г. Отсъства неяснота във волеизявлението на органа,
който извод не е разколебан с проверка на контролните листове, представени на ССч.Е от страна на ответника. Обратно на поддържаната липса
на правни основания за всеки от годишните периоди – в АУПДВ са отразени
правните основания, приложими за периодите от 2014г. до 2016г. вкл. и за 2017г.
В ход по същество бе потвърдено от страна на пълномощника на жалбоподателя, че
липсват разрешителни за водоползване / водовземане за всеки от обектите, посочени в АУПДВ. Това
означава, че фактическата установеност съответства на хипотезата от § 9 ПРЗ ЗВ
– „без основание”, която произтича от поведението на оспорващото дружество,
вкл. е индивидуализирана конкретна хипотеза от приложената норма /л.47, първи
абзац – „без основание”/. Оспорващото дружество не представи доказателства за
монтирани и работещи без повреди водомерни устройства във вр.
с твърдението в жалбата - : „Заявявам, че на този обект представляваното от мен
дружество има поставен и действащ сертифициран водомер.; Още веднъж заявявам,
че на всички описани в АУПДВ водоеми има монтирани водомери.”. От значение за
определяне основата на дължимата такса е декларираната от страна на ВиК ЕООД информация за иззети годишни водни количества,
което обстоятелство съответства на приложимите норми от двете тарифи /до 2017г./ и размерът на отнетия годишен воден обем /за 2017г./. Размерът на
лихвите бе потвърден посредством ССч.Е, с ползване на
лихвен калкулатор на НАП при посочената установена начална дата до дата на
издаване на оспорения АУПДВ. Според неоспорената ССч.Е
не е доказано твърдението в жалбата за заплатени частично или изцяло
задълженията по АУПДВ. Неотносими пряко към спора са
твърденията за неизпълнение от страна на ответникът на задълженията по §3 ал.2
/ДР, ПЗР/ от Тарифата в редакцията й за всеки от периодите в АУПДВ.
3.2. Според чл. 195б ал.1 и ал. 2 ЗВ,
вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се
определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от
Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на
писмени доказателства, включващи: 1/ извлечения от сметките, по които постъпват
таксите; 2/ платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата,
използващи водите; 3/ покана към лицето за доброволно изпълнение; 4/
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.
АУПДВ е издаден в предвидената писмена
форма, при наличие на фактически и правни основания и въз основа на писмени
документи, съгласно чл.195б ал.2 ЗВ. За откриване на процедурата по издаване на
административния акт, жалбоподателят е бил уведомен с Покана за доброволно
изпълнение изх. № ПО-02-411/13.06.2019г. издадена от Директор на БДИБР /л.52 и
сл./, в която е посочено, че същата ще бъде открита ако не изпълни задължението
си в указания 7- дневен срок от получаване на поканата. С отделно уведомление
по чл.26 АПК, ВиК ЕООД е уведомено за започване на
производство по издаване на АУПДВ. Актът е издаден в съответствие със
специалното изискване на чл.195б ал.2 ЗВ - налице са констативни протоколи от
извършен контрол за изпълнение на задължението /т.4 от цитираната разпоредба –
макар само един да е отразен в акта/, както и покана към лицето за доброволно
изпълнение /т.3 от разпоредбата/, вкл. е изпратено изрично уведомление за
започване на производството по издаване на АУПДВ.
Проверката е документална и данните,
възприети от контролния орган, са изходящи от жалбоподателя. Декларираната
информация е възприета идентично – размерът на иззетите водни количества са
отразени както в КП, така и в АУПДВ. Основанието за дължимостта
на процесната такса за водовземане
на подземни води и на повърхностни води е регламентирано със ЗВ, като в чл.194
ал.6 ЗВ е предвидено конкретния размер на дължимата такса да се определя
съгласно подзаконов нормативен акт. Размерът на установените задължения е
определен в резултат на правилно изчисление – цитирани бяха в текст приложените
правни основания, посочени в АУПДВ за периодите от 2014г. до 2016г. вкл., и
отделно за 2017г. Размерът на лихвите е съответен на посочения в АУПДВ период
до дата на издаване на акта – таксата е годишна /чл. 21 ал.1 от Тарифата :
Таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата
година.; съответно – чл.15 ал.1 от Тарифата в редакция за отчетни периоди –
2014г., 2015г. и 2016г./. На основание чл.175 ал.1 ДОПК - за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи
лихва в размер, определен в съответния закон. В този смисъл правилно е
определена и лихва за забава. Оспорващото дружество не твърди и не представи
доказателства да е извършвало доброволни плащания за погасяване на публичните
задължения – предмет на оспорения АУПДВ, поради което законосъобразно е определен
и размерът на дължимата се прилежаща лихва за забава.
В случая е извършена документална
проверка на представени от ВиК ЕООД декларации /вкл.
справки, списъци/. Декларациите са изходящи от дружеството, поради което
представените данни обективно са възприети при изчисленията за дължимите такси.
Съгласно чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за
решаване на делото и връзките между тях, а съгласно чл. 154 ал.1 от същия
кодекс, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения. С препратка от §2 ДР ДОПК е приложима разпоредбата на
чл.171 ал.3 АПК – страните са длъжни да съдействат за установяване на истината.
Констативните протоколи са съставени от длъжностно лице при изпълнение на
служебните му задължения, поради което имат качеството на официален документ и
отразените в тях факти и обстоятелства се считат за доказани, освен ако не
бъдат опровергани по установения съдебен ред. Жалбоподателят не заяви
оспорването им, нито представи доказателства, който да поставят под съмнение
истинността на установените от контролните органи факти – идентични с изходящи
от оспорващото дружество. Отсъстват противопоставими
доказателства, опровергаващи констатациите в АУПДВ и респект. – размерът на
таксите за всеки годишен отчетен период.
Противно на твърдяното от
жалбоподателя, същият е обоснован – приложените норми произтичат от
фактическата установеност. Отразен е механизмът, по който е определена таксата
и правното основание за нейната дължимост.
Декларациите на ВиК ЕООД са основани на разпоредбата
на чл.194б ал.1 ЗВ - „Ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда,
определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на
околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите
дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа
данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят
таксите.;”. В тази вр., съгласно чл.48 ал.1 т.6 ЗВ /в действаща редакция за
периодите от АУПДВ/ : водоползвателите – титуляри на
разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и
използваните води, за отвежданите
и изпусканите води, за нивата на подземните води, а при хидротехнически
подпорни съоръжения - за водните строежи до максимално ниво, както и за замърсяващите вещества, според
изрично посочените в разрешителното условия.
В изпълнение на посоченото задължение са представени данните за иззети водни
количества за 4-те години по АУПДВ /добито водно количество/, но без да са
представени други документи. Няма информация за поставени сертифицирани
водомери и разрешителни за водоползване / водовземане – не са издавани. В случая е взето предвид
декларираното водно количество – ползвано /добито/ през съответния годишен
период, поради което няма фактическо основание за прилагане на различни правни
основания, от посочените в АУПДВ - Тарифа за таксите за правото на водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
приета с ПМС № 177/24.06.2011г., обн. ДВ бр.50 от
01.07.2011г., изм. ДВ бр.3 от 10.01.2012г. – в сила от 01.01.2012г. /отм. с ПМС
№ 383/29.12.2016г. – действаща и относима към
годишните периоди в обхвата на оспорения акт от 2014г. до 2016г. вкл. - чл. 3 ал.1 : Таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се
определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на
водата.; чл. 8 ал.1 - Таксата за
водовземане от подземни, включително минерални води,
и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане
от повърхностни води с цел електропроизводство, се определя по следната
формула: Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е
- единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана
черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10
- лв./куб. м; W - за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания
годишен воден обем - куб. м.; съответно
- Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в сила от
01.01.2017г., обн. ДВ бр.2 от 6 януари 2017г. – за
годишен период 2017г. - чл. 3 ал.1 - Таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се
определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и
съответните норми за водопотребление съгласно
наредбата по чл. 117а ЗВ.,
вкл. за 2017г. е приложена формулата по чл.11 ал.1 от Тарифата : Таксата за водовземане от подземни води се определя по следната
формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е
– единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана
отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 –
в лв./куб. м; W – размерът на отнетия
годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м; размерът на
разрешения годишен воден обем – за минерални води, в куб. м. В допълнение се
отбелязва промяна в наименованието – според §
120 т. 1 ПЗР ЗИД ЗВ /изм. бр. 29, 30 и 36 от 2006г. - думите "водоползване", "водоползването"
и "водоползванията" се заменят съответно с
"водовземане", "водовземането"
и "водовземанията"; респект. правилно в
АУПДВ е посочено, че са установени дължими такси за водовземане
/ § 1 т.7 ДР ЗВ - "водовземането" обхваща
всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти; § 1 т.80,
"водоползване" са водните услуги заедно с
всяка друга човешка дейност, свързана с отнемане на води, ползване на водни
обекти и земеползване,…”/.
Съобрази се, че след връчване на
поканата за доброволно изпълнение, жалбоподателят е могъл да оспори отразените
данни за отнети водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си. Това не е направено, като възприетите от органа
данни за ползвани водни количества са идентични с посочените от дружеството
стойности в декларациите /описани по-горе по лист, на който се намират/. Няма данни за монтирано сертифицирано измервателно
устройство и / или повредата му в обхвата на периодите от АУПДВ. Правните
основания /л.48/, отразени преди установителната част
от акта, съответстват на фактическите.
Жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена. Ответникът не е заявил искане за присъждане на разноски.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на
"Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив,
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 163 от 29.07.2019г.
издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към
Министерство на околната среда и водите.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен
съдия :