№ 808
гр. Варна, 16.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря П. П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20233100500656 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:52 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, предл. 2-ро от ГПК.
Въззивната страна И. Ж. Д., редовно призован, явява се лично, представлява се от
адв.П. К., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата К. М. Л., редовно призована, явява се лично, представлява от адв.Е.
П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ –
ВАРНА, редовно призована, не изпраща представител.
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.П.: С оглед редовното призоваване считам, че не са налице пречки по хода на
делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съгласно Определение 1488/18.04.2023г.
1
АДВ.К.: Запозната съм с доклада. Поддържам въззивната жалба и оспорвам изцяло
изложеното в отговора.
АДВ.П.: Поддържам отговора и оспорвам въззивната жалба.
Съдът пристъпи към изслушване на въззивната страна И. Ж. Д. по реда на чл.
176 от ГПК, вр. с чл. 59, ал. 6 от СК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ И. Д.: Родител съм на нашето общо дете с К. Л.. През 2021г. беше
нашата раздяла. В продължение на една година имаше синхрон по отношение на
пребиваването на детето – къде ще бъде, при кого ще спи, колко ще бъде при единия и колко
при другия. Това беше по устна уговорка помежду ни. Приемам този период, като период в
който е имало разбирателство и диалог. През февруари 2022г. майката реши, че детето не се
чувства добре при мен, че трябва да бъде ограничен броя дни. Преди това, преди месец
февруари то всяка седмица идваше при мене с по две нощувки. Договаряли сме се кога,
нямаше точни дни, плюс дните, когато тя е имала ангажименти или аз съм имал желание. Тя
е откликвала, не е имало проблем аз да го взема, да го заведа на определени занимания или
разходка и после да й го върна. След месец февруари реши, че този режим не е добър за
детето, че детето не се чувства добре и то трябва да си знае коя му е къщата. Не може да
знае, че има къща и при бащата и къща при майката. От тогава тя ми определи от петък до
неделя, две седмици в месеца. На четна седмица, втора и четвърта седмица, без други дни,
без право да го взимам от детска градина. Не ми беше позволявано да водя детето на
рождени дни на друго дете. След това многократно сме се виждали по моя инициатива.
Казвал съм, че трябва да се разберем, тези дни са малко, аз имам желание да отделям повече
време на детето. Не съм завеждал иск, включително в момента в който тя заведе и й казах да
се разберем какво ще бъде, ние сме родителите, които ще трябва да продължим да
комуникираме и да решаваме неща за детето. Към днешна дата режимът е съобразно
привременните мерки, които ВРС разпореди, спазваме мерките стриктно. Но е нямало
диалог между нас, в основата са единствено едни привременни мерки, които трябва да се
спазват. Това според мен детето го усеща, което му се отразява. Детето живее при майка си.
След привременните мерки се чувства спокойно. Ходейки да го взимам от градина, да го
водя на градина в деня в който се пада, защото има такъв ден да го водя, защото го взимам в
четвъртък. Искал съм диалог по отношение на допълнителен ден в който да го изведа.
АДВ. К.: Считаме, че е изключително тесен режима, предвид на интензитета на
връзката, който е имал бащата със сина преди февруари месец. Рязкото ограничаване на
контакта повлиява негативно спрямо детето. Самата ищца има твърдение, че не иска да ходи
и ние за това сме поискали психологична експертиза.
ВЪЗЗИВНИКЪТ И. Д.: Детето се чувства добре и при мен и при нея. Аз
присъствайки тук, искайки дни, това за мен не е самоцел, да искам да й взема детето. Тя е
майка, трябва да му е майка. Претендирам и родителските права, защото нея не я интересува
2
друго освен времето, т.е. дните, които и е дал съда и нищо повече. Никакъв диалог за
извънкласни занимания на детето, с какво ще се занимава. Детето сега ще бъде първи клас.
Предстои записване, питах я нека до коментираме какво ще запишем, казва като му дойде
времето. Тя ме дистанцира за взимане на решения по отношение на детето, спазваме само
привременните мерки. Искам разширен режим, с което да мога да виждам повече детето.
АДВ. К.: Склонни сме за споразумение.
ВЪЗЗИВНИКЪТ И. Д.: В неделите в които съдът разпореди, че трябва да го върна,
защото съдът на първа инстанция казва, че детето трябва да бъде подготвено за детска
градина, детето се чувства добре. Аз му казвам „хайде, тате, трябва да ходим при мама“,
излиза, че трябва да му кажа „хайде, защото мама ще ми се кара“. Това не го правя. Един от
цитираните случаи, аз до 19ч. трябва да го върна. Детето искаше да си рисува Меси и
Роналдо, каза „тати, хайде да си ги нарисуваме и тогава ще си отидем вкъщи“. Обадих се на
майката, казах й и тя каза „добре, стига да не по-късно от 19:30ч.“. Всичко е с негативни
настроения, тя тук е записала, че го връщам закъснял. Същото беше и когато го заведох на
планина.
ВЪЗЗИВАЕМАТА К. Л.: Детето се чувства добре към момента с така установения
режим. Обича и двамата си родители, радва се на време прекарано и с баща си.
Многократно сме опитвали да се споразумеем.
АДВ.П.: Доверителката ми харесва този режим от ВРС. Смята, че е много добър за
детето. Бащата много хубаво говори, но нещата не са точно така, както ги описва.
ВЪЗЗИВНИКЪТ И. Д.: Днес е символичен ден – Световен ден на семейството.
Съдът пристъпи към изслушване на въззиваемата страна К. М. Л. по реда на чл.
176 от ГПК, вр. с чл. 59, ал. 6 от СК.
ВЪЗЗИВАЕМАТА К. Л.: Много съм изморена от всичко това. Безкрайно много
обичам детето си и знам и, че баща му го обича. Не съм влязла в тази връзка с идеята, че тя
някой ден ще приключи и ще съм разделен родител от бащата на детето си. Смятам, че
определения режим е добър, защото детето се чувства добре. Аз контактувам с него всеки
път, когато се прибере от дома на баща си. Питам „как изкарахте, какво правихте“. Режима
който постанови районния съд има къс уикенд и дълъг уикенд. Едната седмица е от петък до
неделя, а другата е от четвъртък до неделя. След късата седмица, която е от петък до неделя,
бащата има право да го взима от градина в четвъртъка от 16ч. до 20ч. и да го върне в моя
дом. Детето се чувства сигурно и уверено с този режим, той се прилага от 27-ми август
миналата година този режим. Детето е постоянно, балансирано, спокойно. Винаги го
уведомявам за това, че тати ще го вземе. Има предвидимост и детето се чувства спокойно.
Самите учителки казаха, че детето е далече по-спокойно отколкото беше. Колкото и да
държим на разстояние всичко, което се случва децата усещат, че нещо не е наред. Детето се
чувства добре, единствено когато му кажа, че ще го вземе за три дни, то казва „защо три дни,
не може ли два?“. Казвам му, че тати трябва да прекарва време с него, ще му каже как иска
3
да прекарат деня си заедно, в Морската градина, на лодката. Преди две седмици беше
публикувана родителска среща в градината, във фейсбук групата на която и той е член и той
реши да дойде дори без да ме уведоми. И тъй като аз не съм човек, който ще прави панаири,
а и той се интересува от дете си, дойда на тази родителска среща, зададе си въпросите. На
13-ти беше петдесетия юбиЛ. на детската градина във Фестивалния комплекс. Присъства И.,
присъства баща му, присъстваха други членове на тяхното семейство, присъства моята
майка и моя баща. Направихме снимки, всичко беше наред. Колкото по-спокойно е детето с
баща си, толкова по-спокойно ще бъда и аз. Нямам претенции детето да отиде два пъти по
15 дни при баща си през лятната ваканция. През уикенда за два дни, защото през другото
време работим, няма как да организираме почивка и т.н. и това се осъществява лятото.
Нямам проблем да са заедно, каквото е написано. Този режим, както са го задали в
училищния период, той предстои. Ще има дейности, които детето ще извършва, режим –
ставане, обличане, както и ние възрастните. Когато режимът е нарушен създава дискомфорт.
Смятам, че когато започне училище е в рамките на нормалното, както за него така и за нас
родителите да имаме време. Няма проблеми за всичко което е написано. Но смятам, че ако
има допълнителни нощувки, съответно ще му се наруши режима. Нощувки извън почивните
дни както са зададени, нощувки по средата на седмицата. В четвъртък може да го взима, да
прекарва време с него и след това да го прибере за вечеря вкъщи, това е зададено в
решението.
АДВ. К.: Определеният режим в решението е стеснен, различен от привременните
мерки, които се прилагат към момента, той е с един ден по-малко.
СЪДЪТ насочва страните към медиация
АДВ.К.:Моля да опитаме и с медиация, длъжни сме да опитаме всеки един начин.
Бащата има потенциал и иска да го даде на детето.
АДВ.П.: Считам, че бихме могли да не спираме делото, да си продължи делото, а
междувременно те да си отидат на медиация. Ако се споразумеят ще влезем с едно
споразумение.
С оглед изложеното, съдът намира, че производството по делото следва да бъде
отложено за друга дата и час, с оглед евентуално извънсъдебно решаване на спора, поради
което
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в съдебно
заседание на 12.06.2023 година.
4
АДВ.П.: Нямам възможност на тази дата, след 15-ти ще мога.
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в съдебно
заседание на 19.06.2023 година от 15:00 часа, за която дата и час страните са уведомени.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5