Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр. Враца, 28.04.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 06.04.2022 г. /шести април
две хиляди двадесет и втора/ година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря Маргаритка
Алипиева, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 22 по описа
на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 47 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) и Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за условията и
реда за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/24.02.2015 г.).
Образувано е по жалба на „А.А.9.“ ООД *** против
Уведомително писмо с изх. № 02-060-2600/6872 от 09.12.2021 г. на Зам.
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г.,
за кампания 2019 г.,
с което на оспорващото дружество е оторизирана сума в размер на 0 лева.
Твърди се, че УП е незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила и в несъответствие с
целта на закона, по съображения подробно изложени в жалбата и представената по
делото писмена защита. Иска се отмяната му и присъждане на направените разноски.
Ответникът - Заместник
изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител гл. ю. к. Л.Х.,
в представената по делото писмена защита оспорва жалбата, като неоснователна. Счита
оспорения акт за законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при
спазване на процедурата по издаване на акта и целта на закона. Поддържа за
доказани констатациите залегнали в Уведомителното писмо, с оглед доказателствата
по делото. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Ангажира
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
От страна на ответника е ангажирано подробно
становище – л. 37-39, че извършените оторизации са коректни и в съответствие с относимата
нормативна уредба.
Изпратено е заверено копие на административната преписка.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните и след служебна проверка,
съобразно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима. По
характера си УП на зам. Изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“
представлява административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Актът е връчен на адресата, чрез изтеглянето
му от Система за електронни услуги (СЕУ) на 04.01.2022 г. – л. 36 от делото. Жалбата е депозирана пред
административния съд на 14.01.2022 г., при спазване на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК, 14-дневен срок за
обжалване. Жалбата изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес
от търсената защита и е насочена срещу годен за съдебно оспорване
административен акт, с който се засягат
законни интереси на адресата му.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Оспореният акт е издаден от материално компетентен
орган – зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, при упражняване и в
рамките на надлежно делегираните му със Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” правомощия.
Жалбоподателят е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 640226 в
Интегрираната система за администриране и контрол. За кампания 2019 г. е подал общо
Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 06/180619/77430
на 08.05.2019 г., ведно с приложения /л. 60 и следващите от делото/, с което е заявил за
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания: Схема за единно плащане
на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда -
зелени директни плащания (ЗДП), Схема за преходна национална помощ за
земеделска земя на хектар (ПНДП) и Биологично земеделие (Мярка 11).
Ведно със заявлението
за подпомагане по различните схеми и мерки, с формуляра „Приложение за
кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ 2018“ е подадено Заявление за
плащане по мярката по направлението „Биологично растениевъдство“ (л. 91). В
табличен вид е посочена общата площ, заявена за подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“ 2019 – 62,53 ха, като в отделна таблица е визирано и контролиращото
лице за площите и дейността – „Б.С.“ ЕООД. Към заявлението е попълнена таблица
на използваните парцели 2018 (л. 61) с номера на БЗС от ИСАК и съответните на
тях номера на парцелите от ИСАК. Към заявлението са приложени карти на
заявените парцели, отпечатани от ДФЗ – РА. Видно от заявлението, „А.А.9.“ ООД е заявило за
подпомагане три парцела, с код на дейност БР 10 – за биологично растениевъдство
– за полски култури, вкл. фуражни – 43462-375-2-1; 43462-605-1-1 и
43462-605-2-4, с обща площ 30,67 ха и три парцела, с код на дейност БР 13 – за
биологично растениевъдство – за полски култури, вкл. фуражни – 43462-605-2-2;
43462-606-4-1 и 43462-606-5-1, с обща площ 31,86 ха.
На кандидата не е извършвана
проверка на място от страна на Дирекция „Технически инспекторат“ към ДФ „Земеделие“. Извършвани са административни
проверки.
Като доказателство по делото са
представени копия на доклади за извършена инспекция от 17.07.2019 г. и
16.10.2019 г. и доклад за несъответствие
от 17.07.2019 г. от „Б.С.“
ЕООД, видно от които, установеното на 17.07.2019 г. несъответствие – Годишната
производствена програма (ГПП) не е актуална, е отстранено в срок – на
26.07.2019 г.
При извършената
проверка на 16.10.2019 г. не са констатирани несъответствия, като в
инспекционния доклад е отразено, че дружеството-жалбоподател спазва
изискванията за биологично производство.
Установено е от контролиращото
лице за площите и дейността – „Б.С.“ ЕООД, че дейността на „А.А.9.“ ООД е в съответствие с изискванията на
Регламент (ЕО) 834/2007 и 889/2008 – л. 116 – 122 от делото.
С оспореното в настоящото производство УП на Зам. Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с изх. № 02-060-2600/6872 от 09.12.2021 г., кандидатът е уведомен за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на
заявените схеми и мерки, базирани на площ в подаденото заявление за кампания
2019 г.
Фактическите и правни
основания за издаване на акта, относно извършените намаления, съставляващи
мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в оспореното
уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици.
В уведомителното
писмо е посочено , че оторизираната сума е изчислена чрез Интегрираната система
за администриране и контрол (ИСАК), след извършени задължителни административни
и/или проверки на място. Тези данни са сравнени с наличната информация,
съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани по чл. 30 от ЗПЗП и
предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. При констатирано неспазване на
биологичните изисквания на Регламент №834/2007 и Регламент № 889/ 2008
установената сума се намалява 100%.
Установено е
неспазване на изискване по управление чрез административна проверка на въведени
от съответното контролиращо лице данни в системата за въвеждане на данни от
външни институции. Посочено е, че 2019 г. е четвърта година от поет ангажимент
по мярка 11 „Биологично земеделие“ направление „Биологично растениевъдство“. От
приложената таблица в колона 14 като санкция на субсидията е посочена сумата от
81,17 лева, за дейност с код БР 10 - намаление и санкция за наддеклариране. В
Колона 16, за дейност с код БР 10 е наложена санкция от 9876,24 лева и за
дейност с код БР 13 е наложена санкция в размер на 25236,27 лева, за неспазени
базови и изисквания по управление за направленията от Мярка 11 от Методиката за
намаляване и отказване на плащания от ПРСР 2014-2020 г., утвърдена със заповед
№ РД-09-144 от 23.02.2017 г. на МЗХ на основание чл. 13 от Наредба № 4/24.02.2015 г., изменена
със Заповед № РД 09-361 от 27.04.2020 г. – л. 48 и сл. от делото.
В буква „а“ - направление „Биологично
растениевъдство“, буква „Б“ „Изисквания за управление“ в Методиката се посочва,
че земеделските стопани се подпомагат само за извършването на дейности,
съгласно установените с Наредба № 4 от 25.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. изисквания за управление, които надхвърлят
съответните базови изисквания. Формираната сума на база общата избираема за
подпомагане площ умножена по ставката за конкретната дейност се намалява при
неспазване на изискванията за управление за съответната степен на неспазване,
както следва: 100 % за БЗС-то – при установени парцели, които не се контролират
от контролиращо лице; 100 % за направлението - при неспазване на изискванията
на Регламент №
834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти и за отмяна на Регламент 2092/91
и Регламент на
Комисията № 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни
правила за прилагането на Регламент
№ 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и
контрола, на целия блок на земеделското стопанство.
Съдът намира, че така
цитираните пояснения към колона 14 и 16 и извършените намаления не
представляват мотиви на административния орган. Същите представляват
възпроизвеждане и изброяване на множество правни основания, които могат да
послужат за намаление на субсидията по заявените схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., но не и конкретни такива. Те не
могат да бъдат възприети и като фактически основания на органа за постановените
намаления. В същия този смисъл е Решение № 2468/16.03.2022 г., постановено по
адм. дело № 11948/2021 г. на ВАС, Пето отделение.
Нито в оспореното писмо,
нито в документите, предхождащи издаването му се съдържа изложение на каквото и
да е съображение на административния орган, какво налага извършеното намаление,
по отношение на кои от имотите е налице несъответствие или др., както и кое от
посочените изисквания е относимо към всяко едно от намаленията.
Нормата на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите
и правни основания за издаването му.
Съобразно трайната съдебна
практика, основаваща се на постановките на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК, е допустимо мотивите
на административния акт да се обективират в друг документ, към който първият
препраща и който е поместен в административната преписка. Изразеното след
издаване на оспореният административен акт писмено становище от 20.01.2022 г.
(л. 37 и сл. от делото), изпратено заедно с жалбата и административната
преписка в съда, не може да санира допуснатото от административния орган
съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Мотивите на
административния акт представляват единство от фактическите и правни основания
за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере
волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
В уведомителното писмо няма конкретни мотиви
относно материалноправните основания за извършеното намаляване на финансовото
подпомагане. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че
са налице неспазени изискванията за управление за посочените в писмото шест парцела.
Не са посочени и конкретните изисквания за управление, които не са спазени от
кандидата. В разясненията дадени под таблицата на стр. 3 до стр. 6 от УП са
изброени всички възможни хипотези на несъответствие при наличието, на които се
издава процесния акт, но без да става ясно, коя от хипотезите е приложима в
случая. Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от
цитираната в акта Методика. Извършеното позоваване на Раздел V „Намаления при
неспазване на базови изисквания по управление за направленията от мярка 11 „БЗ“
от ПРСР 2014-2020 г.“, буква „а“ направление „Биологично растениевъдство“,
буква „Б“ „Изисквания за управление“ от Методиката не може да преодолее липсата
на фактически основания. В тази част от Методиката се съдържа посочване на
правилото, че земеделските стопани се подпомагат само за извършването на
дейност съгласно установените с Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане
на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014-2020 г. изисквания за управление, които надхвърлят съответните
базови изисквания, както и указание за начина на прилагане на намаляване на
финансовата помощ при неспазване на изискванията за управление, който е
обвързан със съответната степен на неспазване, а именно: 100% за БЗС-то при
установени парцели, които не се контролират от контролиращото лице и 100% за
направлението при неспазване на изискванията на Регламент (ЕО)
834/2007 на Съвета от 27.07.2007 г., относно биологичното производство и
етикирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент /ЕИО/
2092/91 и на Регламент
на Комисията (ЕО) 889/2008 от 05.09.2008 г. за определяне на подробни
правила за прилагане на Регламент
(ЕО) 834/2007 на Съвета, относно биологичното производство и етикирането на
биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и
контрола / ОВ, L 250 от 18 септември 2008 г. / на целия блок на земеделското
стопанство. Тоест няма как в цитираната част от Методиката да са посочени
конкретните изисквания за управление, които кандидатът не е спазил и заради
които му е отказано финансово подпомагане. Липсата на конкретизация кои от
изискванията на Регламент
(ЕО) 834/2007 и/или на Регламент
(ЕО) 889/2008 не са спазени, води до невъзможност адресатът на акта да разбере
защо му е наложено 100% намаление, съответно да организира защитата си в
пълнота. Въпросната неяснота относно неспазени изисквания от регламента
препятства и възможността да се провери представляват ли действително тези
изисквания такива по управление, както и по отношение на кои конкретно площи не
са спазени.
На следващо място не представлява изложение
на фактически мотиви по смисъла на закона и извършеното в акта бланкетно
посочване, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), след извършване на
задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от
ЗПЗП) на данните в подаденото заявление и тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл. 30 от
ЗПЗП, както и в предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
В цитираната Наредба са регламентирани различни изисквания спрямо кандидатите
за подпомагане по мярката, посочени са подпомаганите дейности, изброени са
условия, при които плащанията се отказват или намаляват. В тази връзка
административният орган е следвало да конкретизира кои условия за допустимост
за участие по мярката не са спазени от кандидата. Не би могло да се приеме и,
че мотивите към акта се съдържат в представената по делото административна
преписка, тъй като в преписката липсват документи с такова съдържание.
Съдът намира, че е
нарушено императивното изискване на закона административният акт да е
мотивиран. Налице е пълна липса на мотиви
в оспорения административен акт, която липса съставлява съществен порок
на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност.
На следващо място настоящият съдебен състав
намира, че е налице и материална незаконосъобразност на оспореният
административен акт.
Не е спорно между страните по делото, че земеделските площи с подаденото общо заявление за подпомагане за 2019
г. са включени в специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ по чл.
33а, ал. 1 от ЗПЗП за 2019 година.
Не се твърди регистриране извън сроковете за подаване на
заявление за подпомагане и извършване на промени в него, определени в наредбата
по чл. 32, ал. 5 от ЗПЗП, нито наличие на задължения на ползвателя на
земеделските земи по чл. 34, ал. 6, чл. 37в, ал. 7 за земите по чл. 37в, ал. 3,
т. 2 и по чл. 37ж, ал. 12 от ЗСПЗЗ.
От административния орган е прието, че
оспорващия не е спазил изисквания по управление по процесната мярка и за да
издаде акта същия се е позовал на Раздел V “Намаления при неспазване на базови
и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г.,
направление „Биологично растениевъдство“, точка „Б“ „Изисквания за управление“
от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "БЗ" от
ПРСР 2014 – 2020, издадена на основание чл. 13
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. на Министъра на земеделието и храните. В
чл. 13 от Наредба № 4 е предвидено, че когато при проверка на място или
административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни
семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение №
2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна
защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за
биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от
министъра на земеделието, храните и горите. Очевидно е, че според посочената
разпоредба, изискванията по управление, които следва да бъдат спазени за
заявените за подпомагане парцели, се съдържат в цитираните към наредбата
приложения и в самата наредба, като по отношение на посочените в Методиката
изисквания за управление, както бе указано по-горе не е достатъчно само
бланкетното им посочване. Отделно от изложеното следва да бъде отбелязано и
това, че е налице и противоречие между приетото основание за отказ от
административния орган в оспорения акт – неспазване на изискванията за
управление и отразеното в доклад за извършена инспекция от 17.07.2019 г. и доклад за несъответствие
от 17.07.2019 г. от „Б.С.“
ЕООД, съгласно които несъответствието е леко (само документално – ГПП не е
актуална), отстранено е в указания срок, несъответствието е закрито, поради
ефикасност на коригиращите действия – писмо изх. № 1694/02.12.2021 г.
Сертифициращата фирма е преиздала писмено доказателство по чл. 29, па. 1 от Регламент (ЕО)
834/2007, качено в Биорегистъра на МЗХГ.
Уведомителното писмо е издадено след
отстраняване на несъответствието и направените от „Б.С.“ ЕООД корекции, но без да
е съобразено с тях.
По изложените съображения съдът приема, че
обжалваното уведомително писмо е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид разпоредбата на чл.
173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния
орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на
съдебното решение указания по прилагането на закона.
При този изход на спора съдът намира за
основателно направеното от оспорващата искане за присъждане на разноските по
делото. Съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал акта. В случая установените разноски са в размер на 550,00 лева,
представляващи внесена държавна такса в размер на 50,00 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лева, определено от съда съобразно
разпоредбата на чл.
8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и предвид направеното възражение за
прекомерност от страна на процесуалния представител на ответника. По тези
съображения, ДФЗ като юридическо лице, в чиято структура е издателят на акта
следва да бъде осъден да заплати на оспорващото дружество направените по делото
разноски в общ размер на 550,00 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. №
02-060-2600/6872 от 09.12.2021 г. на Зам. Изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2019 г., с което на
оспорващия е оторизирана сума в размер на 0 лева.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново произнасяне,
съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на решението.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на
решението.
ОСЪЖДА
Държавен фонд “Земеделие”- Разплащателна агенция да заплати на „А.А.9.“ ООД *** сторените по делото разноски в размер на 550,00 /петстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Върховния административен съд на Република България.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК, препис от решението да се
изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: