РЕШЕНИЕ
№ 144/8.8.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №678/2018 г. по опис на
РС Девня, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
искове от Д.И.Х., ЕГН **********, срещу Прокуратурата на Република България по
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД, за заплащане сумата 1000.00 лв,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по НОХД
№422/2012 г. по опис на РС Девня, ведно с мораторна лихва в размер 210.15 лв,
считано от влизане на решението в законна сила, до предявяване на исковата
претенция в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сумата 4000.00
лв, ведно с мораторна лихва в размер 840.59 лв за периода от влизане в сила на
присъдата до предявяване на иска, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в разстройство на психиката, чувство за
страх, стрес от евентуално наказание, паника всеки път когато се налагало да се
яви пред органите на досъдебното производство, а след това и при явяването пред
РС Девня, покачване на кръвното налягане, тревожност, безсъние, притеснение
само като види полицаи, срам, промяна в характера, изразяваща се в затвореност,
необщителност, отбягване на общуване с приятели и близки, чувство за вина без
да е виновен, безпокойство, вследствие на обвинение в извършване на
престъпление по чл.216, ал.1 НК. Ищецът твърди, че по прокурорска преписка
№506/2012 г. по опис на РП Девня бил привлечен като обвиняем по досъдебно
производство №2086/2012 г. по опис на УП Вълчи дол, като му било повдигнато
обвинение по чл.216, ал.1 НК. Твърди, че с присъда №35 от 23.05.2013 г.,
постановена по НОХД №422/2012 г. по опис на РС Девня, е признат за невиновен по
повдигнатото обвинение по чл.216 НК. Моли, съдът да постанови решение, с което
да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати сумата 1000.00 лв,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно с мораторна
лихва в размер 210.15 лв, считано от влизане на решението в законна сила, до
предявяване на исковата претенция в съда – 13.06.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда –
13.06.2018 г., до окончателното изплащане; сумата 4000.00 лв, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с мораторна лихва в размер
840.59 лв, считано от влизане на решението в законна сила, до предявяване на
исковата претенция в съда – 13.06.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда – 13.06.2018 г.,
до окончателното изплащане. Претендират се и сторените в производството
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва предявените
искове по основание и размер. Счита същите за прекомерно завишени и недоказани.
Изтъква, че воденото наказателно производство срещу ищеца е приключило в
непродължителен срок – десет месеца и седем дни, както и че спрямо същия е
взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, която не е довела до
драстично ограничаване на неговите права. Счита предявения иск за недопустим,
поради предявяването му след изтичане на установения петгодишен давностен срок
от датата на влизане в сила на окончателния оправдателния съдебен акт по
воденото срещу ищеца наказателно производство.
Съдът, предвид
събраните гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приобщеното
ДП №2086/2012 г. по опис на УП Вълчи дол, с постановление от 23.10.2012 г.
ищецът Д. Х. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.216, ал.1 НК и
след приключване на разследването, делото е изпратено на прокурор при РП Девня
с мнение за предаване на съд на ищеца, спрямо когото е била взета мярка за
неотклонение „подписка“.
Видно от
приобщеното НОХД №422/2012 г. на РС Девня, на 13.11.2012 г. спрямо ищеца Д. Х.
е внесен пред РС Девня обвинителен акт по повдигнатото обвинение като с Присъда
№35 от 23.05.2013 г., в сила от 08.06.2013 г., той е признат за невиновен по
възведеното обвинение за престъпление по чл.216, ал.1 НК.
Видно от
представените и неоспорени от ответната страна Договор за правна защита и
съдействие от 18.02.2012 и Разписка от 28.05.2013 г., ищецът е заплатил
договореното възнаграждение 1000.00 лв за упълномощен защитник по НОХД
№422/2012 г. по опис на РС Девня.
Видно от кредитираните
като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични възприятия показания
на всеки един от свидетелите А. А. – приятел на семейството на ищеца, и Д. Б. –
адвокат на ищеца в производството по НОХД №422/2012 г., след повдигането на
обвинение ищецът бил силно притеснен и напрегнат, споделял, че не може да спи
вечер, че сънувал кошмари, страхувал се, че може да бъде осъден, говорел с
близките си за това, при което често започвал да плаче, всяко от съдебните
заседания представлявало за него голям стрес, започвал интензивно да търси своя
адвокат в дните преди заседанията, за да коментират и обсъждат защитата му,
изпитвал стрес само при мисълта, че трябва да се явява в съда и след всяко
задедание бил много притеснен от това, което му се случвало.
Видно от
кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено заключение по
назначената комплексна съдебно-медицинска, психиатрична и психологическа
експертиза, към периода на проведеното освидетелстване
(февруари – март 2019 г.) ищецът Д. Х. е с проявена депресивна симптоматика в
рамките на клиничната картина на Рецидивирщо депресивно разстройство (РДР),
което представлява субективен дистрес и емоционално разстройство, възникващи в
период на адаптация към последицата от стресогенно жизнено събитие. В
заключението експертите изтъкват, че не може да се направи обосновано
медицинско заключение, че актуално диагностицираният депресивен епизод има пряка
причинно-следствена връзка с възведеното и поддържано от РП Девня обвинение срещу
ищеца. От изложените в обстоятелствената част на експертизата анализи и
обсъждания, както и от отговорите на всеки от експертите по поставени въпроси
при тяхното изслушване в с. з. става ясно, че настоящото депресивно
разстройство при ищеца има различна симптоматика и не може да приеме за пряк
резултат от преживяната психотравма към периода на воденото срещу него
наказателно производство. Същевременно, експертите категорично изтъкват, че
воденият наказателен процес срещу ищеца е довел до психотравмени изживявания,
за които няма данни да са предприети нужните мерки за ефективно лечение, както
и че понастоящем тази психотравма не е преработена и е актуална за него като
става доминанта в съзнанието му, която се актуализира и обхваща мислите му при
всеки последващ депресивен епизод, какъвто е и новоконстатираният с
експертизата.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите прокуратурата при незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
В настоящото производство е
безспорно между страните и се установява от приобщените документи, че ищецът Д.
Х. е бил привлечен като обвиняем по ДП №2086/2012 г. по опис на УП Вълчи дол с
постановление от 23.10.2012 г. за престъпление по чл.216, ал.1 НК, както и че
по образуваното НОХД №422/2012 г. на РС Девня, с Присъда №35 от 23.05.2013 г.,
в сила от 08.06.2013 г. е признат за невиновен по възведеното обвинение.
Влизането в сила на оправдателната присъда
относно престъплението по чл.216, ал.1 НК спрямо ищеца Д. Х. обосновава извод
за незаконност по смисъла на чл.2 ЗОДОВ
на това обвинение и съответно – на действията на органите на Прокуратурата на Република
България по повод неговото повдигане и поддържане, а това съставлява и
основание за носене на имуществена отговорност от Държавата в лицето на съответния
правозащитен орган по чл.2, ал.1 ЗОДОВ
за обезщетяване на причинените на обвиняемото лице имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Направения от незаконосъобразно обвиненото лице
разход за възнаграждение за защитник по наказателното производство представлява
несъмнено подлежаща на обезщетяване
имуществена вреда, доколкото е пряк и непосредствен резултат от
неправомерното действие на съответния правозащитен орган. Този разход е доказан
по несъмнен начин чрез представените и неоспорени от ответната страна документи
– догговор за правна помощ и разписка за плащане на договореното възнаграждение
1000.00 лв, поради което този иск се явява доказан и следва да бъде уважен в
пълен размер, ведно с отправената акцесорна претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД за
лихва от датата на влизане в сила на присъдата до датата на предявяване,
възлизаща на 210.15 лв. Отправеното от ответната страна възражение за
прекомерност на платеното от ищеца възнаграждение за защитник съдът намира за
неоснователно. Действително, платената от ищеца стойност 1000.00 лв надвишава
двукратно регламентирания в чл.13, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
минимален размер на възнаграждението за защита по обвинение за престъпление с предвидено наказание лишаване от свобода до
пет години. Но този нормативен акт установява само минималната стойност на
съответните възнаграждения и по никакъв начин не ограничава лицата да договарят
възнаграждение в по-висок размер съобразно фактическата и правна сложност на
делото. А проведеното производство по НОХД №422/2012 г. определено не се
отличава с минимална или несъществена правна и фактическа сложност, показателен
за което е както факта, че събирането на доказателства е проведено в три
поредни продължителни съдебни заседания с пълноценно и активно участие на
упълномощения защитник, така и обстоятелството, че основанието за постановяване
на оправдателния съдебен акт е направената от съда констатация за приложение на
института „крайна необходимост“ по смисъла на чл.13, ал.1 НК, което сочи и за
сериозна материално и процесуално правна сложност на делото.
Воденето на наказателно производство, повдигането и поддържането
на обвинение срещу всяко невиновно лице, са обективни обстоятелства, които неизбежно
и непосредствено причиняват на съответната личност сериозен психически стрес и значителни
душевни страдания и именно поради тази им неизбежност като несъмнено и реално
съпътстващи всеки такъв случай, същите се приемат за настъпили и установени,
без да необходимо да бъдат изрично доказвани. В този смисъл, на доказване
подлежат само онези неимуществени вреди, които са извън неизбежно следващите се
от образуваното наказателно производство. Такива в настоящия процес са изрично
изтъкнатите в исковата молба като възникнали за ищеца – влошено здравословно състояние
поради настъпила цялостна промяна в отрицателна насока за неговата психика.
Кредитираните от съда показания на всеки един от
свидетелите А.А. и Д.Б., както и констатациите на вещите лица по приобщената
комплексна съдебно-медицинска, психиатрична и психологическа експертиза,
установяват по несъмнен начин факта на преживяна от ищеца психотравма от
воденото срещу него наказателно дело, както и че тази психотравма не е имала
кратковременен характер, а нейните признаци са трайно проявени като тя все още
не е преработена, актуална е за него и става доминанта в съзнанието му,
актуализира се и обхваща мислите му при всеки последващ депресивен епизод,
какъвто е и новоконстатираният с експертизата.
При така преценените
обстоятелства, съдът намира за доказани наведените фактически твърдения за причинени неимуществени увреждания, изразяващи
се не само в обикновено и неизбежно съпътстващите всеки случай на незаконно
обвинение сериозен психически стрес и значителни душевни страдания, но и в
нарушено психично здраве от преживяна и все още непреработена от ищеца психотравма.
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на
справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД,
като се отчитат всички обстоятелства по делото. В този смисъл, съобразно
константната съдебна практика, следва да се вземе предвид продължителността на
наказателното преследване, тежестта на повдигнатото и поддържано обвинения,
вида и срока на търпяната мярка за неотклонение, конкретните проявни форми на
психически стрес и душевно страдание на лицето.
Изхождайки от обстоятелствата по делото,
неговата сложност, проведените действия по разследването и имайки предвид
поведението на държавните органи и ищеца, налага се извод, че наказателното
производство се е развило в рамките на разбирането за понятието разумен срок. В
общ период от малко над седем месеца са се развили досъдебното и съдебното
производство, последното само пред първоинстанционния съд и без отправен
протест от РП Девня срещу постановената оправдателна присъда. Костатираните чрез
свидетелските показания и чрез комплексната съдебно-медицинска, психиатрична и
психологическа експертиза данни за състоянието и психотравмените изживявания на
ищеца, сочат определено признаци за съществена тежест на преживяната, за
непреработена психическа травма и за накърняване на чувството му за чест и
достойнство, така и за тяхната константност в хода на цялото наказателно
производство. При така преценените обстоятелства, сочещи малко над седеммесечна
продължителност на ежедневно понасяни и съществено тежко проявени вредоносни
последици върху психическото и душевно състояние на ищеца от потенциално
грозящо го осъждане за умишлено престъпление с предвидено най-тежко по вид
наказание, съдът намира претендирания размер 4000.00 лв за съответстващ,
справедлив и обществено приемлив паричен еквивалент на обезщетение за ищеца.
При този извод по основния иск, основателноа се явява и отправената акцесорна
претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва от датата на влизане в сила на присъдата
до датата на предявяване, възлизаща на 840.59 лв
Предвид
уважаването на предявените искове в пълен размер и съобразно отправеното искане
по чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщтение за направените разноски в настоящото производство, възлизащи съобразно
предоставените списък и платежни документи, на 860.00 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България,
ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Х., ЕГН **********, сумите: 1. 1000.00 лв (хиляда лева, 00 ст.), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – 08.06.2018 г. до окончателното
плащане, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат
на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП №2086/2012 г. по опис на
УП Вълчи дол и НОХД №422/2012 г. на РС Девня, за престъпление по чл.216, ал.1 НК; 2. 210.15 лв (двеста и десет
лева, 15 ст.), представляваща законна лихва върху главницата на присъденото
обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на установяване на
увреждането – 08.06.2013 г. до предяваване на иска – 08.06.2018 г.; 3. 4000.00 лв (четири хиляди лева, 00
ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска – 08.06.2018 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и поддържано
обвинение по ДП №2086/2012 г. по опис на УП Вълчи дол и НОХД №422/2012 г. на РС
Девня, за престъпление по чл.216, ал.1 НК през периода от 23.10.2012 г. до 08.06.2013
г.; 4. 840.59 лв (осемстотин и
четиридесет лева, 59 ст.), представляваща законна лихва върху главницата на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на
установяване на увреждането – 08.06.2013 г. до предяваване на иска – 08.06.2018
г.; 5. 860.00 лв (осемстотин и
шестдесет лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за сторени разноски по
гражданското дело, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в
двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: