РЕШЕНИЕ
№ 586
гр. Благоевград, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210102811 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от “КИРИЛ АНДРЕЕВ 67” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град ****, представлявано от ***** –
управител против В. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ****.
Ищецът твърди, че между третото неучастващо по делото лице „Метро КТВ“ ООД, в
качеството му на продавач, и ответника, действащ като купувач, през 2020г. е бил сключен
договор за продажба на МПС, а именно: микробус Фиат, модел Дукато, рама № ****, рег. №
****, като стойността на този автомобил била в общ размер на 21 000 лв. Заявява, че било
уговорено продажната цена за процесното МПС да бъдела заплатена от ответника на него,
като бил собственик на автокъща, в която освен собствени моторни превозни средства
ищцовото дружество предлагало за продажба и такива втора употреба, които били
собственост на друго дружество, а именно „Метро КТВ” ООД. Поддържа, че ответникът-
купувач по договора не е заплатил дължимата цена на МПС-то, възлизаща общо на сумата
от 21 000 лв., като било уговорено плащане на цената на буса в рамките на три месеца.
Излага, че бил съставен погасителен план от 02.10.2020г. за заплащане на цената на
погасителни вноски. Претендира ответникът да му заплати и лихвите за забави върху
погасителни вноски по този погасителен план. Навежда, че за претендираните суми по ч. гр.
д. № 2583/2024г. на РС - Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
срещу която ответникът, имащ качеството на длъжник в заповедното производство, е
депозирал възражение.
Ответникът оспорва предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с
доводи, че никога не е имал облигационни отношения с ищеца "КИРИЛ АНДРЕЕВ 67
ЕООД. Заявява, че бил закупил микробуси не от ищеца, а от юридическото лице „Метро
КТВ“ ООД. Поддържа, че бил изплатил изцяло продажната цена на това търговско
дружество.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 318, ал. 1 във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД - относно иска за сумата от 21 000 лева /двадесет и една хиляди
1
лева/, представляваща неплатена договорена продажна цена за моторно превозно средство
марка „ФИАТ”, модел „ДУКАТО”, рама № ****, съгласно Погасителен план от 02.10.2020
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението /27.09.2024г./ до окончателното изплащане на цялата дължима сума.
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно
останалите искове за лихвите за забави, както следва: сумата от 435,12 лева /четиристотин
тридесет и пет лева и дванадесет стотинки/, представляваща обезщетение /лихва за забава/
начислена върху сумата в размер на 1 000.00 лева, представляваща последната неплатена
погасителна вноска за месец декември 2020 година, съгласно Погасителен план от
02.10.2020 година, считано от следващия ден на датата на падежа на задължението -
16.12.2020 година до датата на подаване на настоящото заявление; сумата от 767,69 лева
/седемстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща
обезщетение /лихва за забава/ начислена върху сумата в размер на 1800.00 лева,
представляваща последната неплатена погасителна вноска за месец януари 2021 година
съгласно Погасителен план от 02.10.2020 година, считано от следващия ден на датата на
падежа на задължението - 16.01.2021 година до датата на подаване на настоящото заявление;
сумата от 752,19 лева /седемстотин петдесет и два лева и деветнадесет стотинки/,
представляваща обезщетение /лихва за забава/, начислена върху сумата в размер на 1800.00
лева, представляваща последната неплатена погасителна вноска за месец февруари 2021
година съгласно Погасителен план от 02.10.2020 година, считано от следващия ден на датата
на падежа на задължението -16.02.2021 година до датата на подаване на настоящото
заявление; сумата от 738,19 лева /седемстотин тридесет и осем лева и деветнадесет
стотинки/, представляваща обезщетение /лихва за забава/, начислена върху сумата в размер
на 1800.00 лева, представляваща последната неплатена погасителна вноска за месец март
2021 година съгласно Погасителен план от 02.10.2020 година, считано от следващия ден на
датата на падежа на задължението - 16.03.2021 година до датата на подаване на настоящото
заявление; сумата от 722,69 лева /седемстотин двадесет и два лева и шестдесет и девет
стотинки/, представляваща обезщетение /лихва за забава/, начислена върху сумата в размер
на 1 800.00 лева, представляваща последната неплатена погасителна вноска за месец април
2021 година съгласно Погасителен план от 02.10.2020 година, считано от следващия ден на
датата на падежа на задължението - 16.04.2021 година до датата на подаване на настоящото
заявление; сумата от 707,69 лева /седемстотин и седем лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение /лихва за забава/, начислена върху сумата в размер на 1 800.00
лева, представляваща последната неплатена погасителна вноска за месец май 2021 година
съгласно Погасителен план от 02.10.2020 година, считано от следващия ден на датата на
падежа на задължението - 16.05.2021 година до датата на подаване на настоящото заявление;
сумата от 4 230,10 лева /четири хиляди двеста и тридесет лева и десет стотинки/,
представляваща обезщетение /лихва за забава/ начислена върху сумата в размер на 1
1000.00, последната представляваща останалата неплатена част от цялата дължима сума
съгласно Погасителен план от 02.10.2020 година, считано от следващия ден на датата на
падежа на задължението - 16.06.2021 година до датата на подаване на настоящото заявление.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1232 от 30.09.2024г. по ч. гр. д. №
2583/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило
възражение от страна на настоящият ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното
производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените искове:
Предявените искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице,
депозирани са пред компетентния съд, като установителните искове са предявени в
2
законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените искове:
В принципен план уважаването на иска за главница е предпоставено от кумулативната
даденост на следните условия: 1/ наличието на твърдения договор за продажба, по силата на
който третото неучастващо по делото лице „Метро КТВ“ ООД има качеството на продавач
на МПС-то, визирано в исковата молбадв, а ответникът притежава качеството на негов
купувач, 2/ доставяне на процесното МПС от продавача на купувача, 3/ наличието на
уговорка, че продажната цена на процесното МПС следва да се плати на ищцовото
дружество, 4/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането на продавача, касаещо цената на
стоката, установена чрез доказване на уговорка за конкретна дата, от която купувачът изпада
в забава, или чрез отправяне на покана до същия и 5/ неизпълнение на насрещното
задължението на ответника за нейното заплащане.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите
четири от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да
проведе доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
От представените преписи от два договора за покупко-продажба на МПС съответно от дата
20.02.2020г. и от 21.04.2020г. се установява, че третото неучастващо по делото лице „Метро
КТВ“ ООД, в качеството му на продавач е продало на ответника В. М., в качеството му на
купувач, два броя МПС-та, а именно: първото по договора от 20.02.2020г. „ФИАТ”, модел
„ДУКАТО”, рама № *****, а второто е процесното по договора от 21.04.2020г. - марка
„ФИАТ”, модел „ДУКАТО”, рама № ****.
В процесния договор от 21.04.2020г. била определена продажна цена в размер на 2000 лв.
за процесното МПС марка „ФИАТ”, модел „ДУКАТО”, рама № ****. В самия договор било
отразено, че 100 % от цената е била заплатена от купувача при получаване на автомобила.
Купувачът е заплатил на продавача продажната цена в размер на 2000 лв., като този факт се
установява и от представената по делото фактура № **********/21.04.2020г.
В писмения текст на процесния договор за продажба от 21.04.2020г. не се съдържат
каквито и да е било уговорки, че продажната цена на процесното МПС е 21 000 лв., както и
че същата следва да се плати от купувача на ищцовото дружество “КИРИЛ АНДРЕЕВ 67”
ЕООД разсрочено в срок до три месеца. В писмения текст на процесния договор въобще не
се споменава, че ищецът има някакво участие в сделката.
След сключване на договора за продажба на следващия ден 22.04.2020г. ответникът
регистрирал процесното МПС с рeг. № **** МТ и били издадени СУМПС част I и част II с
№ *********, в които за собственик на превозното средство бил вписан В. И. М..
С цел да докаже, че продажната цена не е посочената в писмения текст на процесния
договор за продажба в размер на 2000 лв., а е сочената от него 21 000 лв. ищецът представи
Договор от 26.09.2020г., в който е посочено, че съпругата на законния представител на
ищцовото дружество Маргарита Васкова Андреева и ответникът искали да подпишели
двустранен договор за това, че физическото лице Кирил Андреев бил прехвърлил микробус
Фиат Дукато ****, без да бъдел платен на момента от ответника, с уговорката парите да се
изплатят със закъснение до 26.09.2020 г., но това не се било случило на тази дата затова
подписвали този договор. В този документ било отразено, че ответникът В. И. М.
потвърждавал, че до дата 26.09.2020г. микробусът не е платен и новата уговорка е
удължаване с още 20 дни. Този документ от 26.09.2020г. носи подписа на ответника, но
същият не е подписан от законния представител на ищцовото дружество.
Ищцовата страна е представила и Погасителен план от 02.10.2020г., съгласно който
ответникът В. И. М. се задължил да изплатил на ищеца „Кирил Андреев 67“ ЕООД -
управлявано и представлявано от Кирил Петров Анреев във връзка с изплащането на
3
стойността на предоставен лек автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ парична сума в
размер на 21 000 лева по следния график - до 15.12.2020 г. да направи първа вноска от не по
- малко от 1 000 лева, всеки месец до месец юни 2021 г. да прави вноски в размер на 1 800
лева. В този документ е било предвидено, че случай не неизпълнение на задължението
право на събиране на вземането по съдебен ред. В този погасителен план не е било изрично,
че става въпрос за процесното МПС марка „ФИАТ”, модел „ДУКАТО”, рама № ****.
От представените по делото доказателства не може да се сподели тезата на ищеца, че в
действителност продажната цена на процесното МПС е 21 000 лв., а не посочената в
договора 2000 лв. Това е така, защото цената е един от централните елементи на договора за
продажба, като същата се определя от страните при сключването на договора (арг. от чл. 326,
ал. 1 ТЗ). В тази връзка следва да се подчертае, че съгласно чл.144, ал.1 ЗДвП за
прехвърлянето на нерегистрирани в страната моторни превозни средства /какъвто е бил
процесният автомобил/ се изисква писмен договор като условие за действителност на
сделката. Следователно в разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ЗДвП е установена форма за
действителност на договора за прехвърляне собствеността на моторно превозно средство –
обикновена писмена форма, освен ако не се касае за регистрирано в България МПС,
включително когато регистрацията на съответното превозно средство е прекратена. В тези
случаи, в съответствие в правилото на чл. 144, ал. 2 ЗДвП, при прехвърляне собствеността
договорът следва да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на
страните. Същественото тук е, че цената е била определена между третото неучастващо по
делото лице „Метро КТВ“ ООД и ответника В. М. още на 21.04.2020г., като същата е била
2000 лв. Дори да е имало устни уговорки между ищеца и продавача „Метро КТВ“ ООД и
съответно между ищеца и купувача В. М., че продажната цена е друга, а именно 21 000 лв. и
че същата следва да се плати на ищеца, а не на продавача, то същите са нищожни, тъй като
са сключени в нарушение на правилото на чл. 144, ал. 1 ЗДвП и не са породили правни
последици. Не може да се приеме, че впоследствие цената по договора за продажба може да
се промени с представените документи от 26.09.2020г. и от 02.10.2020г.
Следователно предявеният иск за главница се явява неоснователен и недоказан на
заявеното основание.
От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорена
от страните), става ясно, че размерите на лихвите за забава са същите, както са посочени в
исковата молба. В настоящия случай обаче не се установява наличието на главен дълг. При
това положение и предявените акцесорни искове за мораторни лихви се явяват
неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
Относно разноските.
При този изход от делото (неоснователност на предявените искове) на ищеца не се дължат
разноски нито за заповедното, нито за настоящото исково производство. В настоящия случай
ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият е отправил и
искане за присъждане на разноски за общо 3100 лв., представляващи заплатено в брой
адвокатско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и
направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност за
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира
възражението за основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък
размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са
определени минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 3100 лв., като с оглед предмета на делото минималният размер
на адвокатския хонорар е 1456,76 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата). Трябва да се
отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални
размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия втори състав,
постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която
4
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС
вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от
ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на СЕС, присъждането на
разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски хонорари по цитираната
наредба и българският съд вече спокойно може да определя и присъжда адвокатски
възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. В
конкретния случай са налице причини за намаляване на изплатения хонорар на адвокат У..
Исканият адвокатски хонорар е над минималния размер, който вече не е задължителен за
съда. От друга страна, следва да се има предвид, че казусът не се характеризира с
фактическа и правна сложност. Съобразявайки всички тези обстоятелства, настоящият
съдебен състав преценява, че на адвокат У. се следва справедливо възнаграждение за
оказаните услуги, което е в размер от 1456,76 лв. При това положение следва да се намали
със 1643,24 лв. претендираният адвокатски хонорар в размер на 3100 лв., като се определят
1456,76 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “КИРИЛ АНДРЕЕВ 67” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град ****, представлявано от ***** – управител, предявени против В.
И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ****, с които се претендира да бъде
признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1232 от
30.09.2024г., издадена по ч. гр. д. № 2583/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 21 000 лева /двадесет и една хиляди лева/, представляваща неплатена договорена
продажна цена за моторно превозно средство марка „ФИАТ”, модел „ДУКАТО”, рама №
****, съгласно Погасителен план от 02.10.2020 година, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /27.09.2024г./ до
окончателното погасяване.
- 435,12 лева /четиристотин тридесет и пет лева и дванадесет стотинки/, представляваща
обезщетение /лихва за забава/ начислена върху сумата в размер на 1 000.00 лева,
представляваща последната неплатена погасителна вноска за месец декември 2020 година,
съгласно Погасителен план от 02.10.2020 година, считано от следващия ден на датата на
падежа на задължението - 16.12.2020 година до датата на подаване на настоящото заявление;
- 767,69 лева /седемстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение /лихва за забава/ начислена върху сумата в размер на 1800.00
5
лева, представляваща последната неплатена погасителна вноска за месец януари 2021
година съгласно Погасителен план от 02.10.2020 година, считано от следващия ден на датата
на падежа на задължението - 16.01.2021 година до датата на подаване на настоящото
заявление.
- 752,19 лева /седемстотин петдесет и два лева и деветнадесет стотинки/,
представляваща обезщетение /лихва за забава/, начислена върху сумата в размер на 1800.00
лева, представляваща последната неплатена погасителна вноска за месец февруари 2021
година съгласно Погасителен план от 02.10.2020 година, считано от следващия ден на датата
на падежа на задължението -16.02.2021 година до датата на подаване на настоящото
заявление;
- 738,19 лева /седемстотин тридесет и осем лева и деветнадесет стотинки/,
представляваща обезщетение /лихва за забава/, начислена върху сумата в размер на 1800.00
лева, представляваща последната неплатена погасителна вноска за месец март 2021 година
съгласно Погасителен план от 02.10.2020 година, считано от следващия ден на датата на
падежа на задължението - 16.03.2021 година до датата на подаване на настоящото заявление.
- 722,69 лева /седемстотин двадесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение /лихва за забава/, начислена върху сумата в размер на 1 800.00
лева, представляваща последната неплатена погасителна вноска за месец април 2021 година
съгласно Погасителен план от 02.10.2020 година, считано от следващия ден на датата на
падежа на задължението - 16.04.2021 година до датата на подаване на настоящото заявление;
- 707,69 лева /седемстотин и седем лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща
обезщетение /лихва за забава/, начислена върху сумата в размер на 1 800.00 лева,
представляваща последната неплатена погасителна вноска за месец май 2021 година
съгласно Погасителен план от 02.10.2020 година, считано от следващия ден на датата на
падежа на задължението - 16.05.2021 година до датата на подаване на настоящото заявление;
- 4 230,10 лева /четири хиляди двеста и тридесет лева и десет стотинки/, представляваща
обезщетение /лихва за забава/ начислена върху сумата в размер на 1 1000.00, последната
представляваща останалата неплатена част от цялата дължима сума съгласно Погасителен
план от 02.10.2020 година, считано от следващия ден на датата на падежа на задължението -
16.06.2021 година до датата на подаване на настоящото заявление.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, “КИРИЛ АНДРЕЕВ 67” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град ****, представлявано от ***** –
управител да заплати на В. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. **** сумата от
1456,76 лв. /хиляда четиристотин петдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща общ размер на дължимите разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6