Решение по дело №1048/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3232
Дата: 10 октомври 2023 г.
Съдия: Весела Гълъбова
Дело: 20233110101048
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3232
гр. Варна, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20233110101048 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, С.О. „М.р.“, БЧД ...... срещу ЗК „Л.И.” АД,
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление София, бул. „С.ш.“ № ..... с
която е предявен иск за заплащане на сумата от 8000 лева, представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 10.06.2022г. в гр. Варна по вина на С.Д.Д., водач на МПС „Ф.Т.“
с рег. № ...... застрахован при ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху нея, считано от
25.08.2022г. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 10.06.2022г. около 13.50
часа в гр. Варна, на спирка „И.“ при управление на автомобил „Ф.Т.“ с рег. №
...... /бус/ С.Д.Д. нарушил правилата за движение по пътищата, като поради
неспазване на дистанция блъснал движещият се пред него л.а. „Рено“ с рег. №
В ....... След удара л.а. „Рено“ се завъртял и се блъснал в спирката, а
автомобил „Ф.Т.“ се завъртял и със страничната си част блъснал ищцата,
която като пешеходка преминавала по пешеходната пътека, и тя паднала на
пътното платно. Сочи се, че местопроизшествието е посетено от органи на
ОД на МВР-Варна, които съставили констативен протокол за ПТП с
1
пострадали лица, както и АУАН на виновния водач. Преди удара ищцата
тръгнала по пешеходната пътека, пресякла едната лента до средата на пътното
платно и спряла да изчака идващите коли да я пропуснат. Приближаващият се
л.а. „Рено“ спрял, за да я пропусне и тя тръгнала по пътеката. Когато
достигнала наполовина дясното платно, отзад се задал бус и с висока скорост
се ударил в спрелия да я пропусне автомобил. След удара от микробуса
тялото на ищцата се ударило силно в асфалта и се превъртяло няколко пъти.
При падането били ударени главата, дясното рамо, лактите. коленете, кръста
и врата на ищцата. На място пристигнал екип на спешна медицинска помощ и
пешеходката била откарана в Спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна-Варна“
АД, където й били направени скенер на глава и гръден кош и други
изследвания. Установено било, че има контузио капитис (травма на главата) и
множество охлузвания по горни и долни крайници. След катастрофата
ищцата изпитвала болки по цялото тяло и главата, които били особено силни
в първите дни, пречели й да заеме удобна поза и правели съня й невъзможен.
От удара се активизирала и стара травма на дясното коляно. Заради
контузията на главата често усещала виене на свят в изправено положение и й
се налагало принудително да лежи. Не можела да излиза навън сама, тъй като
била замаяна и дезориентирана. През първите 3-4 дни имала постоянни силни
болки в главата, както и болки в лактите за около 10 дни. Болката в коляното
останала и до момента на подаване на исковата молба. Имала още болки по
целия гръбначен стълб и силни болки в кръста. Освен физическите травми
пострадалата преживяла остър стрес и силна уплаха, усещала постоянно
напрежение, необяснимо безпокойство, изпитвала страх да пресече сама
улица и изпадала в паника, ако стои на спирка или види бус. Поради
изложеното, ищцата се изолирала социално и постепенно я обхванала
депресия. Била изпратена на психиатър, който и изписал антидепресанти.
Автомобилът, управляван от виновния водач бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Пострадалата подала
претенция за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, получена от застрахователя на 25.08.2022г. Била образувана щета, по
която на ищцата било заплатено обезщетение в размер на 2000 лева за
претърпените неимуществени вреди и 152,26 лева за претърпените
имуществени вреди.
В законоустановения срок от ответника е депозиран отговор на исковата
2
молба, с който оспорва предявения иск по основание и по размер. Не оспорва
наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност“ за процесния
автомобил. Сочи, че по повод на инцидента е заведена щета, по която е
определено и заплатено застрахователно обезщетение на ищцата в размер на
2000 лева за неимуществени вреди, както и 152,26 лева за имуществени
вреди, за които е представила документи. Ответникът счита, че по този начин
е изплатил в цялост дължимото обезщетение. Оспорват се твърденията на
ищцата за тежестта на настъпилите травми и продължителността на
оздравителния и възстановителен период и твърденията за негативни
емоционални и психологически последици, както и причинно-следствената
им връзка с процесното събитие. Оспорва се размера на претенцията като
изключително завишен.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора и оспорва
иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № ..... от 10.06.2022г., че на на същата дата около
13.50 часа на ГП I9 на сп. „И.“ посока гр. Варна, е настъпило ПТП, с
участници МПС „Ф.Т.“ с рег. № ...... /участник 1/ с водач С.Д.Д., МПС „Рено
Канго“ с рег. № В ...... /участник 2/ с водач Б.Н.К. и пешеходеца Д. Г. Л.
/участник 3/, която е пострадала. Записано е, че участник 1 поради неспазване
на дистанция блъска спрелият да пропусне пешеходец участник 2, който
вследствие на удара се завърта и се се блъска в сп. „И.“, а участник 1 се
завърта и със странична дясна част блъска движещия се по пешеходна пътека
участник 3. Отразено е, че на водача на „Ф.Т.“ е съставен АУАН.
По делото е представено и наказателно постановление № 22- 0460-
000318 от 22.06.2022г., с което на С.Д.Д. е наложена глоба за нарушение на
чл.23, ал.1 от ЗдвП, с което причинява процесното ПТП.
Представени от ищцата са фиш за спешна медицинска помощ и лист за
преглед на пациент в Спешно отделение от 10.06.2022г., издадени от МБАЛ
3
„Св. Анна – Варна‘ АД, видно от които ищцата е посетила спешното
отделение на същата дата след ПТП и е претърпяла контузия на глава и
охлузвания по крайниците. Представени са и пет амбулаторни лист от
последващи прегледи при различни специалисти, издадени в периода
27.06.2022г. до 08.09.2022г.
Съгласно медицинско удостоверение № 558/2022г. издадено от
отделение по съдебна медицина при МБАЛ „ Св. Анна-Варна“ АД, ищцата е
прегледана на 13.06.2022г., с оглед установяване на травматичните
увреждания от настъпилото на 10.06.2022г. ПТП. В същото е констатирано,
че се касае за контузия на главата /по медицински документи/,
кръвонасядания по десния лакът и лявата хълбочно-крустцова област,
ожулвания в областта на дясната мишница, двете лакътни стави и дясното
коляно. Описаните травматични увреждания са резултат от удари с или върху
твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните време и
начин. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Не е спорно обстоятелството, че към датата на настъпилото ПТП
управляваният от С.Д.Д. лек автомобил „Ф.Т.“ с рег. № ...... е бил застрахован
в ответното дружество по риска „Гражданска отговорност” с полица № ........
/посочена и в протокола за ПТП/.
На 24.08.2022г. ищцата е депозирала при ответника претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди от процесното ПТП както и имуществени вреди в
размер на 192,26 лева.
С платежно нареждане от 15.12.2022г. на ищцата е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2152,26 лева, от които 2000 лева за
неимуществени вреди и 152,26 лева за имуществени вреди /съобразно
изпратения отговор на застрахователя по претенцията/.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на ищцата – Радослав Петров и Стефка
Стефанова /майка на ищцата/. Съгласно показанията на свидетелите в деня на
катастрофата родителите на ищцата са били извън страната. След като била
откарана в болницата, ищцата се обадила на родителите си и на приятеля си –
св. Петров, който бил по работа в Бургас. Тъй като не можел да тръгне
4
веднага Петров се обадил на родителите си, които взели ищцата от болницата
и я закарали у тях. След това пристигнал и св. Петров и изкарал цялата нощ
при нея, докато се завърнали родителите й рано на следващия ден. Тя бил
много уплашена, плачела през цялото време, тялото я боляло, не можала да
спи и се въртяла в леглото. Когато се прибрали родителите й, продължавала
да плаче и казвала, че я боли. Св. Стефанова й помагала да става, защото я
болял кръста. Болели я също двете колена, получавала световъртежи.
Родителите й не я оставяли сама, приятелят й също идвал вечер след работа.
Това състояние продължило около месец. През това време ищцата отказвал и
да излиза сама без някой от родителите си или приятелят й, както и да се
вижда с други хора. Около два месеца имала болки и пиела
болкоуспокояващи. Дори и към момента имала болки в кръста при
натоварване, както и болки в едното коляно поради активизирана стара
травма. Ходила два пъти на физиотерапия. Често се сещала за инцидента и се
разстройвала, изпитвала страх да шофира, а дори и да се вози в МПС, станала
много затворена и отказвала да споделя, дори с майка си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи със останалия събран по делото
доказателствен материал.
От заключението на назначената по делото съдебно медицинска
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че в резултат на ПТП от 10.06.2022г.
ищцата като пешеходец е получила следните увреждания: контузия на
главата /по медицински документи/, ожулване и кръвонасядане по десен
лакът с размер 5/4 см, линейно ожулване по дясна мишница с дължина 3 см,
ожулване по ляв лакът с издължена форма и размери около 3/0,5 см, контузия
в лявата хълбощно-кръстцова област с кръвонасядане с диамертър около 3 см,
контузия и ожулване по коляното на десен крак с диаметър около 3 см.
Всички описаните увреждания са резултат от действието на твърди тъпи
предмети чрез удари, а ожулванията от тангенциално действие на твърди
тъпи предмети и добре съответстват да са получени по начина и времето,
посочени в исковата молба. Медицинската документация сочи, че ищцата се е
оплаквала от болки в поясната област, които въпреки приложеното лечение са
отзвучели в рамките на 2-3 месеца. През това време въпреки, че функцията на
крайниците и снагата не са затруднени е възможно да е изпитвала болеви
5
усещания при движение и покой. На ищцата е изписано медикаментозно
лечение и физиотерапевтични процедури. В медицинската документация
/амбулаторни листи/ се съдържа информация, че ищцата е извършвала
физиотерапия, както и че е посетила психиатър по повод „остра стресова
реакция“. Няма наличие на анатомичен субстрат за наличието на болки на
ищцата в кръста при натоварване и лежане, болки във врата при завъртане
встрани, замайване, виене на свят, дезориентация и главоболие. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице посочва, че болките от
установените увреждания от ПТП обичайно отшумяват за 2-3 седмица. От
медицинската документация има данни, че са продължили няколко месеца,
като ищцата дори понастоящем при прегледа се оплаквала от болки. Въпреки
това, вещото лице сочи, че няма анатомични данни тези усещания за болка да
от травмите от ПТП – т.е. правени са образни изследвания, които не показват
такива промени.
От заключението на назначената по делото съдебно психологична
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че към момента на изследването не са
констатирани клинични проблеми в тесния смисъл на думата. ПО време на
интервюто ищцата е била тревожна, вследствие на връщането към
травматичната ситуация. Процесното ПТП е довело до променен стереотип на
ежедневието – повече от месец ищцата се е страхувала да се вози в МПС,
имала е нужда от подкрепа, както и нарушен сън, но не се установява
психична травма в тесния смисъл на думата. Функционирането на ищцата е в
рамките на нормалните психологични реакции при преживян стресов
инцидент. Понастоящем е възвърнала ежедневието си отпреди инцидента при
известни промени.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, в тежест на ищеца е да установи, наличието на валиден договор за
застраховка „гражданска отговорност” по отношение на увреждащия
автомобил, противоправното действие на водача, причинените
неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между
6
противоправното поведение и вредите. Ответникът следва да докаже плащане
на застрахователното обезщетение или друг правопогасяващ факт.
Не е спорно между страните, обстоятелството, че увреждащият лек
автомобил „Ф.Т.“е застрахован при ответното дружество по договор за
застраховка „гражданска отговорност”, който е бил в сила за датата на ПТП,
което обуславя правото на ищеца да насочи иска си към застрахователя.
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от протокола
за протокола за ПТП и наказателното постановление, че е налице
противоправно поведение на водача на увреждащия автомобил, а именно
нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неспазване на дистанция
от движещото се пред него превозно средство, което е причинило процесното
ПТП.
От представената по делото медицинска документация, заключението
на съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания се установиха
настъпилите от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените на ищцата увреждания, а именно контузия на
главата /по медицински документи/, ожулване и кръвонасядане по десен
лакът, линейно ожулване по дясна мишница, ожулване по ляв лакът, контузия
в лявата хълбощно-кръстцова област с кръвонасядане, контузия и ожулване
по коляното на десен крак, както и наличието на причинна връзка между
процесното ПТП и настъпилите увреждания.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане се определя от съда по справедливост. Същото следва
да представлява паричен еквивалент на търпените болки и страдания. Съдът
намира, че за определяне размера на обезщетението следва да съобрази
поведението на деликвента, характера на увреждането, настъпилия
вредоносен резултат, възрастта на увредения, отраженията в психиката му и
моралните страдания и т.н. Установи се, че са налице няколко телесни
увреждания на пострадалата, като всичките в съвкупност са довели до
временно разстройство на здравето неопасно за живота. След инцидента
пострадалата е постъпила в спешно отделение за преглед и изследвания.
Съгласно свидетелските показания ищцата е търпяла болки, които са били по
интензивни през първия месец след инцидента, както и през втория, а някои
болки изпитва и до настоящия момент. Според заключението на вещото лице
7
болките и страданията от подобни физиологични увреждания отшумяват за
около 2-3 седмици, а според медицинската документация в конкретния случай
са продължили няколко месеца. Вещото лице счита, че не са налице данни
болките, които понастоящем изпитва ищцата, да са следствие от процесното
ПТП. Отделно от физическия дискомфорт, се установи от свидетелските
показания, че ищцата за период от около два месеца се е затворила в себе си,
плачела, била неспокойно, често се сещала за инцидентам не искала да излиза
и да общува с приятели, изпитвала страх от шофиране и возене в автомобил.
Винаги, когато се наложело да излезе за нещо, искала да бъде придружавана
от родителите си или от приятеля си. Съгласно заключението на СПЕ ищцата
не е претърпяла психическа травма в тесния смисъл, а реакцията й на
инцидента е в рамките на нормалната психологична реакция. Съвсем
естествено е пострадалата да е преживяла стрес, уплаха и неприятни емоции,
освен физическите увреждания. Следва да се съобрази и възрастта на ищцата,
която към датата на ПТП е била едва на 20 години, като последиците на
преживяното са се отразили съществено на ежедневието й. Предвид всичко
изложено, съдът намира справедлив размер на паричното обезщетение сумата
от 7000 лева.
Не е спорно между страните, че на пострадалата е заплатено по
образуваната при ответното дружество щета застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2000 лева, което следва да бъде
приспаднато от горепосочената сума.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 5000 лева и да бъде отхвърлен за
разликата до предявения размер от 8000 лева.
Съдът намира за основателно и искането за заплащане на законна лихва
върху застрахователното обезщетение от 25.08.2022г. до окончателното
плащане по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 429, ал.2, т.2 вр. с ал.3 от КЗ в
застрахователното обезщетение по договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ се включват и лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условие, че са в
рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/, като от
застрахователя се дължат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
8
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на
уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. В случая отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на деликвента, като същата
следва да се разграничава от отговорността на застрахователя за собствената
му забава по чл.497 от КЗ – в този смисъл Решение № 72/29.06.2022г. по т.д.
№ 1191/2021г. по описа на ВКС, I т.о. , Решение № 50102/20.10.2022г. по т.д.
№ 1428/2021г. по описа на ВКС, II т.о. и др.
В настоящия случай безспорно е налице договор за застраховка
гражданска отговорност и дължимо обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди. Деликвентът при непозволено увреждане, каквото е и
причиненото при процесното ПТП, съобразно правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД
дължи законна лихва за забава, без да е необходима покана, в случая от датата
на настъпване на ПТП. Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от тази на деликвента, но при различна начална дата – не от
датата на увреждането, а от най-ранната от посочените три възможност в
разпоредбата на 429, ал.3 от КЗ. В настоящия случай увреденото лице е
предявило пред застрахователя претенцията си заплащане на обезщетение на
25.08.2022г. /дата на изпращане по пощата/, която е единствената релевантна
дата и се явява началната такава, от която се дължи обезщетение за забава.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на адвокат А. М., който е оказал безплатна правна помощ на
ищцата по чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от ЗАдв, адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от иска, а именно в размер на 800 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно с отхвърлената част
от иска. Съдът намира, че съобразено фактическата и правна сложност на
делото юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде
определено в размер на 300 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37
от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП, от което ищцата следва да заплати 112,50 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати в полза на ВРС държавни такси и разноски съобразно с
9
уважената част от исковете, а именно – 200 лева за държавна такса и 375 лева
за разноски за възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление
София, бул. „С.ш.“ № 67А да заплати на Д. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, С.О. „М.р.“, БЧД ...... сумата от 5000 лева, представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 10.06.2022г. в гр. Варна по вина на С.Д.Д., водач на МПС „Ф.Т.“
с рег. № ...... застрахован при ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от
25.08.2022г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над сумата от 5000 лева до предявения размер от 8000 лева, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление
София, бул. „С.ш.“ № 67А да заплати на адв. А. В. М. от САЛ, личен №
**********, с адрес: гр. София, ул. „Веслец“ № 2, ет.5, ап.20 сумата от 800
лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, С.О. „М.р.“,
БЧД ...... да заплати на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление София, бул. „С.ш.“ № 67А сумата от 112,50 лева, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление
София, бул. „С.ш.“ № 67А да заплати по сметка на ВРС сумата от 575 лева,
представляваща дължима държавна такса и разноски за възнаграждение на
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10