№ 95
гр. С. , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20215400500093 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№60245/10.02.2021г. от адв. М.Ч.
и адв. И.Б. и двете от АК К., пълномощници на „БЪДЕЩЕ 2015“Е* със
седалище и адрес на управление в гр.Р., общ. Р., обл.
Б.,ул.“Ал.Стамболийски“101 с ЕИК203770403, представлявано от С.Р.Г.
против решение № 66010/15.01.2021г. постановено по гр.д. № 1522/19г. по
описа на районен съд гр. С. ,в частта , с която е отхвърлен изцяло предявеният
от ищеца „Бъдеще 2015“Е* първоначален иск по чл.415, ал.1 вр чл.422 от
ГПК за признаване на установено спрямо ответника С.М., съществуване на
вземането на „Бъдеше 2015“Е* за сумата в размер на 4500 лв., ведно със
законната лихва за забава, считано от 09.04.2019г. до окончателното и
изплащане, представляваща незаплатена сума по подписан от ответника запис
на заповед от 22.02.2019г. с падеж 25.02.2019г, въз основа на който документ-
запис на заповед са издадени заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.417 от ГПК постановена по ч.гр.д. № 524/19г. по описа на
районен съд - С. и изпълнителен лист.Твърдят ,че със същото решение, съдът
е уважил частично предявеният от ответника насрещен иск, като е осъдил
доверителят им „Бъдеше 2015“Е* да заплати на насрещния ищец-С.М.,сума в
размер на 376.43 лв.-неиздължени командировъчни пари за осъществен
международен превоз, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
09.03.2020г.- датата на предявеният насрещен иск, като за останалата част от
претенцията до пълният и предявен размер, насрещният иск е отхвърлен.
1
Осъдил е доверителят им да заплати на насрещния ищец и сумата в размер на
350 лева разноски.Считат ,че постановеното решение, в частта с която е
отхвърлен предявеният от доверителят им основен иск по чл.415, ал.1 от ГПК
вр чл.422 от ГПК, както и в частта ,с която съдът е осъден доверителят им да
заплати на насрещният ищец сумата в размер на 376.43 лв., ведно със
законните лихви за забава и разноски и го обжалват в отхвърлителната и в
осъдителната му част. Считат същото в обжалваните му части за неправилно
и постановено в противоречие със събраните доказателства по делото,
необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуален
закон. Считат ,че неправилно, съдът е отхвърлил предявеният иск по чл.451,
ал.1 вр чл.422 от ГПК. Районният съд неправилно и недопустимо е приел, че
записа на заповед е обвързан с каузално правоотношение между страните, без
никой да твърди това. Молят съда да обърне внимание ,че нито ищеца
„Бъдеще 2015“ Е* в своята искова молба, нито пък ответника в отговора не
твърдят за налично каузално отношение, което да е обвързано с подписаният
запис на заповед. Затова считат ,че е предявен и насрещен иск от М. със
самостоятелни твърдения на самостоятелно основание, без твърдения
свързани с налични отношения между страните свързани със записът на
заповед. Следвало е да стигне до извода, че записа на заповед е действителен
документ и на това основание е породил менителничния си ефект, а от там е
породил и задължението за плащане. В тази насока,считат ,че районния не е
съобразил и задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение
№ 4/1 Зг. на ВКС, като не я е приложил в настоящия казус. ВКС в своето
решение е категоричен, че твърденията за налично каузално правоотношение
възникнало във връзка с подписан запис на заповед е изцяло в
доказателствена тежест на страната, която го твърди. Молят съда да обърне
внимание ,че в настоящия случай ответникът не твърди такова
правоотношение, дори напротив категорично го отрича и това е видно
изявленията на процесуалният му представител обективирани в протокол от
проведено съдебно заседание на дата 25.09.2020г.При това положение счита
,че няама как районният съд да изследва каузално правоотношение свързано
със запис на заповед, при положение, че ответника твърди, че вземането му по
насрещния иск произтича от трудов договор сключен между страните ,което
вземане не е свързано с процесната запис на заповед. Затова считат ,че е
предявил и насрещен иск за суми на самостоятелно основание ,различно от
записът на заповед, както и алтернативно претендира прихващане при
хипотезата на уважаване на първоначалния иск.Твърдят ,че ищеца по
основния иск- „Бъдеще 2015“Е*, основава вземането си на запис на заповед
издаден от ответника М.. Записът на заповед е подписан и твърдят,че е
редовен от външна страна. Считат ,че няма данни по делото, ответника да е
заплатил сумата предмет на записът на заповед, поради което тя се явява
неплатена за доверителят им. На тези основания, установителния иск по
чл.415, ал.1 вр чл.422 от ГПК намират ,че се явява основателен и доказан и
като такъв е следвало да бъде уважен. Считат,че неправилно е отхвърлен,
вероятно като неоснователен и недоказан без съдът да е изложил и мотиви в
тази насока.Твърдят , че неправилно съдът първо е допуснал и второ е уважил
2
макар и частично, предявеният според тях не по надлежния ред и
процесуално недопустим насрещен иск на ответника М. . Молят съда да
обърне внимание ,че на първо място иска е недопустим и неподлежащ на
разглеждане в настоящото производство .Ако насрещния иск е трудов по своя
характер считат,че той е следвало да бъде предявен самостоятелно и в съда по
седалището и адреса на управление на ответника-работодател. Предявеният
насрещен иск считат ,че няма връзка с първоначалния иск по силата на
изискванията на предложение второ на чл.211 ГПК. Характера на
предявеното насрещно производство е трудово респективно особено исково
производство по част трета от ГПК „особени искови производства“ и според
тях би следвало да се движи по реда на бързото производство регламентирано
в чл.310 и сл. ГПК. Характера на предявеният основен иск е по реда на друго
специално производство чл.422 ГПК и чл.415 от ГПК/заповедно/, който иск е
продължение на заповедния иск, който пък по своя род и характер няма нищо
общо с производството по трудови спорове ,регламентирано в КТ.
Неразграничавайки двете производства в т.ч. различието на техния род и
характер вкл. и начин на водене на процеса, както и липсата на връзка между
двата иска /единия установителен, а другия осъдителен по трудов спор/,
считат ,че районният съд допуснал процесуално нарушение. Различието в
рода и вида на двете производство води до извода за недопустимост на
предявения насрещен иск с характер на трудов спор, чието производство е
регламентирано в чл.310 и сл. От ГПК-бързо в производството по
предявеният иск по чл.422 от ГПК сам по себе си явяващ се продължение на
заповедното производство по чл.417 от ГПК. Считат,че районният съд е
следвало да приеме, че между двата иска липсва идентичен предмет, единият
е установителен, а насрещния осъдитилен и на това основание, намират ,че
няма как да бъде извършено и прихващане по аналогия на разпоредбата на
предложение последно на чл.211, ал. 1 от ГПК. Считат, че неправилно
първоинстанционния съд е уважил макар и частично до размера от 376.43
лева насрещният иск. Решението и в тази му част твърдят ,че е неправилно ,
тъй като претенцията на насрещния ищец се основава единствено и само на
твърдения обективирани в насрещния иск, без по делото да са събрани
доказателства, сочещи доказаност и основателност за дължимост.Считат ,че
районният съд не е взел предвид, обстоятелството, че ищеца по насрещния
иск не е провел пълно и главно доказване на твърдените от него
обстоятелства. Считат ,че по делото липсва документ заповед за
командировка, както и оправдателен документ за извършените плащания
фериботни такси и др., за които твърди М., от които да се направи обоснован
извод, че ищеца по насрещния иск е бил осъществил пътуване във връзка с
трудовото му правоотношение, още повече в чужбина /така както е приел
съдът/ и съответно е направил разходи. Считат ,че тези твърдения е следвало
да бъдат доказани, чрез надлежните средства предвидени в процеса, като
свидетелските показания, респ. гласните доказателства в тази насока е
следвало да се приемат само като подкрепящи евентуално налични писмени
такива. Твърдят ,че ако е имало заповед за командировка, то тя е следвало да
бъде представена от ищеца по насрещния иск. Ноторно известен е факта, че
3
всяка една заповед на работодателя се връчва на работника срещу подпис. По
делото са налични писмени доказателства, от които е видно, че срещу подпис
М. е сключил трудов договор от 12.02.2019г. и на 25.02.2019г. пак срещу
подпис е получил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, в
която собственоръчно е посочил, че няма претенции към дружеството. Считат
,че е видно от разходен касов ордер на М. ,че е изплатена и сумата в размер на
400 лв.-дължимо възнаграждение за периода на полагания от него труд.
Считат за недоказано твърдението в насрещната искова молба, че през месец
февруари 2019г. и по точно на дата 12.02.2019г. М. да е осъществил пътуване
във връзка със сключения трудов договор. Твърдят че това е така, тъй като
трудовият договор с М. е сключен на дата 12.02.2019г., но правоотношението
е възникнало считано от 13.02.2019г. видно от съдържанието му. Ако ищеца
по насрещния иск е осъществил пътуване на 12.02.20109г., така както се сочи
в насрещния иск, то намират че това е било извън рамките на възникналото
правоотношение, което е породило права и задължения за страните считано
от 13.02.219г. По аналогия на противното разпитаният свидетел-съпруга на
насрещния ищец сочи, че работата, която извършил съпругът и се състояла
само в един извършен международен курс и сочи: „Курса се състоя месец
март 2019 г.“ Ако и това е било така, то и това пътуване считат ,че е било
извън рамките на трудовото правоотношение, тъй като към месец март
трудовия договор с М. е бил прекратен. Историята пък с това, че М. бил
„заблуден в Р. Италия от хора представящи се за служители на местните
власти, извършващи проверка за фалшиви банкноти и така му била отнета
сума“ и неслучайно в размер равняващ се точно на размера на подписаната
запис на заповед считат ,че е неоправдано защитна и целяща заблуда. На това
основание, считат ,че районният съд е следвало да приеме, че насрещният иск
се явява изцяло недоказан и като такъв е следвало да го отхвърли.Считат ,че
районният съд неправилно в мотивите на съдебното решение е отделил
спорните от безспорните обстоятелства. Неправилно и в нарушение на
изготвения доклад по делото, в който е разпределена доказателствената
тежест между страните е приел, обстоятелството, че ответника |М. реално е
осъществил курс за транспортиране по линия България-Гърция-Италия-
Гърция-България, както и че е доказал този факт. Това считат ,че не е така,
тъй като липсват писмени доказателства за осъществен курс и то
международен, както и че това е станало в рамките на трудовото
правоотношение, а именно в периода 13.02.19-25.02.19г. Доказателствената
тежест на това обстоятелство намират ,че е било изцяло в тежест на
насрещния ищец М., а по правилата на водене на гражданския процес, тези
обстоятелства са от категорията, които се доказват с писмен документ.
Установяват ,че доверителят им „Бъдеще-2015“ Е* не твърди, че М. е
извършвал международен курс, дори напротив отрича този факт и това е
видно още с отговора на насрещния иск. Считат ,че неправилно съдът отново
в мотивите-стр.6 и 10 е установил, че безпорен факт бил , че М. е следвало да
получи сумата 1500 евро, както и че тази сума му била реално предадена и е
следвало да я предаде.Молят съда да обърне внимание ,че по делото липсват
доказателства и твърдения, от кого е следвало да получи М. тази сума, най-
4
малко пък са налични доказателства за реалното и предаване. Съдът е стигнал
до този извод в мотивите, въз основа на данни за налична уговорка, но не е
взел в предвид че по правилата на ГПК, предавнето и получаването на суми
се установява само с писмен документ. Приел е за установен този факт въз
основа на показания на свидетелката И. М.а-съпруга, която сочи, че където е
оставил стоката/не е установено къде/ са му платени на ръка/не е установено
от кого/ 1500 евро. На въпрос в съдебно заседание дали е присъствала на тази
„уговорка“, свидетелката М.а преразказва твърдения на ответника М. /който
е неин съпруг/. Считат ,че няма как при това положение, този факт да се
приеме като доказан и то безспорно, както неправилно е приел съда. Този
факт считат ,че е спорен и това е видно от отговора по чл.131 от ГПК и
намират ,че е недоказан, по анология на твърдяното по-горе.Поради това
намират ,че решението в обжалваните му части е неправилно и необосновано
и молят за неговата отмяна .Молят въззивният съд да отмени решение,
постановено по гр.д. № 1522/2019г. по описа на районен съд С., в частта, с
която предявеният от „Бъдеще2015“ Е* иск по чл.415 от ГПК вр. чл.422 от
ГПК е отхвърлен, вместо което да постанови друго решение , с което да бъде
признато за установено спрямо ответника С.М., съществуване на вземането на
„Бъдеще 2015“ Е* за сумата в размер на 4500 лева , ведно със законната лихва
за забава, считано от 09.04.2019г. до окончателното и изплащане,
представляваща незаплатена сума по подписан от отвеника запис на заповед
от 22.02.2019г. с падеж-25.02.2019г, въз основа на който документ- запис на
заповед са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.417 от ГПК постановена по ч.гр.д. № 524/19г. по описа на районен съд -С.
и изпълнителен лист. Молят съда да отмени решение, постановено по гр.д. №
1522/2019г. по описа на районен съд- С., в осъдителната му част, с което
„Бъдеще 2015“Е* е осъдено да заплати на М. сумата в размер на 376.43 лв.-
неиздължени командировъчни пари за осъществен международен превоз,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 09.03.2020г.
включително и в частта за разноските, вместо което постанови друго, с което
претенцията на М. по предявеният от него насрещен иск да бъде изцяло
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Алтернативно, при хипотезата
на недопустимост на предявеният насрещен иск, да обезсили решението в
частта, с която съдът се е произнесъл по насрещния иск, като постановено по
недопустим иск.Претендират разноски за всички съдебни инстанции .
Постъпил е в законният срок писмен отговор с вх.
№60499/15.03.2021г. от С.М. чрез адв.Л. ,която намира , че въззивната жалба
е изцяло неоснователна и моли съда да я остави без уважение ,а в
обжалваните части да потвърди решение № 66010 от 15.01.2021 г. ,с което
районен съд - С. е отхвърлил изцяло исковата претенция на „Бъдеще 2015“ Е*
за установяване на съществуването на вземането в размер на 4 500 лева, ведно
със законна лихва за забава, считано от 09.04.2019 г. до окончателното
изплащане, претндирано да представлява неизплатена сума по запис на
заповед от 22.02.2019 г., с падеж на паричното задължение 25.02.2019 г. , въз
основа на който документ е издадена Заповед № 275/25.06.2019 г. на Районен
съд - С. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК по
5
ч.гр.д. № 524/2019 г. по описа на Районен съд - С.. Едновременно с това, с
решението е уважен частично подадения от г-н С.М. насрещен иск в общ
размер на 854,78 лева.Осъден е „Бъдеще 2015“ Е* да заплати на С.М. сумата
от 376,43 лева,представляваща неиздължени командировъчни пари за
осъществен международен превозпо сключен между тях трудов договор № 1
от 12.02.2019 г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на
насрещната искова претенция - 09.03.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и съдебни разноски по делото в размер на 350 лева
Отхвърлени са предявените от С.М. искове за заплащане на сумата от 195,55ф
лева - трудови възнаграждения, за разликата над присъдените 376,433 лева до
пълния претендирай размер от 580,88 лева - командировъчни пари по
сключен между тях трудов договор № 1 от 12.02.2019 г., както и за сумата от
78,35 лева /40 евро/ - невъзстановена порт такса, ведно със законна лихва
върху неуважените суми.Осъден е С.М. да заплати на „Бъдеще 2015“ Е*
съдебни разноски в размер на 308,27 лева.Доверителят и е подал искане за
изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, по
повод на което е постановено определение № 60027 от 22.02.2021 г. на
Районен съд — С. по гр.д. № 1522/2019г. С него е уважена отчасти молбата на
г-н М., като е допуснато изменение на постановеното решение от 15.02.2021
г., изразяващо се в осъждането на ищцовото дружество да заплати на
доверителя и допълнително още 366,33 лева. Не е възприето за основателно
искането на г-н М. да се намали размерът на присъдените в полза на „Бъдеще
2015“ Е* разноски от 308,27 лева.Счита ,че обжалваното решение на районен
съд –С. не страда от пороци, обуславящи нищожност, недопустимост или
неправилност на съдебния акт.Счита за неверни възраженията на
жалбоподателя , че районният съд е постановил съдебен акт, който
противоречи на установените по делото факти и обстоятелства. Моли
въззивният съд да вземе предвид ,че районния съд е обсъдил подробно и е
взел предвид всички факти и обстоятелства, от значение за изхода на спора, в
това число, мотивирано е обсъдил събраните доказателства по делото (гласни
и писмени) и се е произнесъл по всички твърдения и възражения на
страните.Счита ,че е неоснователно твърдението във въззивната жалба, че
съда неправилно и недопустимо е приел, че записа на заповед е обвързан с
каузално правоотношение между страните. В този смисъл счита ,че
некоректно и спекулативно е твърдението на жалбоподателя в абзац втори на
страница втора от въззивната жалба, че никоя от страните не била твърдяла
това.Моли въззивният съд да установи ,че твърдението за наличие на
каузално правоотношение между страните е формулирано от С.М. още с
отговора на исковата молба, както и в насрещния иск, релевирано е отново в
първо по делото заседание и е поддържано в хода на производството.
Твърдението за такова отношение между страните по делото счита ,че е
потвърдено и по повод указания на съда да се конкретизира насрещната
искова претенция и включените в нея суми по пера, като доверителят и
изрично е уточнил, че се касае за разходи, свързани с произтичащи от
изпълнение на трудовите му задължения. Счита ,че по делото не е спорно и се
установява по категоричен начин с писмени доказателства наличието на
6
трудово правоотношение между страните по делото, по което С.М. е
осъществил курс извън България като международен шофьор.Счита ,че е
неправилно твърдението в жалбата , че било процесуално недопустимо съдът
да изследва по свой почин наличието на каузално правоотношение, тъй като в
случая е налице няколкократно заявена позиция за наличие на такова от
страна на ответника по първоначалния иск и ищец по насрещната искова
претенция. В случая районен съд е зачел своето задължение да изследва в
пълнота отношенията между страните по спора.Намира ,че районният съд
правилно е предприел действия да изследва наличието на такова
правоотношение и с оглед събраните доказателства е възприел наличието му.
В този смисъл, първоинстанционният съд се е съобразил изцяло с трайната
съдебна практика, която вменява задължение на разглеждащия делото съд,
при заявено от страна наличие на каузално отношение, последният да
изследва този въпрос, и да прецени записа на заповед, съответно
основателността на иска по чл. 422 от ГПК, във връзка с това
обстоятелство.Изследването на каузалното отношение счита ,че е пряко
свързано с възможността на доверителя и да се защити и да предотврати
неоснователна намеса в имуществената си сфера. Макар и абстрактна сделка,
записът на заповед се издава заради конкретни отношения.Счита ,че изводите
на районния съд изцяло се подкрепят от събраните доказателства (в това
число и писмени доказателства и свидетелски показания) и установените
факти по делото. Противно на оплакванията във въззивната жалба, те са
изцяло съобразени със стандартите, възприети в трайната съдебна практика
на националните съдилища, на която изрично се е позовал и С.М.. Счита ,че
ако районният съд не бе изследвал наличието на каузално правоотношение, то
тогава би било налице процедурно нарушение.Твърди че в хода на
производството пред районния съд, доверителят и е изложил подробно тезата
си, че процесния запис на заповед е съставен във връзка със съществуващи
между страните по него трудови отношения, които вече са уредени, тъй като
М. е заплатил доброволно, като е проявил активно поведение, всички
дължими суми, по повод реализирана командировка, които е следвало да
отчете към работодателя си. С това остава безпредметно и съществуването на
претендирания запис на заповед, съставен във връзка с паричната сума от 1
500 евро, получена по повод превоз и реализиране на стока на ищцовото
дружество от г-н М., по време на осъществения от него курс за периода от
12.02.2019 г. до 22.02.2019 г. Това счита ,че се установява от разпитаните по
делото свидетели. Намира ,че районният съд е обосновал ясно как и защо
кредитира дадените свидетелски показания, без да са налице съмнения в
коректността на формулираната воля, с оглед липсата на неясноти и
противоречия в тях, включително при преценката им спрямо останалите
материали по делото Счита ,че спекулативно и невярно е твърдението на
жалбоподателя на края на страница втора от жалбата, че доверителят и не
само не е твърдял наличие на каузално правоотношение, но и било направено
признание за липса на плащане по процесния запис на заповед, като
дружеството на практика заявява, че това е единственото обстоятелство,
подлежащо на изследване при преценка на основателността на исковата
7
претенция. Цитираните изявления на процесуалния представител на М. за
липса на плащане по записа на заповед счита ,че са извадени от контекста на
цялото изказване, което касае недължимост на сумата по записа на заповед с
оглед изплащането на сумата от 1 500 евро, за обезпечаването на която
всъщност е бил издаден Счита ,че частично цитираното изявление, всъщност
се отнася до свързаността на запис на заповед с наличие на друго каузално
правоотношение, което е вече уредено между страните към дата на
предявяване на претенции от „Бъдеще 2015“ Е* спрямо доверителя и.При
инициирано заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК, за да издаде
изискана заповед за изпълнение, съдът преценява единствено формално, дали
е налице такъв документ. Едва след подадено възражение и депозирана
искова претенция от страна на кредитора, съдът изследва валидността на
документа, както и отношенията между страните по него.Моли съда да
обърне внимание ,че в случая наличието на отношения между страните,
предхождащи издаването на процесния запис на заповед и без съмнение
свързани с него, засяга безусловния характер на задължението за плащане
произтичащо от записа на заповед. Счита ,че издаването на процесния запис
на заповед е осъществено единствено с оглед обезпечаване вземането на
работодателя и ищец - „БЪДЕЩЕ 2015“ Е* за сумата от 1 500 евро, съответна
на 2,923.33 лева, получена от неговия бивш служител С.М. по време на
превоза и дейността му за дружеството като международен шофьор по
сключен трудов договор. Поради това и записът на заповед е имал за цел да
обезпечи получаване на тази сума от работодателя и компенсиране на
понесени от него загуби. Съответно, с погасяване и уреждане на
предшестващите записа на заповед отношения между същите страни, се счита
погасено и вземането по самия запис на заповед, независимо, че последният е
издаден за различна сума, в случая по-голяма .Намира ,че не е необходимо, за
да е налице чрез погасяване на каузалното отношение и изчерпване на
необходимостта от съществуването и на записа на заповед, задължително
съвпадение на сумата по записа на заповед и на задължението по каузалното
правоотношение.Доверителят и счита, че в случая издаденият в полза на
бившия му работодател запис на заповед има за цел да обезпечи вземането му
по отношение на служебните пари, които г-н М. е получил по време на
командировката си. Процесният запис на заповед няма самостоятелно
значение, тъй като между С.М. и „Бъдеще 2015“ Е*, няма други отношения,
различни от трудовите, които да са породили вземане за някоя от страните по
делото, различни от тези, които вече са описани подробно по делото. В този
смисъл са и изявленията на страната, че не съществува друго правоотношение
между тях. Ищецът в производството не е твърдял, че извън трудовото
правоотношение съществува друго правоотношение, което да служи за
основание за издаване на записа на заповед. От негово име са предприети
процесуални действия и са събрани в хода на делото достатъчно
доказателства, в подкрепа на твърдението, че не е необходимо обезпечаване
на получаването на тази сума, тъй като същата вече е заплатена от М. и
съответно е възстановена на работодателя и ищец по делото. Счита ,че това от
своя страна има погасителен ефект за вземането, чието установяване се цели
8
от „Бъдеще 2015“ Е* в настоящото производство липсата на предаване (заем)
на пари от дружеството към С.М..Решението на районният съд счита че е
правилно, защото само по себе си изложеното в предходната точка
представлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска на „Бъдеще
2015“ Е*, което е отново свързано с аргумента, че уважаването му би довело
до неоснователно обогатяване на ищеца. Би била налице злоупотреба с права
от страна на ищеца, тъй като на практика ще се стигне до получаване на
недължима материална облага за ищцовото дружество, която същото ще си
набави чрез прилагане на законова процедура, каквато е предявяването на иск
пред национален съд, във връзка с инициирано преди това заповедно
производство.Намира ,че исковата претенция против С.М. е неоснователна,
както правилно е приел първоинстанционният съд. Счита ,че ако районният
съд беше уважил исковата претенция, това би означавало да допусне
неоснователно обогатяване на ищцовото дружество за сметка на ответника,
като се признае правото му да събере втори път тази сума от своя вече бивш
служител и ответник по иска и то в по-голям размер.Моли съда да обърне
внимание ,че по делото се установява ,че с поведението си доверителят и не
само е показал готовност за съдействие, но е и предприел действия за
възстановяване на сумата от 1 500 евро, която е следвало да отчете на
работодателя си.Поради това счита ,че с поведението си, той не е станал
причина за завеждане на делото. Уведомил е незабавно ищцовото дружество
за кражбата, организирал е роднините му да заплатят частично сумата, след
което е уговорена допълнителна среща, на която е предадена друга част от
сумата (свидетелката И. М.а обяснява подробно при разпита си в открито
заседание от 25.09.2020 г.)А в същото време счита ,че ищцовото дружество е
проявило недобросъвестно отношение. В откритото заседание от 25.09.2020 г.
свидетелката И. М.а обяснява, че непосредствено след завръщането му от
курса в България, съпругът и е извикан за среща със С./управителя на
дружеството / и още едно лице по време на която е подписал документи, без
да има възможност да се запознае със съдържанието им, тъй като се е
притеснил от проявеното спрямо него агресивно поведение. Твърди ,че по
делото не са представени доказателства надлежно да е заплащано на
доверителя и трудово възнаграждение, не са били представени изискуемите
по закон документи, касаещи отношенията по трудовото правоотношение и
свързаните с него дейности.Моли съда да обърне внимание ,че всички
разпитани свидетели обясняват времето на осъществената командировка ,
нейните предели и конкретни параметри.. Счита че в хода на производството
пред първата инстанция не е отречено реализирането на командировка от
страна на процесуалните представители на ищцовото дружество, поради
което счита,че правилно съдът е приел този факт за безспорен. Твърди ,че
многократно по делото пред районния съд от името на доверителя и е
уточнявано, че в насрещната искова молба не са включени суми,
претендирани на различно самостоятелно основание, като е пояснено, че
насрещните претенциите произтичат изцяло от трудовото правоотношение
между страните по делото. Съответно запознаване с конкретизациите от
страна на ответника по първоначалния иск, след „Бъдеще 2015“ Е* е имало
9
възможност да оспори тези твърдения и да предприеме действия за
опровергаването им, което счита ,че не е сторено.Правилно съдът е приел, че
не е спорно между страните съществуването на трудово правоотношение и
осъществената във връзка с него командировка. Едновременно с това твърди
,че не са представени от страна на ищцовото дружество, въпреки лежащата
върху него доказателствена тежест, каквито е и да е трудово възнаграждение
и дължимите командировъчни средства.От СИЕ счита ,че се установява ,че
размера на дължимото трудово възнаграждение за периода на действие на
трудовия договор 12.02.2019 г. - 25.02.2019 г. е в размер на 195,55 лева.
Съответно, размерът на дължимите командировъчни пари за периода от
12.02.2019 г. - 22.02.2019 г. е 580,88 лв. В постановения съдебен акт съдът е
прихванал установените по експертизата суми и дължими по силата на
трудовото правоотношение в полза на доверителя и от работодателя му, със
сумата от 400 лева, посочена в представения по делото ордер, макар същият
да е без посочено основание за плащане. По този начин счита ,че на практика
не са злепоставени интересите и на ищцовото дружество. Считат ,че е налице
свръх петитум респективно произнасяне по непредявена молба, което е
недопустимо и води до извод за обезсилване на обжалвания съдебен акт.
Постъпила е частна жалба с вх.№60393/05.03.3021г. от „Бъдеще
2015“Е* гр.Р. чрез адв.М.Ч. и адв.И.Б. против определение
№60027/22.02.2021г. постановено по гр.д. № 1522/19г. по описа на районен
съд - С., с което съдът е изменил свое решение постановено по същото дело, в
частта за разноските и е определил в полза на С.М. допълнителни разноски
,възложени в тежест на„Бъдеще 2015“Е*, алтернативно обжалваното
определение да бъде обезсилено като постановено по непредявена молба и
недопустимо.Моли въззивният съд да обърне внимание ,че от договореното
адв. възнаграждение се вижда ,че не е разграничено за всеки един от
предявените искове каква е сумата и поради това считат ,че за С.М. не се
дължат допълнителни разноски .Молят съда да обърне внимание ,че
обжалваното определение има белезите не на изменение на основното
решение в частта за разноските , а на допълване на решение ,за което съдът не
е бил сезиран с нарочна молба и това води до недопустимост на обжалваният
акт и че същия следва да бъде обезсилен.Поради това молят съда да отмени
обжалваното определение -алтернативно да го обезсили ,като недопустимо.
Претендират разноски.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№60493/24.03.2021г./с пощенско клеймо от 22.03.2021г./ от адв.С.
пълномощник на С.М.,който намира че следва да бъде потвърдено
обжалваното определение №60027/22.02.2021г.постановено по гр.д. №
1522/19г. по описа на районен съд С., като законосъобразно и обосновано
постановено Счита ,че няма съмнение за формираната от районният съд воля
,за да се говори че определението било недопустимо.Счита ,че районният съд
частично е коригирал определения размер на разноските с оглед изхода на
спора като е изложил конкретни мотиви за това Счита ,че районният съд ясно
и точно е обяснил в мотивите на определението разпределението на
10
разноските съобразно уважената част от насрещната искова молба ,като е взел
предвид ,че първоначалния иск е изцяло отхвърлен .Моли съда в този смисъл
да се произнесе Претендира разноски.
В съдебно заседание пред окръжен съд –С. жалбоподателят
„Бъдеще 2015“Е* се представлява от адв.М.Ч. ,която поддържа въззивната
жалба и частната жалба .Представя подробна писмена защита.Претендира
разноски за всички съдебни инстанции.
Въззиваемият С.З. М.,редовно призован , не се явява Вместо него адв.С.Л.
поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна като намира за
неоснователна и частната жалба като моли съда да има предвид изложеното
от неа в писменият отговор на въззивната жалба и на частната жалба
Претендира разноски по представен от нея списък.
С.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба и частната жалба
са процесуално допустими.Депозирани са от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок ,с внесена държавна такса по
въззивната жалба , срещу съдебни актове ,които подлежат на обжалване и при
наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество въззивната жалба на „Бъдеще 2015“Е* е
неоснователна по следните съображения:
По първоначално предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1
ГПК ищецът „Бъдеще 2015“ Е* обосновава правния си интерес от
предявяване на исковата молба с твърдението, че е бил провел заповедно
производство по реда на чл. 417 от ГПК като е образувано ч.гр.д. № 524/2019
г., по описа на районен съд - С.., във връзка с което ответникът С.М. е подал
възражение.В законният срок ищецът „Бъдеще 2015“Е* е депозирал исковата
си молба ,която е процесуално допустима.
Съгласно задължителните указания по тълкуване на закона, дадени в т.
5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в исковия процес по чл. 422 от ГПК, на „общо основание
исковият съд е длъжен да прецени всички предпоставки за допустимост на
иска“, като не е обвързан от преценката на съда,който се е произнесъл по
заявлението. Поради това районният съд е бил длъжен да осъществи
самостоятелен контрол и преценка за редовност и допустимост на
производството по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която
пък е процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 422 от ГПК. В
случая заповедта за изпълнение на парично задължение с
№275/25.06.2019г. по ч.тр.д. №524/2019г. по описа на районен съд –С. не
подлежи на самостоятелно обжалване, освен в частта за разноските. Поради
това, преценката за наличие на валидно проведено заповедно производство,
като процесуална предпоставка за допустимост на иска, следва да бъде
осъществена от съда в исковото състезателно производство по чл.422,ал.1
ГПК.
11
С.ският окръжен съд в настоящият си състав намира че
законосъобразно и обосновано районен съд –С. е приел в обжалваното
решение ,че исковите претенции на „БЪДЕЩЕ 2015” Е* са неоснователни. С
приложеният по делото писмен отговор и направено уточнение ответника по
първоначално предявения иск -С.М. възразява , че не дължи претендираните
в исковото производство суми, поради което е оспорил изцяло предявената
искова претенция както по основание ,така и по размер.Приложеният по
делото запис на заповед е съставен във връзка със съществуващи между
страните по него трудови отношения, които вече са уредени. С това остава
безпредметно и съществуването на претендирания запис на заповед, съставен
във връзка с паричната сума от 1 500 евро, получена по повод превоз и
реализиране на стока на ищцовото дружество „Бъдеще 2015“Е* от С. М., за
осъществения от последния курс за периода от 12.02.2019 г. до 22.02.2019
година.В този смисъл всички възражения ,които е направил ответника по
първоначалната искова претенция , основани на каузалните отношения, и във
връзка с които е издаден въпросният запис на заповед са възражения на
издателя му, които С.ският районен съд е бил длъжен да обсъди, за да
направи извод дали сумата по вече издаден изпълнителен лист е дължима
или не.Вярно е, че записа на заповед е от категорията на абстрактните сделки,
т. е. основанието не е елемент от фактическия състав на тази сделка и
наличието на такова не е обуславящо за нейната действителност, но това не
означава, че във всички случаи записът на заповед е лишен от основание. В
конкретният случай записът на заповед е послужил за обезпечаване на
вземане на ищеца „Бъдеще 2015“Е* за сумата от 1 500 евро, която е
получена от С.М. по време на превоза и дейността му за дружеството като
международен шофьор по сключен трудов договор. /В този смисъл е решение
№73/29.06.2016г. по т.д. №1025/2015г. на ВКС ІІт.о./Поради това
законосъобразно и обосновано районен съд С. е отхвърлил изцяло исковата
претенция по чл.422,ал.1 ГПК на ищеца „Бъдеще 2015“Е*, тъй като исковата
претенция вече е заплатена от С.М. на ищцовото дружество .
Ответникът С.М. в писменият си отговор твърди , че работодателят му
„Бъдеще 2015“Е* не е бил изпълнил задължението си по сключения трудов
договор да му заплати трудово възнаграждение, както и не е изплатил
командировъчни пари, във връзка с командировката за периода от 12.02.2019
г. до 22.02.2019 г. Поради това, ако се приеме, ако се приеме за дължима,
претендираната по настоящата искова молба сума следва да бъде прихваната
с дължимо С.М. възнаграждение по трудов договор, сключен между страните
по делото, за срока на действие на договора, както и със стойността на
дължимите комнадировъчни пари в полза на ответника за осъществена
командировка за периода на действие на трудовия договор между страните по
делото, а също и със стойността на заплатената портна такса от 40 евро. Във
връзка с тези възражения, С.М. е предявил и насрещна искова
претенция,която е била приета и разгледана от районен съд –С. . От
писмените и гласни доказателства по делото се установява ,че С.М. е
погасил претендираната с настоящата искова молба сума с изплащане на
1500 лева по банков път от брата на ответника на 25.02.2019 г., за което е
12
приложена по първоинстанционното дело вносна бележка.В тази насока са и
показанията на св.В.З. М./брат на С.М./ и св.И. М.а/съпруга на ответника
С.М. /
Правилно районен съд –С. е приел ,че освен твърденията и
изложените факти и обстоятелства от ответника относно причините да бъде
издаден записа на заповед ,не се установява между страните по делото да е
имало и други взаимоотношения ,които да са свързани с плащане на сума
,за която е издаден записа на заповед. Твърдението за наличие на каузално
правоотношение между страните е формулирано от С.М. още с отговора на
исковата молба, както и в насрещния иск е заявено и е поддържано в хода на
исковото производство. Твърдението за такова отношение между страните по
делото е потвърдено и по повод указания на съда да се конкретизира
насрещната искова претенция и включените в нея суми по пера, като С.М.
изрично е уточнил, че се касае за разходи, свързани с изпълнение на
трудовите му задължения. В случая изследването на каузалното отношение е
пряко свързано с възможността на С.М. да се защити и да предотврати
неоснователна намеса в имуществената си сфера. Поради това е
неоснователно възражението във въззивната жалба ,че не може в едно
производство да се разглежда иск по чл.422,ал.1 ГПК и трудов спор който се
разглежда по реда на бързото производство.
По делото не е спорно и се установява по категоричен начин с писмени
доказателства наличието на трудово правоотношение между страните по
делото, по което С.М. е осъществил курс извън България като международен
шофьор. Издаването на процесния запис на заповед е осъществено единствено
с цел обезпечаване вземането на работодателя „Бъдеще 2015“Е* за сумата от
1 500 евро, която се равнява на 2,923.33 лева, получена от С.М. по време на
превоза и дейността му за дружеството като международен шофьор по
сключен трудов договор.
Въззивният съд констатира ,че ищеца “Бъдеще 2015“Е* в
производството не е твърдял, че извън трудовото правоотношение
съществува друго правоотношение, което да послужи за основание за
издаване на въпросния запис на заповед .Съдът констатира от гласните
доказателства ,че С.М. не само е показал готовност за съдействие, но е и
предприел действия за възстановяване на сумата от 1 500 евро, която
е следвало да отчете на работодателя си.
Пред първата инстанция е била назначена , изслушана ,приета и
неоспорена СИЕ като в.л.Х. установява ,че между ищеца “Бъдеще 2015” Е*
и ответника С.З. М. е имало сключен трудов договор №1/12.02.2019 г., по
силата на който предприятието възлага и работника приема да изпълнява в
него длъжността шофьор на товарен автомобил -международни превози при
пълно работно време и основно месечно трудово възнаграждение 560,00 лв.
Договора е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 в условията на чл.70 от КТ
за изпитателен срок 6 месеца. Вписано е, че работника е постъпил на работа
на 13.02.2019.Съгласно заповед №1/25.02.2019 г. трудовото правоотношение
13
между ищеца и ответника е прекратено, считано от 25.02.2019 г.Вещото лице
констатира ,че по делото не са предоставени разчетно- платежна ведомост
или фиш за направените начисления за работна заплата за периода на
действие на договора.Съгласно извършените от вещото лице изчисления
възнаграждението по сключения трудов договор между С.З. М. и “Бъдеще
2015” Е* представя във варианти както следва:в случай, че периода на
действие на договора е 12.02.2019 г. -25.02.2019 г. дължимото нетното
възнаграждение е в размер на 195,55 лв.
- в случай, че периода на действие на договора е 13.02.2019 г. -25.02.2019
г. дължимото нетното възнаграждение е в размер на 173,82 лв.От страна на
ищеца е предоставен разходен касов ордер без номер от 25.02.2019 г. за
броена сума на С.З. М. в размер на 400,00 лева , без вписано основание за
плащане.Вещото лице установява че по делото не е предоставена заповед за
командировка на С.З. М., съответно не може да посочи началната дата и
продължителността на командировката, държавата и населеното място в
което се командирова лицето, вида на транспортното средство и маршрута
както и финансовите условия на командировката и начина на тяхното
уреждане.Съгласно Приложение №3 към чл.31, ал.1 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина командировъчни пари
на персонала на сухоземни транспортни средства за шофьори при
автомобилни превози са 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна
езда.- в случай, че периода на командировката е 12.02.2019 г. - 22.02.2019 г.
дължимата сума за командировка за 11 дни е в размер на 580,88 лв. /297,00
евро/.- в случай, че периода на командировката е 13.02.2019 г. - 22.02.2019
г. дължимата сума за командировка за 10 дни е в размер на 528,07 лв.3.
По делото не са предоставени разходни документи за въпросната
командировка, съответно вещото лице не може да отговори какъв е размерът
на дължимата порт такса за използване на ферибот от Анкона Италия към
Игуменица Гърция.
Въззивният съд намира ,че не е необходимо задължително
съвпадение на сумата по записа на заповед и на задължението по
каузалното правоотношение .По делото районен съд –С. е констатирал,че от
страна на „Бъдеще 2015“Е* нито се твърди нито пък са ангажирани
доказателства за реално предаване в заем на суми на С.М. . Освен това не са
представени доказателства от страна на първоначалния ищец по делото дали
надлежно е заплащано на С.М. трудово възнаграждение за извършваната от
него работа ,не са представени документи за това .Правилно районен съд
гр.С. е уважил насрещната искова претенция на С.М. като е осъдил“
Бъдеще 2015 „Е* да му заплати сума в размер на 376,43 лева ,която
представлява неизплатени командировъчни пари за осъществен
международен превоз по сключен между тях трудов договор №1/12.02.2019г.
,ведно със законна лихва считано от предявяване на насрещната искова
претенция-09.03.2020г. до окончателно изплащане на вземането и разноски
съобразно уважената част от исковете в 350 лева В тези части следва да бъде
потвърдено решението като законосъобразно и обосновано .В този смисъл
14
въззивният съд на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на районен
съд гр.С.
Относно депозираната частна жалба с вх.№60393/05.03.2021г. от
„Бъдеще 2015“Е* против определение №60027 /22.02.2021г. по гр.д.
№1522/2019г. по описа на районен съд –С. ,с което е осъдено „Бъдеще
2015“Е* да заплати на С.М. допълнително още 366,33 лева разноски ,същата
е процесуално допустима.Подадена е в законният срок ,от надлежно
упълномощени процесуални представители при наличие на правен интерес от
търсената защита и срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:Правилно районен съд гр.С. е приел ,че изцяло се дължат
съдебни разноски за С.М. ,който е ответник по първоначалния иск , тъй като
този иск по чл.422,ал.1 ГПК е изцяло отхвърлен.За производството по
установителния иск, който е отхвърлен, разноските за С. М. са за адвокатско
възнаграждение и за частна жалба и те се дължат в пълния им размер, поради
отхвърляне на иска срещу него.
Правилно районният съд с обжалваното определение е приел ,че при
определяне на съдебните разноски по иска по чл.422 ГПК, остават платени от
С. М. суми за разноски за насрещната искова молба- 155,00 лева -адвокатско
възнаграждение, 200,00 лева- възнаграждение за вещо лице, като при уважени
376,43 лева/по насрещния иск/ и общ размер на претенциите 854,78 лева-
дължимите съдебни разноски по насрещната искова молба са 156,33 лева.
Така общия размер на съдебните разноски за производството по делото,
включващо и установителния иск и насрещния иск, за С.М. са в размер на
716,33 лева.,а с решението по делото са присъдени само 350,00 лева, при
което допълнително районен съд С. правилно е присъдил още 366,33 лева.
В този смисъл ще следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано обжалваното определение №60027 /22.02.2021г. по гр.д.
№1522/2019г. по описа на районен съд –С. в частта ,с която е осъдено
„Бъдеще 2015“ Е* да заплати в полза на С.М. допълнително разноски в
размер на 366,33 лева
С оглед изхода на спора ще следва да бъде осъден жалбоподателят
„Бъдеще 2015“Е* да заплати в полза на С.М. разноски за въззивната
инстанция за адв.Л. в размер на 900 лева по представен своевременно
списък на разноските по чл.80 ГПК.
Водим от гореизложеното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 60010/15.01.2021г. по гр.д. №
1522/2019г.в частта ,с която е отхвърлен предявения иск от „БЪДЕЩЕ
2015“ Е*, ЕИК203770403, седалище и адрес на управление гр.Р.,
15
ул.”Александър Стамболийски” 101, представлявано от С. Г., срещу
ответника С.З. М., ЕГН**********, с адрес гр.С., ул.”М.” №10, с правното
основание на чл.415, ал.1 вр чл.422 ГПК за установяване съществуването на
вземането в размер на 4 500 лева, ведно със законната лихва за забава,
считано от 09.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща неизплатено сума по запис на заповед от 22.02,2019г. с падеж
на паричното задължение на 25.02.2019г., въз основа на който документ е
издадена Заповед №275/25.06.2019г. на РС - С. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №524/19г. по описа на РС-
С.,в частта ,с която е осъдено „БЪДЕЩЕ 2015“ Е*, ЕИК203770403,
седалище и адрес на управление гр.Р., ул.”Александър Стамболийски” 101,
представлявано от С. Г., да заплати на С.З. М., ЕГН**********, с адрес гр.С.,
ул.”М.” №10, сумата в размер на 376,43 лева, представляваща неиздължени
командировъчни пари за осъществен международен превоз по сключен между
тях трудов договор №1/12.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на насрещната претенция 09.03.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски по делото в
размер на 350,00 лева, като законосъобразно и обосновано постановено.
РЕШЕНИЕТО в останалите части не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение №60027 /22.02.2021г. по гр.д.
№1522/2019г. по описа на районен съд –С. в частта ,с която е осъдено
„Бъдеще 2015 „Е* , ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Р.,
ул.”Александър Стамболийски” 101, представлявано от С. Г., да заплати на
С.З. М., ЕГН**********, с адрес гр.С., ул.”М.” №10,допълнително разноски в
размер на 366,33 лева като законосъобразно и обосновано постановено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалите части не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА „Бъдеще 2015 „Е* , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Р., ул.”Александър Стамболийски” 101, представлявано от С.
Г., да заплати в полза на С.З. М., ЕГН**********, с адрес гр.С., ул.”М.”
№10,разноски за въззивната инстанция в размер на 900 /деветстотин /лева .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16