№ 89
гр. Стара Загора, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Й. Георгиев
Членове:Спасена В. Драготинова Русенова
Красимир Р. Рачев
при участието на секретаря Митка Ж. Тодорова
в присъствието на прокурора Митко Игнатов
като разгледа докладваното от Спасена В. Драготинова Русенова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225500600339 по описа за 2022
година
Постъпил е въззивен протест от РП- Стара Загора против присъда №
55/ 10.12.2021г., постановена по НОХД № 1188/ 2021г. по описа на РС- Стара
Загора, с която подсъдимия А.А.А. с ЕГН **********, е признат за невиновен
в това, че на 22.08.2018г. в гр.Стара Загора е причинил на полицейски орган-
К.Х.К., старши полицай в звено „Охрана на обществения ред при Община-
Стара Загора“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР- Стара Загора,
лека телесна повреда, изразяваща се в навяхване на лявата глезенна става,
оток и кръвонасядане на левия глезен и ходило, като тези увреждания са
причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
при изпълнение на службата му, поради което го е оправдал по обинението по
чл.131, ал.2, т.3, вр. с чл.130, ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимия
подсъдимия А.А.А. е признат за невиновен за това, че на същата дата и място
противозаконно пречил на орган на властта-полицейски служител К.Х.К.,
старши полицай в звено „Охрана на обществения ред при Община Стара
Загора“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР- Стара Загора, да
изпълни задълженията си, като не изпълнил отправените му разпореждания, а
1
именно: не представил за проверка свидетелство за управление на МПС,
контролен талон, лична карта и документи на автомобила, след което рязко
потеглил на заден ход, не загасил двигетеля на автомобила въпреки
отправеното разпореждане да спре, като минал през ходилото на левия крак
на полицейския служител, потеглил напред и за втори път минал през левия
му крак, поради което го е оправдал по обвинението по чл.270, ал.1 от НК. С
обжалваната присъда подсъдимия А. е признат за невиновен и в това, че на
същата дата и място при управление на л.а.марка „Хонда Сивик“ с рег.№
СТ......ВТ, е извършил непристъпни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
отказал да представи за проверка на К.Х.К., старши полицай в звено „Охрана
на обществения ред при Община Стара Загора“, отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора, свидетелство за управление на МПС,
контролен талон, лична карта и документи на автомобила, след което рязко
потеглил на заден ход, не загасил двигетеля на автомобила, въпреки
отправеното разпореждане да спре, като минал през ходилото на левия крак
на полицейския служител, потеглил напред и за втори път минал през левия
му крак, поради което го е оправдал по обвинението по чл.325, ал.3 вр. с ал.1
от НК.
Подробни съображения се излагат в постъпилите допълнителни
съображения към въззивния протест. Правят се оплаквания за необоснованост
и незаконосъобразност на присъдата като се изразява несъгласие с приетото
от съда за липса на безспорна установеност на деянията и игнориране на
показанията на разпитани по делото свидетели. Излага се довод за
игнориране показанията на пострадалия и на всички останали свидетели,
както и на писмените доказателства, и кредитиране единствено на
обясненията на подсъдимия, представляващи негова защитна позиция.
Предвид което молят, за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава,
с която подсъдимия А. да бъде признат за виновен и по трите обвинения и да
му бъдат наложени съответните наказания за извършените от него
престъпления.
В съдебно заседание протеста се поддържа от представителя на ОП-
Стара Загора. От една страна прави довод, че по делото не е установено по
безспорен начин механизма на деянието, в каква степен и какъв е характера
2
на причиненото увреждане, с оглед на което бил постановен един порочен
съдебен акт. От друга - с оглед неправилната правна квалификация, с което се
бил съгласил съдът/ вместо по чл.342, ал.1 от НК - по чл.342, ал.3 от НК,
неправилно съдът бил приел, че престъплението е резултатно. Всъщност
обаче се касаело до престъпление, извършено с евентуален умисъл, /а не по
непредпазливост/, поради което правилната квалификация била по чл.342,
ал.1 от НК, което не е резултатно престъпление. Поради което предлага
присъдата да бъде отменена, а делото - върнато на РС-Стара Загора със
задължителни указания от фазата на разпоредителното заседание с оглед
преценка как да продължи разследването - дали не се касае до друга правна
квалификация, която променя и подсъдността. Предвид което предлага на
съда да не взема отношение, относно доказаността на другите две обвинения.
Постъпила е и въззивна жалба от повереника на частния обвинител
К.Х.К., адв.А.А. от АК-Стара Загора. В същата се правят аналогични
оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и се
отправя молба към въззивния съд за отмяна на постановената оправдателна
присъда и за постановяване на нова такава, с която подсъдимия да бъде
признат за виновен и осъден и по трите обвинения като му бъдат наложените
предвидените в закона наказания.Същата се поддържа от повереника му в
съдебно заседание.
Защитникът на подсъдимия А.А.А., адв.В.Д. от АК-Стара Загора,
взема становище по въззивния протест и въззивната жалба на частния
обвинител като намира изложените от представителя на обвинението доводи
за неоснователни. Отговаря на казаното от прокурора пред настоящата
въззивна съдебна инстанция като заявява, че в случая правната квалификация
в обвинителния акт е правилна, тъй като обвинение по чл.342 и сл. от НК
винаги касае резултатно престъпление /причиняване на значителни
имуществени вреди, средна или тежка телесни повреда, или смърт/, а в случая
- причиняването на лека телесна повреда при управление на МПС, не е
престъпление. Счита, че тъй като вида на телесната повреда не е бил оспорен,
а и категорично се касае до деяние, извършено по непредпазливост /а не
умишлено/, правилният път да бъде санкциониран доверителя му, е бил
избрания първоначално- налагане на административна санкция, като на
извършил на административно нарушение поради това, че при маневра назад
е допуснал да се случи процесния инцидент. С оглед на което правилно му е
3
бил съставен АУАН, потвърден впоследствие с НП/ отменени впоследствие с
решение на АС-Стара Загора, по реда на възобновяването след образуването
на настоящото наказателно производство, за да бъде избегнато нарушение на
принципа non bis in idem/. По отношение на третото обвинение за
хулиганство взема отношение, че присъдата е правилна, тъй като чрез
бездействие не може да бъде осъществено това престъпление.
Съдът като обсъди оплакванията във въззивния протест и
въззивната жалба на частния обвинител и се запозна подробно с мотивите на
обжалваната присъда и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Въззивният протест и въззивната жалба са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
С атакуваната присъда подсъдимия А.А.А. е признат за невиновен в
това, че на 22.08.2021г., при полицейска проверка на управлявания от него
автомобил марка “Хонда Сивик“, с рег. № СТ......ВТ до източния тротоар на
кръстовището на ул.“Граф Игнатиев“ и ул.“Г.М.” в гр.Стара Загора, при
която му бил обяснено, че е паркирал неправилно и му били поискани
документите на колата и тези за самоличност, при маневра на заден ход,
блъснал пострадалия полицейски служител К.Х.К., който бил застанал
неправилно зад автомобила, очаквайки Ангелов да излезе от автомобила и да
му донесе документите си. Обосновано с оглед липсата на други
доказателства е възприето обяснението на подсъдимия, че той е направил
това, за да не пречи на останалите участници в движението/, тъй като бил
спрял точно пред контейнерите за боклук, а в момента се извършвала
репатрация на друг неправилно спрян автомобил/. При тази маневра, тъй като
не бил с добро зрение /точно след операция на очите/, не успял да забележи
полицейския служител/ който в нарушение на Инструкция № 8121з-749 от 20
октомври 2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение, се бил позиционирал да съставя акт на капака
на автомобила и го бутнал в областта на коленете. В следващият момент,
въпреки че пострадалият св.К. ударил по капака, за да предупреди за
присъствието си, позиционирайки се отново неправилно напред и вляво към
шофьорската врата, отново не бил забелязан от подсъдимия, /поради
наличното му очно заболяване и увредено периферно зрение на лявото око/, и
продължавайки с маневрата назад, при завит надясно волан, при което
4
предната лява част се изнесла наляво, с предна лява гума преминал през
ходилото на левия крак на св.К., който паднал настрани. Едва след като
св.Д.М.К., станала случаен очевидец на последното действие на подсъдимия и
падането на пострадалия, се развикала да спре, подс.Ангелов спрял
автомобила и тогава разбрал, че с колата е минал през крака на полицейския
служител. В следващият момент се обадил на съпругата си да му донесе
документите за самоличност и тези на колата. За извършеното му бил
съставен АУАН, серия Д, № 820990 от22.08.2018 год. за нарушение по чл.40,
ал.1 от ЗДвП – движение на заден ход без да се е убеди, че няма да създаде
опасност за другите участници в движението. Дал е отрицателна проба за
алкохол. Съставения АУАН бил потвърден с Наказателно постановление №
18-1228-003362/12.09.2018г., издадено от Началник група към ОД на МВР-
Стара Загора, сектор “Пътна полиция“-Стара Загора, влязло в сила на
04.10.2018г., с което му било наложено административно наказание - глоба в
размер на 20.00лв. на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП. Горната
фактическа обстановка, правилно изложена от районния съд, се установява от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, а именно:
показанията на свидетелите: Д.М.К., Т.Д.Т., С.Й.Г., Г.П.П., В.А.В. И.С.Ч. и
Д.М.А., дадени в хода на досъдебното производство, както и приетите като
писмени доказателства в хода на съдебното следствие медицински и
полицейски докумевти, както и съдебни актове. С оглед на правилно
установената фактическа обстановка съдът е стигнал до логични и верни
правни изводи.
Обосновано съдът е приел, че обясненията на подсъдимия
кореспондират напълно със заключението на СМЕ, от което се установява, че
при възникнали инцидент пострадалия К. е получил „Навяхване на лявата
глезенна става и оток и кръвонасядане на левия глезен и ходило“, които
травматичниувреждания са причинили разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 отНК и покриват медико-биологичните признаци
на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Свидетелските
показания на св.К., който излага друг механизъм, че предната лява гума
накрая е минала по дължина на левия му крак от глезена до коляното и
обратно, са изолирани. Същите не са подкрепят в тази им част дори от
показанията на св.Д.К., както и от горепосоченото заключение на СМЕ, като
съдът побосновано е кредитирал с доверие именно обясненията на
5
подсъдимия предвид по- голямата им достоверност при съпоставката им със
свидетелските показания на св.К. и на св.Василев, които установяват, че след
като е чул виковете на първата свидетелка подсъдимият веднага е спрял.
Предвид което довода на представителя на обвинението, че по делото не е
установено по безспорен начин механизма на деянието, в каква степен и какъв
е характера на причиненото увреждане, с оглед на което бил постановен един
порочен съдебен акт, е напълно неоснователен и не намира опора в
доказателствата по делото.
Законосъобразно и с оглед на събраните по делото доказателства,
преценени в съвкупност и с оглед изискванията на закона и съдебната
практика, съдът е стигнал до извода, че подсъдимият с действията не е
осъществил състава на нито едно от повдигнатите обвинения:
По отношение на обвинението по пункт първи за извършено
престъпление по чл.131,ал.2, т.3, вр. чл 130, ал.1 от НК.
За да бъде признато едно лице за виновно за престъпление по тази
разпоредба на закона, както и по чл.130, ал.1 от НК, следва да бъде
установено, че причиняването на уврежданията е извършено умишлено.
Съдът правилно е приел, че в случая нараняванията на св.К. са извършени от
подсъдимия по непредпазливост - при извършване на маневра на заден ход и
при последвалото продължаващо движение на заден ход на автомобила, без
да се е убедил, че в този момент св.К. не се е намирал зад или в близост на
автомобила. Действията му не са извършени умишлено или с някакъв
хулигански мотив, тъй като подс.Ангелов не е имал обективна възможност да
възприеме местоположението на полицейския служител поради ограниченото
си периферно зрение с лявото око, вследствие на заболяването и
претърпяната скоро оперативна интервенция. И тъй като телесните повреди,
причинени по непредпазливост са наказуеми само когато увреждането
съставлява тежка или средна телесна повреда и леката телесна повреда по
непредпазливост не е инкриминирана в чл.133 от НК, законосъобразно съдът
е приел, че деянието е несъставомерно. В случая подсъдимият Ангелов
поради изложените съображения нито е искал, нито е допускал настъпването
на опасните последици, поради което формата на вината е непредпазливост. А
непредпазливите деяния се наказват само в случаите, когато това е
предвидено изрично в закона.
6
Съдът е изложил мотиви и относно евентуалното наличие на друго
престъпление, а именно такова по чл.342 и сл. от НК /предвид
обстоятелството, че деянието е извършено при настъпване на ПТП/, съгласно
§6, т.30 от ДР на ЗДвП/. Правилно е прието, че съгласно тези текстове на
закон а/чл.342, ал.1 и чл.342, ал.3 от НК/ наказателна отговорност е
предвидена само в случаи на ПТП при умишлено причиняване на телесни
повреди /единствено средни или тежки, но не и леки/, смърт или на
значителни имуществени щети. Законосъобразни са изводите на районния
съд, че престъпленията по чл.342, ал.3 и чл.343, ал.1 от НК са резултатни и за
съставомерността на деянието се изисква настъпването на горепосочените
общественоопасни последици. Правилно съдът се е съгласил с изложените от
защитата довводи, че когато нарушаването на правилата за движение не води
до нанасяне на такива, деянието не представлява ПТП. Ако тяхната
обществена опасност е ниска – настъпили са незначителни имуществени
вреди или лека телесна повреда, деянието следва да бъде квалифицирано като
административно нарушение или леко ПТП. За да е налице престъпление,
респ. тежко ПТП, следва степента на обществената опасност на вредните
последици да бъде висока – да е настъпила смърт на едно или повече лица,
средна или тежка телесна повреда, значителни имуществени вреди. Това
следва и от логическото тълкуване на нормата на чл.342, ал.3, б.„а“, „б“ и „в“
от НК. Предвид което действително липсва осъществен състав на
престъпление както по ал.3, така и по ал.1 на чл.342 от НК. Предвид което
законосъобразно е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по
обвинението по пункт първи от обвинителния акт за извършено престъпление
по чл.131, ал.2, т.3 във вр. чл.130, ал.1 от НК. Предвид което съдът не се
съгласи с довода на представителя на обвинението, че в случая е налице
престъпление по чл. 342, ал.1 от НК, и подсъдимият е следвало да бъде
признат за виновен по този текст на закона.
По отношение на обвинението по чл.270 от НК /противозаконно
пречене на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-
частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си/, обосновано съдът е
приел в мотивите си, че в случая изпълнителното деяние на това
престъпление не е осъществено от подсъдимия, тъй като с действията си той
не е създавал каквито и да било препятствия за дейността на органа на
властта да изпълни служебните си задължения. От събраните по делото
7
доказателства не се установява подсъдимият да е извършил някакви активни
действия в тази посока - да се е опитвал да избяга от мястото на проверка или
да е влизал в пререкания и да е отказвал да представи документите си за
проверка, каквото е било устното разпореждане на пострадалия. От
доказателствата по делото не се установява по безспорен начин да е давано
някакво устно разпореждане от страна на пострадалия полицейски служител
същият да излезе от автомобила, а това какви са били неговите субективни
очаквания няма връзка със законовата рамка, даваща му основание да
претендира изпълнение на разпореждането му. Мотивацията за
преместването на автомобила от подсъдимия е било именно разпореждането
на пострадалия да освободи пътя, където неправилно е паркирал. Същият е
бил в обективна невъзможност да представи исканите документи, поради това
че те не са били у него, а след това се е обадил на съпругата си и те са били
донесени. От друга страна, налице е допуснато от самия пострадал
полицейски служител нарушение на реда, по който е следвало да осъществи
дейността по контрол, а именно на чл.62. (1) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2017г., в
сила от 29.12.2017г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2021г., в сила от 26.01.2021г.) от
Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Освен
това законосоъобразни са изложените от съда правни съображения че
„Съпротива“ /пречене/ на орган на власт предполага започнало изпълнително
деяние, преди намесата на органа на власт и продължаване и след това, което
прераства в пречене на органа да изпълни задълженията си по прекратяването
му. В случая минути по-късно полицейската проверка е извършена и на
подсъдимия му е бил съставен АУАН, с който същия правилно е бил
санкциониран за това, което в действителност е извършил /за нарушение на
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП /, макар в момента да не е бил
санкциониран за неносенето на лични документи и такива на МПС по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, наказуемо съгласно чл.183, ал.1 т.1, пр.2 от ЗДвП с
административна санкция “Глоба“. Предвид което действително е налице
несъставомерност и по това обвинение.
По отношение на обвинението по чл.325 от НК:
Законосъобразно и обосновано е прието, че този престъпен състав не
може да се осъществи с бездействие – в случая, чрез отказ да се представят
исканите документи. Не само че липсва осъществен състав на престъпление,
8
но липсва и хулигански мотив в случая. Известна е практиката на
съдилищата, че явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез
действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността,
и това се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които те случайно са
станали достояние. Липсва каквато и да е брутална демонстрация против
установения ред; действията му по никакъв начин не са засегнали важни
държавни, обществени или лични интереси и липсва съществено засягане на
нормите на нравствеността. Това, че една свидетелка се е разкрещяла, че с
колата си подсъдимият е бутнал полицая, неправилно застанал зад
автомобила му в нарушение на вътрешните инструкции за осъществяване на
полицейската дейност, не означава, че обществото е било възмутено. Още
повече, че в случая е установено, че подсъдимият не е направил това нарочно,
а поради наличния си физически недостатък /отделен е въпросът дали
подсъдимият се е явявал след операцията си на задължителен медицински
преглед за състоянието на зрението си/. Предвид гораизложеното съдът
правилно е стигнал до извода, че подсъдимия А.А. А. не е осъществил състав
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение по чл.325, ал.3, вр.
ал.1 от НК, като го е признал за невиновен и го е оправдал и по това
обвинение, /което всъщност се намира във връзка с първото/.
С оглед на гореизложеното постановената от Старозагорския
районен съд оправдателна присъда и по трите обвинения, постановена след
попълване на делото с всички относими доказателства и при спазване на
процесуалните правила за нейното постановяване, дава един обективен и
законосъобразен отговор на обвиненията срещу подсъдимия, които не са
доказани по несъмнен начин съгласно изискването на чл.303 от НПК. Поради
което напълно законосъобразно на основание чл.304 от НПК съдът е признал
подсъдимия А.А.А. за невиновен и го е оправдал по обвиненията по чл.131,
ал.2, т.3, вр. чл.130,ал.1 от НК; по чл.270, ал.1 от НК и по чл.325, ал.3, вр. ал.1
от НК.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваната присъда е
правилна, законосъобразна и обоснована, постановена при липса на
допуснати съществени процесуални нарушения и непълнота на
доказателствата, поради което следва да бъде потвърдена.
9
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т.6
от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваната Присъда № 55/ 10.12.2021г.,
постановена по НОХД № 1188/ 2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
На основание чл.346 т.4 от НПК настоящото решение не подлежи
на обжалване и/ или/ протестиране пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10