О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……/29.04.2022
г., град Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ДОБРИЧ в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди
двадесет и втора година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 35 по описа на Административен съд -
Добрич за 2022 г., намира следното:
Производството по
делото е образувано по жалба вх. № 180/ 17.01.2022 г. на М.Г.Д.,*** срещу
мълчалив отказ по нейни искания, предявени със Заявление с вх. № V00088/
15.12.2021 г. до Зам. - ректора по НИД на Висше училище по мениджмънт, Варна.
С Определение № 120/
22.03.2022 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата, осъдил е
жалбоподателката да заплати на ВУМ – Варна сумата от 600 лв. (шестстотин лева),
съставляваща съдебно - деловодни разноски по делото и е прекратил производството
по адм. дело № 35/ 2022 г. по описа на Административен съд - Добрич.
Срещу Определение № 120/ 22.03.2022 г. по
адм. дело № 35/ 2022 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е
прекратено производството по делото, е постъпила
частна жалба от М.Г.Д..
В частната жалбата
се съдържат две искания по чл. 227а, ал. 2 от АПК (норма, идентична с тази по
чл. 83, ал. 2 от ГПК) и чл. 23 от Закона за правната помощ ЗПП), а именно: жалбоподателката
да бъде освободена от заплащане на държавна такса за обжалване и да ѝ бъде
предоставена правна помощ. Към жалбата е приложена единствено
служебна бележка от Агенция по заетостта изх. № 60-03-13-8422 от 28.03.2022 г.,
с която се удостоверява, че същата е безработна към датата на издаване –
28.03.2022 г. Не е приложена декларация за обстоятелствата по чл. 227а, ал. 2,
т. 1 - 7 от АПК (чл. 83, ал. 2 от ГПК).
С Разпореждане № 507 от 12.04.2022 г. на жалбоподателката е даден 7-дневен
срок да представи такава декларация. Съобщението с Разпореждането на съда е
връчено на М.Д. на 16.04.2022 г., като в указания срок, който е изтекъл на
26.04.2022 г. (работен ден), тя не е представила изискуемата декларация по чл.
227а, ал. 2 от АПК.
Съдът, като
постави на разглеждане двете искания, намира следното от фактическа и правна
страна:
По
отношение на искането за освобождаване от държавна такса за частната жалба:
Съгласно чл. 227а, ал. 2 от АПК (чл. 83, ал. 2 ГПК), приложим на основание
чл. 236 от АПК, държавна такса по производството не се внася от граждани, за
които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят.
При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът взема
предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото
състояние, удостоверено с писмена декларация; 3. семейното положение; 4.
здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други
относими обстоятелства.
Освобождаването от държавна такса в касационното производство има за цел да
осигури достъп до правосъдие на лица, чието имуществено състояние не позволява
заплащането ѝ.
Пред
административния съд жалбоподателката не е представила необходимата декларация
по чл. 227а, ал. 2 от АПК, респ. чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК, от която да се
установи нейното имотно, финансово и семейно положение,за която декларация са
ѝ дадени изрични указания и предоставен срок. Вярно е, че съдът служебно
се е снабдил с доказателства за семейното ѝ положение – омъжена, с 5
деца, но това не е обстоятелство, което да сочи, че няма възможност да заплати
дължимата държавна такса. От Службата по вписванията е представена справка, че
жалбоподателката и съпругът ѝ са продали апартамент, но същевременно това
е апартаментът, посочен за неин адрес, на който се изпращат и получават
призовките по делата, което само по себе си също не указва на невъзможност за
заплащане на държавната такса. В този смисъл и при неизпълнение на задължението
да представи декларация, изискуема по закон, липсват убедителни данни, че са
налице обективни условия, които поставят страната в невъзможност да заплати
дължимата държавна такса. Представената служебна бележка от Агенция по
заетостта също не е достатъчна, за да се направи обосновано заключение за
необходимостта от освобождаване от държавна такса, поради което искането по чл.
227а, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
По
отношение на искането за предоставяне на правна помощ:
Съгласно
чл. 94 от ГПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска
защита. В съдебното административно производство не е задължителна адвокатската
защита. В чл. 23, ал. 2 от ЗПП са предвидени три
кумулативно изискуеми предпоставки, при наличието на които се предоставя правна
помощ по граждански и административни дела - страната да не разполага с
достатъчно средства за заплащане на адвокат, да желае да има такъв и интересите
на правосъдието да изискват това. В чл. 24, т. 1 от ЗПП е предвидено изрично,
че правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 от ЗПП не се предоставя, когато това не е
оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето,
кандидатстващо за правна помощ. Наличието или липсата на тези предпоставки
следва да се преценява с оглед на целта по чл. 3 от ЗПП за гарантиране
на равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на
ефективна правна помощ.
В случая
жалбоподателката желае да има адвокат, но не е представила достатъчно
доказателства, от които да се направи обоснован извод, че няма средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Налице са доказателства, че тя е
регистрирана като търсещо работа лице, но не и доказателства за нейното имуществено
състояние като член на семейството, съответно доказателства за доходите на
нейното семейство. Освен това упражняването на правото ѝ на защита по касационното
производство няма да е затруднено поради факта, че не е защитавана от адвокат.
По този вид дела не се осъществява процесуално представителство с явяване на
адвокат, тъй като те се разглеждат в закрито заседание. Участието на адвокат в
случаите по чл. 229 и сл. от АПК се изразява единствено в приподписването на
частната жалба, като по-горната инстанция служебно проверява правилността на
определението, без да се ограничава с доводите на жалбоподателя. Спорът по
делото не представлява фактическа или правна сложност, поради което евентуално
предоставената правна помощ не би била съизмерима с ползата,
която тя би донесла на кандидатстващия. Това води до извод, че
интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ, поради
което и с оглед на липсата на доказателства за финансовата невъзможност на
жалбоподателката да ангажира адвокат за своя сметка искането по чл. 23 от ЗПП следва
да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Водим от горното
и на основание чл. 213а, ал. 3, във връзка с чл. 231 и чл. 236 от АПК, Административен
съд – Добрич, Първи състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Г.Д. *** за
освобождаване от държавна такса по частна жалба с вх. № 1480/ 11.04.2022 г.
срещу Определение № 120/ 22.03.2022 г. по адм. дело № 35/ 2022 г. по описа на
Административен съд – Добрич.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Г.Д. за предоставяне
на правна помощ по производството по частна жалба с вх. № 1480/ 11.04.2022 г.
срещу Определение № 120/ 22.03.2022 г. по адм. дело № 35/ 2022 г. по описа на
Административен съд – Добрич.
Определението може да се обжалва с
частна жалба чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен
съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
Делото да се докладва на съдия –
докладчика за извършване на последващи процесуални действия по проверка на
редовността на частната жалба след влизане в сила на Определението.
СЪДИЯ: