№ 447
гр. Разград , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330100620 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр . с чл.240 ЗЗД, вр. с чл.6 от ЗПФУР; чл.55
ЗЗД
Депозирана е искова молба от “Кредитреформ България” ЕООД гр. София, против Н.
СТ. Н., с която е предявени обективно съединени искове за осъждането и да заплати сумата
1000 лв. неплатена главница, законната лихва. В условията на евентуалност осъждане на
ответника да заплати сумата, която е получена без правно основание. Претендира и за
заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 13.12.2016г. между 4финанс ЕООД като
кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор за кредит №********** по
реда на л.6 ЗПФУР – договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, оформен
съгласно чл.3 вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Явяващ се единадесети по ред договор между тях. Като
заявява желание да и бъде отпусната сума в размер на 200лв както и ползването на
допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявката. Кредитът е
отпуснат за период от 30 дни с падежна дата 12.01.2017г., по посочена от кредитополучателя
банкова сметка в ОББ АД на 13.12.2016г. Ответникът се възползвал от правото си да удължи
срока на връщане на кредита уредено в т.11 от ОУ приложими към договора за кредит, като
срокът удължен до нова падежна дата-11.02.2017г. На 17.01.2017г. ответникът заявява
желание за отпускане на допълнителен кредит в размер на 800лв.. съгласно ОУ
кредитополучателят има право да кандидатства допълнително преди да е върнал
първоначално отпуснатият кредит При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият
договор се изменя чрез подписване на нов договор за кредит, като всички условия остават
непроменени освен размера на дължимите суми. Съгласно клаузите на изменения договор и
на основание т.8.3 от ОУ се дължат пропорционално лихви и такси На 18.01.2017г. исканата
сума е преведена по сметка на Н. в ОББ АД. С изменението на договора се задължава да
1
върне сума в размер на 1230,41лв., от които главница в размер на 1000лв., договорна лихва
29,18лв. за периода на ползване на кредита и такса експресно разглеждане в размер на
201,23лв. С настъпване падежа - 11.02.2017г. не погасил дължимите суми и изпаднал в
забава. От 12.02.2017г. се начислява неустойка за неизпълнение, чийто размер се формира
чрез надбавяне на ОЛП определен от БНБ-10% към договорния лихвен процент-40,97%
върху неизплатената сума за периода на просрочеието.Изпратени четири броя напомнителни
писма до ответника на адреса посочен в договора за кредит На 23.11.2018г. с договор за
продажба и прехвърляне на вземания между 4 Финанс ЕООД и ищеца, вземането на
ответника прехвърлено Като цесионерът бил изрично упълномощен съгл. чл.26 от този
договор, да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърляне на вземането. На
ответника е изпратено уведомление за извършената цесия чрез препоръчано писмо, върнато
с отметка „пратката не е непотърсена от получателя“.
В предоставения срок ответникът чрез особен представител депозира отговор.
Намира исковете за неоснователни. Сочи, че договора не е подписан от страните, неспазване
на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП по отношение на договора за кредит, като договорите
ОУ и разписка не са подписани от ответника. Липсват доказателства за получаване
съгласието за сключване на договора, за положен електронен подпис от ответника, че е
потвърдил съдържанието на договора натискайки изпратения от кредитора линк за
потвърждение. Както, че не е уведомен за цесията, волеизявлението за извършената цесия
изпратено от цесионера като пълномощник на цедента, да е достигнало до длъжника. Че не
може да се приеме, че съобщението за цесията е извършено в хода на образуваното
производство, тъй като не е надлежно упълномощен да получава материално-правни
изявления и договорът за цесия не е породил действия спрямо ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: На13.12.2016г. между 4финанс ЕООД като кредитор и ответника
като кредитополучател е сключен договор за кредит №********** със сума по кредита
200лв., за период от 30 дни падеж 12.01.2017г., получаване – по банкова сметка на
кредитополучателя, сума за връщане 257,99лв. на 12.01.2017г. Сумата преведена по банкова
сметка в FББ АД. На 13.12.2017г. wдължен до нова падежна дата – 11.02.2017г. На
17.01.2017г. заявен допълнителен кредит в размер на 800лв., за което изготвен нов от тази
дата договор с посочени параметри – сума по кредита 1000лв., срок за връщане 11.02.2017г.,
услуга експресно разглеждане - 201,23лв., като получаването на сумата е по посочена
банкова сметка. Общото задължение в размер на 1230,41лв., от които сумата 1000лв.
главница, такса за експресно разглеждане в размер на 201,23лв. Извършен банков превод по
сметка в ОББ АД, видно от приложено платежно нареждане от 18.01.2017г. На падежа –
11.02.2017г. поради неиздължаване, на ответника е започнала да бъде начислявана
наказателна лихва съгласно т.13.3/а/ - 10,01%. На 23.11.2018г. с договор за продажба и
прехвърляне на вземания между 4 Финанс ЕООД и ищеца, вземането на ответника e
прехвърленоq като цесионерът бил изрично упълномощен съгл. чл.26 от този договор, да
уведомява длъжника от името на цедента за прехвърляне на вземането. На ответника е
2
изпратено уведомление за извършената цесия чрез препоръчано писмо от 23.11.2018г.,
върнато на 08.01.2019г. с отметка „пратката не е непотърсена от получателя“.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Между праводателят на ищеца 4 Финанс ЕООД и ответника по делото е
сключен договор за кредит, по силата на който е предоставена на ответника сумата в общ
размер на 1000лв., първоначално 200лв., след което 800лв. на посочените дати 800лв., която
следвало да върне на падежна дата – 11.02.2017г. Същият е сключен при условията на чл.6
от ЗПФУР. Съгласно приложените Общи условия, след регистрация в системата на „Вивус“
на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg и подадена заявка от
кредитополучателя за отпускане на кредит, проект на договора се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на Вивус, който следва да подпише, ако го
приеме като натисне бутон „подпиши“, при което се подписва всяка страница от договора и
приложимите общи условия. Съгласно чл.3.1 от ОУ договорът се счита за сключен и влиза в
сила на датата на потвърждаването му по електронната поща от кредитодателя и
извършването на паричния превод. Договорът е сключен от разстояние, което е допустимо
съгласно чл.10 от ЗПК, по делото са налице електронни записи, от които се установява,
волята на страните към сключване на договора, като е спазено изискването за съхраняването
на траен хартиен носител. Електронен документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.
Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. От приложения
договор се установява авторът и съдържанието му. За да е налице валиден договор сключен
от разстояние е необходимо електронните документи да съдържат електронни изявления на
двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договор, който
да е представен на хартиен носител. Възпроизвеждането му не променят характеристиките,
нито сочат до липса на такъв. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 от ГПК той се представя по делото
именно върху такъв носител, като препис заверен от страната. Ответникът чрез избиране на
изпратена му препратка на съответната интернет страница на кредитодателя, както и чрез
активиране на въпросника, попълвайки в т.ч. своите лични данни, е потвърдил съгласието си
за сключване на договор. С избора си да активира съответната препратка потребителят е
приел както условията на договора, така и общите условия по него. С извършване на
фактическите действия посочени в приложените ОУ, договорът се валидизира. Доставчикът
при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние е длъжен да докаже, че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора, съгласно чл.18 ал.1 т.3, ал.2 и
ал.3 от ЗПФУР. Това явно не се оспорва от ответната страна, предвид становището в с.з. за
това, че не е необходимо назначаването на поисканата от ищеца техническа експертиза,
която следва да установи тези обстоятелства. На следващо място договорът за заем по
смисъла на чл.240 от ЗЗД е договор, съгласно който заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи в задължение, за връщането им. Договорът за
заем е неформален договор и волеизявленията на страните за сключването му могат да бъдат
направени и с конклудентни действия. Предаването на сумата или вещта е елемент от
3
фактически състав на договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното
правоотношение с произтичащото от него връщане на заемната сума или вещ. Ищецът е
изпълнил задълженията си да предостави уговорената парична сума, видно от приложените
две преводни нареждания от 13.12.2016г. и 18.01.2017г. Същите, които не са оспорени са
посочени имената, ЕГН на ответника, както и процесния номер на договора за кредит. Няма
данни ответникът да е заплатил, поради което дължи връщане на заетата сума, а именно
претендираната главница в размер на 1000лв. Възражението на ответната страна, за това, че
не е уведомен за цесията е неоснователно. На първо място е налице приложено уведомление
по делото до ответника за прехвърляне на вземането на ищеца. На следващо място
съдебната практика приема, че уведомлението е достигнало до длъжника с получаването на
исковата молба, с която на ответникът се свежда факта на извършеното прехвърляне на
вземанията. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. Разпоредбата на чл.45 ГПК установява правилото, че
връчването на представител се смята за лично връчване. Законодателят е посочил в
разпоредбата фигурата "представител", без да разграничава представителната власт на
представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона - от акт на
съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено на лично
връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е уведомен за
извършената цесия. В този смисъл е постановеното от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по
т.д.№193/2018г. на I-во Т.О. - че връчването на материалноправно изявление на особения
представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. По изложените
съображения претенцията за главница, както и законната лихва от деня на подаване на
молбата 22.03.2021г. е основателна.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Заплатена е държавна
такса от 50лв., 150лв. заплатен депозит за особен представител и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение, или в общ размер на 350лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. СТ. Н., EГН**********, адрес гр.**** ДА ЗАПЛАТИ на “Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК831030580, гр. София, ул.Шандор Петьофи №10, п.к. 1606 сумата
1000 лв. /хиляда лева/ представляваща неплатена главница по Договор за кредит
№**********, ведно със законната лихва от 22.03.2021г. до окончателното и изплащане,
сумата 350лв./триста и петдесет лева/ за направените по делото разноски
4
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5