№ ……………….
Гр. София, 29.03.2024 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-12 състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети февруари две хиляди двадесет и четвърта година,
в следния състав:
Съдия: Кирил П.
при
участието на секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10802 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на
делото са предявените от „М.К.Г.“ ООД, ЕИК ******** срещу „И.И.“ ЕООД, ЕИК********и
Н.И.В., ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове относно
признаване за установено по отношение на ответниците, че в полза на ищеца
съществува ипотечно право, произтичащо от договорна ипотека, учредена с
Нотариален акт от 29.03.2017г., вписан в Службата по вписванията-гр. София с
вх. рег. № 17238, том VIII, акт № 22
върху апартамент № 9 с идентификатор 68134.407.20.2.9 съгласно КККР на гр. София
и Договор за цесия от 24.02.2020г. с нотариална заверка на подписите, който е
вписан в Службата по вписванията – гр. София на 24.02.2020 г. с вх. № 9866,
акт № 154, том V по отношение на ипотекирания имот, и че
извършеното заличаване на договорна ипотека, учредена с Нотариален акт от
29.03.2017 г., вписан в Службата по вписванията-гр. София с вх. рег. № 17238,
том 8, акт 22 върху апартамент № 9 с идентификатор 68134.407.20.2.9 съгласно
КККР на гр. София, регистрирано с вх. №21385, том 18, акт 43 е недопустимо,
евентуално, че е вписано несъществуващо обстоятелство, извършено с акт
№43/29.04.2020 г., с вх. № 21385, том 18.
Ищцовото
дружество основава исковете си с твърденията, че в качеството на цесионер по
договор за цесия от 24.02.2020 г. сключен с ответника „И.И.“ ЕООД, ЕИК ********,
е придобило вземанията на цедента, възникнали от сключения между последния и
ответника В. договор за заем заедно с всички привилегии и обезпечения, сред
които и учредената в полза на цедента договорна ипотека върху процесния
ипотекиран имот – ап. 9. Договорът за цесия е бил вписан в Службата по
вписванията на 24.02.2020 г., а длъжникът е бил уведомен за цесията от ЧСИ Н.П.със
съобщение, връчено при отказ на 25.03.2020 г. Въпреки това, цедентът и ответник
в производството –„И.И.“ ЕООД депозирал в Службата по вписванията при СРС на
29.04.2020 г. молба-съгласие за заличаване на договорната ипотека, обезпечаваща
прехвърленото преди това по силата на договора за цесия вземане. Въпреки че към
29.04.2020 г. ответното дружество „И.И.“ ЕООД вече не е кредитор на вземането и
следователно и ипотекарен кредитор, той е предприел действия по заличаване на
ипотеката съгласно чл. 179, ал. 2 ЗЗД, което е недопустимо, тъй като тя може да
бъде заличена само по молба на действителния кредитор, а не по молба на
предходния такъв. Евентуалното твърди, че било вписано несъществуващо
обстоятелство.
В
законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от страна
на ответника Н.В.. С него той оспорва предявените искове, като сочи, че в хода
на изпълнителното производство по изп. дело № 131/2019 г. по описа на ЧСИ Н.П.между
него и взискателя „И.И.“ ЕООД е постигната спогодба, в резултат на което дългът
е бил погасен изцяло на 20.02.2020 г., чрез изплащане на суми на вноски и чрез
даване вместо изпълнение. Сочи, че това се установявало от аналитичен регистър
на „И.И.“ ЕООД, сметка 229/1-заем Н.В., Споразумение от 20.02.2020 г. и
Спогодба от 20.03.2020 г. От тях било видно, че кредиторът е декларирал, че
облигационните отношения между тях по повод издадения изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 1454/2019 г. по описа на РС-Пазарджик са окончателно уредени. Ответникът
сочи, че на 17.05.2020 г. е получил съобщение за налагане на запор във връзка
със същото вземане, след което разбрал, че управителят на „ИПС И.“ ЕООД на
24.02.2020 г., нарушавайки вътрешни правила в дружеството и несъобразявайки
обстоятелството, че дългът е погасен, прехвърлил с договор за цесия погасеното
вече вземане спрямо него в полза на ищцовото дружество. Той твърди, че не е
получавал уведомление за извършената цесия на 25.03.2020 г., като на тази дата
и около 16:00 часа не се е намирал в жилището си, за да откаже да получи съобщението.
Поради това по отношение на него цесията не е породила действие и негов
кредитор продължавал да бъде „И.И.“ ЕООД. Отделно от посоченото по-горе,
ответникът счита, че след като е погасил изцяло вземането преди сключването на
договора за цесия, то този договор не е породил правно действия, защото реално
такова вземане не е съществувало в патримониума на цедента. По тази причина и
ищцовото дружество не е придобило обезпеченото с договорната ипотека вземане и
не е станало негов кредитор. Поради това, че „ИПС И.“ ЕООД към датата на
погасяване на задълженията по изпълнителния лист – 20.02.2020 г. безспорно е
било кредитор на ответника В., именно в това си качество е имало правото да
поиска заличаването на вписаната ипотека, поради това, че дългът е бил погасен.
Ето защо, моли за отхвърляне на предявените искове.
В
законоустановения срок за отговор на исковата молба такъв не е постъпил от
страна на ответника „ИПС И.“ ЕООД. С постъпило в хода на производството
становище намира претенциите за недопустими и неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Представен е договор
за заем от 27.03.2017 г., сключен между „И.и.“ ЕООД като заемодател, от една
страна, и Н.И.В. като заемател, от друга страна, по силата на който
заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя парична сума в
размер на 150 000 лв. при уговорена годишна лихва на база от 360 дни в размер
на 2,8 % от заетата сума.
За обезпечаване
на всички вземания на заемодателя за главница, лихва и неустойка, уговорени в посочения
договор за заем Н.И.В. е учредил в полза на „И.и.“ ЕООД договорна ипотека върху
следния недвижим имот апартамент № 9, находящ се в гр. София, на ул. ********,
във вх. А по нотариален акт, понастоящем вх. Б, на ъгъла с бул*********, със
застроена площ от 146.38 кв. м., състоящ се от четири стаи, хол, кухня и
сервизни помещения, при съседи: изток – калкан на сградата на ул. Оборище № 3,
запад – ап. № 10, север – двор на кооперацията, юг – ул. Оборище, заедно с прилежащите
му – избено помещение при съседи: изток – К.И М.Д., запад – Г. и М.К., север –
коридор, юг – ул. Оборище, както и 5.18 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, парцел VII от квартал 536 по плана на гр. София, местност
Центъра, който апартамент е заснет и нанесен в КККР на гр. София, одобрени със
Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на ИД на АГКК като самостоятелен обект с
идентификатор 68134.407.20.2.9, с адрес гр. София, ул. ********, вх********,
находящ се в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.407.20, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, на
едно ниво, при съседи по кадастрална схема: на същия етаж – обект с
идентификатор 68134.407.20.2.10, под обекта – обект с идентификатор
68134.407.20.2.7, и над обекта – обект с идентификатор 68134.407.20.2.11, което
се установява от представения по делото Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 75, том I,
рег. № 2019, дело № 41 от 29.03.2017 г. на нотариус В.К., нотариус с район на
действие СРС, вписана под № 269 в регистъра на НК, вписан в Службата по
вписванията-гр. София с вх. рег. № 17238, том VIII,
акт № 22, дело №
11978/2017 г.
По делото е
представено споразумение от 20.02.2020 г. /л. 68 от делото/, сключено между „С.П.“
ЛТД в качеството му на едноличен собственик на капитала на „И.и.“ ЕООД и Н.И.В.,
в което е посочено, че то се сключва по волята на страните предвид договор за
заем от 27.03.2017 г., сключен между страните за сумата от 150 000 лв., както и
предвид погашенията, направени до момента, при което страните заявяват, че
целият дълг е погасен изцяло и страните нямат каквито и да било претенции
помежду си, като вписаната ипотека следва да бъде заличена предвид пълното
погасяване на дълга. В споразумението страните са заявили, че пълното
погасяване е извършено от заемателя към заемодателя, както следва: по банков
път и чрез предаване на ценни вещи /1 брой дърворезба на Д.К.– Нерон; 1 брой
картина на Ат. М.; 4 броя картини с автор П.М./, чиято стойност напълно
съответства на дължимата сума извън банковите погашения, с което и двете страни
са напълно съгласни.
По делото е
представена и спогодба от 20.03.2020 г., сключена между „И.и.“ ЕООД и Н.И.В., в
която посочените лица са констатирали, че поради неизпълнение на задълженията
по договора за заем от страна на заемополучателя, заемодателят на основание чл.
417 ГПК се е снабдил с заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч. гр. д. № 1454/2019 г. по описа на РС – Пазарджик. Прието е, че въз основа на
изпълнителния лист е образувано изпълнително дело, като към датата на
подписване на споразумението общата дължима сума е 221 630.22 лв., която сума
съгласно чл. 1 от споразумението страните се съгласяват, че заемодателят /по
всяка вероятност техническа грешка – заемополучателят/ е погасил напълно и
изцяло чрез парични преводи по банков път по сметка на заемодателя и чрез
даване вместо изпълнение, като е прехвърлена собствеността на вещи, чиято
стойност покрива и съответства на пълния размер на дължимата сума.
Представена е и
молба-съгласие за заличаване на договорна ипотека върху недвижимия имот от „И.и.“
ЕООД от 29.04.2020 г. и справка по лице, от които се установява, че на
29.04.2020 г. е вписано заличаване на договорната ипотека в СВ-гр. София.
Междувременно,
видно от представения на л. 9-13 от делото пред СРС/ договор, на 24.02.2020 г. между
„И.и.“ ЕООД и ищцовото дружество „М.к.г.“ ООД е сключен договор за продажба на
вземания /цесия/, по силата на който „И.и.“ ЕООД е прехвърлило на „М.к.г.“ ООД
непогасеното си вземане по изп. дело № 131/2019 по описа на ЧСИ Н.П.към
длъжника Н.И.В., което вземане е обезпечено с договорна ипотека, върху недвижим
имот, собственост на длъжника и което вземане към датата на сключване на
договора е общо в размер на 220 765.76 лв. /чл. 1/. Договорът за цесия е вписан
в Служба по вписванията– гр. София на 24.02.2020 г. с вх. № 9866,
акт № 154, том V по отношение на ипотекирания имот, видно
от отбелязването върху представения екземпляр от договора.
Във връзка със
сключения договор за цесия по делото е представено и уведомление по изп. д. №
675/2020 г. на ЧСИ М.П.с рег. № 851, от което се установява, че същото е
връчено на адресата – Н.В. – на 25.03.2020 г. при отказ. Разписката е официален
удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща съда доказателствена
сила, която може да бъде оборена с всички допустими доказателствени средства.
Именно за опровергаване съдържанието на този документ по делото е разпитан
свидетелят Б.П.Б., чиито показания обаче съдът намира за непълни и вътрешно
противоречиви, поради което не ги кредитира, като при преценката се взеха
предвид и близките отношения, в които се намират свидетелят и ответникът по
делото.
По делото са
представени и седем боря платежни нареждания /л. 122 – 128 от делото/, както
следва: Платежно нареждане от 10.09.2019 г. с наредител Н.В. и получател „И.и.“
ЕООД за сумата от 10 000 лв. с посочено основание – възстановяване на заем по
споразумение; Платежно нареждане от 31.01.2020 г. с наредител Н.В. и получател
„И.и.“ ЕООД за сумата от 5 000 лв. с посочено основание – възстановяване на
сума по договор за заем; Платежно нареждане от 01.11.2019 г. с наредител Н.В. и
получател „И.и.“ ЕООД за сумата от 2 000 лв. с посочено основание –
възстановяване на заем по споразумение; Платежно нареждане от 14.02.2020 г. с
наредител Н.В. и получател „И.и.“ ЕООД за сумата от 5 000 лв. с посочено
основание – възстановяване на сума по договор за заем; Платежно нареждане от
10.09.2019 г. с наредител Н.В. и получател „И.и.“ ЕООД за сумата от 10 000 лв.
с посочено основание – възстановяване на заем по споразумение; Преводно
нареждане от 01.02.2020 г. с наредител Н.В. и получател „И.и.“ ЕООД за сумата
от 5 000 лв. с посочено основание – възстановяване на сума по договор за заем;
Преводно нареждане от 14.02.2020 г. с наредител Н.В. и получател „И.и.“ ЕООД за
сумата от 5 000 лв. с посочено основание – възстановяване сума по договор за
заем.
От правна страна:
По иска с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК:
По допустимостта:
С
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК може да се установи съществуването или
несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от
нарушаване, т. е. когато правото е несигурно. Прието е, че именно защото ищецът
има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи с
влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не определена правна
връзка, т.е. да установи съществуването или несъществуването на едно
правоотношение, той има правен интерес от предявяване на установителен иск, с
решението по който тази несигурност в правото ще бъде отстранена – виж определение № 637 от 21.11.2018 г. по ч. т.
д. № 1517/2018 г. на II г. о. на ВКС. Наличието на правен интерес за ищеца
от предявяване на установителен иск е законова предпоставка за надлежно
упражняване на правото на иск. За нея съдът следи служебно в хода на целия
процес. Предприетите от ищеца изменения на иска до връчване на препис от
исковата молба на ответника съставляват поправка на исковата молба. За тези
поправки не важат ограниченията на чл. 214 ГПК за изменение на иска и на чл.
228 ГПК за заменяне на страна – виж решение
№ 162 от 02.02.2017 г. по гр. д. № 2357/2015 г. на II г. о. на ВКС и
определение № 178 от 12.03.2012 г. по ч. гр. д. № 105/2012 г., III г. о. на ВКС.
Според
чл. 179, ал. 2 ЗЗД заличаването погасява ипотеката. Съобразно разясненията,
дадени в ТР № 3 от 17.03.2021 г. по т. д.
№ 3/2018 г. на ОСГТК на ВКС, законът придава погасителен ефект на
заличаването на ипотеката в хипотезата на чл. 179, ал. 1 ЗЗД. Доколкото
действието на вписването се изразява във възникване на ипотечното право, прекратяването на действието на вписването
означава прекратяване на ипотечното право. За ищеца е налице интерес да
установи съществуването на ипотечното право. Участието на цедента
е необходимо, доколкото същият оспорва наличието на правоотношение по договора
за цесия, респ. твърди, че длъжникът е погасил сумите преди сключването на
договора за цесия. Ищецът цели да обвърже със силата на присъдено нещо и
първоначалния кредитор по договора за ипотека именно предвид направените
оспорвания, както и предвид обстоятелството, че именно по молба-съгласие по чл.
179, ал. 1 ЗЗД на първоначалния кредитор е заличена ипотеката. Само при
участието и на двете страни ищецът би постигнал целените последици с предявения
иск, а именно да установи, че правоотношението съществува, т. е., че ипотеката
не е погасена. Обстоятелства дали „М.К.Г.“ ООД е кредитор на Н.И.В., както и
дали задълженията са погасени преди сключването на договора за цесия, са
относими към съществото на спора, поради което и възраженията на ответниците по
допустимостта на производството са неоснователни.
В тежест на ищцовото дружество е да докаже, че е
придобило въз основа на договора за цесия вземане спрямо ответника В., което е
било обезпечено с договорна ипотека, че ответникът В. е бил уведомен за цесията
съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, както и, че именно то е носител на
ипотечното право като кредитор на ответника В..
В тежест на ответниците е да докажат
възраженията си, в частност, че обезпеченото вземане е било напълно погасено.
Съгласно
чл. 166, ал. 1 ГПК ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър,
което се извършва въз основа на договор или на закона. Видно от цитираната
разпоредба, ипотеката се учредява чрез сложен фактически състав, елемент от
който е вписването, което има конститутивно действие, тъй като с него възникват
правните последици на ипотеката, както и оповестително-защитно действие – чрез
него се дава гласност на ипотечното право по отношение на трети лица и се
урежда конкуренцията на права, която би могла да се породи между няколко
ипотекарни кредитори по отношение на един и същ имот или между ипотекарен
кредитор и последващ собственик на имота. Като акцесорно право ипотеката се
погасява, когато обезпеченото вземане се погаси на някое от предвидените в
закона основания – чрез плащане, прихващане, опрощаване, по давност, чрез
изнасяне на имота на публична продан и удовлетворяване от цената му или при
погиване на ипотекирания имот.
В
разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че
с вписания нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 29.03.2017 г.
в полза на „И.и.“ ЕООД, като ипотекарен кредитор, е
възникнало ипотечно право върху процесния имот. От своя страна по силата на
договор за цесия от 24.02.2020 г. ищцовото дружество е придобило непогасеното вземане на
„И.и.“ ЕООД към длъжника Н.И.В., което вземане е обезпечено с посочената
договорна ипотека, тъй като договорът за цесия е действителен и е породил
действие. От момента на сключването му и съобщаването му на длъжника кредитор
на ответника В. е именно „М.К.Г.“ ООД – прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/.
Ирелевантни за
крайния изход на спора са обстоятелствата кой управител на „И.и.“ ЕООД е
изтеглил постъпилите пари от „М.К.Г.“ ООД и отношенията между„И.и.“ ЕООД с предишния
му управител. Договорът за цесия е подписан от представляващия към този момент
„И.и.“ ЕООД. Договорът е действителен, подписът на управителя не е оспорен в
законоустановения срок, поради което и същият валидно обвързва страните по
сключеното правоотношение, като отношенията на ответника с предишния му
управител са без значение за основателността на предявения иск.
Договорът за
цесия е валиден и е произвел действие. Цесията прехвърля вземането от стария на
новия кредитор. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което се е
намирало в момента на сключване на договора. В разглеждания случай цесионерът е
придобил вземането на 24.02.2020 г. Съобщението не е елемент от фактическия
състав, който поражда действие между страните. Правата по цесията преминават
върху цесионера със сключването на цесията. Значението на съобщението е с оглед
на третите лица – длъжника, правоприемниците и кредиторите на цедента и
цесионера. Прехвърлянето има действие за всички трети лица от момента, в който
съобщението бъде получено от длъжника, като съобщението има действие за в
бъдеще.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника В., че не му е съобщена цесията. Както
се посочи по-горе, длъжникът Н.В. е бил уведомен от кредитора чрез уведомително
писмо на 25.03.2020 г. по изп. д. № 675/2020 г. на ЧСИ М.П.с рег. № 851. Доколкото
в ЗЧСИ липсват специални разпоредби досежно връчването на покани, съобщения и
отговори, при връчването на книжа във връзка с гражданскоправни отношения чрез
ЧСИ, приложение намират правилата на чл. 37-58 ГПК. Съгласно чл. 43 ЗЧСИ
частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в неговата
кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл.
37-58 ГПК. Връчването е извършено при отказ на лицето да получи документа,
което връчване е валидно. Съгласно чл. 49 ГПК мястото на връчване е жилището
или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на
което адресата може да бъде намерен. Връчването е извършено редовно, съгласно изискванията
на чл. 44, ал. 1 ГПК, тъй като съставената от връчителя разписка съдържа всички
изискуеми се съгласно закона реквизити за това - отбелязване от страна на
връчителя за отказа на получателя, подпис на връчителя и дата. Спазването на
изискуемата форма за регистриране на направения отказ е достатъчна за да се
приеме връчването за редовно – решение № 277 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 562/2011 г., III г. о. В разписката към уведомлението е отразено, че
на 25.03.2020 г. в 16:15 ч. връчителят е посетил адреса, като Н.В. отворил
вратата на апартамента и заявил, че не иска да получава нищо. Уведомлението е
редовно оформено. Свидетелските показания на Б.Б./която живее на семейни начела
с Н.В./ са прекалено общи, същата твърди, че м. март 2020 г. в началото Н.В.
живеел в гр. Монтана при майка си за 17-20 дни. Същата си спомня за посещение
на призовкар м. март 2020, но не конкретизира дата на посещението.Показанията
на свидетеля по никакъв начин не оборват доказателствената сила на връченото
съобщение – това, че Н.В. е бил за 17-20 дни началото на март 2020 г. в гр.
Монтана не означава, че в края на месеца на 25.03.2020 г. не е бил на адреса,
на който е връчено съобщението. На следващо място, възможно е свидетелят да
установява с възприятията си предишно посещение на призовкаря на адреса преди
извършеното редовно връчване на дата 25.03.2020 г. При всичко изложено, съдът
намира, че длъжникът Н.В. е уведомен за извършената цесия на 25.03.2020 г., от
която дата договорът е проявил действие спрямо него.
За погасяването
на ипотечното право е необходимо е единствено пълно погасяване на задълженията.
Ако задължението не е погасено изцяло, то съгласно чл. 174, ал. 1 ЗЗД ипотечното право продължава
да съществува в пълен обем, поради което в тежест на ответните страни е да
установяват по делото при условията на пълно и главно доказване, че
обезпеченото с ипотека задължение е било погасено изцяло. Подобно доказване по
делото липсва.
В случая
ответникът В. твърди, че е погасил цялото си задължение към предишния кредитор
„И.и.“ ЕООД чрез плащане и даване вместо изпълнение, поради което ипотеката е
заличена със съгласие на кредитора и вече не съществува ипотечно право в негова
полза. Това твърдение обаче остана недоказано в хода на процеса. На първо
място, представените и оспорени от насрещната страна платежни документи по
никакъв начин не установяват погасяване на задължения на ответника Н.И.В.
именно по договора за заем от 2017 г., тъй като никъде в тези документи не е
посочен същият като основание за плащане. Споразумението от 20.02.2020 г. между
С.П. ЛТД и Н.И.В. не обвързва „И.и.“ ЕООД, тъй като същото има действие само
между страните, а не спрямо трети лица по аргумент от чл. 21, ал. 1 ЗЗД.
Спогодбата между „И.и.“ ЕООД и Н.И.В. от
20.03.2020 г. е сключена значителен период след цедирането на вземанията. В
тази връзка платежните нареждане предхождат датата на спогодбата – като
преобладаващата част от тях са от 2019 г., което допълнително разколебава
извода, че основанието за плащането по тях са именно процесните задължения. Впрочем,
дори да се приеме, че тези платежни документи се отнасят именно до процесния
договор за заем, то общата им стойност не покрива всичките задължения на
длъжника по него, поради което и при
липсата на пълно погасяване на задължението, ипотечното право продължава да
съществува, защото то обезпечава цялото вземане.
Що се отнася до
другия погасителен способ – даване вместо изпълнение, по делото не се съдържат
никакви доказателства за осъществяването му. Единствено в представеното
споразумение от 20.02.2020 г. се съдържа изявление от подписалите го страни, че
заемателят погасил задължението си по банков път и чрез предаване на ценни
вещи. Споразумението освен, че не обвързва „И.и.“ ЕООД, представлява частен
документ, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Доказателствената
стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно
убеждение, с оглед на всички обстоятелства по делото. Когато по делото не са
сочени, респ. не са събрани други доказателствени средства и е налице оспорване, то това е достатъчно за
съда да направи извод, че твърденият факт не се е осъществил пълно и главно в
обективната действителност.
В Спогодбата между „И.и.“
ЕООД и Н.И.В. от 20.03.2020 г. не са
индивидуализирани движимите вещи, които са прехвърлени от Н.В.. Липсват каквито
и да е доказателства за прехвърлени вещи от страна на Н.В. в полза на „И.и.“
ЕООД и за тяхната стойност, предвид значителната стойност на вземанията на
кредитора.
Доколкото
ответните страни не ангажират доказателства за пълното погасяване на
обезпечените задължения по договора за заем, то съдът достига до извод, че в
полза на кредитора „М.К.Г.“ ООД, ЕИК ******** срещу „И.И.“ ЕООД, ЕИК********съществува
ипотечно право, произтичащо от договорна ипотека, учредена с Нотариален акт от
29.03.2017г., вписан в Службата по вписванията-гр. София с вх. рег. № 17238,
том VIII, акт № 22 върху
апартамент № 9 с идентификатор 68134.407.20.2.9 съгласно КККР на гр. София и
Договор за цесия от 24.02.2020г. с нотариална заверка на подписите, който е
вписан в Службата по вписванията – гр. София на 24.02.2020 г. с вх. № 9866,
акт № 154, том V по отношение на ипотекирания имот.
Ето защо,
предявеният установителен иск като основателен следва да се уважи изцяло.
По иска по чл. 90 ЗКИР:
Вписването има
оповестителна и защитна функция. Редът на вписване пази права. Затова нормата
на чл. 90 ЗКИР предвижда възможност, когато с вписването са засегнати права на
трети лица, те по исков ред да предявят един от трите иска – за установяване
недопустимост на вписване, недействителност на вписване, или несъществуване на
вписано обстоятелство. Всеки от трите иска по чл. 90 от ЗКИР е установителен,
поради което за предявяването му ищецът следва да обоснове наличие на правен
интерес. Предмет на иска е само вписването, т.е. дали са спазени правилата за
вписване, предвидени в ПВп и ЗКИР, действали към момента на извършването му. С
този иск не се установява нищожност, или унищожаемост на сделка, която вписания
акт материализира, защото вписването не е елемент от фактическия състав по
сключването й, а и защото основанията за нищожност и унищожаемост на сделки са
различни. Заличаването на вписването, или изменението му има значение за
противопоставимостта на акта – губи се реда и предимството на вписването, което
чл. 113 ЗС дава.
Предметът на
иска по чл. 90 ЗКИР, включва
проверката дали са спазени правилата за вписване, предвидени в ПВп и ЗКИР,
действали към момента на извършването му относно териториалната и предметна
компетентност, процесуалните и материалноправните изисквания и вписаният акт да
удостоверява подлежащо на вписване обстоятелство.
Съгласно чл.
179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 1 ПВп вписването на ипотеката се заличава въз
основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално
заверена форма, или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение.
Законът придава погасителен ефект на заличаването на ипотеката, настъпило по
молба на кредитора или въз основа на влязло в сила съдебно решение – чл. 179,
ал. 1 ЗЗД, а също така при извършена публична продан на ипотекирания имот и
когато са изтекли десет години от датата на вписването, без то да е подновено.
Съгласно чл. 19,
ал. 1 ПВп заличаване на вписването на ипотеката /чл. 179 ЗЗД/ става въз основа
на писменото съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, или на
влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването. Вписването,
включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване, съставлява
едностранно охранително производство, в рамките на което е недопустимо да се
разрешават правни спорове, доколкото се касае за безспорна администрация. Самото
заличаване обаче е техническо действие и реално не то погасява ипотеката, а
настъпилите преди него обстоятелства. Именно затова когато актът, въз основа на
който е станало заличаването, се обяви за недействителен, ипотеката може да се
впише наново по аргумент от чл. 179, ал. 3 ЗЗД. Конкретно при искане за
заличаване на ипотека съдията по вписванията проверява дали тази ипотека е била
вписана и дали са налице условията за заличаването й, предвидени в чл. 179, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 22 ПВп.
От представената
по делото молба-съгласие за заличаване на договорна ипотека на „И.и.“ ЕООД се установява, че искането за заличаване е на
основание чл. 19, ал. 1 ПВп вр. с чл. 179, ал. 1 ЗЗД. В молбата-съгласие „И.и.“
ЕООД се позовава само на качеството си на кредитор,
липсват други основания, които да сочат на евентуална заинтересованост от
подадената молба. В молбата не са изложени твърдения, че обезпеченото вземане е
погасено, като единствено е дадено съгласие за заличаване на ипотеката, поради
твърдението на молителя, че е кредитор на обезпеченото вземане.
Недопустимо е
вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в производството
лице. В партидата на „И.и.“ ЕООД в СВ е вписано прехвърлянето на вземането с
договор за цесия на
24.02.2020 г. с вх. № 9866, акт № 154, том V по отношение на ипотекирания имот.
Вписването предшества подаването на молбата-съгласие, а и по делото се
установи, че между страните М.К.Г.“ ООД и „И.И.“ ЕООД договорът за цесия е
произвел ефект още от момента на сключването, поради което към датата на
подаване на искането за заличаване „И.И.“ ЕООД не е бил кредитор по
обезпеченото вземане. Следователно към тази дата И.И.“ ЕООД не попада в кръга на легитимираните
лица по чл. 19 ПВп., които могат да искат заличаване на договорната ипотека.
Оттук, вписването е недопустимо, поради което искът за установяване
недопустимост на вписаното обстоятелство следва да се уважи.
Поради
ненастъпване на процесуалното условие, то евентуалният иск за установяване
вписването на несъществуващо обстоятелство - не следва да се разглежда.
Компетентен да
постанови заличаване на вписвания в имотния регистър, респективно на
вписванията извършени по реда на Правилника за вписванията, предвид изричната
разпоредба на чл. 90, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР, е съдията по вписванията. Заличаването
на вписването или съответното обстоятелство е последица от уважаване на
предявените искове и се извършва от органа, който е извършил вписването по искане
на заинтересованото лице – определение №
154 от 20.03.2015 г. по ч. т. д. № 119/2015 г. по описа на II т. о. на ВКС, решение № 158 от 04.02.2018 г. по т.
д. № 247/2015 г. на II т. о. на ВКС.
По разноските:
При този изход
на спора разноски се дължат на ищеца. Представени са доказателства и списък по
чл. 80 ГПК, от които се установява, че направените от ищеца разноски по
производството са в размер общо на 6804.23
лв., като същите ще се възложат в тежест на ответниците.
Водим от
горното, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК на „М.К.Г.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, срещу „И.и.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** и Н.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, че в полза на „М.К.Г.“
ООД съществува ипотечно права, произтичащо
от договорна ипотека, учредена с нотариален акт от 29.03.2017 г., № 75, том I, рег. № 2019, дело № 41 при нотариус В.К. с № 269 в регистъра на НК,
вписан в Службата по вписванията - гр. София с вх. рег. № 17238 от 29.03.2017
г., том VIII, акт № 22 върху следния недвижим имот, собствен на Н.И.В. - апартамент
№ 9, находящ се в гр. София, на ул. ********, във вх. А по нотариален акт,
понастоящем вх. Б, на ъгъла с бул. ********, със застроена площ от 146.38 кв.
м., състоящ се от четири стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при съседи:
изток – калкан на сградата на ул. Оборище № 3, запад – ап. № 10, север – двор
на кооперацията, юг – ул. Оборище, заедно с прилежащите му – избено помещение
при съседи: изток – К.И М.Д., запад – Г. и М.К., север – коридор, юг – ул.
Оборище, както и 5.18 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху държавно дворно място, парцел VII от квартал 536 по плана на
гр. София, местност Центъра, който апартамент е заснет и нанесен в КККР на гр.
София, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на ИД на АГКК като
самостоятелен обект с идентификатор 68134.407.20.2.9, с адрес гр. София, ул. ********,
вх********, находящ се в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.407.20, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, на
едно ниво, при съседи по кадастрална схема: на същия етаж – обект с
идентификатор 68134.407.20.2.10, под обекта – обект с идентификатор
68134.407.20.2.7, и над обекта – обект с идентификатор 68134.407.20.2.11, за
обезпечаване на вземания по договор за заем от 27.03.2017 г., които вземания са
прехвърлени от „И.и.“ ЕООД в полза на „М.К.Г.“ ООД с Договор за цесия от
24.02.2020 г. с нотариална заверка на подписите, който е вписан в Службата по
вписванията – гр. София на 24.02.2020 г. с вх. № 9866, акт № 154, том V.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „М.К.Г.“ ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, с правно
основание чл. 90, ал. 1 ЗКИР, че вписването
на заличаването на договорна ипотека, учредена с нотариален акт от 29.03.2017
г., № 75, том I, рег. № 2019, дело № 41 при нотариус В.К. с № 269 в регистъра
на НК, вписан в Службата по вписванията - гр. София с вх. рег. № 17238 от
29.03.2017 г., том VIII, акт № 22, вписано с акт №
43/29.04.2020 г., с вх. № 21385, том 18 в СВ, отразено и по партидите на „И.и.“
ЕООД, ЕИК********и Н.И.В., ЕГН **********, е
недопустимо.
ОСЪЖДА
„И.и.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и Н.И.В., ЕГН
**********, с адрес *** да заплатят на „М.К.Г.“ ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 6804.23
лв. – разноски по производството.
УКАЗВА
на ищеца „М.К.Г.“ ООД, че след влизане в сила на решението и въз основа на
писмена молба до Служба по вписванията може да поиска заличаване на вписаното
обстоятелство, вписано с акт № 43/29.04.2020 г., с вх. № 21385, том 18 в СВ.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: