Р Е
Ш Е Н
И Е №…..
гр. София, 26.07.2022
г.
В И М
Е Т О Н А
Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Д с - в, в публичното заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. Съдия : Десислава Чернева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 2157 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 20000847 от 04.01.2021 г. на СРС 70, с-в, по гр. д. № 10172/2019 г., К.С.Ж., ЕГН **********, е осъден да заплати на Г.
фонд, на основание чл. 288, ал. 12, КЗ (отм.), вр. чл. 288, ал. 1, т. 2, б.
„а" КЗ (отм.), сумата от общо 5 531. 45 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени и имуществени вреди
на Х.П.М., в резултат на реализирано на 08.07.2013 г. ПТП, при което К.С.Ж.
управлявал мотоциклет марка „Априля PC 125" с per. № ******,
без валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 19.02.2019
г. до окончателното погасяване, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1 127. 83 лв. - разноски, сторени в производството пред СРС.
Производството
е образувано по въззивна жалба на ответника К.С.Ж., чрез особения му представител,
с излагане на доводи, че неоснователно искът е уважен срещу него, като не са
установени кумулативно изискуемите от закона предпоставки за ангажиране на
отговорността му, а именно – противоправно поведение на ответника и причинна
връзка с настъпилите вреди. Ответникът е управлявал мотоциклет и фактът, че не
е имал валидна застраховка „гражданска отговорност“ не го прави виновен за
настъпване на ПТП. Поддържа, че в производството е установено, че той не е
карал с несъобразена скорост. Не се установява виновно поведение на ответника
във връзка с настъпилата травма за пострадалото лице Х.М.. Сочи, че регресната
покана не е връчена надлежно и ответникът не е можел да се запознае със
съдържанието й и с регресната претенция. Моли да се отмени решението и иска да
се отхвърли, респективно да се намали претенцията.
Въззиваемата
страна – ищецът Г. фонд, чрез процесуалния си представител, е оспорил жалбата в
отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е постановено при
правилно приложение на материалния и процесуален закон и в съответствие със
събраните доказателства по делото. Законосъобразно СРС е присъдил в полза на
ищеца обезщетение в общ размер от 5 531, 45 лв., ведно със законната
лихва. От протокола за ПТП и приетата без възражения САТЕ безспорно се
установява вината на ищеца за настъпване на процесното ПТП. Правилно съдът е
приел за установено изплатеното обезщетение от ГФ при определено 50 %
съпричиняване. Моли да се потвърди решението, като претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.
8 ГПК.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния
съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Съдът следи и без довод само за
допуснати нарушения на императивните материалноправни норми.
Въззивният
сътав приема, че обжалваното
решение е валидно и процесуално допустимо, съгласно
изразеното срещу
него недоволство, като при постановяването му не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Настоящият
състав намира, че решението е постановено при изяснена фактическата обстановка,
след обсъждане на всички представени по делото доказателства, в тяхната цялост.
От
обсъдените от СРС доказателства се установява, че 08.07.201 г., около 13. 30 ч.,
в гр. София, ответникът К.С.Ж., управлявал мотоциклет марка „Априля PC 125", с peг. № ******
по ул. „Ген. Стефан Тошев", с посока на движение от ул. „Дебър" към
ул. „Природа", когато в района на спирка на МГТ № 0031 реализирал ПТП с
движещия се пред него велосипед Mercier Tenor, управляван
от Х.П.М., който предприел пристрояване в лява лента, без да подаде знак за
това с ръка.
От констативен протокол № 606/08.07.2013 г., издаден от СДВР, отдел „Пътна
полиция“, епикриза на М., издадена от ВМА, молба на Х.М., депозирана пред
ответника на 11.12.2013 г. за изплащане на обезщетение, протокол №
13/11.06.2014 г., протокол № 16/12.06.2014г. на ГФ и приетото без възражения
заключение на САТЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП на
велосипедиста М. са причинени неимуществени вреди - травма на дясна глезенна
става, лекувана оперативно и имуществени такива от медицински разходи.
От неоспорената
справка от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд се
установява, че сключената на 28.06.2012 г. със ЗК „Лев Инс“ АД за МПС с peг.
№ ******застрахователна полица № 22112001627331 е била
прекратена на 29.12.2012 г. - по причина „невнесена вноска“.
Предвид изложеното
основателно СРС е направил извод, че към датата на настъпване на ПТП 08.07.2013
г. мотоциклет марка „Априля PC 125"
с peг. № ******, управляван
от ответника, не е имал валидно сключен застрахователен договор „Гражданска
отговорност“.
Ищецът Г. фонд е определил обезщетение за неимуществените вреди в размер на
сумата 10 000 лв., а за имуществените - 1 062. 90 лв., като от доказателствата
се установява, че ГФ е изплатил на пострадалия водач на велосипед Х.П.М.половината
от определените обезщетения, при прието съпричиняване на вредите в размер на 50
% - т. е. общо 5 531, 45 лв. Не е спорно и се установява, че обезщетението
е изплатено с платежно нареждане на 09.07.2020 г.
В постановление от 23.09.2013 г. на СРП по пр. пр. № 20324/2013 г. е
прието, че мотоциклетистът не е осигурил необходимата странична дистанция при
преминаване покрай велосипедиста и причината за настъпване на ПТП е подаването
и на двамата водачи. Наказателното производство е било прекратено по искане на
пострадалото лице, като на ответника К.С.Ж. е наложено
административно наказание, в съответствие с чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5
от ЗДвП - глоба, съгласно наказателно постановление № П 1439/28.04.2014 г. на
СДВР, ПП - КАТ.
По съществото на спора,
въззивният съд намира следното :
Съгласно чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ
(отм.), Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществените и
имуществените вреди, ако виновният водач няма сключена застраховка
"Гражданска отговорност". След изплащането на обезщетението, фондът
встъпва в правата на увреденото лице срещу причнителя на вредите до размера на платеното,
включително и за разходите за определяне и изплащане на обезщетението.
Предвид обсъдените в решението доказателства, в това число САТЕ, която не е оспорена, СРС основателно и
в съответствие с процесуалния и материален закон е приел са доказани елементите
на фактическия състав за суброгиране на Гаранционният фонд и ответникът носи
отговорност за вземането на фонда за платеното обезщетение.
В производството е
установено виновно противоправно
деяние от страна на ответника К.С.Ж., управлявал мотоциклет марка
„Априля PC 125", с peг. № ******,
изразяващо се в нарушаване на
конкретни правила за движение по ЗдвП, вследствие на което пострадалият Х.П.М.е
претърпял неимуществени вреди - травма на дясна глезенна става, лекувана
оперативно, както и имуществени вреди - медицински разходи, които са в пряка
причинно - следствена връзка с произшествието.
Предвид изложеното по - горе, във връзка с възраженията в жалбата, като
съобрази заключението на САТЕ, според което причина за ПТП е както предприетото
без подаване на сигнал престрояване на велосипеда, както и непредприемане на
аварийно спиране от страна на мотоциклета, с цел предотвратяване на ПТП,
настоящият състав споделя изводите на СРС, че в производството не е оборена презумцията
за виновно причиняване на вредите от ПТП от страна на ответника.
По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат,
направено от ответника, в допълнение на изложеното от СГС въззивният съд намира
следното :
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД
обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се намали, ако сам той
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице задължителна съдебна практика, обобщена в ППВС № 17/18.11.1963 г.
Въпросът за наличието или отсъствието на съпричиняване от страна на пострадалия
и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат е винаги конкретен и е
изцяло в зависимост от установените факти и събраните по делото доказателства. Ако се установи, че пострадалият е допринесъл за
настъпване на вредите, обезщетението следва да се намали, като намаляването е въпрос на преценка във всеки конкретен случаи в зависимост
от събраните доказателства.
Както
е приел и СРС, пострадалото лице, велосипедистът М., е нарушил нормата на чл.
28, ал. 1 ЗДвП, която му вменява задължение преди да отклони движението си
наляво, да предупреди останалите участници в движението с изпъната хоризонтал
но встрани лява ръка. От своя страна ответникът Ж. е следвало да съобрази с
конкретните пътни условия скоростта си на движение, така че да има възможност
да спре при възникнала опасност за движението, каквато е преминаването на
велосипедист в неговата лента за движение, в съответствие с разпоредбата на чл.
20, ал. 2 ЗДвП.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства в съвкупност,
включително заключенията на САТЕ експертиза и взе предвид обстоятелствата,
при които настъпило произшествието и поведението на водачите на двете превозни
средства, настоящият
състав споделя извода на СРС, че увреденият
е допринесъл за настъпване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при съпричиняване
на резултата в размер на 50 %.
Обосновано
СРС е приел, че искът по чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) е основателен и доказан и следва
да бъде изцяло за сумата от общо 5 531. 45 лв., изплатено от ГФ обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди (5 000 лв. неимуществени и 531, 45 лв.
имуществени), ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата
молба в съда - 19.02.2019 г. до окончателното погасяване.
Доколкото изводите на въззивният състав изцяло съвпадат с
тези на СРС, решението следва да се потвърди, както е постановено, включително
в частта по присъдените в тежест на ответника разноски.
По разноските за
СГС :
С оглед изхода от спора право на разноски в
производството има ищеца. Като съобрази извършените от него действия единствено
по подаване на отговор на въззивната жалба, съдът намира, че в полза на ищеца
ГФ следва да се присъди 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и 300 лв. разноски
за особен представител на ищеца за въззивното производство, на основание чл.
78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.
Воден от
горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение № 20000847 от 04.01.2021 г. на СРС 70, с-в,
по гр. д. № 10172/2019 г.
ОСЪЖДА К.С.Ж., ЕГН **********, с адрес на особения
представител : гр. София, ул. „******, офис 5-6, чрез адв. А.И., да заплати на Г. фонд, с адрес ***, 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение за СГС и 300 лв., разноски за особен представител на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.