О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 15.01.2021 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав,
в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
ч.гр.дело № 353 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото
дело е образувано по жалба на К.М.А. – длъжник по изпълнително дело № 20208490401939 по описа на
ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, съдържаща
искане по чл.
438 ГПК за спиране на изпълнението по образуваното изпълнително производство.
В жалбата се
излагат твърдения, че вземането, за принудителното събиране на което е
образувано изпълнителното дело, е погасено по давност. Сочи се, че длъжникът е
подал жалба до АССГ за отмяна на наказателното постановление, с което на същата
е наложена глоба в размер на 200 лева, поради изтекла давност на наложеното
административно наказание. В тази връзка е направено искане на основание чл.
438 от ГПК за спиране на действията по изпълнителното дело до произнасяне на
АССГ по подадената жалба срещу наказателното постановление.
Софийският градски съд, след
като взе предвид доводите на молителката и прецени данните по делото, намира,
че настоящото производство следва да бъде прекратено, поради следните
съображения:
Спирането на изпълнителното
производство е регламентирано в разпоредбата на чл. 432 ГПК, като според т. 1 то се извършва от съда в определени случаи, между
които и този по чл.
438 ГПК. Съгласно чл. 438 ГПК, подаването на жалба не спира действията по изпълнението, срещу които е
подадена жалба, но съдът може да постанови спиране. Преценката за
основателността на искането за спиране на действията по изпълнението е
предоставено изцяло на съда, който е сезиран с жалбата срещу тези действия
/като същата е обусловена от допустимостта и вероятната основателност на
подадената жалба/.
Следователно спирането по
реда на чл.
438 ГПК е съставна част от предвидената от законодателя защита срещу изпълнението чрез жалба срещу
действията на съдебния изпълнител – Глава
39, раздел І ГПК /чл. 435
– 438
ГПК/ и възниква по повод на така уреденото право на жалба. То е функционално
свързано с последното /т.е. няма самостоятелен характер/ и следва
съдопроизводствения ред на производството по обжалване на действията на
съдебния изпълнител. Последното се развива пред окръжния съд по мястото на
изпълнението, който упражнява съдебен контрол по законосъобразността на
действията на съдебния изпълнител – чл.
436, ал. 1 ГПК. Същият съд е компетентен да разгледа и се произнесе и по
молбата за спиране на изпълнението. Актът, който се постановява по реда на чл. 438 ГПК, има привременен характер до произнасяне по жалбата.
В този смисъл искането за
спиране на изпълнението подлежи на разглеждане само в хипотезата на висящо пред
съда производство по обжалване на действията на съдебния изпълнител, каквото очевидно не е налице в настоящия
случай.
Ето защо, при липсата на
твърдения и данни за образувано пред СГС производство по жалба на длъжника по реда и
при условията на чл. 435 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че искането за спиране на изпълнението се
явява преждевременно и производството по настоящото дело следва да бъде
прекратено.
Следва да се посочи
допълнително, че дори и да се приеме, че жалбата е насочена срещу
разпореждането на съдебния изпълнител за образуване на делото /при фактически
твърдения, че вземането е погасено по давност/, то изводите за недопустимост на
същата няма да се променят. И това е така, тъй като съгласно разпоредбата на
чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство, какъвто е
жалбоподателят, може да
обжалва изчерпателно посочените актове и
действия на съдебния изпълнител, а именно: 1. постановлението за глоба; 2.
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3.
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл.
468, ал. 4 и чл.
485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията
на чл.
470, както и в случаите по чл.
486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението. Подлежащите на обжалване изпълнителни
действия на съдебния изпълнител са изрично и лимитирано посочени в нормата на
чл. 435 от ГПК, като жалби срещу други действия не са допустими.
Жалбоподателят е
длъжник по изпълнението. Като такъв, законът му признава правото на жалба срещу
действията на съдебния изпълнител в изрично предвидени случаи – чл. 435, ал. 2,
и ал. 3, пр. последно от ГПК, сред които процесният не попада. Разпореждането
за образуване на изпълнително дело не е в кръга на действията, които длъжникът
има право да обжалва. Доводите за погасяване на вземането, предмет на
принудително изпълнение, поради изтичане на давността за същото, следва да се релевират
от длъжника в самостоятелно исково производство при условията и по реда на чл.
439 от ГПК.
С оглед изложеното
съдът счита, че липсва акт или действие на съдебния изпълнител, подлежащо на
обжалване от длъжника по изпълнението, поради което следва да се приеме, че
жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.М.А. – длъжник по изпълнително дело №
20208490401939 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на КЧСИ, съдържаща искане по чл. 438 ГПК за спиране на изпълнението по образуваното изпълнително производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 353/2021 год. по описа на СГС, ГО, ІІ А
въззивен състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването
му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.