РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _09.10._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _четиринадесети септември_ 2020 г. в състав:

 

                 Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                             Съдебни заседатели:

                                                   Членове:

при участието на секретаря _Велина Цонева_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _149_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 245 ал.2 във вр. с чл. 128 т.2 от КТ, по чл. 224 ал.1 от КТ, чл. 221 ал.1 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил при ответника по трудов договор на длъжност „машинен оператор производство на тръби”, като трудовото правоотношение е прекратено със заповед от 12.02.2020 г. Твърди се, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение са останали неплатени и дължими му се суми като обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ, като обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ и като дължими му се трудови възнаграждения за периода от м. ІХ.2019 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – конкретизирани по размер.

 Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 7077,26 лв., представляваща общ сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.09.2019 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 12.02.2020 г.; сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ; сумата от 681,82 лв. представляваща обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск – 10 дни; законната лихва върху всяка една от главниците, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата; сумата от 660 лв., представляваща общ сбор на лихви за забавено плащане на дължимите му се трудови възнаграждения, считано от датата на дължимостта на всяко едно от трудовите възнаграждения до датата на предявяване на настоящия иск, както и сумата от 27,27 лв. – представляваща лихва върху дължимото се обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на предявяване на настоящия иск.

Претендират се и направените деловодни разноски.

Направено е и искане за постановяване на предварително изпълнение на решението съгласно разпоредбата на чл. 242 ал.1 от ГПК.

Ответникът в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е представил отговор на исковата молба, не е изразил становище по предявения иск, не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.

Представител на същия не се явява в съдебно заседание.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          По делото е представено копие от трудова книжка, както и копие от трудов договор № 69/20.11.2017 г., от които се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение.

          Представено е и копие от заповед № 105/12.02.2020 г. от която се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 12.02.2020 г.   

          За установяване дали на ищеца са заплатени всички дължими му се суми, произтичащи от трудовото правоотношение, и ако са останали неплатени суми, какъв е техния размер по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице /неоспорено от страните и прието от съда като пълно и компетентно изготвено/ се установява, че на ищеца са останали неизплатени суми за трудови възнаграждения за периода от м. 09.2019 г. до 12.02.2020 г. датата на прекратяване на трудовото правоотношение – общо в размер на 7393,29 лв. Установява се, че дължимата лихва върху неизплатеното брутно трудово възнаграждение за съответните периоди до датата на подаване на исковата молба е в размер на 184,65 лв. Установява се също така, че за периода ищецът няма неизползван платен годишен отпуск, а размера на начисленото и неизплатено обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ е в размер на 1518 лв.

          Както бе посочено по-горе, заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото и е прието от съда като пълно и компетентно изготвено. При това положение, предявените искове се явяват основателни и доказани до размера на посочените от вещото лице суми, като за разликата над тях, до първоначално предявените - следва исковете да бъдат отхвърлени.

          При този изход на делото следва да бъде уважено искането за допускане на предварително изпълнение в частта за присъдените трудови възнаграждения и обезщетения, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски в размер на 610 лв. – заплатени като възнаграждение за един адвокат. Следва да бъде осъден ответникът да заплати по сметка на РС Левски направените деловодни разноски в размер на 150 лв. за заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, както и да заплати д.т. върху размера на уважените искове, а  именно д.т. в размер на 363,84 лв.

          Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

          ОСЪЖДА ******** ООД – в производство по несъстоятелност, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ********, представлявано от назначения временен синдик Й.С.Т. ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.Х. ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 7393,29 лв., главница, представляваща общ сбор от неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода от м. 09.2019 г. до 12.02.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.03.2020 г. до окончателното им изплащане.

          ОСЪЖДА ******** ООД – в производство по несъстоятелност, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ********, представлявано от назначения временен синдик Й.С.Т.  ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.Х. ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 184,65 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения, за периода от дължимостта на всяка една от сумите до датата на предявяване на иска – 12.03.2020 г.

          За разликата над сумата 184,65 лв. до първоначално предявената от 660 лв. отхвърля предявения иск.

ОСЪЖДА ******** ООД – в производство по несъстоятелност, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ********, представлявано от назначения временен синдик Й.С.Т.   ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.Х. ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1518 лв., главница, представляваща дължимо се и неплатено обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.03.2020 г. до окончателното им изплащане.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 242 ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта за присъдените суми за възнаграждения и обезщетения.

ОСЪЖДА ******** ООД – в производство по несъстоятелност, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ********, представлявано от назначения временен синдик Й.С.Т.  ДА ЗАПЛАТИ на Х.Г.Х. ЕГН ********** с адрес: *** направените деловодни разноски в размер на 610 лв.

ОСЪЖДА ******** ООД – в производство по несъстоятелност, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ********, представлявано от назначения временен синдик Й.С.Т.  ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 363,84 лв., както и деловодни разноски по сметка на РС Левски в размер на 150 лв.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. Плевен в двуседмичен срок от връчването му на  страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: