№ 2041
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Михаил Малчев
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20211100514498 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № II-55-20155407 от 12.07.2021 г., постановено по гр. д. № 87475 по
описа за 2017 г. на СРС, 55 състав, всеки един от ответниците Г. Д. Д. и М. М. Д. е
осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД по следните суми: сума от 132,17 лв. – главница за
доставена топлинна енергия, сума от 15,75 лв. – главница за осъществено дялово
разпределение, ведно със законната лихва от 14.12.2017 г. г. до окончателното
изплащане, представляващи стойност на обогатяването на ответната страна чрез
ползването в периода 01.11.2014 г. - 31.03.2016 г. на услуги по доставка на топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****.
Със същото решение СРС отхвърлил изцяло предявените от ищеца срещу всеки
от двамата ответници искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума от по 27,24 лв. – лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия, както за сума от по 3,23 лв. – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2014 г. – 28.09.2017
г., като неоснователни.
С оглед изхода на спора е разпределена и отговорността за разноски, сторени в
хода на първоинстанционното производство, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците Г. Д. Д. и М. М. Д. са осъдени да заплатят на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от по 613,54 лв. – разноски по делото.
1
Недоволни от така постановеното решение останали ответниците Г. Д. Д. и М.
М. Д., които в две отделни срочни жалби и чрез назначените им по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особени представители обжалват първоинстанционното решение в частта, с която
съдът е уважил претенциите на предприятието – ищец спрямо всеки от тях.
В жалбата на ответника М. М. Д., чрез адв. П. С., се развиват доводи, че
решението на СРС в оспорената част е неправилно, като постановено при нарушения
на материалния закон и процесуалните правила, а също е и необосновано. Застъпва, че
искът по чл. 59 от ЗЗД се ползва само като субсидиарен такъв, когато никой друг иск
не е приложим. Счита, че дадената от първата инстанция неправилна правна
квалификация не води до недопустимост, а до неправилност на постановеното
решение. Намира, че когато сумите са начислени с обща фактура за предходен
отоплителен сезон, давността се прилага за цялата сума. Моли по изложените
съображения да отмени решението в атакуваната част.
В жалбата на ответника Г. Д. Д., чрез адв. П. Д., се навежда, че в случая липсват
доказателства за издадени данъчни фактури, откъдето следва, че изобщо не е ясно дали
въобще е настъпило задължение за плащане на топлинна енергия. Твърди, че искът по
чл. 59 ЗЗД може да се предяви само когато ищецът не може с друг иск да си защити
правата, какъвто настоящия случай не е. Оттам извежда, че искът не е с правно
основание по чл. 59 от ЗЗД. Отправя молба до въззивния съд да отхвърли предявения
иск от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
С отговор, постъпил в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът по тези жалби и
ищец в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД застъпва, че
същите са неоснователни и следва да се оставят без уважение от съда. Поддържа, че
СРС се е съобразил с константната съдебна практика по тези типови дела, като
допълва, че дружеството провело пълно и главно доказване на исковите си претенции.
От въззивния съд се иска да потвърди решението в обжалваната част, претендира
разноски за въззивното производство, в това число за юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерен размер на адвокатския хонорар на другата страна.
Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби доводи за пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Между страните не е спорно, че по силата на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 83, том I, дело № 73 от 08.03.2007 г. на нотариус Д.Н.
магазин № 1, находящ се в гр. София, ул. „проф. Христо Вакарелски“ е бил закупен от
Г. Д. Д., както и че по-късно /на 25.03.2016 г./ последният заедно с М. М. Д. са продали
процесния недвижим имот на К.М. и М.З.. Покупко-продажбата е надлежно оформена
като сделка в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24, том I, дело
№ 21 от 25.03.2016г. на нотариус А.Б..
2
От приложен по делото протокол за проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, се
установява, че е взето решение за сключване на договор с третото лице – помагач в
процеса „Б.Б.“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия.
В хода на съдебното дирене, проведено пред първоинстанционния съд, е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което в резултат на
отразените изчисления и констатации в констативно-съобразителната част може да се
заключи, че начислените и незаплатени суми за топлиина енергия възлизат в размер на
264,34 лева и услуга за дялово разпределение – 31,50 лева. Вещото лице е
констатирало също, че няма данни за извършени от абоната /двамата ответници/
плащания за суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за
процесния период дяловото разпределение за топлинна енергия за етажната
собственост се извършва от фирма „Бруната“ ООД. Отбелязано е също, че в процесния
недвижим имот – магазин, не се ползва топлинна енергия за отопление на имот, а за
абоната се изчислява топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване по данни от 1
брой водомер с редовни визуални отчети от 2015 г. и 2016 г. Констатирано е, че
разпределението на топлинна енергия за сградна инсталация е извършено съгласно
зависимост, описана в Наредбата за топлоснабдяването /НТ/. За имота „сградна
инсталация“ се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 180 куб.м. и този
на ЕС – 9243 куб.м. Изрично е подчертано от вещото лице, че начисленията по
процесната партида са направени с оглед спецификата й като такава на стопански
потребител.
При тези фактически констатации въззивният съд приема следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е оГ.ичен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение, в частта, с която предявените от ищеца срещу
всеки от двамата ответници искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за сума от по
27,24 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, както за сума от по
3,23 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
31.12.2014 г. – 28.09.2017 г., като необжалвано от ищеца, е влязло в законна сила.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
3
Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна
власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение, съдът счита, че
не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя
изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд, доколкото
разпоредбата на чл. 272 ГПК предвижда, че когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и
към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на
оплакванията по въззивните жалби предвид нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции съвпадат.
Настоящият състав възприема фактическите и правни констатации в обжалваното
решение. В настоящото производство не са представени нови доказателства.
Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към
мотивите на първоинстанционния съд, доводи, срещу които се съдържат в
иницииращите настоящото въззивно производство жалби.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства
решаващият въззивен състав приема за установено следното:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до
17.07.2012 г.) и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при
общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
В т. 6 от Дефинициите, установени от ищеца в Общите му условия, се
регламентира, че „Небитов клиент” е този, който купува топлинна енергия с
топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
небитови нужди, за разлика от “Битов клиент” /чиято дефиниция е посочена в т. 2 от
ОУ/ - клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Съгласно Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация София" АД на потребители в град София и правилото,
установено в чл. 1, ал. 2 от тези продажбата на топлинна енергия от "Топлофикация
4
София" АД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди в гр. София се
извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при прилагане на настоящите
общи условия.
Безспорно по делото липсват доказателства за сключен такъв нарочен договор
между страните, регламентиращ отношенията им по доставка и потребление на
топлинна енергия.
С оглед горното, според въззивния състав на съда, СРС адекватно е възприел, че
е сезиран с искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, които претенции по
съществото си са израз на принипа за недопускане на неоснователно обогатяване.
При иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД спорното материално право се
обуславя от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1) наличие на
обогатяване у ответника и обедняване на ищеца, 2) общ правопораждащ факт,
причиняващ едновременно обогатяването и обедняването, 3) липса на основание
(конкретен юридически факт) за едновременното настъпване на обедняването и
обогатяването и 4) правен интерес от предявяването на иска, обусловен от липса на
възможност за защита с друг иск.
В светлината на гореизложеното досежно конкретния случай, настоящият състав
на въззивния съд намери за доказано, че за имота на ответниците, представляващ
магазин, находящ се в гр. София, ул. **** се е потребявала топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване през процесния период, поради което искът с правно
основание по чл. 59 от ЗЗД се явява доказан в своето основание. Същият се установи
да е доказан и в своя размер по смисъла на чл. 162 от ГПК, доколкото съгласно
експертното становище на вещото лице по ССчЕ, което настоящият състав на съда
кредитира като относимо, обективно и компетентно изготвено от специалист,
притежаващ необходимите специални знания от областта на счетоводните науки и
отговарящо в пълнота на стоящите пред изследването задачи, ответниците са ползвали
услуги, чиято стойност възлиза на сумата от 264,34 лв. До този размер се съизмерява и
обедняването на топлопреносното дружество, както е отбелязал и районният съд.
При липсата на други доводи във въззивната жалба и предвид наличието на
съвпадение в изводите за основателността на иска на двете съдебни инстанции,
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно по изложените по-горе съображения.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди и в частта за разноските.
Неоснователността на въззивната жалба обуславя правото на въззиваемата
страна да претендира присъждането на разноски за производството на основание чл.
5
78, ал.3 ГПК. В качеството си на въззиваема страна ищецът е депозирал бланкетен
отговор на въззивната жалба, а на 30.03.2023 г. - бланкетна молба за разглеждане на
делото в негово отсъствие и за отхвърляне на въззивната жалба на ответника, без да
излага каквито и да било доводи за неоснователност на въззивната жалба на последния.
Доколкото „Топлофикация София“ ЕАД като въззиваем не е представляван в
проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно заседание, въззивният
съд счита, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК се определя да отговоря на процесуалното
старание и усилия на страната. Ето защо в тежест на всеки един от ответниците следва
да се възложи сумата от 25 лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № II-55-20155407 от 12.07.2021 г., постановено по
гр. д. № 87475 по описа за 2017 г. на СРС, 55 състав , в обжалваната част, включително
в частта на разноските.
ОСЪЖДА М. М. Д., гражданин на Ирландия, родена на **** г., със съдебен
адрес: гр. София, бул. ****, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 25 лева, представляваща разноски за
настоящото въззивно производство.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., гражданин на Ирландия, роден на **** г., със съдебен адрес:
гр. София, ж.к. **** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 25 лева, представляваща разноски за
настоящото въззивно производство.
Първоинстанционното решение, в частта, с която предявените от ищеца срещу
всеки от двамата ответници искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за сума от по
27,24 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, както за сума от по
3,23 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
31.12.2014 г. – 28.09.2017 г., като необжалвано от ищеца, е влязло в законна сила.
Решението е окончателно по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7