Решение по дело №11446/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5411
Дата: 10 август 2018 г. (в сила от 22 април 2020 г.)
Съдия: Райна Петрова Мартинова
Дело: 20161100111446
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2016 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ……

гр. София, 10.08.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-16 състав в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. МАРТИНОВА

 

при секретаря Александрина Пашова разгледа докладваното от с ъ д и я  Мартинова гражданско дело № 11446 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Й.В.В. против З. „А.Б.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).

            Ищецът твърди, че на 17.11.2014 г. в гр. Варна е настъпило ПТП с участието на автобус „Мерцедес“ с рег. № ******, управляван от С.С.С.и пешеходецът Й.В.В.. Твърди, че автобусът се  е движел по линия 31 с посока на движение от кв. Виница към ЖП гара – Варна и малко след кръстовището между ул. Александър Дянкович и ул. Райко Жинзифов, автобусът продължавал движението си по У-образно кръстовище от  ул. Александър Дянкович по ул. Козлодуй. Твърди, че на кръстовището имало затревен остров, на който се намирал ищецът. Поради липсата на пешеходна пътека ищецът твърди, че е вдигнал лявата си ръка и предприел пресичане на ул. Козлодуй            от дясно на ляво по посоката на движение на автобуса. Твърди, че автобусът, управляван от С.С.С.се движел с превишена скорост, без да се съобрази с пътните условия и без да подаде сигнал за предстояща маневра завой наляво, не възприел пресичащия Й.В.В. и подадения от него сигнал и реализирал ПТП с него. Твърди, че в резултат на ПТП ищецът получил травма на бъбрек, слезка и бъбрек с масивни руптури и паренхимни кръвоизливи, разкъсно контузна рана вдясно латерално на главата, фрактура кондили улнарис хумери син. Луксация на дясна раменна кост. Твърди, че на 17.11.2014 г. е извършена спешна оперативна намеса – нефректомия син., спленектомия, при която са отстранени слезката и левия бъбрек. Поставена била гипсова имобилизация на лявото рамо. Твърди, че на 29.11.2014 г. ищецът е хоспитализиран отново със чревни сраствания с непроходимост. Твърди, че на 10.12.2014 г. е приет в Клиниката по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света Анна- Варна“ АД с диагноза – изкълчване на акромиоклавиукуларната става  закритов вдясно, счупване на долния край на раменната кост закрито в ляво. На 11.12.2014 г. била извършена оперативна намеса открито наместване с вътрешна фиксация – акромиоклавикуларната става. Поставена била мека имобилизация. Поддържа, че водачът на автобус „Мерцедес“ с рег. № ******попада в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица № 01114000679059/25.02.2014 г. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 150000 лева - обезщетение за неимуществени, ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

            Ответникът в отговора на исковата молба оспорва предявения иск като поддържа, че виновен за настъпване на ПТП е ищецът, тъй като е започнал пресичане в такъв момент, когато автобусът  е бил на такова разстояние от него, че за водача му е било невъзможно да спре. Поддържа освен това, че ищецът е започнал пресичане на необозначено за това място. Не оспорва, че ищецът е претърпял твърдяните увреждания, то твърди, че те не са му причинили болки и страдания с твърдения интензитет. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства – писмени и гласни доказателства, както и от допуснатата съдебно автотехническа експертиза, че на 17.11.2014 г. в гр. Варна е настъпило ПТП с участието на автобус „Мерцедес“ с рег. № ******, управляван от С.С.С.и пешеходецът Й.В.В.. От показанията на свидетеля А.И.П. се установява, че работи до мястото, на което е станало произшествието и е била очевидец на случилото се. Установява, че пред лабораторията минават автобусите, които слизат към гарата на Варна. Улицата била наклонена. Видяла автобусът, който по нейна преценка не би трябвало да се е движел много бързо и можел да спре (предполага, че около 60 км.ч.). На мястото, на което момчетата (ищецът) пресичал към този момент нямало пешеходна пътека (тя била поставена по-късно). Свидетелката видяла, когато момчетата тръгнали да пресичат. Били вече на средата на платното, когато ги блъснал автобусът. По преценка на свидетелката автобусът бил достатъчно далеч, че да могат да преминат.

От приетото заключение на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, изготвено въз основа на събраните по делото писмени доказателства се установява, че участъка от пътя е прав с У-образно кръстовище, хоризонтален с двупосочно движение с по една лента за движение в едното направление, като пътното платно е с ширина 7,1 метра с асфалт, който е бил сух. Установява се, че в района на У-образното кръстовище, където улица Александър Дянкович се разделя на две от затревен остров и в продължението в ляво продължава с името ул. „Козлодуй“. По маршрута си водачът на автобуса се отклонява наляво посока към ЖП гарата. В този район пешеходците се движат по тревния остров, който има обособена тротоарна ивица с плочки в средата на платното срещу движението на автобуса и в края на острова, където свършва ивицата, ищецът е предприел пресичане на пътното платно вляво. Вещото лице установява, че пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно отдясно наляво и след път изминат около 2 метра е ударен с предната дясна част на автобуса.  Вещото лице определя мястото на удара срещу началото на тревния остров, на около 1,80 метра – 2,10 метра в ляво от десния край на разделителния тревен остров. Установява, че преди удара автобусът се е движел с около 45 км.ч., като скоростта, с която ударът би бил предотвратим е 21 км.ч. Вещото лице дава заключение, че причина за настъпване на ПТП е движението на автобуса с по-висока скорост от необходимото и невъзприемането на пешеходеца като опасност, за да намали скоростта до 21 км.ч., както и навлизането на пешеходеца без да се увери, че водачът го е възприел и е намалил скоростта на движение. Установява, че пострадалият е попадал в опасната зона за спиране на автобуса, когато е започнало пресичането на пътното платно, като причината за това е, че времето от стъпването на ищеца на пътното платно до удара е 1,34 секунди. Експертът посочва, че ищецът е може да предотврати ПТП ако не е предприел пресичане на пътното платно без да се увери, че водачът на автобуса го е възприел като опасност и е намалил скоростта на движение. Установява, че водачът е видял автобуса на разстояние от 40 метра преди удара, което е 3,2 секунди и е можел да прецени движението на автобуса.

Установява се от  приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото доказателства и личен преглед на ищцата, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 17.11.2014 г. в резултат на настъпилото произшествие Й.В.В. е получил следните травматични увреждания разкъсване на слезката, разкъсване на левия бъбрек, наложило оперативното им отстраняване, кръвоизлив в коремната кухина и масивен ретроперитониален, последица от разкъсването на слезката и бъбрека, счупване на лява раменна кост в областта на вътрешния епикондил (лява лакътна става), изкълчване на лява акромиоклавикуларна става (съчетание между лопатката и ключицата), разкъсно – контузна рана на главата. Вещото лице установява, че чревната непроходимост, свързана с тежката коремна травма и последващото отстраняване на бъбрек и слезка е наложила медикаментозна терапия в продължение на 12 дни. Установява се, че по спешност ищецът е хоспитализиран в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД – урологична клиника, направени са изследвания и по спешност е извършено оперативно отстраняване на разкъсаните слезка и ляв бъбрек. Следоперативно е преведен в ОАИЛ за наблюдение, на 20.11.2014 г. е преведен в клиника по урология. По повод на фрактурата е поставена гипсова имобилизация за срок от 30 дни и е насочен към клиника по ортопедия. Установява се, че на 29.11.2014 г.е  настанен в клиника І – ва коремна хирургия поради чревна непроходимост. Проведено е антибиотично и болкоуспокояващо лечение, вливания, възсановяване на перисталтиката. Установява се, че на 11.12.2014 г. е опериран по повод изкълчването на дясната акромиоклавикуларна става – открито наместване с вътрешна фиксация. Вещото лице дава заключение, че чревната непроходимост е етап от развитието на тежката коремна травма, свързана с отстраняване на слезката и левия бъбрек, чието разкъсване е довело до масивни кръвоизливи в коремната кухина и ретропериновеално. Вещото лице не установява въз основа на представените медицински документи да са настъпили остатъчни усложнения, свързани с получените травми, възникнали при ПТП, като посочва, че оздварителния период е приключил в рамките на 6 месеца. Дава заключение, че в бъдеще при интензивно натоварване, промени във времето ищецът ще има дискомфорт на местата на увредите.

Във връзка с установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Присила Огнянова Лазарова. В показанията си свидетелката установява, че живее на семейни начала с ищеца. Разбрала за ПТП от сестра му, тъй като в този момент била в София. Тръгнала веднага към Варна, като по пътя получавала информация за състоянието му. Разбрала, че бил махнат бъбрек и далак. Видяла ищеца на следващия ден сутринта по време на посещенията на семейството. Бил в много тежко състояние в реанимация. От всякъде излизали тръби, въобще не бил комуникативен. Общото му състояние било ужасно. Останал в болница около 40 дни, като първо бил 10 дни и го изписали, но получил инфекция и се наложило да се върне и после стоял още 30 дни. През този период не можел да се обслужва самостоятелно. Свидетелката, майката и сестрата на ищеца се редували да помагат. Възстановяването продължило и при домашни условия, като първите 6 месеца неотлъчно до него имало човек, който му помагал да се храни, да се къпе, да ходи до тоалетна. След това започнал да се оправя, но в началото имал проблеми със съня. Били му предприсани и хапчета, за да се справи със стреса и да може да спи. Вечер не можел да спи, защото получавал схващания в краката, ставал, опитвал се да ги раздвижва. Около 6 месеца продължило и възстановяването на рамото и ръката. В първите 8 месеца често боледувал. Постоянно го хващал грип. След катастрофата се променил. Преди бил активен спортист, а след това казвал, че няма енергия.

Не е спорно между страните, че между З. „А.Б.“ АД и собственика автобус „Мерцедес“ с рег. № ******е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № 01114000679059/25.02.2014 г., по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди  и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.

От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, в резултат, на което на ищеца са причинени увреждания на здравето, посочени в исковата молба. Спорно между страните е дали поведението на водача на автобус „Мерцедес“ с рег. № ******С.С.С.е било противоправно и дали той е действал виновно. При преценка на посочените обстоятелства настоящият съдебен състав не е обвързан от становището на органите на досъдебното производство по образуваното ДП № 388/2014 г. по описа на ОДМВР – гр. Варна относно наличието или липсата на виновно деяние на водачът на автобуса. (в този смисъл Решение № 43/16.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. по описа на ВКС ІІ ТО). 

Съгласно разпоредбата на чл. 116 от Закона за движение по пътищата водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. Това задължение следва да бъде разгледано във връзка с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от закона, която задължава водачите при определяне на скоростта си на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява, че водачът на процесния автобус се е намирал на разстояние около 40 метра от мястото на удара, когато на затревения остров са се намирали пешеходците, един от които е пострадалия ищец. Водачът е бил длъжен да прояви внимание към тях, като намали скоростта си до степен, че да може да спре при предприето от тях пресичане. От събраните по делото гласни доказателства, както и от заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че водачът е имал техническа възможност да спре, ако преди това е намалил скоростта си до 21 км.ч. По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват, че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 116 във връзка с чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Следователно настоящият съдебен състав приема, че водачът на автобус „Мерцедес“ с рег. № ******е имал противоправно поведение, в резултат на което са настъпили твърдяните от ищеца вреди.  С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите вината на водача се предполага до доказване на противното. Ответникът, чиято е тежестта да проведе обратно доказване, не е ангажирал доказателства относно обстоятелства, които изключват или ограничават вината на водача.

Установява се, че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика на автобус „Мерцедес“ с рег. № ******е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.

            Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е продължило около 6 месеца, като в този период ищецът е претърпял освен животоспасяващи операции и няколко оперативни и други интервенции. Проведено е продължително болнично лечение, а лечението е продължило и при домашни условия, като ищецът е имал нужда от чужда помощ. От значение при определяне на размера на обезщетението е и обстоятелството, че са налице трайни и непоправими увреждания на здравето, а именно загуба на важни органи като далак и ляв бъбрек. Независимо от това, че ищецът може да продължи живота си и без тези органи, то загубата им съществено се отразява на нормалното функциониране на организма му. При определяне на обезщетението следва да бъде взети предвид и допълнителните травматични увреждания – фрактури на горни крайници, които също са причинили болки и страдания и са наложили съответно оперативно лечение. С оглед на изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 150 000 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл  за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване – а именно, че ищецът е предприел неправилно пресичане на пътното платно. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи, че към момента на настъпване на застрахователното събитие пострадалото лице е нарушило установените правила за движение, с което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона за движение по пътищата при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства (чл. 113, ал.1, т. 1 от закона). В §6, т. 54 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата е дадена легална дефиниция на понятието „пешеходна пътека“, а именно част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, а на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е пресичал на място, което не е обозначено като пешеходна пътека и не е продължение на тротоар или банкет на кръстовище. Това означава, че той е предприел пресичане на необозначено за пешеходци място, като не е изпълнил задължението си по чл. 113, ал.1, т. 1 от ГПК, а именно да използва пешеходна пътека, както и преди това да съобрази движението на пътните превозни средства. Установява се от събраните п делото доказателства, че ищецът не се е съобразил с движението на приближаващия автобус, като преди да предприеме пресичане не се е уверил, че действията му са възприети от водача и че той съответно е намалил скоростта си, в този смисъл съдът намира, че по делото е установено е и противоправно поведение на пострадалия, което е в пряка връзка с настъпилите вредни последици. При преценка на степента на съпричиняване обаче, следва да се отчете, и двамата участници в движението не са се съобразили със задължението си да съобразяват действията си със съответната обстановка в еднаква степен, поради което и следва да се приеме, че съпричиняването на ищеца е в размер на 1/2 или определеното по съда обезщетение следва да бъде намалено до сумата от 75 000 лева.

            Като законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху дължимото обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 225 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 2950 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска и платено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В.Й.Н. сумата от 2780 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.

Воден от горното, Софийски градски съд, І-16 състав

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 226 от Кодекса за застраховането  (отм.) ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.Б.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Й.В.В., ЕГН-**********,***   сумата от 75 000  (седемдесет и пет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – травма на бъбрек, слезка и бъбрек с масивни руптури и паренхимни кръвоизливи, разкъсно контузна рана вдясно латерално на главата, фрактура кондили улнарис хумери син, луксация на дясна раменна кост, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 17.11.2014 г. от Стефан Симеонов Стойков, водач на автобус „Мерцедес“ с рег. № ******, застрахован със застрахователна полица № 01114000679059/25.02.2014 г.,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която е следвало да бъде заплатено обезщетението – 17.11.2014 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 75000 лева до предявения размер от 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди неоснователен.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.Б.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Й.В.В., ЕГН-**********,***    сумата от 225 (двеста двадесет и пет) лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.Б.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление ***  да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 2950 (две хиляди деветстотин и петдесет) лева, представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.Б.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. В.Й.Н.,*** сумата от 2780 (две хиляди седемстотин и осемдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.

 

                                                           

            СЪДИЯ: