Решение по дело №339/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с §19, ал.1 от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ЗИД АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Н. П. от [населено място], подадена чрез процесуален представител - адвокат С. М., против Решение № 19 от 12.02.2024г. постановено по гр.д. №700/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Изразява се несъгласие с извода на районния съд, че задължен по силата на закона орган не е Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, а пряко подчинената й Общинска служба по земеделие – Свиленград. В тази насока се излагат доводи за наличие на вменена от закона отговорност у директора на областната дирекция „Земеделие“ по отношение неизпълнение на задължението на съответната общинска служба по „Земеделие“ да издаде мотивирано предложение по чл.45ж от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи до кмета на съответната община. Именно поради съществуването на това задължение по закон до Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково било отправено искане от страна на М. П.. От мотивите на съдебното решение не ставало ясно защо съдът стигнал до извода, че директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково не може да бъде задължен да укаже на пряко подчинената си Общинска служба по земеделие – Свиленград, че следва да извърши задължението си по реда на чл.45ж от ППЗСППЗ, след като стигнал до извода, че тя е административния орган, задължен да извърши действието по силата на закона.

На следващо място, производството пред РС било проведено въпреки, че по делото бил конституиран Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, който не бил надлежен ответник. Съдът следвало да упражни правомощието си по силата на чл.154, ал.1 от АПК и да конституира служебно Общинска служба по земеделие – Свиленград. Делото било водено спрямо ответник, който според съда не бил легитимен, но въпреки това същият съд не конституирал правилния такъв, а решил делото по същество.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на друг състав от първоинстанционния съд, за да бъде конституиран надлежен ответник, алтернативно – произнасяне по същество и задължаване на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково да издаде мотивирано становище до кмета на община Свиленград, като в случай че касационната инстанция приеме, че в правомощията на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково е да задължи Общинска служба по земеделие – Свиленград да издаде мотивираното становище, да го задължи да извърши това действие, и да даде срок за това.

Ответникът, Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, в подаден чрез пълномощник писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че атакуваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за две съдебни инстанции за юрисконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районният съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания, и на основание чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е отхвърлил предявения от М. Н. П. срещу Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ – Хасково иск, на основание чл.256 от АПК последният да бъде осъден да направи мотивирано предложение чрез кмета на община Свиленград до Общински съвет – Свиленград за обезщетяване със земи от общинския поземлен фонд или с отделни имоти по реда на чл.45ж ППЗСПЗЗ, респ. да бъде задължен да укаже на Общинска служба по земеделие – Свиленград да направи мотивирано предложение чрез кмета на община Свиленград до Общински съвет – Свиленград за обезщетяване със земи от общинския поземлен фонд или с отделни имоти по реда на чл.45ж ППЗСПЗЗ.

За да постанови този краен резултат, районният съд е установил от фактическа страна, че с Решение № 2848А/12.09.2002г. на Общинска служба по земеделие (бивша служба „Поземлена комисия“) – Свиленград било налице признато, но невъзстановено право на собственост на наследниците на Н. С. Ч. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на 1931 кв. м. от бивш имот пл. № 786 от плана на [населено място] от 1954г., записан в разписния лист на плана като „зеленчукова градина“ на името на Н. С. Ч.. Съгласно удостоверение, издадено от техническа служба при Община Свиленград, на основание чл.13, ал.5 от ПЗСПЗЗ и скица №12/10.01.2019г., били възстановени площи от 205 кв. м., а останалите 1931 кв. м. от имота попадали в разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ – изпълнено мероприятие при спазване на всички нормативни изисквания, поради което се възпрепятствало възстановяването на имота в реални граници. Ищцата била подала заявление както до Общинска служба по земеделие – Свиленград, така и до Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково да изпълнят задължението си, вменени в чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ – да се внесе мотивирано предложение във връзка с §27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, както и че по делото нямало данни за представено мотивирано предложение.

След като анализирал разпоредбата на чл.256 от АПК съдът приел, че за да било налице бездействие, то в нормативен акт трябвало да е предвидено задължение за извършване на фактическо действие и то да му било вменено в неговите правомощия, задължения и компетентност. Това бездействие настъпвало само в случаите когато при настъпването на юридическия факт, предвиден в правната норма, административният орган вместо да изпълни правомощието си бездействал. В случая не било налице бездействие на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково. Съгласно чл.45ж, ал.1 изр.първо от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представяла мотивирано искане до кмета на общината в случаите по §27, ал.2, т.1, 2 и 3 от ПРЗ и ЗИДЗСПЗЗ. Следователно, компетентният орган и надлежна страна била именно Общинска служба по земеделие – Свиленград. Изпълнението на задължението, което се свеждало само и единствено до внасяне (представяне) на мотивирано искане до кмета на общината съгласно чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, било на посочената служба.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Предмет на осъдителният иск по чл.256 от АПК е правото на лице или организация на определени фактически действия от конкретен административен орган, за които последният е задължен пряко по силата на закона и реализацията на които ще доведе до директна промяна в правната сфера на лицето/организацията. Защитата срещу неоснователните бездействия от страна на административен орган е уредена в две хипотези. Според чл. 256, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. В чл.256, ал.2 от АПК е предвидено, че неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му.

Фактическият състав на цитираната правна норма включва наличие на задължение за административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и съответно бездействието на административния орган – неизвършването на тези действия. Бездействието е липса на физическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт.

В случая не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки, необходими за наличието на фактическият състав на чл.256 от АПК, а именно бездействие на директора на Областна дирекция „Земеделие“, [населено място] да изпълни задълженията си произтичащи от закона и конкретно от нормата на чл. 45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Съгласно посочената норма компетентния да представи мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е Общинска служба земеделие.

Визираната нормативна уредба безспорно води до извода, който е направил районният съд, а именно, че административен орган, компетентен да направи мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал.2, т.1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ по реда на чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ е не Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, а съответната Общинската служба по земеделие – Свиленград.

Доводът на касационния жалбоподател за отговорност на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково относно неизпълнение на задължението на съответната общинска служба по „Земеделие“ да издаде мотивирано предложение по чл.45ж ППЗСПЗЗ до кмета на съответната община, е неотносим към предмета на процесния спор. Действително съгласно чл.3, ал.3, т.3 от Устройствения правилник на Областните дирекции „Земеделие“, Директорът на областна дирекция „Земеделие“ ръководи, координира и контролира дейността на териториалните звена - общинските служби по земеделие. Това правомощие обаче не го задължава (т.е. не е налице хипотезата на чл.256, ал.1 АПК, респ. с оглед характера на обсъжданата дейност и тази по чл.256, ал.2 АПК) да разпореди на съответна общинска служба по земеделие да направи коментираното мотивирано предложение, тъй като последното е в правомощията на общинските служби „Земеделие“ по силата на закона – ЗСПЗЗ, и на правилника за прилагането му. Трайно е възприето в практиката, вкл. тълкувателната такава, че горестоящ орган не може да изземва решаване на въпроси от компетентност на долустоящ орган.

Неоснователно се изтъква в касационната жалба, че делото пред районния съд е било разгледано при ненадлежно конституирана страна ответник – Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, вместо Общинска служба по земеделие – Свиленград.

Според разпоредбата на чл.153, ал.1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. С нормата на чл.154, ал.1 от АПК законодателят е вменил като процесуално задължение на съда служебното конституиране на страните по делото. Цитираните разпоредби обаче не са приложими в хипотезата по чл.256 от АПК, доколкото в това производство не се оспорва издаване или отказ да се издаде административен акт (каквото е производството по реда на чл.197 и сл. АПК), а бездействие на конкретен административен орган, като оспорващият посочва органа, чието действие или бездействие иска съдът да отмени като незаконосъобразно. Ето защо след като искането на М. П. до районния съд е било насочено срещу бездействие на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково и тя е претендирала съдът да нареди именно на този орган да извърши посоченото в искането действие, правилно първоинстанционният съд е конституирал именно него като ответник по делото. Съдът не би могъл служебно да конституира друг ответник, тъй като подателят на искането посочва кой е органа, срещу бездействието на когото търси защита. В тази връзка следва да се посочи, че исканията по чл.256 АПК съдържат елементи, присъщи на осъдителния иск в гражданското производство. Една от абсолютните процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск е процесуалната правоспособност или способността на едно лице да бъде носител на процесуални права и задължения. Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково притежава процесуална правоспособност и може да отговаря по предявени срещу него искове и след като съдът е установил, че този административен орган не е носител на задължението, предмет на искането, правилно с обжалваното определение е отхвърлил искането (вж. Определение № 637 от 19.01.2023г. на ВАС по адм. д. № 11960/2022г.).

По изложените съображения касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна. Районният съд е поставил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя в размер на 100 лева, съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19 от 12.02.2024г. постановено по гр.д. №700/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА М. Н. П. от [населено място], [ЕГН], да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково сумата от 100 (сто) лева, представляващи разноски за юрисконсулт по касационно административно дело №339 по описа на Административен съд – Хасково за 2024г.

Решението е окончателно.