Решение по дело №975/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………/               .06.2018г.,

гр.Варна

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в открито съдебно заседание проведено на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА                                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   Мариана ХРИСТОВА

                                                                                  Наталия НЕДЕЛЧЕВА

при секретаря Галина СЛАВОВА,

като разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА,

в. гр. дело №975/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба на И.Т.П., ЕГН **********, П.А.П., ЕГН **********, К.Т.П., ЕГН **********, Щ.Т.П., ЕГН ********** и Х.Т.Н., ЕГН ********** срещу решение №771/26.02.2018 г., постановено по гр. дело №1836/2017г. по описа на ВРС, с което предявените от жалбоподателите срещу Община Аврен, активно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот № 016002 в землището на с. Бенковски с ЕКАТТЕ 03811, общ. Аврен, представляващ земеделска земя с площ от 670 кв.м., начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: шеста, находящ се в местността „До село", при граници и съседи на имота: имот № 016001 - нива - насл. на Н. Д. К.; имот № 000146 - жилищна територия; имот № - 016004 - нива - насл. на П. С. К., на основание наследствено правоприемство и изтекла в тяхна полза придобивна давност с начален момент 1968 г. до настоящия момент, са отхвърлени като неоснователни. Жалбоподателите считат решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано по следните съображения: на първо място твърдят, че е допуснато процесуално нарушение при разпределение на доказателствената тежест, тъй като съдът е приел за установени факти, за които не им е дал указания, че следва да ангажират  доказателства. На следващо място излагат, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Твърдят, че с факта на изключването на част от имота от регулация с плана от 1991 год., не се променя собствеността върху него, поради което липсва основание той да бъде включен в земите по чл. 19 ЗСПЗЗ, както и да бъде прието, че същият не е частна собственост, а е изключен от гражданския оборот. Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място, са станали държавна или кооперативна собственост при масовизацията, нито стават такива при промяна на регулационния план, респ. не придобиват статута на земеделски. Имайки предвид изложеното, както и факта, че първоинстанционният съд никъде в мотивите си не е обсъдил  НА за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство с № 43, том IV, дело № 3105 от 07.05.1992г., който не е оспорен от ответната страна, както и че е налице идентичност между имота, описан в него и АЧОС, жалбоподателите считат, че е налице нарушение на процесуалния закон и необоснованост на обжалваното решение, тъй като не са изследвани и обсъдени в пълен обем събраните по делото доказателства. Излагат, че по делото няма събрани никакви доказателства, че процесният имот някога е бил държавна или общинска собственост, за да се приеме, че е изключен от гражданския оборот. Дори в отговора на исковата молба ответникът не сочи такива, а твърди единствено, че имотът правилно е актуван и е преминал в собственост на Община Аврен на валидно правно основание, а именно чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ.  Имайки предвид изложеното, жалбоподателите считат, че в обжалваното решение неправилно е решен въпроса за статута на процесния имот и съответно за възможността той да бъде придобит. Излагат, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява безспорно и категорично, че процесният имот никога не е бил отнеман фактически, че е запазил статута си на частна собственост и е владян в реални граници, поради което съдебната практика, приема, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. По изложените съображения, жалбоподателите молят обжалваното решение да бъде отменено, а негово място да бъде постановено друго, с което предявеният положителен установителен иск бъде уважен като основателен и доказан. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

            Въззиваемата страна-Община Аврен, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Считат, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод за неоснователност на предявения от ищците иск. Излага, че първоинстанционният съд е разгледал всяка твърдяна от ищците теза за придобиване на собствеността им върху процесния имот, като е достигнал до правни изводи, кореспондиращи на установените факти по делото и съобразени с действащото законодателство. По изложените съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено, като им бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски. 

            Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от И.Т.П., ЕГН **********; П.А.П., ЕГН **********; К.Т.П., ЕГН **********; Щ.Т.П., ЕГН **********; Х.Т.Н., ЕГН ********** и Н.Н.М., ЕГН **********,*** за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на недвижим имот № 016002 в землището на с. Бенковски с ЕКАТТЕ 03811, общ. Аврен, представляващ земеделска земя с площ от 670 кв.м., начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: шеста, находящ се в местността „До село", при граници и съседи на имота: имот № 016001 - нива - насл. на Н. Д. К.; имот № 000146 - жилищна територия; имот № - 016004 - нива - насл. на П. С. К., на основание наследствено правоприемство и изтекла в тяхна полза придобивна давност с начален момент 1968 г. до настоящия момент. Ищците твърдят, че се легитимират като собственици на спорния недвижим имот, като правото на собственост върху същия са придобили на основание наследствено правоприемство и изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като от 1968г. до сега владеят имота необезпокоявано, присъединявайки и владението на своя наследодател Т. П.А.. Твърдят, че последният необезпокоявано обработвал мястото, считано от 1968г., като след неговата смърт това е продължило от наследниците му. Ищците твърдят, че ответната община съставила акт за частна общинска собственост № 3004 от 19.09.2016г., с посочено в него правно основание: Протокол №3/06.02.2009г. и Заповед № РД -09-38/09.02.2009г. на Директора на ОД „Земеделие" гр. Варна, чл. 2, ал.1, т.2 ЗОС, чл.25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Считат, че ответникът неправилно е приел, че имотът е такъв по чл. 19 ЗСПЗЗ. Твърдят, че имотът никога не е представлявал земеделска земя по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, доколкото не е влизал в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Владението върху него никога не е било отнемано, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Доколкото ответникът се легитимира формално като собственик на имота, то за ищците е налице правен интерес от превяване на положителен установителен иск за собственост. По изложените съображения, молят искът с правно осн. чл.124 ГПК, предявен срещу Община Аврен да бъде уважен като основателен и доказан.

            Ответната община в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска, като моли да бъде отхвърлен поради неоснователност. Твърди, че в нотариалния акт било отразено, че имотът - парцел I-357 по плана на с. Бенковски е включен в регулационния план със заповед № 169 от 14.VI.91год., т.е. на ищците било признато право на собственост само по отношение на имота, който попада в регулация. Излага се, че липсва идентичност между описаният в нот. акт имот и спорния. Тъй като ищците не са подавали заявление за възстановяване правата си върху земеделската земя в законоустановените срокове, като не са представили и документи, удостоверяващи правото им на собственост, то на основание чл. 32, ал. 5 ППЗСПЗЗ имотът е предоставен за стопанисване на общината. По силата на чл. 19 ЗСПЗЗ, общината стопанисвала и управлявала земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите ставали общинска собственост. С писмо с изх. № 0680-853/06.03.09 г. на Директора на ОД „Земеделие" - Варна, ответникът бил уведомен, че със Заповед № РД 09-38/09.02.2009 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - гр. Варна е одобрено Протоколно решение № 3/06.02.2009 г., изготвено и подписано от комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД 09-253/01.12.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - гр. Варна, с което са определени имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ за землищата, намиращи се на територията на община Аврен, обл. Варна. На 28.12.2009 г., Общинска служба по земеделие - с. Аврен предала на Община Аврен земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, определени с Протоколно решение № 3/06.02.2009 г., за което бил съставен и подписан от двете страни приемо-предавателен протокол. Издаденият Акт за частна общинска собственост представлявал официален свидетелстващ документ с обвързваща доказателствена сила, че придобивното основание по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ е осъществено. По изложените съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

            Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на  страните по делото, след преценка на събраните по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетия по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство №43, том IV, дело №3105/92г. от 07.05.1992г. се установява, че въз основа на обстоятелствена проверка е призната собствеността на: Йорданка П. Атанасова, И.Т.П., К.Т.П., Х.Т.Н., н-ци на Т. П.А., на следния недвижим имот: дворно място от 2000 кв.м., парцел I-337, в които са включени 1200кв.м на кв.36 по плана с. Бенковски, заедно с построената в това дворно място паянтова жилищна сграда, стопански постройки и насаждения при граници: от две страни улици, П. С. и В. Д., на основание давност и наследство.

Представен е и НА за поправка на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство №143, том V, рег.№6036, дело №943 от 15.12.2003 г. на Нотариус Росица Табакова, с който се изменя номера на парцела: от парцел „I-337" да се чете „I-357".

От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №108, том I, peг. № 869, дело №58/2004 г. от 16.02.2004 г., се установява, че  К.Т.П., Й. П. А., И.Т.П. и Х.Т.Н. продават на В. И. Х. собствения си недвижим имот, представляващ дворно място от 1200кв.м, находящо се в село Бенковски, общ. Аврен, представляващо УПИ I-357, в кв.36 по плана на с. Бенковски, заедно с построената в същото място паянтова жилищна сграда, стопански постройки, подобренията и трайните насаждения при граници на имота: улица, улица, УПИ II-358.

Представено е Удостоверение за наследници изх.№13393/14.12.2016г., от което е видно, че Т. П.А. е оставил наследници – Й. П. А. – съпруга; К.Т.П. – син; И.Т.П. и Х.Т.Н. – дъщери.

От приетия по делото Акт за Частна общинска собственост №3004/19.09.2016 г., вписан в Служба по вписвания гр.Варна, вх.рег.№23670/20.09.2016 г., акт 53, LXІІІ, дело №13292/16, дв.вх.р.23482, се установява, че на основание Протокол №3/06.02.2009г. и Заповед №РД-09-38/09.02.2009г. на директора на ОД „Земеделие", гр. Варна, чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ, Община Аврен е актувала имот - земеделска земя с площ от 670 дка, с начин на трайно ползване-нива и категория на земята-шеста, имот №016002 / по КВС/ в м."До село", ЕКАТТЕ-03811, при граници: имот №016001-нива; имот №000146-жил.територия; имот №016004-нива.

            Видно от Скица №К02375/17.09.2016г. на имот №016002 в землището на с. Бенковски, представляващ земеделска земя, с площ 670 кв.м., индивидуализиран с №016002, при граници на имота: имот №016001 - нива; имот №000146 - жилищна територия, имот №016004 - нива; находящ се в с. Бенковски, община Аврен, област Варна, същият е по картата на възстановимата собственост /КВС/ на землището на с.Бенковски, община Аврен, област Варна

С Писмо-отговор, изх.№79/07.03.2017 г., Общинска служба по Земеделие – Аврен, уведомява, че в землището на с. Бенковски, общ. Аврен няма изработена и одобрена кадастрална карта.

            Представена е Заповед №169/14.06.1991г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет за одобряване на общия застроителен и регулационен план на село Бенковски

С Приемо-предавателен протокол от 28.12.2009г, Общинска служба по Земеделие – Аврен предава на общ. Аврен земите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ.

Със Заповед №РД 09-38/09.02.2009г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - Варна е одобрено протоколно решение № 3/06.02.2009г, изготвено и подписано от комисията по чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ, с което са определени имотите по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ в землища на общ. Аврен.

С Протоколно решение №3/06.02.2009 г., са определени имотите по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ обн. ДВ 13/2007г.

От заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з., проведено на 26.01.2018г., кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесният имот №016002 по КВС на землището на с.Бенковски, община Аврен, представлява югозападната част на имот №357 по план на с.Бенковски, а в останалата си част -североизточната, от имота е формиран парцел/УПИ 1-357 в кв.36 по регулационния план на с.Бенковски, одобрен със заповед №169/14.06.1991г. Имот №357 по КП на с.Бенковски е с площ от 2037кв.м /графически изчислена след сканиране и векторизиране на плана/, а парцел - УПИ 1-357, кв.36 е с площ от 1250кв.м. Имот №016002 по КВС се препокрива с част от имот №357 по КП на с.Бенковски. След извършено изследване на представените нотариални актове /НА №43/1992г./НА №143/2003г. за поправка на нот.акт/ и НА №108/2004г./, както и плановете за процесната територия на с.Бенковски, вещото лице дава заключение, че има частична идентичност с описания имот и съвпадение с УПИ. В НА №43/1992г. е описан имот №357 с площ от 2000кв.м и включената част от имота в регулационния план на с.Бенковски /парцел 1-357 в кв.36/ с площ от 1200кв.м, от който с НА №108/2004г. е извършена продажба на В. Х., при същата площ, номер по регулационен план /УПИ 1-351 в кв.36/ и граници. Видно от представената комбинирана скица към СТЕ имот №016002 /отразен в скицата с виолетов цвят/ попада в имот пл.№357 по плана на с.Бенковски /по заповед №169/1991г./, но е извън регулационните граници на населеното място, и попада в територията на възстановимата собственост в землището на с. Бенковски. В о.с.з. в.л. посочва, че процесният имот с площ 670 кв.м., е изключен от имот 357 по КП на с. Бенковски с влизане в сила на регулационния план  със Заповед №169/1991г. и тази част остава извън регулационните граници на населеното място.

 В о.с.з., проведено на 14.07.2017г., са разпитани водените от ищците свидетели.

Св. И. С. излага, че познава И.П., К.П., Х.Н. и техните съпрузи от 1994 г., когато си купила имот в Бенковски. Познавала и Й. Имотът им бил през едно място от този на свидетелката. Всяка седмица идвали да работят мястото. Майка им живеела там. Имало постройки и фургон. Й. имала къща там, но я продали с дворното място. Имотът им граничи с този на новия собственик – В. В него има лози и градина със зеленчуци. Ограден е с телена мрежа. Никой не е предявявал претенции към този имот. От 1994 г. до сега само те стопанисват имота.

Св. Е. М. познава И., К., Х. и техните съпрузи. Съседи са в Бенковски от 1976г., когато баща им Т. купил имота през 1976 г. От 1976г. само те стопанисват имота. В него има лози, овощни дръвчета, зеленчуци. Към настоящия момент едната част от имота е продадена. Другата част се ползва от ищците.

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            При предявен положителен установителен иск по чл. 124 ГПК, в тежест на ищеца е да установи по пътя на пълното и главно доказване правото си на собственост по отношение на процесния имот на твърдяното от него придобивно основание.

            Ищците твърдят, че са собственици на имот №016002, находящ се в землището на с. Бенковски, представляващ земеделска земя с площ 670 кв.м., част от дворно място от 2000 кв.м. от парцел I-357, на осн. давностно владение и наследство, и за което обстоятелство са се снабдили с КНА са собственост № 43 от 07.05.1992г.

            Ответникът от своя страна се легитимира като собственик на процесния имот с АЧОС, съставен на 19.09.2016г, с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС и чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ. В практиката няма спор, че актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивно действие.

            Искът е допустим, тъй като за ищците, които владеят имота е налице правен интерес да установят принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот, за който, от своя страна ответната община е съставила АЧОС.

            Доколкото актовете за общинска собственост нямат право- пораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост, то настоящият състав намира, че тяхната правна природа е сходна с тази на констативните нотариални актове, като съобразно приетото в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №11/2012 от 21 март 2013 г. оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.

            Доколкото обаче в случая и ищците се легитимират като собственици с КНА, то  всяка от страните следва да установи принадлежността на правото на собственост на твърдяното от нея придобивно основание.

            От заключението на в.л., което съдът кредитира като обективно, се установява, че процесният имот №016002 по КВС се препокрива с част от имот №357 по КП на с.Бенковски.

            В НА №43/1992г. ищците са признати за собственици на дворно място с площ 2000 кв.м. на парцел I-357. В КНА изрично е посочено, че имотът е включен в регулационния план със заповед №169/14.06.1991г.

            С НА №108/16.02.2004г., ищците продават на В. Х. дворно място с площ 1200 кв.м., представляващо УПИ I-357.

            На 19.09.2016г., Община Аврен съставя АЧОС за имот №016002, представляващ земеделска земя с площ 670 кв.м.

            От заключението и скицата към него /стр. 121 от първ. дело/ се установява, че по КП на с. Бенковски, процесният имот е бил част от  имот 357, до 1991г., когато е влязъл в сила регулационен план на селото, одобрен със Заповед №169/14.06.1991г.

            В.л. посочва, че след влизане в сила на регулационния план, извън регулационната граница на селото остават 670 кв.м., които са обособени в имот 2, който попада в картата на възстановимата собственост.

Предвид така установеното от фактическа страна, се налага изводът, че процесният имот има статут на земеделска земя, съобразно легалното определение дадено в чл.2, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, поради което намират приложение разпоредбите на ЗСПЗЗ.

            Доколкото ищците твърдят, че са придобили имота чрез давностно владение, упражнявано от 1968г. до датата на предявяване на иска, то и в тяхна тежест е да установят както периода на твърдяното владение, така и липсата на пречки за придобиването му по давност, т.е., че имотът е бил част от гражданския оборот и давност по отношение на същия е могла да тече предвид противопоставеното от ответника основание и направените възражения в тази насока.

            По делото липсват писмени и гласни доказателства по отношение на процесния имот да е имало реституционни претенции, следователно и същият не е бил засегнат от реституционни решения, нито е бил изкупен по реда на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ от ползватели, на които са били предоставени за ползване, нито е имал характеристиките на държавен имот. От писмени доказателства – ДВ, бр. 34/13.04.1999 г. и ДВ, брой 46 от 18.05.1999г., се установява, че са издадени съобщения на осн. чл.25 ал.1 ППЗСПЗЗ относно възстановяване собственост в землището на с. Бенковски и изработените планове за земеразделяне, както и съобщения по чл.32, ал.1 и чл. 33 ППЗСПЗЗ, чл.25, ал.5 ППЗСПЗЗ за започване въвод във владение съгласно влязъл в сила план за земеразделяне и одобряване коригиран план за земеразделяне.

            Ищците не твърдят, нито установяват техният наследодател да е разполагал с титул за собственост или основание, на което да притежава имота към 1968г., или такова въз основа на което са започнали осъществяването на фактическо владение спрямо него. От съществено значение в случая е установяването на характера на собствеността на тази земя към 1968г.  Чл. 6 ЗС в първата му редакция изв. бр. 92/16.11.1951г., а и в тази от 1991г. /ДВ бр. 77/17.09.1991г./  предвижда, че държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Липсват доказателства имотът да е бил собственост на наследодателя на  ищците към 1968г. Съобразно Конституцията от 1947г., имотите са били изключителна държавна собственост, изключени изцяло от гражданския оборот; държавни земи, които са били предоставяни за управление на държавни предприятия, учреждения, ТКЗС, обществени организации, частни лица; и земи собственост на кооперациите или на частните физически или юридически лица. Ето защо, съдът намира, че доколкото с приемане на Конституцията от 1947г. и ЗС от 1951г. е въведена забрана за придобиване по давност на държавни имоти, осъществяваното от наследодателите владение от 1968г. до 1990г. не може да доведе до придобиване на имотите по давност. Същото важи и за владението осъществявано след тази дата, тъй като по силата на чл.86 ЗС/приет ДВ бр.92/16.11.1951г. и отм. ДВ бр.31/17.04.1990г./, не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. В периода 1990г. до 1996г. е била в сила забраната на чл.86 ЗС /доп. ДВ бр.33/1996г. в сила от 01.06.1996г./, а с пар.1 от ЗД на ЗС е спряна давността за придобиване на държавни и общински имоти до 31.12.2017г. Ето защо, на така заявеното придобивно основание, ищците не могат да се легитимират като собственици на процесния имот, тъй като давност в тяхна полза не е могла да тече.

            Следва да се отбележи, че съобразно константната съдебна практика, ако по време на действието на предходните и настоящия кадастрални и регулационни планове даден имот се е водил безстопанствен, същият би могъл да се придобие от държавата на основание чл. 6, пр. 2 ЗС /ДВ, бр. 92/51 г./, като в хода на производството следва да се установи дали имотът е с неустановен собственик. Ищците- чиято е доказателствената тежест да установят всички релевантни по отношение на тяхната собственост факти- не са ангажирали доказателства, че по разписните листи по някой от тези планове имотът е бил записан на името на техния наследодател, или на друго физическо лице.

            От друга страна, приема се, също, че за да се ползва с придадената му от закона материална доказателствена сила, актът за общинска собственост, освен описание на имота и местонахождението му, следва да съдържа посочване и на фактическото и правно основание, по силата на което имотът е станал общински. В приетия до делото АЧОС №3004/19.09.2016г. е посочено правното основание, а именно Протокол №3/06.02.2009г. и Заповед №РД -09-38/09.02.2009г./ приложени по делото/ и на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОбС и чл.25 ЗСПЗЗ. По делото се установиха предпоставките по чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ, според която разпоредба земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове. Жалбоподателите не са представили никакви доказателства и в тази насока.

            По изложените съображения, предявеният положителен установителен иск за приемане за установено, че ищците са собственици на процесните имоти, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

            Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна. С оглед съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

            Предвид неоснователността на въззивната жалба, съдът намира, че въззиваемата страна има право да ѝ бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 100.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредбата за заплащането на ПП.

                        Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №771/26.02.2018г., постановено по гр. дело №1836/2017г. по описа на ВРС, 39-ти състав.

ОСЪЖДА И.Т.П., ЕГН **********; П.А.П., ЕГН **********; К.Т.П., ЕГН **********; Щ.Т.П., ЕГН **********; Х.Т.Н., ЕГН ********** и Н.Н.М., ЕГН ********** *** сума от 100.00 лв./сто/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3  вр. ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП.

Решението подлежи на обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, на осн. чл. 280, ал.2, т. 1 ГПК.

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                  

                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                           2.