Решение по дело №5163/2021 на Софийски градски съд

 

                      РЕШЕНИЕ

                                           №

                                    град София, …..2022 год.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесети  първа година, в състав

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                                                        МЛ. СЪДИЯ СТОЙЧО ПОПОВ

 

            при секретар Алина Т., като разгледа докладвано от съдия Д. гр. д. № 5163/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

            Със съдебно решение от 21.01.2021 г., постановено по гр.д. № 41682/2018 г. по описа на СРС, съдът е отхвърлил предявените от Р.Е.Т., ЕГН **********, с адрес: *** против Л.Б. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** обективно кумулативно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 306/19.04.2018 г. и неговата отмяна, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, а именно „управител на бензиностанция“ при Л.Б. ЕООД и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на 9889,08 лв., частично от сумата от 11 000 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 23.04.2018 г.- 23.10.2018 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 22.06.2018 г. до окончателното й изплащане. С оглед изхода на правния спор съдът е разпределил разноските между страните по правилата на чл. 78 ГПК.

            Недоволен от съдебното решение е останал ищецът – Р.Т.Е., която в законоустановения срок е подала настоящата въззивна жалба, с която обосновава становище за неправилност на същото. Излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че работодателят е доказал извършването на твърдяното от него и посочено в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение, като в тази връзка акцентира над факта, че по делото не е установено да са заредени с разредено с вода гориво 39 автомобила. Освен това намира, че съдът неправилно е приел, че тя не е изпълнила вменени и с Стандартите за управление и експлоатация на бензиностанциите на „Л.Б.“ ЕООД от 05.05.2017 г. и Правилника за експлоатация на бензиностанциите на „Л.Б.“ ЕООД трудови задължения. Твърди неправилност на изводите на съд и по отношение на формата на вината, като намира, че от събраните по делото доказателства не се установява тя да е действала с умисъл. Намира, че наложеното наказание противно на приетото от първоинстанционният съд не съответства на тежестта на извършеното нарушение, ако се приеме, че такова изобщо е налице. Отделно от това сочи, че съдът неправилно е приел, че към момента на връчване на заповедна за уволнение тя не е била започнала да използва отпуснатия и с болничен лист отпуск за временна неработоспособност. В тази връзка навежда, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля на срещуположната страна, тъй като той има качеството на заинтересовано лице, бидейки неин служител. С оглед изложеното моли съда да отмени постановеното по делото съдебно решение и да постанови друго, с което да уважи предявените от нея искове изцяло. Претендира разноски за производството.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на ответника в първоинстанционното производство - Л.Б. ЕООД, с който се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение и се иска неговото потвърждаване. Претендират се и разноски за производството.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба  Софийски градски съд съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна, поради следните съображения.

Неоснователно се явява възражението на въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказано от страна на работодателя извършването на процесното нарушаване на трудовата дисциплина. В тази връзка от събраните по делото писмени доказателства включително докладна записка от 27.03.2018 г. от Р.Е. и обясненията на същата, дадени в производството по чл. 193 КТ се установява, че на 27.03.2018 г. въззивницата е дошла на работа в 9 ч., при което в качеството и на управител на бензиностанция Б148-гр. Перник е била уведомена от нощната смяна, че през нощта нивомерната система е пищяла веднъж и компютъра на касата е спирал. Въпреки това тя рестартирала компютъра и системата, като пренебрегнала повторния звуковия сигнал на нивомерната система за проверка наличието на вода в горивото, като помислила, че той се дължи на прекъсната връзка. С цел бързото обслужване на клиентите не направила разпечатка от нивомерната система, а направо я въвела в режим на работа и излязла да приеме доставка на една клетка дизелово гориво. След пристигане на цистерната за доставка на гориво тя направила разпечатка от системата, но не забелязала, че в нея е регистрирано наличие на вода в резервоара. Последното установила едва след оплакване на клиенти,  след което подала сигнал до регионалния представител и последвало спиране на продажбата на гориво. Междувременно, до спиране на зареждането, с компрометирано гориво са били заредени поне 6 бр. автомобили на клиенти на работодателя, за което свидетелства представената по делото книга на рекламациите.

Установеното и описано горе поведение следва да се преценява в светлината на възложените на въззивника трудови задължения като в тази връзка по делото е представена извадка от правилника за експлоатацията на бензиностанциите на работодателя, от която се установява, че специфичните задължения на управителя на всеки един обект включват ежедневно следене на показателите на нивомерната система за наличие на вода в резервоарите за горива, като при регистриране на каквото и да било количество вода в някой от тях, незабавно следва да прекрати продажбата на горива и да уведоми изрично посочени отдели за установяване и коригиране на проблема. От представеният по делото дневник за разпространение на документи за управление от първо и второ ниво е видно, че въззивника е бил запознат с описаните горе правила. Освен това в обясненията, дадени от въззивницата по реда на чл. 193 КТ, тя изрично е посочила, че е запозната със Стандарта за управление на бензиностанциите на работодателя и инструкцията за работа с нивомерната система.

С оглед изложеното настоящият съд намира за правилни изводите на първоинстанционния такъв, че с реализираното от въззивницата поведение на 27.03.2018 г. тя е допуснала нарушаване на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 126, т.4, т.5, т.10 и т.13 КТ и Стандартите за управление и експлоатация на бензиностанциите, издадени от работодателя, тъй като въпреки, че пристигайки на работа е уведомена от служител за възникнал през нощта проблем и подаден звуков сигнал от нивомерната система, е рестартирала системата и е пренебрегнала подадения втори сигнал от същата и е продължила продажбата на горива, като впоследствие е пренебрегнала и регистрираното в разпечатката от системата наличие на вода в горивото, като е сезирала  компетентното лице и съответно спряла продажбата на компрометираното горива едва след като вече са били обслужени поне 6 бр. клиенти. В тази връзка съдът намира за правилни изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението на въззивницата, че поради невладеенето на английски език не е могла да разбере, че в разпечатката от нивомерната система е отчетено наличие на вода в резервоара на горивото. На първо място самата въззивница е посочила в обясненията си по реда на чл. 193 КТ, че е запозната с инструкциите за работа с нивомерната система, т.е. тя следва да знае какво означават определени думи и изрази, независимо от общото знание или не на английски език. В същите обяснения тя е посочила и че не е забелязала какво пише в разпечатката, а не че не разбрала написаното там.  Досежно формата на вината въззивната инстанция намира, че в настоящия случай не се касае за умишлено нарушаване на трудовите задължения, противно на приетото от първоинстанционния съд, а по –скоро за непредпазливост т.е. въззивницата е знаела какви са трудовите й задължения и е била длъжна и е могла да ги изпълнява, но въпреки това ги е пренебрегнала. Това обаче не се отразява на извода, че трудовото нарушение е било извършено виновно от страна на работника.

Въззивната инстанция намира за неоснователно и възражението на въззивницата, че наложеното наказание не съответства на тежестта на извършеното нарушение като в тази връзка си присъединява изцяло към подробно изложените от първоинстанционния съд мотиви. Дейността на работодателя е рискова като при извършването й могат да възникнат материални и нематериални вреди, както за работодателя, така и за работниците и клиентите, предвид което стриктното спазване на правилата при работа е от изключително значение. Освен това е видно, че в конкретния случай въззивницата не просто е пропуснала да забележи един сигнал от системата за наличие на вода в горивото, а е пренебрегнала три последователни такива (първия от друг служител, втория – звуков сигнал и трети- вписаното в разпечатката от системата), реализирани през определен период от време и  въпреки тях е продължила работа като по този начин е причинила и имуществени (изплащане на обезщетения за причинени вреди на клиенти), и неимуществени (накърняване на репутацията и доверието на клиентите) вреди на работодателя.

За неоснователно въззивната инстанция намира и възражението на въззивницата, че заповедта за уволнение е издадена в нарушение на чл. 333, ал.1, т.4 КТ, тъй като е връчена в период, в който тя е ползвала отпуск за временна неработоспособност, без да е изискано предварително разрешение от Инспекция по труда. Не е спорно по делото, че на 25.04.2018 г. е издаден болничен лист за въззивницата от ЛКК за периода от 23.04.2018 г. до 12.05.2018 г. От събраните по делото доказателства обаче се установява, че на 23.04.2018 г., когато е връчена процесната заповед за уволнение, въззивницата е била на работа т.е. не започнала да ползва отпуснатия й болничен, поради което не се ползва от предварителната закрила по чл. 33 КТ. В тази връзка неоснователно е възражението, че съдът е обосновал извода си, че ползването на болничния не е било започнало единствено на свидетелски показания, дадени от друг служител на работодателя. Тези показания действително са залегнали в мотивите на първоинстанционния съд, но те са кредитирани съвместно с други представени по делото писмени доказателства, а именно – книга за ежедневен инструктаж, от която се установява, че именно въззивницата е направила инструктажа в процесния ден, както и акт за касова наличност от процесната дата, подписан от нея. Съвкупната преценка на тези доказателства дава основание да се направи обоснован извод, че към момента на връчване на заповедна за уволнение въззивницата не е започнала да използва отпуснатия й отпуск за временна неработоспособност, предвид което не се е ползвала от закрилата, предвидена в чл. 333 КТ.

С оглед изложеното и като се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд поради което препраща и към тях на основание чл. 272 ГПК, настоящият съд намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

     По разноските:

     Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция на въззивника не се следват разноски за производството. Въззиваемата страна има право на направените в хода на делото разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложените мотиви, Софийският градски съд

 

                                                     Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 21.01.2021 г., постановено по гр.д. № 41682/2018 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Р.Е.Т., ЕГН ********** да заплати на Л.Б. ЕООД, ЕИК ******** сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му.

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                                          

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                          

                                                                                                          2.