РЕШЕНИЕ
№ 2587
гр. Бургас, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20222120103837 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на исковата молба на Т. П. Б.,
от гр. Бургас, срещу Военно формирование .......– гр. Бургас, като част от
структурата на Министерството на отбраната на Република България, с която
претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 14
539,20 лева – възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд,
формиран от фактически отработеното служебно време над месечната
продължителност на служебното време по чл. 194, ал. 1 ЗОВСРБ, за периода
01.08.2002-31.12.2021 год. (233 месеца), в размер общо на 466 дни или 3728
часа, вследствие на полагащите се на ищеца и неизползвани почивки след
изпълнявано от него дежурство по график и други в поделение/военно
формирование ....– Бургас, ....– Бургас, ....– Бургас и в ответното военно
формирование ....– Бургас, и 100 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода 06.01.2022-13.06.2022 год., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от подаване на исковата молба – 14.06.2022 год., до
окончателното й изплащане,
Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните
твърдения: на 15.07.2002 год. Т. Б. е бил назначен по служебно
правоотношение в Поделение .....– Бургас към Министерството на отбраната
на Република България; ищецът е полагал дежурства по график, а поради
1
превишаване продължителността на служебното му време му се дължи
възнаграждение за извънреден труд; начинът, организацията и
разпределението на служебното време на кадровите военнослужещи,
включени в месечен график за изпълнение на дежурства се извършва съгласно
заповед на Министъра на отбраната на РБ; фактически отработеното време
над месечната продължителност на служебното време представлява
извънреден труд, който подлежи на изплащане, ведно с обезщетение за забава,
считано от прекратяване на служебното правоотношение между страните –
06.01.2022 год., до предявяване на исковата молба.
В проведеното по делото на 06.11.2025 год. открито съдебно заседание
ищецът е изменил предявените искове, като е намалил размера на главницата
от 14 539,20 лева до 10 814,52 лева (за 3224 часа от 403 дни извънреден труд
през същия процесен период) и е увеличил размера на мораторната лихва от
100 лева до 483,18 лева; изменението е прието с протоколно определение от
същата дата.
Ответникът е оспорил исковете като неоснователни, изложил е
подробни съображения; направено е възражение за погасяване по давност на
процесните парични вземания, на основание чл. 111, ЗЗД, за претенциите
преди 31.12.2018 год.
Ответникът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни
искове са чл. 194, ал. 3 във вр. с чл. 195, ал. 3 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), чл. 203, ал. 3, ЗОВСРБ
(отм.) във вр. с чл. 158, ал. 2 от Правилника за кадровата военна служба
(ПКВС) и чл. 250, ал. 1, изречение второ, ЗОВСРБ (отм.), чл. 212, чл. 227, ал. 1
и чл. 199 ЗОВСРБ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания доказателствен материал, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, а и се установява от представения писмен
договор с № ..., че на 22.07.2002 год. между страните е възникнало служебно
правоотношение за кадрова военна служба, по силата на което ищецът Т. Б. е
бил назначен на длъжността „....“ в Поделение ...– Бургас. Служебното
правоотношение е било изменено с писмено допълнително споразумение от
15.07.2008 год.,
С договор за кадрова военна служба от 21.05.2010 год. ищецът е бил
назначен на длъжността „............“ в Поделение ...– Бургас; впоследствие са
били сключени допълнителни споразумения от 07.05.2013 год., 16.05.2016 год.
и 11.05.2021 год.
Със Заповед № ..... год. на командира на Военно формирование .....–
Бургас договорът между страните за военна служба е прекратен и Т. Б. е бил
освободен от длъжност и от военна служба.
2
Със Заповед № .....год., издадена от командира на Военно
формирование ....– Бургас Т. Б. е бил отчислен от списъчния състав на
военното формирование.
По делото са изготвени и приети основно и допълнително експертни
заключения, които съдът цени като обективни и компетентни. Вещото лице е
установило, че по отношение ищеца са налице 3224 часа, некомпенсирани от
положени дежурства, а дължимото увеличено заплащане за извънредния труд
възлиза на 10 814,52 лева, с мораторна лихва за забава от 483,18 лева; вещото
лице е посочило, че за периода 01.10.2004-03.07.2006 год. на ищеца е
изплатено възнаграждение за извънреден труд в общ размер от 332,84 лева; за
процесния период ищецът е ползвал 1132 часа почивки.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявените осъдителни искове за основателни. Според чл. 195, ал. 1 и ал. 2,
ЗОВСРБ, военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на
дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили
и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на
отбраната; въведена е максимална продължителност на дежурството – до 24
часа, а общо за един месец – до 168 часа. Времето за дежурство е определено
от законодателя като служебно време.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба № Н-18/19.12.2012 год.,
максималната продължителност на служебното време при носене на
дежурство не може да превишава 24 часа, а общо за един месец – 168 часа.
Разпоредбата на чл. 17 сочи, че при носене на 24-часови дежурства
служебното време се зачита в размер на 12 часа за всеки от дните, през които
се носи дежурството, независимо от разпределението му по часове в тези дни.
В чл. 19 е посочено, че командирът (началникът) на военното формирование
издава писмена заповед за носене на дежурство, в чието съдържание следва да
се включат данни за дежурството, което ще носи военнослужещият, неговата
продължителност, дните, определени за почивни за същия служител в рамките
на месечната продължителност на служебното време.
Разпоредбата на чл. 203, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, ЗОВСРБ (отм.) сочи, че
седмичната продължителност на служебното време на кадровите
военнослужещи е 40 часа. Общата продължителност на служебното време на
кадровия военнослужещ в денонощие не може да надвишава с повече от 1/2
максималната продължителност на работното време, установена с трудовото
законодателство. В случай, че посочената продължителност е превишена,
кадровият военнослужещ има право на парично възнаграждение за
извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет на Република
3
България.
Понастоящем действащата разпоредба на чл. 194, ал. 1 и ал. 2 от
ЗОВСРБ определя нормалната продължителност на служебното време на
военнослужещите в размер от 8 часа дневно и 40 часа седмично – при 5-
дневна работна седмица; предвидено е, че общата продължителност на
служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с
повече от 1/2 нормалната дневна продължителност на служебното време, а
при превишение на общата продължителност на служебното време, на
военнослужещия се дължи допълнително възнаграждение, съгл. чл. 214, ал. 1,
т. 3 от ЗВОСРБ.
Според чл. 136а, ал. 4 и 5, КТ, удължаването на работното време на
служителя следва да се компенсира от работодателя чрез съответното му
намаляване – в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Ако
работодателят не изпълни това си задължение в срок, в полза на служителя
възниква правото, по своя преценка, да определи времето, през което ще се
компенсира удълженото работно време чрез намаляването му, но следва
писмено да уведоми работодателя си поне две седмици по-рано. Ал. 4 сочи, че
ако трудовото правоотношение бъде прекратено преди компенсиране на труда,
разликата до нормалната продължителност на работния ден се заплаща като
извънреден труд.
Според Раздел ІІІ от отменения ПКВС, извънредният труд е труд, с
който се превишава продължителността на служебното време, определена в
чл. 203, ал. 2, ЗОВСРБ, и който е положен над определената месечна
продължителност за служебното време, определена по реда на чл. 152, ал. 6 от
ПКВС (отм.).
В неоспореното заключение на вещото лице, прието в настоящото
производство, са посочени положените от Т. Б. 24-часови дежурства и
продължителността на служебното време за всеки месец от процесния период,
по чл. 203, ал. 2, ЗОВСРБ (отм.), чл. 154, ал. 2 ПКВС (отм.) и чл. 194, ал. 2 от
действащия ЗОВСРБ. Положените от Б. дежурства са в съответствие с
графика, определен от командира на съответното поделение, в което е служил
ищецът. По делото не са ангажирани доказателства от ответника, в
съответствие с носената доказателствена тежест, че на ищеца е осигурена
почивка след изпълненото дежурство или че той е бил компенсиран с
намалено работно време, съгл. императива на чл. 152, ал. 4 от ПКВС (отм.) –
вж. Решение № 128/26.05.2010 год. по гр. д. № 282/2009 год. на ІV ГО на ВКС.
До 12.05.2009 год. превишаването на служебното време над
установеното, но в рамките на максимално допустимото, се компенсира с
почивка, а при невъзможност за такава компенсация – с възнаграждение за
извънреден труд към датата на прекратяване на правоотношението. Това
възнаграждение не се отнася за същински извънреден труд по смисъла на
специалния закон, а за приравнен на него труд, който се възмездява като
извънреден при прекратяване на служебното правоотношение, съгл. чл. 136а,
4
ал. 5, КТ.
Според константната съдебна практика на ВКС, обективирана в
Решение № 165/02.06.2016 год. по гр. дело № 6064/2015 год. на IV ГО и
Решение № 128/26.05.2010 год. по гр. дело № 282/2009 год. на IV ГО,
удълженото служебно време при 24-часови дежурства не е извънреден труд по
смисъла на чл. 194, ал. 3, ЗВОСРБ, но некомпенсираното такова с намалено
служебно време до прекратяване на правоотношението по договор за кадрова
военна служба се заплаща като извънреден труд. Тази парична компенсация е
различна от дължимото по силата на чл. 196 от ЗОВСРБ допълнително
възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1 от същия закон за специфични условия
при изпълнение на военната служба за часовете при дежурства, поради което
дължимостта на едното вземане не изключва дължимостта на второто.
Съдът основава решението си на приетото експертно заключение,
неоспорено от страните. Вещото лице е установило конкретният брой
дежурства, изпълнени от ищеца през процесния период въз основа на
утвърдените графици, и часовете почивка, с които е следвало да бъде
компенсиран. Делото не съдържа доказателства за предоставена на ищеца Т. Б.
компенсация с почивки, нито за изплатено му от ответника възнаграждение за
извънреден труд, поради което главният иск за сумата от 10 814,52 лева е
основателен и следва да бъде уважен, ведно с присъждане на законната лихва
за забава от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Предвид извода на съда за основателност на главния иск, следва да
бъде разгледано възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
Това възражение съдът намира за неоснователно. Разпоредбата на чл. 111, б.
„а“, ЗЗД въвежда 3-годишна давност за вземанията за възнаграждение за труд,
за които не е предвидена друга давност, и тя намира приложение в
настоящото производство. Началото на 3-годишния давностен срок започва от
момента на прекратяване на служебното правоотношение – съгласно
задължителните указания на ВКС за правилното прилагане на закона,
изложени в Тълкувателно решение № 6/11.02.2022 год. на ОСГК на ВКС.
Когато военнослужещият не е компенсиран с намалено работно време през
съответния месец, при прекратяване на служебното правоотношение правото
на тази компенсация се трансформира в право да получи възнаграждение за
труда, положен в удълженото работно време като извънреден. Нито ЗОВСРБ
(отм.), нито ПКВС (отм.) предвиждат възможност компенсирането на
удълженото работно време с почивка или с намалено работно време да се
извърши едностранно от военнослужещия – без волеизявление (разрешение)
на командира на военното поделение/формирование. Предвид изложеното,
5
правото на ищеца Т. Б. да получи парична компенсация за положения
извънреден труд е възникнало от момента на прекратяване на служебното
правоотношение – 06.01.2022 год., и до предявяване на иска на 14.06.2022 год.
не е изтекъл 3-годишен срок.
Изложеното мотивира съда да приеме, че предявените искове са
доказани по основание и размер, поради което те следва да бъдат уважени
изцяло.
Основателността на исковете налага в полза на ищеца да бъдат
присъдени направените деловодни разноски в размер от 2800 лева –
адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Военно формирование ..., с адрес гр. Бургас, местност „....“,
като част от структурата на Министерството на отбраната на Република
България, да заплати на Т. П. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. .....
следните суми: 10 814,52 лева – възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд, формиран от фактически отработеното служебно време над
месечната продължителност на служебното време по чл. 194, ал. 1, ЗОВСРБ,
за периода 01.08.2002-31.12.2021 год. (233 месеца), в размер общо на 403 дни
или 3224 часа, вследствие на полагащите се на ищеца и неизползвани почивки
след изпълнявано от него дежурство по график и други в поделение/военно
формирование ...– Бургас, ...– Бургас, ...– Бургас и в ответното военно
формирование ...– Бургас, и 483,18 лева – мораторна лихва за забавено
плащане на главницата за периода 06.01.2022-13.06.2022 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 10 814,52 лева, начиная от подаване на
исковата молба – 14.06.2022 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Военно формирование ..., с адрес гр. Бургас, местност
„....“, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република
България, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Т. П. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. ............, деловодни разноски в размер от
2800 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
6
Окръжен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния
акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7