Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 05.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Е. Александрова ч.гр.дело № 2180 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба, вх. № 1438 от 13.02.2020 г. по описа на ЧСИ А.П.,
подадена от Г.Ф.***, срещу Постановление от 04.02.2020 г. за разноските по изп.д.
№ 20208490400188/2020, с което ЧСИ П.отказва да редуцира размера на разноските
за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, претендирано от взискателя, в размер на 800 лева, както и
пропорционалната такса по т. 25 от ТТР към ЗЧСИ съразмерно.
Сочи се, че претендираното възнаграждение е прекомерно и
несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата), както и с ТР № 6/12 на ОСГТК на ВКС.
Поддържа се още, че процесното възнаграждение не било съобразено с липсата на
каквато и да е правна и фактическа сложност на изпълнителното дело и с
извършените до момента изпълнителни действия за събирането на дължимата сума,
които от страна на взискателя се състоят единствено в изготвянето на молба за
образуване на изпълнителното дело. В жалбата се отбелязва също, че Г.Ф.е
юридическо лице с публична дейност, като събирането на дължимите от него суми
не е свързано с никаква фактическа и правна сложност, като издирване на длъжник
или проверка за налично имущество или парични средства, запориране на банкови
сметки и т.н., както и че седалището и банковите сметки на Фонда са публични и
общоизвестни и спрямо същият не се налага осъществяването на каквито и да било
принудителни действия за реализиране на вземанията.
Подробно в жалбата са изложени съображения.
Предвид изложеното моли съда да постанови определение, с
което да отмени Постановление от 04.02.2020 г. на ЧСИ П.за отказ за намаляване
на адвокатския хонорар на взискателя, както и да бъде изменено разпореждане на
ЧСИ А.П. с peг. № 849 при КЧСИ за разноските по изп. д. № 20208490400188, като
бъде намалено претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до
законоустановения минимум в размер на 200 лева, съответно.
Жалбоподателят моли, ако евентуално бъде преценено, че
размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран, то да бъде
изменен и размерът на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съобразно размера на
дълга. Заявена е претенция за присъждане на разноските в настоящото
производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното дело Д.В.С.не е депозирал
писмени възражения по чл. 436, ал. 3 ГПК.
Частен съдебен изпълнител А.П.,
подробно в представените мотиви, е изложил
съображения за неоснователност на подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
становището по нея, както и обясненията на частен съдебен изпълнител А.П., прие
следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице,
легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Разгледана
по същество, същата се явява и основателна по следните съображения:
Съгласно
чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може
да бъде присъден по-нисък размер, но същият не може да бъде под минимално определения
такъв съобразно чл. 36 ЗА, като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения определя минималния размер на
възнаграждението за съответния вид правна помощ.
Възнаграждението за представителство и правна помощ по
изпълнителни дела се определя по реда на чл. 10 от Наредбата - 200 лв. за
образуване на изпълнително дело, а за водене на делото и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от
съответните възнаграждения по чл. 7, ал.2 от Наредбата.
В
настоящия случай жалбоподателят - длъжник дължи на взискателя адвокатско
възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното дело, което съдът, с
оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приема, че следва да бъде
в минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно в размер на 200 лева. Преценката
за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния
случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен
първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен
изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви
други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане.
Действително в молбата по чл. 426 ГПК взискателят е посочил начина на изпълнението,
а именно - запор върху банковата сметка на длъжника. Следва да се има предвид
обаче, че съгласно разпоредбата на чл. 426, ал. 2 ГПК, реквизит от съдържанието
на молбата за образуване на изпълнително производство е и посочване от
взискателя на начина на изпълнението, какъвто е настоящият случай. Независимо,
че вземането е удовлетворено именно вследствие на наложения запор на банковата
сметки на длъжника в конкретна банка (която ЧСИ дори не е следвало да издирва с
оглед публичността на тази информация), то последното е осъществено в рамките
на първоначално посочения изпълнителен способ. Адвокатът на взискателя не е
извършил никакви други необходими действия по процесуално представителство,
поради което уговореното с взискателя възнаграждение за такова не следва да се
възлага на длъжника. В тази връзка начислените от ЧСИ А.П. разноски по изпълнителното
дело в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство, следва да бъдат намалени до 200 лв. на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, настоящият съдебен състав
намира следното: съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на
посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които
такса по т. 26 от Тарифата не се дължи, т.е. таксата не се начислява върху
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, респ. върху юрисконсултското възнаграждение. При
това положение следва да бъде намалена и таксата по т. 26 от ТТРЧСИ от 1953.60
лв. с ДДС на 1892.40 лв. с ДДС (изчислена върху сумата по изпълнителния лист
заедно със законната лихва до 31.01.2020 г., когато сумата по запора е преведена
изцяло съгласно писмо на л. 10 от изп.д.)
По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против
процесното постановление на ЧСИ е основателна и следва да бъде уважена.
Относно претенцията за разноски на жалбоподателя, настоящият
съдебен състав намира, че в настоящото производство разноски не следва да се
присъждат, а такива следва да бъдат търсени по реда на чл. 441 ГПК, във вр. с
чл. 45 от ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА сумата от 800 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
на взискателя Д.В.С., ЕГН **********, по
изпълнително дело № 20208490400188
по описа на ЧСИ А.П., на 200 лв.
НАМАЛЯВА сумата от 1953.60 лв. с ДДС,
представляваща такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20208490400188 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 на КЧСИ, на 1892.40 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Ф.***, ЕИК ******, за присъждане
на разноски в производството по ч. гр.
д. № 2180/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-ви
въззивен брачен състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.