Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.11.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на двадесет и девети април две хиляди
двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия Магделинова гр.дело №8907/2020год. и за да се произнесе, взе предвид
следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124
във връзка с чл. 422 от ГПК във връзка с
чл.430 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.Б.“ АД излага в исковата молба, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит на 20.08.2008г., по силата на който е
предоставена на ответниците сума в размер на 36 050 евро с краен срок за
погасяване 300 месеца от датата на откриване на заемната сметка, която е
открита на 01.09.2008г. Сумата е
преведена по сметка на кредитополучателя, с което банката изпълнила своето
задължение. Към договора са сключени допълнително споразумение от 12.12.2011г., анекс от 19.02.2013г. и
допълнително споразумение от 27.06.2013г. , които са неразделна част от него.
Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 10.11.2014г. банката обявила
цялото задължение за предсрочно изискуемо без да се прекратява договора. Кредитополучателите са уведомени за това с
нотариална покана от 07.03.2019г.,
получена на 21.03.2019г.
Считано от 10.11.2014г. ответниците изпаднали в забава за плащане
на сумите по кредита, като в следствие на забавата е натрупано падежирало и
непогасено задължение към датата на изготвяне на изявлението за отнемане на
срока в общ размер от 19185,39 евро и 384,12лева, от които 3856,63евро главница
за периода от 10.11.2014г. до 06.03.2019г., 13128,43евро договорна лихва за
редовен клиент за периода от 10.11.2014г. до 06.03.2019г., 1569,26евро
мораторна лихва за за периода от 10.11.2014г. до 06.03.2019г., 588,56евро такси
за периода от 10.11.2014г. до 06.03.2019г., 42,51евро застраховки, 384,12лева
нотариални разноски.
За събиране на вземането е подадено заявление по чл.417 от ГПК, по
което е образувано ч.гр.дело №25863/2019г. по описа на СРС, 31-ви състав,
издадена е заповед за незабавно изпълнение, срещу която е подадено
възражение. В тази връзка е предявен иск
за установяване вземането на ищеца за
следните суми:
-
36 036,19евро главница, ведно със
законната лихва от 10.05.2019г. до окончателното й плащане,
-
4485,56евро договорна лихва за периода от 10.10.2017г. до
21.03.2019г.,
-
627,36 евро договорна лихва за
просрочен кредит за периода 05.04.2019г. до 07.05.2019г.,
-
505,91евро такси за периода
10.05.2016г. до 07.05.2019г.,
-
42,51евро застраховки за периода от 26.04.2017г. до
07.05.2019г.,
-
504,12лева нотариални разноски за
периода от 10.08.2018г. до 07.05.2019г.
-
Ищецът претендира и направените
разноски в исковото и заповедното производство.
Ответниците А.С.Т. и Ц.В.Т.
в писмения си отговор оспорват исковете. Възразяват, че процесните вземания не
са ликвидни и изискуеми, погасени са по давност. Правят възражение за
неравноправност на всички клаузи в договора, водещи до промяна в размера на
дълга. Твърдят, че ищецът е действал недобросъвестно , отказвайки да даде
съгласие за продажба на недвижим имот, обезпечаващ вземането по договора, с цел
погасяване на дълга или намаляване на главницата, че не е обявил навреме
предсрочна изискуемост, действал е недобросъвестно по време на преговорите за подписване на договора и допълнителните
споразумения. Оспорват допълнителното
споразумение от 27.06.2013г. да е подписано от надлежен представител на
банката, тъй като е подписан със запетайка и считат, че не е породило правни
последици.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на
ответника, като счита тези за неравноправност на клаузи от договора за
недостатъчно конкретизирани и недоказани. Твърди, че оспореното допълнително
споразумение е подписано от търговски
пълномощници на банката, които са изрично упълномощени и е представено нотариално
заверено пълномощно.
В допълнителен отговор ответниците излагат съображения, че образуваното по издадената заповед
изпълнително дело № 20209210400032 на ЧСИ П.е приключено с негово разпореждане
от 17.12.2020г. поради пълно погасяване на задълженията. Излагат, че са платени всички дължими суми,
поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излагат допълнително съображения за нищожност на договора за кредит поради липса
на погасителен план. Считат, че са
начислявани неправомерно лихви
преди и след обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Конкретизират
възраженията си за наличие на неравноправни клаузи. Оспорват автентичността на
допълнително споразумение от 27.06.2013г. по отношение подписа на пълномощника
на банката И.Б., като считат, че е очевидно
неидентичен с подписа, положен от същото лице в договора за потребителски
кредит. Оспорват истинността на датата на приложение от 29.08.2008г. към
договора за кредит, с подписване на което е удостоверено откриване на заеманата
сметка на 01.09.2008г. - 3 дни след подписване на договора.
Съдът констатира, че
възражението на ответниците за
погасяване процесното вземане по давност е направено в писмения отговор, поради
което е неоснователно възражението на ищеца, че същото е преклудирано и следва
да се произнесе по същото.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С определение от 11.05.2021г. на основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните
е сключен посочения в исковата молба договор
за потребителски кредит на 20.08.2008г.
С исковата молба е предстaвен договор за потребителски кредит №HL38588 от 20.08.2008г., от които се установява, че между
ответниците А. С.Т. и Ц.В.Т. и "ЮРОБАНК
И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД е сключен договор за кредит, по силата на който е предоставена сумата в размер на 36050евро.
Кредитополучателите се задължили солидарно да отговарят за изпълнение на
договора и да върнат сумата при условията, регламентирани в него, за срок
от 300месеца от датата на откриване на заемната сметка по кредита. От
приложение № 1 към договора е видно, че сметката е открита на 01.09.2008г.
Съгласно чл.2 договорените суми се усвояват по сметка на
кредитополучателя, договорено е погасителните вноски, съобразно погасителния
план, да бъдат събирани от банката чрез удържането им от съответна
разплащателна сметка.
В чл.18 от договора е предвидено, че при не погасяване на
която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е
задължение по договора , банката може да направи кредита предсрочно изискуем. В
ал.2 е предвидено, че при не издължаване на
три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично,
целия кредит се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото
и да е волеизявление на страните.
Към договора се намира приложение от 29.08.2008г., в
което е удостоверено, че заемната сметка е открита на 01.09.2008г.
С допълнително споразумение към договора от 22.12.2011г. страните се съгласили да
предоговорят съществуващи по договора задължения, описани по вид и размер, като
се съгласяват за 12-месечен период на облекчено погасяване, чрез внасяне на
месечни вноски в размер на 153 евро, като през този период върху дълга се
начислява фиксирана годишна лихва от 5.31%, а след изтичане на периода върху
дълга се натрупва начислената, но непогасена
лихва, което е предвидено в чл. 6 от допълнителното споразумение. Към
същото е приложен погасителен план,
съобразно договореното в допълнителното споразумение.
С допълнително споразумение от 27.06.2013г. страните са констатирали размерът на
дължимите суми, описани по вид и размер, като е предвиден нов дванадесетмесечен
период за облекчено погасяване. В чл.4, ал.2
е предвидно, че след изтичане на този период към дълга се натрупва
начислената, но непогасена лихва. През този период е предвидено върху дълга да
се начислява намалена годишна лихва с
2,97пункта спрямо БЛП на банката за жилищни кредити, като през този период е
определена месечна погасителна вноска от 158 евро.
С нот.покани, връчени на А.Т. чрез съпругата му Ц.Т., на 21.03.2019г., е уведомен същия, че поради
неизпълнение на задълженията по договора за кредит и допълнителните
споразумения към него са в забава и поради не издължаване на погасителна вноска
с падеж 10.11.2014г. на основание чл.18.1 от договора и чл.60, ал.2 от ЗКИ е
обявен кредита за изцяло предсрочно изискуем за сумата към 06.03.2019г. в общ размер от 51 687,83евро и
384,12лева. С нотариалните покани са обявени за предсрочно изискуеми още два
договора за кредит, сключени между страните. Нотариална покана с идентично
съдържание е връчена лично на ответницата Ц.Т..
Ответниците оспорват подписа на И.Б. като представител на
банката в допълнително споразумение от 27.06.2013г., като считат че не е породило правно действие.
Установява
се, че на 10.05.2019г. е подадено заявление от ищеца
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу двамата кредитополучатели, по което е
образувано ч.гр.дело №25863/2019г. на СРС, 31-ви състав, по което е издадена заповед за
незабавно изпълнение, като са осъдени длъжниците при условията на солидарност
да заплатят сумата по договора. Ищецът подал възражение, във връзка с което е
образувано настоящото дело.
Не е спорно, че
въз основа на издадената заповед е образувано изпълнително производство, като с
определение от 04.11.2021г. е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че изпълнително дело
№ 32/20 г. на ЧСИ П.е приключено поради пълно погасяване на задълженията по
него. В
тази връзка следва да се вземе предвид, че съглaсно т. 9 от ТР№4/2013г. на
ОСГТКВКС , „В производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес“,
поради което погасяване на задълженията
по договора чрез принудителното им събиране е неотносимо към предмета на доказване
в настоящото производство.
Изслушана е основна и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, по която е направено следното заключение:
-По разплащателната сметка, открита на името на ответника
А.Т., на 01.09.2008г. е преведена сумата
от 36 050евро на основание усвояване на кредит по договор HL 38588/20.08.2008г.
-Към 10.05.2019г
по процесния кредит са постъпили ефективни плащания в общ размер на
18 823,81евро, без включване на капитализациите по кредита.
-Първото просрочие на кредита е по вноска с падеж
01.11.2008г., като сумата е изцяло погасена с две плащания на 03.11.2008г. и
04.11.2008г. Последното плащане по кредита е на 23.04.2019г. като е внесена
сума от 60,00евро и са погасени следните
задължения: остатък от вноска за
главница с падеж 10.11.2014г. -40,49евро, възнаградителна лихва със същия падеж
-15,56евро и нак.лихва върху просрочена главница -3,86евро.
-Към 10.05.2019г. размерът на дължимата главница е
36 036,19евро, от които 3885,49евро просрочена главница за периода
10.12.2014г.-10.03.2019г. и 32 150,70евро неплатен остатък за редовна
главница;
-Към 10.05.2019г. са неплатени следните задължения за
лихви: 13 402,73 евро договорна лихва за периода
10.12.2014г.-21.03.2019г., 4529,15евро неплатена възнаградителна лихва за
периода 10.10.2017г. до 21.03.2019г., 2542,72евро неплатен остатък за наказателна лихва за просрочен кредит за периода 10.01.23015г. до
07.05.2019г., 627,36евро неплатена
наказателна лихва за периода
05.04.2019г. до 07.05.2019г., 601,46евро неплатен остатък за битови
такси за периода от 10.09.2019г. до
10.03.2019г., 488,81евро неплатено задължение за такси по кредита за периода от
10.05.2016г. до 07.05.2019г.
-Разноските за събиране на вземането са в размер на
621,47лева, от които 501,47лева нотариални такси и 120,00лева съдебни такси.
-Според вещото лице размерът на дължимите суми, в случай
че лихвите и таксите се начисляват върху главницата по първоначално предоставения кредит, без добавените към
главницата с двете допълнителни споразумения лихви и такси, е следния:
-3903,68евро неплатена просрочена главница за месечни вноски с настъпил падеж за периода
10.11.2013г.-07.05.2019г. , неплатена редовна главница към 07.05.2019г.-
30 389,80евро;
-неплатен остатък от възнаградителна лихва в размер на
14 973,22евро за периода 10.11.2013г. до 21.03.2019г.
-неплатен остатък от такси по кредита в размер на
837,97евро за периода от 10.12.2013г. до 10.03.2019г. , неплатен остатък от
наказателна лихва в размер на 73.50 евро за периода 21.03.2019г. до
07.05.2019г.
Приета е допълнителна съдебно-счетоводна експертиза по
въпроси, които са неотносими към
предмета на доказване в настоящото производство , поради което не следва да се
обсъжда.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 430, ал.1 и 2
от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. Заемателят плаща лихва по кредита,
уговорена с банката.
В тежест на ищеца е да
докаже съществуване на вземането по договор за банков кредит, по който банката
е изпълнила своето задължение за предоставяне на договорената сума, след което
да е възникнало задължение за връщането й при условията, регламентирани в
договора.
От събраните по делото
доказателства се установява и между страните не е спорно сключването на договор
за кредит в изпълнение на който банката предоставила на ответниците сумата от 36050евро срещу задължението за
връщането й, при условията регламентирани в договора за срок от 300
месеца, чрез заплащане на месечни вноски, съобразно погасителен план,
неразделна част от договора. От изложеното следва, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит. Установено е, че банката
е изпълнила задължението си и кредитът е усвоен, като ищецът твърди, че по
договора за кредит не е платена
погасителна вноска с падеж 10.11.2014г., поради което на основание чл.18.1 от
договора кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем.
В тежест на ищеца е да
докаже, че са налице обективните предпоставки, визирани в договора, за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка е приета ССЕ, по която е
направено заключение, че с постъпилите реални плащания по кредита и включване
на капитализациите, регламентирани в допълнителните споразумения са погасени изцяло месечните погасителни
вноски до 10.11.2014г.
От съдържанието на връчените
на ответниците нотариални покани се установява, че за неизпълнено задължение по
кредита с падеж 10.11.2014г. е връчена нотариална покана на 21.03.2019г.
Съгласно чл.18 от договора
за кредит при не погасяване на която и да е вноска по него, както и при
неизпълнение на което и да е задължение по договора, банката може да направи
кредита предсрочно изискуем.
От установените по делото
факти следва да се направи извод, че след 10.11.2014г. са били налице обективните
предпоставки на посочената клауза от договора за обявяването му за предсрочно
изискуем, като банката се е възползвала от това свое право на 07.03.2019г.,
когато е изпратила нотариална покана до ответниците, в която се съдържа нейното едностранно
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Към тази дата не е
изтекъл петгодишен период за погасяване на вземането на банката по давност, а след предприемане на действия за
принудително събиране на вземането, започналият да тече на 10.11.2014г.
давностен срок е прекъснат, след което е
започнала да тече нов петгодишен срок за погасяване на вземанията по договора
по давност, който не е изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК на 10.05.2019г. за процесните
вземания. Предвид изложеното е
неоснователно възражението на ответниците за погасяване на процесните вземания
по давност.
От горепосочените факти следва да се направи
извод, че към 07.03.2019г. са били налице предпоставките на договора за
обявяване на вземането по него за предсрочно изискуемо, поради неизпълнение на
задължението за плащане на погасителна вноска с падеж 10.11.2014г. В тази
връзка, кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, изпращайки нотариална покана на ответниците като солидарни длъжници.
Предсрочната изискуемост е
форма на изменение на договора, което настъпва с волеизявлението само на една
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изявлението на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасен остатък от него за предсрочно изискуем, което включва
вноските с ненастъпил падеж, които не са изискуеми към момента на изявлението. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
т. 18 от ТР № 4 от 18.04.2014 г., в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК при вземане, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства,
и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. В решението е прието, че предсрочната изискуемост, във всички
случаи, включително и при уговорена автоматична такава, настъпва от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, ако към
този момент са настъпили и обективните факти, които страните по общо съгласие
са уговорили, че ще обуславят възникването на правото на банката да обяви
кредита за изискуем преди изтичане на уговорения срок.
От представените нотариални
покани се установява, че същите са
връчени на ответниците на 21.03.2019г. С получаване на нотариалната покана изявлението
на банката е достигнало до кредитополучателя и кредитът е станал предсрочно
изискуем, като в този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. - Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т. д. №
57/2012 г. на І т. О. на ВКС, Решение № 114 от
07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II т. о. на ВКС и Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на І т. О.
Неоснователни са възраженията
на ответника за нищожност на договора за
кредит поради липса на погасителен план и падежна дата, тъй като към исковата
молба е приложен същия, заедно с
погасителен план, подписан на всяка страница от кредитополучателя А.Т., като
автентичността на този документ не е оспорена от ответниците. Установява се, че към допълнителните споразумения
също са приложени погасителни планове, подписани от кредитополучателя.
Неоснователни са
възраженията на ответниците за неравноправност на клаузите на чл.3,1 и чл.3.5
от договора за кредит, които регламентират размерът на дължимата
възнаградителна лихва и начинът на нейното определяне. Тези клаузи не
противоречат на закона и добрите нрави, тъй като с договора за кредит банката е предоставила собствени парични средства на кредитополучателя,
който дължи връщането им, ведно с уговорената възнаградителна лихва, която
съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. От разпоредбата на чл.430, ал.2 от ТЗ, според
която заемателят плаща лихва по кредита уговорена с банката, следва, че договорът
за кредит е възмездна сделка, по която се дължи договорената цена,
представляваща възнаградителна лихва.
Размерът на лихвата се определя съобразно размера на заема, срока, обстоятелството дали
е предоставена гаранция. Не са ангажирани доказателства, от които да се направи
извод за нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, за да се приеме, че е нарушен
принципът на добросъвестност.
Неоснователни са
възраженията за нищожност на клаузите на чл.3, ал.1, ал.3 и 5, чл.6, ал.2,
чл.12, ал.1 от договора за кредит, тъй като не са договорени индивидуално, като
в тази връзка не са ангажирани доказателства и не са изложени съображения от
ответниците във връзка с твърдението за липса на индивидуално договаряне.
Основателни са възраженията
на ответниците за нищожност на клаузите на чл.12, ал.1 и чл.6, ал.3 от договора
за кредит, тъй като в тях е предвидена
възможност за банката да променя БЛП по кредита и погасителните вноски
по него без ясно посочени критерии, което е основание за обявяването им за
нищожни с оглед съдебната практика, обективирана в Решение № 77 от 22.04.2015
г. на ВКС по гр. д. № 4452/2014 г., III г. о., ГК. По
делото не се установява банката да се е възползвала от възможността за промяна
на лихвения процент на база посочените клаузи
и да е променила погасителните вноски по кредита, поради което е без значение за решаване спора, дали тези
клаузи са неравноправни и нищожни.
Неоснователно е
оспорването от страна на ответниците подписа на И.Б. като представител на
банката в допълнително споразумение от 27.06.2013г., поради което считат, че
същото не е породило правно действие, тъй като се установява, че е подписано от
двама представители на
банката, легитимирали се е нотариално заверено
пълномощно, като се оспорва представителната власт на един от тях. На първо
място следва да се приеме, че представляването на банката от един надлежно
упълномощен представител е достатъчно за пораждане правните му последици. На
второ място, дори и да се приеме, че един от пълномощниците е действал без
представителна власт, приложение следва да намери чл. 301 от ТЗ и да се приеме,
че действията му са потвърдени, тъй като от събраните доказателства се
установява, че допълнителното споразумение е изпълнявано от двете страни.
Съдът приема за
основателно възражението на ответниците за неравноправност на клаузите на чл.4,
ал.2 от допълнително споразумение от
22.12.2011г. и чл. 3, ал.1 от допълнително споразумение от 27.06.2013г., в които е предвидена възможност след изтичане
на периода на облекчено погасяване върху дълга да се натрупва начислената, но
непогасена лихва.
От съдържанието на горепосочените три
анекса се установява, че с тях е предвидено капитализиране на начислени, но неплатени лихви,
за периода на облекчено погасяване на кредита, чрез прибавяне им към дълга, след което същите са олихвявани отново, заедно с нея. Съдът приема, че посоченото добавяне към главницата на просрочени лихви представлява
анатоцизъм по смисъла на чл.
10, ал. 3 от ЗЗД, който е допустим
само между търговци и само при изрична уговорка между тях, съгласно чл.
294, ал. 1 от ТЗ.
При процесния договор, при които една
от страните няма качеството на търговец, такива уговорки не са допустими, тъй
като противоречат на императивната забрана на чл.
10, ал. 3 от ЗЗД и поради това
същите са нищожни на осн. чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във
вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
Предвид изложеното съдът приема за нищожни клаузите на чл.4,
ал.2 от допълнително споразумение от
22.12.2011г. и чл. 3, ал.1 от допълнително споразумение от 27.06.2013г., които не следва да се прилагат при определяне размера
на дължимите суми по договора за кредит. Поради изложеното при определяне
размера на дължимите по договора за кредит суми следва да се вземе предвид
заключението на вещото лице С. в частта, в която ги определя без да се вземат
предвид направените с допълнителните споразумения капитализации, като следва да
се приемат за установени следните задължения на ответниците по договора за
кредит:
-3903,68евро неплатена просрочена главница за месечни вноски с настъпил падеж за периода
10.11.2013г.-07.05.2019г., неплатена редовна главница към 07.05.2019г.-
30 389,80евро;
-неплатен остатък от възнаградителна лихва в размер на
14 973,22евро за периода 10.11.2013г. до 21.03.2019г.
-неплатен остатък от такси по кредита в размер на
837,97евро за периода от 10.12.2013г. до 10.03.2019г.
-неплатен остатък от наказателна лихва в размер на
73.50евро за периода 21.03.2019г. до 07.05.2019г.
От заключението на вещото лице и клаузите на договора се
установява, че ответниците са се задължили да заплащат месечни такси, които следва да се присъдят.
Размерът им се установява от заключението на вещото лице по въпрос № 4 от ССЕ, а именно дължимите месечни такси за периода 601,46евро
неплатен остатък за битови такси за
периода от 10.09.2019г. до 10.03.2019г., 488,81евро неплатено задължение за
такси по кредита за периода от 10.05.2016г. до 07.05.2019г., разноските за
събиране на вземането в размер на 621,47лева, от които 501,47лева нотариални
такси и 120,00лева съдебни такси.
Съгласно т.9 от
тълкувателно решение 4 от 18.06.2014г. на ОСГТКВКС В производството по чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес.
В
настоящото производство се установява, че въз основа на издадения в заповедното
производство изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, по което са извършени
действия по принудително събиране на вземането на банката, което е довело до
погасяване на задължения по договора за
кредит, но както е посочено в тълкувателото решение фактът на принудително удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес не следва да се взема предвид при преценка за съществуване на вземането. Поради което е възражението на ответниците за
неоснователност на исковете, поради принудително събиране на процесните суми,
следва да се остави без уважение.
Съгласно мотивите към т.2
от тълкувателно решение№3/2017 гр. На
ОСГТКВКС по т.д.№3 от 2017г. размерът на вземането при предсрочна изискуемост
по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му. Както е посочено по-горе
предсрочната изискуемост е настъпила, считано от 21.03.2019г., поради което към
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК -10.05.2019г. вземането е
било предсрочно изискуемо, поради което ответниците дължат плащане на
посочените от вещото лице задължения за главница, договорна лихва,
санкционираща лихва и такси с размер, определен
от вещото лице, а именно 3903,68евро неплатена просрочена главница за месечни вноски с настъпил падеж за периода
10.11.2013г.-07.05.2019г., неплатена редовна главница към 07.05.2019г.-
30 389,80евро или общо дължима главница в размер на 34 293,48евро; неплатен остатък от възнаградителна лихва в
размер на 14 973,22евро за периода 10.11.2013г. до 21.03.2019г.; неплатен
остатък от такси по кредита в размер на 837,97евро за периода от 10.12.2013г.
до 10.03.2019г., неплатен остатък от наказателна лихва в размер на 73.50евро за
периода 21.03.2019г. до 07.05.2019г., дължимите месечни такси за периода
601,46евро неплатен остатък за битови такси за периода от 10.09.2019г. до
10.03.2019г., 488,81евро неплатено задължение за такси по кредита за периода от
10.05.2016г. до 07.05.2019г., разноските за събиране на вземането в размер на
621,47лева, от които 501,47лева нотариални такси и 120,00лева съдебни такси,
като общият размер на задължението по всички пера е 51 268,44евро и 621,47
лева.
Съдът констатира, че
общият размер на предявените искове е за сумата от 41697,53евро и 504,12лева
задължения по договора за кредит с приложение на приетите за нищожни клаузи от
допълнителните споразумения, от което следва да се направи извод, че с тях са
въведени по-благоприятни за кредитополучателите условия, въпреки извършената
капитализация, тъй като се установява, че общият размер на дължимата сума без
приложението им е в по–голям размер. Поради това предявените искове с правно
основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД следва да се уважат до пълния предявен размер.
В тази връзка следва да се вземе предвид приетото в
мотивите към т.2 от тълкувателно решение
8/2017г. по т.д. № 8/2017 г. На
ОСГТКВКС , а именно, че няма пречка в заявлението, съответно в исковата молба
да бъде посочено като основание неизпълнението на сключен договор за кредит и
да бъде посочен общият размер на претендираната главница, като само
възнаградителните лихви и лихвите за забава бъдат конкретизирани по период и
размер. В случая е приложим общият принцип, че при поискано присъждане на сума
в по- голям размер от дължимата, съдът може да уважи частично иска за доказания
размер на вземането. Следва да са налице обаче общите предпоставки за
редовността на исковата молба относно индивидуализацията на процесното вземане.
Всяко от отделните вземания на кредитора, породено от сключения договор за
кредит, следва да бъде индивидуализирано със съществените му белези - главница,
възнаградителна лихва, договорено или дължимо по закон обезщетение за забава,
неустойки, такси, застраховки и други, включени в общия размер на
претендираната в заявлението сума. Вземането за дължимата главница следва да се
счита конкретизирано в достатъчна степен, когато е посочено като глобален
размер, без да са разграничени вноските с настъпил падеж от тези, които се
претендират с оглед настъпила предсрочна изискуемост. Главницата по договор за
заем/ кредит представлява дълг, чийто размер не се определя от периода на
ползване. Възможността главницата да се изплаща разсрочено, на вноски, не
променя характера на вземането. Поради това вземането е едно и също, независимо
дали се претендира като сума, сбор от падежираните вноски, или като предсрочно
изискуема главница".
В тази връзка съдът приема, че следва да бъдат уважени
исковете до пълния предявен размер независимо, че е налице разлика в
разпределението на претендираната сума по компоненти, които я
формират-главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва и такси, като се разпредели по следния начин: 34 293,48евро неплатена главница
към 10.05.2019г., Договорна лихва , дължима към 10.05.2019г. в размер на 14 973,22евро за периода
10.11.2013г. до 21.03.2019г., като по този компонент искът следва да се уважи до
претендирания размер на договорна лихва от 5112,92евро, към която сума следва
да се добави 1742,71евро, за която искът за главницата се явява неоснователен,
след което искът за договорна лихва следва да се уважи за 6858,63евро. По
отношение на претендираните такси исковете изцяло следва да се уважат, тъй като
според изчисленията на вещото лице дължимите такси са с по-висок размер от
претендирания. Същото се отнася и за сумата от 504,12лева, представляваща
разходи за нотариални такси.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство. Поради изложеното и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищеца направените разноски. Исковете са уважени изцяло, поради което ответниците
дължат на ищеца разноски в исковото производство в размер на 1641,51лева
държавна такса и 400,00лева възнаграждение за вещо лице. В заповедното
производство са направени разноски в размер на 1641,15лева държавна такса и
2113,03лева адвокатско възнаграждением които следва д асе присъдят.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „Ю.Б.“ АД с ЕИК****** срещу А.С.Т. с ЕГН ********** и Ц.В.Т. с ЕГН**********, обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК, във
връзка с чл. 430, ал.1, ал.2 от ТЗ и чл.86
от ЗЗД, че А.С.Т. с ЕГН ********** и Ц.В.Т. с ЕГН********** дължат СОЛИДАРНО на „Ю.Б.“
АД с ЕИК****** следните суми:
-
34 293,48евро главница към
10.05.2019г., ведно със законната лихва от 10.05.2019г. до окончателното й
плащане,
-
6858,63евро договорна лихва,
дължима към 10.05.2019г.,
-
505,91евро такси за периода 10.05.2016г. до
07.05.2019г.,
-
42,51евро застраховки за периода от 26.04.2017г. до
07.05.2019г.,
-
504,12лева нотариални разноски за
периода от 10.08.2018г. до 07.05.2019г.
за
които суми в производството по ч. гр. д. №25863/2019г.
по описа на СРС, 31-ви състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, които са
изцяло платени чрез принудително
изпълнение по изп.дело№ 32/2020г. на ЧСИ П..
ОСЪЖДА А.С.Т. с ЕГН ********** и Ц.В.Т. с ЕГН********** да заплатят на „Ю.Б.“ АД с ЕИК****** на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в исковото производство в размер 1641,51 лева
държавна такса и 400,00лева възнаграждение за вещо лице и в заповедното производство в
размер на 1641,15лева държавна такса и 2113,03лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: