РЕШЕНИЕ № 162
гр. Пещера, 22.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав,
в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА ПАВЛОВА
При участието на секретаря Е. Млячкова като разгледа
гр. д. № 596 по описа за 2017г. на Пещерски районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.149,ал.1 от АПК, във
вр. с чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Производството
е образувано по жалба от Ю.Т. *** срещу отказ
да бъде възстановено правото на собственост, обективиран в решение № 2 от 11.05.2016 година на
ОСЗ-Пещера. Жалбоподателят сочи, че ответната служба не е съобразила
решенията постановени по: КАХД № 495/2014
година по описа на АС-гр.Пазарджик и по КХАД №759/2015 година по описа на същия
съд, с които се връща преписката на ОСЗ Пещера със задължителни указания за произнасяне
по заявления от 1992 година, като според жалбоподателката ОСЗ в настоящия отказ е разгледала само преписка
с вх. № 1707 от 27.03.1992 година. Твърди, че има още две преписки по заявление №1167/25.02.1993г. подадено от П.Н.С.
за възстановяване на 37 дка в „Казаните“, заявление от 25. 02.1992 г. с което Г.Д.С.
е поискал възстановяване на 37 дка в „Казаните“, по заявление № 1707 от
27.03.1992 година от С.А.Н. . В атакуваното решение ответникът разглеждал само
подаденото заявление под № 1707 и
погрешно тълкувал извършената
графологична експертиза. Твърди още, че неправилно било прието ,че процесния
имот е одържавен и залят от водите на
язовир „Батак“.Моли да се постанови решение, с което да се отмени отказът на ОСЗ и да се признае правото на собственост на наследници на С.Д.С. върху ливада с площ от 37 дка в землището на
гр.Батак в местността „Казаните“ и да се възстанови правото на собственост върху описания имот. В подкрепа на твърденията
сочи доказателства.
Настоящето производство се развива на основание Решение №273/25.05.2017г.
по к.а.д.№208/2017г. на Административен съд – гр. Пазарджик, с което е отменено решение
№756/21.12.2016г. на РС Пещера по гр.д.№478/2016г. и е върнато за ново
разглеждане с конституиране на всички заинтересовани страни – а именно
наследниците на заявителите С.А.Н.,Г.Д.С.
и П.Н.С.. Същите /наследниците на посочените лица/ са конституирани като
заинтересовани страни по делото, които са били и редовно призовани, като
наследникът А.С.Н. е представляван от особен представител- адв. Р.К..
В
насроченото открито съдебно заседание жалбоподателката редовно призована се явява лично, като поддържа
жалбата си. Ангажира
доказателства.
За заинтересованото лице А.Н., се
явява адв. Р. К., като поддържа жалбата на жалбоподателката Н. и пледира да се
уважи.
За ответника по жалбата -Общинска служба , се представлява от юрисконсулт К. ,които оспорват жалбата и моли
същата да се отхвърли.
По делото са приложени гр.д.№1018/2013,
гр.д.№1279/2014, гр.д.№478/2016 година всичките на РС Пещера, ведно с
касационните дела пред Административен съд- гр. Пазарджик.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност
във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното :
По делото е приложено гр.д.№1018/2013
Същото дело е образувано по жалба
на Ю.Н. срещу отказа да бъде възстановено правото на собственост по преписка с
вх. № 1707 от 27.03.1992 година на наследници на С.Д.С., обективиран в писмо
изх. № РД-13-209 от 10.10.2013 година на ОСЗ- Велинград. Отказът е
постановен на основание искане регистрирано в ОСЗ офис Батак под № 13-209 от 27.09.2013 година Ю.Т.Н./л.28/
като наследник на С.Д.С., ответната служба да се произнесе по заявление
с вх. № 1707 от 27.03.1992 година,
с което изрично е заявено искане
за възстановяване на 37 дка- ливада
в местността „Казаните „ описана като 4 дка +33 дка., по което с Решение
№1707/17.06.2002г. на ПКБатак е възстановено
правото на собственост върху 6.002 дка, а за разликата до 31 дка все още
липсвало произнасяне.Приложено е и удостоверение № 172 от 27.06.2007 година
на Община Ракитово,в което е отразено,
че по основна данъчна книга започната
1929 година на името на С.Д.С. са отразени
ливада в местността „Казаните“ с площ от 30.00 дка и ливада с местността „Еньов камък“ с площ от
6.7дка.
По подаденото от жалбоподателката
искане на 27.09.2013 година ответната служба е изпратила писмен отговор с изх. № 209 от 10.10.2013 година/л.7/, в
който се сочи, че направеното искане е неоснователно, тъй като по преписка №
1707, не е заявявана площ от 37 дка ливада в местността „Казаните“.Сочи се още,
че такава площ е заявена по преписка № 1167 като с решение на ПК е отказано възстановяване на правото на
собственост,но нямало данни за влизане в сила на посоченото решение ,поради
обжалването му пред съд.
С решение по гр.д.№ 1018/2013г. ПщРС
е прогласил за нищожен отказа на ОСЗ Пещера /потвърдено с решение по
к.а.х.д.№495/2014г. н АС Пазарджик/ и е върнал преписката на административния
орган за поризнасяне с валидно решение /което е обжалвано по посоченото долу
дело/.
По делото е приложено гр. дело № 1279/2014 г.
Като писмено
доказателство по делото е приложено гр. дело № 1279/2014 година по описа на РС
– гр. Пещера. Предмет на делото е жалбата
на Ю.Т.Н. срещу решение № 1 от 05.12.2014г. по преписка с вх. №
1707/27.03.1992г. на ОС“З“ – гр. Пещера, във връзка с искане
№ПО-06-219/21.11.2014г. до ОСЗ Пещера,Офис Батак от Ю.Н./л.37/, с което е
изразено становище, че искането за възстановявяване правото на собственост
върху процесния имот от 37 дка в м. „Казаните“,землището
на гр. Батак е неоснователно и
недопустимо. Мотивират се, че
съгласно чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ заявленията за възстановяване на правото на
собственост върху земеделски земи се подават до 31.06.1992г., като първичното
заявление до ПК Батак е било за 6 дка в м. „Казаните“, които са възстановени на
наследниците и процедурата по преписката е приключила.Твърдят и че по
настоящата преписка№ 1707/27.03.1992г. няма искова молба и съдебно решение по чл. 11
ал.2 от ЗСПЗЗ. Поради което искането на жалбоподателката Н. било недопустимо и
не следвало да се разглежда по същество/л.4/.
От приложените по това дело
писмени доказателства се установява следното : със заявление № 1707 от
27.03.1992 година С.А.Н./л.115/, като наследник на С.Д.С. е поискал от Поземлена комисия гр.Батак да бъде
възстановено правото на собственост на
наследниците на посоченото лице върху земеделски земи в землището на гр.Батак, между които и ливада в местността „Казаните“
с площ от 6 дка, посочена в т. 15 от заявлението. Към заявлението е приложена
декларация по чл. 12 ал.3 от ЗСПЗЗ/отм./ от 27.07.1992г. от заявителя Н./л.250/
,в която същият е декларирал ,че наследодателят му С.Д.С. е бил собственик
на земеделски земи ,между които ливада с
площ от 6.00дка в местността „Казаните“.
В същото дело е приложено
заявление от 25.02.1992 г. от Г. Д.С.,
като наследник на Д.С.С. за
възстановяване на земеделски земи в
землището на гр.Ракитово, между които
ливада с площ от 37 дка в местността „Казаните“,както и заявление
№1167/25.02.1992г. от П.Н.С., като наследник на братя Д. и Никола Ст.Стойчеви и
бр. Борис и С. Г. Стойчеви за
възстановяване на земеделски земи в землището на гр.Ракитово, между които ливада с площ от 37 дка. в местността „Казаните“./л.6-8/.
Видно от удостоверение №
172/27.06.2007г. на Община Ракитов по Основната данъчна книга започната 1929 г.
на името на С.Д.С. се води имот – ливада от 30,0 дка в м. „Казаните“ и ливада
от 6,7 дка в м. „Еньов камък“/л.70/.
С решение №1707/17.06.2002г. се
възстановява на наследниците на С.Д.С. правото на собственост върху 6.002 дка
ливада в м. „Казаните“ в т.14.Решението
е връчено на С.Н. на 26.06.2002г. /л.68/.
С решение № 1707/27.02.2012г. на ОСЗ
Пещера в т.10 е възстановено правото на собственост на наследниците на С.Д.С. в стари реалн граници на ливада от 6,002 дка в
м. „Казаните“/л.90/, получено от Ю.Н. на 27.06.2012г., което решение е допълнено съобразно скица и
удостоверение по чл.13 ал.4 и 5 от ЗСПЗЗ на отдел АБК на общ. Батак./л.91/.
Видно от приложената преписка 1620 С.А.Н. е подал заявление
№ 1620/11.03.1992г. като я заявил като наследник на А.Т.Н. за възстановяване
ливада от 3,6 дка в м. Казаните в т. 10./л.281/. Впоследствие на 31.07.1992г. е
подписал декларация /л.290/ , че имотът е по-голям с 2,400дка, като е посочено,
че молбата допълва заявлението 1620, или общо заявеното в м. Казаните е 6,00
дка. С декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ /отм./, по преписка №1620/11.03.1992г., С.А.Н.
е декларирал, че от баща му А.Т.Н. по наследство заедно с братята му - Тодор и Борис Ангелови Ненови и сестра му
Цветана А.М. са собственици на описани в три пунка ниви, като сред тях не е
деклариран имот в м.”Казаните”, ливада.
Като доказателства по преписка
№1620/11.03.1992г. са представени още завление- декларации, изгодящи от М.С.Н.,
Цветана Д.М., С.А.Н. и Невена П.Г. с изброяване имотите внесени в ТКЗС, сред
които не фигурира имот в м. „Казаните“. В същата преписка е налице
представено удостоверение № 600/ 31.01.1991 г. от Общински народен съвет- гр.
Ракитово, с което е удостоверено, че по основната данъчна книга за периода от
1936 г.-1960 г. на стр. 18, партида № 179 на името на А.Т.Н. е записана ливада
в м. „Казаните“, с площ от 3 дка. С решение № 1620/ 17.06.2002г. от ПК –Батак е признато
правото на
собственост на наследниците на А.Н. в т.
5 на 6 дка в м. „Казаните“, като със същото решение и е възстановена
собствеността в стари реални граници. Решението е получено от С.Н. на
26.06.2002г. и няма данни да е обжалвано.
Видно от приложената по делото преписка
1167 П.Н.С. като наследник на братята Д. и Никола Ст.Стойчеви и братята
Борис и С. Георгиеви Стойчеви, е поискал да бъде възстановена собствеността
върху 37 дка в м. „Казаните“ в т.1 /л.308/. Към същото заявление е приложено и заявление на Г.Д.С. без входящ
номер от дата 25.02.1992г., с което също е поискал възстановяване на 37 дка в
м. „Казаните“, като наследник на Д.С.С.. Видно от приложено удостоверение №
545/02.10.1991г. на Общински народен съвет град Ракитово по основната данъчна
книга за периода от 1936- 1960 година на стр. 245 партида №240 на името на
братята Д. и Никола Ст. Стойчеви и братята Борис и С. Г.Стойчеви от гр.Ракитово е записан следния имот в м.
Казаните с площ от 37 дка. С решение № 1167/01.05.1993г. на ПК- Батак, по преписка № 1167/25.02.1992г.
е отказано възстановяване на право на собственост на наследниците на братя Стойчеви върху ливада от 37 дка в м. Казаните, като
решението е било връчено на С.С. на 10.09.1993г., като решението е обжалвано и
е образувано гр.д.№991/1993г. по описа на РС Пещера. Видно от удостоверение за
наследници П.Н.С. е син на Никола С.С., който пък е брат на Д.С.С. и Г.С.С.. А заявителя Г.Д.С. е син на Д.С.С.. Тоест
заявеното от П.Н.С. и Г.Д.С. касае един и същ имот. Посоченото решение е било
обжалвано пред РС Пещера, като е било връчено на П.Н.С. на 02.07.1993 г. и на С.Г.С.
на 10.09.1993г. видно от дневника на ПК Батак
и известие за доставяне /на л.315-316 от преписка 1167/. Приложено е по
делото Определение №
8047/14.09.2005г. на ВАС, 4 отд., по адм. д. № 7404/2005г. по обжалване
на определение на ОС Пазарджик, /л.84/ , с което е оставено в сила определение
на РС Пещера по гр.д.№991/1993г., за
прекратяване на производство по жалба по реда на чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ срещу
решение на ПК №1167/01.05.1993г. по жалба на С.Г.С. с частни жалбоподатели Г.Д.С. и П.Н.С.. По този начин
е влязло в сила решението на ПК Батак и е станало стабилен административен акт.
Поради което е недопустимо неговото пререшаване с ново решение на ОСЗ Пещера.
Видно от приложеното
удостоверение изх.№12/18.01.1995г. на ПК Батак, в уверение на това, че въз
основа на Разпореждане на МС от
17.09.1956 г.е извършено следното отчуждаване на земи в чашката на яз.Батак –
ливада от 11 дка в.Казаните на името на братя Борис и С. Г.Стойчеви, ливада от
11 дка в м. Казаните на името на Д.С.С., и ливада от 11 дка в м. Казаните на
името на Никола С.С../л.310/ .
Приложено е и самото Разпореждане на МС от 17.09.1956г. за
отчуждаване на земи в чашката на яз .Батак, в което е посочено че следва да се
отчуждят посочените имоти в горния абзац-т.227 ливада от 11 дка в.Казаните на името на братя
Борис и С. Г.Стойчеви,т.345 ливада от 11 дка в м. Казаните на името на Д.С.С.,т.884 ливада от 11 дка в м. Казаните на
името на Никола С.С..
В останалите преписки №№ 1168,
1165 а, 1165 б и 1165 в, представени и приети като писмено доказателство по
делото не се съдържат доказателства по см. на чл. 12 ЗСПЗЗ, поради което съдът
не намира за необходимо да ги коментира.
С решение № 1707 от 17.06.2002 година ПК- Батак
/понастоящем ОСЗ- Пещера /по заявление №1707/27.03.1992г. е възстановила правото на собственост на наследници на С.Д.С. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху земеделски земи ,между
които ливада в т.14 с площ от 6.002 дка
в землището на гр. Батак ,в местността „Казаните“, при граници: Никола Тосков
Ганев, Пречиствателна станция,почивна станция и
асфалтов път. Решението е получено на 26.06.2002г. от Ст.Н.. Няма данни
това решение да е било обжалвано, поради което същото е влязло в законна сила.
С решение № 1 от 05.12.2014
година ОСЗ-Пещера е отказала да разглежда
и постановява акт по същество по искането на Ю.Т.Н.,
в качеството й на наследник по преписка с вх.№ 1707 от 27.03.1992 година
на наследници на С.Д.С. за възстановяване на правото на собственост
върху имот в местността „Казаните“ в
землището на гр.Батак с площ от 37.00дка ,тъй като е направено след изтичане на
срока то чл.11 от ЗСПЗЗ и като такова е недопустимо. С решение № 503 от
14.08.2015 година постановено по гр.дело № 1279/2014 година по описа на ПщРС е
оставена без уважение жалбата на Ю. Т.Н. против решение № 1 от 05.12.2014 година по
преписка с вх.№ 1707/27.03.1992 година
на ОСЗ-Пещера ,обективирано в писмо с
изх.№ 219 от 05.12.2014 година .С решение № 710 от 04.12.2015 година
постановено по к.а.х.дело № 759/2015
година по описа на Пазарджишки административен съд е отменено решение № 503 от
14.08.2015 година ,постановено по гр.дело № 1279/2014 година по описа на
ПщРС и вместо него е постановено : „отменя решение № 1 от 05.12.2014 година на
Общинска служба „Земеделие „ гр.Пещера и връща
преписката по искане с вх.№ ПО
06-219 от 21.11.2014 година подадено от Ю.Н. за произнасяне на компетентния орган с решение по него.“/което
решение е обжалвано по посоченото долу дело/.
По настоящето дело и присъединеното гр.д.№478/2016г.:
С
последното вече и обжалвано понастоящем Решение № 2 от 11.05.2016 година
издадено от ОСЗ-Пещера ответната служба е отказала да признае правото на собственост на наследници на С.Д.С. в съществуващи /възстановими стари реални граници
върху имот с площ от 37 дка в местността
„Казаните“ в землището на гр.Батак със следния мотив :“ имот от 37 дка в м. Казаните не е бил
заявен по преписка за възстановяване право на собственост на наследниците на С.Д.С.. Имотът е бил
изключен от делбата по гр.д.№ №744/1957г., тъй като е бил залят от водите на
Баташки водносилов път. С разпореждане на Министерски съвет № 1862 от
17.09.1956г. за отчуждаване на частни земи в чашката на язовир Батак се отчуждава срещу заплащане имот - ливада от 11.00 дка в местност
„Казаните" на бр. Борис и С. Г. Стойчеви; имот - ливада от 11.00дка. в
местност „Казаните" на Д.С.С.; имот - ливада от 11.000 дка в местност
,„Казаните" на Никола С.С.. Общо са отчуждени 33.000 дка в местност „Казаните",
като лицата, от които са отчуждени са наследници на С.Д.С.. Собствеността им
върху описаните имоти е доказана с данъчна книга от 1936г. на Батак -партида
№240.В заявление до ОСЗ (бивша Поземлена комисия) Батак, с вход № 1707 от 27.03.1992г., подадено от С.А.Н. за
възстановяване правото на собственост на наследниците на С.Д.С., б.ж. на гр.
Батак е включен имот - ливада oт 6.00 дка, в местност
„Казаните", с приложено доказателство декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ.
С решение № 1707 от 17.06.2002 година ПК
гр.Батак е възстановила правото на собственост на наследници на С.Д.С. върху урбанизиран имот в кв.14-имот с пл.№65
по ПУП на яз.Батак с площ от 4.682 дка след представяне на скица и удостоверение по чл.13,ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ.Имотът е част от имот с площ от 6.00дка,находящ се в
местността „Казаните“ в землището на
гр.Батак.С решение № 1707 от 20.03.1996
година на ПК-Батак е възстановено
правото на собственост на наследници на С.Д.С.
върху имот № 911003 ,представляващ
ливада с площ от 1.320дка в местността
„Долни казани“ и представляващ част от
имот с площ от 6.00дка в местността „Казаните“ извън урбанизираната територия“.
Така
постановеното решение е съобщено на Ю.Т.Н. на 25.05.2016 година.
Видно от приложеното в преписката удостоверение за наследници № 1075 от 16.06.1992 година С.Д.С. б.ж. на гр. Батак е починал на 29.05.1941
година и е оставил за свои законни наследници към 1992 година: Анка Любенова Н.-съпруга;
А.Т.Н. ,Ю.Т.Н., Цветана В.Н., М.Б.П.,
Н. Б.Г., София Б.П., Цветана А.М.,С.А.Н.,П.Д.С., Г.Д.С., К.Д.С. ,Борис Г.С., С.Г.С., Цветана Николова Гълъбова, Н.
Николова Д., М. Николова Генова ,А.Н.С., П.Н.С.,
Стефан П.Т. и Г.П.Т..
Съгласно
разпоредбата на чл.14,ал.3 от ЗСПЗЗ решенията
на общинската служба по земеделие
могат да се обжалват в 14- дневен
срок пред районния съд.В конкретния случай от доказателствата по делото се
установи ,че атакуваното решение е било връчено
на лицето Ю.Н. на 25.05.2016 година , в качеството й на наследник на С.Д.С.,
а жалбата срещу него е депозирана на 27.05.2016 година, т.е в законоустановения
срок, поради което същата е процесуално
допустима.
Касае се за производство по чл.14,ал.3 от
ЗСПЗЗ, което е от административен характер и има за предмет установяване
на законосъобразността , респ. незаконосъобразността на постановения и атакуван
акт- решение на специалния
орган по поземлената реформа съответната
ОСЗ. Административната процедура по
възстановяване на собствеността върху
земеделски земи, установена в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, е регламентирана като такава
за реституиране правата на бившите
собственици, като се възстанови и
индивидуализира техния обект.
Съгласно чл.10 от ЗСПЗЗ-Възстановяват се правата на собствениците
или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди
образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни
земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в
други образувани въз основа на тях селскостопански организации. ЗСПЗЗ
не предвижда безусловно възстановяване на правата на бившите собственици върху
земеделските земи в реални или нови, възстановими с план за земеразделяне,
граници. Предвидени са изключения в чл.
10, ал. 7 и чл. 10б ЗСПЗЗ, при които бившите
собственици или техните наследници, се обезщетяват. Съгласно разпоредбата на чл.168, ал. 1 и ал.
2 от АПК-съдът не е ограничен при
предмета на съдебна проверка на административния акт до основанията посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания посочени в чл. 146 от АПК, като съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за
това от страната.
Допустимо е изменение на решение
на ОСЗ в изрично предвидените хипотези- съгласно разпоредбата на по чл.14, ал.6
от ЗСПЗЗ- при отстраняване на очевидна фактическа грешка, по чл.14,ал.7 и ал.7а от ЗСПЗЗ. Жалбоподателката
не сочи и не представя доказателства, че пред административния орган е
релевирала законоустановените предпоставки съгласно разпоредбата на чл. 14, ал.
7 от ЗСПЗЗ- „При откриване на нарушения на този закон и на правилника за
неговото прилагане, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от
съществено значение за постановяване на решението по ал. 1, в срок до една
година от откриване на нарушенията, на новите обстоятелства или на новите
писмени доказателства, но не по-късно от три години от влизането в сила на
плана за земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба
по земеделие по ал. 1, т. 1, министърът на земеделието и храните по своя
инициатива или по искане на заинтересуваните лица отменя решението на
общинската служба по земеделие или разпорежда на общинската служба по земеделие
да го измени. Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила
съдебно решение.“ Специална е разпоредба
на ЗСПЗЗ по отношение на сроковете, в които може да бъде инициирано изменение
на решението на ОСЗ, а именно – 1 година от откриване на новите обстоятелства
или писмени доказателства и не по-късно от 3 години от влизане в сила на плана
за земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по
земеделие по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ.
Чл. 14,ал.7а от ЗСПЗЗ предвижда и
че с ново решение могат да се променят лицата,в чиято полза или вреда е
постановено първото решение на ОСЗ, като последното е допустимо само при отправено искане от страна на
заинтересованите лица и при наличие на условията по чл.14ал.7 от ЗСПЗЗ/ но не и
сроковете/- т.е. открие се нарушение на правилника или закона, нови
обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установи ,че общият
наследодател С.Д.С. е починал през 1941
година ,като е безспорно още че Д.С.С. ,Борис Г.С.,С.Г.С. и Никола С.С., С.А.Н.,
П.Н.С. и Г.Д.С., са едни от законните
наследници на общия наследодател С.Д.С..
С решение № 1707/ 08.05.1993г. на Поземлена комисия Батак и с решение № 1707 от 17.06.2002 година на
наследници на С.Д.С. е възстановено право на собственост върху ливада с площ от
6.002дка в землището на гр.Батак в местността „Казаните“, при граници : Никола
Тосков Ганев, пречиствателна станция ,почивна станция и асфалтов път, същото е връчено на С.Н. на
26.06.2002г., което е влязло в законна сила. В последствие решението е изменено
като част от възстановения имот попада в урбанизирана територия, а част от него
извън урбанизираната територия. Не се ангажираха и доказателства, че към
момента на постановяване на атакуваното решение са били налице
основанията предвидени в
чл.14,ал.7 от ЗСПЗЗ за постановяването на ново решение. Установи се безспорно ,че с разпореждане на МС от 1956
година за нужди на язовир Батак от наследниците на общия наследодател С.Д.С. са
отчуждени срещу заплащане 33.00дка. в
местността „Казаните“.По делото не се представиха доказателства, за това че извършеното отчуждаване за държавна нужда е било отменено от органа
по отчуждаването- Министерски
съвет в срока по §41 от
ППЗСПЗЗ/ДВ.бр.28/92г./ с оглед неизползване на отчуждените земеделски земи по предназначение или поради отпадане на държавната
нужда,наложила това отчуждаване.При липса на акт на МС за отмяна на отчуждаването площта от 33.00дка в местността „Казаните“,
същата няма качеството на земеделска земя по смисъла на
чл.2,т.3 от ЗСПЗЗ и не подлежи на
реституиране в лицето на
жалбоподателя ,като наследник на бившия
собственик, тъй като не е отпаднала държавната нужда,за която е отчуждена – в
този смисъл Решение № 158 от 10.02.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1132/99 г., IV г.
о., докладчик зам.-председателят Благовест Пунев, Решение № 1992 от 21.01.2002
г. на ВКС по гр. д. № 317/2001 г., IV г. о.и хипотезата е аналогична на предвидената в чл.10б от ЗСПЗЗ ,отнасяща
се до отчуждения ,извършени за благоустройствени цели при осъществяване
на предвиденото мероприятие като пречка за реално
възстановяване на собствеността върху бившата земеделска земя.
В депозираното заявление
1707/27.03.1992 г. на С.А.Н. като наследник на С.Д.С. е поискал за
възстановяване на ливада от 6 дка в м. Казаните, като е приложена и декларация
по чл. 12ал.3от ЗСПЗЗ/отм./, в която С.Н. декларира, че от С.Д.С. е останала
ливада от 6 дка в м. „Казаните“. С.А.Н. е декларирал правото на собственост по
отношение на имот в м.”Казаните”, ливада с площ 6 дка, без посочени граници,
което кореспондира с окончателен текст на заявление №1707/27.03.1992г., а също
така и на заявените и декларирани размери на процесния имот със заявление
№1620/11.03.1992г. от същия заявител С.А.Н., то в случая се явява безспорно
обстоятелството, че по преписка с вх. № 1707/27.03.1992г. на ОС“З“ – гр. Пещера
процесния имот е заявен за възстановяване именно с площ от 6 дка. Следва да се
има предвид и указанията в тази връзка дадени с ТР № 2 от 25.VI.1996 г. по гр.
д. № 2/96 г., ОСГК, докладчик съдията Любка Илиева - декларацията с нотариална заверка на подписа
по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ в производството пред районния съд по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ представлява
самостоятелно доказателствено средство само ако е била представена пред
общинската поземлена комисия. Тя представлява годно доказателствено средство и
за частта от претендираните имоти, за които не са представени доказателства по
чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. Ето защо ПК-Батак, се е произнесла окончателно и е
удовлетворила в пълна степен искането на наследниците от 6 дка. Доколкото посочената в жалбата
ливада, с площ 37 дка, въобще не е заявена
за възстановяване със заявление по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, по преписка с вх. №
1707/27.03.1992г. на ОС“З“ – гр. Пещера, или по исков ред по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ,
то тя не би могла да се възстанови на наследниците на С.Д.С.. В настоящия случай решението на ПК Батак е влязло в сила
и няма основания да се пререшава въпроса отново. Ето защо при липса на данни,
че решението на ОСЗ Пещера е обжалвано, то същото е влязло в сила и е станало
стабилен административен акт.
Жалбоподателката няма основание
да иска да й се възстанови в повече от 6 дка в м. „Казаните“ на наследниците на
С.Д.С., тъй като и по трите заявления подадени 1992 година за възстановяване на
земи на наследниците на С. Дим.С. са влезли в сила, и пререшаването им е
недопустимо. Решение
№ 256 от 8.V.1995 г. по гр. д. № 183/95 г., I г. о., Решение № 2818 от
13.I.1995 г. по адм. д. № 435/94 г., III г. о., Решение № 2244 от 3.X.1994 г. по адм. д. № 6147/93
г., III г. о. Решение
№ 7889 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5302/2014 г., IV о.- Правото на жалба е лично субективно право,
а това право след като не е упражнено не може да се наследява. Наследници не
могат да заместят наследодателя в производство по обжалване на мълчалив отказ,
без той да го е упражнил. Последното е във връзка с обстоятелството, че след
като С.А.Н. не е обжалвал възстановените му 6 дка в м. Казаните като наследник
на С.С., приемайки че са му възстановени в рамките на исканото, то това право
не е предоставено на неговите наследници.
Решение № 69 от 15.02.2010 г. на
АдмС - Пазарджик по к. а. д. № 445/2009 г., 10-ти с-в, - е прието, че е недопустимо
повторно произнасяне по въпрос, по който е налице както влязъл в сила стабилен
административен акт, така и съдебно решение, което е разрешило въпроса със сила
на присъдено нещо. Повторно
произнасяне от ОСЗ е допустимо единствено в хипотезата на чл. 14, ал. 7 от
ЗСПЗЗ в хипотезата на откриване на нарушения, нови обстоятелства и нови писмени
доказателства, по искане на министъра на земеделието и храните или на
заинтересуваните лица и не по-късно от 2 години от влизане в сила на плана за
земеразделяне или от постановяване на решението на ОСЗ. Очевидно в случая тази
хипотеза не е налице, поради което повторното произнасяне на общинската служба
по земеделие е недопустимо, а решението в тази му част - нищожно.
В настоящето обжалвано решение на
ОСЗ се коментира само заявление вх.№1707/27.03.1992г. и указания в решение по
кахд №759/2016г. на АС Пазарджик. В искането си жалбоподателката в ОСЗ офис Батак под № ПО 06-219 от 21.11.2014 година от Ю.Т.Н.,
е поискано възстановяване на право на собственост на наследниците на С.Д.С. в
размер на 37 дка. Като ПК Батак / понастоящем ОСЗ Пещера/ е признала и възстановила правото на собственост
в размер на заявените 6 дка в м. „Казаните“
със свое решение № 1707/17.06.2002г. Ето защо произнасянето на ОСЗ отново за
тези 6 дка в обратен смисъл е нищожно. Заявителката е поискала произнасяне за цялата ливада от 37 дка в м. „Казаните“ в своето
искане от 2014г. Но в цитираното заявление С.Н. не е общо 37 дка, а както беше
изложено по-горе 6 дка. Поради което
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение по отношение
на разликата от признатите и възстановени 6 дка до претендираните 37 дка. По
отношение на заявленията на П.Н.С. и Г.Д.С., поискали също 37 дка в м.
„Казаните“, то решението на ПК Батак, с което е отказала да възстанови правото
на собственост върху 37 дка в м. „Казаните“ на наследниците на братя Стойчеви е
влязло в сила и се е превърнало в стабилен административен акт, който не
подлежи на пререшаване.
Следователно атакуваното решение на ОСЗ е правилно в частта, с която е отказано да се
признае право на собственост на наследодателя на жалбоподателката над
възстановените 6,002 дка до претендираните от нея 37 дка/ или за разликата от
31 дка/ и нищожно по отношение на
повторното му произнасяне за признатите
и възстановени вече 6,002 дка в м. „Казаните“ в землището на гр.Батак. Тоест Съдът
намира административния акт за частично недействителен,частично нищожен /
стр.150, Административно право на проф.К.Лазаров, първо издание, изд. к.
“Фенея“ 2001г., Решение
№ 78 от 12.VII.1973 г. по гр. д. № 58/73 г., ОСГК/.
Водим от
изложеното и на основание чл.172 от АПК,
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА за нищожно Решение № 2 от
11.05.2016 година издадено от ОСЗ-Пещера в
частта, в която е отказано да се признае
правото на собственост на
наследници на С.Д.С. в
съществуващи /възстановими стари реални граници върху имот с площ от 6,002 дка в местността
„Казаните“ в землището на гр. Батак.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на Ю.Т.Н. ***, срещу Решение
№ 2 от 11.05.2016 година, издадено от ОСЗ-Пещера, в частта, в която е отказала да признае
правото на собственост на
наследници на С.Д.С. в
съществуващи /възстановими стари реални граници върху имот с площ за разликата над възстановените 6.002 дка до претендираните
37 дка /или разлика в размер на 31 дка/ в местността „Казаните“ в
землището на гр. Батак.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: