№ 134
гр. Ловеч, 14.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20234300500025 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Подадена е частна жалба вх.№10900/5.12.22 г. от „А1 България“ ЕАД –София чрез
юриск.П. Петров срещу Разпореждане №2452/24.11.22 г. постановено по ч.гр.д.№1623/22 г.
по описа на ЛРС, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнени, с
оплаквания за неправилност.
Твърди, че ЛРС е приел, че въпреки дадените указания, той не е отстранил пороците
на заявлението,. Твърди, че това не отговаря на действителността, тъй като с подадена
уточняваща молба са отговорили на всички поставени от съда въпроси и са конкретизирани
всички обстоятелства, поради което съдът неправилно е отхвърлил заявлението. Моли да
бъде отменено атакуваното разпореждане и да бъде разпоредено да се издаде заповед за
посочените суми, да бъдат признати разноските в претендирания размер и сторените в
настоящето производство.
Атакуваното разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 28.11.22 г, а частната
жалба е подадена на 5.12.22 г. чрез ССЕВ т.е. в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало
по повод заявление, подадено до РС-Ловеч от „А 1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД , срещу длъжника
„Интерхотели Велико Търново“ЕООД-Ловеч за сумата 10 598,37 лв. и законната лихва
върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на
вземането. Позовават се в т.12 от заявлението, че по договор №********* за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден №М5703119,
сключен между длъжника и заявителя/ с предишно наименование Мобилтел ЕАД/
1
задълженията за периода от 19.02.20 г. до 20.09.20 г. са на обща стойност 10 598,37 лв,
формирани, както следва:от неплатени суми за ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги-3 895,25 лв, неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане на обща стойност 167,96 лв, като съгласно чл.54.12 от ОУ във вр. с разпоредбите
на договора при неизплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане,
договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната и поради
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната са начислени неустойки в общ
размер на 6535,16 лв. Към договора е представен документ за внесена ДТ и пълномощно.
ЛРС е оставил без движение заявлението с разпореждане №2297/7.11.22 г. като е
указал на заявителя да допълни обстоятелствената част на заявлението и посочи
съществените характеристики на договорната връзка, по която търси изпълнение/договор за
далекосъобщителни услуги и договор з продажба на изплащане/ цена, условия за
изплащането й, срок, вещ, по кои вноски по договора за изплащане не е предложено
изпълнение, какво представлява отделната сума а закупено устройство за което също има
искане за присъждане, момент на прекратяване на договора, механизма за формиране на
неустойката по всяка договорна връзка /договор за далекосъобщителни услуги и договор за
продажба на изплащане/ във връзка с какво неизпълнение е начислена неустойка по
договора за продажба на изплащане съответно във връзка с ползването на какво мобилно
устройство е начислена тя.
От страна на заявителя е подадена уточнителна молба, в която се сочи, че
претендираните вземания са по общ рамков договор №*********, като по него са уговорени
електронни съобщителни услуги по партиден №М5703119 от 31.07.2019 г за срок от 2
години и поради неплащане по общия рамков договор продължило повече от 124 дни,
съгласно ОУ договорът се счита за едностранно прекратен по вина на абоната от 6.08.20 г. и
с прекратяването на договора на посочената дата са начислени изброените неустойки
представляващи 11 месечни абонаментни такси без ДДС за всеки мобилен номер/услуга.
Уточнява, че са начислени 3 бр.неустойки в размер на по 100 лв. всяка, които
представляват цена на 3 бр. устройства, предоставени за ползване на услугата сателитна
телевизия, но същите не са върнати след прекратяване на договора, като сумата е формирана
съгласно ценова листа и е начислена по сметка №*********-100 лв. за услугата сателитна
телевизия с аб.№201001860782; по сметка №*********-100 лв. за услугата сателитна
телевизия с аб.№201001860782; по сметка №*********-100 лв. за оборудване за услугата
сателитна телевизия аб.№201001860782, начислени 2 лв. обезщетение за обработка на
просрочени задължения на 23.03.20 г. Уточнява, че претендираните вноски за устройство на
изплащане се отнасят за устройство апарат Sam Galaxy S9 Plus Midnight плюс Миднайт,
закупени за изплащане за срок от 2 години на 24.04.2018 г., като вноските са за периода
16.01.2020 г. 15.03.2020 г.
С разпореждане №2452/24.11.2022 г. постановено по гр.д.№1623/22 г. ЛРС е
отхвърлил заявлението на „А 1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД , срещу длъжника „Интерхотели Велико
Търново“ЕООД-Ловеч за сумата 10 598,37 лв, от която 3 895,25 лв. електронни
2
съобщителни услуги, 167,96 лв. цена по договор за продажба на изплащане, 6 536,16 лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договорната връзка, ведно със законната лихва
върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането
и сторените разноски.
Настоящата въззивна инстанция приема, че РС-Ловеч правилно е отказал да издаде
заповед за изпълнение в полза на „А1 България“ ЕАД за претендираното вземане изцяло.
За да бъде уважено искането за издаване за на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на
изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, да не противоречи на закони или
добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
Р.България, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на
Р.България, съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК. В казуса се установява, че ЛРС е
оставил без движение заявлението, с даване на конкретни указания за отстраняването им, но
заявителят не е отстранил всички нередовности с уточнителната си молба. Така например не
е посочена датата, на която е сключен така нареченият „общ рамков договор“ №*********, а
става ясно, че това е станало, когато наименованието на заявителя е било „Мобилтел“ ЕАД,
т.е преди 18.05.2018 г. След това се посочва, че електронните съобщителни услуги са по
един и същи партиден номер, но от 31.07.2019 г. и за срок от 2 години, като се уточнява, че
договорът е едностранно прекратен на 6.08.2020 г., по вина на абоната и на основание чл.
54.12 от Общите условия, където е предвидено, че А1 има право да прекрати едностранно
индивидуалния договор на потребителя при забава на плащането на дължимите суми от
абоната, продължила повече от 124 дена. Претендират се и неустойки-единадесет месечни
абонаментни такси без ДДС за всеки мобилен номер/услуга и по 100 лв. неустойки , които
представляват цена на 3 устройства, предоставени за ползване на сателитна телевизия, но
невърнати след прекратяване на договора, но в заявлението се претендират само две
неустойки по 100 лв. Претендират се и вноски за закупено устройство без да е посочен
техният размер и по силата на кой договор е закупено. За тези претенции се посочва на кой
точно текст от кой договор или ОУ се дължат, за да може длъжникът да прецени дали да
подаде възражение при издаване на заповед за изпълнение. Посочва се, че операторът има
право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно
действащата ценова листа, но такава не е представена, нито е цитирана. Твърди се, че за
прекратяването не се изисква уведомяване на абоната, но не се посочва дали е уведомен или
не за предсрочното едностранно прекратяване на договора, което по своята същност е
разваляне.
Липсва в текста на договора между страните, а и в Общите условия, определяне
на начина на уведомяване на абоната при прекратяване на договора. Заявителят се е позовал
на едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги на дата
06.08.20 г. само по силата на чл.54 т.12 от ОУ. Съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД
договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно
съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Не са изпълнени указанията на
3
заповедния съд по чл. 129 от ГПК и жалбоподателят не е посочил кога и по какъв ред е
уведомил абоната за прекратяването на договорните отношения съгласно разпоредбата на
чл. 87,ал.1,изр. 2 от ЗЗД, тъй като се касае за писмен договор и изявлението за
прекратяването му следва да е в писмена форма, което да е достигнало до другата страна.
Съдът приема, че с оглед непосочване на данните относно връчване на съобщение до
абоната за предсрочното прекратяване на договора от заявителя при условията на чл. 411,
ал.2, т.1 от ГПК, жалбата е неоснователна.
При тези съображения подаденото заявление е останало нередовно и на основание
чл.411 ал.2 т.1 от ГПК следва да бъде отхвърлено.
С оглед изложеното, разпореждането на Ловешки районен съд е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №2452/24.11.22 г. постановено по
ч.гр.д.№1623/22 г. по описа на ЛРС.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4