Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 19.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
10126 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.240, ал.1 от ГПК, образувано
по молба от А.К.Н. за отмяна на неприсъствено решение от открито съдебно заседание на 08.05.2018 г. по
гр. дело № 39199 /2017 г. по
описа на СРС, 74 състав. В молбата се твърди, че макар страната да е
получила призовка, не могла да участва в заседанието по делото лично поради
рязко влошаване на здравословното състояние, което му попречило и да ангажира
свой процесуален представитeл, предвид и факта, че ищецът е адвокат.
Ответникът по молбата – З.Г.Г., с писмен отговор оспорва молбата, като възразява, че са били налице
законовите предпоставки за постановяване неприсъствено решение спрамо
ответника, а същият с молбата си за откритото съдебно заседание на 08.05.2018
г. не е посочил че не може да се яви по медицински причини , а доказателства за здравословното си състояние представя едва с молбата за отмяна. Видно
от тях, домащното лечение на молителя било предписано до края на м.април 2018
г., което е преди съдебното заседание пред СРС на 08.05.2018 г. и след това, на
13.05.2018 г. е постъпил в болница. Излага доводи и по същество на спора по предявение иск.
Съдът като взе предвид изложените от молителя твърдения, възраженията на ответната страна по молбата, и
въз основа на събраните писмени
доказателства в производдството по чл.240 от ГПК, и приложеното
първоинстанционно гр.д.№ 39199/2017 г. на СРС,74 състав, намира следното:
Молбата за отмяна на неприсъствено решение
е допустима -
молбата е била подадена в съда преди на ответника да бъде връчено
неприсъственото решение, поради което срокът по чл. 240, ал.1 от ГПК е спазен.
Основанията за отмяна са
изчерпателно уредени в чл.240, ал.1 от ГПК, като са посочени тнри отделни
хипотеци, които не се изискват кумулативно.
От обстоятелствата, изложени в
молбата за отмяна се налага извода, че правото на отмяна е упражнено от
отвтеника на основание чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК - лишаване от възможност
страната да участва в делото поради невъзможност да се яви чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Наред с това е изложено и
оплакване относно несъобразяване от съда с подадено писмено становище от
оветника в деня на съдебното заседание, но достатъчно време преди началото му-
още в 10,05 ч. чрез съпругата на ответника, с което становище ответникът
посочил адрес за призозававане по делото, като счита, че неприлагане на редовно
представеното от него становище по
делото възпрепятствало комуникацията му със съда и опорочавало процедурата по
редовното му призоваване.
Неприсъственото решение е било
постановено от СРС в откритото съдебно заседание на 08.05.2018 г., в което се е
явил само ищецът, първостепенният съд е приел, че ответникът е редовно
призован, поради което е приел, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 2
от ГПК и е постановил неприсъствено решение.
В конкретния случай въпросът,
около който се концентрира молбата за отмяна, е наличието на хипотезата на
особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее,
поради което не е могла да се яви лично или чрез повереник в откритото съдебно
заседание.Законът не дефинира понятието "особени непредвидени обстоятелства",
но правната доктрина и съдебната практика еднопосочно посочват, че като особени и непредвидени следва да се
квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано
и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок
процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за
добро водене на процеса. Доказването на конкретните обстоятелства и на техния
непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на
предпоставките на чл. 240, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Молитетял признава, че е получил
призовката за откритото съдебно заседание, но не е могъл да се яви порази рязко
влошаване на здравословното му състояние. Установеното с приетите доказателства
здравословно състояние на
молителя-ответник към датата 08.05.2018 г. , обаче, не съставлява непредвидено
обстоятелство по смисъла на чл. 240, ал. 1, т. 3 пр. 1 ГПК. Медицинското
свидетелство от 10.04.2018 г. сочи, че А.Н. е в силно увредено общо състояние,
и се нуждае от домашно лечение за 20 дни. Това сочи, че влошаването на здравето
на същия не е настъпило внезапно преди датата на заседанието или в същия ден, и
не е непредвидено. Не се твърди, че молителят-отвтеник е има упълномощен
адвокат преди 08.05.2018 г., а че е имал затруднение да намери такъв. Съдът
отбелязва, че защитата на същия е можела да се осъществи не само от упълномощен
от него адвокат, но и от съпругата или др. лице от кръга на тези по чл.32 от ГПК, а при необходимост и по реда на праввната помощ, ако страната е материално
затруднена / в този смисъл са и Определение
№ 88/14.10.2009 г. по т. д. № 715/2009 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, Определение №
988/03.11.2009 г. по гр. д. № 869/2009 г., ГК, ІІ ГО на ВКС, Определение №
705/16.12.2009 г. по ч. гр. д. № 644/2009 г., ГК, І ГО на ВКС, Определение №
838/19.11.2010 г. по ч. т. д. № 734/2010 г., ТК, І ТО на ВКС, Решение № 600/07.07.2009 г. по гр. д. №
348/2008 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др./. Съответно страната е имала възможност да
поиска от първоинстанционния съд
отлагане на делото поради влошено здравословно състояние или поради
трудност да намери адвокат, което в случая ответникът не е сторил, макар да е
подал-чрез съпругата си, своевременно в
СРС писмено становище преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото
на 08.05.2018 г.
Ето защо съдът намира, че молбата
по чл. 240, ал. 1, т. 3 пр. 1 ГПК на А.Н. е неоснователна и следва въззивният
съд да я остави без уважение.
Молителят твърди с молбата си за
отмяна на неприсъственото решение и порочно процесуално действие на съда поради
несъобразяване с подаденото от него своевремено писмено становище преди преди
часа на проведеното съдебно заседание на 08.05.2018 г., което опорочавало
призоваването му по делото. Обективно се установи, че становището е подадено в
съда преди часа на откритото съдебно заседание и достатъчно време преди него,
за да достигне до съдията-докладчик по делото. Факта, че това не е станало, не може да се вмени в тежест на
ответника. Независимо от този факт, обаче, наведеното от молителя оплакване в
тази насока не попада в хипотезата на посоченото отменително основание по
чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, нито в другите по т.1 или т.2 от същия текст на ГПК. С
това писмено становище молителят-ответник е взел становище по същество на
исковата молба, и е посочил адрес на който да бъде уведомяван от съда, и нищо
повече. Не е поискалло отлагане на делото, нито е направило оплакване относно
призоваването му по делото. Посочването на адрес за призоваване на ответника по
делото с това писмено становище от 08.05.2018 г. също не опорочава
призозаването му за съдебното заседание-което самият ответник не оспорва с
молбата за отмяна, защото посочването от страната на адрес за уведомяване,
който е различен от този по делото, и от постоянния и настоящ такъв на
ответника, обвързва съда от датата на това посочване, т.е. от 08.05.2018 г. за
напред, и няма обратно действие. Следователно съдържанието на това писмено
становище не опорочава действията на съда по постановяване на неприсъственото
решение, тъй като това писмено становище не е било пречка-дори и да беше
предоставено съдията своевременно, да се проведе съдебното заседание по делото
и да се постанови неприсъственото решение, а и молителят не се оплаква с
молбата за отмяна от нередовно призоваване за съдебното заседание на 08.05.2018
г.
С чл. 240, ал. 1 от ГПК е предвидена отмяна на
неприсъствено решение при наличието на три изчерпателно изброени хипотези,
визиращи допуснати процесуални нарушения от първостепенният съд при
произнасянето му, отнасящи се до ограничаване на правото на защита на страна по
делото, които три основания не са кумулативни. В останалите случаи на
процесуални нарушения, които иначе биха довели до недопустимо или неправилно
решение, законодателят не предвижда процесуална възможност за извънинстанционна
защита срещу неприсъствено решение, и в частност не прилагане на молби по
делото или тяхното необсъждане, ако не са съдържали оплаквания относно редовността
на провеждане на откритото съдебно заседание. Това е така, тъй като в
производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за
законосъобразност на влязло в сила решение, каквото е неприсъственото решение,
и то само на основания, изрично и изчерпателно посочени в чл.240, ал.1 от ГПК. Ако
едно решение е постановено като неприсъствено при липса на предвидените в
закона предпоставки - чл. 238 и чл. 239 ГПК, то си остава неприсъствено.
Порочно или не, това решение е влязло в сила. Производство по отмяна на
неприсъствено решение е контролно-отменително, а не въззивно, поради което
въззивният съд се произнася с решение само по основателността на молбата, тоест
дали е налице наведеното основание за отмяна на неприсъствено решение, а не
разглежда правния спор по същество като въззивна инстанция. Ето защо и доводите
по молбата по същество на правния спор по иска, не могат да се раглеждат от
възизния съд.
Воден от изложеното и на
основание чл.240, ал.1, т.1 от ГПК, Софийски градски съд
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата молба от А.К.Н. ***, за отмяна на неприсъствено решение от открито съдебно заседание на 08.05.2018 г. по
гр. дело № 39199 /2017 г. по
описа на СРС, 74 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.