№ 103
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Л. Ц. Р.
като разгледа докладваното от Светла Букова Наказателно дело за
възобновяване № 20231000600079 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от Е. Е. К. чрез защитника му за възобновяване на внохд №
259/2022 г. на ОС- Благоевград, с което е потвърдено осъждането на К. с присъда по
нохд № 576/21 г. на РС – Гоце Делчев за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
В искането се твърди, че съдът е допуснал нарушение на чл.13, чл.14 и чл.107,
ал.5 НПК, което поставя под съмнение правилното формиране на вътрешното му
убеждение, като са допуснати и нарушения на процесуалните правила при проверката
и оценката на доказателствените източници. Не са били обсъдени всички свидетелски
показания /и конкретно на Г., Г., С. и Г./, установяващи спорния по делото въпрос за
управление на процесния автомобил от подсъдимия, не е установено подписан ли е
АУАН от 09.11.2020 г. от него и има ли доказателства, че полицейските служители С. и
Д. е следвало да извършат претърсване в жилищна сграда по сигнал за наркотични
вещества. Извършеният непълен, повърхностен и неверен доказателствен анализ от
първата инстанция сочи за допуснати от него процесуални нарушения, а постановената
присъда почивала на предположение. Въз основа на това се иска отмяна на
постановената присъда и оправдаването на осъдения К..
В съдебно заседание пред САС молителят и защитникът му поддържат доводите
в депозираното искане, част от които се доразвиват подробно и се свеждат до
недоказаност на обвинението. Акцентира се на противоречието в показанията на
полицейските служители относно съобщената от тях служебна ангажираност на
процесната дата, за изясняването на което обстоятелство не е било уважено искането за
представяне на писмени доказателства от МВР. Не били отчетени показанията на
1
сочените от осъдения свидетели, установяващи неговото поведение, а така също и
наличието на предубеденост у свидетеля С. във връзка с „предходно недоразумение“
Наред с това се обосновава и несправедливото налагане на наказание с настаняване на
лицето в затвора при опасност да се окаже негативно влияние върху психиката му, тъй
като вече била извлечена поука от предходните му обвинения.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита искането за
неоснователно, тъй като не са налице сочените предпоставки за възобновяване на
производството.
За да се произнесе САС взе предвид следното:
С присъда от 25.02.2022 г. по нохд № 576/21 г. на РС – Гоце Делчев Е. Е. К. е
признат за виновен в това, че на 09.11.2020 г. около 16.50 ч. по ул. „Кулата“ в с. ***,
общ. Гоце Делчев в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление с НП №20-0266-
000223/20.03.20 г., в сила от 26.05.2020 г., е извършил такова деяние, като е управлявал
МПС –л.а. „БМВ 320Д“ с рег. № *** без съответно свидетелство за управление, поради
което и на основание чл.343в, ал.2 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест
месеца при първоначален общ режим и глоба в полза на държавата в размер на 500 лв.
С присъдата на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието
лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено по нохд № 396/20 г. по описа на
РС – Гоце Делчев, което да се изтърпи също при първоначален общ режим.
Присъдата е потвърдена с решение на ОС – Благоевград от 25.10.2022 г. по вохд
№ 259/22 г.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните в съответствие
с правомощията си в настоящото производство, прие следното:
Депозираното от осъденото лице искане за възобновяване на посоченото
наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.3 НПК и е допустимо, тъй
като се отнася до съдебни актове, които не са проверявани по касационен ред.
Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно.
На първо място не е налице твърдяното нарушение на процесуалните правила,
довело до неправилно формиране вътрешното убеждение на съда. В изпълнение на
задължението си да вземе мерки за разкриване на обективната истина със съответните
предвидени в НПК средства, както и да подложи на внимателна проверка всички
събрани доказателства, първоинстанционният съд е провел следствие по общия ред с
приобщаване на доказателства, изясняващи в пълнота значимите за обвинението по
чл.343в, ал.2 НК факти, които впоследствие е обсъдил задълбочено, като е посочил и
съображенията си по какви причини дава вяра на едни за сметка на други
доказателствени източници. Така по основния спорен въпрос относно управлението на
моторно превозно средство от осъдения на инкриминираната дата в основата на
приетите за установени факти са поставени показанията на полицейските служители С.
и Д., които лично са възприели действията на К., като казаното от тях е оценено за
достоверно поради липсата на основание да се считат за заинтересовани. Наличието на
друга група свидетелски показания, подкрепящи обясненията на подсъдимия – на Г.,
Г., С. и Г. не е останало извън вниманието на съда, а е изрично обсъдено защо не е
възприето за достоверно твърдението, че автомобилът е бил управляван само от свид.
Г.. Напълно разбираема е волята на съда относно това въз основа на кои гласни
2
доказателства основава изведената фактическа обстановка при съзряната
противоречивост между тях, а оценката им също не е изложена формално, а с оглед
конкретиката на казуса. На свой ред в съответствие с процесуалните си правомощия
въззивният съд е проверил и допълнил направените изводи в тази насока и също ги е
приел за установени именно въз основа на обвинителните доказателства, счетени за
надеждно опровергаващи тезата на осъдения за набеждаването му от полицейските
служители по повод направена му преди повече от пет години забележка като участник
в движението. Подробен и задълбочен отговор на всички оплаквания на защитата за
отхвърлянето на свидетелските показания на Г., Г., С. и Г. е даден в решението на
окръжния съд и е напълно безпредметно неговото преповтаряне по повод настоящото
искане. С необходимата прецизност е констатирано и съответствието на
предпочетената като убедителна и правдиво установяваща действителността
съвкупност от гласни доказателства и с житейската логика, сочеща за малко вероятно
управлението на автомобила от свид. Г. на разстояние от около 200 м. от дома й до
магазин, пред който да остави автомобила, за да се върне пеша за децата си. От
решаващо значение за изводите по фактите, обаче е преценката за обективност в
показанията на полицейските служители, констатирали и предходното отнемане на
свидетелството за управление на осъдения. Твърдението за наличието на противоречие
по въпроса относно провежданата в процесния ден полицейска операция, което е
останало неизяснено по искания от защитата начин, следва да се отбележи, че с
основание е счетено за ирелевантно, като изрично е обсъдено безспорното и значимо за
предмета на делото тяхно правомощие да констатират и сигнализират за извършването
на нарушения по ЗДвП. Същият извод е относим и за възражението относно
подписването на изготвен на инкриминираната дата акт за установяване на
административно нарушение, както и за липсата на изискан видеозапис от магазин на
свидетеля Г. К., доколкото е установено, че не е наличен запазен такъв.
Обобщено следва да се посочи, че изцяло в правомощията на решаващия съдебен
състав е да прецени дали да кредитира оспорените свидетелски показания или да
възприеме за достоверни противоречащите им такива на други лица близки до
подсъдимия, даващ различни обяснения, а също така и да откаже събирането на
доказателства, счетени за неотносими към делото, като в нито един от двата случая не
може да се приеме, че по този начин се допуска процесуално нарушение. Изрично са
посочени и мотивите за извършената преценка, която е професионално обоснована, а
единствено несъгласието на защитата с направените изводи не налага възобновяване на
производството.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав прие като напълно
неоснователен упрекът за превратна преценка на доказателствата по делото и
неразкрита въз основа на тях обективна истина, което да е довело и до неправилно
формирано вътрешно убеждение на съдилищата и в крайна сметка до несправедливото
осъждане на искателя. Основаните на тези оплаквания доводи за нарушение и на
материалния закон, съдът също не възприе.
Извършената от съдебните състави правна оценка на деянието като управление
на МПС без свидетелство за право на управление в едногодишния срок от
санкционирането за такова деяние по смисъла на чл.343в, ал.2 НК е в съответствие с
очертаните от закона обективни и субективни признаци на това престъпление. С
установеното по делото управление на посоченото моторно превозно средство без
свидетелство за правоуправление след санкциониране по административен ред с
посоченото наказателно постановление за същото деяние е осъществено
изпълнителното деяние на престъплението. Налице е и субективната му страна, тъй
като К. е съзнавал както обстоятелството, че не притежава свидетелство за управление
на МПС, така и, че вече е санкциониран за такова деяние, но въпреки това е предприел
3
управление на посоченото МПС, като пряко е целял постигането на тази
общественоопасна последица.
Относно отмереното наказание в постъпилото искане не са правят конкретни
оплаквания за несправедливост, но доколкото в съдебно заседание се сочи
неправилното определяне на неговото ефективно изтърпяване, е необходимо да се
отбележи, че същото е обусловено от данните за съдимост на лицето, които правилно
са отчетени от съдилищата. На първо място при отмерване на наказанието за
извършеното престъпление, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, е
съобразена хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 НК, като е прието наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, с което макар и несъгласен въззивният съд е
бил принуден да се съобрази при липсата на надлежен протест на прокурора срещу
присъдата. Постановеното ефективното изтърпяване при посочения първоначален
режим е категорично правилно, тъй като предходното осъждане на лицето на
лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер /отново за
престъпление по чл.343в, ал.2 НК/ не позволява прилагането на чл.66 от НК. Отделно
от това реализирането на деянието в изпитателния срок на предходно осъждане
обосновано е довело и до приложението на чл.68, ал.1 НК, поради което е лишено от
основание оплакването за неправилното решаване на въпроса относно определения от
съда начин за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Предвид изложените съображения, САС прецени, че в рамките на наказателното
производство спрямо осъдения Е. К. съдът не е допуснал сочените процесуални
нарушения, както и неправилно приложение на закона или налагане на явно
несправедливо наказание, което да даде основание за възобновяването му. Поради това
така направеното искане следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. Е. К. за отмяна по реда на
възобновяването на влязла в сила присъда по нохд № 576/2021 г. по описа на РС – Гоце
Делчев, потвърдена с решение на ОС - Благоевград от 25.10.2022 г. по внохд №
259/2022 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4