Р Е Ш Е Н И Е №260159
Град Несебър, 15.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров гражданско
дело № 908 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.38, ал.1,
във връзка с чл.11,ал.1, т.5 и т.7, чл.51, ал.1 и чл.50 от ЗУЕС и по чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът Етажната
собственост на комплекс “А.1”, находящ се в поземлен имот с идентификатор **********,
к.к. Слънчев бряг, представлявана от управителя А.А.У., твърди, че ответникът С.В.П.,
роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес в Република България:
град Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, УПИ І – 391, кв.3701, етаж 1, ап.14,
Код по Булстат *********, е собственик по силата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 76, том 3, рег.№ 2556/12.05.2009г., дело №
463/2009г. на нотариус Мария Бакърджиева, вписан в Службата по вписванията –
Несебър под Акт № 38, том 10, дело № 1693/2009г., вх. рег.№ 2337 от
12.05.2009г., и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72, том
3, рег.№ 1634/06.03.2007г., дело № 455/2007г. на нотариус Мария Бакърджиева,
вписан в Службата по вписванията – Несебър под Акт № 21, том 6, дело №
1188/2007г., вх. рег.№ 1403 от 07.03.2007г., на следните три недвижими имота:
1) Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.1.4 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Несебър, представляващ Апартамент № 14, находящ
се на етаж 1, вход А, комплекс “А.1”, град Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад,
със застроена площ 24,40 кв.м., ведно с 0,5233% идеални части от общите части
на сградата, равняващи се на 6,33 кв.м., като общата площ на жилището ведно с
общите части възлиза на 30,73 кв.м.; 2) Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **********.1.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град Несебър, представляващ Апартамент № 61, находящ се на етаж 3, вход А,
комплекс “А.1”, град Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, със застроена площ
26,20 кв.м., ведно с 0,5705% идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 6,90 кв.м., като общата площ на жилището възлиза на 33,50
кв.м.; 3) Самостоятелен обект с идентификатор **********по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Несебър, представляващ Апартамент № 102,
находящ се на етаж 5, вход А, комплекс “А.1”, град Несебър, к.к. Слънчев бряг –
запад, със застроена площ на апартамента 40,30 кв.м., ведно с 0,8054% идеални
части от общите части, който процент се равнява на 9,74 кв.м., като общата площ
на жилището ведно с общите части възлиза на 50,04 кв.м. Ищецът твърди също, че
на 02-03 август 2018г. е проведено Общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на Етажна собственост, разположена върху
ПИ **********по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, с
административен адрес: град Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, апартаментен
комплекс “А.1”, на което събрание са взети решения, с които е приет бюджет на
ЕС за 2018/2019г. (т.8), определен е реда за разпределяне на разходите по чл.51
от ЗУЕС (т.9) и е определена финансовата година, сроковете и начина на плащане
(т.10). Решенията на Общото събрание на ЕС са влезли в сила. На основание на
решенията, дължимите от ответника суми са в общ размер на 2 043,39 лева,
от които: 558,65 лева за самостоятелния обект в сграда с идентификатор **********.1.4, включваща 64,33 лева – разходи по чл.51 от ЗУЕС, 381,85 лева – разходи по чл.50 от ЗУЕС, 7,72 лева – за фонд “Резервен”,
63,12 лева – за “Непредвидени разходи”, 41,63 лева – за фонд “Ремонт и
обновяване; 603,23 лева за самостоятелния обект в сграда с идентификатор **********.1.20,
включваща 64,33 лева – за разходи по чл.51 от ЗУЕС, 416,29 лева – разходи по
чл.50 от ЗУЕС, 8,41 лева – фонд “Резервен”, 68,81 лева – за фонд “Непредвидени
разходи”, 45,39 лева – за фонд “Ремонт и обновяване”; 881,51 лева за
самостоятелния обект в сграда с идентификатор **********, включваща 64,33 лева
– разходи по чл.51 от ЗУЕС, 644,08 лева – разходи по чл.50 от ЗУЕС, 11,87 лева
– за фонд “Резервен”, 97,15 лева – за фонд Непредвидени разходи”, 64,08 лева –
за фонд “Ремонт и обновяване”. Сумите не са заплатени, поради което ответникът
дължи мораторна лихва върху общата дължима сума в размер на 283,23 лева за
периода от 02.10.2018г. до 12.02.2020г. За вземането си ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.д. № 134/2020г. по описа на Несебърския районен съд,
който е уважил искането и е издал Заповед за изпълнение, по силата на която С.
Викторвич П. следва да заплати горепосочените суми, както и разноски в общ
размер на 359 лева. Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за което заявителят е уведомен и му е
указано, че може да предяви установителен иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в
едномесечен срок от съобщаването. Ищецът прави искане да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че последният му дължи сумите, предмет на заповедта
за изпълнение. Претендира разноски в настоящото исково производство, както и
тези, направени в заповедното производство.
Отговор на исковата молба е
подаден от особения представител на ответника, в който на първо място се
изразява становище за недопустимост на иска, тъй като ответникът не е редовно
призован, а след като същият не е декларирал постоянен адрес в Република
България, призоваването му е следвало да се извърши по реда на чл.48 от ГПК,
включително и че адресът, посочен в исковата молба, е непълен или погрешен.
Същевременно намира издадената заповед за изпълнение за незаконосъобразна
именно защото длъжникът няма постоянен адрес в Република България, нито има
обичайно местопребиваване в страната. По същество на спора твърди, че нотариалните
актове са съответно от 2007-а и 2009-а години, като няма доказателства, че
ответникът продължава да бъде собственик на трите недвижими имота. Освен това
не са посочени и периодите, за които се твърди, че се дължат отделните
главници, нито как са изчислявани. Допуска част от претендираните суми да не се
дължат. Моли производството по делото да бъде прекратено или исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен адвокат, който
прави изменение на част от исковите претенции, което изменение на основание
чл.214 от ГПК е допуснато с протоколно определение от 29.06.2021г., като изменените искове след намаляване на
техните претенции се считат предявени както следва: 1) за самостоятелния обект
в сграда с идентификатор **********.1.4: за разходи по 50, ал.4, т.3 от ЗУЕС –
377,98 лева (вместо първоначалния 381,85 лева), за фонд “Резервен – 7,63 лева
(вместо първоначалния от 7,72 лева), за фонд “Непредвидени разходи” – 62,48
лева (вместо първоначалния 63,12 лева), за фонд “Ремонт и обновяване” – 41,22
лева (вместо първоначалния от 41,63 лева); 2) за самостоятелния обект в сграда
с идентификатор **********.1.20: за разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС –
412,28 лева (вместо първоначалния от 416,29 лева), за фонд “Резервен” – 8,33
лева (вместо първоначалния от 8,41 лева, за фонд “Непредвидени разходи” – 68,14
лева (вместо първоначално предявения от 68,81 лева), за фонд “Ремонт и
обновяване” – 44,95 лева (вместо първоначално заявения от 45,39 лева); за
самостоятелния обект в сграда с идентификатор **********.1.37: за разходи по
чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС – 623,89 лева (вместо първоначалния от 644,08 лева).
Процесуалният представител на ищеца заявява, че поддържа исковите претенции,
като смята за необходимо да обсъжда механизма на определяне на таксата по чл.51 от ЗУЕС, а
именно въз основа на броя на самостоятелните обекти, и на останалите вноски –
върху размера на прилежащите към самостоятелните обекти идеални части от общите
части. Намира исковете за основателни и доказани въз основа на влезлите в сила
решения на ОС на ЕС. Претендира разноски.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание, представлява се от назначения му особен представител, който счита,
че предявените искове са едновременно недопустими и неоснователни, което е
процесуално невъзможно. Не е ясно за какво са начислени част от претендираните
вноски, с изключение на тези за фонд “Ремонт и обновяване”. Поддържа довода за
неодоказаност, че ответникът продължава все още да бъде собственик на трите
недвижими имота в комплекса. Не са доказани от ищцовата страна и други факти,
въз основа на които да се приеме, че исковете са основателни.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактичесака страна:
Ответникът С.В.П. е собственик по
силата на договор за покупко-продажба на вещно право на строеж от 06.03.2007г.,
обективиран в нотариален акт № 72, том ІІІ, рег.№ 1634, дело № 455/2007г. на
нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и район на действие Несебърския
районен съд, на следните два недвижими имота, находящи се в Сграда в Поземлен
имот с идентификатор **********, с адрес: к.к. Слънчев бряг, улица Несебър № 1,
а именно: 1) Апартамент № 14, на първи
етаж, със застроена площ 24,40 кв.м., ведно с 0,5233% идеални части от общите
части на сградата, който процент се равнява на 6,33 кв.м., 2) Апартамент № 102,
на терасовиден (пети) етаж, със застроена площ от 40,30 кв.м., ведно с 0,8054%
идеални части от общите части на сградата, който процент се равнява на 9,74
кв.м.
Ответникът С.В. Прудовския е
собственик и на трети самостоятелен обект, находящ се в Поземлен имот № **********,
в град Несебър, с адрес: улица Несебър № 1, на площ от 2 775 кв.м., а
именно на Апартамент № 61, с идентификатор **********.1.20, с адрес: град
Несебър, А.Бийч, етаж 3, ап.61, с предназначение: Жилище, апартамент, със
застроена площ от 26,60 кв.м., ведно с 0,5705% идеални части от общите части на
сградата, който процент се равнява на 6,90 кв.м., а правото на собственост
върху този имот ищецът е придобил по силата на договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 12.05.2009г., по който той е имал качеството на купувач, който
договор е обективиран в нотариален акт № 76, том ІІІ, рег.№ 2556, дело №
463/2009г. на нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и район на действие
Несебърския районен съд.
На 19.07.2018г. е изготвена
покана за свикване на Общо събрание на Етажната собственост на сграда, находяща
се в поземлен имот с идентификатор **********по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Несебър, к.к. Слънчев бряг, комплекс “А.1”, като
поканата е била поставена на вратите на входовете на сградата.
Събранието, насрочено на 02
август 2018г., е било проведено на 03 август 2018г. на основание чл.15, ал.3 от ЗУЕС. С решение по т.4 от дневния ред е приет бюджета на Етажната собственост
за сезон 2018/2019г. Прието е бюджетът да бъде в размер на 80 412,14 лева.
Предвидените разходи са в същия размер, от която сума е предвидено да се
извършват разходи в общ размер на 10 100 лева от таксите по чл.51 от ЗУЕС,
разходите в размер на 48 820 лева е предвидено да се извършват от вноските
по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС, разходите в размер на 7 956 лева да бъдат от
вноските във фонд “Ремонт и обновяване” (определени като 1% от минималната
работна заплата за един обект), разходите в размер на 12 061,82 лева – от
вноските във фонд “Непредвидени разходи” (определени на 15%), и разходите в
размер на 1 474,32 лева да се разходват от вноските във фонд “Резервен”.
Според взетото решение по т.10 от дневния ред, финансовата година е от
01.10.2018г. до 30.09.2019г., като дължимите от етажните собственици вноски
следва да се заплатят до 01.10.2018г. (т.е. преди провеждане на събранието) по
банковата сметка на етажната собственост. С решенията по т.9 от дневния ред
етажните собственици са приели разходите по чл.50, ал.2, т.1 да се разпределят
съобразно идеалните части на собствениците, а разходите по чл.51, ал.1 да се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства,
независимо от етажа, на който живеят.
Съобщението за изготвения протокол
от ОС на ЕС е съставено на 10.08.2018г. и същото е било поставено на вратите на
входовете на сградата в режим на етажна собственост. Въз основа на този
протокол А.А.У. е декларирал себе си като управител на ЕС, избран на събранието
за такъв с решението по т.4 от дневния ред, на 13.08.2018г., когато е подал
Уведомление по чл.46б от ЗУЕС до Община Несебър.
На следващия ден – 14.08.2018г., е съставен
протокол за поправка на съдържанието на протокола от ОС на ЕС, подписан от
управителя А.А.У., въз основа на оспорване, направено от етажен собственик на
основание чл.16, ал.9 от ЗУЕС, според който разходите, които следва да се
извърша от ЕС за годишния период, въз основа на вноските по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС, са в размер на 72 970 лева, вместо посоченото в бюджета 48 820
лева, в резултат на което бюджета на ЕС е коригиран на 104 562,14 лева
вместо 80 412,14 лева.
На 02.02.2020г. Етажната
собственост в комплекс “А.1”, разположен в ПИ с идентификатор **********с
адрес: град Несебър, к.к. Слънчев бряг, представлявана от управителя А.А.У., е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което е било образувано ч.г.д.№ 134/2020г. по описа на Несебърския
районен съд. Като основание на претенциите си Етажната собственост е посочила
проведено ОС на ЕС на 02/03 август 2018г., на което са взети решения по т.8,
т.9 и т.10 от дневния ред, с които е приет бюджета за 2018/2019г., определяне
на реда за разпределяне на разходите съгласно чл.50 и чл.51 от ЗЕУС, и за
определя не на финансовата година, срокове и начини на плащане. От длъжника С.В.П.
се претендирали сумата в размер на 2 043,39 лева като дължими парични
вноски към бюджета на етажната собственост в комплекс “А.1” на основание
решение на ОС на ЕС от 02/03 август 2018г. В т.14 от заявлението, в което са
конкретизирани конкретните суми за такси и вноски, претендирани от длъжника за
всеки от притежаваните от него три самостоятелни обекта в сградата в режим на
ЕС, заявителят – Етажната собственост, е пояснил, че сумите по чл.50 от ЗУЕС (в
това число за Фонд “Ремонт и обновяване”, за Фонд “Резервен”, за Фонд
“Непредвидени разходи”, разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС) са образувани като
общата сума, гласувана за всеки един от тях на ОС, да бъде разпределена между
отделните собственици съобразно притежаваните от тях идеални части, а сумите по
чл.51 от ЗУЕС се разпределят поравно според броя на собствениците, ползватели и
обитателите и членовете на техните домакинства; броят им е 157. Заявено е, че задължението
му в общ размер от 2 043,39 лева е образувано както следва: 1) 558,65 лева
за самостоятелния обект в сграда с идентификатор **********.1.4 – апартамент №
14, находящ се на етаж 1, вход А, комплекс „А.1“, град Несебър, к.к. Слънчев
бряг – запад, от които 64,33 лева за разходи по чл.51 от ЗУЕС, 381,85 лева за
разходи по чл.50 от ЗУЕС, 7,72 лева сума за Фонд „Резервен“, 63,12 лева сума за
Фонд „Непредвидени разходи“, 41,63 лева сума за Фонд „Ремонт и обновяване“; 2)
603,23 лева за самостоятелния обект в сграда с идентификатор **********.1.20 –
апартамент № 61, находящ се на етаж 3, вход А, комплекс „А.1“, град Несебър,
к.к. Слънчев бряг – запад, от които 64,33 лева за разходи по чл.51 от ЗУЕС,
416,29 лева за разходи по чл.50 от ЗУЕС, 8,41 лева сума за Фонд „Резервен“, 68,81
лева сума за Фонд „Непредвидени разходи“, 45,39 лева сума за Фонд „Ремонт и
обновяване“; 3) 881,51 лева за самостоятелния обект в сграда с идентификатор **********–
апартамент № 102, находящ се на етаж 5, вход А, комплекс „А.1“, град Несебър,
к.к. Слънчев бряг – запад, от които 64,33 лева за разходи по чл.51 от ЗУЕС,
644,08 лева за разходи по чл.50 от ЗУЕС, 11,87 лева сума за Фонд „Резервен“,
97,15 лева сума за Фонд „Непредвидени разходи“, 64,08 лева сума за Фонд „Ремонт
и обновяване“. Съдът е уважил искането и е издал Заповед № 85/14.02.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, според която длъжникът С.В.П.,
роден на ***г., гражданин на
Руската Федерация, Булстат *********, с адрес: град Несебър, к.к. Слънчев бряг,
западна част, УПИ I-391,
кв.370, етаж 1, ап.14, да заплати на Етажната собственост на комплекс „А.1“ –
к.к. Слънчев бряг, представлявана от Андрей Удачин, сумата от 2 043,39
лева – дължима парична вноска към бюджета на ЕС на основание решение на ОС от
02/03.08.2018г.; сумата от 283,23 лева – лихва за забава за периода от
02.10.2018г. до 12.02.2020г., ведно със законната лихва върху двете суми,
считано от 12.02.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 359
лева – разноски, от които 312 лева – адвокатско възнаграждение, и 47 лева –
държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, а за този начин на връчване е било съобщено на заявителя, като
едновременно с това съдът в заповедното производство му е дал указания, че има
право да предяви установителен иск за вземанията си на основание чл.415, ал.1,
т.2, вр. ал.3 от ГПК. Съобщението с тези указания е връчено на заявителя –
Етажната собственост, на 17.09.2020г.
Искът, въз
основа на който е образувано настоящото производство, е предявен на 15.10.2020г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Съдът приема, че искът е предявен
в преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което се явява допустим.
Особеният представител излага твърдения за нарушени процесуални права на
ответника, изразяващи се в нередовното призоваване на последния за съдебно
заседание, но този въпрос не касае допустимостта на иска, тъй като значение за
допустимостта имат наличието на положителните процесуални предпоставки и
липсата на отрицателни такива за предявяване на иска. Последващите връчване на
исковата молба и разпореждането на съда с указания за отговор на исковата молба
по чл.131, ал.1 от ГПК, както и призоваването на ответника за съдебно
заседание, не се включват от процесуалния закон като условия за допустимост на
иска. Връчването на съобщения, книжа и призовки дори не са предвидени и като
условие за редовност на исковата молба, което тя да бъде поправяна като се
отстраняват нередовности. Доводите на особения представител касаят нередовно
призоваване на ответника по делото, което обаче е предвидено в закона като
пречка за разглеждане на самото дело.
Тези доводи на особения
представител са изцяло несъстоятелни, тъй като ищецът има деклариран в
Република България постоянен адрес, което е установено след справка в Регистър
Булстат още в заповедното производство. Този факт означава, че първо не са
налице условията на чл.48 от ГПК, както твърди особения представител, което да
налага друг вид призоваване, и второ, достатъчно е страната да бъде призована
именно на този адрес при условията на чл.45, чл.46 или чл.47, ал.1 от ГПК, за
да се счита, че призоваването е редовно, като в този случай съдът няма
задължение да издирва и призовава страната на адрес в друга държава. (Решение №
144/18г. от 02.01.2019г. на ВКС, I г.о. по гр.д.№ 6741/14г. (по описа
на III г.о.); Решение № 181/09.07.2018г. по търг. Дело № 918/2018г. на
ВКС, II т.о.).
Съгласно чл.11, ал.1, т.5 и т.7
от ЗУЕС сред правомощията на Общото събрание на Етажната собственост е да
определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата и размер на паричните вноски във фонд
“Ремонт и обновяване”, а съгласно чл.6, ал.1, т.8, т.9 и т.10 от ЗУЕС
собствениците на обекти в етажната собственост са длъжни да изпълняват
решенията на органите на управление на етажната собственост и да заплащат
разходите за управление и поддържането на общите части на сградата и разходите
за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на
общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд “Ремонт и обновяване”, съразмерно с притежаваните идеални
части.
За
неоснователно съдът намира възражението, че не са представени доказателства
дали ответникът е отчуждил имотите си преди началото на процесния период.
Ищецът е предоставил доказателства, че ответникът е придобил собствеността
върху имотите си съответно на 06.03.2007г. и на 12.05.2009г., като не е длъжен
да доказва отрицателния факт, че той не е отчуждил имотите след закупуването им.
Ответната страна, ако твърди това обстоятелство – положителния факт на сключена
сделка, по силата на която собствеността на имота е прехвърлена на трето лице,
е имала възможност да ангажира доказателства чрез представяне на официални
документи, а оттам и че през претендирания период ответникът не е имал
качеството на етажен собственик в комплекса.
Задълженията на ответника да
заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата
произтичат на първо място от закона и от решението на Общото събрание на
Етажната собственост.
Така, основание за плащане на
изискуеми парични суми може да бъде единствено валидно взето и влязло в сила
решение на ОС на ЕС, с което са определени, или е посочен начина за
определянето, размера на дължимите от отделните етажни собственици такси за
управление и поддръжка на общите части в ЕС и вноските във фонд “Ремонт и
обновяване”. По никакъв начин не може да се приеме от събраните по делото
доказателства, че ответникът дължи на Етажната собственост претендираните с
исковата молба, а преди това и със заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, суми, тъй като по никакъв начин не е ясно кой, на какво
основание и на каква база е извършил изчисленията за да определи, а и да
продължава да коригира, размер на сумите, дължими от ответника, за такси и
вноски за периода от 01.10.2018г. до 30.09.2019г. При подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което една тогава за
първи път на ответника са вменени като дължими конкретните суми, предмет и на
претенцията по исковата молба, основанието за тяхното изчисление не могат да
послужат решенията на общото събрание на
Етажната собственост предвид, че с нито едно от решенията на това събрание не е
определян размерът на таксите и вноските занапред, които да се заплащат от
етажните собственици, нито е предложен алгоритъм за определянето им. Както бяха
цитирани по-горе решенията на ОС на ЕС от 03.08.2018г., взети по т.9 от дневния
ред, са: “Разходите по чл.50, ал.2, т.1 – да се разпределят съобразно идеалните
части на собствениците; Разходите по чл.51, ал.1 – да се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства, независимо от етажа, на който живеят.”. Това означава, че на това
събрание не са вземани решения етажните собственици, а и ползвателите,
обитателите, отделните членове на домакинствата, да заплащат нито такси за
управление и поддръжка на общите части, нито вноски във фонд “Ремонт и
обновяване” или другите фондове – “Непредвидени разходи”, “Резервен” и други,
още по-малко да е определян размер на таксите, съответно да е предвиден начин
за определяне размера на вноските и то с оглед бюджета на ЕС за съответната
година. Наред с това не е установено и окончателния вариант на бюджета – и в
неговата приходна и в неговата разходна части – след изменението на
съдържанието на протокола от ОС на ЕС да е бил обявяван по надлежния ред,
предвиден такъв в чл.16 от ЗУЕС, и да е достигнал до знанието на отделните
етажни собственици. В тази връзка липсват дори покани до ответника, за да узнае
той волята на управителя на ЕС за това какви конкретни суми се претендират от
него, на каква база са извършени изчисленията и как е достигнато до резултата,
а оттам и ответникът да може да възрази против размерите. Затова не може да се
приеме, че вземането на Етажната собственост е изискуемо на конкретно основание
и в конкретни размери.
Ищецът не доказа нито размера на исковите
си претенции срещу ответника, нито основанието, на което се претендират сумите
за такси и вноски, като този извод се налага от липсата на решение на Етажната
собственост, с което да е вменено задължение на етажните собственици да заплащат
в полза на Етажната собственост конкретни такси и вноски за покриване на разходите
за управлението и за поддръжката на общите части в комплекса, включително и за
претендирания период.
Предвид на това исковете срещу
ответника следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, както и
акцесорните претенции за лихви.
С оглед изхода на спора на ищеца
не следва да се присъждат направените от него разноски по делото в общ размер
на 1 076,74 лева, поради което претенцията му по чл.78, ал.1 от ГПК следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът не е направил разноски
поделото, поради което съдът не следва да се произнася по присъждане в негова
полза на разноски по чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажната
собственост в комплекс “А.1”, разположен в поземлен имот с идентификатор **********,
с адрес: град Несебър, к.к. Слънчев бряг, представлявана от управителя А.А.У.,
искове за признаване за установено по отношение на С.В.П., роден на ***г.,
гражданин на Руската Федерация, с адрес в Република България: град Несебър,
к.к. Слънчев бряг – запад, УПИ І – 391, кв. 3701, етаж 1, ап.14, че дължи след
изменението на исковете сумата в общ размер на 2 012,99 лв. (две хиляди и
дванадесет лева и 99 ст.), представляваща дължими такси за управление и
поддръжка и вноски за финансовата година от 01.10.2018г. до 30.09.2019г., на
основание решение на Общо събрание на Етажната собственост от 02-03 август
2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2020г. д
изплащане на вземането, и сумата в размер на 283,23 лв. (двеста осемдесет и три
лева и 23 ст.), представляваща мораторна лихва за периода от 02.10.2018г. до
12.02.2020г., за които суми е издадена Заповед № 85 от 14.02.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в заповедно производство, развило
се по ч.гр.д.№ 134/2020г. по описа на Несебърския районен съд, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на Етажната собственост в комплекс “А.1”,
разположен в поземлен имот с идентификатор **********, с адрес: град Несебър,
к.к. Слънчев бряг, представлявана от управителя А.А.У., за осъждането на С.В.П.,
роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес в Република България:
град Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, УПИ І – 391, кв. 3701, етаж 1, ап.14,
да му заплати сумата в размер на 717,74 лв. (седемстотин и седемнадесет лева и
74 ст.), представляваща направени по настоящото дело разноски, и сумата в
размер на 359 лв. (триста петдесет и девет лева), представляваща разноски по
заповедното производство, съгласно списък на разноските, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: