МОТИВИ към присъдата по НОХД №441 по описа на Варненския окръжен
съд за 2011г.
По отношение на подсъдимия С.Г.И. - роден на *** ***, с адрес с. Цонево,
област В. ЕГН: ********** са
възведени обвинения за престъпления, наказуеми по :
1/ чл.152,
ал.З, т.1, вр. чл.152, ал.2, т.З, вр. чл.152, ал.1, т.2, вр. чл.20
ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, затова че на
29.08.2010 г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление,
в съучастие като съизвършител с Т.Б.А., се съвкупил с лице от женски пол - Е.М.Й., като
я принудил към това със сила и заплашване, като престъплението е извършено
от две лица и при условията на повторност
2/ чл.150, вр. чл.26, ал.1 от НК, затова , че на 29.08.2010
г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице,
навършило четиринадесетгодишна възраст - Е.М.Й., чрез употреба на сила и
заплашване
3/ чл.142, ал.2, т.2,
вр. ал.1 от НК, затова че на
29.08.2010 г., в гр. В., отвлякъл Е.М.Й.,
с цел противозаконно да я лиши от свобода, като деянието е извършено от две лица
4/ чл. 142 а, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК, затова, че на 29.08.2010 г. в гр. В., в съучастие като съизвършител с Т.Б.А.,
противозаконно лишил Е.М.Й. от свобода
По
отношение на подсъдимия Т.Б.А. - роден на
*** ***, живущ *** ЕГН ********** са възведени обвинения за престъпления,
наказуеми по :
1/ чл. 152, ал.З,
т.1, вр. чл.152, ал.2, т.З, вр. чл.152, ал.1, т.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 26,
ал.1 от НК, затова , че на 29.08.2010 г. в гр. В., в условията на продължавано
престъпление, в съучастие като съизвършител със С.Г.И., се съвкупил с
лице от женски пол - Е.М.Й., като я принудил към това със сила и заплашване, като престъплението е
извършено от две лица и при условията на повторност
2/ чл.142, ал.2, т.2,
вр. ал.1 от
НК , затова,
че на 29.08.2010 г., в гр. В., отвлякъл Е.М.Й., с цел противозаконно да я лиши от
свобода, като деянието е извършено от две лица
3/ чл.142 а, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК, затова, че на 29.08.2010 г. в гр. В., в съучастие като съизвършител със С.Г.И.,
противозаконно лишил Е.М.Й. от свобода
По делото е проведено съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от
НПК.
По делото е конституирана като граждански ищец Е.М.Й., като
същата е предявила граждански искове срещу двамата подсъдими за сумите
от по 10 000лЕ. срещу всеки един от тях, ведно със законната лихва върху
тези суми считано от датата на извършване на деянията - 29.08.2011г. до окончателното изплащане на сумите.
По реда на
съдебните прения представителят на Варненската окръжна прокуратура поддържа
предявените по отношение на подсъдимите обвинения. Анализира доказателствения
материал по делото и прави извод в посока на съставомерно поведение на
подсъдимите по възведените им обвинения.
Моли съда да ги признае за виновни и да
им наложи наказания над средния - към
максималния размер лишаване от свобода, като след определянето им да бъдат
групирани и определено едно общо най тежко наказание. Моли да бъде приложена и разпоредбата на
чл.24 от НК. Излага, че предвид реда по който се разглежда делото определеното
наказание на всеки един от подсъдимите следва да бъде намалено с една трета. Пледира да бъдат приведени в изпълнение
наложените наказания и на двамата подсъдими по предишните им влезли в сила
присъди с наложени наказания лишаване от свобода, тъй като настоящите деяния са
извършени в изпитателните срокове на тези присъди. Основание за искането си, а именно на подсъдимите да бъдат наложени
наказания към максималния размер предвиден в закона и приложението на чл.24 от НК прокурора намира, предвид начина , броя и бруталността на извършване на престъпленията.
Излага, че
предявените граждански искове са
основателни и следва да бъдат
уважени.
Разпитан в
хода на съдебното следствие подсъдимият С.И. заявява, че разбира обвиненията и
се признава за виновен по тях. Признава изцяло фактите, изложени в обвинителния
акт и изразява съгласие за тези факти да не се събират доказателства. В
последната си дума изразява съжаление за извършеното. Заявява, че няма разумно обяснение на станалото. Излага, че
поведението му се дължи на употребения преди престъпленията алкохол.
Подсъдимия И.
се защитава от адвокат А.Д.. В хода на съдебните прения адв.Д. моли съда да постанови минимални наказания на под защитния му. Излага, че подс.И. изразява критичност към
извършените деяния, разкайва се за станалото, съдейства на разследващите. Излага, че описаното отвличане в обвинителния
акт не е типично за такъв вид престъпления, като твърди, че целта на под
защитния му е била друга, а не да отвлече свид.Й.. Навежда доводи, че младата възраст на И. следва
също да се вземе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство при
определяне на размера на наказанията.
Моли по отношение на под защитния
му да не бъде прилагана разпоредбата на чл.24 от НК. По предявения граждански иск срещу подс. И. излага,
че е висок и моли да бъде уважен в размер на
пет хиляди лЕ..
Разпитан в хода на съдебното следствие
подсъдимия Т.А. заявява, че разбира
обвиненията и се признава за виновен по тях. Излага, че не той е извикал свид.Й.
и не знае как я е отвлякъл. Признава
фактите, изложени в обвинителния акт и изразява съгласие за тези факти да не се
събират доказателства. Изразява желание делото да се разгледа по реда на
съкратената процедура. В последната си дума заявява, че съжалява и се разкайва за случилото се. Моли съда да му
наложи по малко наказание.
Подсъдимия А. се защитава от адв.Р.Р.. По
съществото на делото същият заявява, че
не спори по съставомерността на обвиненията. Навежда доводи, че наказанията
искани от прокурора за неговия под защитен са много големи предвид участието му
в извършване на престъпленията. Моли за наказания в минимален размер. Излага, че по отношение на него не следва да
бъде прилаган чл.24 от НК.
От фактическа страна
съдът прие за установени следните обстоятелства:
Свидетелката
Е.Й. *** А, заедно със свид. В.Д. и детето им. Отношенията между свид. Й. и свид. Д. били
влошени. На 28.08.2010 г. вечерта свид. Й. имала среща със своя приятелка - М.
и свой приятел - свид. К.В., в питейно заведение находящо се на плажната алея в
градската част на Морската градина в гр. В.. Около 23.00 часа М. си тръгнала, като малко след това
, а именно около 23.30 часа свид. Й. звъннала по мобилния си телефон на свид. Д.,
като го помолила, ако има възможност, на връщане от „Е." /където
последният работел/, да мине и я вземе от питейното заведение. Последния я попитал
къде е, ядосал се, т.к. не му било приятно тя да излиза с приятели и й казал да
си остане където е и с когото е. Заявил й също, че ще смени патрона на бравата
на дома им и й казал да не се прибира.
Около
15 минути след този разговор свид. Й. и свид. В. *** с автомобила на последния.
Когато влезли в квартала, било около полунощ. По молба на свид. Й., свид. В. я
оставил на бензиностанцията на „Лук Ойл", която се намирала на около 400 м
от дома й, тъй като свид. Й. се притеснявала, че ако види автомобила, Д. ще се ядоса още
повече. Свидетелите Й. и В. се уговорили да се чуят в случай, че Д.
действително е сменил патрона на бравата, за да може В. ***, в дома на
приятелката й.
Когато
стигнала до входната врата на къщата, пострадалата установила, че патрона на
дворната врата е сменен. Тогава тя два пъти продължително звъняла на Д. по
мобилния телефон, но той не й отговорил. Тогава свид. Й. решила да звънне на свид. В., докато
същият все още е наблизо, за да я откара до дома на приятелката й. Последният й
казал, че ще я вземе от мястото, където я оставил, а именно бензиностанция „Лук Ойл" в кв.А. в гр.В.. Свид. Й. тръгнала към уговореното място по
пешеходната част на ул. „Н.Б.". Улицата била осветена, но на места имало и
по - тъмни участъци. Наоколо нямало хора. На около 300 м след дома й, пред блок
№ 11, срещу нея внезапно се появили
двама непознати за нея мъже, а именно подсъдимите С.И. и Т.А.. Срещу свид. Й., която била с нисък
на ръст, със слабо телосложение - висока 156 см и с тегло 52 кг се спряла за
момент, тръгнал подс. И. и силно я
хванал за двете ръце, в областта между лакътя и рамото. Тогава свид. Й. му казала: „Моля Ви, оставете
ме!". В този момент по телефона й звъннал свид. В.. Надявайки се подс.И.
да се изплаши и да я остави на мира, тя му казала, че мъжът и звъни и че ще си имат големи проблеми. Подсъдимия И. обаче не се впечатлил от думите й, завъртял я и я
изблъскал в затревена площ между блок 11 и блок 13 на ул. „Н.Б.". Тогава казал на подс. А.: „Тошко, върви и
вземи пистолета от колата!".
Последният
му отговорил, че няма да отиде, т.к. сега са пили. Когато чула за пистолета, пострадалата много
се изплашила. Изведнъж подс.И. я блъснал при което свид. Й. паднала в затревената площ.
Тогава И. започнал да дърпа нагоре
роклята й при което пострадалата започнала да вика „Недей, недей!", но той
й запушил устата и я ударил по лицето. През
това време подс. А. стоял отстрани и гледал да не дойде някой. Подс. И. започнал да смъква бикините на свид. Й.,
като тя се съпротивлявала, а той викал:
„Недей, ще ги скъсам, ще те пребия!". Въпреки съпротивата й подс.И. успял да смъкне бикините на жената, смъкнал
надолу и своите панталони /с дължина над
коляното/, без да ги сваля, легнал върху нея, проникнал насилствено с половия
си член във влагалището й и осъществил полов акт. През цялото време
пострадалата се съпротивлявала и се опитвала да го изблъска, като той отново й
казал, че ще я пребие и пак я ударил по лицето. След известно време подс. И.
еякулирал на трЕ.та. Той забелязал, че си е наранил дясното коляно и че роклята
на пострадалата е изцапана с кръвта му. Казал това на подс. А., изпсувал от яд
и му заявил, че роклята трябва да се изпере. Подс. А. го успокоил, че ще
намерят вода и роклята ще се изпере. Свид. Й. пред това време обула бикините си.
След
това двамата подсъдими хванали пострадалата Й. от двете страни и по
този начин, въпреки съпротивата й, пресекли ул. „Н.Б.". През цялото време й викали: „Не се дърпай, не
се дърпай !". Подсъдимите били
предпазливи и се оглеждали да не ги види някой. Така, влачейки свид.Й., те
пресекли няколко улици и тръгнали в посока канала море - езеро, минаващ под „А.м.".
Когато видяла в каква посока вървят, свид. Й. се изплашила, че ще я убият и ще
я хвърлят в канала. Вървели доста време по път, намиращ се непосредствено до
канала, в посока езерото, под Варненска морска гимназия. В един момент подс. И.
спрял и накарал пострадалата да съблече роклята си и да изпере кръвта му от
нея. Роклята била изцапана с кръвта на подс. И. в долната си част. Тъй като била дълга и разкроена, свид. Й. казала на подсъдимите,
че може да я изпере и без да я съблича.
Подс. И. обаче настоявал жената
да съблече роклята, но тя клекнала и я изпрала на канала. През цялото време подс.
И. казвал на подс. А. да гледа да не би да идва някой, което последният и
правел, като се изкачил и по близкия склон.
След
като пострадалата изпрала роклята си подс. И. я дръпнал настрани, бутнал я да
легне по гръб, вдигнал роклята й и започнал да я опипва по бедрата, по половите
органи, по тялото, по гърдите.
Опитвал се да
съблече роклята й,
но жената се съпротивлявала и я дърпала. Въпреки
съпротивата й, той успял отново да смъкне бикините й. Проникнал насилствено с
половия си член във влагалището й и започнал да осъществява полов акт. После
вдигнал краката й, като ги свил в коленете и раздалечил. Свид. Й. се
съпротивлявала, а подс. И. й викал: „Разтвори се, разтвори се!", като със
сила се опитвал да проникне с половия си член и в ануса й. Пострадалата се съпротивлявала и мятала,
поради което и той не успял да осъществи
намерението си. Въпреки съпротивата й И.
продължил и направил многократни опити да проникне насилствено с половия си
член в ануса на жената, при което тя изпитвала много силни болки и крещяла. Тогава
И. отново й запушил устата, ударил я по
лицето и й казал да не вика. Казал ли: „Какво бе, не си ли ебана отзад? ".
Накрая подс. И., въпреки съпротивата на пострадалата, успял да проникне със
сила с половия си член в ануса й, макар и не докрай, при което тя изпитала
изключително силни болки. След това И. извикал на другия подсъдим – А. да дойде.
А.
отишъл при двамата събул си панталоните
/дънки с дължина под коляното/, вкарал насилствено половия си член във
влагалището на пострадалата и осъществил с нея полов акт. През това време подс.
И. вкарал със сила половия си член в устата на жената. На свид. Й. направило впечатление,
че половият член на подс. А. е доста голям. Последният еякулирал на земята и
казал, че отива да се мие. Тогава подс. И. отново вкарал насилствено половия си
член във влагалището на пострадалата, като осъществил полов акт. Междувременно
се опитвал да проникне насила с половия
си член и в ануса й. Жената се дърпала и подс. И. извикал на другия обвиняем:
„Ела, бе, Тошко, ела и й го набутай отзад!", а последният заявил: „Недей
бе, човек, аз ако го направя, ще я разпоря."
Малко
след това подс. А. проникнал отново насилствено с половия си член във
влагалището на жената, осъществил полов акт, като отново еякулирал на земята.
След
това подс. И. отново вкарал насилствено половия си член във влагалището на
свид. Й., като се опитвал да осъществи с нея и анален полов акт. Пострадалата
изпитвала изключително силни болки, викала силно и се дърпала. Докато я
изнасилвал подс. И. карал жената да му стиска зърната на гърдите, за да се
възбуди, но тя не го направила. След
известно време подс. И. еякулирал на земята. След това хванал пострадалата за
ръката и я вдигнал от земята.
Подс.
А. му казал да я накара да се измие, но подс. И. не го направил и тя не се
измила. Последния казал на пострадалата:
„Какво да те правя сега?" и я натиснал по рамото да седне, но тя не искала
и само клекнала. После хванал
пострадалата за горната част на ръката, между лакътя и рамото и я изправил.
Така, дърпайки я, тримата тръгнали край канала, в посока кв. „А.". Докато
вървели, подс. И. се обадил по мобилния си телефон на свид. В.М. - негова
интимна приятелка. Тя се намирала в квартирата им гр. В., кв. „А.", ул. „Д.Д."
№ 17 заедно със свид. С.О. - интимна приятелка на подс. А.. И.
казал на свид. М., че в квартирата ще дойде подс. А. и тя трябва да му даде
ключа от автомобила /управлявания от подс.
И. л.а. Фолксваген пасат" с рег.№ В 1141 АТ/. Казал й че подс. А., заедно
със свид. О., ще докарат колата на мястото, където той се намира. /Подс. И. искал свид. О. да управлява
автомобила, т.к. подс. А. не бил правоспособен водач на МПС/.
Докато
разговарял с приятелката си подс. И. държал телефона със свободната си ръка, а
с другата продължавал да стиска здраво пострадалата. Подс. А. вървял до тях. Подс.
И. му казал да отиде до квартирата и да докара автомобила заедно със свид. О.. А. излязъл на главния път, за да отиде до
квартирата. Пострадалата и подс. И. останали в ниското сами, като И. я накарал да си измие половите органи. Разбирайки че подсъдимия И. обвиняемият иска
тя да отмие от себе си следите от изнасилването, за да ги запази, пострадалата се
измила много повърхностно, по-скоро имитирала миене. Докато я гледал, И. й казал да седне до него, но тя отказала.
Тогава той си смъкнал панталоните и отново проникнал насилствено с половия си
член във влагалището й, като осъществил с нея полов акт. Скарал й се, че не се
е измила добре.
През
това време подс. А. се обадил по телефона на свид. О. и й казал, че трябва
двамата да закарат автомобила на подс. И.. Когато подс. А. пристигнал в
квартирата, свид. М. му дала ключовете за автомобила. На въпроса й откъде ще
вземат И., подс. А. отговорил, че ще го вземат под „А.м.".
Подс.
А. не успял веднага да отключи колата, т.к. имало проблеми с дистанционното.
През това време подс. И. отново звъннал по мобилния телефон на свид. М. и я
попитал защо А. и свид. О. се бавят.
Свид. М. му обяснила, че има проблем с дистанционното, при което подс. И. се
ядосал и й казал, че ще й счупи зъбите.
В
един момент А. успял да отключи колата
след което свид. О. привела в движение
автомобила, като А. й казвал накъде да
кара. Малко след това двамата отишли близо до мястото, където се намирали
пострадалата и подс. И.. О. спряла
колата и включила аварийните светлини, като тогава И. се обадил по телефона на А. и му казал да изключат всички светлини и
да минат на задната седалка, което те и направили. При идването на автомобила,
свид. Й. чула шума от мотора му и видяла, че се приближава някаква кола. Подс. И.
й казал да се обърне с гръб към колата, за да не я вижда. Тогава прозвънял
мобилния му телефон и докато обвиняемия говорел по него, свид. Й. използвала
момента и се обърнала, за да разгледа автомобила. Направило й впечатление, че в
регистрационния му номер има повтарящи се числа като „1" и „4", а
цветът му е тъмен. Попитала подс. И. защо не я оставят на мира, но последният я
накарал да върви с гръб към автомобила, за да не го вижда и запомни. После й
отворил предната дясна врата и я
поставил насила да седне на седалката. Щом пострадалата влязла в автомобила, подс.
А. се присегнал и с бутона на предна дясна врата заключил вратата откъм нейната
страна. Свид. О. на два пъти попитала подс. И. каква е тази жена, като се
обръщала към него с името му - „Стояне...". Той ядосано й отговорил:
„Колко пъти съм ти казвал да не ми споменаваш името !" Свид. Й. чула този разговор и именно тогава
разбрала какво е собственото име на подс. И.. Когато светнали светлините в
купето, пострадалата се обърнала назад и свид. О. успяла да я види добре, като
забелязала, че е много изплашена и разстроена.
Подс.
И. привел автомобила в движение, в посока А.м.. По пътя свид. Й. извадила от
чантата си кутия цигари „Е. Слим". Но тъй като не успяла да запали цигарата със запалката си,
свид. О. й дала нейната. За да вземе запалката и да запали цигарата си, свид. Й.
се обърнала към свид. О.. Последната забелязала, че ръцете на пострадалата
треперят. Подс. И. направил обратен завой и поел в посока кв. „Галата",
като излезли на главния път. Тръгнали по посока центъра на кв. „А." и
спрели на началната спирка на тролей № 88.
Там подс. И. попитал свид. О. и подс. А. дали е добре да ги остави там,
при което те отговорили утвърдително. При слизането им пострадалата попитала подс.
И. „Къде ще ходим", а той й отговорил „Ще видим". И.
заявил на подс. А. и на свид. О. да си ходят, че имал работа и нямало да се
прибере. След като те слезли от автомобила, подс. И. продължил, с пострадалата
в автомобила, в посока към кв. „Б.".
Подминал разклона за кв. „Б." и продължил напред, по стария път В. - Бургас. В един момент И. спрял на отбивка по пътя.
После казал, че там много ще се виждат, защото минават коли и продължил напред,
отбил по черен път и спрял автомобила. Храстите
от поляната закривали колата. Подс. И. казал на пострадалата да премине на
задната седалка, но да не излиза от колата. Тя прескочила между двете предни
седалки и седнала на задната. Тогава И.
излязъл от предната врата и влязъл при пострадалата, през задната врата.
Заключил и двете задни врати. Съблякъл се чисто гол, като сложил дрехите си
между двете предни седалки. Въпреки съпротивата на пострадалата, вдигнал високо
нагоре роклята й, събул й бикините и започнал да я опипва с ръце по половите
органи. После я придърпал към себе си, сложил я да легне и той легнал върху
нея. Отново насилствено вкарвал половия си член последователно във влагалището
и в ануса й. Този път подсъдимия успял изцяло да проникне с половия си член в
ануса на пострадалата, при което тя изпитвала изключително силни болки и
крещяла. Докато я насилвал вагинално и анално, той я стискал силно с едната си
ръка за косата, странично на главата, в областта на слепоочието, за да не може
тялото й да отива нагоре. Казал й, че иска да свърши в нея, като казвал: „Искам
да те напълня". След като еякулирал, обвиняемият отключил вратата на
пострадалата, тя излязла и седнала отпред. Надявала се, че всичко е приключило.
Усещала, че от ануса й изтича някакъв секрет.
Подс. И. потеглил обратно в посока кв. „А.". По пътя се обадил на подс.
А., като му казал да вземе пари, за да купи кафе и цигари, след което да слезе
„Долу", но да се отдалечи на около 100 м. Десетина минути след телефонното
обаждане на подс. И. до подс. А., автомобилът стигнал до центъра на кв. „А.". Там подс. И. отново спрял колата на спирката
на тролея, където подс. А. влязъл в колата, като седнал отзад. Пострадалата
забелязала, че същият е сменил горната си дреха - преди бил с тъмна тениска с
якичка, а сега - с пъстра дреха. Автомобилът потеглил, като се движил по ул.
„Кирил и Методий" в посока парка. След няколко завоя колата се включила в
движението по ул. „Н.Б.", после поела по А.м., завила вляво по ул. „К.",
продължила направо по ул. „Т. В." в посока училище „Е.П.". На
светофара автомобилът направил завой вдясно по ул. „И.Р." и при кръговото
кръстовище завил в една от пресечките вдясно. След известно време подс. И.
паркирал автомобила в близост до Автогара В., а подс. А. слязъл и отишъл да
вземе кафе и цигари. Докато стояли, подс. И. казал на пострадалата, че има
дъщеря на 10 години и че жена му е завела дело срещу него за изнасилване, а
двамата водят дела за попечителство върху детето. Малко след това в автомобила
се върнал подс. А. и донесъл три кафета. Последният бил купил на пострадалата
кутия цигари „Е." /тънки/, т.к. нейните свършили. В автомобила свид. Й.
била изпушила общо две цигари „Е." /тънки", като оставила угарките в
пепелника. Подс. И. също изпушил една от цигарите на пострадалата.
Малко
след това И. привел автомобила в движение
и тръгнал по обратния път. На кръговото кръстовище завил вляво по ул. „К.",
като автомобилът се движел в посока центъра на града. Последвал завой вдясно,
пресичане на ул. „Т. В." и автомобилът навлязъл в уличките на карето,
намиращо се зад бензиностанция „Лук Ойл". После излязъл на пътя за А.м. след бензиностанция „Л."
и продължил за кв. „А.". Откарали
пострадалата до ул. „И.", на около 200 м от дома й. Тя слязла от
автомобила, като преди това подсъдимите я предупредили да не се обръща да
поглежда колата, защото както са я оставили, така могат отново да я качат в
нея.
Свид.
Й. отишла до дома си. Отново не могла да отключи дворната врата и останала да
чака отвън. Около 6.30 часа свид. Д. излязъл навън да разхожда кучето. Едва
когато той се върнал от разходката, пострадалата успяла да се прибере в дома
си. Преоблякла се и започнала да пере роклята си, т.к. тя цялата била
зеленясала. Разказала на Д. какво се е случило след което се тъжила се в
Четвърто РУП МВР - В..
В
хода на образуваното досъдебно производство, свид. Й. дала подробни показания,
включително и пред съдия.
В
хода на д.п. е било установено е, че л.а. „Фолксваген пасат" с рег.№ В
1141 АТ, тъмносив на цвят, е собственост на А.Р.Ж., като същия бил предал
фактически автомобила на подс. И. ***
2010 г., но без изготвяне на писмен договор за покупко-продажба с нотариална
заверка на подписа.
В
ранните часове на 31.08.2010г., при обход на полицейски автопатрул на района на
ул. „Д.Д.", до № 14, горепосоченият автомобил бил установен. Малко след
това двамата подсъдими били задържани, преди да потеглят с автомобила.
С
определения на ВОС от 02.09.2011 г., на двамата подсъдими е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража".
На
31.08.2010 г. бил извършен оглед на гореописания автомобил /л. 21-22 от ДП/,
при който били иззети следи и веществени доказателства - дактилоскопни следи;
угарка от цигари „Е.", намираща се в пепелник между предните седалки;
девет броя косми от стелка, намираща се под задната седалка и един брой косъм
от дясната част на задната седалка; две парчета тапицерия, върху които имало
червено - кафяви петна /иззети от предна дясна седалка/, както и самият
автомобил с ключовете за него. Видно от експертна справка /л. 30/,
дактилоскопна следа № 3 /иззета в горен ляв ъгъл на предна дясна врата, от
външната страна/ е оставена от десен среден пръст на пострадалата;
дактилоскопна следа № 11 /иззета от вътрешната страна на прозорец на задна дясна
врата по средата и непосредствено в ляво от дясна колонка/ е оставена от дясна
длан на пострадалата
На
29.08.2010 г. свид. Е.Й. предала доброволно /л. 142/ кутия от цигари „Е."
/цигарите, които й купил подс. А. / и чифт дамски бикини, тип „Прашка"
/които носела в нощта на извършеното спрямо нея изнасилване/.
На
29.08.2010 г. било извършено съдебно - медицинско освидетелстване на
пострадалата, като констатациите от същото били отразени в изготвената
съдебно-медицинска експертиза. Видно от нея, при извършения съдебно -
медицински преглед на пострадалата Е.Й., се установили следните увреждания на
тялото: кръвонасядания по лицето - по предната и долната повърхност на
брадичката, ожулвания и кръвонасядания по гърба, драскотини по левите
предмишница и подбедрица. В областта на половите органи се установило
кръвонасядане между голямата и малката срамна устна вдясно. В аналната област
се установили радиерно разположени цепнатини по задния пръстен и кръвонасядане
в ляво от него. Вещото лице е посочило, че всички травматични увреждания са
получени по общия механизъм на действие на твърдите тъпи предмети, посредством
удар, натиск или триене. Драскотините по левите крайници биха могли да са от
тангенциално действие на твърд тъп предмет с много малка контактна повърхност
или от допирателно движение по кожата на предмет с остър връх. Уврежданията
обуславят болка и страдание /лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК/. Вещото лице е приело, че уврежданията на външните полови органи и ануса са
причинени от силен натиск с твърд тъп предмет и биха могли да се получат от
мъжки полов член, при грубо, насилствено извършен полов акт, както и при
въздействие на друг твърд тъп предмет с по -ограничена повърхност. Морфологията
на уврежданията съответства те да са възникнали по време и начин, както сочи
пострадалата, а именно - при насилствен полов акт, осъществен до 24 часа преди
съдебно - медицинския преглед. При извършения преглед на пострадалата вещото
лице иззело секрет от влагалището и от областта на ануса, от който направило
натривки върху предметно стъкло. Видно от СМЕ, в направените натривки, под
микроскоп не се установили сперматозоиди, но се открили микроскопични песъчинки
и водорасли, като неоткриването на сперматозоиди не изключва да е извършен
полов акт в посоченото време.
На
31.08.2010 г. било извършено освидетелстване на подс. И. и извършена СМЕ /л.
122-123/. Видно от заключението на вещото лице, били установени множество
драскотини по горните и долните крайници, както и кръгловато ожулване на
дясната подбедрица. Това ожулване е с кървяща повърхност при допир, а по
периферията му били запазени малки фрагменти от частично отпаднала плътна
кафява коричка. Посочените травматични увреждания са получени по общия
механизъм на действие на твърдите тъпи предмети. Драскотините по крайниците
биха могли да са от тангенциално действие на твърд тъп предмет с много малка
контактна повърхност или от допирателно движение по кожата на предмет с остър
връх. Вещото лице е приело, че морфологията им съответства те да са получени на
датата, посочена от пострадалата, т.е. няколко дни преди извършването на
прегледа. Според СМЕ ожулването по дясната подбедрица е с давност няколко часа,
но то се е насложило върху съществуващо вече увреждане на същото място. При
възникване на новото ожулване е отпаднала частично коричката, образувала се в
хода на оздравителния процес на предишното увреждане /дълбоко ожулване или
разкъсно - контузна рана/, получено 2-3 денонощия преди освидетелстването.
Извършена
е СМЕ и по отношение на подс. А.. Видно от нейното заключение, пенисът на
обвиняемия е с променена форма; при опипване се установяват разположени
подкожно по - плътни елементи с кръгловата форма и диаметър около 0.5 см. без
следи от оперативни или травматични въздействия в тази област. Вещото лице
посочва, че установените промени по половия член на подс. А. могат да се дължат
на подкожното въвеждане на различни вещества, на ответната защитна реакция на
организма срещу тези, чужди за него вещества или да са резултат от развил се на
това място инфекциозен процес.
По
делото е назначена и извършена ДНК експертиза на веществени доказателства /л.
152-154/ със задача да установи дали по предоставеното на експертите веществено
доказателство /угарка от цигара „Слимс Е.", намерена в пепелника на л.а.
„Фолксваген пасат" с рег.№ В 1141 АТ/ има наличие на биологичен материал и
ако има такъв - да се определи неговия ДНК профил и се сравни с ДНК профила на
свид. Е. Й.. Заключението на вещите лица е, че по изследваната угарка от цигара
има клетъчен материал, който произхожда от лице от мъжки пол и не може да
произхожда от пострадалата Е.Й..
В
хода на разследване е назначена и извършена съдебно -медицинска експертиза на
веществени доказателства/л. 162-164/ -косми, намерени и иззети от задна дясна
седалка на л.а. „Фолксваген пасат" с рег.№ В 1141 АТ/. Заключението на
вещото лице е, че представеният за изследване обект № 2 /девет броя косми,
намерени и иззети от задна дясна седалка на горепосочения автомобил/
представляват осем броя вълнообразно извити, кестеняви до тъмнокестеняви косми.
Върховите им краища са напречно прерязани и зашлифовани. По дължина на космите
сърцевина не се наблюдава. Дебелината е в границите на 80-95 мм. Кореновите
краища представляват луковици - изскубнати човешки косми от глава. Тези косми
по морфологични белези са сходни с космите от главата на Е.Й. и могат да
произхождат от нея.
На
31.08.2010 г. свид. Й. разпознала подс. А. като лицето "Тошко" /едно
от лицата, които я изнасилили/ - л. 106.
На
31.08.2010 г. свид. Й. разпознала подс. И. като лицето „С." /едно от
лицата, които я изнасилили/ - л. 109.
На
31.08.2010 г. свид. Й. *** като жената, която била за кратко в автомобила в
нощта, когато я изнасилили.
На
01.09.2010 г. свид. С. О. разпознала свид. Е.Й. като жената, която се намирала
със „С."*** в ранните часове на 29.08.2010 г.
По
отношение на пострадалата Е.Й. е назначена и извършена комплексна съдебно -
психиатрична и психологична експертиза /л. 136-141/. Вещите лица са приели, че
пострадалата не страда от психично разстройство в тесния смисъл на думата
-психоза. По време на случилото се с нея на 29.08.2010 г. тя е изпаднала в
състояние на стрес. Случилото се с нея е изиграло роля на психотравма.
Психотравмиращият характер на сексуалното насилие за пострадалата се доказва и
от факта, че към момента на освидетелстването тя се е намирала в състояние на посттравматично
стресово разстройство.
Видно
от заключението на СПЕ /л. 128-130/, под.
А. не страда от психично разстройство. Не е налице зависимост към
психоактивни вещества.Към момента на извършване на деянието на 29.08.2010 г.
той е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Видно
от заключението на СПЕ /л. 132-134/, подс. С.И. не страда от психично
разстройство. Не е налице зависимост към психоактивни вещества.Към момента на
извършване на деянието на 29.08.2010 г. той е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз
основа на обясненията на подсъдимите, свидетелските показания на лицата
разпитани по време на досъдебното производство, изготвените експертизи, както и
всички събрани по делото доказателства, които са взаимно допълващи се.
След като прецени всички доказателства, релЕ.нтни за
делото, поотделно и в тяхната съвкупност и така установената фактическа
обстановка, съдът приема за установено от правна
страна следното:
Подсъдимите са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъпления както следва:
І. По отношение на подс.И. за това, че:
1/ чл.152,
ал.З, т.1, вр. чл.152, ал.2, т.З, вр. чл.152, ал.1, т.2, вр. чл.20
ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, затова че на
29.08.2010 г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление,
в съучастие като съизвършител с Т.Б.А., се съвкупил с лице от женски пол - Е.М.Й., като
я принудил към това със сила и заплашване, като престъплението е извършено
от две лица и при условията на повторност
2/ чл.150, вр. чл.26, ал.1 от НК, затова , че на 29.08.2010
г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице,
навършило четиринадесетгодишна възраст - Е.М.Й., чрез употреба на сила и
заплашване
3/ чл.142, ал.2, т.2,
вр. ал.1 от НК, затова че на
29.08.2010 г., в гр. В., отвлякъл Е.М.Й.,
с цел противозаконно да я лиши от свобода, като деянието е извършено от две лица
4/ чл. 142 а, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК, затова, че на 29.08.2010 г. в гр. В., в съучастие като съизвършител с Т.Б.А.,
противозаконно лишил Е.М.Й. от свобода
ІІ. По отношение на подс.Т.А. за това, че:
1/ чл. 152, ал.З,
т.1, вр. чл.152, ал.2, т.З, вр. чл.152, ал.1, т.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 26,
ал.1 от НК, затова , че на 29.08.2010 г. в гр. В., в условията на продължавано
престъпление, в съучастие като съизвършител със С.Г.И., се съвкупил с
лице от женски пол - Е.М.Й., като я принудил към това със сила и заплашване, като престъплението е
извършено от две лица и при условията на повторност
2/ чл.142, ал.2, т.2,
вр. ал.1 от
НК , затова,
че на 29.08.2010 г., в гр. В., отвлякъл Е.М.Й., с цел противозаконно да я лиши от
свобода, като деянието е извършено от две лица
3/ чл.142 а, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК, затова, че на 29.08.2010 г. в гр. В., в съучастие като съизвършител със С.Г.И., противозаконно
лишил Е.М.Й. от свобода
Съображенията на съда за това са следните:
По отношение на възведените обвинения срещу двамата подсъдими по чл.152,
ал.З, т.1, вр. чл.152, ал.2, т.З,
вр. чл.152, ал.1, т.2, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и за подс.И. по
чл. чл.150, вр. чл.26, ал.1 от НК от събраните по делото доказателства
съдът намира, че те са доказани от обективна и субективна страна предвид на
следното:
На
29.08.2010 г. със свидетелката Й. противно на волята, чрез използване на сила и
заплашване подс.И. осъщиствил
вагинален полов акт в междублоковото
пространство между блок 11 и блок 13 на ул. „Н.Б." в кв.``А.`` на гр.В..
Малко след това свидетелката била отвлечена от двамата подсъдими и отведена до канала-море минаващ под ``А.м.``
както подс. И. , така и подс. А. се съвокупили неколкократно със свид. Й.
отново противно на волята, използвайки
силата си и заплашвайки я. В тези случай подс.И. осъществил със
свидетелката Й. и действия с цел да
удовлетнвори полово желание без
съвукупление, а именно осъществил с нея и анално проникване, а докато подс. Анасасов се съвукуплявал
със свидетелката подс.И. насила вкарал
половия си член в устата й. По късно
същата нощ подс.И. отново осъществил със
свид. Й. насилствено полов акт в авомобил
„Фолксваген пасат" с рег.№ В 1141 АТ в близост до разклона за кв.``Б.`` на гр.В. в
отбивка на стария път В. – Бургас, като
проникнал с половия си член в нея противно на волята, използвайки сила и
заплашвайки я както и отново проникнал в
нея и анално и удовлетворил половите си желания.
От така изложеното до момента съдът намира, че по
безспорен начин се доказва извършването и на двете вменени престъпления от
страна на двамата подсъдими.
Обект на тези престъпления са обществените отношения,
гарантиращи половата неприкосновеност на жената и свободата й да избира
партньор за полово общуване.
Пострадалата е изразила със своето поведение по категоричен
начин нежеланието си да се отдаде на извършителите на деянията и за сломяването
на това нежелание дейците са прибягнали до принуда, като в случая сломяването е
осъществено чрез сила - физическа принуда.
Принудата представлява противоправно въздействие, върху
личността на пострадалия, за да се застави той мнимо волята си да предприеме
определени действия, да се въздържи от такива или да изтърпи нещо нежелано от
него. Противоправния характер на действията определят обществено опасното
засягане свободата на волеизявлението.
Принудата е резултатно действие и за да е довършено не е
достатъчно наличието на въздействие върху личността на пострадалия, а е
необходимо да е довело до изрично посочените в закона последици, с които реално
се засяга свободата на волеизявление на пострадалата.
В настоящия случай чрез използване на физическа принуда,
а именно употребената сила, пострадалата
е принудена да осъществи полов акт против волята си с двамата подсъдими.
Тя е била подложена на такова насилие, че реално предвид своята физика е
виждала че няма никаква възможност да им се противопостави. През цялото време
тя и изпитвала страх за живота си- имайки предвид времето и мястото където е
била отведена.
Изпълнителното деяние за престъплението по чл.152 НК е
осъществено и се изразява в осъществените многократни полови актове със
свидетелката Й. от страна на
двамата подсъдими, като това е станало
пряко волята й. Последното обстоятелство се доказва безспорно от показанията на
пострадалата, на св.О./която е видяла как Й. трепери в колата / и от изготвената по делото СМЕ, при която са
описани увреждания по тялото на Й., които по начина и време напълно съвпадат с
дадените от нея показания.
Категорично доказано е от материалите по делото, че
подсъдимите са удовлетворили полово желание пряко волята на пострадалата и за
това са използвали сила.
По отношение и на другото престъпление по чл.150 НК
извършено от подс. И. насочено срещу половата неприкосновеност на Й. също са
събрани достатъчно доказателства. Разликата му с изнасилването се изразява в
това, че при него изпълнителното деяние е насочено към това да възбуди и
удовлетвори полово желание, но без съвкупление.
Престъплението
е формално, то е довършено с извършването на самото действие с цел възбуждане
или удовлетворяване на полово желание без съвкупление, без да е необходимо тази
цел да е постигната.
От събраните по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че пострадалата за времето през което е била с подсъдимите е
била принуждавана да прави орална любов
с подс.И. Това се е случило по
начин подробно описано в свидетелските й
показания.
От субективна страна
престъпленията са извършени умишлено като умисълът винаги е пряк.
Видно от обстоятелствата по делото деянията са
съставомерни и подсъдимите са действали с пряк умисъл - съзнавали са обществено
опасния характер на деянията, предвиждали са обществено опасните последици и са
ги искали.
Като съобрази изложеното до момента, съдът прецени,
че престъпленията по чл.152, ал.З, т.1,
вр. чл.152, ал.2, т.З, вр. чл.152, ал.1, т.2, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26, ал.1
от НК и за подс.И. по чл. чл.150, вр. чл.26, ал.1 от НК
са осъществени от обективна и субективна страна от подсъдимите.
По отношение на квалификациите по чл.26, ал.1 НК за
престъпленията по чл.152, ал.З, т.1, вр. чл.152, ал.2, т.З, вр. чл.152, ал.1, т.2, вр.
чл.20 ал.2 извършени от И. и А., съдът намира, че те
също се установяват по безспорен начин. Престъпленията са били извършени от тях
неколкократно през непродължителен период от време.
По отношение на повдигната им квалификация „съучастие”
за престъплението по чл.152 от НК от материалите по делото също се установява
наличието й, тъй като от действията на двамата подсъдими категорично се
установява общност на умисъла им при извършване на престъпленията.
Субект на престъпленията са вменяеми, пълнолетни,
физически лица, като и двамата подсъдими са били осъждани за извършени
престъпления по чл.152 от НК, съответно подс. И. по НОХД №516/2005г. на РС П. присъда вл. в сила 14.01.2006г. наложено
наказание три години лишаване от свобода, което е било отложено на осн. чл.66
ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, и подс. А. по НОХД №87/2009г. на
РС П. присъда вл. в сила на 02.10.2009г. наложено наказание две години
лишаване от свобода, което е било отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК с
изпитателн срок от три години, като тези
техни осъждания определят и квалификацията повторност
и за двамата подсъдими.
По отношение на възведените
обвинения срещу двамата подсъдими по чл.142, ал.2, т.2,
вр. ал.1 от НК и чл.
142 а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК от събраните по делото доказателства
съдът намира, че те са доказани от обективна и субективна страна предвид на
следното:
От материалите по
делото безспорно се установява, че на датата 29.08.2010г. подсъдимите И. и А. в
ранните часове са били в кв.А. на гр.В. до блок 11 и 13 на ул. „Н.Б."
, където са срещнали
пострадалата Й.. В междублоковото пространство подс.И. осъществил на сила полов
акт със свидетелката. След това двамата
подсъдими хванали пострадалата Й. от двете й страни и по
този начин, въпреки съпротивата й, пресекли ул. „Н.Б.". През цялото време докато водели противно на
волята й, насила със себе си пострадалата, те и казвали да не
се дърпа, тъй като тя не желаяла да отиде с тях. Подсъдимите били предпазливи и се оглеждали да не ги види
някой. По този начин държейки я от двете страни и буквално влачейки я, те пресекли
няколко улици и тръгнали в посока канала море - езеро, минаващ под „А.м.".
Когато видяла в каква посока вървят,
свид. Й. се изплашила, че ще я убият и ще я хвърлят в канала. По този начин вървейки
и държейки я , тримата изминали доста дълъг път покрай канала посока езерото под Варненска морска гимназия. В един момент
подс. И. спрял и накарал пострадалата да съблече роклята си и да изпере кръвта
му от нея. Там двамата подсъдими
последователно и неколкократно се съвъкупили с пострадалата Й. , като подс. И.
извършил с нея и действия на полово удовлетворение без съвкупление.
Известно време след това подс.А. отишъл за автомобила
който притежавал подс.И. и заедно със свид. О. се въртнали в близост до мястото
където били И. и Йораднова. Последната
била отново качена насила в този автомобил
, а именно „Фолксваген
пасат" с рег.№ В 1141 АТ , като щом пострадалата влязла в автомобила, подс.
А. се присегнал и с бутона на предна дясна врата заключил вратата откъм нейната
страна, което обстоятелство от своя страна недвусмислено показва желанието
на подсъдимите, пострадалата да не
напуска лекият автомобил. Автомобила управлявал подс.И.. След като подсъдимите,
свид. Й. и свид.О. известно време обикаляли с автомобила из гр.В. , подс. И. ***,
където и оставил подс.А. и свид.О., а той
продсължил с автомобила заедно със свид.Й. ***, където и спрял в отбивка
на пътя. Там отново за пореден път в
автомобила се съвкупили с пострадалата Й.
против волята й използвайки сила и заплашване , като проникнал с половия си
член в нея вагинално и анално. След като
извършил тези действия подс.И. се обадил по телефона си на подс. Анастосов да
излезе на главен път в кв.``А.`` , като вземе в себе си пари. Последния отишъл на уговореното място, качил
се в автомобила и тримата отишли до централната част на града. Там А. купил цигари и кафе, след което подс.И.
***А.`` като закарал свид.Й. в бизост до домът й. Преди да я пуснат да слезе от овтомобила
двамата подсъдими казали на пострадалата
да не се обръща назад и да не гледа
автомобила, защото ако направи това могат отново да я качат в него. След това посдтрадалата слязла от автомобила
и се прибрала в домът си, където разказала всичко на свид.Д..
При тези изяснени обстоятелства съдът намира, че по
безспорен начин е доказано участието и на двамата подсъдими в извършване на
престъпленията по чл.142, ал.2, т.2,
вр. ал.1 от НК и чл. 142 а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Обект при отвличането са обществените отношения свързани
с свободното придвижване в пространството на индивидите и свободата за
формиране на волята им.
Изпълнителното деяние на отвличането може да бъде
осъществено само чрез действия, като същото е довършено с принудително преместване или отвеждане на пострадалия на място, различно от това, на
което той се е намирал или желае да отиде, независимо от целта на дееца. При
това престъпление пострадалия следва да бъде поставен в положение, при което да не
може свободно да се придвижва в пространството- каквото действие по настоящото
дело безспорно е осъществено от двамата
подсъдими по отношение на пострадалата.
В настоящия случай подсъдимите И. и А. по насилствен
начин отвели свид.Й. от междублоковото пространство на блок 11 и 13 на ул. „Н.Б." в кв.``А.`` до
канала море - езеро, минаващ под „А.м.".
Пострадалата е оказала всякаква възможна съпротива на
подсъдимите за да не бъде отведена там и макар да не е успяла да стори това
ефективно, то действията й по категоричен начин са изразили несъгласието й да
тръгне с двамата подсъдими.
За да се приеме, че А. е съучастник на И. в извършването
на престъплението отвличане не е задължително той да е извикал пострадалата и да е имал
незнание че я отвлича /каквито твърдения има от негова
страна в съдебно заседание/. Достатъчно
е, че той въпреки, че е разбрал, че тя не желае да тръгва с тях я е хванал за
едната страна и я е откарал заедно с подс.И. от мястото където е била на място
което очевидно тя не е желаела да
отиде и остане.
От субективна страна престъпленията са извършени при пряк умисъл, тъй като дейците
са осъзнавали принудителното преместване в пространството на пострадалата и
нейното противозаконно лишаване от свобода и са желаели именно това, тъй като
св.Й. е изразила несъгласието си да
тръгне с тях, като след това е била държана на място против волята й. Опитала е да окаже
противодействие доколкото са й позволявали обстоятелствата но не е успяла.
Обстоятелството,
че двамата подсъдими са били абсолютно
наясно какво се случва и че са осъзнавали своите действиая се доказва както от показанията на
пострадалата, отчасти от обясненията на
подс.А., дадени по време на ДП, така и
от показанията на свид.О..
Обект както при
отвличането, така и при
противозаконното лишаване от свобода са обществените отношения свързани
с свободното придвижване в пространството на индивидите и свободата за
формиране на волята им.
Отвличането може да бъде осъществено с всички форми на
принуда и при всякъкви конкретни актове
на нейната реализащия- с побой, насилие,
заплаха с оръжие и др., като в
конкретния случай насилието безспорно е налице.
Лишаването от свобода на пострадалата - за да е
осъществен състава на престъплението, то трябва да е незаконно. В случая това е
безспорно установен факт, тъй като въпреки несъгласието си св.Й., тя е била отведена в близост до канала-море,
държана е била там противно на волята й, като след това, тези действия на
подсъдимите са продължили в автомобила ползван от подс.И. и са завършили часове
по късно, когато свид.Й. е била оставена в близост до домът й. Действията на двамата подсъдими в случая са
довели до невъзможността пострадалата да предприема каквито и да било действия
извън наложените й от подсъдимите.
Като съобрази
горните обстоятелства съдът намира, че по безспорен начин се доказва
извършването на тези престъпления и от двамата подсъдими, а именно по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК и чл. 142 а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което и ги призна за виновни по тях.
При определяне наказанията
на двамата подсъдими на осн. чл.36 НК съдът обсъди степента на обществена опасност на конкретните деяния и тази на подсъдимите, както и
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и прие следното:
- смекчаващи отговорността обстоятелства - съжаление за
извършеното от страна и на двамата подсъдими, деятелността и участието на подс.А.
в извършване на престъпленията и донякъде проявено съдействие за разкриване на
обективната истина по делото.
- отегчаващи –предходни осъждания и за двамата подсъдими
за извършени престъпления по чл.152 от НК, начина по който са извършени
престъпленията и особената дързост и цинизъм проявена от подс.И.
Доколкото производството по делото е по реда на
съкратеното съдебно следствие, предвиден в разпоредбата на чл.371, т.2 и сл. НПК, за съда съществува задължението след
определяне на наказанието същото да бъде намалено с една трета
С оглед извършените тежки умишлени престъпления, които
се отличават с явна бруталност и явно незачитане на личността на другите в
случая на пострадалата, съдът прецени, че наказанията следва да бъдат към
горните граници на възможните наказания, като
по отношение на подс.И. предвид ръководната му роля в извършване на престъпленията , наложените
наказания следва да бъдат по големи в сравнение с тези наложени на подс.А.. Така
определените общи най тежки
наказания по отношение и на двамата подсъдими следва да бъдат увеличени на осн. чл.24 от НК
с по две години – предвид извършените
множеството тежки умишлени престъпления
и за да бъдат постигнати целите на
генералната превенция визирана в НК.
По отношение и на двамата подсъдими следва да бъде
приложена и разпоредбата на чл.68 от НК, тъй като и двамата са извършили
престъпленията по настоящото дело в изпитателните срокове на предходни
осъждания - съответно подс. И. по НОХД
№516/2005г. на РС П. присъда вл. в сила
14.01.2006г. наложено наказание три години лишаване от свобода, което е било
отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, и подс. А.
по НОХД №87/2009г. на РС П. присъда вл.
в сила на 02.10.2009г. наложено
наказание две години лишаване от свобода, което е било отложено на осн. чл.66
ал.1 от НК с изпитателн срок от три
години.
Наказанията
които бяха наложени, са следните :
на подсъдимия С.И. :
- за извършеното от него престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. чл.152, ал.2, т.З, вр. чл.152, ал.1, т.2, вр.
чл.20 ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, вр.чл.54 от НК, му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което на
основание чл.58 А от НК
намали с 1/3 и определи подсъдимият да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ОСЕМ ГОДИНИ при първоначален строг режим в затвор.
- за извършеното от него престъпление по чл.150, вр. чл.26, ал.1 от НК, вр. вр.чл.54 от НК му
наложи наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на
основание чл.58 А от НК
намали с 1/3 и определи подсъдимият да
изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ
при първоначален СТРОГ режим в затвор.
- за извършеното от него престъпление по чл.142, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК, вр. вр.чл.54 от НК му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ, , което
на основание чл.58 А от НК
намали с 1/3 и определи подсъдимият да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ОСЕМ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ режим
в затвор.
- за извършеното от него престъпление по чл.142 а, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК, вр. чл.54 от НК му наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА,
което на основание чл.58
А от НК намали с 1/3 и определи
подсъдимият да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ
при първоначален СТРОГ режим в затвор.
С присъдата си на основание чл.23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛИ подс.И.
да изтърпи най-тежкото от така определените му наказания, а именно -
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ОСЕМ ГОДИНИ, което
на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ режим
в затвор.
На основание чл.24 от НК с присъдата си съдът УВЕЛИЧИ
така определеното най-тежко наказание на подс.И. с ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор.
На
основание чл.68, ал.1 от НК съдът ПРИВЕДЕ
в изпълнение наказанието наложено на подсъдимия С.И. с
влязла в сила присъда на 13.01.2006 г. по НОХД № 516/2005 год. на Районен съд П.
в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ режим
в затвор, тъй като деянията по настоящото дело са извършени в изпитателния срок
на тази присъда.
На осн.чл.59, ал.1 НК съдът ЗАЧЕТЕ
времето, през което подс.И. е бил с мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, считано от
02.09.2010 год.
на подс.Т.Б.А.
- за извършеното от него престъпление по чл. 152, ал.З, т.1, вр. чл.152, ал.2, т.З, вр. чл.152, ал.1, т.2, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл. 26, ал.1 от НК, вр. вр.чл.54 от НК, му наложги наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ, което на
основание чл.58 А от НК
намали с 1/3 и ОПРЕДЕЛИ подсъдимият
да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което на основание чл.61,
т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
СТРОГ режим в затвор.
- за извършеното
от него престъпление по чл.142, ал.2, т.2,
вр. ал.1 от НК, вр. вр.чл.54 от НК, му налаожи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ, което на
основание чл.58 А от НК
намали с 1/3 и ОПРЕДЕЛИ подсъдимият
да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което на основание чл.61,
т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
СТРОГ режим в затвор.
- за извършеното от него престъпление по чл.142 а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, вр. вр.чл.54 от НК,
му наложи наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ, което на основание чл.58
А от НК намали с 1/3 и ОПРЕДЕЛИ
подсъдимият да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.61,
т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
СТРОГ режим в затвор.
С присъдата си на основание чл.23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛИ подс.А. да изтърпи най-тежкото от така
определените му наказания, а именно - ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което на основание чл.61,
т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
СТРОГ режим в затвор.
На основание чл.24 от НК съдът УВЕЛИЧИ така определеното най-тежко наказание с ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.61,
т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
СТРОГ режим в затвор.
На
основание чл.68, ал.1 от НК съдът ПРИВЕДЕ
в изпълнението наказанието наложено на подсъдимия Т.А. с
влязла в сила присъда на 02.10.2009 г. по НОХД № 87/2009 год. на Районен съд П.
в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от
свобода, което на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален СТРОГ режим
в затвор, тъй като деянията по настоящото дело са извършени в изпитателния срок
на тази присъда.
На осн.чл.59, ал.1 НК съдът ЗАЧЕТЕ времето, през което
подс.А. е бил с мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА”, считано от 02.09.2010 год.
Съдът намира, че така определения размер на наказанията ще спомогнат
подсъдимите да се поправят и превъзпитат към спазване на законите, ще се
въздейства предупредително върху тях и ще въздейства възпитателно и
предупредително спрямо останалите членове на обществото, като по този начин ще
бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание са приети за съвместно разглеждане граждански
искове, предявени от пострадалата Е. Йораднова
срещу двамата подсъдими в размер на по
10 000 лв. срещу всеки един от тях за претърпените от нея в
резултат на деянията неимуществени вреди.
Съдът прецени, че
гражданските искове са доказани по основание, с оглед крайният
резултат от приключването на наказателното производство и обстоятелството, че
подсъдимите са признати за виновни във вменените им престъпления. По отношение на размерът на гражданските искове , съдът прецени, че не са събрани
доказателства за да бъдат уважени в
пълен размер.
От назначената по делото
съдебно психиатрична и психологична експертиза
/л.136 от ДП/ се установява, че случилото се със свид.Йорданава е изиграло по
отношение на нея роля на психотравма, а
след извършване на деянията - по време
на извършване на експертизата същата е изпаднала в пост травматично стресово
разстройство.
Горното, както и участието и
ролята на всеки един от подсъдимите в извършване на деянията мотивира съда да
приеме, че гражданския иск предявен от свид.Й. по отношение на подс.И. е доказан до размера на 8 000 лЕ. за
претърпените в резултат на деянията извършени от него неимуществени вреди, а по отношение на подс.А. гражданския иск за претърпените в резултата
на деянията неймуществени вреди от свид.Й.
е доказан в размер на 6000лЕ., които суми подсъдимите следва да заплатят на
пострадалата, ведно със законните лихви върху тях от 29.08.2010г. до окончателното им изплащане.
Не са събрани доказателства
за тежко състояние на Й., които да обусловят уважаването на исковете в пълния им размер, поради което и съответно
исковете за разликата над 8 000лв.
до 10 000лЕ. за подс.И. и
съответно над 6000лЕ. до
10 000лЕ. за подс.А., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С присъдата си съдът възложи
на подсъдимите направените по делото разноски, както и държавните такси върху
уважените граждански искове.
Водим от горното, Варненският
окръжен съд постанови своята присъда.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: