Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе, 04.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на девети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …..………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 2275 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я.С.А., депозирана против наказателно постановление № 19-1085-001852/24.07.2019г., издадено от Началник група към Сектор „ПП“ при ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателката, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че административнонаказващият орган е издал акта си в нарушение на чл. 34 и сл. ЗАНН като АУАН е изготвен една година и три месеца по-късно, наказателното постановление е било изготвено една година и четири месеца по-късно, а е било връчено на наказаното лице една година и осем месеца по-късно и по този начин наказващият орган не се е съобразил с разпоредбите на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че жалбоподателката не е допуснала нарушение на ЗДвП и административнонаказващият орган няма годни доказателства за това си твърдение.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез упълномощения от нея защитник, поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения релевира доводи, че АУАН е от дата 14.03.2019г., за нарушение, което е извършено на 19.05.2018г., като самият АУАН е връчен на 13.06.2019г., а наказателното постановление е от дата 24.06.2019г., поради и което страната счита, че са минали три месеца от узнаването на нарушението и едва след една година е било изготвено наказателното постановление и по този начин са допуснати груби нарушения от страна на административнонаказващия орган по отношение на сроковете за узнаване на нарушението, за изготвянето на АУАН и на НП и връчването на същото.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител моли да бъде потвърдено оспореното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденото наказателно постановление, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 19.05.2018г., в 16,30 часа, в
град Русе, бул. „България“ до бензиностанция Лукойл, посока ГКПП Дунав мост, с автоматизирано техническо средство –
дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400 № 003059047В97, с
фиксиращо устройство за скорост, дата и час е било заснето МПС – лек автомобил
„Фиат Типо“, с рег. № Р 30 81 ВХ, собственост на жалбоподателката Я.С.А., което
моторно превозно средство при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за
движение в населено място е било установено да се движи със скорост 105 км/ч,
от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч.,
като е прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с
превишение от 51 км/ч.
След обработка на снимките за скорост от 19.05.2018г. е била изготвена
докладна записка рег. № 1085р-1877/22.02.2019г., (лист 8 от делото), с
приложена към същата снимка № 201805190167 до Началника на Сектор „ПП“ при
ОДМВР – Русе, във връзка с установеното превишение от лек автомобил с рег. № Р
30 81 ВХ от дата 19.05.2018г. Самата снимка е свалена и изготвена на
21.02.2019г., видно от същата (лист 16 от делото)
На 26.02.2019г. е била изпратена покана до жалбоподателката (лист 9 от
делото), в качеството и на собственик на лек автомобил Фиат Типо с рег. № Р 30
81 ВХ, за явяване в едноседмичен срок от получаване на същата в Сектор „ПП“, за
запознаване със снимков материал за констатирано нарушение на ЗДвП на превозно
средство с рег. № Р 30 81 ВХ, установено на 19.05.2018г., в 16,30 часа. Видно
от отразяването в представената по делото покана, същата била връчена на
жалбоподателката на 28.02.2019г.
Въз основа на установеното с техническото средство бил съставен АУАН № 19-1085-001852
(бл. № 238190) от 14.03.2019г. от служител на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе, срещу
жалбоподателката за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
На 18.03.2019г. така съставения АУАН бил изпратен на началника на 01 РУ
Руса за връчване на нарушителя. При проведени телефонни разговори с
жалбоподателката, същата отказала да се яви, аз да и бъде предявен съставеният
й АУАН.
Жалбоподателката била призована за предявяване на съставения АУАН, като
призовката била получена от нейната майка на 18.04.2019г., която приела същата
със задължение да я предаде на жалбоподателката.
Тъй като жалбоподателката не се явила, отново била призована по
телефона, но отново отказала да се яви, за да й бъде предявен АУАН.
На 13.06.2019г., така съставения АУАН бил предявен на нарушителката и
препис от същия и бил връчен лично, което обстоятелство последната удостоверила
с подписа си.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление №
19-1085-001852/24.07.2019г., издадено от Началник група към Сектор „ПП“ при
ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателката, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 700 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка, съдът
намира за безспорно установена и доказана, въз основа на извършената оценка на събраните
в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показания
на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител К.Н.Д. и
показанията на свидетеля В.Н.П.П., както и писмените и веществени доказателства
и доказателствени средства - АУАН № 19-1085-001852/14.03..2019 г. – заверено
копие; Докладна записка с рег. № 1085р-9228/30.10.2019 г. – заверено
копие; Докладна записка с рег. №
1085р-1877/22.02.2019 г. – заверено копие; Покана –заверено копие; Писмо с рег. № 1085-2620/05.04.2019 г. –
заверено копие; Призовка; Докладна
записка от 05.04.2019 г. – заверено копие; Справка – заверено копие; Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 09.10.4823 – заверено копие; Снимка – заверено копие; Протокол от проверка № 235 – ИСИ/05.12.2017
г. – заверено копие; Снимка – заверено
копие; Справка за нарушител/водач/, Заповед №812з-515/14.05.2018 г. – заверено
копие и Заповед № 812з-825/19.07.2019 г. – заверено копие.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата и поддържани в хода по същество доводи, касаещи допуснати нарушения при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Неоснователни са изложените твърдения, че АУАН е съставен след срока по чл. 34 ЗАНН.
Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, а
образуваното се прекратява, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението.
Видно от представеното по делото веществено доказателство – снимка от автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400, с фиксиращо устройство за скорост от дата 19.05.2018г. и час 16:30:54 същата е изготвена на 21.02.2019г. От представените писмените доказателства по делото административнонаказващият орган е бил уведомен с докладна записка за обработката на снимки за скорост от дата 19.05.2018г., във връзка със заснет автомобил рег. № Р 30 81 ВХ на дата 22.02.2019г. Най-ранния възможен момент, който може да се приеме, за начало на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е именно датата на създаване на снимката – 21.02.2019г., а самият собственик е бил установен непосредствено след това, като на същият е била изпратена покана да са яви за запознаване със снимковия материал и констатираното нарушение на дата 26.02.2019г. Самият АУАН е съставен на дата 14.03.2019г., т.е. по-малко от месец след установяване на нарушителя и по-малко от една година от извършване на самото нарушение, което е от дата 19.05.2018г.
Наказателното постановление е издадено на дата 24.07.2019г., т.е. по-малко от шест месеца от съставянето на акта за установяване на административно нарушение. С оглед всичко това следва да бъде направен единственият възможен извод, а именно че както АУАН, така и НП са съставени при стриктно спазване на процесуалните срокове по чл. 34 ЗАНН.
Самият акт, въпреки че е съставен в отстъствието на нарушителя, тъй като същият не се е явил, въпреки че е бил редовно поканен, впоследствие на 13.06.2019г. му е бил предявен за запознаване и на наказаното лице е бил връчен препис от същия, в съответствие с разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 ЗАНН като по този начин на нарушителя е била дадена възможност да се запознае със съдържанието на акта и да изложи своите възражения срещу него към момента на предявяването му, като по този начин му е предоставена възможност да се запознае с него и да реализира правото си на защита в този момент на производството и по никакъв начин не е било ограничено неговото право на защита.
Връчването на препис от НП представлява дейност на наказващият орган, осъществявана след налагане на административното наказание. В ЗАНН не е предвиден преклузивен или давностен срок за връчване на вече издадено НП. Връчването на НП има значение за възникване правото на наказаното лице да обжалва издаденото наказателно постановление, като по този начин да упражни правото си на защита срещу наказателното постановление, което свое право в случая жалбоподателката е упражнила.
В разпоредбата на чл. 82, ал. 1 ЗАНН законодателят е предвидил определени давностни срокове, но те са свързани единствено с изпълнение на наказанието и предпоставка за тяхното прилагане, съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН е влизането в сила на наказателното постановление.
Връчването на наказателното постановление в един по-късен момент след издаването му не води до незаконосъобразност на същото. В конкретния случай НП е издадено на 24.07.2019г., а е връчено на нарушителката на 05.11.2019г.
В този смисъл е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 07.07.2017г., постановено по КАНД № 106/2017г. и Решение от 20.03.2017г., постановено по КАНД № 44/2017г.
Към момента на предявяването на АУАН и връчването на препис от същия на наказаното лице, същото е изложило възражения за грубо отношение, за това че е получавала обаждания във връзка с производството по съставянето и връчването на акта, което кореспондира напълно с ангажираните по делото гласни и писмени доказателства. Не са направени възражения, които от своя страна да са налагали от страна на административнонаказващия орган да извършва допълнително разследване на спорните обстоятелства, каквото е изискването на чл. 52, ал. 4 ЗАНН.
По изложените мотиви съдът намира за неоснователни ангажираните с жалбата и изложени по реда на съдебните прения твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.
По същество на делото, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Законът не вменява задължения на административнонаказващия орган, той по собствена инициатива да издирва дали автомобила е бил предоставен от собственика си на друго лице и кое е то. Собственикът не е попълнил и представил декларация по чл. 188 ЗДвП и към момента на предявяването на АУАН жалбоподателката, в качеството си на собственик на автомобила не е посочила да е предоставила автомобила на друго лице, поради и което правилно и в съответствие с разпоредбите на закона е ангажирана именно нейната отговорност за това нарушение.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и гласните такива, съдът намира, че следва да бъде направен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателката е осъществила състава на вмененото й във вина административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като на 19.05.2018г., в 16,30 часа, в град Русе, бул. „България“ до бензиностанция Лукойл, посока ГКПП Дунав мост, с автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400 № 003059047В97, с фиксиращо устройство за скорост, дата и час е било заснето МПС – лек автомобил „Фиат Типо“, с рег. № Р 30 81 ВХ, нейна собственост, което моторно превозно средство при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за движение в населено място е било установено да се движи със скорост 105 км/ч, от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като посоченото моторно превозно средство се е движило с превишение от 51 км/ч.
От приобщените по делото веществено доказателствено средство, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП – снимка от автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400 № 003059047В97, с фиксиращо устройство за скорост от дата 19.05.2018г. и час 16:30:54, безспорно се установяват времето и точното място, на което е извършено нарушението, измерената скорост на движение на моторното превозно средство и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на моторното превозно средство. Приспаднат е процента на грешка, в полза на нарушителя.
Самата дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400 е техническо средство от одобрен тип видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.14823/06.10.2009г., преминало последваща проверка, видно от представения Протокол от проверка № 235 – ИСИ/05.12.2017г.
Отделно от това по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят доказателствената сила, придадена от законодателя на АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение представи, досежно всички обективни признаци от състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, а имено, че управлява МПС в населено място, че липсва знак, който да установява различна от нормативно определената скорост за движение в населено място, както и че се е движил с установената скорост от 105 км/ч., като във волево отношение деецът пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
Правилно, установените факти са субсумирани като нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост над 50км/ч в населено място - град Русе, като превишението е именно 51 км/ч. Правилно е издирена и приложена санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, която предвижда размер на наказанието „Глоба“, а именно 700 лева и 50 лева увеличение за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч., като в случая превишението, за което е санкционирана жалбоподателката е именно 51 км/ч., поради и което правилно е индивидуализиран размера на административното наказание „Глоба“, като същото е определено в размер на 700 лева., както и на жалбоподателката е наложено и кумулативно предвиденото в санкционната норма наказание – „Лишаване от право да управлява МПС“, което също е в абсолютна стойност, а именно 3 месеца.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха едно изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателката нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, доколкото се касае се за превишение с над 50 км/ч. на разрешената скорост за движение в населено място и с оглед зачестилите случаи на пътнотранспортни произшествия, в резултат на движение с превишена скорост, самото деяние разкрива завишена степен на укоримост. Отделно от това видно от справката за нарушител, жалбоподателката е санкционирана за извършени от нея, извън процесното, още 6 нарушения по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, което сочи и на завишена степен на обществена опасност на дееца, което също изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.
По изложените мотиви съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на ОДМВР – Русе следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения списък, в размер на 120 лева, което следва да бъде заплатено от жалбоподателката.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1085-001852/24.07.2019г., издадено от
Началник група към Сектор „ПП“ при ОДМВР - Русе, с което на Я.С.А., ЕГН:
**********, с адрес ***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 700 (седемстотин)
лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 3 (три) месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Я.С.А., ЕГН:*********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОДМВР
– РУСЕ, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН СУМАТА в размер на 120 (сто
и двадесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: