РЕШЕНИЕ № 203
гр. Перник 26.07.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд,
гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми май през две
хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател:
Милена Даскалова
при секретаря М.С. като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 933 по описа за 2012
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК.
По съображения, изложени в
исковата молба ищецът О. П., моли да бъде признато за установено по отношение
на ответника “Ч.Е.З.Р.Б.” АД, гр. С., че е собственик на недвижим имот , представляващ сграда
с предназначение за трафопост *** на един етаж, панелно строителство в гр. П., ***,
със застроена площ от
Ответната страна “Ч.Е.З.Р.Б.”
АД, навежда доводи за недопустимост на исковете, а по същество оспорва същите.
Пернишкият окръжен съд
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12, чл. 235,
ал.2 и чл. 237, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
От приложените писмени
доказателства, се установява, че с Разпореждане № 46/07.11.1991г. на Министерския
съвет, се образува “Н.Е.К.”
ЕАД като еднолично търговско дружество с държавно имущество, като в него са
включени обединенията, комбинатите и другите предприятия от системата на
Комитета по енергетика, съгласно Приложение № 1. Като част от С. е. к. – С. о., е
включено и Предприятие “Е.”- П..
Със Заповед № ***г. на Държавната агенция по енергетика и енергийни
ресурси, “Н.Е.К.” ЕАД се преобразува, чрез отделяне на ново
еднолично акционерно дружество “Е. – С. о.” ЕАД, което дружество става правоприемник на
активите, включително на електроенергийните съоръжения /електрически уредби и
електропроводни линии с високо, средно и ниско напрежение за разпределение и
пласмент на ел. енергия/ на територията на югозападната част на България. С решение
№ 20/02.11.2007 г., постановено по ф.д. № 6358 /
С акт № *** г. процесният трафопост е актуван като държавна
собственост. В акта е посочено, че е съставен на основание ПМС № 53/1993 г. и
писмо 1147/31.05.1994 г. на Н.Е.К. -
АД - клон *** - П..
Като година на построяване епосочена 1983г.
Като доказателство по
делото е представен акт за частна общинска собственост № ***г., видно от който трафопостът, предмет на спора е
актуван като общинска собственост. В акта е посочено, че е изграден през 1983г.
Като правно основание за актуването е посочено
“9. 11. 1999г. чл.2, ал.1, т.9 от ЗОС /ДВ 96-1999г. във вр. с § 10 от
ПЗР на ЗОС”.
От заключението на
приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че по КРП на гр. П. от
Вещото лице е посочило, че
трафопостът е въведен в експлоатация на 22.11.1983 г.
От заключението на приетата
комплексна съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза се установява,
че трафопостът обслужва 661 броя потребители, пребиваващи на територията на О. П..
Към 17.09.91г. е бил включен в актива на предприятие „Е.”, гр. П.
като ДМА, като сграда от 01.02.1983г., а като машини и съоръжения от 1984г. Няма
данни в чия полза е било отстъпено правото на строеж за изграждането му, както
и от кого и с какви средства е изграден същия.
Като свидетел по делото е
разпитан С.Т.А., който работи в ответното дружество от 1992г. и същият
установява, че спорният трафопост се обслужва и поддържа от ответното
дружество, като ключовете от трафопоста се държат от същото.
При предявен положителен
установителен иск за собственост в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик
на имота на твърдяното в исковата молба основание. В конкретния случай ищцовата
страна поддържа, че е собственик на сградата – трафопост на основание § 7,
ал.1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА . По силата на посочената разпоредба с влизане в
сила на този закон преминават в собственост на общините изброени подробно
държавни имоти, сред които мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура
на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната,
съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията
на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.
Следователно, за да се уважи предявеният иск, то следва да се установи
наличието на кумулативно предвидените в закона предпоставки, а именно, че се
касае за обект от техническата инфраструктура на енергийната система, обслужващ
само територията на О. П., както и че този обект не е включен в уставния фонд
на търговско дружество. Липсата на която и да било от тези предпоставки е
основание за отхвърляне на иска.
Тежестта на доказване
наличието на първата от двете предпоставки е възложена върху ищеца. Последният
следва да установи, че към датата на влизане ва ЗМСМА в сила - 17.09.1991г.
трафопостът е обект от техническата инфраструктура на общината, обслужвал
територията на О. П..
Безспорно установено по
делото е, че трафопостът обслужва крайни потребители, намиращи се на
територията на ищцовата община, но това не е достатъчно, за да се приеме наличието
на първата от изброените по-горе предпоставки, а именно, че се касае за обект от техническата инфраструктура на
енергийната система, обслужващ само територията на О. П.. Подлежи на
установяване обстоятелството, че обектът е част от техническата инфраструктура
на общината и кумулативно с това, че същият обслужва именно тази
инфраструктура. В случая данни, че трафопостът обслужва само инфраструктурата
на общината няма, доколкото е установено, че крайни потребители са физически лица
и от там може да се направи извод, че се обслужват обекти, собственост на трети
лица, а не самата община.
Извод, че не се касае за
обект от техническата инфраструктура на общината следва от законовата
регламентация, уреждаща статута на този вид имоти, действала и приложима от
момента на въвеждане в експлоатация на трафопоста до датата на влизане в сила
на § 7, ал.1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА.
Съобразно разпоредбата на
чл. 2., ал. 1 от Закона за
електростопанството /отм./ електрическите централи за производство на
електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение
на електрическа енергия са държавна собственост. Легалната дефиниция на
понятието "електрически мрежи"
е дадена в § 3 от ДР на Закона за електростопанството /отм./ и това е съвкупност от електропроводни линии
и подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си. Следователно
трафопостът като част от електрическата мрежа по силата на чл.2, от посочения закон, е държавна
собственост. Изключение от правилото, че собствеността е държавна се съдържа в
разпоредбата на чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството /отм./, където е
предвидена възможност кооперативни и други обществени организации с разрешение
на Асоциация "Е." да придобиват и притежават отделни
електроенергийни обекти, но по настоящето дело не се твърди, а и не се
представят доказателства, от които да се направи извод, че спорният трафопост е
бил такъв на субект по ал.2 .
Като част от
електрическата мрежа, трафопостът съставлява част от единната енергийна система
на страната, което следва пък от разпоредбата на чл.4, ал.1 от Закона за
електростопанството /отм./. От тук се налага изводът, че този обект като част
от посочената система, служеща за задоволяване потребностите от национално
значение, не съставлява обект от техническата инфраструктура на енергийната
система, обслужващ само територията на ищцовата община, предвид на което и не е
налице първата от предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения
иск. Същият, предвид специфичното си предназначение не може да бъде разглеждан
като отделен изцяло самостоятелен обект на собственост, а само като част от
единната енергийна система, собствеността върху която съгласно цитираните
законови разпоредби, е била държавна.
Аналогична по отношение на
характера на тези обекти, като служещи за задоволяване на потребности от национално
значение, е и последващата правна уредба – чл.68 ЗЕЕЕ /отм./, където е посочено, че всички електроенергийни обекти на територията
на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ
режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос,
разпределение и потребление на електрическа енергия.
Неоснователен е доводът на
ищеца, че трафопостът, като построен върху недвижим имот, общинска собственост,
отреден за благоустройствени и комунални мероприятия, съставлява част от
общинската инфраструктура. В конкретния случай собствеността и предназначението
на този обект са законово регламентирани и съответно изграждането му върху
имот, отреден за благоустройствени и комунални мероприятия, не променя неговите
характеристики и не го превръща в обект, съставляващ част от общинската
инфраструктура.
Съдът намира, че не е
налице и втората предпоставка на §.7, ал.1, т.7 от ПЗР на ЗМСМА за уважаване на
иска, доколкото по силата на чл.12 от Закона
за електростопанството /отм./ дейностите по производството, преноса,
разпределението и пласмента на електрическа енергия за общо ползване, се
извършват от електропроизводствените и електроснабдителните организации към
Асоциация "Е.". Т.е. след като
със закон е възложено на определени правни субекти осъществяването на
дейностите по чл.12 , то обектите, служещи за извършването им, които обекти са
изключителна държавна собственост по силата на чл.2, следва да се считат
предоставени на съответните предприятия по силата на закон и без наличие на
изричен акт за това.
Във връзка с изложеното,
съдът намира, че искът относно признаване правото на собственост върху сграда –
трафопост е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предявен е и установителен
иск за собственост върху земя от 78 кв.м., представляваща площта, върху която е изграден трафопостът.
Установено от
представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице Н. е, че
трафопостът е изграден върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П..
Не се спори по делото, а е видно и от приложените скици, трафопостът заема част
от този имот, от което и следва, че за да се уважи предявеният иск за
собственост за част от поземлен имот , то подлежи на установяване правото на
собственост на ищеца върху целия имот.
От заключението на вещото
лице, се установява, че по КРП на гр. П.,
утвърден със заповед № *** г., действащ към
17.09.1991 г., към 01.06.1996 г. и към настоящия момент, процесният трафопост
се намира в парцел ** в кв. ***, отреден за ***. При липса на доказателства за друго
предназначение на имота, както и за това, че преди влизане в сила на пар. 42 от
ПЗР на ЗИДОС имотът е бил публична държавна собственост или такава на друго
лице, то съдът счита, че с оглед разпоредбата на чл.2, ал.3 от Закона за
държавната собственост той е бил частна държавна собственост и на основание
пар. 42 от ПЗР на ЗИДОС е преминал в собственост на общината.
Неоснователно е
възражението на ответната страна за изтекла придобивна давност. На първо място
в случая се касае за реална част от урегулиран поземлен имот и упражняването на
владение върху същата не може да доведе до придобиване на право на собственост
по давност с оглед забраните на чл. 59 от ЗТСУ (отм.) и чл. 200 от ЗУТ. Наред с това съгласно чл. 86 ЗС,
до изменението му, обн. в ДВ бр. 33/1996 г.
е налице категорична забрана да се придобие по давност вещ, държавна
собственост. В последствие съгласно § 1 от ЗД на
ЗС /ДВ. бр. 46/2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм. с ДВ. бр.
105/2006 г., изм. с ДВ. бр. 113/2007 г., изм. с ДВ. бр. 109/2008 г. и съответно
изм. с ДВ. бр. 105/2011 г., в сила от 31.12.2011 г. - давността за придобиване
на държавни и общински имоти не тече до 31.12.2014 г. Т.е. в случая дори и да
липсваха пречките по чл. 59 от ЗТСУ (отм.) и чл. 200 от ЗУТ, то не е изтекла
предвидената в закона 10-годишна придобивна давност.
Предвид горното, съдът
намира, че така предявеният установителен иск за собственост върху земята, на
която е изграден трафопостът е основателен и следва да се уважи.
Предвид уважаване на предявения
установителен иск за земята, върху която е изграден трафопостът, то на
ищеца се дължат направените по този иск
разноски в общ размер на 300 лв., включващи 100 лв. изплатено възнаграждение на в.л. Н. по
приетата техническа експертиза, допусната за събиране на доказателства,
относими към уважения иск, 50 лв. държавна такса и 150 лв. адвокатско
възнаграждение.
На ответника по делото се
дължат направените разноски във връзка с отхвърлената искова претенция относно
сградата-трафопост, а именно 300 лв. възнаграждение за допуснатата комплексна
експертиза. Ответната страна претендира и 1 000 лв. адвокатско
възнаграждение, но видно от представените доказателства такова е уговорено, но
няма данни да е платено, а се присъждат само действително направените разноски,
предвид на което и съдът счита, че не следва да присъжда на ответника разноски
за адвокатско възнаграждение.
Предвид горното следва
изводът, че страните
взаимно си дължат по 300 лв. разноски по делото, предвид на което и след
компенсация такива не следва да се присъждат.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от О. П.
срещу "Ч.Е.З.Р.Б." АД със седалище и адрес на управление гр. С., ***,
с ЕИК: ***, иск за
признаване за установено по отношение на ответника,
че О. П. на основание § 7, ал. 1,
т. 7 от ПЗР на ЗМСМА е собственик на сграда с предназначение за трафопост *** на един етаж,
панелно строителство, находяща се в гр. П., ***,
представляващ имот с идентификатор ***, която сграда е построена в имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор
на АГКК гр. П*, като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на "Ч.Е.З.Р.Б." АД гр. С.,
***, че О. П. на основание § 42 от ПЗР
на Закона за общинската собственост
е собственик на
79 кв.м., представляващи част
от имот с идентификатор *** по КК на гр. П., върху която част от имот е построена сграда-трафопост и
която част от имота е заключена между буквите "А-Е-Ж-М-А" по схемата, изчертана от вещото
лице Р.Н., като тази схема, приподписана от съда представлява
неразделна част от решението.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му
на страните.
Съдия
: