№ 752
гр. Пазарджик, 11.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20245200500816 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.423 от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано по повод на постъпило Възражение за оспорване на вземане,
с вх.№260958/01.08.2024г. подадено от Н. В. Р. , ЕГН-********** чрез
пълномощника си адв.Л. К., против Заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№3602/2016г. по описа на РС- Пазарджик, с правно основание чл.423,
ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се в същото, че от извършена на 15.01.2024г.
официална справка за кредитна задлъжнялост към банките и финансовите
институции в информационната система, организирана и поддържана от БНБ
се е установило, че поради редовно подавана от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД,
ЕИК-*********, информация, Н. В. Р. е включен в Централния кредитен
регистър като кредитополучател, който не е обслужвал кредитите си над
360дни по два броя кредити. Сочи се, че въз основа на това обстоятелство е
предявен установителен иск, че не съществуват вземания в полза на това
дружество с твърдението за изтекла погасителна давност, като е подадена
искова молба пред РС-Пазарджик на 07.02.2024г. и по която е образувано гр.д.
№531/2023г. Твърди се, че в хода на производството по гр.д.№ 531/2023г., а
именно на проведеното на 25.06.2024г. съдебно заседание, РС е изискал по
делото да бъде приложено изп.дело №967/2017г. по описа на ЧСИ Д.Д. и за
послужване на ч.гр.д.№3602/2016г., като същите са постъпили по делото.
1
Твърди се, че на 29.07.2024г., РС е постановил Определение
№2085/12.07.2024г., което му е било връчено на 29.07.2024г. След запознаване
със същото е узнал, за съществуването на Заповед №2062 от 24.10.2016г. за
изпълнение на парично задължение /ЗИПЗ/ по реда на чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№3602/2016г. по описа на РС- Пазарджик. Въз основа на
тази заповед за изпълнение на парично задължение /ЗИПЗ/ е издаден
Изпълнителен лист/ИЛ/ №31222 от 07.12.2016г., въз основа на който било
образувано изп.д.№967/2017г. по описа на ЧСИ Д.. Твърди се, че именно
защото съдът е констатирал съществуването на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение е приел, че производството по гр.д.
№531/2024г. е недопустимо и е прекратил производството по делото.
Твърди се, че издадената по ч.гр.д.№3602/2016г., Заповед
№2062/24.10.2016г. за изпълнение на парично задължение не е връчвана
редовно на Н. В. Р., като това се установявало от материалите в кориците на
заповедното производство. Сочи се, още че издадената заповед за изпълнение
на парично задължение не е връчвана лично на Н. В. Р.. Това било видно от
оформената разписка към уведомлението до последния от 31.10.2016г. за
явяване в съда да си получи книжата по ч.гр.д.№3602/2016г. Отбелязано било,
че лицето не се открива на адреса. Твърди се, че това е така, тъй като от
средата на 2010г., Р. трайно пребивавал на територията на Кралство
Великобритания, където живее и работи. Посочва се, че на 31.12.2014г.,
същият е получил официален статут на едноличен търговец в строителната
индустрия на Кралството, със собствен данъчен и осигурителен номер, което
му давало право да работи законно. В тази връзка се твърди, че същият трайно
пребивава на територията на Обединеното кралство, което фактическо
състояние продължавало и към настоящия момент. Сочи се, че за
установяване на втората кумулативна предпоставка по чл.423, ал.1, т.2 от ГПК
се представят официални документи, издадени от компетентните власти на
Великобритания за постоянната резиденция на Н. Р.. Твърди се, че той, Н. Р.
все още пребивава трайно зад граница, което фактическо състояние е било
налично, както към 31.10.2016г., така и към настоящия момент, поради което
същия не е имал възможност да оспори вземането по заповедното
производство. Тези факти обосновавали хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 или т.2
от ГПК, поради което от Н. Р. се прави оспорване на вземането на кредитора
„Еос Матрикс“ по ч.гр.д.№3602/2016г. по описа на РС- Пазарджик. Навеждат
2
се доводи в насока, че възражението е подадено в преклузивния 1- месечен
срок по чл.423, ал.1 от ГПК, като узнаването е станало на 29.07.2024г. с
оформянето на разписката по съобщението за изготвеното определение на РС-
Пазарджик по гр.д.№531/2024г., въпреки възможно възражение от
дружеството, че това е станало в по-ранен етап, с депозирането на писмено
становище от 19.06.2024г. по същото дело. Счита, че заповедният съд не е
следвало да издава изпълнителен лист, а да укаже на заявителя да предяви
установителен иск, поради липса на обичайно пребиваване на длъжника на
територията на страната. Искането е да се установи, че са налице
предпоставките на чл.423, ал.1, т.1 или т.2 от ГПК, като се приеме настоящото
възражение, да се обезсили издадената заповед за изпълнение на парично
задължение №2062/24.20.2016г. и издадения въз основа на същата
Изпълнителен лист №3122/07.12.2016г. по ч.гр.д.№3602/2016г., след което се
изпрати делото на РС- Пазарджик, с указанията по чл.415, ал.1 от ГПК. С
възражението са направено искане по доказателствата в насока да се изиска за
послужване гр.д.№531/2024г. по описа на РС- Пазарджик. Приложени са като
доказателства /изброяват се/: 2.Заповед за изпълнение на парично
задължение №47/13.01.2017г. и издадената въз основа на същата
изпълнителен лист №852/23.03.2017г. по ч.гр.д.№70/ 2017г.;3.Уведомление
от 03.02.2017г. по ч.гр.д.№70/2017г.; 4.Уникална данъчна справка **********
от 31.12.2014г.; 5.Удостоверение за статут на уседналост с реф.№3434-2819-
2419-5491 от 28.03.2019г.; 6.Извлечение за приключване на данъчната година
за периода 2015г.-2024г., с данъкоплатец Н. Р., с уникален данъчен номер
**********- на английски език са последните 3 документа, впоследствие
представени и в превод на български език с Молба с вх.№261014/26.08.2024г.
В срок е постъпил писмен отговор от „Еос Матрикс“ ЕООД, чрез
пълномощника му адв.Н. К. от АК- Стара Загора, с вх.№261133 от 02.10.2024г.
В него се твърди, че подаденото възражение е недопустимо, алтернативно
неоснователно. В тази насока се излагат подробни съображения, като
искането е да се отхвърли, като недопустимо или алтернативно, да се остави
без уважение, като неоснователно подаденото възражение. Коментира се
нормата на чл.423 от ГПК с предвидените условия в нея относно срочността
на възражението и преклузивния срок за подаването му от момента на
узнаването за ЗИПЗ, като счита, че в случая възражението е подадено извън
преклузивния срок и е недопустимо. По същество счита, че възражението е
3
неоснователно поради липса на данни за ненадлежно връчване на Заповедта за
изпълнение нето в хипотезата на чл.423 ал.1 т.1 нито по т.2 от ГПК.
Приложен е към отговора, Протокол от открито съдебно заседание №1268 от
20.06.2024г по гр.д.№531/2024г. по описа на РС- Пазарджик, като е взето
становище да не бъдат приемани като доказателства, приложените на чужд
език документи. Поддържа се искането на другата страна за прилагане на гр.д.
№531/2024г.
При извършената служебна проверка по комплектоването на подаденото
от длъжника Н. В. Р. възражение с вх.№260958 от 01.08.2024г., въззивният
съд констатира, че изброените във възражението доказателства по пункт 2.-
ЗИНЗ и ИЛ по ч.гр.д.№70/2017г. и пункт 3. Уведомление от 03.02.2017г. по
ч.гр.д.№3602/2016г., не са приложени към самото възражение. Вместо тях са
представени други писмени доказателства, които не са описани като
приложение към възражението, поради което ще следва да се укаже на
страната да посочи изчерпателно кои писмени документи същата представя с
възражението като приложение и иска да бъдат приети по делото.
Пазарджишкият окръжен съд, при така подаденото възражение и с
оглед материалите по делото, приема следното:
Предвид на въведения предмет на спора и посоченото основание по
чл.423 ал.1 от ГПК от молителя /длъжник/, във връзка с твърдяното лишаване
от възможността да оспори вземането по издадената заповед за изпълнение,
въззивният съд намира, че ще следва да се уважи направеното
доказателствено искане за прилагане като доказателство по делото на гр.д.
№531/2024г. по описа на РС- Пазарджик, като в тази връзка последното следва
да бъде изискано от последния за послужване.
Относно исканията за приемане на писмени документи от двете страни,
приложени към възражението и съответно към писмения отговор, то съдът
приема, че приемането им следва да стане в откритото съдебно заседание и
след уточняването, което следва да направи подалия възражение Н. Р. по
характера и естеството на писмените документи които депозира и след
представянето им в пълен комплект с препис за връчване на насрещната
страна, както и вземане на становище от противната страна.
С оглед събиране на допуснатото доказателство и предвид произнасяне
и евентуалното събиране на поисканите други доказателствени искания от
4
страните по спора, делото ще следва да се насрочи в открито съдебно
заседание.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 22.01.2025г. от
10.45ч. за която дата и час да се призоват страните, като при възможност
същото да се реализира по телефон или на електронен адрес.
ДА СЕ ИЗИСКА от РС- Пазарджик гр.д.№531/2024г. по описа на същия
съд.
УКАЗВА на Н. В. Р., ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.Л. К. в
едноседмичен срок да посочи изчерпателно кои писмени документи,
представя с възражението си с вх.№260958 от 01.08.2024г. като приложения и
иска да бъдат приети като доказателства по делото, като в същия срок да ги
представи и по делото, с препис за връчване на насрещната страна.
По приемането на останалите писмени документи посочени от страните,
съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5