РЕШЕНИЕ
N 72
гр.Перник, 13.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен
съд – гражданска колегия, в откритото съдебно заседание на 26.02.2019 г. в
състав:
Председател: Методи Величков
Членове:
Димитър Ковачев
Мл. с-я Симона Кирилова
При участие на
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ковачев в. гр.
дело N. 50
по описа за 2019г. година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
Г.С.С. чрез адв. М. срещу Решение № 133/06.11.2018
г., постановено по гр.д. №657/18 г. по описа на Радомирски районен съд с което
са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу „Равитран“ЕООД за заплащане на
трудово възнаграждение и обезщетения по чл. 215 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
В жалбата се излагат оплаквания
за неправилност на първоинстанционното решение поради неизяснена фактическа
обстановка; необсъждане на всички доказателства, твърдения и възражения по
делото. Оспорват се изводите на РРС, че дължимите на ищеца
командировъчни пари са платени с два броя РКО подписани от бившата му съпруга
като счита, че съгласие по КТ за изплащане на близък не може да се даде валидно
освен в писмена форма и не можело да се доказва такава уговорка със свидетели
което допуснал РРС. Посочва че неправилно РРС приел за разглеждане възражение за
прихващане със суми „служебен аванс“ и това довело до неправилно отхвърляне на
иска за обезщетение за неползван отпуск. Неправилно счел, че с един и същ РКО
се погасявало трудовото възнаграждение и в същото време извършил съдебно
прихващане със сумата по същият РКО, но с вземането по чл. 224 КТ. Не
било изяснено и в какво качество трето за делото лице И.М. било получило по
операционна бележка сумата от 300 евро служебен аванс. Прави оплакване
за нарушаване на забрана за компенсиране със суми дължими по трудово
правоотношение.
Иска се отмяна на решението и
уважаване на исковете и разноски.
При проверка по чл.269 от ГПК
Пернишки окръжен съд след преценка на твърденията и възраженията на страните с
оглед на събраните по делото доказателства намира обжалваното решение за
валидно и допустимо, а като краен резултат за правилно по следните съображения:
Няма спор от фактическа страна
относно наличието на трудово правоотношение между страните за исковия период.
От РКО от 25.08.2014г. се
установява, че ищецът е получил 300,00 евро като служебен аванс. Този ордер не
е оспорен и следва да се счита, че сумата е получена лично от ищеца.
От РКО от 01.10.2014г. и 03.10.2014г.
и приетата почеркова експертиза се установява че лицето М.С. е получил общо 1200,00
евро с основание изплатени командировъчни.
Няма спор (отделено е за
безспорно) че към датите на тези ордери тя е била в брак с ищеца.
От СЧЕ се установява, че размера
на брутното трудово възнаграждение за исковия период е 573,38 лева, а чистия
размер след приспадане на дължимите от работника осигуровки и данък върху
доходите е 449,45 лева. В тази си част експертизата не е оспорена. Направеното
оспорване касае само изводите на вещото лице, че дължимите суми са платени.
Самите суми изчислени от вещото лице не са оспорени.
Спора по делото се концентрира в
правото на М.С. да получи суми вместо ищеца с оглед разпоредбата на чл. 270,
ал. 3 от КТ и в възможността със служебни аванси да се прихващат дължими на
работника суми за трудово възнаграждение и обезщетение за неползван отпуск,
както и в доказателствената стойност на представената по делото операционна
бележка за превод на сумата 300,00 евро по сметка на И.Б. (неучастваща в
делото).
За да отхвърли иска за заплащане
на трудово възнаграждение РРС е приел, че със сумата по РКО от 25.08.2014г. е
платено дължимото брутно трудово възнаграждение.
ПОС не споделя този извод. Сумата
е получена като служебен аванс. Служебния аванс не е трудово възнаграждение, а
представлява сума предназначена за разходи във връзка с възложена от
работодателя задача на работника, която задача може да е от всякакъв характер.
Освен това неправилно РРС веднъж
е приел тази сума като плащане на трудово възнаграждение и втори път с нея е
извършвал прихващане на дължимото обезщетение за неползван отпуск, което е
видно от решението и от мотивите му където е посочено че сумите с характер на
служебен аванс са 1173,50 лева или 600,00 евро, но по делото ответника е
твърдял и представил доказателства във връзка с възражението си за прихващане и
те са именно посочения РКО и операционната бележка спомената по-горе.
Сумата по РКО от 25.08.2014г. РРС
е приел, че е плащане на БТВ, при което няма как тя да се ползва за прихващане
и в качеството ѝ на служебен аванс както е процедирал РРС. Реално два
пъти една и съща сума от 300,00 евро е ползвана от РРС в полза на ответника (веднъж като плащане и
втори път като сума с която се прихваща-тоест като получен служебен аванс с
който по принцип може да се прихваща).
При липса на доказателства за
плащане на трудовото възнаграждение лично или чрез посочено от работника лице следва,
че то не е платено.
Необоснован е и извода на РРС, че
в СЧЕ било посочено, че изплатени на ищеца и съпругата му по РКО са 1800,00
евро.
В заключението сумата е сборна не
само от сумите по трите РКО, но и от операционната бележка за плащане по банков
път.
ПОС не кредитира заключението в
частта му с която вещото лице е посочило че сумата по операционната бележка е
внесена по сметка на ищеца. Видно от самата операционна бележка сумата е
внесена по сметка на И.М.., а никакви доказателства няма за каквато и да била
връзка на това лице с ищеца като ПОС оспорването на тази бележка е своевременно
заявено от ищеца в първото заседание на РРС и оплакването на въззиваемия в
съдебно заседание пред ПОС в тази връзка е неоснователно.
Сумите които ПОС намира, че ищеца
е получил са 1500,00 евро. 1200,00 евро за командировъчни пари чрез съпругата
му и 300,00 лично като служебен аванс.
ПОС споделя извода на РРС, че
изискването на чл. 270, ал. 3 не се прилага по отношение на командировъчните
пари и няма изискване за да е допустимо плащането на командировъчните на друго лице
да има писмено искане от работника. Нормата е императивна и не може
разширително да се тълкува, защото се отнася изрично само за трудово
възнаграждение. Тоест допустимо е такава уговорка по отношение на
командировъчни пари да се установява и със свидетелски показания.
Правилно РРС е приел въз основа
на показанията на свидетелите Д.А. и А.А., че е имало договорка между ищеца и
ответника дължимите на ищеца суми да се дават на съпругата му. Неверни са
твърдения в жалбата, че единия свидетел е работник на ответника. Св. Д. изрично
е посочил, че не е работил при ответника. Този свидетел е присъствал на среща
между представителя на ответника и ищеца при която е постигната такава
уговорка, а няма доказателства оборващи неговите показания.
Втория свидетел посочва, че макар
да не е присъствал лично на такава уговорка е присъствал на предаване на
парични суми от представител на ответника на съпругата на ищеца. Посочва още,
че когато ищецът е работил за него самия практиката е била същата, защото ищеца
имал задължения към банки и топлофикация, което пък се подкрепа от приложеното
по делото лично досие на ищеца в което се намира запорно съобщение до ответника
от ЧСИ.
От друга страна св. Г.С. не установява обратното, а и следва да
се има предвид неговата заинтересованост като син на ищеца.
Правилно РРС е приел, че не е
доказано ползването ан два дни платен отпуск от ищеца и следователно на него му
се дължи обезщетение. На молбата приложена към трудовото досие и делото няма
подпис на ищеца, а едностранно работодателя може да пусне работника в платен
отпуск само при определени в КТ предпоставки за което няма твърдения и
доказателства от работодателя.
Въпреки преждеизложеното
несъгласие на ПОС с част от изводите и процедирането на РРС като краен резултат
решението е правилно, защото е валидно направено възражение за прихващане със
сумата от 300,00 евро служебен аванс по РКО от 25.08.2014. КТ изрично допуска
такова прихващане в чл. 272, т. 1.
Тази сума е равностойна на 586,75
лева, а на работника се дължи нетно (след приспадане на личните му осигуровки и
ДОД) 449,75 лева за трудово възнаграждение. Прихващането следвало да стане с
нетния размер защото личните осигурителни вноски и данъка върху доходите са
държавни вземания и с тях нито ищеца нито ответника могат да прихващат.
Следователно иска за трудово
възнаграждение е неоснователен и макар по други мотиви в тази част решението
следва да се потвърди. След прихващането на двете суми разликата е получени в
повече 137,00 лева, от които ще следва да се прихване дължимото обезщетение за
неползван платен отпуск установено от експертизата в размер на 28,57 лева нетно
тъй като възражението за прихващане се отнася за всички суми платени като
служебен аванс срещу всички предявени вземания.
Следователно чрез прихващането се
погасява и това вземане.
Относно иска за командировъчни
разходи- дължимия размер за 42 дни е посочен от експертизата, която в тази си
част не е оспорена и той в левове е 2217,00.
От двата РКО от м.10.2014г. се
установява получаване на сума от 1200,00 евро или 2347 лева по официалния курс
на БНБ.
Тази сума надхвърля дължимия
размер на командировъчните и правилно иска е отхвърлен.
В заключение макар и да е
действал отчасти неправилно и част от изводите по фактите на ПРС да са неправилни
това не се е отразило на решението. Няма значение и факта че ПОС намира, че
сумата от 300,00 евро по операционната бележка на л. 106 от делото не е
доказано да е полза на ищеца. И без тази сума получените от него суми са
достатъчни и надхвърлят дължимите му от работодателя ТВ, командировъчни и
обезщетение за неползван отпуск.
При този изход на делото на
жалбоподателя не се дължат разноски.
На въззиваемото дружество се
дължи заплатения хонорар за въззивна инстанция в размер на 360 лева с ДДС.
Водим от гореизложеното Пернишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 133/06.11.2018
г., постановено по гр.д. №657/18 г. по описа на Радомирски районен съд с което
са отхвърлени исковете на Г.С.С. срещу „Равитран“ЕООД за заплащане на трудово
възнаграждение и обезщетения по чл. 215 КТ – за командировъчни пари и по чл.
224, ал. 1 КТ-за неползван платен отпуск, както и за законна лихва за забава.
Решението
не подлежи на обжалване и е окончателна на основание чл. 280, ал. 3 т. 3 ГПК с
оглед цената на всеки иск под 5000,00 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: 1.
2.