№ 20
гр. Габрово, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Василева
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20224200600027 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С присъда № 2 от 14.01.2022г. постановена по нчхд № 286 по описа за
2021г. на Севлиевски районен съд подсъдимия Х.С.Ш. от гр.С. е признат за
виновен в това, че на 08.06.2021г., около 10.00ч, в гр.С., на паркинг при
колонките за зареждане на гориво на бензиностанция „***“, находящ се на
ул.***, в нейно присъствие, публично, в присъствието на клиенти, казал
думи, унизителни за честта и достойнството на Д.Х.П. от гр.С.- „***“, „***“ и
„***“, с което е извършил престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146,
ал.1 от НК, като на основание чл.78А от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на
хиляда и двеста лева в полза на държавата.
Подсъдимият Х.Ш. е осъден да заплати на тъжителката Д.Х.П. от гр.С.
сума от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на престъплението,ведно със законната
лихва, считано от 08.06.2021г. до окончателното изплащане, както и сума от
26лв.- направени по делото разноски. В останалата част искът е отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
1
Подсъдимият е осъден да заплати сумата от 50лв.- ДТ върху уважения
граждански иск.
В законният срок срещу присъдата е подадена жалба от подсъдимия
Х.С.Ш.. В жалбата се навежда довод за неправилност и необоснованост на
съдебния акт. Сочи се, че същият е постановен в противоречие с материалния
закон. Навежда се и довод за несправедливост на наложеното наказание.
Жалбоподателят счита, че при правилен анализ на доказателствата и поради
процесуалното му действие , съдът е следвало изцяло да го оправдае по
повдигнатото обвинение. Направено е искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която да бъде оправдан поповдигнатото с тъжбата
обвинение.
Повереника на тъжителката адвокат Ф. е подала отговор на въззивната
жалба. В него е посочено, че жалбата е подадена след срока и на това
основание се моли да се прекрати производството пред въззивната инстанция.
Ако съдът не стори това е направено искане да се потвърди присъдата, като
правилна и законосъобразна. Направено е искане за присъждане на
разноските.
В съдебно заседание тъжителката и повереника й адвокат Ф. оспорват
жалбата, като поддържат изложените в отговора доводи. Молят да се
прекрати производството или да се потвърди присъдата на районния съд, като
правилна и обоснована.
Подсъдимият поддържа подадената жалба с изложените в нея доводи и
направено искане. Моли същата да бъде уважена като бъде оправдан по
обвинението.
Въззивният съд, в настоящият съдебен състав, разгледа подадената
жалба с изложените в нея доводи, взе предвид становището на страните и
извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно чл.314 от НПК,
при което приема за установено следното :
С тъжба, подадена от Д.Х.П. срещу подсъдимия Х.С.Ш. от гр.С. е
предявено обвинение по чл.148, ал.1т.1 във вр.с чл.146, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е извършил цялостен анализ на
доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил
фактическата обстановка по същото. Тази обстановка се възприема изцяло и
2
от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по
фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
Тъжителката Д.П. е дъщеря на подсъдимия Х.Ш.. Последният е
управител на „***“ ***. Тъжителката е съдружник в дружеството.
С нотариална покана, изпратена до Д.П. е свикано общо събрание на
съдружниците в дружеството, което е трябвало да се проведе на 08.06.2021г. в
офиса, находящ се на ул.***., където се намирала и бензиностанция „***“,
собственост на дружеството. Поканата била връчена на тъжителката.
Последната, на 08.06.2021г., сутринта, отишла до офиса на
бензиностанцията. Тя влязла в сградата, в която се намирала касата. Там по
това време била св. К. Ш.- майка на тъжителката и съпруга на подсъдимия.
Запитала майка си къде е баща й и след като получила отговор, се отправила
към офиса, където по това време се намирал подсъдимия. Било е около 10.00
часа. Тя влязла в офиса и провела кратък разговор с баща си- подсъдимия Ш..
Уведомила го, че няма да подпише подготвени от него документи за
освобождаването й като съдружник на дружеството. Тръгнала да си ходи.
Подсъдимият излязъл след нея и й се разкрещял. Извикал след нея „***, ***,
чуваш ли какво ти казвам, *** такъв“. В това време тъжителката избягала към
автомобила си, качила се и напуснала бензиностанцията. Към този момент на
бензиностанцията е имало хора, които зареждали гориво. Между тях били и
свидетелите Н.П. и К.К.. В показанията си св. Н.П. категорично е заявил, че е
видял как тъжителката бяга към автомобила си и чул отправена към нея
обидна реплика „Ела тук ма ***, ***“. Когато се обърнал към мястото от
където чул това той видял, че там се намира подсъдимия Ш. и заявява, че
именно той е отправил тези думи към тъжителката. Отправените обидни думи
от страна на подсъдими били чути и от св. К., който заявява и че е чул той да
изрича и думите „***“. От показанията на двамата свидетели се установява,
че към този момент на бензиностанцията е имало и други клиенти.
Тъжителката, която е възприела отправените й от подсъдимия обидни
реплики, се качила на автомобила си и се прибрала в дома си. Там бил
съпруга й св. П.П.. Той видял, че съпругата му е разстроена и я запитал какво
се е случило. Свидетелят заявява, че съпругата му е споделила, че баща й я е
3
обиждал, като я е нарекъл „***“, „***“, „***“.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на свидетелите Н.П., К.К. и П.П..
Обосновано съдът е дал вяра на показанията на тези свидетели. Първите
двама свидетели са били преки очевидци на случилото се, възприели са
отправените от подсъдимия обидни реплики към тъжителката. Тези свидетели
нямат взаимоотношения със страните по делото, показанията им са
безпристрастни и последователни. Правилно е дадена вяра и на показанията
на св.П.. Той не е присъствал на инцидента, но непосредствено след него
тъжителката му е споделила какво се е случило между нея и баща й, както и
какви са били отправените към нея обиди. Показанията му кореспондират
напълно с показанията на другите двама свидетели.
Подсъдимият е дал обяснения по предявеното му с тъжбата обвинение.
Той не отрича, че на посочената дата и време дъщеря му- тъжителката по
делото е посетила офиса му на бензиностанцията. Заявява, че тя само се е
подала на вратата и му е казала, че според нейния адвокат той може да я
изключи от съдружието и без нейния подпис, поради което не се подписала
на документите. След това затворила вратата и си тръгнала, като той не знае
къде е отишла. Заявява, че той не е излизал от офиса и че не е отправял
обидни думи към нея. Правилно съдът не е дал вяра на обясненията на
подсъдимия, тъй като те се опровергават от показанията на посочените по-
горе свидетели. От показанията на тези свидетели авторството на подсъдимия
съдът намира за безспорно и категорично установено. На следващо място
следва да се отбележи, че обясненията на подсъдимия не се подкрепят от
показанията на разпитаните по негово искане свидетели- св. К. Ш.- негова
съпруга и св.Р.К.. В показанията си св.Ш. е заявила, че действително на
посочения ден, около 10.00ч. дъщеря и е посетила бензиностанцията, като
първо е минала при нея и е попитала къде да намери баща си. След това не
знае кога си е тръгнала и къде е отишла. Свидетелката не е била пряк
очевидец на случилото се между съпруга й и дъщеря й, като явно е че от
мястото където се е намирала не е имала и възможност да го възприеме. В
показанията си св. К. е заявил, че на 08.06.21г. е бил на работа през деня, като
това е бил и последния му работен ден на бензиностанцията. От показанията
му се установява, че той е обслужвал клиенти на колонките, но че е имало и
време през което се е намирал при св.Ш. на касата. Той заявява, че не познава
4
дъщерята на подсъдимия, както и че не я е бил виждал на бензиностанцията
във въпросния ден. Показанията му противоречат на останалите гласни
доказателства, както и на обясненията на подсъдимия, от които безспорно се
установява, че тъжителката е ходила в бензиностанцията на посочената дата.
Наред с това свидетелят е заявил, че е имало и моменти, когато е влизал при
св.Ш., от където не е могло да се възприеме случващото се навън.
Пред въззивната инстанция подсъдимият представя писмени
доказателства- протокол от събрание, извлечения от НОИ- Габрово. Тези
доказателства не променят установената фактическа обстановка. Протокола
от събранието е бил представен и пред първата инстанция, а това, че св. К. на
процесната дата е бил на работа в бензиностанцията е прието от съда и не се
оспорва от тъжителката.
На гърба на представения заверен препис от протокол се съдържа
писмено изявление на К. Ш.- съпруга на подсъдимия. Съдът не приема това
изявление като доказателство по делото, поради неговата недопустимост.
Същото има характер на свидетелски показания, които е недопустимо да се
събират по този ред. Освен това К. Ш. е разпитана като свидетел по делото и
показанията й са ценени наред с останалите събрани по делото доказателства.
При установената фактическа обстановка районният съд е приложил
правилно материалния закон. Обосновано и законосъобразно съдът е приел,
че като на 08.06.2021г., около 10.00ч, в гр.С., на паркинг при колонките за
зареждане на гориво на бензиностанция „***“, находяща се на ул.***, в нейно
присъствие, публично, в присъствието на клиенти, казал думи, унизителни за
честта и достойнството на Д.Х.П. от гр.С.- „***“, „***“ и „***“, подсъдимият
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния
състав на чл.148, ал.1, т.1 във вр.с чл.146 ал.1 от НК, за което го е признал за
виновен.
От обективна страна безспорно се установява, че на 08.06.2021г. около
10.00ч. подсъдимият е оправил към тъжителката думи и изрази, които имат
негативно и вулгарно съдържание и са от естество да засегнат честта и
достойнството на тъжителката. Те са отправени в нейно присъствие и тя ги е
възприела. Налице е и квалифициращия елемент на престъпното деяние, а
именно, че същото е извършено публично, като напълно споделя изложените
5
от първоинстанционния съд доводи в тази насока.
Деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вина пряк
умисъл, обективиран от начина на осъществяването му и отношението на
подсъдимия към него.
Обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че спрямо
подсъдимия са налице предпоставките на чл.78а от НК, като на това
основание го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание – глоба от хиляда и двеста лева в полза на
държавата.
При определяне размера на административното наказание съдът е
обсъдил всички обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимия и е
определил наказанието в размер почти към минималното на предвиденото в
закона. Така определения размер на наказанието е съразмерен на извършеното
и личността на подсъдимия и се явява справедливо определено. Съдът не
намира основание за неговото намаляване.
По изложените съображения съдът намира жалбата за необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата за неоснователна.
По предявения граждански иск : Съвместно с наказателния процес е
приет за разглеждане предявения от тъжителката против подсъдимия
граждански иск за сумата от 2000лв.- претърпени от престъплението
неимуществени вреди,ведно със законните последици.
Правилно, с оглед установеното в наказателната част, съдът е приел, че
предявения граждански иск е основателен, като са налице предпоставките на
чл.45 от ЗЗД.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е отчел
естеството на обидните думи, начина по който те са се отразили на
тъжителката, мястото където са отправени и присъствието на други хора. С
оглед на това и отчитайки критерия за справедливост съдът е определил
обезщетението в размер на 1000 лева, до който размер е уважил предявения
граждански иск, ведно със законните последици. Настоящият съдебен състав
намира, че така определеното обезщетение е справедливо определено, като не
са налице основания за намаляване на същото.
По изложените съображения жалбата и в гражданската част на
6
присъдата се явява неоснователна.
При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314
НПК съдът не констатира същата да е постановена при съществени
нарушения на процесуалните правила.
По изложените съображения съдът намира, че присъдата на
първоинстанционния съд се явява обоснована, законосъобразна и наложеното
с нея наказание- справедливо определено, поради което следва бъде
потвърдена изцяло.
Пред настоящата инстанция повереникът на тъжителката е направила
искане за присъждане на разноските, изразяващи се в адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, за което е представен договор за правна
защита и съдействие. С оглед изхода на въззивното производство по
подадена от подсъдимия жалба искането за присъждане на разноски се явява
основателно и следва да бъде уважено, съгласно разпоредбата на чл.189 НПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2 от 14.01.2022г., постановена по НЧХД № 286
по описа за 2021г. на Севлиевски районен съд.
ОСЪЖДА Х.С.Ш. да заплати на Д.Х.П. с ЕГН ********** от гр.С.
сумата от 500 лв./петстотин лева/ - направени пред въззивната инстанция
разноски, на основание чл.189 НПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8