РЕШЕНИЕ
Номер 1156, 07.08.2018г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, наказателно
отделение, осми състав,
на седемнадесети юли,
две хиляди и осемнадесета година,
в публично заседание в
състав:
Председател: Петя Георгиева
Секретар: Златка
Калоянова
Прокурор:……………………
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело №
1260 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
жалбата на „Х.”АД, ЕИК **, със седалище и адрес гр.С., против наказателно
постановление наказателно постановление № 02-02024133/ 15.10.2013г., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Бургас, с което за нарушение
на чл.270, ал.2 и ал.3 вр. чл.128, т.2 от КТ на
основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лева. Сочат се доводи за
незаконосъобразност с искане за отмяна на постановлението и алтернативно искане
за изменението му по отношение размера на наложената имуществена санкция.
От наличните доказателства
по преписката не може да се направи обосновано
заключение, че наказателното постановление действително е било връчено на
упълномощено от дружеството лице, поради което съдът приема, че срокът за
обжалване не е започнал да тече и жалбата е допустима.
Като прецени поотделно и в съвкупност представените
по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол, съдът намери за установено от фактическа и правна страна
следното :
При извършена проверка
по документи на „Х.”АД на 09.07.2013г., 10.07.2013г. и 16.07.2013г. в Дирекция
„Инспекция по труда“-Бургас от представената платежна ведомост за месец ноември 2012г. е било установено, че дружеството
в качеството си на работодател, към 16.07.2013г. не е
изпълнило дадено задължително предписание на Дирекция „Инспекция по
труда“-Бургас с протокол № 97/17.01.2013г., т.17, а именно : „Работодателят „Х.”АД да изплати в пълен
размер уговореното трудово
възнаграждение за месец ноември 2012г. на Д.Р.Р.с ЕГН ********** на длъжност „управител
къмпинг“ в размер на 400 лева, съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ във вр.чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ в срок до 05.02.2013г..
Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка, приложен към административнанаказателната преписка.
Съставен е акт за
установяване на административно нарушение на дружеството - жалбоподател за
нарушение на чл.270, ал.2 и ал.3 вр. чл.128, т.2 от
К, който е
в съответствие с формалните законови изисквания. Съдът, при извършената служебна проверка не
констатира съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление, водещи до порочност или нарушаване правото на
защита на жалбоподателя в хода на административнонаказателното
производство.
Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа и правна страна и за нарушение на чл.270, ал.2 и ал.3 вр. чл.128, т.2 от КТ на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В чл.270, ал.2 от КТ са посочени сроковете за изплащане на трудовото възнаграждение, доколкото не е уговорено друго между страните, а в ал.3 на същата разпоредба и начина на изпълнение на това задължение - лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или на негови близки или чрез превеждане на влог.
Събраните
по делото доказателствата са непротиворечиви и кореспондират с установената
фактическа обстановка, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Показанията на свидетеля Т. са
обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото
писмени доказателства.
Относно давността за погасяване на административнонаказателното преследване ЗАНН не съдържа
разпоредби, поради което приложение намират съответните текстове на чл.80 и
чл.81 от НК. В съвместното тълкувателно решение на ВАС и ВКС № 1 от 27.02.2015г. се прие, че
един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна
регламентация на института на абсолютната погасителна давност, предвид липсата
на разпоредба, аналогична на тази по чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната
давност. Тази липса
се преодолява с препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, като тази разпоредба препраща към уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Съгласно
разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване се изключва по
давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички други
наказания, с изключение на тези предходните точки на същата алинея.
Разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК
предвижда абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано
производство, отговорността се погасява, независимо от спирането или
прекъсването на давността. Правилата за абсолютната давност, предвидени в НК,
следва да се прилагат и в административнонаказателното
производство. След като абсолютната давност, като основание за изключване на
отговорността е предвидено за тежки противообществени
прояви, то
за по леки такива, като административните нарушения няма логика да бъде
изключена. Наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК.
В конкретния случай абсолютната давност съгласно чл.81, ал.3 вр.
чл.80, ал.1, т.5 от НК е четири години и половина от момента на
извършване на нарушението. В конкретния
случай нарушението е извършено на 16.07.2013г. и следователно към настоящия
момент е изтекъл абсолютният давностен срок от четири
години и половина, което изключва административнонаказателното
преследване. Изтичането на абсолютната давност налага отмяна на наказателното
постановление, поради което и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 02-02024133/ 15.10.2013г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда”- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.270, ал.2 и ал.3 вр. чл.128, т.2 от КТ на основание чл.415, ал.1 от Кодекса
на труда /КТ/ на „Х.”АД, ЕИК **, със седалище и адрес гр.С. е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
Решението може да се
обжалва пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.
Председател:/п/
Вярно с оригинала:
ММ