№ 768
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Н. Ст. Метанов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20221001000664 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца – „МТК гроуп“ ООД, чрез адв. Н. срещу решение
№ 574 от 16.05.2022г., по т.д. № 20211100901198 по описа на СГС за 2021г., т.о., VІ-18
състав, в частта, с която са отхвърлени исковете срещу ответника - Столична Община, за
сумата над 46 130,78 лева до 92 261,56 лева, представляваща дължима главница за
индексирано възнаграждение за месец октомври 2018г., по чл. 5, ал. 4, т. 2 от договор за
извършване на обществен превоз № СОА16–ДГ56-1196/02.12.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.06.2021г. до окончателното й изплащане, както и за
сумата над 12 263,10 лв. до 24 526,20 лв. за периода от 15.11.2018г. до 29.06.2021г.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху присъдената главница и е
осъден да заплати на ответника сумата от 325 лева разноски за първоинстанционното
производство.
Въззивникът/ищецът – „МТК гроуп“ ООД счита, че в обжалваната от него част решението е
неправилно, поради противоречие с материалния закон – неприлагане на чл. 20 от ЗЗД вр. с
чл. 5, ал. 4, т. 2 и т. 3 от процесния договор при неговото тълкуване. Твърди, че
единственият мотив на СГС да отхвърли частично предявените искове е, че изпратената
покана до ответника за преговори на 28.09.2017г., не можела да послужи за основание за
присъждане на възнаграждение в по-голям размер от 2,5%, тъй като цените на ГСМ са се
повишили само с 20 %. Счита, че връчването на препис от настоящата искова молба, за
1
заплащане на допълнително възнаграждение замествала тази покана. При тези факти
първоинстанционният съд е следвало да приложи нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и да
приеме, че процедурата по договора е осъществена и са налице основанията за индексация
на възнаграждението на ищеца с два пъти по 2.5% или общо с 5 %. Моли въззивния съд да
отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият по жалбата на ищеца/ответникът – Столична Община е подал в срок отговор
на въззивната жалба, чрез юр. М.. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на
въззивника, които ще бъдат разгледани при съответното им обсъждане в мотивите на
решението. Счита въззивната жалба за неоснователна, а решението за правилно и
законосъобразно и моли да се потвърди в обжалваната от ищеца част. Претендира разноски
за въззивното производство.
Подадена е въззивна жалба и от ответника - Столична Община, чрез юр. М. срещу решение
№ 574 от 16.05.2022г., по т.д. № 20211100901198 по описа на СГС за 2021г., VІ-18 състав, в
частта, с която е осъден да заплати на ищеца - „МТК гроуп“ ООД, сумата от 46 130,78 лева,
представляваща дължима главница за индексирано възнаграждение за месец октомври
2018г., по чл. 5, ал. 4, т. 2 от договор за извършване на обществен превоз № СОА16–ДГ56-
1196/02.12.2016г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от
29.06.2021г. до окончателното й изплащане и сумата от 12 263,10 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху гореприсъдената главница и за периода от
15.11.2018г. до 29.06.2021г. и е осъден да заплати на ищеца сумата от 4 381,27 лева разноски
за първоинстанционното производство.
Въззивникът/ответникът – Столична Община счита, че в обжалваната от него част
решението е неправилно и необосновано, постановено при допуснати процесуални
нарушения. Твърди, че в настоящия случай се касаело за сключване на договор след дадено
съгласие от Общинския съвет, поради което водещ бил общественият интерес, а не
търговският интерес на изпълнителя. На следващо място твърди, че в договора са
предвидили способи за промяна на предварително определената цена, при ясно уредени
условия и обстоятелства за това. Твърди, че необходимото условие за влизане в действие на
хипотезата уредена в чл. 5, ал. 4, т. 2 от процесния договор, е наличието на проведени
преговори за промяна на договорената цена, при които не е постигнато съгласие по
отправено от изпълнителя предложение. Счита, че първоинстанционният съд е извършил
неправилно, дори превратно тълкуване на горецитираната клауза от договора, като й е
предал различен смисъл. В случая претенцията на ищеца се отнасяла за период, в който
нямало отправено искане за преговори и искът бил неоснователен само на това основание.
На следващо място твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на
ответника, че изпълнителят не може да се позовава едновременно на двете хипотези по чл.
5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от процесния договор. Счита, че позоваването на едната хипотеза,
автоматично изчерпвала възможностите за позоваването и на другата хипотеза, особено
когато претенциите на изпълнителя касаят припокриващи се периоди. Твърди, че ищецът се
2
е възползвал от предвидения в договора механизъм за компенсация и му е изплатена
индексация на възнаграждението с размера на инфлацията, за периода от сключването на
договора до края на 2021г. Твърди, че СГС неправилно е разгледал единствено въпроса за
увеличението на цената на природния газ, но липсвала обосновка за цената на смазочните
материали. Счита, че предоставените статистически данни с писмо с рег. № УП-
1210/02.04.2021г. от НСИ, не можело да послужат като критерии и релевантни данни за
промяна на цената по договора за превоз. Твърди, че предвиденото в чл. 5, ал. 4, т. 2 от
договора обективно условие по данни от НСИ с 20% от една страна не е достатъчно, за да се
приеме за осъществена първата кумулативна предпоставка, а от друга страна – това
увеличение на цената само на горивата е настъпило едва към 31.06.2018г. След като се
прибавели 37 дена за провеждане на преговори за изменение на възнаграждението,
съгласието за това можело да бъде постигнато в по-късен момент, който обаче излизал извън
процесния месец. На следващо място твърди, че периодът юли-декември 2016г., към който
се съпоставяла цената, се обхващал период, в който процесният договор не бил сключен и
не е извършван превоз в изпълнение на същия. Твърди, че най-ранната възможна дата за
промяна на цената била 26.07.2017г., на която е въведена в експлоатация първата линия. На
следващо място твърди, че нямало промяна в цената спрямо датата, на която ищецът
започнал да осъществява превоза и спрямо цените, по които е купувал природен газ. Излага
доводи за неправилност на решението по иска за обезщетение за забавено плащане. Твърди,
че в договора не е посочен падеж за плащане на увеличената цена, в хипотезата на чл. 5, ал.
4, т. 2 от договора. Освен това, увеличение се дължало от датата на изменението и след
провеждане на преговори. Счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 84,
ал. 2 от ЗЗД, тъй като нямало определен ден за изпълнение и нямало отправена покана, а
поканата от 28.09.2017г. не се отнасяла за процесния месец. Освен това, издадените от
ищеца фактури са за уговорената в договора цена, а не за индексираната такава и нямало
забава за претендираното вземане. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият по жалбата на ответника/ищецът –„МТК гроуп“ ООД е подал в срок отговор
на въззивната жалба, чрез адв. Н. и представя писмена защита. Излага подробни доводи по
всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат разгледани при съответното им
обсъждане в мотивите на решението. Счита въззивната жалба за неоснователна, а решението
за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди в обжалваната от ответника част.
Претендира разноски за въззивното производство.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.
Софийският апелативен съд, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази
доводите в жалбите, приема за установено от фактическа страна, следното:
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и
страните не спорят, че между тях е възникнало валидно правоотношение по договор №
3
СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016г. Столична община е възложила на „МТК Гроуп“ ООД,
извършване на обществен превоз на пътниците по основни градски автобусни линии с № 12,
18, 20, 21,22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 за срок от 8 години, считано
от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия. В чл. 3, ал. 2 е уговорено, че
договорът влиза в сила от датата на представяне на оригинал на определението за
прекратяване на адм.д. № 11168/2021г. на АССГ. В чл. 5, ал. 1 е договорено, че за
извършения обществен превоз, Столична община заплаща на „МТК Гроуп“ ООД цена в
размер на 3 лв. на километър без ДДС на база действително изминат пробег. Това
възнаграждението е платимо на две вноски – 30 % авансово в срок до 15-то число на
текущия месец, а остатъка в срок до 14-то число на следващия месец въз основа на
действително извършения пробег. В чл. 5, ал. 4 страните са уговорили, че определената при
сключване договора цена на километър маршрутен пробег, се променя, когато: ал.1./ от
датата на сключване на договора се е натрупала инфлация, респективно дефлация в размер
на повече от 5 %, съгласно данните на НСИ, спрямо месеца на подписване на договора; ал.
2./ когато настъпи промяна в „цената на ГСМ“ с повече от 20 % съгласно данните на НСИ
спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор. При настъпване на това
условие страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване
промяна на възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5 % спрямо
уговорената в цена по договора. При непостигане на съгласие при преговорите, страните по
договора се споразумяват, че възнаграждението се променя с 2,5 %. и ал. 3/ при настъпване
на което и да е от условията, описани в предходните две точки всяка от страните има право
да направи на другата страна мотивирано предложение за преговори, които следва да
започнат в срок до 7 дни от датата на получаване на мотивираното писмено предложение и
да завършат в срок от 30 дни от датата, на която са започнали, като при непостигане на
съгласие в преговорите се прилагат последиците в т.1 и т.2. Видно от писмо вх. No
27495/17.11.2021г. от НСИ се установяват цените на природния газ и тяхното наблюдение, в
изпълнение на Регламент на ЕС 2016/1952г., което се отчита два пъти годишно на първо и
второ шестмесечие. С предложение от 28.09.2017г., „МТК Гроуп“ ООД е поискал от
Столична община промяна на цената по договора. Видно от представени справки за цената
на природния газ за 2016 г. и 2018 г., се установява, че цената е увеличена с повече от 5%.
„МТК Гроуп“ ООД е издал на Столична община фактура № 200/12.102018г. за авансова
заплащане на цената и фактура 202/13.11.2018г. за окончателно плащане за месец октомври
на 2018г.
Няма спор между страните, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за месец
октомври 2018 г. и ответникът му е заплатил възнаграждение за извършения обществен
превоз на пътници по първоначално уговорената цена от 3.60 лв. с включен ДДС.
Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице П. Д., изготвило
съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните. Вещото лице е изчислило,
че за второто шестмесечие на 2018г. цената на природния газ е по-голяма от тази за второто
шестмесечие на 2016г. и е констатирало увеличение над 50 %. Според данните на НСИ
4
увеличението на цената на природния газ през м. 10.2018г. е с 50,47% по-висока в сравнение
с цената през м. 12.2016г., а през м. 10.2018г. е с 14,51% по-висока в сравнение с цената през
м. 07.2017г. Цените, по които ищецът е купувал природен газ през 10.2018г. е с 40,52% по-
висока в сравнение с цената през м. 12.2016г. и е с 24,15% по-висока в сравнение с цената
през м. 07.2017г. Според вещото лице данните на НСИ са шестмесечни, поради което
повишената цена е влязла в сила още от м. 07.2018г., така че м. 10.2018г. е включен в
периода с по-висока цена. Според вещото лице, и при двата начина на изчисление (по данни
на НСИ и по реални покупни цени), цената на природния газ през м. 10.2018г. е по-висока с
над 40% от цената през м. 12.2016г. Вещото лице е изчислило, че размерът на
допълнителното възнаграждение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е 46 130,78 лв., а
размерът на лихвата за забава върху тази главница и за периода от
15.11.2018г. до 28.06.2021г. е 12 263,10 лв.
Във въззивното производство са приети представените от ищеца с въззивната жалба писмо
изх. № 274/26.05.2022г. и писмо изх. № СОА 22-ТД26-7061/27.05.2022г., с които е отправил
предложения до ответника за провеждане на нови преговори за увеличение на
възнаграждението с максимум 5 % за всеки 20 % изменение в цените на горивото, т.е. общо
10 %.
Във въззивното производство е прието, сключено между страните по делото допълнително
споразумение от 22.08.2022г. с което е изменен чл. 5, ал. 1 от договора, считано от
21.08.2022г. и отменено действието на чл. 5, ал. 4 от договора, считано от 01.08.2022г. и се
приемат нови алинеи 5 и 6. Приет е и доклад на СОС с вх. рег. № СОА22-ВК66-
8066/18.07.2022г., с който е направен анализ по даване на съгласие за сключване на
споразумение по всички висящи между страните 19 дела, относно процесния договор №
СОА16-ДГ56- 1196/02.12.2016г.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното:
1. По въззивната жалба на ответника:
Предмет на правния спор във въззивното производство е действителността, тълкуването и
прилагането на чл. 5, ал. 4, т. 1, 2, и 3 от процесния договор, уреждащи хипотези за
увеличаване цената на извършения транспорт за месец октомври 2018г.
Според настоящия съдебен състав, волята на страните в чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 е ясно и
недвусмислено изразена, поради което няма нужда от тълкуване. Страните са уговорили
способи за индексация на предварително определената цена, при ясно уредени условия и
при настъпване на конкретни обективни обстоятелства за това. В т. 1 и т. 2 са уредени две
самостоятелни хипотези за увеличение на първоначално уговорената цена по договора за
превоз, при настъпването на всяко едно от уговорените за това основания, цената по
договора се променя. Основанието за увеличение на възнаграждението за превоз по т.1,
урежда правото на ищеца да иска увеличаване на цената за превоз при инфлация, на което
съответства правото на ответника да иска нейното намаляване при дефлация. Основанието
5
за увеличение на възнаграждението за превоз по т. 2, урежда правото на ищеца да иска
увеличение на цената по договора при повишаване с повече от 20% на пазарната цена на
използваното гориво и смазочни материали/ГСМ/.
По същите съображения са неоснователни и твърденията на ответника, че това били две
отделни и взаимно изключващи се основания, поради което ищецът не можел да претендира
увеличение на договорената цена за превоз и в двете хипотези.
Ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване, че цената на природния газ е
повишена с повече от 20 % съгласно данните на НСИ, поради което е настъпило
уговореното в чл. 5, ал. 4, т. 2 условие за увеличаване на цената на извършените
транспортни услуги за месец Октомври на 2018г. Не е необходимо това увеличаване да
настъпва кумулативно и едновременно за ГСМ, както за горивата, така и за смазочните
материали, както неоснователно счита ответникът. Ищецът е отправил покана за преговори,
но няма постигнато съгласие между страните, поради което цената следва да се промени
с 2,5%.
Неоснователно е твърдението на ответника, че необходимото условие за влизане в действие
на хипотезата уредена в чл. 5, ал. 4, т. 2 от процесния договор, е наличието на проведени
преговори за промяна на договорената цена, при които не е постигнато съгласие по
отправено от изпълнителя предложение. Страните ясно са уговорили, че увеличението на
възнаграждението с 2,5% се променя и при непостигане на съгласие, поради което не е
обусловено от воденето на преговори, още по-малко от техния положителен резултат, както
неоснователно счита процесуалният представител на ответника. Допълнителен аргумент в
подкрепа на този извод е и уговорката в чл. 5, ал. 4, т. 3, изр. второ, че при настъпване на
което и да е от условията по предходните две точки и непостигане на съгласие в
преговорите, настъпвали последиците на т. 1 и т. 2.
Неоснователно е твърдението на ответника, че в случая претенцията на ищеца се отнасяла за
период, в който нямало отправено искане за преговори и искът бил неоснователен само на
това основание. Ищецът е поканил ответника за преговори на 28.09.2017г. и на 10.01.2018г.,
за което няма данни да са се осъществили, което обезмисля изпращането на покани за всеки
следващ месец и за всеки отделен период.
Неоснователно е твърдението на ответника, че СГС неправилно е разгледал единствено
въпроса за увеличението на цената на природния газ, но липсвала обосновка за цената на
смазочните материали. Ищецът не претендира увеличение на възнаграждението поради
увеличение на цената на смазочните материали, поради което е излишно да се изследва този
факт.
Ирелевантни за това производство са сключените между страните споразумения и
заплащане на увеличената цена за превоз, на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от договора.
Ирелевантно за това производство е и обстоятелството, че се касаело за сключване на
договор след дадено съгласие от Общинския съвет, поради което водещ бил общественият
интерес, а не търговският интерес на изпълнителя. Липсват законови разпоредби, които да
6
уреждат или въвеждат някакви правни последици от установяването на такъв интерес,
поради което е безпредметно да се обсъждат.
Предвид основателността на иска за главница до размера от 46 130,78 лева, основателен е и
акцесорният иск за обезщетение за забавено изпълнение, в установения от вещото лице
размер от 12 263,10 лв. и за периода от 15.11.2018г. до 29.06.2021г.,
Неоснователно е твърдението на ответника, че в договора не е посочен падеж за плащане на
увеличената цена, в хипотезата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, което се дължало от датата на
изменението и след провеждане на преговори, както и че приложение следвало да намери
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
Законосъобразни и правилни са изводите на СГС, че при парично задължение, което
включва главница и дължим ДДС, лихвата се начислява върху пълната дължима като
увеличен размер на възнаграждението сума. Падежът на задължението за изплащане на
възнаграждение за месец октомври 2018г. е до14-ия ден на следващия месец, поради което
ответникът е в забава от 15.11.2018г.
Неоснователно е твърдението на ответника, че издадените от ищеца фактури са за цената,
уговорена в договора, а не за индексираната такава и нямало забава за претендираното
вземане, както и че неправилно се претендира лихва за забава и върху ДДС. При издадена
фактура за възнаграждение, което впоследствие се индексира със задна дата, се извършва
корекционна процедура по неговото начисляване и внасяне от датата на неговата
изискуемост, включително и за дължимата законна лихва.
Предвид основателността на иска за главница до размера от 46 130,78 лева, основателен е и
акцесорният иск за обезщетение за забавено изпълнение върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й заплащане.
2. По въззивната жалба на ищеца:
Неоснователно е твърдението на ищеца, че при всяко увеличение на цената на природния
газ с 20 %, автоматично следвала индексация от 2,5 %. Както вече беше посочено, волята на
страните в чл. 5, ал. 4, т. 2 е ясно и недвусмислено изразена, поради което не се нуждае от
тълкуване. Уговорката в т. 2 касае промяна на цената с повече от 20 % и при непостигане на
съгласие увеличение, но само с 2,5%. Необосновано разширително е тълкуването от ищеца
на горецитираната клауза от договора, тъй като извън уговорената от страните възможност
за увеличение с 2,5% и 5 %, липсват други хипотези.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че в представения доклад на работната група се
съдържало признание на факт, че всеки 20 % увеличение на цената на природния газ,
предпоставяли увеличение с 2,5 % на цената. Факт с правно значение са клаузите от
договора, поради което изразеното становище за тяхното правопораждащото действие и
техните последици, не са отделен факт, както неправилно счита ищеца.
Не са предмет на това производство логическите разсъждения относно други вероятни
хипотези на отношения между страните по договора, при увеличение цената на природния
газ с 40%, 100% или повече процента, които не са изрично договорени и евентуално биха
7
довели до неоснователно обогатяване на ответника, тъй като са предмет на други институти
на ТЗ, ЗОП или ЗЗД.
Ирелевантно за това производство е сключеното между страните споразумение от
22.08.2022г., в което ясно и изрично е посочено, че има действие занапред и не касае
процесния правен спор.
Предвид неоснователността на иска за главница за сумата над 46 130,78 лева до 92 261,56
лева, неоснователен е и акцесорният иск за обезщетение за забавено изпълнение върху тази
главница, за сумата над 12 263,10 лв. до 24 526,20 лева и за периода от 15.11.2018г. до
29.06.2021г.
Предвид неоснователността на иска за главница за сумата над 46 130,78 лева до 92 261,56
лева, неоснователен е и акцесорният иск за обезщетение за забавено изпълнение върху тази
главница, считано от предявяването на иска до окончателното й заплащане.
Предвид неоснователността на въззивните жалби и на двете страни, не им се следват
разноски във въззивното производство, сторени по собствените им жалби – държавна такса
и ½ от претендираното възнаграждение за процесуално представителство.
Страните имат право на разноски, сторени за защита срещу неоснователната въззивна жалба
на противната страна.
С оглед изхода на правния спор във въззивното производство, въззивникът/ищецът има
право на ½ от договореното и заплатено по банков път адв. възнаграждение в общ размер на
9 600 с ДДС. Ответникът дължи на ищеца разноски за въззивното производство в размер на
4 800 лева с включен ДДС.
С оглед изхода на правния спор във въззивното производство, въззивникът/ответникът има
право на юрисконсултско възнаграждение. Законодателят е предоставил на съда правото на
преценка, като е определил минимум от 100 лева и максимум от 360 лева, който може да се
увеличи от съда до 50 на сто, ако материалният интерес е над 10 000 лева, на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Въззивният съд определя максимален размер на
юрисконсултско възнаграждение от 540 лева. Ищецът дължи на ответника разноски за
въззивното производство в размер на 270 лева.
Ответникът дължи на ищеца при условията на компенсация сумата от 4 530 лева, която
следва да му се присъди.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради
което следва да се потвърди и въззивния съд препраща в останалата част към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 574 от 16.05.2022г., по т.д. № 20211100901198 по
описа на СГС за 2021г., VІ-18 състав.
ОСЪЖДА Столична Община да заплати на „МТК гроуп“ ООД, ЕИК *********, сумата от
4 530/четири хиляди петстотин и тридесет/ лева, представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните
и при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9