РЕШЕНИЕ  

 

  Номер 1156,   07.08.2018г., гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

     Бургаският районен съд, наказателно отделение, осми състав,

на седемнадесети юли, две хиляди и осемнадесета година,

в публично заседание в състав:

                                                                   Председател:     Петя Георгиева

Секретар: Златка Калоянова

Прокурор:……………………

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело № 1260 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

     

     Производството по делото е образувано по повод жалбата на „Х.”АД, ЕИК **, със седалище и адрес гр.С., против наказателно постановление наказателно постановление № 02-02024133/ 15.10.2013г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.270, ал.2 и ал.3 вр. чл.128, т.2 от КТ на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. Сочат се доводи за незаконосъобразност с искане за отмяна на постановлението и алтернативно искане за изменението му по отношение размера на наложената имуществена санкция.

    От наличните доказателства по преписката не може да се направи обосновано заключение, че наказателното постановление действително е било връчено на упълномощено от дружеството лице, поради което съдът приема, че срокът за обжалване не е започнал да тече и жалбата е допустима.

    Като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното :

    При извършена проверка по документи на „Х.”АД на 09.07.2013г., 10.07.2013г. и 16.07.2013г. в Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас от представената платежна ведомост за  месец ноември 2012г. е било установено, че дружеството в качеството си на работодател, към 16.07.2013г. не е изпълнило дадено задължително предписание на Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас с протокол № 97/17.01.2013г., т.17, а именно : „Работодателят „Х.”АД  да изплати в пълен размер  уговореното трудово възнаграждение за месец ноември 2012г. на Д.Р.Р.с ЕГН ********** на длъжност „управител къмпинг“ в размер на 400 лева, съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ във вр.чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ в срок до 05.02.2013г..

   Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка, приложен към  административнанаказателната преписка.

   Съставен е акт за установяване на административно нарушение на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл.270, ал.2 и ал.3 вр. чл.128, т.2 от К, който е в съответствие с формалните законови изисквания.   Съдът, при извършената служебна проверка не констатира съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство.

   Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа и правна страна и за нарушение на чл.270, ал.2 и ал.3 вр. чл.128, т.2 от КТ на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 5000 лева.

     Съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В чл.270, ал.2 от КТ са посочени сроковете за изплащане на трудовото възнаграждение, доколкото не е уговорено друго между страните, а в ал.3 на същата разпоредба и начина на изпълнение на това задължение - лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или на негови близки или чрез превеждане на влог.

    Събраните по делото доказателствата са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетеля Т. са обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

   Относно давността за погасяване на административнонаказателното преследване ЗАНН не съдържа разпоредби, поради което приложение намират съответните текстове на чл.80 и чл.81 от НК.  В съвместното тълкувателно решение на ВАС и ВКС № 1 от 27.02.2015г. се прие, че един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност, предвид липсата на разпоредба, аналогична на тази по чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Тази липса се преодолява с препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, като тази разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички други наказания, с изключение на тези предходните точки на същата алинея. Разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК предвижда абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява, независимо от спирането или прекъсването на давността. Правилата за абсолютната давност, предвидени в НК, следва да се прилагат и в административнонаказателното производство. След като абсолютната давност, като основание за изключване на отговорността е предвидено за тежки противообществени прояви, то за по леки такива, като административните нарушения няма логика да бъде изключена. Наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК. В конкретния случай абсолютната давност съгласно чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК е четири години и половина от момента на извършване на нарушението.  В конкретния случай нарушението е извършено на 16.07.2013г. и следователно към настоящия момент е изтекъл абсолютният давностен срок от четири години и половина, което изключва административнонаказателното преследване. Изтичането на абсолютната давност налага отмяна на наказателното постановление, поради което и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

    ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-02024133/ 15.10.2013г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Бургас, с което за нарушение на чл.270, ал.2 и ал.3 вр. чл.128, т.2 от КТ на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ на „Х.”АД, ЕИК **, със седалище и адрес гр.С. е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.   

   Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

 

                                                                           Председател:/п/

Вярно с оригинала:

ММ