Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Варна, .2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретаря Цветелина Цветанова, като разгледа докладваното
от съдията Макариева в.гр.
дело № 1688
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на по въззивна жалба на И.П.П. срещу Решение № 2740/19.06.2019г., постановено по
гр.д. № 2139/2019г. на ВРС, в частите, с които И.П.П. е осъден да заплаща в полза на детето И. И.П. чрез
неговата майка Р.Л.Я. издръжка в размер на 250 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
08.02.2019 г., ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж
първо число на месеца за който се дължи издръжката, до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, на основнаие чл. 127, ал. 2 от СК във вр. чл. 143 от СК, както и да заплати в полза на детето И. И.П. чрез неговата майка Р.Л.Я. сумата от 3000 лв. представляваща дължима издръжка за
минало време за периода от 07.02.2018 г. до 08.02.2019 г., на основание чл.
127, ал. 2 СК вр. с чл. 149 СК. Въззивникът е осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 480
лв., представляваща дължимата
държавна такса върху присъдената издръжка за минало и бъдеще време, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Във
въззивната жалба са изложени доводи
за неправилност на решението. Въззивникът твърди, че размерът на издръжката е
необосновано завишен, тъй като той не притежава финансова възможност да я
осигурява. Твърди, че не е едноличен собственик на капитала на „Манолете“ ЕООД,
като за периода 2017-2018г. не са му начислявани и изплащани заплати по договор
за управление на дружеството. За посочения период е получавал доход в размер на
417 лева месечно. Твърди също, че съдът не е взел предвид, че притежаваният от
него недвижим имот представлява гараж, от който въззивникът не получава доход.
Счита, че ангажираните по делото доказателства не обосновават нужди на детето,
относими към размера на присъдената издръжка. Издръжката следва да се определи
в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната. По отношение
на присъдената издръжка за минало време счита, че от събраните доказателства по
делото е установено, че е давал издръжка за детето чрез предаване на суми в
брой за целия период. По изложените съображения претендира отмяна на решението
в обжалваните части и постановяване на ново, с което да се определи издръжка в
полза на детето И.П. в размер на ¼ от минималната работна заплата и се
отхвърли иска за присъждане на издръжка за минало време. Въззиваемата страна не
е депозирала отговор.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е
изразила становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа
обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното
решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на
депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
Предявените искове са с правно
основание чл.
143, ал. 2 от СК, според текста на който родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи - чл. 142, ал. 1 от СК.
С представеното удостоверение за
раждане на детето И. се установява по
безспорен и категоричен начин, че ответникът е негов баща и че същото не е
навършило пълнолетие.
Съгласно чл. 27, т. 2 от
Конвенцията за правата на детето родителят/родителите или другите лица,
отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на
своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето. Според задължителна съдебна практика на ВКС (Решение №
280 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2010 г., III г. о., ГК), нуждите
на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето. Тези принципи, установени и с разпоредбите на чл. 142 СК
и чл.
143, ал. 1 и 2 СК. Като
се ръководи от законните критерии, визирани в чл. 142, ал.
1 от СК, съдът счита, че издръжката на детето правилно е определена от
първоинстанционния съд , като ответникът следва да поеме по-голямото парично
участие в нейното заплащане за сметка на ежедневните грижи за отглеждането и
възпитанието на детето, които полага ищцата, както и съобразявайки точка 1 на
Постановление № 5 от 1998 г. на Пленума на ВС на РБ, изискващо да се осигурят с
издръжката условия на живот, каквито децата биха имали, ако родителите живееха
заедно .
Решението
на ВРС следва да бъде потвърдено и в частта
относно присъдената издръжка за минало време, която е доказана по основание и
размер .
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението за присъдената
издръжка.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2740/19.06.2019г., постановено по гр.д. №
2139/2019г. на ВРС, в частите, с които И.П.П. е осъден да заплаща в полза на детето И. И.П.
чрез неговата майка Р.Л.Я. издръжка в размер на 250 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
08.02.2019 г., ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж
първо число на месеца за който се дължи издръжката, до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, на основнаие чл. 127, ал. 2 от СК във вр. чл. 143 от СК, както и да заплати в полза на детето И. И.П. чрез неговата майка Р.Л.Я. сумата от 3000 лв. представляваща дължима издръжка за
минало време за периода от 07.02.2018 г. до 08.02.2019 г., на основание чл.
127, ал. 2 СК вр. с чл. 149 СК. Въззивникът е осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 480 лв., представляваща дължимата държавна
такса върху присъдената издръжка за минало и бъдеще време, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ