О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. Хасково, 14.11.2019г.
Окръжен
съд - Хасково, НО, I-ви
въззивен наказателен състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Мария Иванова-Георгиева в. ч. н. д. № 612 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341 и сл. вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано
е по частен протест от представител на РП – Харманли и по частна жалба от
адвокат А.
Г.,
в качеството му на повереник на Б.П.Д., П. П. Д.
и Р.Т.Д., против протоколно определение № 173 от 07.06.2019г., постановено по
НОХД № 410 по описа за 2019г. на Районен съд - Хасково, с което на основание
чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е било прието, че на досъдебното производство са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, съдебното производство е
прекратено, а делото върнато на РП – Харманли за отстраняване на допуснатите
нарушения. С частната жалба се оспорва посоченото определение и в частта, с
която са оставени без уважение молбите на П. П. Д.
и Р.Т.Д. за конституирането им като частни обвинители.
В
частния протест се твърди, че обжалваното определение е неправилно и
необосновано. Намира се изводът на първоинстанционния съд за недостатъчно
описание в обстоятелствената част на фактите предмет на обвинението са
несъстоятелен. Счита се, че за да изпълни функцията си на сезиращ документ и да
определи предмета на доказване, обвинителният акт следва да съдържа всички
съставомерни признаци на престъплението, за което се ангажира наказателната
отговорност на подсъдимите, както и факти относно авторство им. Посочва се, че
определянето от първоинстанционния съд на фактическите твърдения като
недостатъчни представлява недопустимо поставяне на количествени критерии при
изготвянето на обстоятелствената част на обвинителния акт. Доколкото
непълнотите във фактическите твърдения се отнасят до несъставомерни признаци на
деянието, те не могат да доведат до прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора. С оглед посоченото моли съда да отмени
обжалваното определение и да даде задължителни указания на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С
частната жалба се навеждат възражения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение. Относно наличието на отстраними съществени процесуални
нарушения се намира, че изтъкнатите от съда такива са несъществени и не
ограничават правото на защита на подсъдимите. От обстоятелствената част на
внесения обвинителен акт може да се направи извод за всички признаци от състава
на престъплението – обективни и субективни. Изтъква се, че обвинителният акт е
връщан за отстраняване на неясноти в него два пъти, като съдебните указания са
изпълнявани всеки път. Трето връщане на обвинителният акт би довело до
несправедливо забавяне на наказателното производство. Определението е обжалвано
и относно произнасянето по молбите на П. Петров Д. и Р.Т.Д. за конституирането
им като частни обвинители. Моли съда да отмени оспорваното определение в
обжалваните му части.
В
законоустановения срок срещу подадените частен протест и частна жалба не са
направени писмени възражения.
Съдът,
като прецени материалите по делото, намира за установено следното:
Съдебното
производство по НОХД № 410 по описа за 2019г. на РС – Хасково е образувано на 08.04.2019г.
по обвинителен акт, внесен от РП – Харманли, с който е било повдигнато
обвинение на Е.М.Ч. и Д.Щ.Д. за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. чл.
128, ал. 2 от НК, извършено при условията на независимо съпричиняване, за това,
че на ***г***, в качеството си на лекари поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност причинили на Б.П.Д., ЕГН ********** тежка телесна
повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота; постоянна слепота с двете очи; осакатяване на горен ляв крайник,
вследствие на спастична церебрална парализа в резултат на биохимичен и
механичен родов травматизъм.
В
проведеното на 07.06.2019г. разпоредително заседание защитникът на подсъдимия Ч.
– адвокат С.
е взел подробно становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НК, като е изразил
мнението си, че на досъдебното производство в частност в обвинителния акт са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните права на
подсъдимия Е.
Ч. съответно на подсъдимия Д.Д.. Защитникът на
подсъдимия Д.Д., адвокат Р., е изразила мнение, че споделя всички
аргументи досежно наличието на отстраними съществени процесуални нарушения,
касаещи обстоятелствената част на обвинителния акт.
В
разпоредителното заседание П. П. Д. и Р.Т.Д.,
чрез адвокат Г.,
са поискали съдът да се произнесе по депозираните от тях молби за
конституирането им като граждански ищци и частни обвинители в съдебното
производство, както и относно приемането за съвместно разглеждане на
предявените от тях граждански искове.
С
обжалваното определение първоинстанционният съд на първо място е приел, че молбите
на П. П.
Д. и на Р.Т.Д. следва да бъдат оставени без
уважение, доколкото постановките на тълкувателно решение от 21.06.2018г.,
постановено по тълк. д. № 1 по описа за 2016г. на ВКС, ОСНГТК, касаят случаите
на обезщетение за неимуществени вреди само в случаите на смърт, но не и на
причинена телесна повреда. На следващо място съдът е намерил, че действително
са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, водещи до
ограничаване правото на защита на подсъдимите. Според първоинстанционният съд
фактическите обстоятелства, приети от прокурора, са изложени общо и неясно. По
този начин формулирани не водят до изясняване на въпроса какво е било според
представителя на държавното обвинение дължимото поведение от двамата подсъдими.
Съдът е посочил, че при изготвяне на новия обвинителен акт следва да се изложи
ясно, конкретно и точно фактите, релевантни към немарливото изпълнение на
правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност и
кои са правилата за извършването й, които не са били спазени. На следващо място
първоинстанционният съд е приел, че обвинителният акт е вътрешно противоречив,
тъй като се излагат фактически твърдения за раждане, което не е протекло
нормално, а се цитира легалната дефиниция за нормално раждане, съдържаща се в
Наредба № 12 от 21.07.2014г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство
и гинекология“, издадена от министъра на здравеопазването и действаща към
датата на извършване на деянието. Приема, че посочените нарушения имат
характера да доведат до ограничаване правото на защита на подсъдимия, изразяващо
се в невъзможност да разберат за какво се ангажира наказателната им
отговорност. Доколкото допуснатите нарушения са отстраними, първоинстанционният
съд е приел, че съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото
върнато на прокурора за премахването им.
Въззивната
инстанция, след като съобрази изложените доводи и възражения и извърши проверка
на постановеното определение, намира подадените частен протест и частна жалба
за неоснователни по следните съображения:
Съгласно
чл. 246, ал. 1 от НПК, прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че
са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за
повдигане на обвинение пред съда. С обвинителния акт се повдига окончателното
обвинение като с него се определят рамките на доказването, тъй като в
наказателното производство на доказване подлежат фактическите положения, приети
за установени в обвинителния акт и само по отношение на лицата, срещу които е
повдигнато обвинение.
С оглед значимостта на обвинителния
акт законодателят е предвидил изрично реквизитите му (чл. 246 от НПК). Съдържанието му се състои от три части –
обстоятелствена част, заключителна част и приложение, като всяка една има
различно значение. В обстоятелствената част, съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК,
следва да се посочат престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото
и начинът на извършването му, пострадалото лице и размерът на вредите, пълни
данни за самоличността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на
чл. 53 от НК, обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на
обвиняемия, както и доказателствените материали, от които се установяват
посочените обстоятелства. Правното значение на тази част от обвинителния акт е
да се изложи позицията на представителя на прокуратурата относно елементите от
състава на твърдяното престъпление и авторството му, тоест да се посочат
фактическите твърдения, които осъществяват конкретното инкриминирано деяние.
Съгласно мотивната част на т. 4.2 от Тълкувателно решение № 2 от
07.10.2002г. по тълк. д. № 2 по описа за 2002 г. ВКС, ОСНК в обстоятелствената
част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите,
които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му, като липсата на посочване на всички факти от тази категория
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
В настоящия случай с обвинителния
акт е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 134, ал. 1, т.
1 вр. чл. 128, ал. 1 от НК при условията на независимо съпричиняване срещу
двама подсъдими. За да се приеме, че прокурорът е изпълнил задължението си да
посочи обстоятелства, касаещи всеки един от признаците на състава на
престъплението (от обективна и субективна страна) за двамата подсъдими, следва
в обвинителния акт да се съдържат твърдения: 1) за характера на извършваната
дейност като правно регламентирана, изискваща специални знания и умения и
същевременно рискова такава, източник на повишена опасност; 2) за упражняването
на дейността само въз основа на специално разрешително, с което се удостоверява
правоспособността и че подсъдимите притежават такава; 3) за фактите относно
причиняването на телесната повреда; 4) за причината за осъществяване на
изпълнителното деяние, а именно немарливо изпълнение, тоест несъобразяване с
установените правила за упражняване на дейността, като се конкретизира дали
немарливото изпълнение на правно регламентираната дейност се е изразило в
действие или бездействие; 5) за конкретните нарушения на правилата за упражняване
на дейността; 6) за причинно-следствената връзка между изпълнителното деяние и
настъпилия престъпен резултат и 7) за наличието на непредпазливост като форма
на вината по отношение на причинения резултат.
В процесния обвинителен акт не се
съдържат обстоятелства за всички елементи от състава на престъплението.
Доколкото за твърдяното престъпление и за ангажиране наказателната отговорност
на двамата подсъдими това е третият обвинителен акт, настоящата въззивна
инстанция намира за необходимо подробно да изследва наличието или липсата на
фактически твърдения от страна на представителя на държавното обвинение.
На
първо място в обвинителния акт се съдържат твърдения относно характера на
дейността, като е посочено, че същата е правно регламентирана такава и са
изброени нормативните и ненормативни актове, в които се съдържа уредбата й.
Необходимо е още тук да се посочи, че погрешно е цитиран един от ненормативните
актове, а именно Правилата за добра медицинска практика. Неправилно е посочено,
че същите са от 2005г. Съобразно чл. 5, ал. 1, т. 4 от закона за съсловните
организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз изготвят
и приемат Правила за добра медицинска практика, съответно Правила за добра
медицинска практика на лекарите по дентална медицина и ги предлагат за
утвърждаване от министъра на здравеопазването, след становище на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Посочените
правила са утвърдени със заповед № РД-28-256 от 25.11.2013г. на министъра на
здравеопазването, а не както е посочено в обвинителния акт – 2005г. Липсват и
конкретни твърдения, че тази дейност е такава с повишена опасност – единствено
на стр. 5 от обвинителния акт е посочено, че дейността представлява източник на
повишена опасност, но без да са посочени конкретни аргументи в тази насока.
Съдържат
се твърдения досежно правоспособността на двамата подсъдими да извършват
посочената правно регламентирана дейност. Представителят на държавното обвинение
подробно е изложил какво е образованието на двамата подсъдими, трудовия им стаж
и опит, както и конкретната длъжност, която са заемали при извършване на
деянието.
В
обвинителния акт подробно и последователно са изложени фактите относно
причиняване на телесната повреда, като хронологично е посочено как се е
развивало раждането. Въпреки това липса ясно и категорично посочване как точно
представителят на държавното обвинение е приел, че е извършено деянието от
двамата подсъдими – чрез действие и/или бездействие. Изложено е, че двамата
подсъдими не са извършили правилна преценка относно наличието на пелви-феталната
диспропорция между размера на плода и съвместяването му и възможността да
премине безпрепятствено през родовия канал, тоест бездействие, а след това се
твърди, че предприетите действия от двамата Ч. и Д. са довели до причиняване на
тежка телесна повреда на роденото дете. На следващо място в обвинителния акт се
твърди, че още преди започналото раждане родилката е следвало да бъде
подготвена за оперативно родоразширение, че към такова спешно оперативно
родоразширение е можело да се пристъпи и на по-късен етап, но такива действия
не са били предприети. След тези факти отново е посочено, че действията на
акушерския екип водил раждането са причина за телесните повреди, като в
частност е посочено и приложението на метода Кристелер. Необходимо е в обвинителният
акт да бъде посочено ясно и конкретно за всеки един от подсъдимите с кои свои
действия и/или бездействия е причинил престъпния резултат, а именно с
неправилната преценка за наличието на пелви-фетална диспоропорция, с липсата на
преминаване към спешно оперативно родоразширение („цезарово сечение“), с
прилагане на прийома на Кристелер, с разпореждането за извършване на епизиотомия
от акушерка или с всяко едно от тези.
Изрично
е посочено, че причиняването на телесната повреда се дължи не поради незнание,
а поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност. По отношение на
този елемент от състава на престъплението не са налице противоречия или
съмнения относно приетото от прокурора.
Основният
довод на първоинстанционния съд за прекратяване на съдебното производство и за
връщане на делото на прокурора се отнася до конкретните нарушения на правилата
за извършване на разглежданата правно регламентирана дейност, като същият е
приел, че не са посочени в достатъчна степен на конкретизация. Настоящата
въззивна инстанция намира, че действително не е спазено изискването в
обвинителния акт да са посочени обстоятелства досежно елементите от състава на
престъплението. Нормата на чл.134, ал. 1, т. 1 от НК е от
вида на бланкетните такива, тоест при нея престъпното деяние не е описано, а е
оставена съзнателна непълнота, запълнена от друг нормативен акт. Тази непълнота
следва да бъде запълнена чрез посочване на всички нормативни и практически
правила, които предвиждат дължимото поведение при извършване на правно
регламентираната дейност, като е необходимо да бъдат посочени конкретните
правила за поведение, които са били нарушени. Във внесения обвинителен акт са
посочени изобщо нормативните и ненормативни актове, които регламентират
извършваната от подсъдимите дейност, но без да са посочени конкретни правила,
за които да се твърди, че са били нарушени. Изброени са Закона за лечебните
заведения, закона за здравето, Наредба № 12 от 21.07.2014г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, медицински стандарт „Акушерство
и гинекология“, правила за добра медицинска практика от 2005г., за чието
неправилност настоящият състав вече
изложи доводи и правилник за вътрешния ред на АГО при „МБАЛ“ ЕООД – Х.
Цитираните конкретни разпоредби от посочените актове не съдържат правило за
поведение, за което да се твърди да е било нарушено.
На
първо място е трябвало да се посочи кои действия и/или бездействия
представителят на държавното обвинение приема, че представляват немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност и след това какво е било дължимото
поведение от подсъдимите, което не е било спазено.
Цитираната
разпоредба на чл. 81, ал. 2 от Закона за здравето съдържа принципите, при които
се осъществява правото на достъпна медицинска помощ. В нея са изброени както
принципа за своевременност, така и този за качество на медицинската помощ. От
изложената фактическа обстановка, както и от липсата на изрично посочване на
конкретни действия и/или бездействия, с които е осъществено изпълнителното
деяние, не може да се установи за кой принцип се твърди, че е бил нарушен –
дали подсъдимите са направили несвоевременна преценка за пристъпване към
оперативно родоразширение или са направили некачествена такава като са
използвали неефективни и неправилни
за конкретната обстановка на помощни методи за изгонване на плода (метода
Кристелер и епизиотомия вместо преминаване към спешно цезарово сечение). Наред
с това следва да се има предвид, че принципите са основна, ръководно начало, те
не съдържат конкретно правило за поведение, освен тях следва да се посочи и
нормата, предвиждаща дължимата реакция при подобни медицински случаи. В този
смисъл са и изложените мотиви в решение № 262 от 17.05.2019 г., постановено по н.д. №
948 по описа за 2018г., ВКС, II н. о.
Посочените
легални дефиниции на „нормално раждане“, „патологично раждане“ и „ръководене на
раждането“ също не съдържат каквито и да е било правила за поведение.
Същевременно от простото цитиране на определения за различни медицински
термини, без да са изложени твърдения, че извършената дейност се субсимира под
легалното понятие на една или друга дейност от изброените, не може да доведе до
законосъобразен обвинителен акт, отговарящ на изискванията на чл. 246 от НПК и
ненакърняващ правото на защита на подсъдимите.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице противоречие в обстоятелствената
част на обвинителния акт, доколкото се описва една фактическа обстановка,
водеща до единствено логичен извод за раждане, което не е протекло нормално,
след което се посочва легалната дефиниция за „нормално раждане“. Същевременно
се твърди, че причиняването на телесната повреда е станало в следствие на
неправилна преценка за наличието на пелви-фетална
диспоропорция и непреминаване към спешно оперативно родоразширение („цезарово
сечение“), каквото е било дължимото поведение, а липсва посочване на нормативна
или ненормативна уредба, която да регламентира какво е цезарово сечение и кога
се налага преминаването по спешност към такова, макар дефиниции за това да се
съдържат в същата наредба, цитирана от прокурора.
В
тази връзка следва да се посочи, че съдът не споделя възраженията, изложени в
частната жалба и частния протест, че всички предходни указания на съда, касаещи
съдържанието на обвинителния акт са изпълнени, поради което неоснователно и
незаконосъобразно било настоящото му връщане. Този довод не би могъл да бъде
споделен, доколкото предходният внесен обвинителен акт не е страдал от пороците
на сегашния.
Липсата
на изрично посочване за действията и/или бездействията на всеки от подсъдимите,
с които е причинена тежката телесна повреда, водят и до невъзможност за
обосноваване на твърдения за причинната връзка между изпълнителното деяние и
престъпния резултат, тъй като не става ясно между кои деяния и вредите е прието
наличието на връзка. Отделно отново е допуснато наличието на противоречие в
обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като на страница 4, абзац 3-ти
се излагат фактически твърдения за нанасяне на директна травма на главата на
бебето (частния обвинител и граждански ищец Б.Д.) поради груби акушерски
манипулации като налагане на лъжици на форцепс, прийома на Кристелер и други, на
страница 7, абзац 2-ри се посочва, че причина за нанесената пареза на
брахиалния плексус е извършването на метода Кристелер, след това в същия абзац е уточнено, че протрахираното
раждане е причина за развитието на биохимична и механична родова травма, а на
страница 8, абзац 1-ви, че 100 % инвалидност на Б.Д. е в резултат на
биомеханичен роден травматизъм, допуснат поради неточна преценка на пелви-феталната
диспропорция.
С
оглед изложеното настоящият въззивен състав намира, че определението на
първоинстанционния съд по отношение на въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК
е правилно и законосъобразно. Липсата на обстоятелства, касаещи елементи от
състава на инкриминираното деяние, както и наличието на вътрешни противоречия,
водят до невъзможност да се разбере каква фактическа обстановка представителят
на държавното обвинение намира за установена. Необходимо е да се изложат
конкретни твърдения относно деянията, които се приемат за немарливо изпълнение
на правно регламентирана дейност, как са осъществени чрез действия и/или
бездействия, като се посочи отделно за всеки подсъдим, доколкото се твърди извършване
на престъплението при условията на независимо съпричиняване, да се уточнят
конкретните правила за поведение, предвиждащи задължението за извършването на
определени действия при симптоматиката на родилката и да се изложат
обстоятелства за наличието на причинна връзка между приетите действия и/или
бездействие и престъпния резултат. Необходимостта от отстраняване на посочените
пороци на обвинителния акт налага прекратяването на наказателното производство
и връщането на делото на прокурора. При изпълнение на указанията на съда следва
да се вземат предвид и всички предходно дадени такива, като се отчете, че те са
се отнасяли за конкретен обвинителен акт, които може и да не страда от
сегашните непълноти и неясноти. Характерът на престъплението, за което се повдига
обвинението, както и фактът, че съдебното производство се прекратява за
четвърти път (внесени са три обвинителни акта и едно предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК), изискват изключителна прецизност при
отстраняване на установените пороци.
Неоснователна
е частната жалба и в частта, с която се оспорва определението на
първоинстанционния съд за оставяне без разглеждане на молбите на П.Д. и Р.Д. за
конституирането им като частни обвинители в производството.
Съгласно
чл. 76 от НПК пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от
престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното
производство като частен обвинител. Следователно за да бъде конституирано едно
лице като частен обвинител, то трябва да е пострадало от извършването на
инкриминираното деяние. Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или
неимуществени вреди от престъплението, тоест необходимо е едно физическо лице
да е претърпяло вреди от инкриминираното деяние.
Съдебното
производство № 410 по описа за 2019г. на РС-Хасково е образувано по внесен
обвинителен акт за извършване на престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. чл.
128, ал. 1 от НК. Посоченото престъпление е включено в глава втора
„Престъпления против личността“, раздел II „Телесна повреда“. Родов обект на
тези престъпления са обществените отношения, свързани със здравето на човека,
телесната му неприкосновеност, засягането на здравето като съвкупност от
телесна цялост, физиологично състояние и нормално функциониране на човешкия
организъм. Същевременно престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК е
резултатно, то се счита за извършено с настъпването на предвидените в състава
му противоправни последици, а именно причиняване на тежка телесна повреда. От
това следва, че пострадал от разглежданото престъпление винаги има и това е
лицето, на което е причинена увредата на здравето. Пострадалият от
престъплението е този, който има правна възможност да се конституира в
съдебната фаза на наказателното производство като частен обвинител и/или като
граждански ищец.
Не се поставя
под въпрос обстоятелство, че П.Д. и Р.Д. като родители са изживели болки и
страдания от засягане на телесната неприкосновеност на тяхното дете. Това обаче
не може да доведе до придобиване на качеството пострадал, претърпял вреди от
престъпление, съответно до възможността за конституиране като частни
обвинители. Частният обвинител осъществява наказателнопроцесуалната функция по
обвинението като обосновава същото. Предвид функцията на частния обвинител и
неговите права в съдебната фаза на наказателното производство, кръгът от лица,
които имат право да участват като такива, не следва да бъде увеличаван чрез
разширително тълкуване на правните норми.
В допълнение
следва да се посочи, че действително с тълкувателно решение от 21.06.2018г.,
постановено по тълк. д. № 1 по описа за 2016г. на ВКС, ОСНГТК е разширен кръга
на материално легитимираните лица, които могат да претендират обезщетение за
неимуществени вреди, но както правилно е отбелязал първоинстанционният съд това
разрешение касае случаите, при които е настъпила смъртта на пострадалия.
С оглед
изложеното съдът намира за правилно и законосъобразно обжалваното определение и
в частта, в която не са уважени молбите за конституиране като частни обвинители
на лицата П.Д. и Р.Т..
Така мотивиран
и на основание чл. 345 вр. чл. 249, ал. 3 НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение № 173 от 07.06.2019г., постановено по НОХД № 410 по описа за 2019г.
на Районен съд – Хасково в частта, с която на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е било прието, че на досъдебното производство са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимите, съдебното производство е прекратено, а
делото върнато на РП – Харманли за отстраняване на допуснатите нарушения, както
и в частта, с която на основание чл. 248, ал. 2 от НПК са оставени без
разглеждане молбите на П. П. Д., ЕГН
********** и Р.Т.Д., ЕГН ********** в лично качество като частни обвинители.
Определението
не подлежи на обжалване или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.