О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……../18.01.2019г
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав
в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари 2019г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д. № 114 по описа за 2019г,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивната
жалба вх.№ 76698/21.11.2018 на „ВиК“ООД-Варна срещу решението на ВРС-ХХХс-в № 4254/25.10.2018г по
гр.д.№ 2516/2018 в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена претенцията му за сумата от 129,91лв, представляваща главница за ползвани и
незаплатени В и К-услуги
за периода от 18.01.2017г до 05.10.2017г на адрес гр.Варна ул.“…...
Счита постановеното решение за постановено при нарушаване
съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно прилагане на
материалния закон.
Неправилно е било прието от съда, че с постъпилата по
сметката на дружеството сума от 670,86лв сумата са били погасен и само
главниците по фактурите за периода м.11.2014-м.12.2017. Всяка от издадените
фактури обективира задължение за главница и лихва, както е било отразено в
заключението на в.лице по ССЕ. Последното установява размера на всяко едно от
месечните задължения за главница и лихва по фактурите, обхващащи процесния
период.
Поради изложеното неправилно е отхвърлен искът за
претендираната главница от 129,91лв.
Моли за отмяната на решението в тази част и постановяване
на друго за уважаване изцяло претендираната сума, както и за присъждането на
сторените по делото разноски за двете инстанции.
В о.с.з. се поддържа становището и исканията.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответната страна П.Ц. М чрез процесуалния си
представител адв.П.Т., е депозирала писмен
отговор вх.№ 85197/27.12.2018 със становище за неоснователност на жалбата.
Възразява, че по делото няма представени фактури, от които
да се види дали посочените в тях парични суми включват и изтекли лихви.
Освен това, счита претенцията за 129,91лв за недопустма
поради несъвпадане на претендираното право, заявено по фактура за услуги, с
исковата претенция на договорно основание при ОУ за предоставени ВиК услуги.
В евентуалност е наведено възражение и за
неоснователност, тъй като искът е предявен за договорно задължение, без да са
посочени услугите по вид, размер и цена, за които се претендира заплащането, а
относно лихвите – по главница и начало.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК /двуседмичен от уведомяването за постановеното от ВРС решение/ е депозирана
въззивна жалба вх.№ 74468/13.11.2018 от П.Ц. М срещу решението на ВРС в частта му, с която е прието за установен в отношенията между
страните, че ответникът дължи на
търговското дружество сумите, присъдени по ч.гр.д.№ 16692/2017. на ВРС-ХХХс-в, както следва : 2,68лв лихва за забава за времето от 16.04.2017г до
24.10.2017г, начислена върху сумата от 1 454,09лв - главница за ползвана ВиК услуга за времето от
19.07.2010г до 6.10.2017г, както и е осъден
ответникът да заплати на ”ВиК” ООД разноски
в размер на 495лв, направени за исковото производство, и 89лв - разноски за заповедното производство.
Счита постановеното решение за недопустимо, тъй като съдът
се е произнесъл по претенция, която не е индивидуализирана.Ето защо моли за
обезсилването на постановения съдебен акт и за прекратяване на производството.
В евентуалност изразява становище за отхвърлянето на иска
като недоказан по размер, доколкото вещото лице по ССЕ при изготвянето на
експертизата си е ползвало данни, публикувани в интернет, в сайта на ищеца, в
които е видял данните за суми по фактури и не е ползвал представените в с.з.,1
както и при липса на експертиза за конкретни по вид услуга единична цена и
количество
В жалбата са изложени пространни доводи досежно
допустимостта на настоящото производство, които се свеждат до следното:
По допустимостта.
Предметът на иска по чл.422 ГПК е установяване
съществуването на оспореното от длъжника вземане,
за което вече е издадена заповедта
за изпълнение. С
решението по този иск съдът се
произнася за
съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена
заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя
обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането. Затова при предявяване на
положителния
установителен иск по чл.422 ГПК е недопустимо кредиторът-ищец да променя материалноправната
характеристика на вземането. Не
би могъл да въвежда
други правопораждащи факти, различни от посочените
в заявлението по чл.410 ГПК. Посочването
на друго основание, от
което произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е
издадена заповедта
за изпълнение, съставляваща
изпълнително основание по см. на чл.404 т.1 предл.4 ГПК,
обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.415 ал.1 ГПК, съответно по
чл.422 ал.1 ГПК. Съдът извършва преценка за идентичност, която се свежда до това дали
ищецът е предявил иск за установяване на същото вземане, за което е поискано
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 или чл.
417 ГПК.
В настоящия случай се признава, че искът касае вземането на „ВиК“ООД за потребена, пречистена
и отведена вода за процесния период, т.е. исковата защита се явява продължение на заповедното
производство.
Фактът, че претенцията е
за по-малка сума от тази по
заповедта за изпълнение, тъй
като останалата част от вземането е било погасено
чрез заплащане, също не
променя горния извод и не води до извода, че иска предявен за различно правоотношение.
Признава се и
това, че по
общото правило на чл.235 ал.3 ГПК съдът вземал предвид всички факти от значение за спорното
право, вкл. и тези, настъпили след подаване
на заявлението за ЗИ
до приключване на съдебното производство по иска по чл.422 ГПК, в който смисъл
са
дадените с т.9
от ТР № 4/18.06.2014г по тълк. д. №
4/2013г на ВКС, ОСГТК
В
случая е налице признание от страна на ищцовото дружество неизгоден за него факт на частично
погасяване от длъжника на задължението, предмет на ЗИ, заедно с разноските и лихвите, дължими след подаването на заявлението по чл.410 ГПК.
Излага, че ЗИ е издадена на 31.10.2017
за
сумата 1454,09лв, представляваща главница
за потребени ВиК услуги по партида с аб.№ 1528551,
за която са издадени фактури за периода
19.07.2010 - 6.10.2017г, за обект, находящ се на адрес: гр.Варна ул.„…., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 31.10.2017г до
окончателното й изплащане, и сумата 495,68лв
- лихва за забава за
периода от 19.08.2010г до 24.10.2017г, както и сумата 39лв- разноски за държавна такса, и
сумата 50лв- юриск. възнагр., на осн.чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК
вр.чл.26 от Нар.за
заплащането на правната
помощ.
ИМ е за установяване, че длъжникът дължи сумата от 129,,91лв - главница за ползвани и неплатени
ВиК услуги за периода 18.01.2017г до
5.10.2017г.
От това следва, че за заявения период
липсва искова претенция доколкото за периода от 7.11.2014г до 6.10.2017г
длъжникът е
заявил плащане в срока по чл.412 т.8 ГПК, а е налице и липса на заявен период
от 7.10.2017 до 25.10.2017г.
В заявлението и заповедта
е посочено, че претенцията е за услуги по издадени фактури, а в ИМ липсва такова посочване и се иска общо да се
установи, че П. дължи сума,
представляваща главница за ползвани неплатени ВиК услуги за периода 18.01.2017г
до 5.10.2017г, като и
в двете липсва заявяване, че се касае за начислени или доставени количества
вода и някоя от трите възможни за това услуги - доставена или отведена или
пречистена вода.
В заявлението не е отразено, че се касае за доставена вода, начислена служебно или по
СТИ за минал период, каквито твърдения са въведени в първото заседание след
приетия доклад, като в ИМ
и при уточняването на претенцията липсва изявление за законово регламентираните
видове услуги - доставяне, отвеждане, пречистване на вода. По този начин е подменен предметът на делото, т.е. ищецът
е претендирал установяване съществуването на вземания - главница и лихви на
основание, различно от отразеното
в заявлението и в издадената въз основа на него ЗИ.
Заявена
е дължимост за ВиК услуги,
за които са издадени фактури за определен
период. С ИМ се претендира
установяване главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за определен период. В първото по делото
заседание са представени Збр. констативни протоколи за
липсата на
достъп до отчетното устройство за имота,
което е основание за служебно начисляване на потребено количество вода и
изключва хипотезата за ползвана услуга.
В
заповедното производство липсват индивидуализирани части от общо заявената
главница или лихва за забава по периоди или вид ВиК услуги, което е пречка да се
индивидуализира частта-предмет
на иска и частта,
която е платена или е погасена по давност в заповедното производство. Доколкото
исковата претенция е за главница в размер на 129,91лв. липсва
твърдение, че е за част от заявената претенция и как се отнася към преведената
от ответника сума от 670,86лв.
В обобщение, възражението се отнася до липсата на възможност да бъде установено за коя част се отнасял предявеният
иск. В
случая, освен липса на съвпадение в размера на вземанията - главница и лихви по
заявлението по чл.410 ГПК и по ИМ,
при предявяването
на иска за установяване съществуването на вземането е въведен различен
правопораждащ факт, в сравнение с фактическото основание, заявено от кредитора
по реда на чл.410 ГПК.
В този
смисъл, искът по
чл.422 ГПК, който се различава по основание от заявеното пред съда по
заповедното производство,
е недопустим поради липса на правен интерес. Съответно, ако
има частично несъвпадение, допустимост ще е налице само за припокриващата се
част. Това, разбира ще е вярно само ако частта е индивидуализирана според
заповедното производство, каквото в случая липсва. Поради това
счита, че решението на РС следва да бъде обезислено като постановено по недопустим
установителен иск по чл.415
ал.1 ГПК и производството
- на
прекратяване, като заповедта
за изпълнение подлежи на обезсилване изцяло, съгл.т.13 от ТР от 18.06.2014г по тъл.к.д.№
4/2013г на
ВКС, ОСГТК - издаване
на фактури за услуги и ползване на услуги в
частично съвпадащи си периоди не обосновават идентичност на основанието, а
липсата на конкретни услуги, за потребена вода, изключва тяхното
индивидуализиране.
Освен това,
излага оплакване, че съдът е отказал
да се произнесе по възражението за погасени по давност вземания
по фактури за
периода, заявен
в запов. производство, доколкото е задължително
наличието на
идентичност на исканото със заявлението и с ИМ.
Диспозитивът на решението
е
хипотетичен и неясен „за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 18.01.2017г до 5.10.2017г“, постановен е при липса
на конкретизация защо в множествено число - кои са услугите, колко са,
измерими ли са как са измерени в какви мерни единици или са неизмерими, имат ли
цена и ако да каква е тя.
Излага се
оплакване и за това, че РС не е обсъдил
наведените с отговора плащания и представеното доказателство за внесени 1,20лв за лихва за забава от
31.10.2017г по заявените 2,68лв
и 5,93лв от
заявените 89лв разноски за държ.такса
и юриск.възнаграждение
в заповедното производство по молбата на заявителя от 22.12.2017г.
Не е обсъдено как
възражението за погасяване на част от претендираната главница по давност се
отнася към сумата от 2,68лв за лихва за забава върху
1454,09лв главница за част от която е направено
възражение за погасяване по давност.
По
въведеното възражение за разноски.
В заповедното
производство е възразено за недължимост на претендираните размер на 89лв
разноски, от
които за държ.такса-39лв
и за юриск.възнаграждение
50лв и при липса на предявен иск за разликата над предявената претенция от
129,91лв и лихва от 2,68лв, като
относими са и сумите за които е възразено погасяване по давност и тези за които
ответникът
твърди, че е платил, спрямо заявеното вземане за 1454,09лв
и лихва 495,68лв
Доколкото е извън
предмета на иска,
съдът не се
е произнесъл по чл.235 ГПК за непредявено искане за вземане в размер на 670,86лв, липсва установяване
дължимост за предявения иск за главница от 129,91лв, следва да е присъдено
само за уважения иск за лихва от 2,68 лв.
По
размера на лихвата от 2,68лв е наличен калкулатор на официалната страница на НАП и е лесно да се изчисли законовата лихва за
сумата от 130лв за периода от 31.10.2017г до 2.12.2017г, че е равна на
1,19лв. От това следва, за горницата до 2,68лв
искът следва да бъде
отхвърлен.
По
разноските:
ЗА ИЩЕЦА
В исковото производство
Претенцията
е за 132,59лв от
които 129,91лв главница и 2,68лв
лихва, от
които са признати 2,68лв. Доколкото липсва претенция за услуги или сума погасена с
плащане и присъдените от съда 2,68лв за лихва и произнасянето
в мотивите и диспозитива за главницата от 129,91лв, то и разноските следва да са
разпределени съобразно уважената част, т.е при разноски от 495лв за признатите
2,68лв следва да са присъдени разноски в размер на 0,69лв. Следва
да се отчете и платените в заповедното производство 1,23лв като част от 2,68лв за лихва след завеждане на заявлението при което за тази сума искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен и да са присъдени 0,38лв.
В заповедното.
Доколкото е заявена сумата
от общо 1949,77лв, а с решението са признати 2,68лв следва да се присъди
0,07лв. Следва да се отчете и платените в заповедното
производство 1,23лв като част
от 2,68лв за лихва след завеждане на заявлението, при което за тази сума искът е неоснователен и следва д бъде
отхвърлен и да са присъдени
0,04лв.
ЗА ОТВЕТНИКА
Предвид изложеното
по-горе и
липсата на претенции,
за които ищецът да
твърди, че са погасени
чрез плащане след заявлението, то в полза на
ответника следва
да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлените претенции и съобразно размера на сторените от него разноски в двете
производства:
В исковото - 300лв, от които да му се присъдят
293,81лв за главницата и 0лв за лихвата, като се
отчат и
платените в заповедното производство 1,23лв
като част от 2,68лв за лихва след завеждане
на заявлението,
при което за тази сума искът
е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен и да се
присъдат 2,84лв
за отхвърлената част от лихвата.
В заповедното. Доколкото е заявена сумата
общо 1949,77лв, а с решението са
признати 2,68лв,
следва да се присъдят
разноски
в размер на 273,83лв.
Следва да се отчетат и платените в
заповедното производство 1,23лв
като част от 2,68лв от претенцията за лихва след завеждане на
заявлението, при
което за тази сума искът
е неоснователен, но да не се присъждат разноски.
Предвид
изложеното моли за отмяната на решението като
недопустимо и за
прекратяване на производството
поради неиндивидуализирани по
вид и основание услуги и непосочена единична цена.
В евентуалност, моли за отхвърлянето на исковете като недоказани, доколкото вещото лице е ползвал данни, публикувани в Интернет - сайт на ищеца, в които е
видял данните за суми по фактури и не е ползвал представените в с.з протоколи и
карнети - такива не са посочени в експертизата.
Претендира се присъждане на направените разноски.
Подадена е и частна жалба вх.№ 82066/11.12.2018 срещу Определението на ВРС-ХХХс-в №
13747/27.11.2018 по същото гр.д.№ 2516/2018, постановено на осн.чл.248 ГПК, в частта му с която е отказано да се произнесе
по направените разноски в заповедното производство за сумата от 300лв
и е прието,че от нея са присъдени 64,67лв. Счита, че по отношение на тези
разноски дължи произнасяне съдът, разгледал исковото производство.
Ето защо моли за уважаването на жалбата и присъждането на
посочените разноски в размер на 300лв за заплатено адв.хонорар в заповедното
производство
Срещу подадените от ответника по иска въззивна жалба и
частна жалба не са депозирани отговори
от страна на „ВиК“ООД-варна.
Страните нямат
заявени искания за допускане на новооткрити доказателства или за установяването
на новонастъпили обстоятелства. Не е налице хипотезата на т.3 от ТР № 1/2013г. При това положение производството по делото следва да бъде насрочено
в о.с.з.
Воден от горното, СЪДЪТ :
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
за 26.03.2019 от 13.30ч., за която дата
час да се призоват
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: