Р Е Ш Е Н И Е
№291
гр. Добрич, 10.07.2019 г.
Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на единадесети юни,
две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
след като разгледа докладваното
от председателя административно дело № 679 по описа на съда за 2018
г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 във връзка с чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалба на
„Джи Ем Ти“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
с.Оброчище, ул.“Боряна“ № 6, община Балчик, представлявано от Г.М.Х., подадена
чрез пълномощник, срещу Заповед № 1073 от 12.10.2018 г., издадена от заместник
- кмета на Община Балчик, М.П., при условията на заместване, на основание
чл.225а, ал.1 във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, с която е
разпоредено премахване на изпълнено незаконно строителство “Пет броя двуетажни
жилищни сгради тип А и тип Б, намиращи се в село Оброчище в неурегулиран
поземлен имот с идентификатор 53120.16.10. по КККР на с.Оброчище, община
Балчик.
Становища на страните
В жалбата са изложени
съображения за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на оспорената
заповед, поради това, че заповедта не изхожда от лицето, сочено за нейн
издател, не отговаря на изискванията за форма, издадена е при допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неуведомяване на
заинтересованите лица. Възразява се, че не бил спазен срокът по чл.224, ал.2 от ЗУТ за издаване на заповед. Възразява се, че заповедта само препращала към
констативния акт без в нея да има мотиви и не ставало ясно защо се приема, че
изпълнението на строежите е в нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1, чл.225,
ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. В разпоредителната част на заповедта нямало
индивидуализация на обектите, а било само посочено „Пет броя двуетажни жилищни
сгради тип „А“ и тип „Б“, каквото описание не съществувало в констативния акт. В
заповедта липсвало становище относно търпимостта на строежа и възможността за
неговото узаконяване и не била посочена година на изграждането му. Поради тези
основни съображения, подробно изложени в жалбата и поддържани в съдебно
заседание от процесуалния представител на оспорващия се иска отмяна, респ.
обявяване на нищожност на издадената заповед и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът – Кметът на Община
Балчик, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и изразява
мотивирано писмено становище за нейната неоснователност. Поддържа, че заповедта
не е нищожна, изхожда от компетентен орган, че при издаването й са спазени
процесуални правила, че отговаря на изискванията за форма на акта и съдържа
мотиви и че е съобразена с материалния закон, тъй като обектите, подлежащи на
премахване, са индивидуализирани и не съществува съмнение, какво е разпоредено
да се премахне. Претендира се присъждане на направените разноски от Община
Балчик, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и
възражения, приема за установено, че административното производство е
образувано по сигнал на търговски дружества, собственици на съседен ПИ
53120.16.9, по повод който сигнал ДНСК София приканва кмета на Община Балчик да
извърши проверка за наличие на незаконно строителство в ПИ 53120.16.10 И пи
53120.16.11, видно от писмо с изх. № Д-857-02-799 от 14.07.2017.
Поради липса на предприети
действия от Община Балчик с последващо писмо с изх. № Д-857-00-025 от
03.01.2018 г. директор на Дирекция “ОДК“ на ДНСК е издал нареждане до кмета на
община Балчик служители на общината да извършат проверка по документи и на
място
В Констативен акт № 1 от
08.03.2018 г., съставен от Ясен Янев – старши специалист в „ИДК“ при Община
Балчик, са обективирани резултатите от извършената проверка на ПИ 53120.16.10.
Видно от съдържанието на акта, ПИ 53120.16.10 е неурегулиран и е с площ от
5 000 кв.м., с предназначение за
„Овощна градина“ и с административен адрес в с.Оброчище, местност „Липата“.
При проверката е установено, че
идеални части от правото на собственост върху ПИ 53120.16.10 притежават четири
търговски дружества, а именно „Аскони 2010“ ЕООД с 600 кв.м. в идеални части,
„Елвис-7“ ООД с 600 кв.м. в идеални части, „Лениза“ ЕООД 1136 кв.м. в идеални
части и жалбоподателят, „Джи Ем Ти“ ООД – 2664 кв.м. в идеални части.
От представените по делото
нотариални актове за покупко-продажба с № 37, том ІV, дело 2263/2007 г. от
22.05.2007г. и нотариален акт № 109, том ІІІ, дело № 1033/2007 г. от 03.05.2007
г. (л.70 и сл.), както и от нотариални актове № 18, том V, дело № 661/2016 г.,
н.акт. № 17, том V, дело № 660/2016 г. и нотариален акт № 124, том VІІІ, дело №
13302014 г., всички на Служба по вписванията Балчик (л.54 и сл.), се
установява, че жалбоподателят е придобил целия имот от 5 000 кв.м., а
впоследствие е прехвърлил идеални части от имота на гореописаните дружества.
Видно от констативния акт в
имота има изградени пет двуетажни къщи с приблизително време на строителството
от м. март 2011 г. до м. май 2016 г., описани в част ІІІ „Изпълнение на
строежа“, за които няма документи за собственост, няма данни за строител, строителен надзор,
съгласуване с контролни органи, протокол за откриване на строителна площадка,
протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедни книги. Посочено е
също, че изградените строежи са без одобрени инвестиционни проекти и без
разрешение за строеж, не съответстват на предвижданията на действащия към
момента на строителството ПУП, тъй като такъв няма – територията не е
урегулирана и съгласно данните в КК имотът е с трайно предназначение-земеделска
територия. Извършена е правна квалификация като е посочено, че изградените
строежи са в нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1, чл.225, ал.2, т.1 и т.2
от ЗУТ.
Посочено е, че при проверката е
присъствал Г.М.Х., както и инж. Николин Николов, които са подписали констативни
я акт заедно със съставителя му. Изготвени са и приложения към констативния
акт- графични схеми на всяка от петте двуетажни къщи с означаване на застроената
им площ и размери, вкл. и снимкови изображения.
Във възражение срещу Констативен
акт № 1/08.03.2018 г., наименовано „жалба“ (л.102) до кмета на общината, подадено
от представляващият „Джи Ем Ти“ ООД, Г.Х., се изразява несъгласие с констатацията
в акта, че нямало данни кой е строител на обектите и се заявява, че строител е
дружеството-жалбоподател, ООД “Джи Ем Ти“.
Със Заповед № 309/12.04.2018 г.
на кмета на Община Балчик е изискано становището на главния архитект на
общината, което е представено с вх. № 24-74-2-8 на 21.05.2018 г. (л.104) и
според което за строеж „Пет броя двуетажни жилищни сгради - № 53120.16.10.1, №
53120.16.10.2, № 53120.16.10.3, № 53120.16.10.4 и № 53120.16.10.5, находящи се
в ПИ № 53120.16.10 по КК на с.Оброчище, община Балчик“ няма устройствена
основа- действащ подробен устройствен план, не съответства на действащи норми
по устройства на територията, не попада в обхвата на допустимите, съгласно §
16, ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, времеви и
устройствени рамки, поради което не отговаря на условията за „търпим строеж“.
Въз основа на Констативен акт № 1/08.03.2018г.
и становището на главния архитект от 21.05.2018 г. кметът на Община Балчик е
издал оспорената Заповед № 1073 от 12.10.2018 г., в която е приел, че изграденото
в ПИ № 53120.16.10 по КК на с.Оброчище подлежи на премахване като незаконен
строеж по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, тъй като е в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени
инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.
Заповедта е съобщена на
дружеството –жалбоподател на 18.10.2018 г. (л.114), а жалбата срещу нея е
постъпила в Община Балчик на 31.10.2018 г.
Разпитаният по делото в
съдебното заседание от 26.02.2019 г. свидетел на оспорващия, И.В.С., бил нает от Г.М. и изградил основите на петте
обекта. Строежът се извършвал по предоставени му планове.
Вторият свидетел на
жалбоподателя, кметът на с.Оброчище, Д.П.К.потвърждава обстоятелството, че
петте къщи са строени от Г.М. и твърди, че ги е видял в завършен вид в края на
2008 г. началото на 2009 г. Според кметът на селото никой не е подавал
заявление за адресна регистрация в кметството с адреса на процесните имоти.
По делото бе разпитан и свидетел
на ответника заместник-директорът на Държавно ловно стопанство Балчик, Р.
Борисов Радев, който потвърждава, че строежът на първите постройки в процесния
имот е започнал през 2009 г.
Представляващият
дружеството-жалбоподател, Г.Х. дава обяснения, според които при строежа на
процесните пет двуетажни къщи е ползвал плановете на други, построени по-рано
от него 40 къщи.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите като обективни и достоверни. Кредитира и обясненията на
представляващия „Джи Ем Ти“ ЕООД, Г.Х..
Същият не оспорва, че за тези
имоти не се е снабдявал със строително разрешение, инвестиционни проекти и не е
изготвял строителни книжа в процеса на изграждането им.
Допуснатата съдебно – техническа
експертиза, изготвена от вещото лице арх.А.В. потвърждава констатациите в
констативния акт и заповедта на кмета по отношение на мястото на изграждане на
процесните обекти и техните приблизителни размери. Според заключението в ПИ
53120.16.10, който е извън строителните граници на с.Оброчище, непосредствено
до южния му край, са изпълнени пет вилни еднофамилни сгради без одобрени
строителни книжа. За вероятна дата на започване на строителството вещото лице
определя 30.09.2010 г., когато дружеството придобива правото на собственост
върху поземления имот. В периода 2010-2017 г., както и към датата на
заключението, за ПИ 53120.16.10 няма одобрен ПУП.
По отношение на съответствието
на строежите с действащите към момента правила и нормативи за строителство в
поземлени имоти, урегулирани с ПУП, вещото лице дава следното заключение. От
петте обекта единствено сграда с № 3 не отговаря на изискването по чл.34 от ЗУТ
за отстояние от южната странична граница на ПИ, тъй като е на по малко от 4
метра от нея. Показателите за застрояване на вилни сгради – максимална плътност
на застрояването и максимална интензивност на застрояването съответстват на
показателите по чл.29, ал.1, т.1 от Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии. Височината на
постройките е до 7 метра и също съответства на допустимата височина по
наредбата. Постройките са масивни с монолитен носещ стоманенобетонен скелет,
тухлени неносещи стени, дървен скатен покрив от керемиди. Сгради с №№ 1, 2, 3 и
4 имат един полуподземен и два надземни етажа, означени в констативния акт като
тип „А“, а сграда № 5, означена като тип „Б“, е с два надземни етажа и
пристроен гараж. Към сгради с № 1 и № 4 има изградени басейни. Сградите са
прикрепени към земята чрез стоманенобетонни основи и теренът под тях е
съществено засегнат от изкопите за основите и за басейните. Всички обекти са
пета категория и не съответстват на чл.2, ал.1, т.1 от Наредба № 210.04.1998г.(отм.)
за застрояване в земеделсктите земи, както и на чл.2, ал.1, т.1 от Наредба №
19/25.10.2012г. за строителство в земеделските земи без промяна на
предназначението им.
Съдът приема експертизата като
обективна и компетентно изготвена. Същата не бе оспорена от страните.
По делото не се спори, че
описаните в констативния акт и заповедта обекти в ПИ 530120.16.10 са изграждани
ОТ „Джи Ем Ти“ ЕООД без необходимите строителни книжа - без разрешение за
строеж и одобрени инвестиционни проекти. Не са представени доказателства за
разрешено строителство в земеделски земи, какъвто е статутът на поземления
имот, по реда на чл.4, ал.2 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи.
Съдът приема също, че
незаконното строителство, описано в оспорената заповед е започнало не по-рано
от 2007 г. и е завършено през периода 2009-2016 г.
От правна страна
Жалбата е подадена в срока по
чл. 215, ал. 4 ЗУТ, от легитимирано лице, което е адресат на акта, в
законосустановения срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Заповедта е съобразена с
материалния закон.
Съгласно посочените в заповедта
правни основания - чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия
подробен устройствен план; без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж.
Спорният момент, повдигнат от
жалбоподателя е дали процесното строителство, макар и изградено без строителни
книжа, е „търпим строеж“ по см. на ЗУТ. Съдът споделя становището на главния
архитект на община Балчик, че описаното в Констативен акт № 1 от 08.03.2018 г.
строителство не може да се определи като „търпим строеж“ по смисъла на по § 16,
ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
Петте двуетажни жилищни сгради представляват
безспорно строежи по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ и не могат да бъдат приети
за „търпим строеж“ в изключителната хипотеза на разпоредбата на § 16, ал. 1,
ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ, предвид годината на изграждането им след 2007 г.
Също така не са налице и
хипотезите на § 184, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, ДВ бр.65 от 22.07.2003г., според който строежи,
извършени незаконно до влизане в сила на закона, могат да бъдат узаконени по
искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. Тази хипотеза също
не е налице, тъй като сградите не са построени до влизане в сила на закона , а
след този момент. Изградени са без строителни книжа в земеделска земя с
непроменено предназначение за „овощна градина“ в нарушение на чл.4, ал.2 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и на Закона за
опазване на земеделските земи.
Не е налице и хипотезата на §
127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, тъй като производство за узаконяване на незаконни
строежи не е проведено в срока по § 127, ал.14.
Затова е законосъобразно решението
на административния орган, че тези обекти следва да бъдат премахнати.
Съобразно предмета на съдебната
проверка по чл.168, ал.1 от АПК, в настоящото решение следва да се обсъдят
всички основания за евентуална незаконосъобразност на оспорения административен
акт.
Компетентност на издателя на
акта
Заповедта изхожда от компетентен
орган, заместник-квета на общината, за който са предтавени доказателства, че е
подписал заповедта при условията на заместване, видно от Заповед №
600/06.06.2016 г. на кмета на общината Николай Ангелов, с която е определил
заместник кмета М.П. да изпълнява функциите на кмет по време на отсъствието му.
От Заповед № 13/04.10.2018 г.(л.119 се установява, че през периода 05.10.2018 –
15.10.2018 г. кметът на Община Балчик, Николай Ангелов, е бил командирован на
работна среща в чужбина. Оспорената заповед е издадена на 12.10.2018 г., т.е. в
този период е затова възраженията, че изхожда от некомпетентен орган са
неоснователни.
По делото се установи, че
процесният обект отговаря на характеристиката на строеж от пета категория по
чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ, чието премахване, в случай, че са изградени
незаконно по см. на чл.225, ал.2 от ЗУТ, същият закон е предоставил в
правомощията на кметовете на общини (чл.225а, ал.1).
При издаването на заповедта не
са допуснати съществени процесуални нарушения.
Без правно значение за
законосъобразността на издадената заповед е обстоятелството по чий сигнал е
започнало производството за премахване на незаконен строеж и дали лицето,
подало сигнала, упражнява вещни права върху съседен имот.
Заповедта е издадена въз основа на редовно съставен констативен акт, в присъствието на жалбоподателя. Констативният акт е връчен на извършителя на строежите, който е определен за адресат на заповедта.
На премахване подлежи всеки
незаконен и нетърпим строеж, независимо дали са известни собственикът или
извършителят му, по аргумент от чл. 225а, ал. 2 вр. с чл. 225, ал. 3 ЗУТ.
Приоритетно значение законът е придал на извършителя на строежите, тъй като той е
субект, черпещ права от собствено неправомерно поведение. В тази насока е еднопосочната
съдебната практика на ВАС, според която когато се установи, че адресатът на
заповед за премахване на незаконен строеж не е негов извършител, съдът следва
да отмени заповедта само в частта създаваща му задължение за премахване, но не
и в частта разпореждаща премахването. В случая жалбоподателят не спори, ме е
извършил строежите, напротив сам твърди това обстоятелство, което се потвърждава
от всички събрани гласни и писмени доказателства.
По отношение на възражението за
неучастие в административното производство на заинтересовани лица, собствениците
на обектите, разпоредели за премахване, същото е неоснователно. Собствениците
на обектите са неизвестни, тъй като доказателства в тази насока не се
представят. Константна е съдебната практика, че в съдебно-административните
производства по оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи,
заинтересовани страни са само адресатите на заповедта, а адресът на заповедта е
установеният извършител на строежа. Следователно, право на органа в
административното производство е да прецени срещу кой или кои от посочените
лица да бъде издадена заповедта по чл. 225, ал. 1 или по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, с което тези лица стават нейни адресати.
Фактическите констатации в заповедта
и в констативния акт се потвърждават от заключението на вещото лице по
изготвената техническа експертиза затова не е допуснато процесуално нарушение
или неяснота в този смисъл. От съдържанието на заповедта става ясно какво е
разпоредено да се премахне и това са всички сгради, които са построени в
процесния поземлен имот със статут на земеделска земя, овощна градина.
Заповедта отговаря на
изискванията за форма на акта и съдържа мотиви с посочване на всички установени
правно релевантни фактически основания и правни такива.
По изложените съображения съдът намира, че не
са налице отменителните основания по смисъла на чл. 146 от АПК и жалбата следва
да се отхвърли като неоснователна.
Разноски
При този изход от спора разноски
на жалбоподателя не му се следват. Ответникът е направил своевременно искане за
присъждане на разноски по делото за вещо лице и за юрисконсултско
възнаграждение. Видно е от платежно нареждане, л.142 от делото, че ответникът е
направил разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв., които
следва да му се присъдят. Следва да се присъдят и исканите за юрисконсултско
възнаграждение от 200 лева в максимално предвидения размер по по силата на чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от
Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Видно е, че по делото са проведени множество съдебни заседания
с цел събиране на доказателства и изслушване на допълнителна експертиза, поради
неизвършени своевременно от жалбоподателя искания за събиране на
доказателствата. Процесуалният представител на кмета на Община Балчик е
присъствал във всички съдебни заседания, на които е изразявал становища и е
оказвал пълно процесуално съдействие на ответника по делото. По тези
съображения съдът счита, че следва да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение в искания размер.
Така мотивиран и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Добрич
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Джи
Ем Ти“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Оброчище,
ул.“Боряна“ № 6, община Балчик, представлявано от Г.М.Х., подадена чрез
пълномощник, срещу Заповед № 1073 от 12.10.2018 г., издадена от заместник -
кмета на Община Балчик, М.П., при условията на заместване.
ОСЪЖДА „Джи Ем Ти“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Оброчище,
ул.“Боряна“ № 6, община Балчик, представлявано от Г.М.Х. *** сумата от 400 ( четиристотин
) лева – разноски по делото за вещо лице
и за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ, подадена
чрез Административен съд -Добрич в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: