Решение по дело №532/2023 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  501 / 22.06.2023г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                              Председател: Василка Желева

                                                                                    Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                   Павлина Господинова

 

при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова   АНД (К) № 532 по описа на съда  за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на В. З. Р. ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №45 от 21.03.2023г., постановено по а.н.д. № 523 по описа на Районен съд – Димитровград за 2022г.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Счита се, че в случая били нарушени нормите на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като се навеждат подробни съображения за неяснота относно мястото на нарушението. Последното не можело да се установи дори от свидетелските показания по делото пред РС. В случая самоволно съдът бил определил мястото на нарушението, без това да се основавало на някакви факти и обстоятелства.

На следващо място, се сочи че съдът не разгледал и обсъдил всички приложени в производството доказателства, конкретно Пътен лист №1852666, Товарителница №13516454 и Пътен лист № 852657. Товарителница №13516454 не отговаряла на Пътен лист №1852657, който бил приложен от административнонаказващият орган като основание за налагане на глобата. Налице били два пътни листа с една товарителница, за един и същ товар, за един и същ маршрут, но с различни водачи на МПС и за различни дати на извършен превоз. Визираното обстоятелство било съществено предвид приетото от АНО за доказано, че бил извършван превоз именно по приложената по делото товарителница. На основание тази товарителница се предполагало, че с провереното м.п.с. бил извършен и превоз по АДР. Освен това, нямало точни факти и обстоятелства, сочещи дали към момента на извършване на проверката товарният автомобил бил превозвал или не метан. Във връзка с изложеното се счита, че АНО не описал всички факти и обстоятелства във връзка с вмененото нарушение.

Освен това, не било ясно коя разпоредба нарушил наказаният водач. В обстоятелствената част на наказателното постановление било посочено, че е нарушен чл.38, ал.1, без да било записано от кой нормативен акт произлизал този член и в какво се състояло въпросното нарушение.

На последно място се обосновава твърдение за липса на вина у водача за извършване на вмененото му административно нарушение. В тази насока се сочи, че в чл.6, чл.7 и чл.8 от Наредба №40 от 14.01.2004г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, били посочени задълженията на фирмата като превозвач, конкретно на предприятието, т.е. контрола на цялата документация, свързана с АДР. В чл.8б били посочени изискванията към водача, като те били единствено и само във връзка с годността на транспортното средство и правото да бъде водач по АДР. Следователно липсвала съставомерност на вмененото нарушение, поради липса на изискване към водача да следи срочността на издаденото разрешение за превоз по АДР, като била налице и невъзможност той да извърши удължаване на срока на разрешението и подновяването му.

По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на деловодни разноски за две съдебни инстанции. Доводите от касационната жалба се преповтарят в писмени бележки.

Ответникът – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“– Стара Загора, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно постановление №43-0000711/29.09.2022г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, с което за извършено на 30.03.2022г. нарушение на чл.43, ал.2, т.1, предл. първо от Наредба № 40 от 14.01.2004г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари (Наредба № 40 от 14.01.2004г.), издадена от министъра на транспорта и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите, на основание чл.103, ал.2, т.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), на В. З. Р. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 5000 лева.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление било законосъобразно. Посочил, че мястото на извършване на нарушението било 28 км. на автомагистрала „Марица“, което се явявало в местната компетентност на РС – Димитровград, като макар и да не било прецизно описано в АУАН и НП, все пак било точно. Относно посоченото в НП, че документът се изисквал по силата на чл.38, ал.1, без да било записано от кой нормативен акт, съдът приел, че препратката била ясна и касаела именно Наредба № 40 от 14.01.2004г. Нормата била визирана по-надолу в НП и не можело водачът да не разбере за какво нарушение бил наказан. Също така, макар и кратко, нарушението било точно и ясно описано, с всички необходими обстоятелства, които го характеризират. Посочил, че по делото се установили предназначението на м.п.с. – за превоз на опасни товари, както и че метанът е опасен товар, а така също и че ставало въпрос за удостоверение и документи по чл.38, ал.1 и чл.43, ал.1 от Наредба № 40 от 14.01.2004г. В тази връзка, обстоятелствата на кого била издадена товарителница и налице ли бил пътен лист, били извън предмета на доказване, като същите не променяли фактическото положение – налице бил камион за превоз на опасен товар, с незакрита табела, пълен с метан. За неоснователни съдът приел твърденията, че водачът на м.п.с. нямал задължения да носи документ по чл.38, ал.1 от Наредба № 40 от 14.01.2004г. Разпоредбата на чл.103, ал.2, т.2 от ЗАвтП била ясна – задължението било за водач, който извършвал превоз на опасни товари с п.п.с. с регистрация в Република България, за което нямало издадено от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ удостоверение за одобрение на пътни превозни средства, превозващи определени опасни товари. Такова удостоверение в случая не било представено, респ. и не съществувало. Уточнил, че дори разпоредбите на Наредба № 40 от 14.01.2004г. да не задължавали водача да носи обсъждания документ, такова задължение било предвидено в чл.103, ал.2, т.2 от ЗАвтП. След като водачът на п.п.с. с опасен товар бил лице, което следвало да бъде компетентно, за да изпълнява такава опасна дейност, той бил длъжен да знае какви документи му били необходими, за да превозва метан. Ето защо жалбоподателят се явявал виновен в извършване на деянието, дори този вина да била под формата на непредпазливост.

Настоящата инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. Оспореният съдебен акт е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Съгласно чл.14, ал.1 от ЗАвтП, превоз на опасни товари на територията на Република България се извършва при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (обн., ДВ, бр. 73 от 1995г.; попр., бр. 63 от 2005г.) и на наредба за условията и реда за извършване на превоз на опасни товари, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите.

Според § 1, т.16 от ДР на ЗАвтП, „опасни товари“ са вещества и изделия, чието транспортиране по пътищата е забранено или се разрешава само при определени обстоятелства, съгласно Приложение А и Приложение Б към Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR).

Разпоредбата на чл.38, ал.1 от Наредба № 40 от 14.01.2004г. предвижда, че Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ издава на превозвача, ползвателя или собственика на ППС „Удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари“ по образец, съгласно приложение № 7, със срок на валидност една година при съответствие с изискванията на ADR.

Съгласно чл.43, ал.2, т.1, предл. първо от Наредба № 40 от 14.01.2004г., освен документите по ал.1, когато това се изисква по силата на ADR, при превозите на опасни товари в транспортната единица трябва да се намират и при поискване от контролните органи да се предостави удостоверение по чл.38, ал.1.

В чл.103, ал.2, т.2 от ЗАвтП е регламентирано, че се наказва с глоба 5000 лв. водач, който извършва превоз на опасни товари с пътно превозно средство с регистрация в Република България, за което няма издадено от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ удостоверение за одобрение на пътни превозни средства, превозващи определени опасни товари.

По силата на цитираните нормативни текстове, за превозването на опасни товари е необходимо за съответното п.п.с. (с регистрация в България), да е било издадено удостоверение за одобрение и това удостоверение следва да се намира в транспортната единица, като при поискване от контролните органи да се представи. При извършването на превоз на опасни товари при липса на такова удостоверение се налага предвидената за това глоба, като по смисъла на чл.103, ал.2, т.2 от ЗАвтП административнонаказателно отговорното лице е именно водачът на превозното средство.

В случая от доказателствата по делото, вкл. от показанията на свидетелите по делото пред РС, се установява, че с товарен автомобил Скания с рег.№ ******** е бил превозван опасен товар – метан, като е ясно и че в автомобила не се е намирало удостоверение за одобрение за превозвания опасния товар по реда на чл.38, ал.1 от Наредба № 40, тъй като такова валидно издадено към датата на превоза не е имало. Установява се и че този автомобил е бил управляван от В. З. Р.. При тези фактически обстоятелства, съобразно нормативната уредба правилно е била ангажирана отговорността на това физическото лице.

За реализиране на коментираното административно нарушение е релевантен фактът на управление п.п.с. без за него да е налице издадено коментираното удостоверение. Съображенията в касационната жалба относно пътните листи и товарителницата в случая са в подкрепа на вече установеното с подписания от наказаното лице АУАН относно авторството, а именно, че Р. е управлявал товарния автомобил. Ясно е от Пътен лист № 852657 и Товарителница №13516454, че същите се отнасят за превоз на метан с товарен автомобил Скания с рег.№ ********с водач В. З. Р., като е ясна и датата на натоварване и съответно и на превоза – 30.03.2022г., която е идентична с датата на нарушението. Визираната дата е посочена и като такава на издаване на пътния лист и като дата, за която се отнася товарителницата. Представеният в хода на производството пред РС Пътен лист №1852666 е за дата, предхождаща датата на нарушението, съответно е неотносим по случая, а записаният в него номер на товарителница, съвпадащ с номера на записаната в Пътен лист №852657, може да се дължи както на грешка на въвеждащото тези данни лице, така и на други причини, вкл. е възможно да е бил издаден за целите на съдебния процес.

Предвид изложеното, няма съмнение кой е бил водач на товарния автомобил в деня на извършване на процесното деяние. В тази връзка липсата на подробно обсъждане от въззивния съд на коментираните от настоящия състав доказателства, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като дори това да беше сторено, крайният извод на съда нямаше да е различен от постановения.

Неоснователни са възраженията в насока неяснота на мястото на нарушението. Правилен е изводът на РС, че макар и непрецизно, мястото все пак е посочено по начин по който да не бъде нарушено, или затруднено правото на защита на наказаното лице.. Автомагистрала „Марица“ е част от републиканската пътна мрежа, респ. е обществено известен обект от пътната инфраструктура на страната и посочването на 28 км. от него е напълно достатъчно за индивидуализация на място на извършване на деянието.

По отношение субекта на административнонаказателна отговорност и съответно наличието или липса на вина у касатора, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.103, ал.2 от ЗАвтП е достатъчно конкретна, като постановява, че се наказва с глоба именно водачът на превозно средство превозващо опасен товар. Наказуемо е изпълнително деяние управление на п.п.с. – в случая без за това превозно средство да е издадено удостоверение по чл.38, ал.1 от Наредба № 40 от 14.01.2004г. Наказанието на касационния жалбоподател не е наложено за неследене на срочността на разрешение за превоз по АДР, както сочи в жалбата, а за управлението на превозното средство. В този смисъл неотносими в конкретния случай са нормите на чл.6, чл.7, чл.8 и чл.8б от Наредба № 40 от 14.01.2004г.

Неоснователни са оплакванията за неяснота относно нарушената разпоредба и невярно се твърди, че в обстоятелствената част на НП било посочено, че е нарушен чл.38, ал.1, без да било записано от кой нормативен акт произлизал този член и в какво се състояло въпросното нарушение. Мотивите на въззивния съд в тази насока са конкретни, ясни и обосновани, поради което настоящият състав не счита за нужно да ги преповтаря, а на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК препраща към тях.

По изложените съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №45 от 21.03.2023г., постановено по а.н.д. №20225610200523 по описа на Районен съд – Димитровград за 2022г.

Решението е окончателно.     

 

 

            Председател:                           Членове: 1.

 

 

                                                                            2.